Отговори
от
гл. ас. д-р Николая Серафимова Величкова – Кескинова
участник в конкурса за академична длъжност “доцент”,
публикуван в ДВ бр. 34 от 15.04.2014г.
по 4.2. Химически науки, научна специалност „Аналитична химия“,
за нуждите на НГЛ „ГЕОЛАБ“, ГИ-БАН
на бележки и въпрос, поставени в рецензиите и становищата на членовете на научното жури
Уважаеми г-н Председател на почитаемото жури,
Уважаеми рецензенти,
Уважаеми членове на журито,
Изказвам своята искрена благодарност за рецензиите и становищата, както и за положителните заключения в тях.
Благодаря на проф. д-р Томас Керестеджиян за критичните бележки, които ще взема предвид в бъдещата си работа.
На въпрос поставен в рецензията на проф. дхн Елисавета Иванова:
„Дали при сравняването на възможностите на различни ICP системи (40.68 MHz ICP със спектрометър с висока разделителна способност и 27.12 MHz ICP със спектрометър със средна разделителна способност (принос 1.3), може да се диференцира приносът на самата ICP система (40.68 MHz ICP или 27.12 MHz ICP) към осигуряването на по-ниски граници на откриване ?“
Отговор:
Приносът на честотата на индуктивно свързаната плазма (40.68 MHz ICP или 27.12 MHz ICP) може да се разграничи от разделителната способност на спектрометъра във връзка с осигуряване на по-ниски граници на откриване.
Фонът, който се излъчва от индуктивно свързаната плазма при внасяне на дейонизирана вода, се нарича “собствен ICP-фон”. Интензивността на аналитичните линии, както и интензивността на собствения фон в 40.68 MHz ICP намаляват в сравнение със съответните стойности за 27.12 MHz ICP. Поради това, че фоновите сигнали в 40.68 MHz ICP намаляват много по-бързо в сравнение със сигналите от линии, отношението сигнал / фон е по-голямо, а границите на откриване са по- ниски. Експериментално тази зависимост се получава за чисти разтвори (в отсъствие на матрични компоненти).
Видът и големината на спектралните пречения в присъствие на матрични елементи с богати емисионни спектри, както и съответните истински граници на откриване зависят основно от разделителната способност на спектрометъра, а не от честотата на индуктивно свързаната плазма.
Още веднъж благодаря за проявеното внимание и подкрепа на рецензентите и членовете на научното жури.
София
15.09.2014г. С уважение: Н. Величкова-Кескинова
Сподели с приятели: |