Конкурс за заемане на академичната длъжност "доцент", обявен от ииоз за нуждите на секция „Публични политики и социални промени"



Дата31.01.2017
Размер295.74 Kb.
#13906
ТипКонкурс
РЕЗЮМЕТА
на основни трудове на д-р Мария Желязкова

за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност “доцент”, обявен от ИИОЗ за нуждите на секция „Публични политики и социални промени”



шифър 05.11.01, Социология, ДВ бр.89 /11.11.2011г.



  1. Желязкова, М., 2011, Неравенства и политики, Дистанции между България и Европейския съюз, (147 стр.)

Самостоятелната монография изследва ключови политически практики в България и други страни на ЕС в сравнителен план. Анализира се начинът, по който основни компоненти на политиките в България влияят върху разпределението на доходите и неравенствата, както и някои от основните аргументи, чрез които се обосновават политическите решения (по-специално връзката трудови доходи-производителност на труда и договорния потенциал на различни групи). Обхванати са и въпроси на преразпределението (по-специално данъчната политика и комбинацията от данъчна и осигурителна политика). Показано е, че разпределителните и преразпределителни ефекти от политиките са свързани с поддържането на подоходни неравенства, които на фона на нивото на бедност изглеждат твърде високи. Освен това се забелязват ясно и негативни ефекти върху възможностите за постигане на икономически растеж. В контекста на тези ефекти динамиката на социално-икономическите неравенства придобива характер на самостоятелна и основна цел на реформите и определя основно направление на социалните промени. В частност, бързият и политически конструиран прираст на неравенствата неизбежно води до постоянно увеличаване на бедността и социалното изключване. Негативното влияние върху капацитета за постигане на растеж се дължи на интензивни процеси на формиране на излишни ресурси, които обхващат всички типове ресурси: човешки, материални, финансови, познавателни и т.н. Парадоксът на превръщането на активите в пасиви, на изтласкването на различните видове капитал в периферията и извън обществения обмен в най-бедното общество в ЕС е индикатор за деформирания капацитет на полезно действие на политиките. Мобилизиращи сигнали, които да обвържат различните ресурси за обща полза, или, което е същото, да увеличат свободата на опериране с ресурсите липсват. Въз основа на сравнения с множество страни: Австрия, Чехия, Полша, Франция, Естония и др. е обосновано твърдението, че този процес не е следствие нито на естествено развитие, нито на пазарни взаимодействия, нито на сходни политики, осъществявани в различни страни. Ограниченият социален капацитет да се търсят адекватни решения е основан на манипулативна идеологическа рамка, която деформира перспективите и възможностите на България. Установено е, че при формирането на политиките, основна роля играят идеологическата рамка, групови интереси и повърхностно знание, вместо солиден социален анализ, морални ценности и широко участие на всички заинтересовани лица. Това поражда сериозни деформации в политиките: а) разрив между публично обявените цели и реалните ефекти от политиките; б) възникват два пласта политики - единият официален и публичен, а другият – неофициален, непубличен и създаван от тесен кръг участници; в) парциалност на политиките – липса на обвързаност, поради което се губят синергичните позитивни ефекти. Подобно де-рационализиране на социалните отношения и паралелното де-рационализиране на обществения дебат рискува България да се движи от криза в криза, да продължи да увеличава дистанцията си с другите ЕС страни и отново да бъде пример за „пропуснати възможности”. Поради това е необходимо цялостно, внимателно и национално адаптирано преразглеждане на подоходните политики, признаване на неравенствата като основен генератор на бедност и социално изключване, разработване на правила за участие в политическия процес на вземане на решения по отношение на акумулирането и разпределението на публични ресурси и нормализиране на публичния дебат.
2. Желязкова, М., 2011, Политики и социални патологии, в сб. Неравенство и бедност, Кацарски, Ив. (съст.), София, ИИОЗ, стр. 51-61

Въз основа на данни от развити страни за глобалната социална регресия, статията идентифицира причини за нарастването на бедността, неравенствата и възпроизвеждащите се и географски разширяващи се кризи: дерегулациите в счетоводната отчетност, данъчната система, банковата система и трудовото и социално законодателство; десоциализирането на публичните финанси и натиска върху социалното знание. Предложени са мерки, насочени към: нормализиране на икономиката и разпределението на доходите, преразглеждане на рамката на Структурните фондове и публичните финанси, разширяване на икономическата свобода и жизнените шансове на огромни групи от хора.


3. M. Jeliazkova and Sian Jones, 2011, Ex-ante Social Impact Assessment, Peer Review, Brussels

В статията се обсъждат възможности за подобрения в процеса на формулиране на политики чрез предварителни оценки на социалното въздействие на предлаганите реформи и политики. Счита се, че подобряването на възможностите за оценяване на вероятни бъдещи социални ефекти от политически предложения зависи не толкова от подобряване на „техническия” капацитет, колкото от внасянето на повече прозрачност и свързването на процеса със заинтересованата публика. За тази цел се предлага: да се разработят правила за автентично участие и действителни консултации; да се преоцени подценяването на социалните науки в сравнение с природните; въз основа на адекватни социални стандарти, да се доказва ефекта за бедността и неравенствата; да се конструира необходимата връзка между предварителни и последващи оценки на политическите предложения за реформи.


4. Желязкова, М., 2011, Бедност и криза, предадена за печат, в списание на Съюза на Учените в България "Многообразие в единството", кн. 2 за 2011 г. "История и съвременност", с ISBN: 1314-0825

Статията разглежда бедността и неравенствата в България през призмата на теорията за кризисна интервенция и по-конкретно – зависимостта на интеревенцията (нейната ефективност) от идентифицирането на проблемите и мобилизацията на ресурси. Проследени са устойчиви политически опити да се отрекат проблемите (от огромното намаляване на БВП през 90те години до сегашните официални данни за равнища на бедност, линия на бедност и минимална работна заплата). Установено е, че понятията бедност и социално изключване се нуждаят от преосмисляне, защото при сегашното състояние не предоставят адекватна основа за ефективни политики. Очертани са възможности за реформулиране на тези понятия. Идеологическият мит за недостатъчните ресурси е дискутиран в светлината на наличните в България човешки, материални и финансови ресурси. Специфичната комбинация от ‘излишни’ пари, хора и материални ресурси се основава на неадекватни политики, които водят едновременно до краткосрочни цели и социално изключване и генерират възпроизвеждащи се кризи.


5. Желязкова, М., 2010, “Политиките – за включване или изключване”, в: “Благополучие и доверие: България в Европа”, Тилкиджиев, Н и Димова, Л. (съст.), София, стр. 221 – 242.

Студията се основава на теоретичен анализ на социалното включване като система от механизми, които съдействат хората да бъдат ангажирани в процеса на обществен обмен, т.е. да участват в процесите на потребление, производство и социални мрежи. Акцентът е върху качеството на широкото участие във вземането на решения, защото то е инструмент за по-добро използване на ресурсите. По този начин социалното включване е и повишаване на степента на свобода на хората да контролират своя живот, да влияят върху решенията, които ги засягат, да могат да определят средствата за постигане на своите цели. От тази гледна точка са разгледани резултатите от сравнителните данни от двете европейски социални изследвания, проведени през 2006 и 2009 г.:

- По отношение на достъпа до (и качеството на) заетостта в сравнение с другите европейски страни изследването регистрира по-висока степен на обезправяване в България;

- По отношение на потреблението и подоходната структура, изследването регистрира високи равнища на обедняване в период на икономически растеж;

- По отношение на качеството на социалните мрежи са налице тенденции на отчуждение, нарастващи недоверие и ниски равнища на съединяващ и свързващ капитал.

Параметрите на социалното включване в България изискват ясна идентификация на проблемите чрез адекватни понятия, а подходите за стимулиране на социално включване зависят от разбирането как работят веригите от взаимосвързани и кумулативно надграждащи се събития.


6. Желязкова, Мария, 2010, “Причини за задлъжнялостта на българските домакинства” във: Финансовата криза и задлъжнялостта на българина, Институт по социология, стр. 134-162

Студията се основава на резултати от проведено емпирично социологическо изследване на динамиката на задлъжняването на домакинствата в България. Анализът установява специфична структура на причините за задлъжняване: сравнително висок дял на потребителски кредити, насочени специално към стоки и услуги от първа необходимост, така че временно и слабо да бъдат компенсирани твърде големите ограничения върху потреблението. Тази особеност отразява неадекватни макросоциални промени, концентрирани в намаляваща платежоспособност на огромни групи от населението в комбинация с нарастващо задлъжняване. Попадайки в такава ситуация много домакинства реагират с вземане на кредити или заеми от други хора, което е въпрос на оцеляване, а не на избор. Но такъв тип кредитна активност не може да бъде друга освен високо рискова – както за длъжника, така и за кредитора. Статията обсъжда също, че задлъжнялостта на българските домакинства не е нито единствено, нито главно резултат на банковите политики, свързани с достъп до кредити, равнища на лихвените проценти и т.н. Подобренията на банковите политики са необходими и съществени, но те могат само да смекчат някои от негативите на кредитирането и да въздействат върху крайни форми на свръхзадлъжняване. Задлъжняването е функция на комплексната икономическа и социална среда, съвкупен ефект от политики, сред най-важните от които са: икономическата политика, в частност подоходните политики и данъчната система; социалната политика, в частност правото на адекватни минимални социални стандарти, достъпни социални услуги (здравеопазване и образование) и “услуги от общ интерес” (отопление, вода и електричество); както и необходимата про-развитийна национална стратегия.


7. Желязкова, М., 2010, Социалната икономика: понятия, политики, регулации, програми и предприятия, в сб. Иновативност в търсене на ефективност при усвояване на средствата от Структурните фондове, Благоевград, стр. 32-47

Студията представя теоретични постижения и политически практики в областта на развитието на социална икономика в развитите страни. Тя доразвива теоретичната рамка на социалната икономика като спонтанна колективна реакция спрямо социални рискове, заемаща пространството между държавата (с нейните защитни мрежи) и пазара (с неговата икономическа ефективност и насоченост към печалба ), и представляваща развитиен механизъм, основан на комбинирането на социално икономически инициативи и овластяване. Представени са и анализи на успешни развития като: развитийния модел на Квебек, потребителските кооперации в Япония, Грамийн Банк в Бангладеш, Кооперативния комплекс Мондрагон, Испания, случаят Емилия Романа, Италия. Очертани са нормативните рамки и регулационните режими по отношение на социалната икономика и социалните предприятия в Италия, Португалия, Испания, Франция, Полша, Белгия и Англия.


8. Желязкова, М., 2010, Социална икономика и социални предприятия – има ли ясна политическа визия?, в: Траектории за активно включване на местно равнище, Желязкова, М. и Минев, Д. (съст.), София, стр. 37 – 48

Статията обсъжда социалната икономика и социалните предприятия като възможност за абсорбиране на изключените от формалната икономика хора, като им се предоставят шансове за заетост и доходи. Формулирани са две основни изисквания към социалното преприятие:

1. Начинът, по който е правно конструирано (неговата вътрешна структура, формираща процеса на управление и вземане на решения );

2. Начинът, по който е вградено самото предприятие в неговата околна социална и икономическа (пазарна) среда, включително начина, по който е организиран неговия достъп до ресурси.

Анализират се също ограниченията на метода добри практики (т.е. проблеми при трансфера на чужди практики, възникващи поради специфичния социален и икономически контекст) и неясната логика на термини, концепции, стратегии и политики у нас в разглежданата област.
9. Jeliazkova, M., 2008, The Policy against Poverty and Social Exclusion as a Project, in: Voices from Bulgaria, Sofia, стр. 26-30;

Статията предлага промяна в начина, по който се оценяват европейските и национални стратегии срещу бедността и социалното изключване – по-точно, да се използват известни механизми за оценка на проекти, позволяващи оценките да се фокусрат върху резултати (в каква степен действително са намалени бедността и социалното изключване), вместо обичайния фокус върху осъществените дейности. Представени са данни от България и от Централна и Източна Европа, които показват че текущи политически практики се придържат към така наречения „пренасочващ модел” – т.е. ресурсите се използват, но обявените цели не се постигат, а неадекватният фокус на оценките допринася за това пренасочване.


10. Sian Jones & M. Jeliazkova, 2008, Social Impact Assessment, in: website: http://www.peer-review-social-inclusion.eu/peer-reviews/2008/social-impact-assessment

Статията обобщава опита на различни мрежи от актьори в страните-членки, ангажирани с борбата срещу бедността и социалното изключване и формулира и обосновава препоръки за координираното осъществяване на социални оценки на европейско и национално равнище: 1. Развитие и прилагане на адекватно понятие за оценка на социалното въздействие; 2. Ясен фокус върху фундаменталните човешки права; 3. Оценка на реалното въздействие за намаляване и превенция на бедността и социалното изключване; 4. Оценка на реалното въздействие върху богатството и неравенствата; 5. Обвързване с оценка на дискриминацията; 6. Специален акцент към осигуряването на качествени услуги за всички; 7. Поставяне на ефективните консултации и участието на всички заинтересовани страни в центъра на процеса. 8. Подсилване на информационните източници и количествените и качествени методологии. 9. Осигуряване на прозрачност и отговорност.


11. Maria Jeliazkova, Douhomir Minev. 2008, The Interconnection between Employment Strategies and Social Inclusion Strategies: The Case of Bulgaria, in: Bridges for Inclusion, www.bridgesforinclusion.reapn.org/download.php?file=9 , 41 стр.

Студията резглежда деформираните връзки между политиките за заетост и политиките за социално включване в България от 50те години на миналия век досега. Анализът на стратегиите и политиките през разглеждания период обосновава извода за цикличния характер на тяхната еволюция: растеж и работни места без социално включване 1950-1980; работни места без растеж през 80те; нито растеж нито работни места 1990-2000 и връщането към растеж и работни места без социално включване след 2000та година Това ‘движение в кръг’ на сходни политики, вградени в различни идеологически контексти е резултат от основаването на политиките върху идеологии. В частност, основаването на политиките върху митологичната връзка между растеж и работни места обяснява тяхната неефктивност в борбата срещу бедността и социалното изключване: докато широките икономически, фискални и социални политики генерират високи равнища на бедност и изключване, тесни мерки се опитват да предложат кракотрайни 'лекарства’ и запазват стратегия от 'палиативно-възпроизвеждащ‘ тип, редуцирайки правото на развитие и правото на участие в развитието до право на труд, допълнително редуцирано до заплатен труд в съществуващите икономически единици и приписвайки на трудовия пазар ролята на централен включващ механизъм. Студията обсъжда като основна линия на стратегическо развитие необходимостта от трансформация на подобни практики в устойчиви систематични практики на социално включване (социална икономика и социални предприятия, локални икономики с участие, социални стандарти, самонаетост и дребен и среден бизнес) и необходимостта от адекватна институционална и нормативна рамка за тяхното развитие.
12. Les, E. & Jeliazkova, M., 2007, Social Economy in CEE In: OECD (2007) Social Economy: Building Inclusive Economies, Paris: OECD, стр. 189-210

Студията изследва еволюцията на социалната икономика в Централна Източна и Юго-Източна Европа и осветлява начинът, по който развитието на съвременната социална икономика е дълбоко вградено в историческите традиции, установени преди Втората световна война и следвоенната индустриализация. Анализирайки значението на прехода, силните и слабите страни в развитието на социалната икономика в региона са обяснени като вградени в сходните национални и интернационални политики, които произвеждат сходни пътеки на развитие. Аргументирано е, че политиките и програмите за социално включване, децентрализация и местно развитие едва ли могат да бъдат успешни, ако за организациите на социалната икономика в региона не бъде осигурена адекватна нормативна рамка и подкрепяща среда, която да им даде възможност да разгърнат своя потенциал..


13. Желязкова, М. 2007, Проблеми пред развитието в България, Стратегия за управление на възрастта, в: Стратегия за управление на възрастта, София, стр. 149 – 162

Статията акцентира върху необходимостта от осъществяване на различни национално адаптирани политики и различна последователност на стъпките и етапите по отношение на една интегрирана стратегия за управление на сходни процеси в различните страни-членки на ЕС, свързани със застаряване на населението. Използваните данни и предложеният анализ обосновават необходимостта демографската картина в страната да се разглежда като комплексно явление, резултат от регресивната динамика на качеството на живот и последица от предходни развития, вместо само и единствено като обяснителен фон за предприемането на реформи от затворени групи от”реформатори”. Прегледът на националния контекст, на демографската картина и деформирания трудов пазар водят до извода, че са налице сложни връзки и взаимодействия между демографската картина, пенсионната система и осигурителните правила и повърхностното и опростено разглеждане на тези връзки прикрива идеологически, а не рационални цели. Поради това за България най-важни и неотложни са: стимулиране на публичния диалог; независими оценки на социалното въздействие на реформите и политиките; енергични мерки за подобряване на социалната статистика; фокусиране на повече внимание върху икономическата и данъчната политика; ясна стратегия, основана на подоходни политики и подкрепа на спонтанните стратегии за оцеляване.


14. Желязкова, М. и др., 2006, Траектории за борба с бедността и социалното изключване, колективна монография, София, стр. 17-25; 28-30; 33-43, 138 – 159, общо 42 стр.

Колективната монография идентифицира съответствието/несъответствието между причините за бедността и социалното изключване в страната и стратегиите и политиките срещу тях. В частите на М. Желязкова:

- се изследва институционалния дизайн на Програмата ”От социални помощи към осигуряване на заетост” и се съпоставят позициите на различни заинтересовани страни (работодатели, местни власти, дългосрочно безработни). Направени са препоръки за преход от специфични мерки към по-широки включващи механизми (стр. 17-25 ).

- представя се мястото и ролята на социалната икономика в развити страни и ЕС (стр. 25 - 30 ).

- обсъжда се състоянието и мястото на неправителствените организации у нас като резервоар за заетост и проблеми на тяхното вграждане в по-развитите европейски практики (стр. 33 - 43).

- анализирани са основните генератори на социално изключване у нас и е очертана рамка на една възможна стратегия за развитие, аргументирани са 19 препоръки за подобряване на политическия процес на вземане на решения. Разработени са също така препоръки за развитие на национално адаптирано трето равнище от индикатори по отношение на социалното изключване и бедността (стр. 138-159 ).


15. Duffy K and Jeliazkova M, 2005 ‘Back to the Future: the Implementation Reports on the National Action plans on Social Action plans on Social Inclusion – an EAPN assessment’, Brussels, 2005, 36 стр.

Студията представлява анализ на основна политическа мярка в ЕС по отношение на бедността и социалното включване - Националните планове за действие по социално включване в страните-членки в периода 2003-2005г. Анализът е основан на проучване на сравними данни и оценки, получени от различните страни и се очертават силни и слаби страни при прилагането на плановете. Направени са и препоръки към европейското равнище на координиране на социалните политики. Изследването установява следните общи тенденции в страните членки: деформирано очакване за така нареченото ‘процеждане надолу ‘ (т.е. че икономическия растеж автоматично намалява бедността и социалното изключване), увеличаване на подоходните неравенства, трансформиране на понятието за бедност в индивидуална отговорност, вместо като резултат от структурни причини, бюджетни ограничения по отношение на институциите на социалната политика, идеологически редукционизъм в политиките по заетост чрез приравняването на социалното участие до работа, обратни ефекти на стратегиите по заетост и икономическите стратегии (напр. чрез либерализирането на енергийните пазари), липса на фокус върху бедността и политиките за борба с нея, и риск от дълбока бедност на маргинализирани и стигматизирани групи. Препоръките са насочени към разработването на структурирани анти-бедност политики, засилване на координацията и стимулиране на участието на гражданското общество, включително на хората, живеещи в бедност и социално изключване.


16. Jeliazkova, M., 2005, The Role of Anti-Poverty NGOs and their Networks in the New Member States: The Case of Bulgaria (summary), in: Report of the EZA-Seminar ‘EU enlargement and social inclusion, Nicaise, I., Minev, D., Jeliazkova, M.(eds.), Catholic University, Leuven, стр. 69-71 https://hiva.kuleuven.be/resources/pdf/publicaties/R944.pdf

Статията представя резюме на доклад, който разглежда Третия сектор в България. Неблагоприятният социален и икономически контекст, характеризиращ се с ниска степен на гражданственост, високо равнище на аномия и странна смес от силна държавна интервенция и свръх либерализирани ценности се разглежда като предпоставка за създаването на квази НПО (пара-държавни и пара-пазарни) и сегментирането на третия сектор на силни и слаби актьори. По отношение на НПО, ангажирани със социалната сфера се предлага да се осъществи преход от реактивни (насочени към последиците) към про-активни (насочени към генераторите) дейности и стратегии; изграждане на капацитет чрез създаване на мрежи и развитие на алианси; разработване на системен подход в борбата с бедността и социалното изключване.


17. М. Желязкова, 2005, Бедност и социални права, в:Социология и икономика, УНСС, стр. 33-38

Статията дискутира високите равнища на бедност в България като резултат от интензивния натиск върху социални права чрез политики и реформи, насочени към индивидуализация, фрагментация, децентриране и премахване на отговорности, партикуларизиране и инфлация на полагаеми се права и пазарен (договорен) потенциал. Тръгвайки от определението на ООН за бедността като нарушаване на човешки права, обикновено се анализира лишаването от права на хората, живеещи в бедност. Разглежданата статия аргументира обратната хипотеза, а именно, че в специфичния български преход обедняването до голяма степен е последица от анулирането на постигнати в хода на развитието социални права (тази хипотеза е в съответствие с анализите на А. Сен, които доказват че, обратно на разпространеното допускане - че в резултат на масов глад хората са обезправявани, всъщност промяната в entitlements води до случаите на масов глад). През тази призма са анализирани привидно ‘спонтанните’ дерегулации през първия етап на прехода и избирателните регулации през втория като съдействащи за сегментирането на социални права, за прикачването им към определени групи, т.е. за превръщането на правата в привилегии и съответното увеличаване на властови дистанции чрез стратифициране и обезмисляне на колективни избори и действия. Показано е, че ред политики влизат в разрез с нормативно признатите и политически декларирани социални права. Трансформирането и редукцията на социални права е по същество дерегулация на трудовия пазар и затруднява функционирането на този механизъм. Всичко това генерира 'самоиндуцираща се' спирала на обедняването и блокира възможностите макроикономически подобрения да се превръщат в устойчиво и широко разпространено обществено богатство.


18. Jeliazkova, M., 2005, Why We All Need Social Standards? Forth Round Table on Social Inclusion, Helsinki

Адекватните социални стандарти се обсъждат като механизъм, който може да противостои на регресивната динамика в качеството на живот, изразяваща се в редуциран достъп до стоки и услуги (образование, здравеопазване, социално подпомагане, услуги от общ интерес), намаляващи доходи на големи групи от хора, увеличаване на равнищата на бедност и социално изключване, нарастване на социални неравенства, рискове и несигурност и да осигури необходимата нормативна рамка за обвързване на официално признати и декларирани социални права с жизнените стандарти. Въвеждането на адекватни социални стандарти се разглежда като средство за: а) превенция на социалната регресия; б) обвързване на декларираните цели и реалните ефекти от политиките; в) бърза идентификация на неблагоприятни тенденции; г) обвързване на социалната и икономическата политики; д) регулиране на разпределението на социалната цена на кризата сред различни групи; е) подобряване на участието и взаимодействията между политическата система и гражданските структури.


19. Jeliazkova, M., Minev, D., 2004, Bulgaria: The Rise of Capitalism and Actors’ Rationality, in: Corporate Governance in a Changing Environment, M. Federowich (ed.), Palgrave Macmillan, UK, стр. 100 – 120.

Тази глава от книгата изследва взаимодействието между трансформацията на социалните структури и икономическото поведение на корпоративните актьори. Студията анализира изопачените роли на корпоративните актьори в България, които произтичат от политически контролираната приватизация, неадекватната нормативна рамка и от факта, че формалните демократични политически институции са необходимо, но недостатъчно условие за адекватна икономическа трансформация. Дългосрочната доминация на политическата логика над икономическите отношения в страната, провеждана чрез неформални ‘разпределителни‘ коалиции създаде безнормие по време на интензивно разпределение на собственост и доходи. Това повлия върху социалния и икономически живот в период, когато новия нормативен ред трябваше да изгради основите на политическата и икономическа свобода, равни възможности, свободен достъп до информация и собственически права. Неформалните коалиции също така създадоха квази собственици, които могат да се превърнат в действителни собственици само при реформи в правосъдната система, засилване на демократичните политически институции и изграждане на автентични организации на гражданското общество.


20. Jeliazkova, M., Abadjieva, R., Georgiev, G., 2004, Social Services in Bulgaria, in: Good Practices in Social Services Delivery in South Eastern Europe, ILO, Budapest, E. Fultz & M. Tracy (eds.); стр. 167-202

Студията представлява преглед, анализ и оценка на предоставянето на социални услуги в България. В частност тя е фокусирана върху актуалните нормативни промени, характеристиките на добри практики и ролята на социалните услуги за развитието на социалната политика. Заедно с това е анализирано въздействието на дейностите на неправителствените организации върху децентрализирането на социалните услуги. Социалните услуги се схващат като важен механизъм за осъществяване на социалната политика. В тази връзка те са ключов инструмент, който заедно с икономическата политика осигурява справедливо и социално устойчиво развитие.


21. Jeliazkova, M., 2004, The Active Labor Policy Reform – The Second Wave, Peer Review, Helsinki

Статията анализира състоянието на трудовия пазар в България и възможностите и ограниченията на пренасянето на чужд опит. Очертани са ограниченията на официалното разбиране за трудовия пазар и отсъствието на вгражане на реформите в трудовия пазар в ясна стратегическа визия за икономическо развитие. Подчертава се необходимостта от развитие на политики по отношение на доходите и за подкрепа на спонтанните индивидуални стратегии за оцеляване.


22. Jeliazkova, M., 2004, The cooperative model in Bulgaria: Prospects and Problems of the Social Economy: in Trends and Challenges for Co-operatives and Social Enterprises in developed and transition countries, Borzaga, C. & R. Spear (eds.), Trento, Italy; стр. 229-245

Въз основа на социологически изследвания, студията представя развитието на социална икономика в България в нейните специфични форми: неправителствени организации, селскостопански кооперативи и специализирани предприятия за хора с увреждания. Формулирани са различията и сходствата между тези форми и са очертани границите на социалната икономика, определени от 5 основни фактора: социална политика, ефективност на пазара, неформална икономика, гражданско общество и референтна рамка (митове и идеологии на прехода). Състоянието на организационните форми на социалната икономика у нас и силният институционален и неинстуционален натиск, на който те са подложени, определят различни възможни сценарии за тяхното бъдеще и необходимостта от: адекватно законодателство, хармонизиране с принципите на Европейския социален модел, свързване в мрежи с европейски общности и превръщането им във влиятелен актьор.


23. Желязкова, M., 2000, Ниското равнище на индустриална демокрация: последици, в: Променящите се лица на демокрацията, Д. Минев (съст.), София; стр. 236-262

Използвайки резултати от различни социологически емпирични изследвания, както и статистически данни в студията обсъжда два основни типа социално-политически последици от недостатъчната ефективност на институциите за индустриална демокрация: а) възникването на „капанът ниски печалби – ниски инвестиции; б) снижаването на цената на труда, под увеличен натиск на икономическите йерархии. Редуцираната цена отразява деформациите на трудовия пазар, породени от деиндустриализационни промени в структурата на заетостта; намалено равнище на контрактуалност; редукция на социални права и на институциите, които ги овластяват; промяна на значението на системата на заетост. Обсъдени са и политически последствия, свързани с въпроса за наличието на ясен и социално приет обществен договор.


24. Желязкова, М., 2000, Социалните права в икономиките в преход, в: Економски и социални аспекти на невработеноста во Република Македониjа и во Република Бугариjа и претпоставки за неjзино намалуванье, Фондация “Фридрих Еберт”, Скопjе, стр. 100-110

Статията анализира в сравнителен план социални промени в различни бивши социалистически страни и аргументира следните тези: 1) По отношение на социалните права протичат синхронно сходни развития към интензивното им редуциране; 2) Вътрешните национални развития не могат да обяснят този феномен. Глобализираните икономически взаимодействия осигуряват по-адекватна обяснителна схема; 3) Йерархизирането на социалните права според национална и групова принадлежност, наред с процесите на атомизиране и връщане към партикуларизма се нуждаят от по-широка теоретична рамка – например, чрез комбиниране на понятията на Хайдегер за рамкирането (enframing), enclosure на Брус Рич, социалното закрепване (social closure) на Вебер, полагаеми се права (entitlements) на А. Сен и „входните билети“ на Р. Дарендорф. 4) Анализираните процеси поставят под въпрос доминиращите национални идеологии за пазара и демокрацията като обяснителен модел.


25. Jeliazkova, M., 2000, The Social Problems and the Sustainability of the Balkan Societies; in: The Strategies of the Development and the Processes of the Regional Cooperation in the Balkans, Nish, стр. 107-111

Статията разглежда възможни връзки между глобализация и пауперизация, и в частност - спецификата на обедняването на Балканите и националните политики и стратегии. Обоснован е извода че усилията за преодоляване на бедността трябва да се разглеждат като основна стратегическа линия за предотвратяването на конфликти в региона.


26. D. Minev & M. Jeliazkova, 2000, Social Integration of the Roma Minority, Доклад за изследователските резултати по проект на UN DESA, 57 стр. (разпространен на български и английски език)

Студията представлява социална оценка на социалната интеграция на ромите и има за цел да допринесе за формулирането на национални политики в областта. Тя се основава на социологическо изследване (комбинация от стандартизирани интервюта, фокус групи, вторичен анализ и експертизи), подкрепено от Департамента за социални и икономически анализи на Програмата за развитие на ООН и осъществено от авторите със съдействието на представители на ромски неправителствени организации. Студията обсъжда понятието социална интеграция през призмата на структурата на възможностите на различни групи, в частност етническия (ромски) профил на тази структура Установено е групово профилиране на достъпа до социални области като труд, заетост, образование, здравеопазване и социални грижи, местни власти, правосъдие, държавни власти и политически партии. Основни области като икономическото поведение, трудовата интеграция и демографското поведение са анализирани в сравнителен надлъжен аспект (в периода до и след 1990г.). Оценено е въздействието на институционалните и нормативни социали промени в икономиката върху ромската група; нарастването на социалните дистанции; слабите възможности за групова консолидация и мобилизация, потенциала на ромски НПО, конфликтността в междуетническите отношения. Предложени са препоръки към интеграционните политики.


27. М. Желязкова, Д. Минев, Хр. Стоянова, Р. Панова, 2000, Гражданственост и преход. Статус на българските неправителстени организации, Доклад за изследователските резултати по проект на ПРООН, 63 стр. (разпространен на български и английски език)

Студията е фокусирано върху въпросите: Как колективното гражданско действие влияе върху социалните трансформации? Има ли структура на дейността на Третия сектор, която да е най-ефективна? Кои особености на колективното гражданско действие подпомагат развитието на обществото? Какви са последствията от ниската гражданственост? Въз основа на комплексните взаимовръзки между от една страна гражданственост и от друга - социален капитал, социетална и икономическа трансформация, политическа демократизация, правна реформа и социални реформи е предложена структура на колективното гражданско действие. Тази структура е съпоставена с реалната дейностна структура на НПО в България, установена чрез проведеното емпирично социологическо изследване. Предложена е също оценка на основните взаимодействия и партньорства, както и на външната помощ като подход за интегриране. Очертани са възможности за подобряване състоянието на Третия сектор.



28. Minev, D., Zeljaskova, M., 1999, Trziste I demokratija: vizije I stvarnost, in: New World Order and the Balkans, Nish, 161-177

Статията обсъжда следните тези: 1) Пазарните анализи (и идеологиите, основани на тях) пропускат „естествената” тенденция на пазарните социални отношения към йерархизиране и организиране; 2) Обратно, реалното икономическо развитие в най-развитите страни резултира в ясно видими белези, които имат много повече общо с централизиране, отколкото с визията за „свободния пазар”; 3) Тези икономически йерархии, формират нов ред, който все още няма своето политическо съответствие; 4) Несъответствието между икономически и политически ред води до: а) отслабване на международните компоненти на предходния ред; б) редуциране на значението на националния суверинитет и националните политически системи.


29. Jeliazkova, M., 1998, Poverty and Integration. The Diverging Roads of a Society in Transition. The Case of Bulgaria; in: The Bulgarian Transition. Challenges and Cognition, ed. P. Mitev, Sofia; стр. 216 – 229

Като използва резултати от множество представителни социологически изследвания и статистически данни, статията е организирана около следните тези: 1. Промените в жизнените стандарти в България в сравнение с други икономики в преход следват специфичен модел. Наблюдава се стабилизиране на негативни тенденции към високо равнище на бедност, де-индустриализация, ре-аграризация, де-маркетизация, аномия и култура на бедността; 2. Реалните измерения на икономическата криза не са достатъчни, за да обяснят равнището на бедност и масовото обедняване. По-конкретно бързите темпове на обедняване на големи групи от населението през периода на прeхода не могат да получат адекватно теоретично обяснение чрез провежданите пазарни реформи и икономическата криза (спадът на БВП); 3. Създаденият двуполюсен модел и степента на поляризация ликвидират предходната социална стратификация, която е сравнима със западно европейския модел. Независимо че тези процеси са свързани със сходни тенденции в глобалния свят, тяхната дълбочина поставя България извън съответните икономически и географски общности, към които тя официално се стреми. Липсата на национален потенциал за справяне с вече дълбоко вкоренените процеси на обедняване и социално изключване блокират едновременно възможностите за устойчиво национално развитие и за адекватно интегриране към по-развити страни.


30. Jeliazkova, M., 1998, Unemployment and Poverty, in: Central and Eastern Europe Continuing Transformation, ed. N. Genov, Sofia; стр. 233 – 249

Статията очертава различието в конфигурациите заетост - безработица - бедност в развитите страни и в Източна Европа. Представени са данни и детайлен анализ на обедняването, безработицата и групови дискриминации в България, въз основа на сравнението на основни доходи (като минимална и средна заплата, минимална и средна пенсия, детски надбавки, базов минимален доход) в периода 1991-1996г. Анализирани са динамиката на равнищата на безработица, общо и по етнически групи и региони, проблеми на дългосрочната безработица, в частност по възраст и равнище на образование, като и нормативната рамка по отношение на безработните. На фона на обсъдените индивидуални икономически стратегии и дисфункциите на трудовия пазар се предлага разработването на ефективни регулации, които да изведат страната от специфичната дезинтеграционна спирала, в която се намира.


31. Minev, D. & Jeliazkova, M., 1998, The Bulgarian Model of Transition – Is There a Place for a Middle Class, in: The Middle Class As a Precondition of a Sustainable Society, Tilkidjiev, N. (ed.) (Минев, Д и М. Желязкова, Българския модел на преход – Има ли място за средна класа? В: Средната класа като предпоставка за устойчиво общество, Н. Тилкиджиев (съст.)) София, стр. 398 - 410

Средната класа се обсъжда не като компонент на традиционните социални структури, а като модел на политическо и икономическо поведение. В този контекст се разглеждат механизмите за нейното формиране и тяхната специфика през периода на прехода. Основната теза е, че в България съществува среден компонент в социалните структури, но като модел на политическо и икономическо поведение, той не е автентична средна класа.


32. Jeliazkova, M., 1997, The Role of NGOs for the Enhancement of Social Integration in chapter Rising Inequalities Undermine Social Cohesion, in: Human Development Report, Bulgaria, 1997 (in English and Bulgarian); част 4.5 (Желязкова, М., Неправителствените организации и усилията за смекчаване на бедността, в гл.. 4 Нарастващото неравенство подкопава социалната интеграция,част 4.5 на Развитието на човека, България 1997, ПРООН, (издаден на български и английски), стр. 52-56

Статията анализира дейности на неправителствените организации в България, свързани с намаляване на бедността. Основните акценти са: 1. Сближаването на големи групи от хора в социалното дъно и масовото обедняване парират ефективността на процесите на социална интеграция и демократизиране; 2. Емпирични социологически изследвания показват като основни характеристики на неправителствените организации: слаба развитост, ниска степен на институционализация и отсъствие на диференциация в проблемната насоченост, заедно със силна зависимост от потоците на финансиране. Това пречи НПО да се превърнат във фактор за формиране на политиките за смекчаване на бедността. Аргументирана е необходимостта от преход към активни мерки за ограничаване на бедността, координиране на дейността на държавните институции и НПО,


33. Желязкова, М., 1997, Бедност, социална защита и НПО, в: НПО и държавни институции заедно срещу бедността, София, стр. 33-40

Статията обсъжда проблеми на идентификацията и класификацията на депривилигированите бедни групи. Акцентира се върху а) необходимостта от разширяване и прецизиране на понятието за бедност като комплексно и многоизмерно явление; б) разработване на съответствие между понятието бедност и емпиричните показатели за неговото измерване; в) потребността от разработване на стратегия за социална адаптация и реинтеграция на депривилигировани бедни хора и адекватна на стратегията комплексна социална политика. Предложена е рамка и принципи на взаимодействието между неправителствените организации и държавната администрация в разглежданата област.


34. Желязкова, М., 1996; Етнически профили на стратегиите на икономическа активност на домакинствата в условията на икономическа криза, в „Малкият свят на социалните процеси”, Кожухарова, В. (съст.), София, ИС, 1996; стр. 54 – 64

Статията представя резултати от включено наблюдение на автора в община Сатовча. Вниманието е насочено към стратегиите на икономическа активност на основата на: жизнени истории, икономически статус и икономическа активност, степени на солидарност, интеграция и дезинтеграция на общността, отношения между етническите групи и степени на диференциация на стратегиите. Резултатите от изследването очертават сходствата в икономическите стратегии на мюсюлмани и християни в общината. Етнически различия не са фактор на етно-социално разслояване. По-скоро, цяла поредица от сравнително нови въздействия (икономически, политически, културни и т.н.) разслояват населението на общината. Етническата принадлежност и вероизповеданието са само една рамка, чрез която различията могат да се осмислят и проявят. Използването на тази рамка като властови ресурс засилва социалната фрагментация и поставя под съмнение наличието на просветена социална и държавна политика, насочена към интеграция чрез включване и участие.


35. Желязкова, М., 1995, Масовата безработица в научния анализ, статистическите изследвания и общественото съзнание, в: Масовата безработица при трансформиране на икономиката, стр. 9-30

Студията представя обобщен преглед на научните анализи на безработицата, силните и слаби страни на статистическата информация, идеологическите и политически коннотации, които въздействат върху разбирането за мястото, мащаба, целите и средствата на социалната политика, както и свързаните с безработицата дилеми на всекидневното съзнание. Отсъствието на обществена стратегия към безработицата в първия период на прехода и съсредоточаването на социалния живот в микрообщности стимулират несигурността в държавните институции и регистрираното от емпирични социологически изследвания разпадане на идеята за държавност, търсенето на опора в близката обкръжаваща (като правила неформална) среда и фрагментация на обществото.


36. Желязкова, М., 1995, Етнически профил на безработицата. Коефициенти на дискриминация, в: Масовата безработица при трансформиране на икономиката, стр. 157-179

Като се основа на теорията за дискриминацията и тази за прехода на съвременните общества от партикуларни към универсални критерии, студията формулира коефициенти на дискриминация, разбирани като степен, в която определен индивид или група, поради предписани или култивирани характеристики, може да попадне в определени социални роли.

На тази база се разглежда ситуацията в България в областта на безработицата. Сравнителният анализ в статичен план (по отношение на пол, възраст, образование, населено място, етническа принадлежност) и динамичният разрез от емпирични данни от изследвания през януари и юни 1993, 1994 и 1995 показва, че факторът с най-висок коефициент на дискриминация в България е етническата принадлежност (по специално по отношение на българи, турци, роми, българомохамедани). Направен е опит в исторически и актуален план да се обясни етническата селективност при заемането на социални роли и да се разработят препоръки срещу интернализирането и възпроизводството на дискриминация.
37. Jeliazkova, M., Part Introduction: Waste of Resources Представена за подготовка на публикация на Council of Europe „Living in Dignity in 21st Century”.

Статията обсъжда парадокса, породен от несъответствието между политическите обяснения на социално-икономическите неблагополучия (и кризи) и реалното неизползване на ресурси. Представени примери от различни европейски и развити страни показват, че всъщност протичат интензивни процеси на влошаване, дори блокиране на използването на наличните ресурси (формиране на излишни ресурси) и те обхващат всички възможни типове: човешки, материални, финансови, познавателни и т.н. Обосновава се тезата, че най-вероятната причина за неизползването на ресурси е свързана с концентрация на власт по отношение на тяхното използване. По точно, високо разположен център на вземане на решения винаги и навсякъде оставя неизползвани ресурси, доколкото не може да контролира тяхното използване. Подобна структура на властта предпоставя трансформацията на ресурсите от активи в пасиви за развитието.


38. Jeliazkova, M., Part 2.B.1. Renewing democratic and institutional procedures and rules. How to set up the conditions for extended deliberative processes that include citizens from different origin, stronger and weaker actors? How to avoid confining participation to solve issues related to poverty and inequalities to the weakest actors (dialogue between poors?). Представена за подготовка на публикация на Council of Europe „Living in Dignity in 21st Century”.

Като представя преглед на съвременни примери от различни развити страни (Италия, САЩ, Австралия, Франция, Швеция и Англия) на инициативи, които отразяват търсенето на модели за смислено гражданско участие, статията извлича техни сходни характеристики и обсъжда защо, независимо от многобройността си, те остават екзотични практики, вместо да се превърнат в регулярни структурирани интервенции, осигуряващи възможност гражданите да бъдат ангажирани в комплексната социална технология за социален избор. Приема се, че де-рационализирането на социалните отношения и де-рационализирането на публичния дебат са две лица на изкривената социална рационалност и трябва да бъдат адресирани заедно, чрез: реформулиране на социалните проблеми от проблеми на отделни групи и индивиди в проблеми на целите общества; разработване на адекватна нормативна рамка за участие; признаване на социалната ценност на участието и изграждане на необходими алианси между живеещите в бедност, медиаторите (напр. НПО) и специализираните системи за производство на знание


39. Jeliazkova, M., Part 2.В.3. Renewing interaction between state, market and civil society. How to develop rules for fruitful interaction between actors and avoid waste of energy by NGOs and other civil society organizations? Представена за подготовка на публикация на Council of Europe „Living in Dignity in 21st Century”.

Статията има за цел да съдейства за разработването на правила за ползотворно взаимодействие лежду различни заинтересовани страни и да предотврати загубата на енергия от страна на организациите на гражданското общество. За тази цел се предлага: нормализиране на публичния диалог чрез ясна и споделена идентификация на проблемите (при която само разумните аргументи са основен арбитър); конструиране на оценките на социалните въздействия като холистичен процес; преразглеждане на институционалния дизайн на договорната власт и подкрепа на правото на участие в развитието.


40. Jeliazkova, M. Part 2.B.3. Renewing interaction between state, market and civil society. What is the contribution of social and solidarity based economy to the renewal of interactions? Представена за подготовка на публикация на Council of Europe „Living in Dignity in 21st Century”.

Статията обсъжда социалната и солидарно базирана икономика като комбинираща различни типове и класове права: граждански (принадлежност), политически (право на асоцииране и демократично вземане на решения), икономически (икономическа свобода), социални (в широк смисъл право на защита и осигуряване) и допринасяща за колективно овластяване на индивидуални права. Този тип икономика се разглежда като оптимистичен сценарий за много региони и местности на ЕС, поради кризата в социалните и развитийни модели и необходимостта да се предприемат спешни мерки за справяне с безработицата, несигурността, икономическата и социална нестабилност. Опасността, обаче, е че независимо че Европейските структурни фондове включват като приоритет социалната икономика и социалните предприятия, липсата на фокус в институционалната и нормативна рамка може да доведе да тяхното преформулиране като „обичаен бизнес”.







Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница