Конспект международни финанси

2. Форми на плащане.

3. Разменна (насрещна) търговия.

4. Превод на парични средства и финансови документи.

5. Финансово посредничество.

6. Инвестиционно банкиране.

7. Финансиране на вносители и износители.

8. Мултинационално банкиране.

9. Международни разплащания.

10. Структура, инструменти на финансовите пазари.

11. Управление на сделки с чуждестранна валута.

12. Финансови рискове рискове в международната търговия.

13. Финансови сливания и поглъщания.

14. Тенденции в международната икономика.

15. Западна финансова помощ за страните от Централна и Източна Европа.

ТЕМА 1: Въведение в международните финанси.
1. Същност – взаимен обмен на стоки, работна сила, който определя международните икономически отношения на страните. Чрез външната търговия се извършва ефективното партньорство на финансовите институции. Доброто взаимно действие и функциониране на банките гарантират високата ефективност в международната търговия.

2. Елементи на търговската процедура – това са процедурите, последователността от етапи, които всеки един износител/ вносител извършва в своята дейност.

- І-ви етап сключване на сделката – постигане на споразумения, на по-конкретни условия на размяна на стоки, транспорт, плащане, доставка, познаване на валутното и митническото законодателство.

- Всяка сделка завършва с писмен или устен договор, в който са разделени най-общо отговорностите и задълженията поети от двете страни в сделката (купувач и продавач- бенефициенти).

- Финансиране – плащането се осъществява чрез банка (или друга финансова институция), от обслужващите банките на страните в сделката; парите се изпращат от купувача в обратна посока на стоката;

- Транспортиране на стоката – физическото предвижване на стоката до купувача й при определен предварително срок и условия в договора.

- Получаване на стоката – последния етап в сделката – последващ или съвпадащ с окончателното плащане по сделката;

3. Рискове при външно - търговските сделки:

- транспортен риск – този риск зависи от начина на транспортиране на стоката; от застрахователните отговорности поети от едната или другата страна по сделката;

- риск на плащане – възможен проблем за всеки доставчик; формата на плащането се договаря задължително предварително със съставянето на договора;

- валутен риск – поради различните валутни системи на вносителя и износителя може да се появи валутна разлика между доставката и периода на плащане;

- икономически рискове – ембарго, монаториум, данъчни ограничения, нестабилни макроикономически показатели;

- политически рискове – преврати, стачки, войни, смяна на политическата система.

Ако вносителят се обърне към банката тя да финансира сделката, тя проучва рисковете и поема ангажимента за плащането, поради тази причина за износителя няма риск. Недостатъците за износителя са, че клиентите които предпочитат предварителното плащане са много малко. Предимства за вносителя в случай няма.

Предимствата за износителя – по-ниските банкови разходи; гъвкава форма на търговия, единствено се спазва срока за доставяне на стоката; бързо увеличаване на обема; минимална бюрокрация; защита от навлизане в конкурентна среда.

Недостатъци за износителя – при нови партньори съществува риск от неплащане на доставката.

Предимства за вносителя – тотален контрол върху плащанията; възможни отбиви за отклонения в качеството.

Недостатъци за вносителя – няма контрол при изплащане на стоката (количество, качество).

3. Инкасо – принципа е следния: „ ето Ви документите за собственост на стоката, очакваме да ни приведете парите.
↑→ стоки →
¹ ИЗНОСИТЕЛ ₂→ БАНКА ИЗНОСИТЕЛ ₃→ ИНКАСИРАЩА БАНКА

↑

⁴₅↔ВНОСИТЕЛ ⁶

←₇

1. След подписването на договора, износителя експедира стоката.

2. Износителят издава нареждане към своята банка, подплатено с документи (договор, проформа) да извърши плащането по съответната сметка.

3. Документите се изпращат до инкасиращата банка.

4. Инкасиращата банка от своя страна осведомява своя клиент, като му предоставя документи срещу заплащане на стоката.

5. Вносителят разпорежда плащането да бъде извършено.

6. Вносителят получава стоката.

7. Банката информира износителя, че парите са пристигнали.

2. Банката на износителя предоставя документите на авизиращата банка.

3. Авизиращата банка информира вносителя, че плаща по открития акредитив.

4. Вносителят подсигурява средства или съответния кредит за плащането.

5. Вносителят отива да получи стоката.

6. След определения срок акредитива се закрива.

ТЕМА4:

БИСЕРА

Трансфер на пари от един вид в друг по електронен път (виртуални пари, сетълмен, системи за плащания). Всички български банки са свързани в обща електронна система, която се намира в БНБ (там се намират всички разплащателни сметки на всички банки). Сървърът обработва всички сметки между банките. Правят се разчетите по преводите. Тази система се нарича БИСЕРА, в нея няма пари, а единствено салда по сметки. Всички разплащания се извършват в левове.

С
SWIFT – USA

TARGET - EU

Б₁

Б₂

Б₃
истемата TARGET е еквивалента на

системата БИСЕРА, но в Европа. Тя е въведена от две години и осигурява няколко минутен превод на пари в държавите от Европейския съюз. IBAN – кода унифицира преводите в Европа.

Преди 60 години е бил въведен сървъра SWIFT ( намира се в USA) и работи на същия принцип, но в USA. Не е задължително всяка банка да бъде член на системата SWIFT, тази банка може да ползва сметката на друга банка, която е член на SWIFT.

Световната търговия е доларизирана, всички стоки се деноминират в USD (80%). Преди въвеждането на еврото, втората валута след долара беше марката. С въвеждането на еврото около 480 млн. от световната търговия се осъществява в евро.

Формите на този трансфер са:

- в България – БИСЕРА;

- в Европа – TARGET;

- международните преводи се осъществяват чрез системата SWIFT (USD)

ІІІ-та група форми за финансови преводи са Чековете:

- Чековете са платежен инструмент за уреждане на плащането:

1. Чекове на преносител – суми, кратни (10, 20, 50, 100) на лицевата страна на чека), издадени от банките; те са анонимни – преносителя със своя подпис урежда плащането пред клиента или банката;

2. Чекове, които са поименни – издават се на лоялни клиенти за уреждане в плащания на различни суми; Банките приемащи този чек гарантират проверката и/или плащането.

2. Финансови документи:

- Същност – най-често осигуряват плащане от страна на купувача, разплащателни документи с определени реквизити.

- Менителница – безусловно писмено нареждане, адресирано от едно лице към друго, плащането да стане на определена дата и място; Менителницата се предоставя в банката. Банката е посредник по сделката.

Задължителни реквизити на Менителницата:

1. Наименование (думата - Менителница трябва да се съдържа в текста);

2. „да се плати” – задължително условия за плащане;

3. Име на платеца;

4. Падеж – дата на изтичане на менителницата;

5. Място на плащането;

6. Лицето, на което да се изплати менителницата;

7. Дата на издаване;

8. Мястото на издаване на менителницата;

9. Подпис на издателя.

1. Същност – акумулиране на средства в банковите институции и тяхното ефективно изразходване. Две страни във финансовото посредничество:

1.1. намаляване на риска – защитават се интересите на кредиторите пред тези на длъжниците;

1.2. минимални средства (разходи) – посредника осигурява най-подходящия длъжник;

1.3. повишена (осигурена) ликвидност – бързо получаване на финансови средства.

- гарантира своето финансиране;

- намаляване на риска при евентуално фалиране на посредника;

- намаляване на разходите на длъжника.

1. Живото-застрахователни дружества – посрещат дългосрочни, застрахователни и спестителни нужди.

2. Спестовни каси – осигуряват нуждите от спестявания на малки групи.

3. Взаимни фондове – може да се заеме или да се сформира свой собствен портфейл и по този начин подсигуряват процент печалба (зад тези фондове принципно стоят банки).

4. Други – пенсионни, доброволни, задължителни (здравно-осигурителни).

5. Банките – основните международни финансови посредници

– извършващи и допълнителни услуги;

- валутни сделки, покупко-продажба на финансови активи;

- управляване на активи;

- издаване и разпространение от ЦК;

- финансови консултации.

4. Финансови активи:

- инструменти съхраняващи стойността, могат свободно да бъдат търгувани, нямат физически измерения (само стойност); Те се нематериални активи.

Специфика на Финансовите активи (характеристика):

- близо до парите – бързо могат да преминават в пари и обратно;

- ликвидността – степента на търсенето на актива;

- номинална стойност – най-малката мярка;

- паричен поток, гарантира приход към притежателя;

- възможност за препродажба;

- движение на актива към следващи купувачи;

- срок на живот на финансовия актив – до датата на падежа;

- конвертируемост – възможността актива да бъде трансфериран в друг актив с цел доходност.

- сложност на актива – да се формират други подвижни активи;

- валута – да дава възможност, всеки един доход да бъде деноминиран в една и съща валута, за да се сравняват доходите от различни финансови инструменти;

- данъчен статут – дава/не дава някакви данъчни преференции.

Инвестиционното банкиране е банкиране на едро.

1. Същност – банкиране на едро, което не покрива целия спектър от банкови услуги.

2. Елементи на инвестиционното банкиране:

1. Консултиране (емитиране), разпространение на ЦК (Акции, Облигации и др. ЦК);

2. Сделки на вторичния пазара на ЦК;

3. Управление на чужди инвестиции;

4. Използване на експертни знания (консултации) в областта на поглъщанията, сливанията, изкупуванията);

5. Инвестиционно банкиране – Използване в широката мрежа от контакти за да играят на финансовите пазари, като брокери, от свое име за чужда сметка (или за себе си);

3. Необходими условия за инвестиционно банкиране:

1. Наличието на финансов пазар

Предпоставките са: 1.1 Развит финансов пазар – обусловен от достатъчно на брой участници;

1.2. Нивото на експертните познания определящи този финансов пазар.

Тези предпоставки подсигуряват достатъчните доходи на инвестиционните банки.

4. Инвестиционно банкиране в Съединените Американски щати USA

Връзките между банките и фирмите в Европа са все още доста консервативни. След първата Световна война Американските банки освен общи банкови услуги предоставят акционерния капитал на големи промишлени сдружения. В резултат на това банките притежават промишлените предприятия – или финансовото управление измества технологичното управление.; 1929 – 33г. следват годините на голямата икономическа криза; 1934г. – Закона на Плас Сигал – разделя инвестиционното от търговското банкиране. Инвестиционните банки в USA нямат право на банкиране на дребно, а на дейности /сделки на вторичния пазар на ЦК.

↑

БАНКАТА

І. Традиционно банково финансиране:

1. Овърдрафт (контокорентен кредит; конто) обезпечен с бъдещия доход на клиента

* за физическо лице този кредит е изключително скъп кредит

ОЛП + 10% → 13,82% - лихва за ползване на овърдрафт

Този кредит е обезпечен или необезпечен, предоставя се за кратък срок (до 1 година); по разплащателната сметка се отпуска определена сума + лихва ; лихвата се плаща за времето и ползваната сума за това време.

2. Кредити – кредита се получава, в случай на недостиг на собствени средства във времето. Времето е основен фактор по кредитите. Кредити с равни (анюитетни) вноски и различни в зависимост от потребностите на клиента. Вноските по кредита следват паричните потоци на самата фирма; Кредитите се предоставят по различни схеми и задължително имат следните параметри: цел; сума; вид валута; обезпечение; погасителен план; гратисен период; срок на кредита; лихвата; ГПР – всички разходи по дадения кредит.

3. Кредити обезпечени със застрахователна полица – държавни агенции, които гарантират експортно финансиране. Самата застрахователна полица, издадена от първокласен застраховател, депозирана в банката служи за кредитирането на заема.

4. Авансиране срещу инкасо – Банката предоставя финансови средства авансово срещу финансови инструменти по номинал (на лицевата страна е написано).

5. Негоциране на менителница /негоцируема менителница/– можем да преговаряме при приемането й, преди извършването на плащането по нея, преносителя вместо инкасово нареждане предоставя искане за негоцииране (при негоцируем документ има възможност за договаряне, позволяващ разширяването на бизнеса).

6. Сконтиране на менителница – (вносителя финансира износителя за услугата и/или за стоката. – изкупуване на менителницата от финансовата институция (банка) със сконто (отбив).

7. Авансиране срещу акредитив – гаранция за 100% плащане. При потвърден акредитив банката на вносителя поема ангажимент за плащането. Банката на износителя може да го кредитира, защото плащането му е гарантирано от клиента.

ІІ. Нетрадиционни методи за финансиране на Износителя

1. Международен факторинг

- предоставяне, откупуване на дълг с отбив на сума; прилага се от специални фирми, наречени факторинг; обикновено срока на сделката е до 180 дни; финансиране до 80%, което значи че лихвата е по-голяма; факторът получава сумата на падежа; фирмата си начислява и разходите, които имат по тази схема.

- финансират износа. Такива къщи могат да бъдат основани към дадена банка.

Понякога на вносителя му се налага да извърши авансово плащане, остатъчно плащане, финансово плащане, разплащане, разходи за неговия пазар и др.; необходимостта от тези финансови средства се покрива от банката;

Най-подходящите са овърдрафт кредитите и форфитирането.

1. Американизираната Световна търговия – единната валута е USD;

2. Ню-Йорк е центъра на американското мултинационално банкиране; евро-доларите (доларите на територията на Европа) се обслужват отново от американските банки.

3. 90% от синдикираните заеми са в американски долари (Синдикиран заем - няколко банки финансират големи инвестиционни проекти и разпределят риска, при което тези кредити отново са в USD долари).

4. Американските банки обикновено обслужват прехвърлянето на евро-доларите и обратно (механични операции); Нивото на депозитите е тясно свързано с лихвените проценти в Америка и се влияе от лихвите в Америка.
LONDON – най- демократичния финансов център в света. Струпване на банки от цял свят. Лондон е най- интернационалния финансов пазар в света. Център на иновации, широко отворена саморегулираща се среда; В Лондонския център има повече банки, отколкото в Ню-Йорк и Токио взети заедно;Основен център за всички чуждестранни валути. Най-големия депозитар на чужди валути; най-силно развит валутен пазар (паричен).
TOKYO – добро географско разположение; затворен пазар; започва да се развива извън страната след 70-72 година; силен конкурент в големите инвестиционни проекти в Тихия океан. Този пазар не е така демократичен:

- съсредоточава се в операциите вътре в страната;

- японските банки започват мултифункционалното финансиране след 70-те години на миналия век;

- йената не е важна (скъпа) за международната финансова система;

- ниските лихвени проценти по йената дават възможност за нейното кредитиране (увеличават се заемите в йени);

Японската финансова система е силно регулирана- контрола на националната японска банка върху нея е твърде силен. Европейските банки с неохота се установяват в Токио. Политиката е силно рестриктивна.

- силно либерален банков режим;

- извършване на големи банкови транзакции – депозити;

- местните банки извършват цялото местно банкиране;

- банките са освободени от данък печалба;

- освободени са от местни данъци или плащат минимална ставка;

- стотици чужди банки се разполагат в тези офшорни зони/центрове.

4. Видове представителства в Световните финансови центрове.

1. Представителство – осъществяване на местни контакти, неизвършва стопанска дейност;

2. Клон – предлагат почти всички финансови услуги, но нямат юридическа самостоятелност;

3. Дъщерна фирма – подобен статус като на клоновете, но с по-широка юридическа самостоятелност;

4. Смесено предприятие – използва се за навлизане на пазара на стандартни банкови услуги; стратегическо направление с участие в значими национални проекти (инфраструктурни);

5. Международен банков офис – специфична американска форма, даваща възможност за регистрация на сделки извън американските закони.

6. Офшорен офис – за сключване на сделки в офшорен център.

ТЕМА 9: Международни разплащания
1. Същност –

( бенефициент – получател на парите )

Сметката на българска банка в американска банка се нарича ностро сметка. Транзакция на средства от една банка от една държава към клиенти (банки ) на друга държава.

Международният търговски обмен се извършва изключително на базата на банковите трансфери.

Етапите на плащанията са показани в таблицата по-горе.

Финансовите институции обслужват на 100% международните търговски сделки.

Забележка: Влизането на валута в България не е ограничено, а излизането се санкционира при недеклариране (до 2000euro); до 10хил. евро могат да се внасят на ръка с бордеро от банката (над 80 хил. трябват да се декларират в Министерството на финансите).
ТЕМА 10: Структура и инструменти на Финансовите пазари.

Финансовите пазари се обособяват като:

- Парични пазари /Money Markets/ - търгуват се инструменти със срок на изискуемост до 1 година /падеж от 1 ден до 1 год./; те са високо ликвидни; осигуряват средства за текущо финансиране на стопанската дейност /краткотрайни активи/.

- Капиталови пазари /Capital Markets/- търгуват се инструменти със срок на изискуемост над 1 година; те осигуряват средства за финансиране на инвестиционната дейност /дълготрайни активи/.

Инструменти на финансовите пазари са ценните книги. Това са документи, които дават имуществени права.

а/ Парични ценни книги - банкноти, чекове, менителници. Дават права върху определена стойност, без да носят текущи доходи / лихви, ренти, дивиденти/.

б/ Стокови ценни книги - коносаменти, складови разписки. Дават права върху стоки

в/ Капиталови ценни книги- акции, облигации. Дават права върху собственост и права върху дълг, носят текущ доход /лихва, дивидент3. Борсови инструменти, сделки и операции

Инструментите, предмет на търговия на фондовата борса, са:

АКЦИИ - /акт, решение/ - ценни книги, които дават права на собствениците им върху дял от капитала на дружеството-емитент, както и право на дивидент. Водещо право при тях е правото на дял, затова се наричат и “дялови”. Правото на дивидент е производно от правото на дял.

Акциите се делят на налични и безналични. Наличните биват поименни и на приносител.

Безналичните акции се водят в книга за безналични акции, регистърът на сделки с тези акции се води в Централен депозитар /Клирингова палата/.

Като източници на текущ доход, но нефиксиран, акциите дават право на дял /дивидент/ при разпределението на чистата печалба – след плащане на лихви, данъци, дългове и привилегировани акции.

Облигацията, като документ за дълг, означава, че е предоставена парична сума на кредит от притежателя на облигацията на нейния издател /емитент/. Квалифицира се като ценна книга на кредитора, също и като ценна книга с предварително фиксиран твърд или постоянен доход под формата на лихва. Не рискови вложения.

В зависимост от начина на определяне и изплащане на лихвата облигациите могат да бъдат купонни, дисконтови, анюитетни.

ОБЛИГАЦИПОДОБНИ – ОБЕЗПЕЧЕНИ ОБЛИГАЦИИ. Според Закона банковите кредити са обезпечени с особени залози – движимо имущество, което остава при клиента, но се учредява режим на отговорно пазене и банката изисква то да се застрахова в нейна полза срещу погиване. Натрупаните в ТБ особени залози се използват от банката като обезпечение на облигациите, които тя издава. Ипотечна облигация е издадена срещу залог на недвижимо имущество. Нотариус учредява ипотека върху недвижим имот, означава, че той е обременен и докато не се върне кредита, собственикът му не може да прави сделки с него.

ДЕРИВАТИВНИ СДЕЛКИ - /дериват – производна/ - това са сделки с договори. Наред с наличния пазар /спот пазара/ се появява и паралелен форуърден /срочен, бъдещ/ пазар. Търгуват се не самите стоки, а договорите за тях. Съществуват 4 типа деривати:

Форуърд – срочен договор, който е индивидуализиран, т.е. продава се точно конкретно количество

Фючърс – стандартизиран срочен договор, няма имена на контрагентите, няма и описание на стоката, нито количества – има стъпка /20, 40 тона/, януарски, мартенски фючърс – по правило се изпълнява на 1-во число. Никой не е длъжен да изпълни. Накрая се продава и на самата фючърсна борса

Опция – срочен договор с който се купува правото да избор да се купи или не, както и да се продаде или не количество ценни книги по предварително договорена цена. Два вида: Кол опции /опции за покупка/ и пут опции /опции за продажба/. Опционното право може да се или да не се консумира. За това право се заплаща премия на продавача на опционен договор. Извършват се 4 вида сделки: покупка на опция за покупка; покупка на опция за продажба; продажба на опция за покупка; продажба на опция за продажба.

Притежателят на кол опция /опция за покупка/ може да не купи, докато пазарната цена не надхвърли определената в опционния договор.

Притежателят на пут опция /опция за продажба/ може да не продаде, докато пазарната цена не падне под определената в опционния договор.

Следователно, предмет на дериватните сделки са курсовите разлики, формирани от датата на сключването на договора, до неговото изпълнение.

Суап –

Курсовете /цените/ на финансовите инструменти на фондовата борса са право пропорционални на дохода, който те носят и обратно пропорционални на лихвения процент по влоговете и депозитите.

Валутата е “стока”, която може да се купува и продава по определена цена /курс/.

1.2.Валутният курс е основата на международните финанси. Дефинира се като своеобразна цена. Той представлява цената на една /национална валута/, изразена в друга /национална/ валута. Посредством валутния курс дадена национална валута се трансформира в друга такава. Нарича се още обменен, разменен курс, обменна норма. Валутният курс е “мостът”, по който една валута преминава в друга. Курсът между две валути се изразява чрез котировката. Котиране означава ценообразуване.

Пряка котировка – израз на цената на единица чужда валута в съответно количество местни пари. /1 долар = 2 лева/

Косвена котировка – израз на цената на националната парична единица в съответно количество чужди пари. /1 лев = 0,5 долара/.

Пряката и косвената котировки са реципрочни величини. Между тях няма разлика, когато курсовото съотношение е 1:1.

Финансовите институции, които се занимават с валутни операции /банки и не банки/ котират две нива на курса: купува и продава – по първия финансовият посредник изкупува дадена валута, по втория – предлага, оферира валута. Посредникът изкупува евтино и продава скъпо, като реализира печалба /спред, марж/ от курсовите разлики. Маржът е винаги в полза на посредника и във вреда на клиента.

Трансформирането на валутния курс при отсъствие на златен стандарт става в условията на книжно-парично обръщение. Златният стандарт е бил солидна бариера срещу инфлацията. С отмяната му, инфлацията се превръща във всеобщо хронично явление. Означава, че няма валута, която да не е подложена на обезценяване във времето.

Валутният курс по същество е цена, която е синтетична, т.е. получена е при съпоставяне на ценови равнища между две държави. Щом валутният курс е цена, следва да се подчинява на правилата и закономерностите, на които се подчиняват всички цени. Значи съществува пряка зависимост на цената от търсенето и предлагането - те са решаващият фактор, от който зависи пазарното равнище на валутния курс.

Видове валутни курсове:

1. 
   Фиксиран курс – относително постоянен и неизменен, стабилен – създава
   

2. 
   Плаващ курс – перманентно се адаптира към променящата се пазарна
   

3. 
   Спот-курс – купува се валута за незабавно плащане
   
4. 
   Форуърд-курс – купуват се валутни документи, с които може да се
   

5. 
   Пазарен курс – определя се от валутния пазар – на който се търгуват
   

6. 
   Дирижиран курс – управляван, с който може съзнателно да се установи
   
7. 
   Курс-купува и Курс-продава – BID и OFFER - всяка стока се купува на
   

8. Кръстосан курс /крос/ - пресечен, курсът между две валути, изчислен на база курсовете на всяка една от тях към трета валута. Използва се при “валутния арбитраж” – пространствена сделка, при която се извършва покупка на валута от място, където тя струва евтино и едновременно се продава на място, където струва скъпо. Печели се от ценови разлики, извършва се практически без риск.

9. Надценен и подценен курс – когато валутният курс не отговаря на ППС,

той се отклонява от ППС в посока на надценяване или подценяване.

10. Номинален курс – който присъства в котировките, той е просто цена на

една валута, изразена в единици от друга валута, без никаква връзка с нейната покупателна възможност за стоки и услуги.

11. Реален курс – коригирането на номиналния валутен курс с

относителните цени между държавите

12. Ефективен курс
ТЕМА 12: Финансови рискове в международната търговия и инвестициите.

/важно/

NB! – Паричните потоци, които се генерират от продажбите се влияят от валутните курсове. Фирмите, които участват в международната търговия са подложени на промените на валутния курс – как рефлектират върху приходите, разходите и печалбата – именно тези промени се наричат икономически риск.

финансовия риска ( цени + валута)
2. Транзакционен риск – NB! Този риск е свързан с кредитирането и погасяването по различен курс. Той се поражда от факта, че повечето стоки и услуги се продават на кредит (плащат се по-късно, съгласно падежа на кредита).

В този случай платената сума по търговската сделка с кредит ще бъде различна от сумата за погасяването на кредита. Тази разлика се нарича транзакционен риск. Трансформация на сумата в следствие на промените н курса на долара.

Когато фирмата генерира печалба и решава да формира резерви, с които закупува активи от чужбина. В края на финансовата година сумата (стойността на актива) ще бъде добавена към активите на фирмата.

Влиянието на валутния курс (по който се купува актива) върху тази стойност се нарича риск на трансформация.
ТЕМА 13: Финансови сливания и поглъщания

1. Сливания – във финансова среда, под въздействие на различни фактори се прилагат различни тактики за придобиване, сливане и изкупуване на различни компании; при компании със сравнително общ бизнес или с приблизително еднакъв размер, при комбиниране на съвместните интереси се реализират сливанията.

1. Икономия на мащаба – намаляване на разходите на единица продукт;

2. Пазарна мощ;

3. Интеграция на бизнеса – отключване на компании обслужващи слятата компания;

4. Навлизане на нови пазари – най-бързия начин;

5. Свободен паричен поток.

1. Тактика на офертата –фирмата обект на сливане се представя атрактивно за продажба пред акционерите; общи приходи за акционерите;

2. Пазарна езда;

3. Появява се фирма или личност, която за кратък период изкупува определен дял от фирмата преди да е направена офертата за сливане и по този начин, със своя дял повлияват решението на акционерите;

4. „Концерт на партньорите” – няколко лица от акционерите придобиват акции от други „приятелки” акционери от фирмата, която предстои да се слее.

5. Прилагане на различна оферта – нормалния път на офертата е Директор – Акционери, но ако офертата е обявена предварително до акционерите, а на самото събрание мениджъра я подобри, сливането е предрешено.

1. „Бели ножове” – атакуваната фирма прави предложение за приятелско сливане на по-голямата; по този начин по-голямата фирма, която предстои да погълне по-малката дава възможност на мениджъра на атакуваната фирма да остане на работа в новата слята фирма.

2. „Отровни хапчета” – негативни външни препоръки – от одитори, консултанти да стигнат до голямата фирма;

3. Диамант в короната – атакуваната фирма продава най-стойностния си актив, това действие е болезнено за купувача; атакуваната фирма може да откупи след известно време обратно своя актив

1. На финансовите пазари съществува исторически небивало увеличение на търговията на финансовите пазари – следвайки огромното увеличение на търговията на стоки и услуги. Това води до намаляване на финансовия риск. Потенциалът за развитие на бизнеса на всички компании (малки и големи) расте неимоверно през последните 10 години.

2. Колапсът на комунизма – трансформацията на централно-плановата система към пазарно-ориентираната система;

Централна и Източна Европа поставиха началото на един необратим преход в изграждането на пазарната система; отпадане на ценовия контрол; конвертируемостта на валутите; установяване на политическа демокрация, всичко това под натиска на Западна Европа и Амеррика.

3. Китай - се намира в едно бурно развитие (БВП 12 – 14% на година); покрива все по-високи потребности, изисквания, съоръжения, стоки; основен конкурент в света относно цената на работната сила.

Разликата в Световната Икономика и финанси в последните 10 години са 20 пъти повече в сравнение с началото на 20 век; следвани от големи предизвикателства и изключително висока конкуренция; подходяща стратегия е изграждането на дългосрочно планиране.

От 1989г. западните правителства провеждат първите си срещи за консултации със страните от Централна / Източна Европа и Русия за създаване на обща политика на прехода, независимо от противоречията са USA.

Още тогава Западните правителства предлагат пакети от помощи.

- юни 1989г. при реална финансова помощ – 482 млн. екю безвъзмездна помощ за страните от източния блок (от тях 92млн. са за Полша и Унгария)

- 1990г- програма за финансово подпомагане – 3г. – 2млрд. екю за съоръжения, торове, семена и др.;

- 1991г. – общия дълг на страните е 96млрд. долара, който за две години е редуциран (опростен) с 30%.

- 1992г. – отпадане на ограниченията за внос на 60 селскостопански стоки;

Интеграционните процеси не завършват с приемането на социалистическите страни в Европейската общност.