Конспект по екологично право І. Национална правна уредба



Дата03.11.2017
Размер308.31 Kb.
#33791
ТипКонспект


КОНСПЕКТ ПО ЕКОЛОГИЧНО ПРАВО

І. Национална правна уредба

1. Понятие и предмет на екологичното право.

2. Развитие на българското законодателство в областта на околната среда.

3. Държавна политика в областта на околната среда.

4. Управление на околната среда.

5. Законът за опазване на околната среда – основни цели и принципи.

6. Правото на информация за състоянието на околната среда.

7. Екологична оценка /ЕО/ и Оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/.

8. Контролът върху състоянието на околната среда.

9. Финансиране на мерките за опазване на околната среда.

10. Отговорности при замърсяване или друго увреждане на околната среда.

11. Опазване на въздуха от замърсяване.

12. Опазване на водите от замърсяване.

13. Опазване на почвата от замърсяване.

14. Статут на защитените територии.

15. Управление на отпадъците.

16. Мерки за опазване на българското черноморско крайбрежие.
ІІ. Международноправни аспекти за опазване на околната среда

17. Сътрудничество на глобална основа в областта на околната среда.

18. Европейско сътрудничество в областта на околната среда.

19. Политика на ЕС в областта на околната среда.

20. Законодатлество на ЕС в областта на околната среда.

21. Управление на околната среда в ЕС.

22. Международни организации и институции имащи отношение към проблемите на околната срада.

23. Двустранни договорености на България в областта на околната среда.

24. Регионали договорености в областта на околната среда, по които участва България.

25. Международни договорености за опазване на морската среда от замърсяване.

26. Защита на озоновия слой.

27. Проблеми свързани с климатичните промени.

28. Международноправна уредба на въпросите за екологичната информация, общественото участие при вземането на решения и достъпа до правосъдие.
Доц. Симеон Божанов

Право на околната среда – правилен термин.

Правна уредба: основен закон – Закон за опазване на околната среда. Закон за морското пространство,

Черно мора, крайбрежието, Конвенция за климатичните промени /обнародвана 2004г./, за опазване на озоновия слой.

Инситуции свързани с опазване на околната среда: министерство на околната среда и водите; Регионална инспикция по околна среда и водите – на пряко подчинение на министъра на околната среда и водите; Оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/.

1. Понятие и предмет на екологичното право.
Специфичен клон на нашето право, уреждащ специфични обществени отношения, които обаче не могат да бъдат изолирани от другите такива. Но все пак то си е самостоятелен клон на правото. Екологичното право има свои специфични принципи и по-особен начин на прилагане на нормите на правото на опозване на околната среда. Пример за спецециални отношения, които урежда ЕП - правото на информация за опазване на околната среда – специален разпоредба.

Като термин “екология” /от гръцки/ – букв. как да си подредим дома; взаимодействието между живия свят и заобикалящата го среда.

Друго специфично – ОВОС – специфични отношение за тази област, или най-вече процедурите, които трябва да бъдат спазвани. Всички държави са длъжни да спазват процедури по ОВОС – принцип за ЕП.

Друг спец. вид обществени отоншение – дейността упражнявана в рамките на една държава не трябва да окозва вредни въздействия върху териотрията на друга държава.

Съпоставка с други клонове на правото:

Според различни автори ЕП е клон на административното право, но това не може да се каже според доц. Божанов /административните отношение се урежда от специални за него нормативни актове, които обаче са неприложими към ЕП/.

Може да се говори, че ЕП до известна степен е клон на конституционното право. Особено важно е, че сега действащата конституция има пряко действие. Относими към ЕП са следните текстове на Конституцията:

Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.

Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.

Текстове, имащи косвено отношение към околната среда:



Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. /този текст послужи да се разработи глава в осн. закон за ЕП за правото на информация/

Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.

Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.

(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 5 (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Гражданското право има общо с ЕП, тъй като то урежда имуществени отношения и естествено обезщетение. В ЕП има единствено термина обезщетение, но не може да се каже че е клон на гражданското.

Същото /че ЕП е клон на наказателното право/ не може да се каже и за наказателното право, с изключение на текствоте от Раздел III “Престъпления против народното здраве и против околната среда” (Загл. доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

2. Развитие на българското законодателство в областта на околната среда.
В края на ХІХ век започват да се създават сдружения на любители на природата – Сдръжение на любителите и ... на природатата; 1928г. е създаден Българския туристически съюз. І-ва местност обявена за нормативно защитена Силкосия /в Странджа/; 1933г. създаден резервата Парангалица /до Дупница/; 1934г. – Народен парк Витоша – част от планинаната Витоше е обявен за защитена. 1936г. – приет нормативен акт Наредба-закон за защита на народната природа, който се прилага на територията на цялата държава. В тази Наредба-закон се включи и защите на водите. 1960г. – Указ за защита на народната природа, в който е включен освен двата компонента – природата и водатата, но вече и въздухът. 1963г. – специален закон Закон за опазване почвата, водите и въздухът от замърсяване. 1967 – Закон за защита на природата, който отменя донякъде Указа от 1960г. 1968г. в новия НК са включени и екологични текстове. През 70-те год. също са включени екологични разпоредби в редица закони, някои от най-важните са 1985г. - Закон за атомната енергия и 1987г.- Закона за морските пространства в България. 1987г. - Законопроект за опазване и възпроизвеждане на околната среда, който проект отпада. Великото народно събрание – Закон за опазване на околната среда – 2 октомври 1991г., който е основен закон очертава рамката на екологичното законодателство, след което се приемат специални закони и няма правилници за прилагане на съответния закон. 1996г. е приет първия специален закон.

3. Държавна политика в областта на околната среда.
Понастоящем не е възможно да се регламентират общ.отношения в тази област без да има държавна политика в тази насока. В по-модерния свят няма държава, която де не провежда целенасочена политика в тази област. В Европа – приема се стратегически документ, който се определя целите в тази насока. Преди промяната разработени такива, но общ характер. През 1991г. представители на Световната банка предлагат да се приема някакъв документ в тази насока. Със съдействието на Световната банка и две амер. агенции /Американската агенция за международно развитие и Агенцията за опазване на околната среда/ – помагат да се ръзработи такъв документ. В края на 1998г. – нач. на 1999г. е приет Национална стратегия за опезване на околната среда. Сега се подготвя нова стратегия до 2013г. ЕС – от 1992г. Програма към понататъшното прилагане концепцията за устойчиво развитие от 1993г.-2000г. /пета програма към устойчиво развитие/.

По силата на ЗООС трябва да се внася доклад за опазване на околната среда, който се разработва от Министерство на околната среда и водите, удобрява се от МС и се внася в НС за одобрение. Първият доклад е приет 1997г., публикуван 1998г.

Препоръка от Хелзинги 1994г. – Европейска среда- здраве, в която се препоръчва всяка европейска държава да приема национален документ вече конкретизирайки това което е постигнато на европейско равнище. Национална програма околна среда – здраве, приета през 1999г.

Основни неща определящи държавната политика.



4. Управление на околната среда.
Органи с обща компетентност и със специална компетентност, включително и трите власти.

Органи с обще компетентност: НС – приема нормативните актове /Постоянна комисия за опазване на околната среда и водите – чрез предложенията по даден законопроект комисията участва в управлението на околната среда/; МС – приложение на законите.

Специализиран орган – министър на околната среда и водите – компетенциите на министъра са определени в Закона за опазване на околната среда, не в Устройствения правилник. През 60-те години за първи път е създадена структура в това отношение към Министерство на замеделието и околната среда. 76г. – Комитет за опазване на околната среда, който орган е създаден от Министерски съвет, съответно е приет правилник за този Комитет /ръководителят на Комитета не е член на Кабинета/. 16 инспекции за опазване на околната среда, които се създават не по принципа на териториално деление на странта, а с оглед голямата концентрация на замърсяване. От 1997г. тези инспекции са 15, на пряко подчинение на министъра на околната среда и водите.

След 1989г. Комитет е преобразуван в Държавен комитет за опазване на околната среда /с ранг на министерство/, след което от 1995г. е Министерство на околната среда, а от 1997г. Министерство на околната среда и водите.

Други министерства също имат управленски дейности, но в рамките на тяхната компетентност – например транспорта – въздушен /Закона за защита от шума в околната среда/.

Управленски структури се създават и в т.нар. частен сектор. Със ЗООС от 2002г. са предвидени и конкретни компетенции на кметовете на общините във връзка с опазване на околната среда. Също ново е и компетенциите на областните управители – те като представители на изпълнителната власт имат организационни компетенции.



5. Законът за опазване на околната среда – основни цели и принципи.
До 1991г. осн. действащи закони от 63г. и 73г. През 91г. от ВНС е приет ЗООС – определящ рамката на политиката в тази област. Характерно за този закон /съгласуван с държави имащи отношение към тази проблематика/ - 19 изменения и допълнения до 2002г., през която година е приет нов ЗООС.

Сега действащия закон се състои от 11 глави, както следва:

Мониторинг – наблюдение, информация и контрол върху околната среда /глава осма/

Наказателната отговорност в НК, не в ЗООС.

Урежда общ.отношения свързани с опазването на околната среда, управлението на факторите, които биха довели до изменение в околната среда. Цели в закона са определени най-вече опазването на човешкото здраве, т.е. преодоляване на риска за човешкото здраве; друга цел – издавене на разрешителни; записано в закона е ОВОС, но той е принцип.

Принцип на закона е устойчиво развитие /не е правилно според доц Божанов – правилно е концепция, която може да се каже че е нещо като институ, т.е. една концепция съдържа няколко принципа/.

Заложен е принципа на превенцията.

Друг принцип – съхраняване на екосистемите, подобряване качеството на околната среда и интегриране проблемите на опазването и развитието.



6. Правото на информация за състоянието на околната среда. /държи на този въпрос/
Оснвоно нещо в проблематика за околната среда е информацията. За пръв път се заговори за това, че хората трябва да получават информация в по-развитите държави.

До приемането на ЗООС информацията по отношение на околната среда е държавна тайна.

Общия принцип чл. 41 от Конституцията.

Правна урадба – глава ІІ от ЗООС. Разделение на информация – предварителна информация, обработена информация, специално-обработена информация, т.е. по конкретно искане. Тази информация се събира от Министерство на околната среда и водите, която информация трябва де се дава по разбираем начин. Принципа е че всеки има право на информация. Предвиден е отказ за предоставяне на информация – направено е така, че отказът се прави по преценка на чиновник. Предвиден е частичен отказ. Информацията следа да се предоставя в определен срок. Отказът подлежи на обжалване.



7. Екологична оценка /ЕО/ и Оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/.
Глава VІ от ЗООС.

За първи път за ОВОС 69г. в САЩ е приет Закон за екологичната политика, в който се говори за екологична експертиза. До това се стига под въздействието на неправителствени организации и гражданското общество. След това такива, т.е. тази екологична експертиза е включена в Канада, Франция, а сега в почти всички държави.

За първи път у нас се говори за екологична експертиза в приетата през 1987г. наредба. Въз основа на тази наредба е спряно изграждането на деревацията Джерман – Скакавица.

Специалната глава за ОВОС е приета със ЗООС от 1991г. и се правят две приложения към самия закон – за обекти имащи презгранични въздействия и ....

Според действащото право сега е ЕО и ОВОС /няма разделение на екологичната оценка според Декларацията от Рио, поради което и приетото разделение в нашето законодателство е неправилно/

Тази оценка може да се възложи на наши или чужди експерти. Изискването към експерта е да няма личен интерес. Експертите дават заключението въз основа на което министърът или директорът на РИООС издава разрешение.

ОВОС се извършва на инвестиционни предложения – строителство, дейност, предприятие, дейност в предприятие. Тук се изготвя доклад от самия инвеститора. След изготвяне на доклада, той се внася или в министерството или в регионалната испекция, като последното се определя според вида на обекта. В месечен срок от обявяване на доклада се дава право на безплатен достъп до този доклад, като може де се изрази становище по същия. Решение се взема от министъра или от съответния директор на регионална инспекция. Решението се оформя със заподев на министъра или директора, като може да се върне за дообработка, както и може да се постанови отказ, който подлежи на обжалване.

8. Контролът върху състоянието на околната среда.
Основната дейност е възложена на министерство на околната среда и водите.

Контролът е предварителен, текущ и последващ. Извършва се от органите на министерството – регионалните инспекции.

Предварителният контрол – преценка чрез ЕС и ОВОС

Текущият контрол – рутинния. Важно при текущия конрол да се обръща внимание от и на гражданите. Осъществява се чрез проверки на контролните органи по места /замерване на место например и т.н./.

Последващ – чрез т.нар. предписания, когато е установено нарушение на предписанията на закона, като може да се реализира административно-наказателна отговорност, а в някои случаи е предвидена и наказателна отговороност.

9. Финансиране на мерките за опазване на околната среда.
Различни институции на финансиране. Постъпления чрез държавния бюджет. Министъра на околната среда и водите трябва да мотивириа необходимостта от средства пред министъра на финансите.

Банкови заеми – най-вече от международни институции – Световна банка /седалище Вашингтон/, Международната банка за световно развитие /седалище Лондон/, Европейска инвестиционна банка.

Средства на стопански субекти – по селата на самото задължение за опазване на околната среда те са длъжни да инвестират в тази насока /например Нефтохим/.

Т.нар. глоби /налагат се на ФЛ/ и санкции /налаган се на ЮЛ/, налагани за замърсяване на околната среда.

1995г. е напревно изменение и допълнение в основния закон, с което се реши да се създаде Национален екологичен фонд, който фонд е ЮЛ. За първи път – сделки замяна на външен дълг срещу предприемане на егологични мерки, като се създава фонд който да управлява средствата за тези мерки /67г. за първи път е сключена такава сделка между САЩ и Боливия/. Официално това е представено 1992г. на Конференцията по околна среда и развитие и е превърнато в политика /да се опрощава дълг срещу предприета егологична политика/.

10. Отговорности при замърсяване или друго увреждане на околната среда.
Под замърсяване – вода и др.

Друго увреждане – има се предвид защитено животно, растение, т.е. някакъв предмет.

Три вида отговорност: гражданска, административно-наказателна отговорност и наказателна отговорност /търси се по силата на НК/.

Най-вече се търси гражданската отговорност /не е достатъчно уредена според доц. Божанов/ - който виновно причини щети трябва да ги възмезди – да се обезщети и възстанови.

Административно-наказателната отговорност е уредена в ЗООС. Налагане на глоби – на ФЛ и санкции-на ЮЛ. По отношение на налаганите санкции е приета наредба. Налагат се съответно от министъра на околната среда или от упълномощено лице – със заповед. Размера на санкцията се определя чрез приетата наредба. За тези санкции може да се иска отмяна или намаляване.

Еднократни санкции – за моментно замърсяване, което се констатира чрез протоколи.

Наказателната отговорност се търпи за т.нар. екопрестъпления. Първите са приети през ..... год. За екопрестъпленията се предвижда лишаване от свобода до 5 год. като кумулативно се налага и глоба.

11. Опазване на въздуха от замърсяване.
96г. приет първи спец.закон Закон за чистотата на атмосферния въздух. С приемане на закона се отменя частта от ЗООС уреждащ тази материя. При разработване на закона се ползват действащи закони на Австрия и др. основна цел на закона – защита на човешкото здраве, защита и опазване на животинския и разстителния свят и опазване на въздуха от замърсявания. Със закона се въвеждат общите критерии на държавната политика за опазване на околната среда, разработка на норми за допустимо замърсяване на въздуха, сведение за състоянието на въздуха се събират от Министерство на околната среда и въздуха. Законодателят дели изтичниците на вредни емисии на фиксирани /предпреятия, ТЕЦ-ове/ и мобилни, като изискванията към едните и другите са разграничени. С този закон се възлага на самите собственици да имат вътрешна система за контрол /най-вече на фиксираните източници/. преди приемането на закона това е било задължение на държавата – да осъществява контрол за източниците на вредните емисии. На кметове на общини възложени конкретни компетенции във връзка с намаляването на замърсяването на въздуха. Тези компетенции са възложени със закона. В тази връзка следва кметовете да имат планове.

12. Опазване на водите от замърсяване.
Закон за водите -99г. Урежда не само замърсяването на водите, а по скоро управление, стопанисване и т.н. Закона урежда сладководните води, а не морските пространства.

В закона има специален раздел относно опазването на водите от замърсяване, като наред с това и в другите раздели има разпоредби относно това. Компетенции – Министерство на околната среда и водите.

Международни и европейски стандарти за опазване на водите - ще се приемат, според ЗВ.
Опазване на морската среда от замърсяване. Това не е уредено до 87г. от нашето законодателство, през която година е прието Закон за морските пространства на НРБ. Конвенция – препоръчва се държавите да разработват вътрешното си законодателство, съобразно разпоредбите и принципите на Конвенцията.

2002г. е приет Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. В действащия закон в общите разпоредби – държавата освен права има и задължения за опазване на морските пространства – вътрешни морски води, териториално море, прилежаща зона, изключителна икономическа зона и т.нар. континентален шелф. За различните морски пространства – различни критерии по опазване. Към вътрешните морски води попадат и рейдовете и пристанищата. Върху тези води крайбрежната държава упражнява свой суверенитет, т.к. това е част от територията на държавата.

По отношение на териториалното море – държавата също упражнява своя суверенитет, т.к. това е част от територията на държавата с изкл. на принципа на международното право – право на мирно преминаване – чужд кораб може да премине през тези 12 мили без да иска разрешение. Не е мирно преминаването когато извърши замърсяване.

Прилежаща зона – до 24 мили. Омерва се от вътрешните морски води. Няма изисквания за опазване, а са дадени четири правомощия на държавата /в закона/

Изключителна икономическа зона – до 200 мили. В закона е казано че държавата можа да упражнява контрол за незамърсяване на тази зона. Прилагат се норми които са утвърдуни на международно равнище. В тази зона имаме суверенни, а не изключителни права да се ползват ресурсите на тази зона.

По отношение на континенталния шелф – до 200 мили, като някъде той може да бъде до 350 мили. Когато са налице дейности по шелфа следва да се вземат мерки по опазване на шелфа. Държавата упражнява своя суверенитет. По отношение на рибните ресурси – имаме суверенни права, но кагато държавата – крайбрежната не може да използва този ресур може да се преотстъпят на друга държава.

В този закон – галава за опазване от морско замърсяване, в която е казано че по отношение на териториите съставляващи територия на държавата се прилага нашето законодателството. Може да се окаже съдействие на други държава ...... Има още едно правило за опазване на морското пространство – кораб замърсяващ може да се преследва докато се навлезе в територията на друга крайбрежна държава.

Спор между Министерство на транспорта и Министерство на околната среда и водите кой следва да упражнява контрол по спазването на Закона.



13. Опазване на почвата от замърсяване.
В конституцията текста за опазване на земите – чл. 21.

Основен действащ закон от 63г., като отпадат двата други компонента и остава ЗАКОН за опазване на почвата от замърсяване, Обн., ДВ, бр. 84 от 29.10.1963 г., (Загл. изм. - ДВ, бр. 45 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г.). В ЗСПЗЗ – земи които са били увредени, държавата следва да възстанови химичните качества на замърсените земи – в този смисъл приета Наредба.

Закон за опазване на земеделските земи – задължения на собствениците, на Министрество на околната среда и водите – да ограничава засаждането на някои култури и др. Осново в закона – Комисия.

14. Статут на защитените територии.
Защитените територии имат специален режим на опазване, съответно от специална законова уредба. След промяната – Закона за защитените територии – защита на част от природата, които са особено ценни, обекти с национално значение.

І-ва и най-защитена категория – резерватите. Характерни специфични екосистеми, в които места има много рядки представители на растения и животни. В тези резервати е забранена всякаква човешка дейност, като те трябва да се използват за научни, опознавателни цели. Световната практика – допустима е човешка намеса, когато това се налага.

ІІ-ра категория - национални паркове – приди приемането на закона – народни паркове. В момента три национални парка – Рила, Пирин и Централен балкан. Условието е площта им да бъде над 10 000дка и да са извън, над населени места. Забранени са всякакви дейности които биха замърсили околната среда. Всеки парк има план за управление и съответно дирекция.

ІІІ-та категория – природни забележителности. Това са обекти на т.нар. нежива природа – пещери, водопади, дюни. Те са най-вече от опознавателен характер, културен.

ІV-та категория – поддръжни резервати. В тах също има редки растителни и животински видове, но е допустима човешка намес с цел тяхното опазване.

V-та категория – природни паркове. По-свободен режим. Някои дейности все пак остават забранени.

VІ-та – защитени местности – ландшафт. Към тях спадат и характерни растителни видове.

От всички тези категории, първите две са изключителна държавна собственост. Останалите четири категории се допуска и други видове собственост – общинска, публична държавна или частна собственост, в това число и частна собственост. Като са забранени определени дейности в случай, че те се частна собственост. Около резерватите има т.нар. буферни зони, в която зона ако има частна собственост тя се ограничава. По отношение на националните паркова – ако трябва да настъпи някаква промяна или дадена територия се определи за национален парк – това става със закон, като за останалите четири – с акт на министъра на околната среда и водите, обнародван в държавен вестник. Всеки може да предложи нещо да бъде обявено за защитено – по стария закон. Първите две категории могат да бъдат да обявявани за такив само от държавата, не и от организации и други, като останалите четири – всеки

Закон за биологичното разнообразие – приет 2003г.

15. Управление на отпадъците.
В България се изхвърлят ежегодно около 40-50 хил.тона отпадъци. Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда – отменен 2003г., като е приет нов Закон за управление на отпадъците. Принцип – всеки чиято дейност е свързана с отпадъци трябва да си решава проблема. Основна отговорност на Министерство на околната среда и водите. Битовете отпадъци са задължение на общините. Ако в рамките на общината има предприятия не са общинска собственост – общината контролира. Общ контрол на Министерство на околната среда и водите.

Приоритетен проблем се въвед със закона изготвяне на национална програма за управление на отпадъците, по която е указано чуждо съдействие /финансиране на депа за отпадъци/.

Основно – ограничавана, риска за човешкото здраве, контрола на Министерството и общините, отговорност по новия закон е предвиден наказателен текст.

16. Мерки за опазване на българското черноморско крайбрежие.
До 93г. няма нормативен акт по отношение на черноморското крайбрежие, когато е приет Наредба . В същата е предвидено изрично че тя ще се прилага до приемането на специален закон.

Първоначалната идея по отношение на крайбрежието – обществено ползване по смисъла на чл. 18 от КРБ. Целта на наредбата че черноморското крайбрежие трябва да се развиве екосъобразно. В наредбата е казано че крайбрежитето трябва да се запази като национално богатство. По наредбата е разделено на две зони – І-вата е най-уязвима – курорти, плажове, всичики крайбрежни езера, делтата на реките, всички влажни зони, ако има защитена територия /като може да бъде и много по-навътре от крайбрежието/. Отделно има и 200 метрова ивица, попадаща в зона А. в тази зона не се разрешава всякакво строителство на сгради /само сгради за поддръжка/, забранено е добиването на строителни, инертни материали, забранено е да има депа за отпадъци, не могат да се складират вредни вещества, да се използват торове, забранено е безразборно да се правят къмпинги.

Втората зона – по наредбата до 5км, а по проекто-закона до 2км. Не могат да се изграждат предприятия /само от леки производства/, аутобани, депа за опасни отпадъци, включително да се обработват такива опасни отпадъци, не могат да се вкарват отпадни води. Разрешено е строителство за туристическа дейност.

Сепциални закони, съдържащи разпоредби касаещи околната среда /не е задължително да се знаят, но е препоръчително/: ЗЕ, ЗЕЕ, ЗМАМС, Закон за бедствията и авариите, Закон за използване на атомната енергетика за мирни цели, Закон за безопасно използване на атомната енергия; НК; ЗУТ; Закон за пътищата, ЗДвП; Кодекс на търговското корабоплаване, Закон за горите; Закон за подземните богатства; Закон за концесиите; Закона за лова и опазване на дивеча; Закона за рибарството и аквакултурите.

ІІ. Международноправни аспекти за опазване на околната среда

17. Сътрудничество на глобална основа в областта на околната среда.
Замърсяването не познава и не признава граници. Екологичният проблем е нов. За пръв път се заговаря за замърсяване във връзка със замърсяване на моретата, затова първият специален договор е във връзка със опазване от замърсяване на морската среда от нефт. През 60-те години започва свикване на конференции. За пръв път е свикан форум по окръжаващата човека среда през 1972г. в рамките на ООН в Стокхолм. От тогава 5 юни е международен ден на околната среда. На конференцията основано се реши да се направят препорък към държавите какво да се прави, какви мерки да се предприети. Декларация по окръжаващата човека сред, приета на тази конференция, която декларация е наречена Декларация от Стокхолм. Решено е да се създаде специализирана организации по тези проблеми, която е наречена Програма на ООН по околната среда. В края на годината е приета резолюция за приемане на органи на тази организация, а самата тя функционира от 1974г., чието седалище е в Кения.

След тази конференция започва работа по редица международни конвенции.

1983г. е прието решение от ОС на ООН да се направи работна група, известна като групата Брутланд, в която вземат участие много известни учени. Тази група работи 4 години, като правят доклад Брукланд. Основно в доклада е че човечеството трябва да премине към т.нар. устойчиво развитие – сегашното поколение трябва да използват така ресурсике, че да остане и за следващи поколения. В този доклад стигат до този извод базирайки се на индианска притча – ние не сме наследили земята от нашите предци, а сме я взели назаем от нашите деца.

1992г. е свикана конференция в Рио де Женейро. Конференцията е открита на 5 юни. До тогава не е имало такава мащабна конференция на която са имали 179 държави представители. Решено е като политика – приема се декларация от Рио по околна среда и развитие, в която са включени 27 основополагащи принципи /всички трябва да пазим, не трябва да се замърсява друга държава и др./; приет е т.нар. Дженда 21 /дженда – дневен рад/ - включени са всички сфери на живота. 21 защото края на века наближава и какво ще правим през следващия 21 век. Дженда, декларация – няма задължителна юридическа сила, а препоръчителна. Приети две конвенции, които вече имат задължителен характера за ратифициралите ги държава. Едната е Рамковата конвенция. Другата – Конвенция за опазване на биологичното опазване. Реши се и набирането на средства за реализиране на Дженда 21. Там са определени и трите вида държави – развити, развиващи се и държави в преход към пазарна икономика.

2002г. се е състоял друг форум наречен Рио плюс 10. проведен е в Йоханесбург. Приета е една декларация.

18. Европейско сътрудничество в областта на околната среда.


Съвещание за сигурност и сътрудничество – проведено за първи път в Хелзинги, на което е обсъждано сигуронстта в Европа. На този форум се обсъждат и проблеми на околната среда. На тези срещи се приемат заключителни актове 1975г., в който се отделя внимание на околната среда с няколко текста. На последващи срещи в рамките на това съвещание се поставята отново въпроси относно околната среда 84г. нова среда в Мадрид, друга – 89г. Решено е да се свика специална среща по околната среда, като за домакин е определена София.

На конференцията се обсъждат основно проблемите на реките преминаващи през две и повече държави, промишлените аварии, които биха могли да причинят вреди на други държави, въпроси относно опасните вещества. Всички тези проблеми – в декларацията е решено да се работи по решаването на тези проблеми. Възложено е да се разработи Конвенция.

Съвещението е решено да се трансформира в организация, като от 99г. то е такава със седалище Виена. Много актовни тази организация участва в проблемите по опазване на околната среда.

От 91г. сътрудничество в рамките на Европа, на проведена в Прага среща се събират министри на околната среда в Европа, както и поканените такива от САЩ и Канада, включително е поканен и министъра на околната среда на Бразилия и Япония – Процес околна среда за Европа, който да се състои на две години. 93г. в Швейцария на езерото Люцерн – приета е Програма за държавите от централна и източна Европа по опазване на околната среда. 95г. среща в София. На софийската среща се отчита програмата за централните страни. В София са обсъдени софийски инициативи – какво да се корегира от направеното. Приета е Европейска стратегия за биологичното и ландшафтно разнообразие. Приети са основни постановки за правото на информация и участие на обществото в решаването на екологични проблеми.

Следваща среща в Дания в Орхос. На тази среща – кой какво е изпълнил и най-вече е обсъждан проблема за информираност на обществото и е подписан Договор за информацията .... и достъп до правосъдие.

Следваща среща е следвало да бъде в Киев, която е проведена през 2005г. В Киев – обсъжвано какво е направено и какво не и ....



19. Политика на ЕС в областта на околната среда.
Рамката на политиката се определя от т.нар. учредителни договори от 51г. и 57г. – 3 договора, в които договори обаче няма текстове във връзка с околната среда, с изкл. на това, че в същите е посочено че държавите с общи усилия трябва да ...

Единен европейски акт, с който се допълват учредителните договори, който акт влиза в сила 87г. Създадена специална глава.

Договора от Маанстрих, с който договор се създава ЕС, договорите от 50-те години се допълва и все повече се разширява рамката на политиката по опазване на околната среда.

91г. –приет, 92г. – подписан, 93г. – влиза в сила.... Договора от Маанстрих

97г. – договор от Амстердам – освен проблемите безработица и др., отново са включени текстове по опазване на околната среда.

Следва договора от Ница от 2000г., който допълва договора от Маастрих.

Последно като законодателна рамка, това е продвиденото в Проекта за договор на Конституцията на ЕС. В тази Конституция, ако влези в сила, ще измести договорите от 50-те години и този от 93г. В конституцията глава – опазване на околната среда в ЕС.

92г. – неофициална среща на ръководителите в ЕС, на която е решено да се прави политика в тази област, независимо от това че няма законодателна рамка. Тази среща е проведена в Париж. Тази сбирка няма функции по отношение на ръководството на съюза, но въпреки това могат да дадат мнение.

Сега се реализира 6-та програма по прилагане на концепцията за устойчиво развитие.

21. Управление на околната среда в ЕС.

всяка държава провежда своя национална политика, законодателство. Независимо от това в рамките на ЕС се управлява цялостна политика в тази област. Една от институциите имат пряко участие в управлението на околната среда, а именн – парламента на ЕС /създаден 58г.-до 93г. парламента няма право да приема законодателни актове, а има само представителни функции. Такива законодателна компетенция му е даден с договора от Манстрихт/- член на комисия който отговаря за околната среда. Отношение има и постоянната комисия по околната среда, тя също има право да кани министри, членове на комисия, на които да се възлага или указва създаване на една или друга институция. Следваща институция – съветът на министретите, който орган до 93г. е законодателен орган. Съветът на министрите – всички министри на държавите членки участват в съвета но на ресорен принцип.

Комисия на ЕС – това е един вид изпълнителната власт. До последното разширяване от 2004г., членовете на комисията са 20, сега те са 25, от които единият е председател – сега председател е Барозо. Единият от тези 25 души отговаря за околната среда /сега финландка/. Като орган на изпълнителната власт комисията има конкретни управленски функции. Работата на самата комисия се подпомага от дирекции. Една от тези генерални дирекции е натоварена с проблеми на околната среда, като поне 5-6 дирекции имат отношение към околната среда – генерална дирекция по транспорта, образование, наука и култура и др.

Съд на европейските икономически общности – орган единствено който има право да тълкува договорите на ЕС. Занимава се само с юридически функции. Гледа дела във връзка с околната среда, ТР по текстове на договори. Като защитник на интересите на цялата общтност комисията на ЕС завежда искове срещу държава не изпълнява някои договори. Първо значимо дело срещу Итали – комисията завежда дело и понеже решенията са задължителни за изпълнение, но не и наложената санкция. Италия не плаща наложената й санкция, но при приемане на бюджета на ЕС за следващата година, на Италия не е гласуван бюджет.
20. Законодатлество на ЕС в областта на околната среда.

Има се предвид т.нар. вторично законодателство, приемани от институциите на ЕС. Нормативни актове се приемат от Парламента на ЕС и Комисията. Нормативните актове – регламенти, решения и директиви.

По отношение на регламентите и решенията те са насочени към конкретни субекти – държава, компания в ЕС. Обнародват се в Официалния вестник на ЕС.

Директивите са по-различни като насоченост. Те са задължителни по отношение на постигане на крайния резултат. Съдържат конкретен проблем за решаване, срока в който ще се изпълни. Всяка държава посочва конкретен орган който ще отговаря по изпълнение на проблема. Ако съответната държава прецени че не може да изпълни – може да сезира комисията че не може да изпълни в срок и моли той да се удължи или да се отпуснат средства за изпълнението в срок.

Тези три вида нормативни актове формират законодателството на ЕС.

Първоначално първите директиви са приети 72-73г. и съдържат проблемите на околната среда /като общ проблем не на отделни компоненти/. В един по-късен момент вече и на различните компоненти.

След Чернобилската авария са приети около 26 директиви относно мерките за недопускане на подобни замърсявания.
22. Международни организации и институции имащи отношение към проблемите на околната срада.

Във въпроса се имат предвид междуправителствени, неправителствени организации и банковия сектор.

Междуправителствени организации, които са най-вече в системата на ООН – глобални и регионални.

Специализираната програма – формация на ООН по проблемите на околната среда. Седалище Кения. Първоначално се набира т.нар. база данни от екологично естество. Постепенно се разшерява дейността и започва организиране на срещи. Започва да приема актове във връзка с опазване на околната среда. Доста активна в края на 80-те години ЮНЕП в подпомагането на разработване на проблеми на отделните държави. Програмата подпомага и много проекти /със специалисти, ноу-хау, с финансиране/.

Програма на ООН за развитие – специализирана програма по индустриалното развитие, която е създадена след формирането на ООН. Седалището на организацията е в Ню Йорк. След поставяне на екологичните проблеми тази организация работи по проблемите на опазване на околната среда.

ЮНЕСКО – организация на ООН за образование, наука и култура. През 72г. в рамките на организацията е приета Конвенция за опазване на световното културно и природно боганство. Към тази конвенция има списъци за паметници на природа които са изключителни такива. Три от тези територии са в България – Сребърна, Рила и Пирин.

Световна здравна организация.

Регионално организации в рамките на ООН:

Иконочическа комисия за Европа.

Орагнизация за икономическо сътрудничество и развитие ОИСР – учредена 47г. във връзка с плана Маршал. Седалището на организацията е в Париж.

НАТО – от 90-та година насочват политика си към “екологосъобразна отбрана”. Въпреки че не е международно задължен приема една резолюция, че тази организация ще се съобразява с всички международни договори включетлно и с вътрешните законодателства на държавите свързани с опазване на околната среда.
НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ.

Гринпис – най-радикалната. Особено се обявяват среще ядрената енергетика.

Съюз за защита на дивата природа – тяхното лого е пандата. Към този съюз има център по международно право по околната среда.

Съюз за опазване на природата и природните ресурси. И двата съюза са създадени през 48г.

Приятели на земята. Инициатори за създаване на организацията са холандци. Де не се изнасят отпадъци в Източна Европа.
БАНКОВ СЕКТОР

Световна банка – със седалище Вашингтон. Създадена 45г. Политика – финансиране на проекти които са съобразени с опазване на околната среда. Не отпускат заеми на големи фирми, а само на държави, тъй като последните гарантират заема.

Европейска банка за възстановяване и развитие – създадена 91г. седалище Лондон. Цел на банката – да подпомага екологосъобразния преход на държавите от Източна Европа към свободна икономика.

Европейска инвестиционна банка – развитие на по-изостанали народи от ЕС. В края на 80-те години чрез банката има инвестиции и в България.



23. Двустранни договорености на България в областта на околната среда.
България има 20 и повече двустранни договори, наречени още спогодби.

Първият такъв договор във връзка с използване на реките е сключен през 64г. с Гърция.

71г. е разширено сътрудничеството с Гърция, като е направен българи-гръцки комитет свързан с реките

95г. – договор за водите на реке Места.

91г. Конвенция за сътрудничество между двете страни – Румъния.

Спогодба с ядрената енергетика /отново с Румъния/

Догори със Сърбия

От края на 80-те години договор с Германия, Финландия, Дания. Тези договори са в наш интерес.



24. Регионали договорености в областта на околната среда, по които участва България.
има се предвид договори, сключени в района на Балканите, р.Дунав, Черно море

също разстпространена форма, взаимни интереси на гранични държави. У нас първо е поставен въпроса за Черно море. Още през 60-те години се поставя въпроса за сключване на договор, който би бил прецидент, но договор не е сключен. В края на 87г. е възобновена идеята за сключване на договор. Първоначално договорите са между Румъния, Съветския съюз и България /сега гранични държави са Русия, Грузия, Украйна, Румъния, България и Турция/. една на по-късен етап, когото проекта е готов се вкюлчва и Турция, като предлагат да се използва Конвенцията за Средеземно море. Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и влиза в сила през 92г. Органи – Конференция на страните, Комисия за прилагане на Конвенцията, постоянен действащ орган в Истамбул – Секретариат. Конвенцията – за коя екватория се прилага, какви забрани се установяват, какви форми на сътрудничество, определени компетенции на Конференцията на страните по Конвенцията. Към Конвенцията има едно Приложение където са опеделени веществата, по отношение на които има абсолютна забрана за изхвърлянето им в Черно море. Има още три протокола. Един от тях е за т.нар. “дъмпинг” – забрана за потапяне на морското дъно на определени вещества – сив списък, черен списък и бял списък. Третият протокол е за предотвратяване на замърсяването от корабоплаване в Черно море. Изрично е предвидено, че могат да се приемат протоколи към Конвенцията и да бъде изменяна тя. През 2004г. е приет друг - протокол към конвенция за опазване на биологичните ресурси.

Друга регионална договореност е за р.Дунав. за пръв път е повдигнат въпроса за подписване на договор през 90г. През 94г.- Конвенция за сътрудничеството и опазването на водите на р. Дунав. Конвенцията е подписана в София. Основно в нея е – всички държави трябва да направят инвентаризация на производствата по бреговета на реката и съответно да се обсъди в рамките на конференциите и да се предприемат конкретни мерки за намаляване изхвърляне на отпадъците от тях във водите на реката; инвентаризацията да бъде предружена с програма; да се изработят общи норми и стандарти за допустимостта на замърсяване на р. Дунав. Предвидено е и разработка и прилагане на механизми за обезщетяване от замърсяване. Органи – Конференция на страните, Комисия, Секретарият със седалище Виена.

Проект от края на 80-те години за сключване на договор за защите на балканите – животнски видове, дивата фауна и др. Проекта е готов 92г., но поради събитията в Югославия. Договорът е трябвало да обхваща Балканите, трите морета.

Морска среда. Първите договорености това са проблеми свързани с опазване на морето, констатирано е че то не може се самопричиства. Първият договор от 54г. Конвенция за предотвратяване на моретата от нефт, сключена в Лондон.

68г. тежка катастрофа в ЛаМанша с танкер – изтича 118 хил.тона нефт. В резултат на това се свиква конференция в Брюксел – Конвенция за право на намеса /всяка държава може да се намеси ако има опасност с танкер/ и другата Конвенция за гражданската отговорност при щети от замърсяване с нефт /обективна отговорност, всеки кораб има банкова гаранция – сертификат/. 71г. създаден фонд, който допълва Конвенцията за гражданската отговорност. Допълни протоколи засягащи вече не само нефта, но и други опасни вещества, т.е. разширен е обхвата на Конвенцията. Конвенция за опазване замърсяването от кораби /73г./ към нея протокол от 88г. Протокол Марпол – допълва за танкерите допълнително изискване, т.нар. “двойно дъно”, по-малки цистерни и как да бъдат разположени те.

Конвенцията по морски право – доста разпоредби относно опазване на морската среда.

26. Защита на озоновия слой.

През 85г. Виенска конвенция за защита на озоновия слой, в която е казано че трябва да се правят проучвания, откриване на вещества вредни за озоновия слой и др. цел – да се намали производството и после използването на такива вещества. Конвенцията има отворен характер. В нея е казано, че при наличие на вещество не включено в конвенцията ще бъде приет протокол към нея.
27. Климатични промени

Конвенция за климитичните промени – рамкова конвенция приета в Рио де Женейро. След влизане в сила на конвенцията всички държави трябваше да представят т.нар. кадастър на вреди вещества. България е страна по Конвенцията и има такъв план. До 2012г. трябва да влезе в рамките на 1990г. За държавите от Източна Европа дадена възможност за избор на базова година. България е избрала за базова година 1988г.

За да се влезе в изискванията на протокола приет в Киото от 97г., влязъл в сила през февруари 2006г. Предвидени в него са четири вещства, чието изхвърляне постепенно трябва да бъде намалено. Във връзка с тези задължения спорен е бил въпроса какъв процент да се намали изхвърлянето им. Тази цифра е 3 на 100.
28.
всички държави страни по конвенцията са длъжни да осигурят достъп на населението до информация свързана с околната среда. Не се изисква по конвенцията специален интерес за изискваната информация, т.е. няма значение какъв е интереса ми от информацията, която искам да ми бъде предоставена. Определени са и сроковете в които информацията трябва да бъде предоставена. Държавите са длъжни да изготвят доклади.

Участие на обществеността в решаване на екологични проблими. Всеки гражданин, чиято държава е страна по конвенцията, има право в решаването на въпроси по околната среда.

Достъп до правосъдие. В нашия ЗООС споменава само този въпрос. В конвенцията обратно. Конвенцията определя органа към който може да се обърнем. Достъпът трябва да бъде улеснен. Производството е безплатно. Държавата да подпомага с правни съвети. Производството трябва да бъде бързо.
към въпроса за морската среда

към всички международни договори и най-вече засягащите – не се прилагат разпоредбите на договора за военни кораби и за ......



Конвенциите свързани с морската среда - държавата да може да наложи изисквания към други страни независимо дали са страна по сключена конвенция – неписана норма в международното право, обичайна норма.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница