Конкурс за есета "Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас" по случай 170 г от рождението на Васил Левски

...и носи съзнанье, крепост, светлина

Дяконът – духовник, революционер и създател на революционни комитети, направил изключителна саможертва за щастието на народа си, и все пак скромно казал: “Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“ Той е една от онези личности, надраснали духовно и идейно народа и времето си. Той пали искрата на надеждата, отваря очите на поробения народ. Апостолът казва:

Просто изречени, думите му са наситени с дълбока мъдрост. И наистина Дяконът надскача границите на времето, неговото дело оставя своята следа в съдбините на целия народ. Неговият образ остава запечатан с любов и признателност в народната душа. Нужна е голяма сила, смелост и себеотрицание, за да отдадеш живота си за свободата, да се противопоставиш на бича на вековния поробител. Но Апостолът намира тази сила, силата да преобърне самото време ...

... сега 170 години след рождението на Васил Левски, ние се радваме на свободата, за постигането на която той е дал живота си. Времето се оказва безсилно да изтрие лика му от народната памет, която го обвива с ореол на святост и с любов и почит изрича името му. Идеалът за свободата е достигнат, съдбата на целия народ е променена. ... Но какво става сега? Каква е днешната реалност? Времето сякаш върви още по-бързо със скоростта на механизиращото се общество, с бесните темпове на техническия прогрес. Обществото е като голям часовник, а всеки човек е част от този гигантски механизъм. И като зъбно колело ежедневието му се върти в изпълнение на рутинните задачи ... Но докога така? Докато тази механизация, това роботизиране не достигнат своя край и не унищожат човешкото у човека. Днешното време налага на човечеството задачата то да опази своята същност. И това ще стане ако се опазят онези човешки ценности – любов, честност, доброта, стремеж към щастие – които са неподвластни на времето. То не би могло да ги изличи, ако човекът сам не позволи това да стане. Човекът сам има силата да кове своите съдбини и вместо да доведе до морален упадък и собственото си самоунищожение, той би могъл да сътвори едно по-красиво и по-щастливо бъдеще ....

Ставам от стола и се приближавам към прозореца, за да го затворя. Небето над мен е обсипано със звезди – “Това е моят прозорец към миналото” - мисля си – “Така са изглеждали звездите преди много години, но светлината е достигнала до мен едва сега. Но колко е хубаво нощното небе!” Ако обърнем поглед към миналото, там светлият лик на Апостола ще събуди у нас онази любов, ще ни напомни за онези ценности, с които ще направим настоящето и бъдещето, самото време и самата реалност по-щастливи...