Конкурс за учители преподавателят по български език и литература медиатор между училищната и извънучилищната дейност

Вече тридесет и пет години моите ученици не по задължение, а чрез собствена мотивация, участват в дейностите по приобщаването им към неоценимото фолклорно и етнографско наследство на родния край. Своя потенциал те разгръщат в няколко основни направления:

* изучаване богатата символика на народните обреди и обичаи, защото всичко онова, което е създадено от достойните ни предци, води до укрепване на националното самосъзнание на младите, защото е свързано с моралните и педагогическите дейности, които народът е създал през вековете;

*включване в целенасочена художествено-творческа дейност: издирване, проучване, пресъздаване и съхраняване за поколенията на самобитните обреди и обичаи като ненадминати образци на културното ни наследство.

Учителят по български език и литература като медиатор между училищна и извънучилищна дейност подпомага:

* учебно - възпитателната дейност в класната стая чрез съставяне на сборници с тестови задачи по фолклор и етнография, учебни помагала по краезнание, използва богатите възможности на проектната дейност и мултимедийните презентации в обучението по български език и литература и др.

* популяризиране на опита - участия в методически обединения, регионални, национални и международни конференции и семинари, публикации и др.

Изготвяните през годините програми, съобразявани с желанията на децата, дават възможност културното и етнографско богатство да се изучава не само като документ от миналото, но и като средство за общуване с българския дух. Те спомагат за създаване у учениците на умения за самостоятелно докосване до изконните български традиции, както и за изява на творческите си способности.

Типичните за родния край обичаи, крият богати възможности за развитието на нравствените, физическите, естетическите и на психофизическите качества на децата и младежите, защото сътвореното с душа и сърце фолклорно и етнографско наследство се вплита в културното богатство на българския народ с големите си художествени достойнства и жанрово разнообразие. Отличителна черта на съхранените образци е тяхната устойчивост, която засилва интереса както на самите деца и младежи, така и на специалисти от Етнографския музей към БАН, Института по фолклор, фолклористи и етнографи от Япония, САЩ, Република Сърбия, Румъния и др.

Богатството на обредите и обичаите, художествената им завършеност и красота, ги превръщат в благодатна почва за възпитание, защото чрез своята непреходност и първичност те внушават по художествен път уважение и преклонение пред нравствените добродетели на нашия народ и пред неговия талант. Откриват ги и учениците – в чистотата на нравите, в любовта към родното, в красотата и мъдростта на българина по време на открити занятия на кръжока пред преподаватели по български език и литература, директори и специалисти по фолклор и етнография на тема: „Край люлката на народното творчество”, „Така било е, нека бъде тъй и занапред”, „При корените на народното творчество”, открит урок по БЕЛ пред МО по БЕЛ на областно ниво на тема: ” Хайдушките народни песни – извор на родолюбие”.

В обичаите и обредите, в песните, преданията и легендите от “едно време” безименните творци изразяват пряко схващанията си за човека и за нравствените отношения между хората, за качествата, които трябва да се формират у младите. Затова учениците вникват с интерес в богатата символика на спастреното богатство и достигат до убеждението, че ако не познават духовната и материалната култура на своите предци, загубват своята културна идентичност.

С всеки изминат ден, с “разчитане” на вътрешния смисъл на народната традиция, децата се убеждават, че обичаите, макар и неотменно свързани с консервативни форми на бита, съдържат трайни и вечни особености на народната душевност. Устояли през вековете, те не бива да бъдат забравяни. Фолклорното и етнографското богатство на родния край показва, че безсмъртието на народния дух е в приемствеността между поколенията, благодарение на която културните ценности се предават и обогатяват, за да бъдат вечни като самия народ.

Важна роля за формирането на ценностно отношение към народното творчество има организирането на събирателска и проучвателска дейност върху традициите и обичаите на родния край. При изготвянето на въпросниците и плановете за воденето на етнографската документация децата участват активно, защото чрез проучените творби от народното творчество, на старовремски народни обичаи и др. участват във фолклорни празници и фестивали, вечери на народното творчество, изложби, регионални и национални събори и др. (вж. презентацията „Преподавателят по български език и литература – медиатор между училищната и извънучебната дейност”).

Събирането на произведения от съхранената народна памет не е еднократен акт - с всяка измината година се превръща в движение и мотивация за проучване, съхраняване и популяризиране на народната култура от миналото, в средство за приобщаване на учениците към родния край, във форма за социална реализация.

Народните ценности са преживели до наши дни не само като плод на наследствено предаване на традицията, а и като ярка проява на жизнена и естетическа необходимост. Участието на учениците в старовремските обреди и обичаи показва, че тази дейност психофизиологично предразполага младите към творческа активност, защото в природата на детето е любознателността, динамиката, движението, разнообразието.

Срещите със самобитните носители на фолклора – техните майки и бащи, баби и дядовци, оказват изключително въздействие върху децата, които изживяват незабравими мигове от съприкосновението с древното и самобитно изкуство на певци, разказвачи, потомствени музиканти и танцьори, защото колкото по-близо до народното вдъхновение стои днешният човек, толкова по-дълбоко може да усети неговата непреходна сила.

Полезно за младите изследователи се оказа участието им в обредни практики, свързани с раждането, отглеждането и възпитатието на детето, защото те отразяват начин на мислене, въплъщават се във форми на поведение и действия, които се възприемат от подрастващите поколения.

Когато изпълняват древните народни обичаи „Коледуване”, „Ладуване”,Гледане на панички”, „Перияник”, „Напяване на пръстените”, „Кумичене”, „Пеперуда”, „Хвърляне на пояс”, ”Бабинден”, „Трифон Зарезан” и др.) момчетата и момичетата никога не повтарят, не копират – те просто творят: закачливо подхвърлят думи и изрази, овладели до съвършенство родния си говор, изричат благословии за здраве и дълголетие, показват чудни съчетания от ритми и движения, когато играят „нашенските” фолклорни хора. С какво светоусещане за красивото и непреходното “малките моми” откриват общославянските мотиви в обичая „Ладуване” на Васильовден, вият китките си на Еньовден, за да участват в “Напяване на пръснените”, прекланяйки се пред чучодейната сила на чимшира и смила, че “избраникът ще е по сърце”.

Повод за разнообразна художествено-творческа дейност създават почти всички народни празници: част от реквизита за участие в обичаите се изработват от самите ученици – шарените “колиндри” на коледарите, “куклите” за кумиченето на Цветница, сватбеното знаме, лъкатниците и покосниците, белите кърпи, везани с “мъниста и флуторки /паети/. Истинско откритие за специалистите етнографи е невестинският венец /превез/ - червен мъжки пояс “пет лакти дълъг”, прегънат на две и съшит с форма на качулка, която пада ниско над очите. С него, със съботната и неделната невестинска носия участниците в Групата и Клуба нееднократно са отличавани на национални събори и фестивали на народното творчество.

Съставените тестови задачи /300/ представят богатството на народното творчество – най-здравата основа на националната ни култура, и са насочени към измерване на постиженията на учениците, защото проверката на знанията на учениците чрез тестове се утвърди като надеждно средство за оценяване на знанията и уменията на учениците през последните години.

Тестовите задачи могат да бъдат използвани от преподавателите по роден език в часовете за литературни упражнения, в часовете по СИП, в кръжоците по фолклор и етнография, в школите по краезнание и др., както и в часовете по български език като илюстративен материал при разчитането на цялостен текст, при усвояване на правописната, граматичната, лексикалната и пунктуационната норма Те ще бъдат и ценно помагало за всички, които желаят да проверят знанията си по фолклор и етнография чрез самостоятелна работа, да открият и отстранят пропуските в езиковата си култура.

Нашият скромен принос е:

- Изданията на регионалните събори „От Тимок до Вит”;

- Националните събори на народното творчество в Копривщица 1981г., 1986г., 1991г., 1996г., 2001г., 2005г. – златни медали за обичаите: „Гледане на панички”, „Бъдни вечер”, „Напяване на пръстените”, „Хвърляне на пояс”, „Перияник”;

- Детските фолклорни празници в Смолян и Тетевен - лауреати;

- „Рожен пее”;

- Национален фолклорен събор Рибарица 2008г. – голямата награда на община Тетевен за цялостно представяне – носители и пазители на фолклорните традиции.

- по краезнание - гр. Петрич, 1991г. и гр. Смолян, 1992г. – споделяне на опит;

- по български език и литература –гр. Варна, 1995г.: Изучаване на фолклорното и етнографско богатство на родния край в часовете по СИП;

- педагогическата школа към Международна фондация „Свети Свети Кирил и Методий” – 2000 - 2002г. - три етапа на тема: „Корен, традиции и развитие на хуманитарното образование във вашия регион” – първо и второ място - /опитът е отразен във вестник АЗБУКИ/

- „Език свещен” - Видин, 2006г.- Мултимедийно представяне: Мястото на тестовете в обучението по български език и литература;

- „Училището – желана територия на ученика”, Пловдив 2008г. – направление „Самоуправление и гражданско образование. Извънкласна и клубна дейност”.

- Девети международен семинар за Български музикален танцов фолклор – споделяне на опит.

* Реализиране на проекти:

- „При корените на народното творчество, 2000г.;

- „Зелен, зелен Гергьовден, червен, червен Великден” – 2001г.;

- „Трансгранично сътрудничество от двете страни на Дунава”, 2006г.

- Фолклор без граници – международен фестивал – Видин, 2011г.

- Рибата – поминък от двете страни на Дунава – международен проект, 2013г.

В хода на събирателската, проучвателската и художествено-творческата дейност учениците заживяват с мисълта, че традициите и обичаите на родния край създават богати възможности за разнообразни творчески изяви на децата, за създаване и съпреживяване на тъй необходимата за детството и за всяка възраст радост, разкриват стремеж към по-добри човешки взаимоотношения. Откритите духовни и материални ценности, отвеждащи до корена на достойните ни предци, ги изпълват с гордост и любов към миналото на своята родина, правят ги по-подготвени да посрещат и преодоляват предизвикателствата на днешния и на утрешния ден.

Нашата постоянна връзка с родното, с древните български обреди и обичаи, с отколешните народни песни и хора дава богати плодове и в образователно, и във възпитателно отношение – личността на ученика се обогатява нравствено и емоционално, споява се в здраво единство с корена на своя народ, а учителят – медиатор мужду училищна и извънучилищна дейност, опирайки се на ценностите от миналото на родния край, по-резултатно гради ценностите на бъдния ден, спомага за формиране на креативни, творчески личности, носители на общочовешки ценности, способни да се реализират като достойни граждани на родината си, на Европа и на света. В тази високоотговорна мисия учителят осигурява моста между миналото, настоящето и бъдещето на един народ, мост, който ни кара с умиление и гордост да произнасяме сакралните думи: ”Земя на дедите ни, бъди благословена!”.