Конспект кратък исторически обзор на възникване и развитие на извън съдебните способи за решаване на спорове



Дата09.01.2018
Размер113.29 Kb.
#42609
МЕДИАЦИЯ – КОНСПЕКТ


  1. Кратък исторически обзор на възникване и развитие на извън съдебните способи за решаване на спорове.

  2. Извън съдебни способи за решаване на спорове.

  3. Исторически традиции в извън съдебното решаване на спорове в България

  4. Арбитраж.

  5. Помирение.

  6. Посредничество.

  7. Видове преговори. Преговори, основаващи се на позиции и интереси.

  8. Връзка между медиацията и клиничното обучение.

  9. Въведение в медиацията като псособ за извън съдебно решаване на спорове.

  10. Понятие за медиация.

  11. Общи принципи на медиацията.

  12. Източници на медиацията.

  13. Производство по медиация – обща характеристика.

  14. Правно положение на медиатора. Роля и отговорност.

  15. Подготовка за провеждане на медиацията.

  16. Встъпителна обща среща по медиация.

  17. Индивидуални срещи – правила за провеждането им.

  18. Заключителна среща.

  19. Споразумението в медиационното производство.

  20. Видове производства по медиация. Препоръки на Съвета на министрите на ЕС по отделните видове медиационни производства.

  21. Медиация по граждански въпроси.

  22. Семейна медиация.

  23. Медиация по наказателно-правни въпроси.

  24. Медиация между административни и частни лица.

  25. Програми за насочване към медиация. Видове програми. Как се стига до медиация?

  26. Регистърно производтсво. Регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието. Регистър на обучителите по медиация.

  27. Контрол , осъществяван от Министерството на правосъдието.

Изготвил: гл. ас. Янка Тянкова


Изпит : 02. 04. 2011г. от 09,00 ч. – лекциите са четени от гл. ас. Янка Тянкова

1. Кратък исторически обзор на възникване и развитие на извън съдебните способи за решаване на спорове
А. Място и роля на конфликта – в основата на всяко едно нарушение или престъпление стои конфликт. Различни теории за разрешаване на конфликти:

1. Теория на Фройд: конфликтът е в природата на отделния индивид, израз е на неговата агресивност, животински инстинкт, деструктивно начало и слабо се влияе от развитието на цивилизацията. Конгликтите могат да намаляват, но остават в основата на индивида.

2. Социални теории: конфликт в социалното разслоение на обществото.

3. Теория ма Маркс: конфликтът е в организацията на обществото, собствеността върху средствата за производсво. Предлагано решение: промяна на собствеността на средтсватана производство, което може да стане само чрез революция.

Конфликтът е част от обществото.



Б. Теории за разрешаване на конфликтите – извънсъдебните способи са институт на възстановяващо правосдие, разгледано в контекста на наказателното правосъдие (там конфликтът е най-силен). Намират проложение и във всички останали обществени отношение. Историческо развитие: 1)Библията; 2)Войната; 3) Възниква идеята, че хората са в състояние да си решат кофликтите без външен натиск. От избороеното се извеждат два основни подхода: 1)конфронтационен и 2) консенсуален.
Поява на алтернативни способи.
70-те години на XXв. в САЩ се появява движение за алтернативно ршаванена спорове, породено от необходимостта за търсене на изход от формалните, тромави съдебни процедури. 1976г. се провежда Конференция, посветена на проблемите на тромавото правосъдие. Франк Сандърс издига идеята за „съдебна палата с много врати”. Той предлага алтернативните способи да се институционализират и да станат част от системата. Така се създават първите федерални програми за прилагане на алтернативните способи и е приет Първият проект за закон за посредничество в САЩ.

Способите са алтернативно решение, т.е. те имат различно приложение в различните държави, с оглед на изторическата традиция и обществено развитие. Примери за алтернативно решаване на спорове (АРС) – 1) медиация; 2)помирение; 3) омбуцнам; 4) арбитраж; 5) минипроцес и други.




  1. Исторически традиции в извън съдебното решаване на спорове в България

Първите данни са от Османското робство – особени способи за „извънсъдебно” решаване на спорове. След появята на еснафсите организации те се занимават с разрешаването на конфликти, като най-високостоящ орган е т.нар. Лоджа. Термитът се използва за първи път в България в енциклопедията на братя Данчови от 1836г. като посредничество.



От 1. I. 2005г. в сила влиза Закон за медиацията.

10. Понятие за медиация.
Законът за медиацията (ЗМ) дефинира понятието за медиация в чл. 2 като помирителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове (ИРС), при която трето, неутрално лице – медиатор – подпомага спорещите страни да постигнат споразумение, чрез което да разрешат спора. Това определение разкрива отличителние и характерни черти на медиацията в сравнение с останалите способи за алтернативно решаване на спорове (АРС)1. Характерна отличителна черта на медиацията е решаването на спор чрез трето, неутрално, което подпомага страните, а то самото не решава спора. Медиациятапреди всичко е процедура, а не краен резултат. От това следва, че крайният резултат не е задължителен, т.е. страните не са длъжни да я завършат със споразумение.
Предмет на медиацията
Предмет на медиацията са: граждански, търговски, трудови, семейни, административни, потребителски спорове, както и всякакви други спорове между физически и юридически лица без тук да са изчерпатело изброени. Съяествува ограничение смао при наказателно-правните спорове, които могат дасе решават с медиация само, ако това е предвидено в НПК.
Същност на медиацията
Медиацията е процедура, която има отличителни характеристики:

  1. Доброволна – само ако и двете сртани са съгласни да участват. Процедурата да ва равни възможности на страните за участие (започване, отказ във входа на процедурата, установяване на задълженията и тяхното изпълнение).

  2. Поверителност на спора – отнася се за време, място, процедура и за цялата информация, свързана с постогане на споразумение, както и всички други данни и сведения.

  3. Процедурата е извън съдебна – възможността за сътрудничество между страните се запазва впо-голяма степен. Това е важно с оглед постигане на споразумението.

Част от тези характеристики на медиацията са и нейни принципи.

12. Източници на медиация
А. Европейски:

1. Съвет на Европа – занимава се с въпроси, свързани със способи за АРС от 90-те години на XXв. Приема препоръки, съдържащиправила за насърчаване на медиацията: 1) Първа препоръка от 1998г. – семейна медиация; 2) Втора препоръка от 1999г. – наказателно-правни въпроси; 3) Трета препоръла от 2001г. – между административни органи и частни лица; 4) препоръка от 2002г. – гражданско правни въпроси. Препоръката от 2002г. прераства в Директива 2008/52/ЕС относно някои въпроси на медиацията по гражданско-правни и търговско-правни въпроси. Основната цел е да осигури по-добър достъп до правосъдие като част от политиката на ЕС за създаване на пространство, свобода и правосъдие в рамките на общия европейски пазар. Прилага се единствено по отношение на т.нар. наднационални псорове, но това не възпррепятства прилагането на процедурата и по вътрешна медиация.

Б. Вътршни източници:

1. Закон за медиацията – устройствен и процесуален закон, който урежда приложното поле, същността и процедурата на медиацията (в общи линии)

2. Наредба №2 / 15. 03. 2007г., издадена от министерсво на правосъдието – урежда реда и уловията за одобрение на органие, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори, ред за вписване;процедури и етични правила за поведение на медиаторите.

3. ГПК – 01. 03. 2008г. – очертава чсно мястото на медиацията впроцесуалното право ка то дава възможност чрез медиация да се решават гражданско-правни въпроси.

13. Производство по медиация – обща характеристика
ЗМ е рамков закон. Процеурата може да бъдеконкретизирана в рамките на преки вътрешни правила на отделните центрове по медиация или сдружения на медиатори. Процедурата включва етапни определения, които трябва да бъдат спозвани, но смаи по себе си тене са задължителни според посочената аконна процедура. Това е така, защото страните могат да постигнат споразумение и в рамките само на една среща без да се налага да спазват процедурата на предварителните общи и индивидуални срещи.

Етапи на медиацията:



  1. започване на производството – няма орган, който да се самосезира. Процедурата започва по искане на едната или и двете страни (може и по искане на трета страна). Може да се отправи както до съда, ако не е на лице висящ съдебен спор, така и до центъра замедиация или отделния медиатор. Когато процедурата е поискана от едната страна, другата страна трябва да се уведоми по надлежен ред (да получи съобщение – желателно в писмен вид) и да има обратно потвърждение за съгласие или отказ. Необходими документи са заявление до съда или молба до центъра за медиация.

  2. подготовка – помага се на страните да изберат медиатор; събират се факти и доказателства относно спора (ако е съдебен – съдебно проучване); страните се запознават с процедурата по медиация; избира се и се подготвя място и време за първата медиационна среща (зелателно е мястото да бъденеутрално, което спомага за равнопоставеността на страните)2. Необходими документи: 1) списък на медиаторите; 2) споразумение за медиация.

  3. първа среща и откриване на медиацията – винаги или почти винаги е обща. На нея се представят медиаторът и страните, разяснява се на кратко процедурата и се уточняват правилата за нейното повеждане. Представя се и спорът (или от страние или медиаторът прави кратко обобщение). Страните могат да участват лично или чрез пълномощник (с изрично пълномощно). На срещата се подписва и споразумението за започване на медиацията3. Основната цел е да се генерират различни възможности за разрешаване на спора, които да помогнат на медиатора да насочи страните в други възможни посоки, които да доведат до постогане на взаимно изгодни решения. Необходими документи: 1)споразумение за провеждане на медиация; 2) декларация за поверителност; 3) правила за работа.

  4. индивидуални срещи – могат да бъдат избрани от страните по всяко време до приключване на процедурата, като техният брой зависи от желанието на страните и сложността на процедурата. Това означава, че още на първата обща среща страните трябва да договорят възможността за провеждане на индивидуални срещи4. Целта на индивидуланите срещи е: 1) намаляване на напрежението; 2)да бъде подпомогнат медиатора при търсенето на варианти за споразумение, когато от общата среща е видно, че страните премълчават част от информацията, тъй като не желаят тя да стане достояние на другата страна. Медиаторът НЕ трябва да предлага решения. Срещите трябва да имат еднаква продължителност и за двете страни. След тях следва нова обща среща. Необходими документи: няма.

  5. заключителна се сесия – може да бъде заключителна или да постави началото на нови индивидуални срещи. Ако е заключителна тя завършва с постигане на споразумение или без такова. Дори страните да не постигнат споразумение, а само да са започнали да общуват помежду си следва да се приеме, че това е една успешна медиация, защото останалото страните могатда постигнат и сами. Необходими документи: споразумение / спогодба.



14. Правно положение на медиатора. Роля и отговорност
А. Правно положение – чл. 8 ЗМ урежда статута на медиатора според българското законодателство. Медиатор може да бъде дееспособно физическо лице, което е преминао съответния курс и е вписано в единния регистър на медиаторите, който се води от Министерството на правосъдието. Начето законодателство не съдържа ограничения относно образователния ценз на медиатора, освен придобиването на специални знания по медиация. В някои държави членки на ЕС има по-големи ограничения. Товае въпрос на национално решение. Медиаторът не трябва да е осъждан за престъпления от общ характер и да е личен от правото да упражнява определена професия или дейност. Трябва да е български гражданин или да има постоянно пребиваване в страната. Вписването в регистъра на медиаторите има конститутивно действие. Медиаторът трябва да спазва определени етични и морални норми на поведение, които го отличават от другите правни фигури. Тези морални и етични норми са регламентирани в глава IV от Наредба №2. това е основният способ, по който фигурата на медиатора може да се утвърди и да играр съществена роля относно процентното увеличение на броя решени спорове извън съда. Медиаторът ее длъжен да гарантира на страните, че е независим и безпристрастен и тази непристрастност се гарантира не само с декларация, но и с цялото му поведение, дори след приключване на производството.

Подреждане на процедурите зарешаване на спорове от такива с най-малък контрол от страна на спорещите към такива с най-голям контрол от страна на спорещите: 1) съдебен процес; 2) арбитриаж; 3) неутрална оценка; 4) омбуцман; 5) споразомение; 6) помирение; 7) преговори; 8) медиация.



Б. Роля и отговорност – медиаторът осъществява дейността си в съответствие със закона, добрите нрави и процедуните и етичните правила за поведение.

При осъществяване на своята дейност медиаторът не може: 1) да дава правни съвети (винаги трябва да има обратна връзка5); 2) да проявява прострастност, с поведението си да буди недоверие или съмнение за своята безпристрастност; 3) да съобщава обстоятелства, които се отнасят смао до една от страните без нейното изрично съгласие.

Медиаторът е длъжен: 1) да се съобразява с всяка страна в хода на процедурата; 2) да се оттегли от процедурата, ако възникнат обстоятелства, които биха породили съмнения върху неговата безпристрастност и неутралност; 3) медиаторът не носи отговорност, ако страните не стигнат до спогодба; 4) медиаторът не носи отговорност, ако страните не изпълнят постигната спогодба; 5) в хода на производството да информира страните за същността на медиацията, за последиците от процедурата, за възможността дасе избере втори медиатор или той да се смени, както и да изиска писмено или устно съгласие за участие на страните в процедурата ( желанието е съгласието да е писмено); 6) да нсрочи индивидуланите срещи със страните; 7) да формулира във вид на изводи взаимно рпиемливите варианти за решение, които след това да станат част от споразумението; 8) да изясни същината на спора ( да отдели спорното и безспорното във всеки един момент от медиацията).

Желателно е по време на медиацията медиаторът да си води записки, с оглед да проследи фактологията на спора. Тъй като медиацията е поверителна процедура тези записки трябва да се унищожат пред станите в края на процедурата, т.е. медиаторът не съхранявя досие на клиентите си именно заради принципа на поверителност. Събраните материали се връщат на страните след приключване на процедурата.



??. Видове медиация
За определението на видовете медиация се изпозват различни критерии:

  1. Според вида на спора – по граждански спорове; по търговки спорове; по трудови спорове; по семейни спорове; по спорове на потребителите; по наказателно правни въпроси. Това не е изчерпателно изброяване на всички видове спорове, които могат да се решат чрез медиация, но това са основните видове медиации, които имат свои характерни особености с оглед вида на спора.

  2. Според спецификата на изполваната медиационна техника – 1) подпомагаща – медиаторът има активна роля и подпомага процеса, като предлагана страните подходяща методика за разрешаване на спора. Той получава информация от страните, която позволява да се идентифицират интересите на спорещите страни в хода на производството.; 2) оценъчна – оценяващият медиатор участва в процедурата като представя експертно мнение и оценка относно предимствата и недостатъците на позициите на страните. Медиаторът целенасочено контролира процеса и предлага решения (изключение от общото правило да не предлага решения). Изпозва се най-вече чрез последователни индивидуални срещи със страните. Този вид медиация не се прилага в България.

  3. Трансформираща – основава се на принципа, че всеки конфликт подтиска страните и ги кара да се чустват слаби и уязвими. Ролята на медиатора тук е да се опита да въздейства върху конфликта като помогне на страните да оценят позицията на другата страна и да ги насърчи да се справят със спора. Тук медиаторът внимателно наблюдава страните и ги подпомага да коментират определени въпроси, а не да предлага готови решения.

  4. Съмедиация (Ко-медиация) – участват екип от медиатори, които следва да координират действията си в спазване на общите принципи. Налага се когато страние са изявили желание за това или когато медиаторът е поискал подкрепа от друг медиатор. Прилага се много често когато има спорове между страни, които са с различна етническа, религиозна, полова принадлежност или други.

1ИРС/АРС – Понятията извънсъдебно решаване на спор и алтернативно решаване на спор са синонимни

2 медиаторът трябва да създава печатление, че е на еднониво над страните, но не повече, защото голямата разлика прави впечатление и дразни

3 Споразумение за започване на медиация – Представлява съгласие само за започване на процедурата, не създава задължение за завършване със споразумение.

4 Индивидуални срещи – разговор на медиатора само с едната страна без присъствието на другата страна.

5 Обратна връзка – медиаторът резюмира изводите и се уверява, че правилно е разбрал страните.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница