Конкурс за есе „ Пътят на моето преживяно мечтание



Дата28.10.2018
Размер50.92 Kb.
#102567
Моят проект по мобилност. Преживян... или мечтан”

СТУДЕНТСКИ КОНКУРС ЗА ЕСЕ

Пътят на моето преживяно мечтание”



Автор: Емилия Николова

Бургаски свободен университет,

гр. Бургас, България
Отварям ръцете си и виждам топка. Топка ли е, обръщам я, разглеждам я и ...о не! Та това е земното кълбо, нашето кълбо, моята земя. Колко красиво е - пресичано от сини, лилави, зелени линии, големи сини петна и много, много звезди. Измама ли е цялата тази красота? Стискам шепа и не смея да погледна. Да я отворя ли отново? Решавам - да, ще бъда смела, искам да видя какво се крие в недрата й. Отварям и какво да видя - започват да летят букви, букви, букви. Опитвам се да ги уловя, а те летят ли, летят. Искам да ги хвана, да ги събера в ръката си, а те като че ли ми се усмихват загадъчно и ме примамват. Успявам да ги хвана една по една и започвам да подреждам - Европа, Азия, Африка и още колко много имена. Има морета, има планини, има държави - колко красота и тя е за всички нас! Искам да видя още, искам да чуя грохота на вулканите, да усетя повея на полята, да потреперя от страшния рев на лъва в пустинята, да стопля с дъха си снеговете и да ги разтопя. Но мога ли сама? Едва ли, се крие в главата ми. Ще поискам помощ, но от кого? Къде са хората, какво ли правят в този миг? Отварям широко очи и търся - търся да открия гальовния шепот на майките, строгия глас на бащите, веселия детски глъч. Накъдето и да се обърна виждам хора, хора, хора - малки и големи, бели и черни, бедни и богати. Едни се събуждат, за да открият красотата на първите капки роса, други искат да полетят заедно с орлите, трети желаят да изучат цялото богатство, което са ни завещали предците ни. Всичко това ми се струва като една вълшебна приказка, за която мечтаех още когато бях малко момиченце. Смътно си спомням красотата на първите ми открития. Колко интересно, вълшебно и вълнуващо бе всичко за мен. Понякога се плашех от пъстротата на живота, търсех закрила, а очите ми все питаха: „А къде е по-хубаво, тук, до мен, до мама, у дома или там някъде?” Растях с желание да победя света, но не знаех нищо за него. Извървявах плахи стъпки в неговото опознаване, а не знаех, че трябва да бъда по-смела. Стигах до шарени пътеки, пъстри картини преливаха в душата ми, а сърцето ми по детски подскачаше и като че ли искаше да докосне небето. Милвах моите книжки и търсех между кориците им вълшебството на природата, закрилата на смелия баща и ласката на грижовната майка. Исках да ме хванат за ръка и да ме поведат в царството на красотата. Всяка картинка за мен бе поезия, всяко цвете - слънце, всяка дума - любов, всеки човек - богатство. Колко ли е богата Земята, ако може да събере цялата ни любов, а колко богати сме всички ние, ако и позволим да се погрижи за нас!?

И така аз растях ли, растях. Променяше се всичко, светът стана още по-шарен, хората още по-интересни, красотата още по-непозната. Събуждах се и заспивах с мисълта за деня, в който ще открия света в сърцето си, ще докосна Слънцето, ще погаля звездите, ще прочета всички книги и ще преливам от знания и любов. Сигурно ще кажете - мечти, мечти! Но аз ще ви отговоря - „Не”, това не са само мечти, това е олицетворението на моето вълшебство, това са моите стремежи, това е моето търсене. Само ми дайте шанс, само ми помогнете!



Аз пораснах. Паднаха преградите - но не онези железни завеси, а преградите в душата, в ума, в сърцето. Тръгвам смело напред и знам, че ще стигна до края! Имам волята и желанието да пребродя планини и долини, морета и океани, за да открия топлината в очите на другите хора! Мил ми е горещия въздух на пустинята с жадните за дъжд детски очи, мили ми са студените ръце на тези, които градят живот сред ледовете, вълнувам се от градските хора, които успяват да се справят с бързия темп на своето градско ежедневие. Лесно е да отвориш компютъра и само с едно натискане на клавиша да видиш какво става на другия край на света, но е трудно да почувстваш болката от далечните войни, от природните бедствия, от бедността и мизерията. Живеем, възхищавайки се на огромния напредък в технологиите, живеем на бързи обороти, спим, работим, творим, и така всеки ден. Гоним годините и вечно не можем да ги настигнем, като изпуснатия влак, който току що е тръгнал от перона и ни свири със своята сирена за сбогом. А имаме ли време да се порадваме на красотата около нас, да подадем ръка на ближния, да изградим мост между малките мостчета, които сме сътворили около себе си? Едва ли ни остава време да се запитаме, а ако съберем смелост да го направим, бързо го отпъждаме от съзнанието си! Защо, питам аз? Защото ни е по-лесно, защото така се живее по-спокойно и уютно. Знам - трудно се напуска този уют, трудно се подава ръка, а още по-трудно е когато някой ни помоли за това. А там някъде има толкова много болка, но и толкова много любов! Нима хората, които не знаят за нас, нямат нужда от помощта ни? Нима тези, които гладуват, не биха се зарадвали на къшея хляб в протегната ни ръка? Нима там, където е светът на науката, технологиите, образованието, медицината - нямат нужда от нашите знания? Колко много въпроси! Хиляди въпроси! Време е да отворим сърцата си и да погледнем на Земята в цялата и пълнота, да и позволим да ни се разкрие, да и дадем нейния шанс! А как да го направим? - ще ме попитате вие. Как ли - като си подадем ръка, като вдигнем глава, като отърсим раменете си от товара на предразсъдъците! Помислете си само колко много сме всички ние, колко много красота и богатство се крие във всеки от нас! Помислете, ако всеки протегне ръка, нали ще докосне другата, нали ще даде от своята енергия на другия! И колко щастлива ще стане тогава Земята, нашата земя - ще прелива от енергия, ще бъде силна с нашата сила. Не искам да се наричам мобилна, искам да усетя света като частица от себе си. Искам днес сърцето ми да бъде тук, а утре - там. Искам днес да даря любов в Севера, утре да споделя топлотата на Юга. Искам да придобия цялата мощност на ядрената енергия, за да мога да я разпръсна по света и да подаря частица от нея на всеки човек. Нека ние, които имаме знанието, го дадем на тези, които го нямат! Да помолим хората, които имат мъдростта и богатството на вековете да го разкрият и споделят с нас! Нека всички помечтаем за малкото, градивното и човешкото! Не искаме вече да ни привличат само богатствата, а искаме да позволим да ни погали това зрънце земно вълшебство, което е давало сила на предците ни! Нека съумеем да претворим мощта на техническата революция в революция в самите нас! Може би някои от вас ще ме упрекнат? Може би ще ме наречете голям мечтател? Добре, така да е, хайде дружно да опознаем Вселената, да се отдадем на Земята, да заживеем! Искам да подам ръката си на теб - приятелю от другата част на света, на теб - мило дете в пустинята, на теб - откривателя на нови планети, на теб - който твориш моя и твоя ден. Знанието е вълшебство, без което не можем, водата е капката на живота ни, въздуха е това, което първо поемаме, когато се появим на белия свят. Но само това не ни е достатъчно, за да живеем щастливо, да възпитаваме децата си, да работим и се радваме, да градим кариера или семейство! Ние сме волята и могъществото на природата, ние - хората от близо и далече сме творението на „Мъдреца”. Ако всеки подаде ръка на всеки бихме могли да обиколим цялото земно кълбо, да придобием силата на орлите, грохота на вълните, любовта в душите и да почувстваме парещите пръсти на човека до нас. А какво по-голямо богатство от това, как би ни се радвала Земята, как биха се залюлели напевно житата, как биха затуптели сърцата на милиони хора! Природата ще лекува, ще възнесе човешката любов - тази, която е крепила човечеството хилядолетия преди нас, ще му помага и хилядолетия след нас. Сега е нашият час! Ние сме днес на тази земя! Днес имаме шанса да го направим! Не трябва само да мечтаем, трябва да го преживеем, трябва да му се отдадем, трябва да го отпразнуваме и почувстваме с душите и сърцата си!

И в днешния ден аз те призовавам - чуй ме Човечество! Нека дадем отпор на войните, с гърдите си да спрем куршумите, да избършем с ръцете си сълзите от детските очи! И ще видим как Земята ще се зарадва, как ще отвори недрата си, ще лекува и ще ни разкрие безсметните си богатства. Ще ни даде криле да полетим, да съберем силите и енергията си, да оценим знанията и мъдростта, завещани ни от хилядолетия. Ние ще станем силата, която може да победи войните, да напои земята, да събере реколтата и да нахрани децата ни. Тогава ще можем да почувстваме красотата на живота и да станем хора с главно „Х”! Нека го направим! Тук и сега!!!
Каталог: ey2008 -> docs
docs -> Конкурс за есе "Бърно преживяна мечта"
docs -> Университетска библиотека
docs -> Център за дистанционно обучение
docs -> Конкурс за есе "Затворих очи и за миг помечтах"
docs -> “Университетските библиотеки – мост към единното европейско образователно пространство 17 ноември 2008 г., комплекс “Извора”, Арбанаси
docs -> Библиотека на Университета по архитектура, строителство и геодезия /уасг
docs -> Университетска библиотека
docs -> Конкурс за есе моят проект по мобилност в Нант
docs -> University of food technologies
docs -> Конкурс за есе холандия, Вагенинген и университетът


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница