Конкурса "Стипендия " JobTiger" Симеон Атанасов Петров студент в су "

Лоялност към компанията –

Симеон Атанасов Петров

Стивън Кови

Същевременно, за всеки е ясно, че лоялността към фирмата, в която работиш, не може да има същата форма и сила каквито имат привързаността и предаността към себе си, семейството и приятелите. За мен тази лоялност се състои във вярност и преданост на служителя към ценностите и целите на компанията, поради което той извършва действия за реализирането на поставените от компанията цели. Под лоялност подразбирам желание да се работи най- добре, стремеж за съответствие с принципите на организацията, способност да се приемат и извършват необходимите действия за реализирането на поставените задачи, както и да се приемат нови цели за изпълнение без вътрешна съпротива.

Важно е да се спомене и още един факт – широко наложен и признат фактор за развитието особено на големите и уважаващи себе си компании (вече дори и в България) е лоялността на техните служители. Много по- малко се мисли по въпроса, ако изходна точка е самият служител – защо той трябва да бъде лоялен към компанията. Дали от неговата позиция не е най- изгодно да се ограничава до спазването на договорното право и служебната тайна. Моето мнение е, че след като отделяш твърде често повече време на работата, отколкото дори и на семейството не е достатъчно да я схващаш просто като договорно закрепено задължение.

Доводите за привързаност и преданост към компанията могат да се открият в поне няколко посоки. На първо място едва ли някой може да отрече, че проявата на лоялност в една компания е двустранен и реципрочен процес. Лоялността у служителите е толкова висока, колкото е висока и лоялността на компаниите и мениджърите към тези служители. Разбира се, със същата сила важи и обратното. В този смисъл аз не мога да разбера защо много работодатели все още се опитват да купят лоялността на своите служители единствено с пари. Без да отричам известната фраза на Бенедикт Спиноза, че най- доброто качество на парите е тяхното количество, аз смятам, че материалните стимули твърде често не са решаващи, а лоялността трябва да се поддържа и възпитава.

Освен че лоялността ти най- вероятно ще ти осигури същото отношение от работодателя, от мениджъра, тя е изходна точка и на твоята лична удовлетвореност. Става дума за удовлетвореността от работата, от постиженията, а дори и от рутинния работен ден. Само ако си привързан към компанията би изпитвл и лична гордост от нейните успехи, виждайки по- добре по този начин и своя принос, чувствайки своята значимост.

Не бива да се забравя и още нещо – лоялността разбирана като чувство на идентичност и принадлежност дава сигурност. А сигурността е едно от най- търсените от човека състояния. Само в сигурна среда той може да дава максимума от своите възможности и умения, а от своя страна сигурността в работата дава своето положително отражение и в останалите сфери на човешкия живот.

Разбира се, казаното до тук е моя интерпретация. Както всичко на този свят тя не бива да се абсолютизира, светът е достатъчно пъстър и има твърде различни хора и култури. Съвсем разбираемо те възприемат лоялността по различен начин – едни почти напълно я отричат, а други я смятат за най- ценното качество на един служител. По този повод едва ли може да се даде по- красноречив пример от този описващ разликата при лоялността на служителите в японските компании и тези в САЩ. В страната на изгряващото слънце служителите подписват пожизнени договори, а големите компании имат дори собствен химн и хор и предприемат масови чествания, колективни празници и почивки. Обратно, в американските компании текучеството на кадри не само е позволено, но е и значително, а японската привързаност към компанията се приема с насмешка. В моите представи тези две фирмени култури изглеждат твърде странно. Като европеец не забравям завещанието на Хераклит: “всичко тече, всичко се изменя”, но същевременно не мога да се съглася с англо-саксонския лайтмотив, че няма вечни съюзници и постоянни приятели, а има само лични интереси, защото ми звучи твърде себично.

Казвам всичко това търсейки отговор на твърде сложния въпрос – докога трябва да продължи лоялността към компанията. Единственият универсален отговор важащ за всички хора и култури е, че тя трябва да продължи докато чувстваш, че си лоялен към самия себе си и твоя личен морал. Много интересно е положението в нашата страна. Хората над средната възраст възприемат все още като изключително неморално напускането на работа без значима причина, особено пък, когато компанията е във временно затруднение и считат това за предателство към някои, който е осигурявал издръжката ти дълго време. В контраст с това завещано от социализма мислене младите сменят работата си твърде често и не изпитват никаква привързаност към нея и към компанията. Лошото е, че това е причинено от свръхочаквания и същевременно недостатъчна квалификация.

Естествено в България не можем да очакваме нито завръщане на фирмения химн и заводските футболни отбори, нито абсолютизираната необвързаност и меркантилност на американеца. Истината е, че трябва да останеш лоялен на компанията докато тя ти дава поводи за това. Ако трудът ти не бъде оценяван, ако гласът ти не се чува при вземането на решения, ако нямаш възможност за израстване, ако заплащането не отговаря на възможностите ти, няма как да проявяваш безпрекусловната лоялност, която Санчо Панса проявява към Дон Кихот в преследването на вятърните мелници. Същевременно обаче, трябва първо адекватно да си преценил своите възможности и да не подценяваш или надценяваш себе си. Именно тогава можеш правилно да “дозираш” продължителността на своята лоялност към фирмата.

Естествено е, че ако получиш по- добро предложение от по- голяма и амбициозна компания, а сегашната няма как да достигне това ниво ще предпочетеш да се развиваш. Това обаче не е проява на нелоялност, ако до последния ден ти изпълняваш съвестно и отговорно задълженията си и се интересуваш от това дали компанията постига целите си. Именно това е границата на лоялността – до последния ден, но с ясното разбиране, че твоето лично израстване, преследването на твоите интереси няма как да бъдат счетени за проява на нелоялност.

Твърде често се появява и друга ситуация – бил си привързан към компанията, чувствал си се идентичен с нейните успехи и неуспехи, бил си доволен от своята работа и заплащането, но в едни момент компанията е изпитала сериозни затруднения за своето развитие и оцеляване. Много е трудно да се прецени докъде да се простира лоялността ти тогава. Според мен в този случай не бива да се бяга по най- бързия начин от отговорност, дори и да са налице примамливи предложения от конкурентни фирми. Ако компанията наистина е била на ниво с общите усилия на всички лоялни служители, тя трябва да се опита да излезе от кризата. При евентуален успех ще са факт лична удовлетвореност и професионално израстване, а ако кризата се окаже непреодолима и действително си качествен служител бързо ще намериш нова работа, където дори може да си още по- добре оценен заради проявената преди това лоялност. Разбира се, това е въпрос на трезва преценка и отново не става въпрос за лоялност, при която да се окажеш, че си “под водата” заедно с потъващия кораб.

Не бива да се забравя, че лоялността е двуизмерен процес. Затова пак искам да спомена, че освен отношението на служителя е важно и какво прави мениджърския екип, за да поддържа и дори да възпитава с различни средства неговата привързаност към компанията. Освен заплащането важни са отношенията в екипа, формалната и неформална атестация на служителите, възможностите за обучение и професионално израстване. Важно е и лидерството, което да подсили лоялността към компанията с лоялност към хората провяващи лидерски качества и каращи всеки да чувства себе си лидер в това, което прави. Докато са налице тези фактори няма причина да се проявява нелоялност.

Накрая искам да отбележа нещо, с което всъщност всеки търсещ работа трябва да започне – с първоначалната нагласа. Можеш да бъдеш лоялен, само ако харесваш работата си и изпитваш удоволствие от нея. Именно заради това нейното намиране може да ти коства и време. Неслучайно едно проучване на американската социологическа агенция “The Walker” за лоялността на служителите установява, че около една трета от работещите в Европа и САЩ търсят подходящата за тях работа средно около две години. Това естествено трябва да става в рамките на нещо, което вече споменах – реална и трезва преценка на собствените възможности и качества. Именно заради това на един студент като мен му е трудно да пише за лоялността, за чувството на идентичност с дадена компания. Освен, че притежаваме типичното за младия човек бягане от строгата привързаност и желание за по- голяма свобода, повечето от нас все още търсят работата, която ще им прилегне най- добре, търсят своето поприще. Точно заради това, пишейки това есе, си давам обещанието (ако не забравя) да го напиша отново след 20-годишен стаж в надявам се голяма компания (компании!?), за да видя как съм се променил аз и как се е променило времето.

Дали лоялността е на изчезване ще покаже времето. Някои факти като избледняването на морала във всички сфери на човешкия живот, в отношенията дори с най- близките, превръщането на земното кълбо в огромна къща на Биг Брадър, остават някои човешки качества, сред които и лоялността на заден план. Същевременно обаче цялата човешка история показва, че човек се развива и дори след трудностите става по- силен. А глобализацията помогна на много европейски и дори американски компании да потърсят причините, да кажем за азиатското и по- конкретно японското икономическо чудо в организационните структури и фирмената култура, неизменна част от която е лоялността към компанията. Тази лоялност е важна и ще продължава да е налице, защото е в интерес както на самата компания, така и на всеки отделен служител.

Но понеже станах твърде сериозен, а не искам да завърша сериозно, ще го направя шеговито, давайки в по- друга форма отговор на въпроса: “Докога да бъдеш лоялен към компанията?”

докато ти подават ръка по а парите са според и има работна, а не бойна

пътя към върха заслугите атмосфера

докато горестоящия те гледа в и не се превърнеш в защото трябва да вършиш

лицето, а не ти стои зад гърба мишена повече отколкото можеш

слез от кораба преди да потънеш с него и се огледай за нови хоризонти