Конкурс за заемане на академична длъжност "доцент"
Изтегляне 1.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Публикации по конкурса
- Глава четвърта
- Заключението
| СТАНОВИЩЕ
от проф. д-р Евгения Панчева по конкурс за заемане на академична длъжност "доцент", професионално направление 2.1. Филология (британска литература - от Модернизъм към Постмодернизъм), обявен в ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г., за кандидатурата на гл.ас. д-р Аспарух Александров Аспарухов, единствен кандидат в обявения конкурс Представяне на кандидата. Гл.ас. д-р Аспарух Александров Аспарухов завършва английска филология в СУ “Св. Кл. Охридски” през 1982 г. През 1996 г. след свободна докторантура и защита на дисертация на тема Metaphor, symbol and scene in Joseph Conrad’s early and late novels получава образователната и научна степен „доктор”. Член е на катедра "Англицистика и американистика" от 1983 г., когато печели конкурс за асистент по нова английска литература към катедрата. От 1983 г. до днес д-р Аспарухов преподава в бакалавърските и магистърските програми на катедратал През осемдесетте години на миналия век преподава и на задочници и студенти втора специалност. В бакалавърската програма на катедрата е водил семинари по английска литература на ХIX и ХХ в., по средновековна и ренесансова английска литература, лекционния курс "Тенденции и направления в английската литература" и курса "Английските фразови глаголи". В англицистичните магистърски програми на катедрата е бил титуляр на курсовете "Принципи на литературния анализ" (задължителен, лекции и семинари) Съвременна английска драма ХХ век" "(избираем, лекции и семинари) в MП „Език и култура”. Автор е на 16 публикации в областта на английската драма и историята на идеите, на импресионистичния английски роман, на литературата на Първата световна война и на англо-немските литературни взаимодействия. Публикациите му черпят тематика от творчеството на Уилям Мейкпийс Такъри, Джоузеф Конрад, Никълъс Спаркс, а напоследък най-вече на Форд Мадъкс Форд. Сред тях се открояват 6 публикации върху Конрад и 6 върху Форд Макъкс Форд, факт, който говори за трайната съсредоточеност на д-р Аспарухов върху конкретни автори, която дава възможност за ерудитски четения на отделни техни произведения.
В настоящия конкурс гл.ас. д-р Аспарухов се представя преди всичко с монографията Dialecftic and Logicality in Ford Madox Ford's Novelistic Series (Диалектичното и логичното в серийните романи на Форд Мадъкс Форд (УИ "Св. Кл. Охридски", С., 2016). Монографията е с обем 167 стр. и съдържа 106 заглавия в библиографията. Текстът е организиран в 7 части: Увод, пет глави и заключение. Доколкото предложените 6 статии и студии по настоящия конкурс възпроизвеждат или са много близки до частите на тази монография, ще се спра изключително върху нея. Уводът (9-39) въвежда хегелианската перспектива като основен източник на идеи в творчеството на романиста. Хегел е представен съвсем общо и донякъде вторично, напр. през Димитър Михалчев. Той се разглежда като основоположник на подриването на традиционната логика (с. 14), като не се отчита бинарността на сократическата или хуманистичната мисъл на Ренесанса например. Последното ми се вижда уместно, доколкото става дума за романи върху тюдоровския период в Англия, който, през континенталните влияния, доста директно кореспондира с подобни мисловни нагласи. Разбира се, тук лесно може да се възрази, че при Хегел не става дума за бинарност, а за синтез, но все пак остава проблемът с неотчитането на по-ранните разколебавания на разглежданите безпроблемно като "традиционни" – аристотелиански навярно? – логически парадигми. По-нататък, Уводът уточнява обекта на изследването н отстоява уместността на избраната гледна точка на анализа. В тази част позоваванията на Хегел стават по-убедителни, а критическият наглед е дообогатен с Витгенщайн, както и с Уилям-Емпсъновата представа за двусмислието (ambiguity). Заявява се ясно и целта на изследването - да се очертае начинът на мислене на Форд в поредицата от изследвани романи (35). Глава първа, "Психологическите епохи и типове на Форд, разгледани във връзката им с Хегеловата диалектика" (40-66) проследява хегелианските исторически стадии и психологически типове, както и представата за "креативния историк", снемаща опозицията между история и фикция. Глава втора, "Към война" (67-90), въвежда заимствания от Сондра Дж. Станг модел АВА като вътрешноприсъщ на динамиката на романната сага на Форд. Самият псевдоним на автора се оказва свързан с него. Според Аспарухов този модел присъства на всички нива на Фордовия текст, тъй като, съгласно Форд, това е моделът и на съзнанието, и на света (с.70). Аспарухов цитира примери от романовия диалог, чиито модулации, могат по структуралистки да бъдат редуцирани до него. На места тук, както впрочем и в цялото изследване, подобни схематизации водят до усещането за прекалено дисциплиниране на художествения текст през избраните модели. Това усещане е особено силно в частта, посветена на връзката на идеите на Форд с трактата на Клаузевиц върху войната и на неговите аналози в описваните от Форд човешки взаимоотношения (напр. колебанието на Валънтайн межуду надеждата и отчаянието, с.88). Недостатъчно аргументирана, струва ми се, остава и връзката Клаузевиц-Хегел, което затвърждава впечатлението за произволност на избора на първия като теоретично рамкиращ коментара на романите автор. Глава трета, "Краят на парада и природата на войната" (91-108) отново използва Клаузевиц, за да проследи различните видове война в конкретния Фордов роман - между нации, между индивиди и в индивидуалното съзнание (c.91). Позовавайки се на критици на Клаузевиц като W.B.Gallie, Аспарух Аспарухов твърди, че душевното раздвоение на героите на Форд включва техните кризи, които са основни причинители на войната. Отчитайки различията между Форд и Клаузевиц, той заключава, че и у двамата разграничението между война и мир е относително: войната произтича от мира и е негово следствие. Според изследването цялостната динамика на Краят на парада възпроизвежда първата глава от трактата на Клаузевиц (c. 99), изказване, което би скпечелило от по-подробен анализ в тази посока. Недостатъчно прояснен остава и начинът, по който, с оглед на Хегеловото влияние върху Клаузевиц, логичността у Форд се оказва съчетана с неговия импресионизъм (c.105). Глава четвърта, "Войната в ума I" (109-122) и Глава пета, "Войната в ума II" (123-143) подробно анализират героите и техните действия, напр. сблъсъка между думи и дела у Силвия (111), съзнанието за логична нелогичност у Кристофър, неговите самоопровергавания, и т.н. Проследяват се симетриите между раздвоеното съзнание и вербалните противоречия в изказа на героя, като тук текстът на Форд се чете внимателно и убедително. Специално внимание е отделено на лъжата като форма на противоречиво изказване, като отново се въвеждат формули, чрез които нелогичността бива описана. Разглежда се тавтологичната дизюнкция и нейното отношение към противоречивото изказване. Изобилието от примери в тази част придава плътност на анализа. Прави впечатление въвеждането на аналитично-философската и логическа перспектива, макар и на този късен етап, и то в нейната българска представеност - Димитър Михалчев, Ангел Банков. Глава шеста, "Новото начало в късната проза на Форд" (144-163), се връща към проблема за типовете и епохите, за да докаже приемствеността между тях според късното творчество на Форд. Заключението (164-167) обобщава напреженията между преходите на различните диалектически нива у Форд и говори за централността на модела АВА в разглежданите романи. Както изтъква в справката за приносите на труда и самият автор, основната негова заслуга е осветляването на една непроучена страна от творчеството на Форд, а именно логичността в неговата проза. Този открит от автора проблем се разглежда в светлината на Хегеловата диалектика и теорията за войната у Клаузевиц, като втория тип контекстуализиране е лична находка на д-р Аспарухов. Според неговото виждане именно това нехарактерно контекстуализиране дава шанс на открояване на спецификата на разглежданата тетралогия като поредица от военни романи. Следвайки избраната перспектива на микрониво, авторът успява да предложи редица важни наблюдения за модернистичното раздвояване на Фордовите герои. Заключение Въз основа на наблюденията си върху дългогодишната преподавателска работа и литературоведските търсения на единствения кандидат по настоящия конкурс предлагам на уважаемото научно жури да избере гл. ас. д-р Аспарух Александров Аспарухов на длъжността доцент по британска литература на Софийския университет.  Каталог: index.php -> bul -> content -> download download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” download -> Св. Климент Охридски download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1 download -> Азбучен списък на преподавателите download -> Климент охридски” университетски архив download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г download -> Обявява прием на студенти Изтегляне 1.06 Mb. Сподели с приятели:
|