Конкурс за научното звание „ професор" по научната специалност 05. 02. 01 „Политическа икономия

на научните трудове на доц. д-р Атанас Николов Казаков

по конкурс за научното звание „професор” по научната специалност 05.02.01 „Политическа икономия (човешки капитал)” –

публикуван в „Държавен вестник” брой 4 от 15.01 2010 г.

Тема на хабилитационен труд : „Човешки капитал: формиране, функциониране и инвестиционни решения”
1. Хабилитационен труд

1. 
   Общи методологически и структуроопределящи елементи на хабилитационния труд
   

Хабилитационният труд „Човешкият капитал: формиране, функциониране и инвестиционни решения” на доц. д-р Атанас Казаков е посветен на изключително важен и актуален проблем, който намира своето основание в прехода от индустриалното към информационното общество, където по думите на автора, най-важният ресурс и фактор на производството става информацията, превъплатена в човешки капитал. Като изтъква, че теорията за човешкия капитал разширява представата за националното богатство, доц. Казаков подчертава, че човешкия капитал се явява „най-важната съставна част на съвкупния капитал на всяка нация”.(5)

Предвид богатото съдържание на категорията човешки капитал авторът въвежда т.н. разширения в хабилитационния труд, които му позволят да разглежда както теоретико-методологически, така и приложни аспекти на формирането и функционирането на човешкия капитал. От друга страна, той си поставя и някои ограничения при изследването му като по този начин се стреми да постави акцента върху тезата, че като носител на специфични същностни и съдържателни характеристики човешкият капитал придобива нова и решаваща роля във всички области на икономическата и социалната система.

В своето изследване доц. Казаков си поставя за изпълнение цел, която в своето единство се подчинява на осмислянето и обогатяването на теорията за човешкия капитал, на изследване на взаимозависимостите между човешкия капитал и другите елементи на социално-икономическата система, със средата, в която той функционира.

За постигането на поставената цел са набелязани осем конкретни научни задачи, чието изпълнение води до изясняване на категорията човешки капитал, на неговата роля за икономическото развитие, до разработване на система от показатели измерването му, на неговата връзка с инвестиционния процес и интеграцията му в пазарната среда у нас.

Обект на изследването е човешкият капитал като вниманието е насочено към икономическите аспекти при неговото формиране и функциониране в условията на икономиката на знанието. В тази връзка, логично и правилно авторът посочва като предмет на изследването икономическите отношения, които възникват по повод и в резултат на формирането и функционирането на човешкия капитал.

За решаването на поставените задачи като най-подходящ е избран системният подход, който разкрива възможност за „по-цялостна систематизация на проблемите, свързани с човешкия капитал”.(11)

В отговор на въпроса какво е човешкият капитал, доц. Казаков прави обширен анализ (13-31) на категорията капитал и неговите различни форми – търговски, индустриален, банков, финансов и др. като необходима предпоставка за извеждането на човешкия капитал като най-важно негово проявление и доминираща форма през последните няколко десетилетия.
1.2. По съдържанието
В съдържателно отношение изследването е оформено в два раздела като в първия са разгледани теорията и методологията на функционирането и измерването на човешкия капитал (1, 2 и 3 глава), а във втория - ефективността на инвестициите в човешки капитал (4, 5 и 6 глава). Трудът притежава вътрешна балансираност между отделните части, като в изложението е спазена необходимата логична последователност при преследването на поставената изследователска цел и решаването на конкретните научните задачи.

Основните проблеми при изясняване същността и съдържанието на категорията човешки капитал и неговите причинно-следствени връзки с останалите елементи на социално-икономическата система, към които доц. Казаков насочва своето внимание, са свързани с основополагащите принципи на концепцията за човешки капитал - (първа глава), с изследване на веригата население - човешки капитал - икономика (втора глава), индикаторната система на човешкия капитал (трета глава), инвестициите в него и тяхната възвръщаемост (четвърта глава), правилата и критериите за инвестиционните решения (пета глава) и проблемите свързани с инвестиционните решения и разпределението на дохода (шеста глава).

Въз основа на еволюцията на теоретичните концепции за човешкия капитал изведена от постиженията на класическата и неокласическата школи, доц. Казаков възприема десет базисни положения при анализа на категорията човешки капитал.(41-45) При всяко от тях той се стреми да очертае различните характеристики на категорията човешки капитал. Като приема, че човешкият капитал „следва да се дефинира като категория на икономическата теория” предвид богатата му характеристика, авторът логично стига до правилното становище, че човешкият капитал трябва да се разглежда „като единство от множество определения”(46). В подкрепа на това се приведени и различни определения на човешкия капитал както и мнения на противници на теорията за човешкия капитал. Доц. Казаков счита за нужно да отдели внимание на разграничаването му от другите капиталови форми с нематериален характер като споделя, че най-голямата трудност възниква при разграничаването между човешкия и интелектуалния капитал. В крайна сметка той приема, че както човешкия, така и интелектуалния капитал „имат право на самостоятелно съществуване, защото отговарят на общата дефинитивна характеристика на капитала въобще”.(55)

Значително място (74-126) в хабилитационния труд е отделено на връзката население-човешки капитал и икономика и на глобалния подход към човешкия капитал. Тук интерес представляват проследените зависимости между територията, населението, човешкия капитал и други маржинални зависимости (схеми 3, 4 и 5), на т.н. порочен кръг на бедността (схема 6) и съпътстващия го затворен кръг на социалната изолация. Изследвани са поредицата от зависимости между човешкия капитал и икономиката като се анализира демографско –икономическа верига и опасностите предизвикани от човешкия капитал и икономическата дейност.(98-107) Глобалните проблеми на човешкия капитал, графично представени в схема 7, авторът обособява в четири групи - демографски проблеми, проблеми с изхранването, проблеми на образованието и проблеми на околната среда, с уговорката, че подобно представяне има условен характер. (108-126)

В търсене на основните измерения на човешкия капитал доц. Казаков изхожда от особеностите на инвестиционния процес в човека като свързва човешкия капитал с жизнения цикъл на индивида, разглежда ефектите и ползите от инвестиционния процес и необходимото му технологично време.

Прави впечатление, че при характеристиката на особеностите инвестиционния процес в човека (127-130) вместо човекът като обект на въздействие се използват понятия от рода на човешки материал, жив индивид, специфичен субстрат, налична субстанция и др. В резултат на въздействието върху тях, според автора, се получава ново качество т.е. някакъв прираст, чийто краен резултат е формирането на човешкия капитал. Тук трябва да се припомни, че идеята инвестициите в човешки капитал да се третират по същия начин както инвестициите във физически капитал не е съвсем нова. През миналия век изследванията бяха насочени към обяснението на т.н. “остатък на Солоу” – екзогенния технически прогрес от повишаването на капиталовъоръжеността на труда.

Авторът се спира и на проблема с амортизация на човешки капитал като допуска, че тя може да бъде разглеждана в няколко аспекта и припомня, че до сега в теорията все още няма приемливи решения в тази насока. В заключителната част на изследването той споделя, че се е натъкнал на непреодолими препятствия при решаването на тази задача, но ясно си дава сметка, че без разработването на съответна теория и методология за амортизацията на човешкия капитал не би могло да се реши и проблема с неговото измерване .(396-397) Затова при изясняване на проблемите с измерването на човешкия капитал авторът е категоричен, че освен универсалните измерители свързани с критериите на икономическата метричност „трябва да се използва и цяла система от специфични показатели”, които да допълнят представата за състоянието на човешкия капитал. Тази система той условно разделя на три групи : първата, най- съществената – за показатели за образование и усвоено знание, втората – за дарби и талант и третата за здравния статус на индивида и нацията. (202)

В изпълнение на поставените цели и задачи и като следва логиката на изследването доц. Казаков насочва вниманието си към изясняване на проблемите с ефективността на инвестициите в човешкия капитал. При анализа на възвръщаемостта на инвестициите той разглежда три базисни субекта, които формират три стълба на инвестиционния процес – частни, държавни и фирмени инвестиции, като правилно отбелязва, че субектите могат да бъдат и повече или най-малко със смесена природа. (218). Предвид голямото разнообразие на обекта на инвестиционния процес и разнообразието от конкретни ситуации доц. Казаков удачно прибягва до формирането на различни модели, в т.ч. и на базисен, на инвестициите в човешкия капитал. При инвестиционните решения и свързаните с това преки и алтернативни разходи авторът прави сполучлив избор с финансовия анализ чрез базов модел с помощта, на който той извежда принципни постановки и основни зависимости.(231-258, схеми 9-15). Възвръщаемостта на инвестициите в човешки капитал са анализирани от гледна точка на връзката образование- трудов пазар. Макар, че го посочва като масовия случай на инвестиционния процес, авторът изброява съществуването на редица проблеми при функционирането на пазара на образователни услуги. При анализа на възвръщаемостта като функция на дохода като посочва, че в някои случаи линията на дохода на необучения е възможно да е над линията на дохода на обучения индивид, той подчертава, че при нормални условия получилият по-високо образование получава и по-високи доходи като ползите и изгодите от направените инвестиции в образование и обучение са също значително повече. (258-269, схеми 16-18)

При определяне на правилата и критериите при вземане на инвестиционни решения авторът прави сравнение на приходите и разходите във времето представяйки графично четирите възможни варианта (схеми 20-23). По този начин се преценява доколко е изгодна дадена инвестиция, както от частна, така и от обществена гледна точка. За целта се използва нетна настояща дисконтирана стойност (NPV), а също и вътрешна норма на възвръщаемост (IRR) като за печеливша се определя онази инвестиция в човешкия капитал, при която вътрешната норма на възвръщаемост превишава лихвения процент за съответния период.(286) По повод приложността на така избраните правила и критерии за вземане на решения, доц. Казаков правилно посочва, че и тук универсални правила за поведение не могат да бъдат изработени. Наред с приложните аспекти свързани с нормата на възвръщаемост и външните ползи от инвестициите в човешки капитал доц. Казаков анализира и евентуалния риск при инвестициите. ( 318-333)

Логичен завършек на научния труд е проследяване на инвестициите в човешкия капитал и разпределението на дохода. (334-390) Един от акцентите на анализа е свързан с концепцията за намаляващата норма на възвръщаемост, където авторът изказва своите съображения при търсене на правилния отговор на въпроса защо и дали във всички случаи намалява нормата на възвръщаемост. В тази посока са и разсъжденията свързани с равновесния модел и закона за изравняване на нормите на възвръщаемост от инвестиции в човешки и физически капитал , които дават полезна информация за ползата от инвестиция в човешки капитал. Доц. Казаков анализира и съществуващите обективни различия при разпределението на дохода в зависимост от таланта като споделя, че колкото по-изявен е таланта, толкова нормата на възвръщаемост е по-голяма. (354) Други важни проблеми в изследването са свързани с достъпа до инвестиционни средства, различните аспекти на дискриминацията по отношение на инвестициите в човешки капитал и разпределението на дохода, с обективната необходимост от паралелни инвестиции в човешки и физически капитал и проблема за перманентното обучение, при което авторът разглежда шест степенна образователна верига в качеството на непрекъснат образователен процес.

В заключение доц. Казаков посочва основните изводи и препоръки, до които е стигнал в резултат на своето научно изследване, формулирани в деветнадесет направления.(391-404)
1.3.По научните и научно-приложните приноси
1. Направен е нов прочит и тълкувание на теоретическото наследство в търсене на отправни теоретико-методологически постановки при изследване на същността и съдържанието на човешкия капитал, за базисната обусловеност на теорията за човешкия капитал от теорията на капитала.

2. Приведени са допълнителни аргументи в подкрепа на тезата за границите за прилагане на пазарните механизми в области, които са свързани с формирането, функционирането и използване на човешкия капитал като здравеопазване, образование и др. Тези аргументи доц. Казаков търси и намира в уникалността както на човека като носител на човешкия капитал, така и на самия процес на инвестиране в него.

3. При изследване на същностните характеристики на човешкия капитал са изяснени нови аспекти и зависимости, които спомагат за доразвиването на теорията за човешкия капитал. Приносен момент в тази насока е прилагането на единна методология и методика, използването на интердисциплинарния подход и адаптирането на различни икономически теории при анализа на инвестициите в човешки капитал

4. Съществен е приносът по отношение на формализацията на принципите свързани с инвестициите в човешкия капитал, с разработването на нови модели в тази област, както и с развитието на системата за оценка на инвестициите. Това дава възможност за разширяване на полето на теорията за човешкия капитал.

5. В приложен аспект значителен е приносът на доц. Казаков по отношение на препоръките към управляващия субект както при изграждането на нова нормативната уредба, така и при полагането на теоретичните основи за измерване и оценка на човешкия капитал.

6. Значителен е приносът на автора по отношение на преподаването на дисциплината „Човешки капитал” – въведена за пръв път в УНСС през учебната 1994-1995 г. както и първия университетски учебник по тази дисциплина.

2. Разсъжденията на автора относно същността на човешкия капитал (стр. 13-31) звучат самоцелно. Те биха били по-полезни и мястото им по-скоро е при изясняването на основополагащите принципи на теорията за човешкия капитал – (първа глава) и особено в т.1.1. „Класически и съвременни основи на концепцията за човешкия капитал” където в съчетание с десетте базисни положения, които доц. Казаков приема като „основа и територия на икономическия анализ”, ще се стигне до още по-добро изясняване на собствената му концепция за човешкия капитал.

3. Определенията от типа , че „човешкият капитал съществува на белтъчна основа”, че е „част от средата”, че „човекът е исторически продукт” и т.н., според мен едва ли са най- важните констатации и най-доброто приложение на системния подход при дефинирането на категорията човешки капитал.
1.5.Въпроси
1. Във връзка с становището на автора, че човешкият капитал може да се представи като единство от множество определения, изниква въпросът има ли място и къде в това множество се намира определението, че под човешки капитал трябва да се разбират разходите за здравеопазване, образование квалификация, подготовка на научни кадри и др., които се измерват с пакет от показатели - обхват на децата и младите хора в основното, средното и висшето образование, съотношение между учители и ученици, натрупан брой години образование на човек от работоспособното население, продължителност на живота, процент на детска смъртност и много други.

2. Когато става дума за предизвикателствата пред функционирането на човешкия капитал и икономическата дейност и опасностите пред човечеството предизвикани от човешкия капитал, логичен е въпросът – не е ли това по-скоро резултат от дейността на самия човек, а не на човешкия капитал. Самият доц. Казаков заявява, че „става дума за една изключително голяма опасност пред човечеството, предизвикана от самия човек”(126). В този ред на мисли, в какво се състои общото и различното между човека и човешкият капитал?

В посочените от доц. д-р Атанас Казаков публикации по конкурса е видно, че през годините обект на неговите научни интереси са били проблемите на работната сила -

( монографията „ Техническият прогрес и ефективната заетост на работната сила”), на пазара на труда, на капитала и на земята, на цената на труда и работната заплата - (учебниците по „Икономикс” и „Макроикономика”), на същността, формите, функционирането и натрупването на капитала – ( в „ Основи на икономическата теория”).

Научните интереси на доц. Казаков са свързани и с въпроси от общотеоретично и методологическо естество. В доклади от конференции и семинари са разгледани теми като „Икономикс и икономическа политика”, „ Икономическите противоречия на българския преход към пазарна икономика”, „ Историческият подход към икономическата теория”, „ Критичен анализ на преподаването на политическа икономия и икономикс в България” където той разглежда взаимовръзката между икономическата теория и икономическата политика както и по отношение на проблемите в преподаването на икономическата наука във висшите училища.

Централно място в научните изследвания на доц. Казаков, особено през последните години, заемат въпросите свързани с формирането и развитието на човешкия капитал. За това свидетелства поредица от публикации: студията „ Човешкият капитал: концептуална рамка и функционална методология”, учебника с монографичен характер „Човешкият капитал”, статиите в сп. „Алтернативи” където са разгледани въпросите на човешкия капитал в условията на глобализацията и човешкият капитал и икономическите противоречия на българския преход, докладите от конференции и семинари както и с участието си в разработването на различни научни проекти. На човешкия капитал е посветен и хабилитационния труд на доц. д-р Казаков - „Човешкият капитал: формиране, функциониране и инвестиционни решения”

Сред посочените публикации по конкурса се откроява участието на доц. Казаков в Кратката енциклопедия на УНСС от 2010 г. с разработените от него 41 статии свързани с различни аспекти на икономическата теория и практика.

Наред с преподавателската и научната си работа доц. Казаков е изпълнявал и редица други дейности като Председател на научния съвет на ОИФ на УНСС, Научен секретар на научния съвет на ОИФ на УНСС, Председател на Общото събрание на ОИФ на УНСС, Член Академичния съвет на УНСС, на два пъти Декан на ОИФ на УНСС и др.

19.05.2010 г. Рецензент:

/ст.н.с.ІІ ст. д-р Матю Матев/