ДЕЙСТВИЯ ПРИ НЕДОСТИГ НА ПЕРСОНАЛ – ако недостигът е малък и служителите имат желание да работят извънредно, той може да преодолее с наличната работа сила.
Реорганизация на работата – длъжностите могат да бъдат така преструктурирани, че общия обем на работата да се разпредели между наличните служители
Използване на извънреден труд – ангажирането на служителите извън регламентираното работно време е успешна стратегия в ситуации, когато фирмата е под натиск да постигне някаква производствена цел или да се справи с краткосрочен проблем.
Механизиране на работата – съществуват множество начини работата да се механизира или автоматизира, въпреки че това рядко може да се случи заради случаен или несъществен недостиг на персонал.
Реорганизация на работното време – възможно е да се реализират икономии на труд при въвеждане на работа на смени, гъвкаво работно време и т.н.
Възлагане на част от работата на външни изпълнители – предприятието съсредоточава своите усилия върху ограничен дейности, които да съществени и рентабилни за неговия бизнес, а една част от трудовите задачи се възлагат на външни изпълнители под различна форма.
Временна заетост – назначаването на временен персонал е по-евтин вариант от поддържането на голям брой служители на пълна заетост, но не е толкова полезен при длъжности , изискващи висока квалификация или продължителен стаж.
Назначаване на персонал.
ТЕМА ЧЕТВЪРТА. НАБИРАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ 1.Същност на набирането на човешки ресурси Набирането е дейност, свързана с търсене и привличане на потенциални квалифицирани кандидати, от които да се подберат хора за свободните работни места. Наборът представлява взаимодействие между индивиди и организации, които взаимно се привличат и избират.Включва вземане на решения във връзка с изискванията към кандидатите, възможните източници на кандидати и каналите за комуникиране с тях.
ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ НАБИРАНЕТО – дали наборът ще изпълни своето предназначение или ще бъде силно затруднен, зависи от множество външни и вътрешни фактори.
