Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата



Pdf просмотр
Дата03.01.2022
Размер1.13 Mb.
#111903
tyrnovska-konstituciya


Камелия б
клас
ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ

Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата конституция на България Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново. С нея юридически се утвърждават настъпилите в резултатна Освобождението социално­икономически и политически промени.




Търновската конституция цели да закрепи юридически социално­икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство Конституцията определя функциите на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер,
Търновската конституция утвърждава принципа наличната неприкосновености частната собственост като основана производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата напечата, правото на сдружавания и др.
Особености

Проектът на конституцията е изработен от Сергей Лукиянов, началник на Съдебния отдел при Съвета на императорския комисар. Този проект има умереноконсервативен характер. Дава широки права на княза в областта на изпълнителната и законодателната власт. Според този проект в Народното събрание влизат депутати по право, назначавани от княза и избирани от народа по двустепенна система. Въвежда се имуществен ценз. Проектът предвижда създаването на Държавен съвет, който да има контролни и съвещателни функции. В умерен вид са застъпени основните граждански и политически права и свободи. Проектът на Лукиянов е изпратен в Русия, където е прегледани допълнен от особена комисия под председателството на княз С. Н. Урусов. Проектна конституцията



Направените промени допринасят за демократизирането на проекта. Правата на княза са намалени. Въвежда се пряко и всеобщо гласоподаване по примера на Швейцария. Разширени са правомощията на Народното събрание На 10 февр. 1879 в Търново се открива Учредително събрание, което трябва да обсъди и приеме конституцията. Избрана е 15­членна комисия, която трябва да изработи основните начала, върху които да се изгради основният законна страната. Рапортът на тази комисия е изцяло в консервативен дух. Изхождайки от идеята, че българският народ не е готов за самостоятелен политически живот, комисията предлага силна княжеска власт, въвеждане на имуществени образователен ценз и създаване на Сенат (горна камара, който да тълкува конституцията, да потвърждава приетите от Народното събрание закони и т. н.

Либералите, водени от П. Каравелов и П. Р. Славейков, отхвърлят рапорта на комисията и пристъпват към гласуването на конституцията член по член. В резултатна това приетата Търновската конституция е една от най­демократичните за времето си конституции в Европа. Българската държава се утвърждава като парламентарна монархия с умерено либерално устройство.

Властта се поделя между монарха и Народното събрание. Князът има право да свиква и разпуска
Нородното събрание, да насрочва избори за народни представители. Монархът утвърждава и обнародва приетите от Народното събрание закони. От името на княза действат органите на изпълнителната власт той има право да назначава и уволнява министрите. Монархът е върховен главнокомандващ, раздава военни чинове, а следи ордени. Държавният глава има право да смекчава или отменя наказанията, наложени от съдебната власт. Князът ръководи и външната политика.
Князът

Според Търновската конституция Народното събрание едва вида ­ Обикновено и Велико. За Обикновеното народно събрание се избира по един депутат над. Приема и обсъжда закони, гласува бюджета, данъците, осъществява контрол над изпълнителната власти т.н.

За Велико народно събрание се избират по двама депутата. Избирателите трябва да са навършили 21 г, а избраните 30 г. Свиква се само при определени случаи изборна княз или Регентство, изменение или приемане на нова конституция и промяна на държавната граница. Народно събрание



Търновската конституция дава широки права на българските граждани. Гарантира неприкосновеността на частната собственост, равенството на всички пред закона, забранява робството и разделянето на съсловия. Първоначалното образование става безплатно и задължително. Премахва се цензурата. Осигурява се свобода насловото и печата. Българските граждани имат право свободно да се сдружават, да създават обществени и политически организации. Конституцията гарантира основните права и свободи и осигурява възможност за свободно духовно и политическо развитие.
За гражданите



Търновската конституция претърпява две изменения. През
1893 е променен чл. 38., който третира религията на престолонаследника. Утвърдена е и титлата "височество" на княза. През
1911, след изменение чл. 17., цар
Фердинанд I получава титлата "величество" и правото да сключва тайни договори без одобрението на Народното събрание. Търновската конституция е нарушавана два пъти по времена режима на пълномощията 1881­1883 и след държавния превратна май 1934. Тя престава да бъде в сила след приемането на конституцията от 4 дек. 1947.
Промени

С измененията на Търновската конституция от 1893 ги г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване отстрана на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите княжество, княз и производните им са заменени с царство, цари производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като Сребърната конституция.

Конституционно установеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (спряна, през
1923 г. е извършен военен преврата след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба­закон при фактически суспендирана конституция.

Установеното с Деветосептемврийския акт от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е реализирано.

На 4 декември 1947 г. е заменена с Конституция на Народна република България.



Край

Document Outline

  • Slide 1
  • Slide 2
  • Slide 3
  • Особености
  • Проект на конституцията
  • Slide 6
  • Slide 7
  • Князът
  • Народно събрание
  • За гражданите
  • Промени
  • Slide 12
  • Slide 13
  • Slide 14
  • Край


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница