Конкурс за придобиване на академичната длъжност " професор " по научната специалност "Селекция и семепроизводство на културните растения" ш. 04. 01. 05 "Растениевъдство"
Изтегляне 0.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- професор ” по научната специалност “Селекция и семепроизводство на културните растения” ш. 04.01.05 “Растениевъдство” ш. 6.1
- Стоилова, А., Н. Вълкова 2009. Технологични качества на влакното на българските сортове памук Резюме
- Ключови думи
- Стоилова, А., Н. Вълкова, Д. Спасова, Д. Спасов, Л. Михайлов. 2014. Агроекологична оценка на нови български и македонски сортове памук. Резюме
- N . Valkova
- Toдоровсka, E., В. Божанова , Д. Дeчeв , Н. Вълковa. 2014. Осморегулационен капацитет на българска твърда пшеница. Biotechnology Biotechnological Equipment. Vol.28, № 5, 786-797
|
Резюмета на научните публикации на доц. д-р нели кирилова вълкова за участие в конкурс за придобиване на академичната длъжност “професор” по научната специалност “Селекция и семепроизводство на културните растения” ш. 04.01.05 “Растениевъдство” ш. 6.1
Absract: The objective of this investigation was to study the fiber quality of new cotton varieties in comparison with the standard cultivars. The varieties Veno, Trakia, Beli Iskar, Helius, Vega, Perla, Natalia, Darmi and Kolorit, resulting from two different cotton breeding programs, were included in a trial carried out in 2008. As standards were used cultivars Chirpan-539 (for productivity) and Avangard-264 (for fiber quality). It was found that the varieties resulting from the two breeding programs differed mainly in fiber length and lint percentage. In fiber length (26.27-28.44 mm) the Bulgarian varieties belongs to middle long fiber cotton and in micronaire (3.5-4.9 mic) – to middle fine and fine cotton. The varieties Avangard-264, Perla, Vega, Colorit and Natalia differed by longer and finer fiber, whilst the varieties Chirpan-539, Veno, Beli Iskar, Trakia and Helius had short fiber and high lint percentage. All varieties possessed strong fiber (26.4-29.0 g/tex) with a very good uniformity (81.2-83.7 %). They had good and fairly good fiber elongation (8.1-9.2 %). In a complex evaluation of technological properties the variety Natalia seems to be the best. It surpassed Avangard-264 (standard for fiber quality) in fiber length, strength, fineness and elongation, showed better uniformity and lower nep content. Key words: cotton, G. hirsutum L., varieties, fiber technological properties Стоилова, А., Н. Вълкова 2009. Технологични качества на влакното на българските сортове памук Резюме: Целта на това изследване е да се проучи качеството на влакното на новите български сортове памук в сравнение със стандартните сортове. Сортовете Вено, Тракия, Бели Искър, Хелиус, Вега, Перла-267, Наталия, Дарми и Колорит, получени от две различни селекционни програми, са включени в един и същ опит, проведен през 2008 г. Включени са и стандарните сортове Чирпан-539 и Авангард-264. Установено е, че сортовете от двете селекционни програми се различават главно по дължина, финост и рандеман на влакното. Сортовете Авангард-264, Перла-267, Вега, Колорит, Дарми и Наталия се отличават с по-дълго и по-фино влакно, докато сортовете Чирпан-539, Вено, Бели Искър, Тракия и Хелиус са с по-късо влакно и по-висок рандеман. По дължина на влакното (26.27-28.44 mm) българските сортове памук се отнасят към средновлакнестите памуци, по финост, определена с микронерната стойност (03.05-04.09 mic) – към среднофините до фини памуци. Всички сортове са с много добра здравина (26.4-29.0 g/tex) и изравненост (81.2-83.7%) на влакното, и добра до много добра разтегливост (8.1-9.2%). По комплексна оценка на технологичните качества на влакното най- добър е сорт Наталия, който превъзхожда Авангард-264 (стандарт за качество) по дължина, финост и здравина, има по-добра разтегливост на влакното и по-ниско съдържание на неп. Превъзхожда го и по рандеман на влакното. Ключови думи: памук, G. hirsutum L., сортове, технологични качества на влакното
Резюме: В резултат на успешна селекция, в периода 1994-2015 г., в Института по полски култури – гр. Чирпан са създадени и утвърдени 24 нови сорта памук. Тези сортове са разултат от изпълнението на две различно целенасочени селекционни програми – съдаване на ранозрели сортове с висок генетичен потенциал за добив и на сортове с подобрено качество на влакното. Използвани са различни селекционни методи, за увеличаване на ранозрелостта и продуктивността основни са вътревидовата хибридизация и експерименталният мутагензис, а за подобряване качеството на памуковото влакно е изполвана междувидовата хибридизация на G. hirsutum L. × G. barbadense L. и съчетаването ù с вътревидова. Сортовете Чирпан-603 и Чирпан-539 са нов етап в селекцията на памука у нас на ранозрялост и продуктивност. Те са по-ранни и по-добивни от стандарта - сорт Бели извор и го заменят в производството. Имат по-висок рандеман и по-добро качество на влакното. В държавното сортоизпитване (1992-1994 г.) сорт Чирпан-603 надвишава стандарта – сорт Бели извор по добив на неомаганен памук с 11 %, а по добив на влакно - с 14.3 %, сорт Чирпан-539 го надвишава съответно с 8.4 % и 11.9 %. Сортовете Бели Лом и Бели Искър правят крачка напред в селекцията на памука по продуктивност. По данни на ДСК по добив на неомаганен памук надвишават стандарта - сорт Чирпан-603 съответно с 2.1 % и 4.8 %. Сорт Бели Искър го надвишава и по добив на влакно с 5.2 %. Двата сорта са с по-висок рандеман на влакното. Средният рандеман на Бели Лом е 39.8 %, което е с 1.8 % повече от стандарта и най-доброто постижение по този показател в българската селекция на памука към съответния й етап на развитие. Сорт ИПТП Вено е поредното ново постижение в увеличаването на продуктивността. В държавното сортоизпитване превъзхожда утвърдените стандарти – Чирпан-539 (за продуктивност) и Авангард-264 (за качество на влакното) по общ добив на неомаганен памук съответно с 6.5 % и 9.7 %, по добив на влакно – Чирпан-539 с 5.4 %, Авангард-264 с 14.4 %. Сортовете Бояна и Деница са нова стъпка към увеличаване потенциала за добив на българските сортове памук. Те са ранозрели, високопродуктивни и със сравнително добро качество на влакното. Общият добив на неомаганен памук от сорт Деница в държавното сортоизпитване е 4.8 % над средното от двата стандарта, а добивът на влакно е с 4.6 % над Чирпан-539 и с 8.5 % над Авангард-264. Влакното на този сорт е с голяма здравина и висока равномерност. Сортовете Тракия и Хелиус бележат нов възход от развитието на селекцията на ранозрялост и продуктивност. Двата сорта са създадени чрез метода на експерименталния мутагенезис. В системата на държавното сортоизпитване, сорт Хелиус (2004-2006 г.) превишава по добив на неомаганен памук утвърдените стандарти – Чирпан-539 и Авангард-264 с 8.4 %, по добив на влакно превишава Чирпан-539 с 4.3 %, Авангард-264 – с 13.3 %. Сортовете Филипополис и Сириус, които са и най-новите постижения от развитието на селекцията на продуктивност, са много добро съчетание на ранозрялост, добивност и технологични качества на влакното. Създадени са чрез съчетаване методите на вътревидова хибридизация и експериментален мутагенезис. По данни на ИАСАС тези сортове реализират над 4.3 - 4.8 % по-висок септемврийски и общ добив неомаганен памук от стандартите. Влакното им е с добро качество и се характеризира с много висока равномерност и голяма здравина. Сорт Филипополис е с голяма пластичност и е подходящ за по-интензивна технология на отглеждане на памука. Сортове Авангард-264, Перла-267, Вега, Колорит, Дарми и Наталия, с генплазма от вида G. barbadense L., са с подобрено качество на влакното по отношение на неговата дължина, финост и здравина, което се оценя високо от текстилната промишленост. Сорт Авангард-264 поставя началото на една нова генерация сортове с по-качествено влакно, резултат от развитието на едно ново селекционно направление. Утвърден като стандарт за качество на влакното от 1996 г., по модална (31.4 mm) и щапелна (34.4 mm) дължина на влакното превъзхожда стандарта - сорт Бели извор, съответно с 3.1 и 3.0 mm. Превъзхожда го по финост, а по данни на Държавна сортова комисия и по здравина на влакното. По ранозрялост и продуктивност се изравнява с ранните и продуктивни сортове от типа на Бели извор. Отстъпва им по рандеман на влакното. Сорт Перла-267 е по-ран и с по-фино влакно от Авангард-264. В държавното сортоизпитване има метричен номер - 5605 m, при 5499 m за Авнагард-264. Сортовете Вега и Колорит съчетават по-голямата дължина на влакното с високо залагане на 1-ва плодна клонка – над 18.9-20.5 cm, което ги прави много пригодни за машинна беритба, и имат по-едри кутийки. По данни на ИАСАС влакното на сорт Колорит е с 0.6-1.2 mm по-дълго, с по-добра база и равномерност от това на Авангард-264. Превишава го и по общ добив на неомаганен памук с 3.9 %, и по добив на влакно с 4.5 %. Сортовете Наталия и Дарми в държавното сортоизпитване са показали по-добра продуктивност от стандартните сортове като по общ добив превъзхождат Авангард-264 с 4.5-6.8 %, Чирпан-539 – с 2.2-3.6 %, по добив на влакно превъзхождат Авангард-264 с 7.1-7.4 %. При тях е постигнато по-добро съчетаване на дължина и рандеман на влакното в сравнение с Авангард-264 като по рандеман на влакното (38.9-39.1 %) го превишават с 2.3-2.5 %. Сорт Наталия превъзхожда Авангард-264 по дължина, финост и здравина на влакното. Сорт Дарми залага високо долните кутийки – на 20.3 cm от повърхността на почвата, което го прави много пригоден за машинна беритба. Сорт Дорина съчетава дължина и рандеман на влакното, и има добра продуктивност. По рандеман на влакното (41.0 %) превъзхожда стандартните сортове и се очертава като високорандеманен сорт. Сортът е с много добри технологични качества на влакното, оценени с автоматизираните системи HVI и AFIS. В системата на ИАСАС сорт Дорина превишава двата стандарта по добив на немаганен памук и добив на влакно. Сорт Руми е с по-висока продуктивност от стандартните сортове, която съчетава с други ценни качества като по-фино и по-дълго влакно от това на Чирпан-539. В системата на ИАСАС сорт Руми превишава стандартите – Чирпан-539 и Авангард-264 по общ добив с 8.6 %, а по добив на влакно - Авангард-246 - с 12.0 %, Чирпан-539 - с 5.4 %. Сорт ИПК Нелина се очертава като високопродуктивен и високорандеманен сорт. В мрежата на ИАСАС по общ добив се изравнява със стандартните сортове, но ги превъзхожда по добив на влакно - Чирпан-539 с 2.6 %, Авангард-264 – с 8.8 %. Сорт Изабелл е постижение в по-ново селекционно направление при памука у нас и поставя началото на нова генерация сортове с естествено оцветено кафяво влакно, с висок екологичен и стопански ефект. По ранозрялост и добив на суров памук сорт Изабелл се изравнява с Чирпан-539, стандарт за ранозрялост и продуктивност, отстъпва му по рандеман с 3.6 % и съответно по добив на влакно. По дължина на влакното отстъпва на стандартните сортове – Чирпан-539 и Авангард-264, но по останалите технологични показатели се изравнява с тях или много слабо им отстъпва. В резултат на проведената селекционна работа за подобряване качеството на влакното дължината му е увеличена с 3 mm със създаването на сорт Авангард-264. Подобрени са също фиността и здравината. На следващия етап на селекция на качество, със създаването на сорт Колорит, дължината на влакното е увеличена с още 0.6 - 1.2 mm. Добивът на суров памук спрямо Чирпан-539 (стандарт за ранозрялост и продуктивност) е увеличен с 2.2 % до 8.3 %, спрямо Авангард-264 - с 3.9 % до 8.6 % (при сорт Руми), а височината на залагане на 1-ва плодна клонка - с 1.6 - 2.0 cm. По-нисък е добивът на влакно спрямо сортовете от типа Чирпан-539. Спрямо Авангард-264 добивът на влакно е увеличен с 4.5 % до 12.1 % (при сорт Руми). От оценките на технологичните качества, българските сортове памук по дължина на влакното - 25.2 - 28.1 mm, определена на HVI (26.03-27.80 mm в Бургас, 2008-2009 г. и 25.2 - 28.1 mm в гр. Лодз, Полша, 2008 г.), и UQL(w) 26.9-29.8 mm, определена на AFIS, съгласно международните стандарти, се отнасят към средновлакнестите памуци, по микронерна стойност - 3.5-4.6 mic (3.5-4.0 mic в Бургас и 4.1-4.6 mic в Полша, HVI) и 149-163 mtex (AFIS) – към среднофините, по зрелост (коефициент на зрелост 0.87-0.91, HVI) - към групата на “зрелите”. Всички сортове са с добра здравина – 28.0-30.8 g/tex (28.0-29.8 g/tex в Бургас и 28.4-30.8 g/tex в Полша, HVI) и с добра до много добра равномерност - 81.0-84.4 % (81.0-82.8 % в Бургас, 82.1-84.4 % в Полша, HVI) на влакното. Имат средна до много добра разтегливост на влакното – 8.8-10.1 % (HVI). Сортовете Авангард-264, Перла-267, Вега, Колорит, Дарми и Наталия имат по-голяма дължина, а някои от тях и по-голяма финост на влакното. Най-фино е влакното на сорт Авангард-264, а най-здраво - на ИПТП Вено, Тракия и Дарми, анализирано на HVI в БТЕХ - Бургас. Сортовете Колорит и Вега са с голямата здравина на влакното и ниско съдържание на къси влакна и неп, определени на HVI и AFIS в Текстилния институт в Лодз, Полша. С ниско съдържание на неп са сортовете Авангард-264 (113 Cnt/g), Дарми, Руми (120 Cnt/g) и Дорина (152 Cnt/g). По комплексна оценка на технологичните качества на влакното, анализирани с HVI и AFIS, като най-добър се очертава сорт Наталия, който превъзхожда Авангард-264 (стандарт за качество на влакното) по дължина, финост и здравина, и има добра равномерност и разтегливост. Превъзхожда го и по рандеман на влакното. Клъстерният анализ на базата на данните за стопанските и технологичните качества потвърждава генетичните различия между българските сортове от двете селекционни направления и генетичната им отдалеченост от чуждите сортове.
Abstract: The aim of this reaserch was to assess new Bulgarian and Macedonian cotton varieties under different ecological environments and to establish which of them are the best to be introduced into production. The research included the newest Bulgarian and Macedonian cotton varieties. In 2008-2009 in thе Field Crops Institute in Chirpan (Bulgaria) and Agricultural Faculty in Strumica to the Univercity “Goce Delchev” in Stip (Macedonia) field trials were carried out according to the adopted cotton growing technology in each country. The varieties were evaluated on the grounds of the obtained data for the most important agronomic traits. It was found that during the years of study in Bulgaria and in Macedonia there was sufficient temperature sum and insufficient rainfall supply for cotton development. The region of Strumica was comparatively arid than that of Chirpan, but the longer growing season allowed the use of rainfall during the months of August and September, and yield of row cotton was almost twice higher. Of the studied factors (varieties, regions and years) the regions had the biggest share in the total variation of the seed cotton yield (73.2 %) and boll weight, while the varieties had the biggest share in the total variation of fiber length and lint percentage (44.5 % and 44.4 %, respectively). The effect of years was significant only for boll weight and fiber length. In Strumica the varieties differed more strongly in seed cotton yield and fiber lint percentage and more slightly in fiber length. Based on the average two-year data, for the conditions of Bulgaria, the varieties Darmi, Helius and Natalia proved to be the best and in seed cotton yield (2233 kg.ha-1) exceeded the standard variety Chirpan-539 by 16 to 62 g.kg-1. Darmi and Natalia surpassed the standard in fiber length by 1.1-1.9 mm, but were inferior to it in lint percentage. Under the conditions of Chirpan the Macedonian variety 5140 was inferior to the standard in seed cotton yield (by 48 g.kg-1) and in lint percentage (by 2.6 %). For the conditions of Strumica - Macedonia the Bulgarian varieties Helius, Natalia and Vega were found to be the best. The variety Helius in seed cotton yield significantly exceeded the standard (by 277 g.kg-1) and the Macedonian variety 5140. The varieties Natalia and Vega in seed cotton yield exceeded the standard by 225 g.kg-1 and 186 g.kg-1 and the Macedonian variety. Both varieties had longer fiber. Average for the two regions the highest yield was obtained from the variety Helius - 3895 kg/ha-1, an increase of 198 g.kg-1 over the standard variety Chirpan-539, and it was followed by Natalia - 3762 kg.ha-1 and Vega – 3639 kg.ha-1, or 154 g.kg-1 and 119 g.kg-1 above the standard. The variety Natalia outlined by the longest fiber, Chirpan-539 distinguished by the highest lint percentage. Key words: cotton, Gossypium hirsutum L., regions, economic characters, agro-ecological assessment Стоилова, А., Н. Вълкова, Д. Спасова, Д. Спасов, Л. Михайлов. 2014. Агроекологична оценка на нови български и македонски сортове памук. Резюме: Основната цел на изследването е да се направи агроекологична оценка на нови български и македонски сортове памук, като се проучи реакцията им към различни екологични среди по отношение на добив и качество, и се установи кои от тях са най-добрите по комплекс от качества или отделни качества, с оглед на внедряването им в производството или ефективното им използване в селекционните програми. В института по полски култури в гр. Чирпан (България) и в Земеделски факултет към Университета “Гоце Делчев” в Щип (Македония) през 2008-2009 г. са залагани полски опити по възприетата технология за отглеждане на памука във всяка страна. Установено е, че през двете години на изследването в България и Македония има достатъчна температурна и недостатъчна валежна обезпеченост за памука. Районът на Струмица е сравнително по-засушлив от този на Чирпан, но по-дългият вегетационен период позволява използването на валежите през месеците август и септември, и добивите на суров памук там са почти два пъти по-високи. Пунктовете Чирпан и Струмица имат най-голяма тежест от изследваните фактори (сортове, години и райони) в общото вариране на общия добив (73.2 %) и масата на кутийката, докато за дължината и рандемана на влакното с най-силно влияние са сортовете, съответно 44.5 % и 44.4 %. Влиянието на годините е доказано за масата на кутийката и дължината на влакното и са без значение за рандемана и общия добив. Кластерният анализ на базата на осреднените резултати от двата пункта подтвърждава генетичните различия между сортовете от двете селекционни направления. В Струмица сортовете са се диференцирали по-силно по добив и рандеман на влакното, и по-слабо по неговата дължина. На базата на осреднените двугодишни данни, като най-добри за условията на България се очертават сортовете Дарми, Хелиус и Наталия. Сорт Дарми по добив на суров памук (223.3 kg/da) надвишава стандарта Чирпан-539 с 6.2 %, Хелиус го надвишава с 3.2 %, а Наталия с 1.6 %. Дарми и Наталия са с по-дълго влакно, съответно с 1.9 mm и 1.1 mm, отстъпват му по рандеман на влакното. Македонският сорт 5140 при наши условия доказано отстъпва на стандарта Чирпан-539 по общ добив с 4.8 % и по рандеман на влакното с 2.6 %. За условията на Р. Македония като най-добри се очертават българските сортове Хелиус, Наталия и Вега. Сорт Хелиус значително превишава по добив стандарта (27.7 %) и македонските сортове, последните превишава и по рандеман на влакното. Сортовете Наталия и Вега надвишават стандарта (с 22.5 % и 18.6 %) и македонските сортове. По-високата продуктивност съчетават с по-голяма дължина на влакното. Средно за двете години и двата пункта най-висок добив е получен от сорт Хелиус – 389.5 kg/da, с 19.8 % над стандарта Чирпан-539, следван от Наталия – 376.2 kg/da и Вега – 363.9 kg/da, или с 15.4 % и 11.9 % над стандарта. Сорт Наталия се очертава като сорт с най-дълго влакно, а Чирпан-539 - като най-високорандеманен. Ключови думи: памук, Gossypium hirsutum L., региони, стопански показатели, агроекологична оценка
Abstract: The phenotypic variation in osmotic adjustment (OA) capacity of five Bulgarian winter durum wheat genotypes and their progenies was determined using a modified method based on the measurement of seedling growth suppression after three-day exposure to osmotic stress induced by 1 mol/L sucrose. The genetic parameters of the studied trait in a diallel crossing scheme, including the selected genotypes and the microsatellite polymorphism at 43 loci, were determined. The old Bulgarian cultivar Apulicum 233 and all hybrid combinations involving this genotype showed higher OA. In the heritability of osmoregulation ability, the non-additive gene effects (specific combining ability) strongly predominated over the additive ones and had a significant impact on the observed high heterosis effect. Distinct polymorphisms were identified between the studied genotypes. Cluster analysis of the phenotypic data obtained from a multiyear test under water-limited conditions and the molecular data, both based on Euclidean distance, showed similar grouping of the genotypes with specific separation of cultivar Apulicum 233 (high OA) in a single cluster. Principal component analysis revealed not only interrelationships between the important agronomic and morpho-physiological traits in Bulgarian durum wheat under water-limited conditions, but also presence of relations between them and some microsatellite loci located near or within known quantitative trait loci (QTLs) for these traits. Further studies based on segregating population between genotypes with contrasting levels of OA will allow mapping QTLs for phenotypic traits expressed under water deficit and isolation of genes that can be used as potential markers in marker-assisted selection for drought tolerance. Key words: durum wheat (Triticum durum Desf.), osmoregulation,heritability,SSR markers, principal component analysis (PCA) Toдоровсka, E., В. Божанова , Д. Дeчeв , Н. Вълковa. 2014. Осморегулационен капацитет на българска твърда пшеница. Biotechnology & Biotechnological Equipment. Vol.28, № 5, 786-797 Резюме: Определено е фенотипното вариране в осморегулационния (ОР) капацитет на пет български генотипове зимна твърда пшеница и техните потомства при прилагането на модифициран метод на базата на измерване потискането на растежа на кълновете след тридневно подлагане на осмотичен стрес, индуциран от 1 mol/L захароза. В диалелна схема на кръстосване, включваща отбраните генотипове, са определени генетичните параметри на изследваните признаци и микросателитния полиморфизъм на 43 локуса. Старият български сорт Апуликум 233 и всички хибридни комбинации, включващи този генотип са показали по-висока OР. В наследяването на осморегулационната способност, неадитивните генни ефекти (специфична комбинативна способност) са преобладавали силно над адитивните и са оказали съществено влияние върху наблюдавания висок хетерозисен ефект. Между изследваните генотипове са установени отделни полиморфизми. Клъстерният анализ на фенотипните данни, получени от многогодишно изпитване при условия на воден дефицит и молекулярните данни, базирани на Евклидовото разстояние, показа сходно групиране на генотиповете със специфично отделяне на сорт Апуликум 233 (висока OР) в единичен клъстер. Анализът на главните компоненти разкривава не само взаимовръзките между важните стопански и морфо-физиологични признаци на българската твърда пшеница при условия на воден дефицит, но също така съществуването на връзки между тях и някои микросателитни локуси, разположени в близост до тези признаци или в рамките на локус на известен количествен признак По-нататъшни изследвания на базата на сегрегирани популации между генотипове с контрастиращи нива на ОР ще позволи QTLs картографиране на фенотипни признаци, проявени при воден дефицит, и изолиране на гени, които биха могли да бъдат използвани като потенциални маркери в маркер-асистирана селекция за толерантност към засушаване . Ключови думи: твърда пшеница (Triticum durum Desf.), осморегулация, наследяване, SSR маркери, компонентен анализ (PCA)
Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|