Конкурс за придобиване на научно звание „доцент". І. За монографията на д-р Ангелова „Възможните и невъзможните светове в съвременната логика"



Дата21.01.2018
Размер75.98 Kb.
#51050
ТипКонкурс




Становище

на доц. д-р Венцеслав Кулов

за материалите на д-р Доротея Ангелова, участник в конкурс за придобиване на научно звание „доцент”.
І. За монографията на д-р Ангелова „Възможните и невъзможните светове в съвременната логика”.
Достойнства на монографията

Тази монография е посветена на широко многообразие от философски въпроси, които поставя съвременното развитие на некласическата логика. Изхождайки от разбирането, че за обсъждането на тези въпроси е нужна не само солидна логическа подготовка, но и познаване на обширна по обем и разнородна по съдържание специализирана литература, бих могъл да квалифицирам задачата, която се е опитала да реши Д. Ангелова в своята монография, като необичайно трудна за един млад изследовател. Според мен тази задача е била успешно решена. Ето защо, без да се считам за специалист в тази област, позволявам си да дам висока оценка на монографията на Д. Ангелова. Като допълнителен аргумент в полза на тази оценка трябва да се има предвид и следното:

По мое наблюдение сред професионалните философи у нас се шири едно подценяване на важността на проблематиката, която Д. Ангелова обсъжда в монографията си. Макар и да има своите основания, това предубеждение към некласическата логика е контрапродуктивно, защото води до стесняване на мисловните хоризонти на българската философия. От тази гледна точка книгата на Д. Ангелова, която култивира интерес към некласическата логика, е едно положително явление, което трябва да бъде насърчено.

Казаното до тук би могло да се резюмира така:

Аргумент за положителната оценка на монографията на Д. Ангелова „Възможните и невъзможните светове в съвременната логика” аз виждам преди всичко в основното достойнство на тази монография: сложността и важността на проблематиката и високата компетентност, без която обсъждането на тази проблематика би било просто невъзможно.

Към това „съдържателно” достойнство на монографията би трябвало да се добавят още две, засягащи преимуществено начина, по който задачата на изследването е била реализирана: остроумната систематизация на проблематиката и увлекателната форма, в която трудът е поднесен на читателя.


Критични бележки

1) Д. Ангелова е избрала в монографията си „Възможните и невъзможните светове в съвременната логика” една специфична форма на изложение: основно чрез цитати и позовавания на авторитети в съответната предметна област. Както е обичайно за философията, тези авторитети често защитават различни позиции, така че ходът на изложението следва логиката на една непрестанна дискусия. Намесата на Д. Ангелова в тази дискусия по правило е минимална (изключенията в това отношение се броят на пръсти) – с кратки общи оценки, подкрепени със също така кратка аргументация. Тази тактика на изложение чрез позоваване на авторитети има своите положителни и отрицателни страни.

Положителното в случая е, че читателят навлиза в обсъжданата проблематика, воден от автори, които са признати експерти в съответната област. Недостатъкът на този подход обаче е, че цитираните експертни мнения не винаги са достатъчно ясни, тъй като са откъснати от контекста на цялостните възгледи на съответния автор. Понякога тези автори говорят на различен език, влагайки специфичен смисъл в утвърдената терминология, и това изисква текстът да бъде снабден със съответните терминологични пояснения. Освен това често се случва да бъдат цитирани няколко несъвместими мнения по даден въпрос и за да не изпусне нишката на изложението, читателят спешно се нуждае от авторовия „арбитраж”: кое мнение той приема и кое отхвърля? Това е нужно да се знае най-вече когато спорът засяга терминологични въпроси; тогава авторът задължително трябва да вземе страна в спора, за да станат понятни неговите собствени тези, изложени впоследствие. Между терминологичните и съдържателните въпроси във философията обаче няма „китайска стена”; ето защо липсата на авторов коментар по отношение на различните позиции, представени в изложението, по принцип затруднява разбирането на текста.

Казано с други думи, избраният от Д. Ангелова подход изисква да бъде държан „под око” всеки цитат и позоваване – всяко посочено от нея мнение – и тези мнения да бъдат внимателно разяснени, за да бъдат избегнати възможни недоразумения. Понякога това изисква пространни теоретични отстъпления – за възгледите на даден философ и за логиката, която обуславя тези възгледи. Такива отстъпления обаче по правило липсват в работата - тя е бедна откъм тълкувателни и разяснителни пасажи. В резултат читателят нерядко се изправя пред неразрешими въпроси: какво по-точно е искал да каже един друг цитиран автор и как да разбираме позицията, която самата Д. Ангелова заема по въпроса.

Може да се обобщи, че в работата на Д. Ангелова има отделни пасажи, в които авторските задължения са неумело прехвърлени върху авторитетите, на които авторът се позовава. От това изложението губи откъм яснота и задълбоченост. На места то създава впечатлението за повърхностно „препускане” от тема на тема, сякаш целта е била да се „покрие” формално един предварително начертан пределно широк тематичен план.

Един пример в това отношение се съдържа в Глава ІІ на ч. ІІ – „Състояния на нещата, носители на истината, определители на истината”. Тук е представена една класическа логико-семантична постановка, свързана с кореспондентното разбиране за истината – на Л. Витгенщайн – и мнението на Т. Уетзъл, който по някаква, неизвестна на читателя причина, счита това разбиране за абсолютно незадоволително. В дискусията се намесват и други автори, обаче не става ясно как самата Д. Ангелова разбира истината – в кореспондентен или в някакъв друг смисъл – и какво собствено тя разбира под „определител на истината”. Тази реферативна част от изложението обаче бива обобщена от автора по следния начин:

„Според мен, не е трудно да се достигне до извод[ът]1, че всъщност понятието определител на истината директно препраща към проблеми, с които се занимава още традиционната логика, а именно обемите на понятията, операциите с тях и различните взаимоотношения между тези обеми, които са в основата на различни (предимно силогистични, но не само) логически изводи.” (с.57)

Логическият преход от предшестващите, маркирани от Д. Ангелова гледища, до този неин извод, си остава загадка за читателя. Разбирайки термина „определител на истината” по Б. Ръсел и Л. Витгенщайн (като фактът - позитивен или негативен - който прави съответното атомарно твърдение вярно), аз лично нямам идея как би могло да се достигне до подобна консеквенция. Как тезата, че фактът прави едно атомарно твърдение вярно или невярно, „препраща” към проблематиката, засягаща отношенията между обемите на понятията? Според мен тази проблематика лежи в напълно различни плоскости и доказателство за това е разликата между традиционната и модерната логика. Те и двете еднакво добре могат да бъдат съвместени с кореспондентното разбиране за истината, но съществено се отличават по въпроса за боравенето с нулеви класове (въпрос за логическия обем на понятията) и оттук – относно валидността на определени силогизми.

Аз не твърдя, че цитираният тук извод на Д. Ангелова е погрешен, а само, че той е необоснован. Това нямаше да е така, ако тя си беше направила труда да изложи вижданията си по редица важни въпроси, засягащи теорията на истината, метафизиката и логическата семантика. Дали говорейки за „положение на нещата” и „факт” ние имаме пред вид нещо реално или това са фикции на ума, специално изобретени, за да прикрият трудностите, на които ние се натъкваме, опитвайки се да разясним идеята за кореспонденцията между твърдение и действителност? Как трябва да разглеждаме света: като състоящ се от факти, както твърди Л. Витгенщайн, или от отделни неща (индивиди)? Какво във втория случай би трябвало да разбираме под отделно нещо (индивид)? Реалност ли са класовете или са фикция на ума? Защо, по силата на каква логика Б. Ръсел и Л. Витгенщайн въвеждат понятието за негативен факт? И какви аргументи могат да издигнат техните опоненти срещу тезата, че не съществуват дизюнктивни факти? Това са въпроси, до които монографията на Д. Ангелова се докосва и които логично изникват в съзнанието на нейните читатели. Те обаче не са получили отговор. Това създава впечатление, че на места изследването страда от липса на задълбоченост.

2) Друг недостатък в работата на Д. Ангелова е цитирането и позоваването „от втора ръка”. Подобно цитиране е допустимо само в краен случай. Работата на Д. Ангелова обаче изобилства с цитати и позовавания от Б. Ръсел, Л. Витгенщайн, Р. Карнап, Я. Лукасевич, В. Куайн, С. Крипке и пр., които са взети от книгите на други автори. (страници 9, 25, 26, 34, 35, 36, 42, 53, 57, 105 и пр.) Мисля, че подобно „улеснение” в някаква степен дискредитира усилията, които Д. Ангелова несъмнено е вложила при написването на своя труд.

3) Израз на авторова и редакторска небрежност са грешките при превода от английски език, които на места са чисто редакционни, но другаде свидетелстват за невникване в смисъла на оригиналния текст.2

Критичните бележки 2) и 3) са адресирани колкото към автора, толкова и към редакторите М. Табаков и Н. Обрешков, които носят солидарно отговорността за изтъкнатите слабости. Ето защо в настоящото становище, ориентирано изключително към личните качества на Д. Ангелова, отбелязаните в 2) и 3) неблагополучия са омаловажени.



ІІ. За статиите на Д. Ангелова

Измежду статиите на Д. Ангелова, предоставени за оценка във връзка с конкурса да придобиване на научно звание „доцент”, една е в съавторство и няма връзка с логиката и философията. („Защо учените напускат в България”). Релевантни на конкурса, който е повод за написването на настоящото становище, са следните статии на Д. Ангелова:

Logical and Epistemological Significance of Inconsistent and Incomplete Worlds and Their Applications, Some Paraconsistent and Paracomplete Logics, Размитата логика и проблемът за неопределеността, Граници на логическия плурализъм, Някои логически подходи към сорит парадоксите, Possible and Impossible Worlds – Logical, Epistemological and Ontological Perspectives, Logical and Semantic Aspects of Information Secured Systems, Семантики на невъзможните светове, Семантики на невъзможните светове, Impossible Worlds as Logical and Semantic Construct and Their Role in Epistemology, Логическата природа на възможните светове.

Съдържанието на тези статии напълно или частично съвпада със съдържанието на съответните раздели в монографията на Д. Ангелова „Възможните и невъзможните светове в съвременната логика”. Ето защо тяхното самостоятелно рефериране би дублирало излишно казаното по-горе за въпросната монография.


Заключение

Съпоставката на изтъкнатите по-горе достойнства и недостатъци на научната продукция на Доротея Ангелова говори недвусмислено в полза на една положителна оценка. Моето убеждение е, че количеството и качеството на въпросната продукция дава основание да се присъди на д-р Доротея Ангелова научното звание „доцент”.





1 Тук е допусната правописна грешка. Понеже тя не е единствена, може да се предположи, че текстът не е бил редактиран езиково.

2 Грешките, свързани с английския превод, са най-различни. Някъде те са фонетични – например името на известния американски философ R. Chisholm е транскрибирано като „Чишолм” вместо „Чизъм” (с.108) В други случаи грешките са чисто стилови, като например в следващия цитат, където думата „други” се среща три пъти:

“Някои приемат световете като максимални възможни състояния на нещата, други ги приемат като максимални възможни свойства или пропозиции, докато други ги третират като максимално непротиворечиви множества от някакъв вид, и все пак други ги третират като част от по-обща теория на абстрактни обекти” (с.31)

Според мен обаче грешката при превода на следващия цитат е резултат от невникване в смисъла на текста:

„(а) Gato's weighing ten pounds – Гато тежи десет паунда (като факт)

(b) Gato weighs ten pounds. – Гато тежи десет паунда (като изречение)” (с.54)

Тук, за да се разясни смисъла на текста, трябва при превода да се подчертае, че (a) не съдържа глагол, макар че английската граматика позволява да се разчете и по този начин. (а) не е съобщително изречение – за разлика от (b) то не е твърдение, а субстантивирана форма - едно съществително: „теглото на Гато, възлизащо на десет паунда”.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница