Конспирация или просто корпорация? Започваме с въпроса: какво означава „ Гигакорпорация”



Дата27.10.2018
Размер41.5 Kb.
#101879
ГИГАКОРПОРАЦИЯ - МЕГАКОРУПЦИЯ


Истинското развитие не може да се сведе само до ползата от икономическия растеж. Необходимо е общество, в което човекът е по-важен от властта.

Хавиер Перес де Куеляр
Конспирация или просто корпорация?
Започваме с въпроса: какво означава „ Гигакорпорация”? Това е гигантска корпорация. По-нататък за краткост ще я наричаме Корпорацията. Тя не е измислено понятие, тя реално съществува. Това не е конспирация, а конгломерат от компании от различни страни обвързани с договори, с тайни и явни съглашения. Всички те образуват една йерархична и динамична глобална структура. Тази структура се създава в продължение на много десетилетия. Времето на нейното възникване е трудно да се определи, но вероятно е преди повече от два века. Постепенно към договорите се присъединяват нови участници, които се задължават да спазват общоприети правила и начини на взаимодействие. Така възникват стоковите и фондовите борси, банковите договаряния за парични преводи, унифицирането на счетоводните операции и т.н. В днешно време Световната търговска организация, Световната банка, Международният валутен фонд, Федералният резерв на Съединените щати и други подобни структури са типични представители на Корпорацията. Тяхната дейност вече до такава степен е координирана и синхронизирана, че може да се говори за системи и подсистеми, които действат като един цялостен организъм. На пръв поглед може да се твърди, че няма централизирана (вертикална) йерархична зависимост и съподчиненост и че фирмите в отделните държави са самостоятелни и независими участници в това международно договаряне. Внимателният анализ на функционирането на тази глобална икономическа структура обаче показва, че съществуват такива правила и задължения на участниците, които ги принуждават да се подчиняват не само на предварително приетите изисквания, но и на текущо възникващи претенции на Корпорацията поради дефицити, фалити, кризисни състояния. Потърпевшите дори невинаги могат да подозират, че тези събития са предизвикани по изкуствен начин от самата Корпорация за да ги постави в подчинено състояние. Така например манипулирането на валутните курсове или цените на акциите в международните фондови борси, или цените на важни суровини и продукти на стоковите борси могат да разорят или превърнат в длъжници големи фирми и даже цели държави. Като разширява и усъвършенства тези инструменти за въздействие, Корпорацията придобива огромна мощ особено в години на война, разорение или на големи политически сътресения. Стига се до там че самата Корпорация може да предизвиква мащабни икономически, политически и военни събития. С други думи тя отдавна се е превърнала не само в глобален икономически, но и в наддържавен политически фактор, който гласно или негласно изземва функциите на Организацията на обединените нации. Корпорацията се намесва във вътрешните работи на малки и големи държави и осъществява окупация и войни, срещу които резолюциите на Съвета за сигурност на ООН са безсилни. Тя може да предизвика стачки, безредици, финансови, икономически, политически и военни кризи. Обратно - тя може да стабилизира изгодни за нея правителства чрез финансови инжекции и даване на лицензи за модерни технологии и производства.
Интеграция и дезинтеграция
Гигакорпорацията несъмнено допринася много за създаването и разпространението на технологиите и за развитие на междудържавните икономически отношения. Но тя е сериозен конкурент на националната държава. Тъй като ролята на конкуренцията в развитието на съвременния свят е огромна и неоценена, не е правдоподобно да се обявява националната държава за отмираща. Тя е жизнено необходимата алтернатива на това особено важно образование на съвременния свят – Гигакорпорацията, която работи с два основни инструмента: интеграция и дезинтеграция.

Гигакорпорацията успя да разпокъса не само социалистическия блок, но и свъхдържавата Съветски съюз. Владимир Путин нарече това разпадане „най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век”. В края на века започнаха да се появяват теории и доктрини за „края на историята” и „отмирането на националната държава”. Това, разбира се, противоречи на политическата действителност. Националната държава е градивен елемент в организма на съвременната цивилизация. Тя е продукт на буржоазното общество и на индустриалната епоха. Тя не отмира и няма изглед да изчезне като формирование. В началото на 21 век Китай и Индия се очертават като национални свръхдържави, значително надхвърлящи по население и потенциал всичко съществуващо до този момент. Европейският съюз и САЩ също са свръхдържави съответно с 500 и 300 милиона души. Всички „наукообразни” писания за изчезването на националната държава са поръчкови. И поръчките идват от Корпорацията. Но нещата не са толкова прости. Коварството в цялата работа се заключава в това, че Корпорацията съвсем не иска отмирането на националната държава, а по-скоро обезсиляване и контрол върху нейните управляващи органи. Ако паразитите имаха интелект, те не биха искали смъртта на приемния организъм, защото това би довело до тяхната собствена смърт. Гигакорпорацията не е типична паразитна структура, тя разполага с огромен интелект съсредоточен в т. нар. „мозъчни центрове”. Тя е по-скоро продукт на симбиозата между националните държави и транснационалните компании. Тя не унищожава организма на националната държава, а го променя така че да извлича свободно най-ценните ресурси – суровини, енергия, мозъци, евтина работна сила.

Но да се върнем отново към това, което остана от Съветския съюз. Новоизлюпените ларви - олигарсите в тялото на националната държава изнасят милиарди долари навън. В Русия това бяха Березовски, Гусински, Ходорковски. Първите двама след идването на Путин на власт избягаха, а третият отиде в затвора. Но правителството на икономически обезсилената Русия не може да си позволи да национализира собствеността на всички новобогаташи. Путин накара останалите да работят. Русия, както и Турция не искат да се конфронтират, те имат нужда от Корпорацията, която е ежедневен източник за обмен на нови технологии. А от технологиите зависи сигурността, военната и икономическата мощ на националната държава. Китай и Япония не могат да си позволят, поне за сега, да подложат на съмнение долара, да съдействат за неговото обезценяване. Защото те са натрупали трилиони долари напечатани от Гигакорпорацията. Земя, суровини, стоки и мозъци, стават чужда собственост срещу хартийки. Мнозина мислят, че доларът е валута на Съединените щати. Но това отдавна не е така. Доларът е валута на Корпорацията. Той се емитира в огромни количества от Федералния резерв /частна акционерна компания/ за да обслужва световната търговия и инвазията на смесените „транснационални” компании.

Националната държава е особено полезен агрегат за Корпорацията, стига последната да може да се настани там и да се добере до лостовете на държавното управление. Като защитна реакция в националната държава обикновено се появяват тенденции на засилване на централизма, изолационизма и авторитарното управление. Това вреди на икономиката, поражда необходимостта от репресии, международна изолация и застой в националната държава. Корпорацията, не се задоволява пасивно да наблюдава тези процеси. Тя започва с налагане на икономическо и технологическо ембарго, организира „цветни и нежни революции”, активизира подривни процеси, води войни, каквито са в момента войните в Ирак и Афганистан. За целта се използват потенциалите на държави от няколко континента /т.нар. „демократична общност”/ за да се разруши административно-политическата структура на съответната национална държава и да започне източването на нейните ресурси. След Първата световна война възникна болшевизмът, а по-късно и фашизмът. Те бяха финансирани от Корпорацията. Първоначално Ленин беше подпомогнат за да се унищожи необхватната и непокорна Руска империя. Но в скоро време същият този болшевизъм стана сериозен идеологически и военен противник на Корпорацията. Тогава беше финансиран немския нацизъм за да противодейства на болшевизма. Сблъсъкът беше титаничен и костваше на човечеството десетки милиони убити. Но това донесе огромни нови предимства на Корпорацията. След Втората световна война тя започна да изкупува „свободно” богатствата на разорените национални държави. Най-напред, разбира се, се купуват правителствата. Ник Рокфелер предлагайки на продуцента Аарон Русо да го въведе сред световния елит, му казва: „Ние управляваме зад кулисите Америка”. А Пол Крейг Робертсън – финансов министър при Бил Клинтън в минути на откровение казва: Ние не купуваме отделни държавни ръководители, ние купуваме цели правителства.



Мегакорупцията, милионите жертви от войните, планетарната екологична катастрофа - това е цената, която човечеството плаща на Корпорацията за нейната авангардна роля в развитието на технологиите и глобализацията. Няма съмнение, че новото столетие ще донесе нови драматични стълкновения, които ще засищат жаждата на чудовището за злато, кръв и петрол.Не бива да разчитаме на отрезвяване. Само силни свръхдържави като Китай, Индия, Русия, Бразилия могат да поставят усмирителна риза на Корпорацията и да я накарат да играе по правилата.

Проф.дпн Боян Лалов


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница