Конституиращи елементи в научноизследователския процес Проф д. ик н. Пано Лулански



Дата14.01.2019
Размер267.77 Kb.

Конституиращи елементи в научноизследователския процес

Проф. д. ик.н. Пано Лулански


УНСС, катедра „Икономика и управление на социално-културните дейности”

Резюме. Научното изследване е творчески процес на осмисляне на предмета на проучване в различни негови разрези, опосредствания и обобщения на основа избрана методология на анализа. Това намира израз в редица конституиращи функционални елементи: научно изследователски ракурси (връзки, етапи, изследователски системи, логическа схема), изследователски детайли (логически и структурен аспект, технологичен аспект, съдържателна система, приноси) и черти и равнища на творческия процес (плуралистичен характер, конвергенция и дивергенция, генериране, кумулация, елиминиране на знания и неогенезис и др.). Познаването на тези елементи е основа за създаването на качествен научен продукт.

Ключови думи: знание, научно изследване, изследователски етапи, методология на анализа, научен продукт.

JEL: B40, B49.

По всеобщо признание настоящият век се идентифицира с активизиране създаването на знание и неговото технологично прилагане. Нарастването на знанието има за своя абсциса инструменталната творческа лабораторията на изследователя, а за своя ордината - неговите възможности да използва тези инструменти в познавателния процес. Тази координатна система характеризира изследователската инфраструктура на всеки научен продукт.



Целта на настоящето изследване е да се обобщят най-общите черти на изследователския процес като предпоставка за създаване на високоефективен научен продукт.

Обект на изследването е изследователскиятщ процес, а негов предмет – изграждащите го елементи и разрези в контекста на осигуряване на необходимите условия за нарастване на научното знание за природата и обществото.
Научноизследователски ракурси

Количеството и качеството на генерираното научно знание е функция на избраната методология на творческо търсене и на аналитичните възможности на изследователя. Тези моменти се въплъщават в технологията (реда на протичане на процесите) на неговото осъществяване [1].

Процесът на научното изследване може да се анализира от различни гледни точки и разрези.

Релации в изследването

Общата схема на научното изследване съдържа четри отношения: изследовател - обект, изследовател - познавателен образ, познавателен образ - обект, редуциран образ - наличен досега теоретичен познавателен образ.

В релацията „изследовател - обект” е налице разпредметяване на обекта, изучаване на неговата природа, съдържание, механизми на функциониране и движение.

Втората релация „изследовател - познавателен образ” е архитектурно „заснемане” на картината за обекта. Формира сe теоретичен модел на обекта.

Сравняването между познавателния образ (създадения модел) и реалната практика (функциониращия обект) е предмет на третата релация. Установява се степента на сходство. Познавателният образ се верифицира. Част от чертите на познавателното поле се редуцират - недоказаните хипотези отпадат, продуцират се нови хипотези.

В четвъртата релация се търси сходство в ценностен аспект. Ако полученият верифициран образ съдържа допълнителна информация за изследвания обект, научното познание е породило нови изходни положения, с които се обогатява теорията и практиката. Формата на това богатство може да бъде нова теория, нови методи, нови подходи, формулирани аргументи, формулирани нови предпоставки, приведени нови потвърдителни факти и др.

Достигната е целта на научното изследване - създаден научен принос (фигура 1).

Досегашен познавателен

образ



-1
Опредметяване -авторов

познавателен образ




Научен принос

Верифициран образ

на обекта


-1
Разпредметяване



Изследовател Обект

Фигура 1. Обща схема на научното изследване



Етапи на изследователския процес

Изследователският процес преминава през четири етапа: предварителен, същински, заключителен и представителен.



Предварителният (идейният) етап включва избор на тема и дефиниране на целта на изследването. Определянето на темата е свързано най-общо с решаването на въпросите за обекта и предмета на изследването, хипотезите и очакваните резултати (ползи). Целта като правило трябва да присъства пряко или косвено в заглавието на изследването и да обуславя осигуряващите я изследователски задачи.

Обектът на изследване се идентифицира със широкия клас от въпроси (комплексен проблем), които се обобщават като проблемен остров (обособено особено в общо) в развитието на съответната област или научно направление.

Предметът на изследване е конкретизация на обекта до разпознаване на негови отделни признаци, черти, свойства, елементи, функции и др., т.е. до единичното.

Предметът и обектът се отнасят като част към цяло. Ако обектът се припознае като по-общ проблем, то предметът съдържа (и това се отразява в заглавието) неговата конкретизация, диференцирано съдържание, функция, признак, детайл и т.н.

Всяка тема е самообозначаване на проблема. Колкото това е извършено по-сполучливо, толкова тя е по-истинна. След избора на темата се пристъпва към идентификация на проблема, генериране на нерешените въпроси и намиране на търсените решения. Най-сетне - на основата на съществуващата стандартна ценностна система, се оценяват предлаганите решения и се формулира наличният принос на изследователя.

Очакваните резултати от изследването могат да се разглеждат веднъж като доказателства на определени хипотези (например за неразвитостта на пазара на труда в спорта и възможностите за измерване на този процес или за възможността за активизиране на стимулиращата функция на работната заплата в контекста на интензифицирането на иновационните процеси). На второ място, такива резултати са: разработването на нова теория, създаването на методика, генерирането на препоръки за усъвършенстване на даден процес, създаването на нови класификации, изграждането на модел за управление, обобщаването на нови и потвърдителни факти и др. На трето място, като резултати могат да се изведат социални и икономически последствия от разработката - очакван ефект (пряк, съпътстващ и последващ) след нейното прилагане в практиката. Възможни са и други „екстри” за автора: доказателства на определени теоретични моменти като принос за развитието на науката; задоволяване на егото на изследователя и др.



Целта на изследването показва главното в идейния замисъл на автора и понякога се интерпретира като връзка „средство - търсен резултат”. Тя е водещата линия на изследователския процес, фокусът на усилията на изследователя. Обикновено целта на изследването се записва традиционно по следния примерен начин: „Като се анализира състоянието на стимулиращата функция на работната заплата (дотук е средство!), да се обобщят препоръки за нейното интензифициране в контекста на разширяващата се иновационна дейност” (това е резултатът).

С целта са свързани и задачите на разработката. Те трябва да подпомогнат нейното постигане. Всяко несъотвествие между формулираните задачи и възприетата цел прави анализът неопределен, аморфен и с наличие на редица дефицити. Ето защо осигуряването на висока съотносителност между задачите и целта е задължително условие. Още повече, че тяхното формулиране по същество определя главното в съдържанието на разработката.



Същинският етап на научното изследване е свързан с огромната работа (изследователска и експериментално-практическа), която трябва да се извърши за достигане целите на анализа, респективо – за изпълнение на неговите задачи.

Ахилесовият момент в този етап е правилното дефиниране на хипотезата (хипотезите) на изследването. Тя е основната нишка на цялостната изследователска дейност и е строго свързана с целта и задачите на проучването. Между нея и целта има приближение от първа степен. Хипотезата е израз на вътрешна предполагаема необходимост (а значи и случайност) на изследвания предмет, на някакава възможност. Нейното идентифициране (доказване или отхвърляне) ще се извърши като строго се съблюдава дефинираната цел и съотвестващите й задачи. В същото време постигането на целта може да се осъществи и при елиминиране на първоначалния вариант на хипотезата и възприемане на нова основна идея. Хипотезата е като подвижна основа на сграда - в зависимост от проектираната височина тя може да се променя. В този случай височината на сградата изпълнява функцията на цел на изследването и е отражение на неговия предмет. В зависимост от нея се регулират параметрите на основата - дълбочина, широчина, географско разположение и др. В продължение на това образно сравнение - ако се измени заглавието на изследването (назначението на сградата) се изменя хипотезата, целта и задачите -сградата приема нова архитектурна форма.

Тези моменти предполагат авторът да има ясна представа за главното в наличните публикации по темата (извършеното до момента в познатата му литература), за нейните практически аспекти, възникващи проблеми и т.н. Хипотезата е резултат на сериозно познаване на проблема и неговата практическа страна, а не само на логичното и безпристрастно мислене на изследователя [2].

След формулирането на хипотезата следва отговорния и сложен път за нейното доказване или отхвърляне. В същинската страна на процеса на изследването се включват: доказателства (теоретични и емпирични), в т.ч. и описание на факти и събития, свързани с тях; опитна проверка на резултатите и изводите с позитивен и негативен акцент (какво да се измени, усъвършенства, активизира, разширява, утвърждава и т.н.).

Чертите на всяка доказана хипотеза са: максимална повторяемост, максимална територия (обхват) на действие, предсказателна сила, принципиална простота, допълняемост на темата, вариантност и др.

Третият етап е заключителен (формално оценъчен). В него се решават три групи въпроси. Първата - прави се обща оценка на резултатите от изследването (степен на постигане на целите и решаване на задачите, генерирани за обществото ефекти и др.) и окончателна верификация на хипотезите, втората - извършва се или се проектира внедряване на разработката в практиката (в т.ч. се обобщават и евентуалните проблеми в този процес), третата - проектират се основите за бъдещи изследвания в избраното направление: очертават се нерешените и недостатъчно решените проблеми, евентуалните възможности за тяхното решаване, ефектът от това и т.н.

Оформянето на разработката, възприемането на начин за нейното представяне, написването на резюме и други реквизити също са част от необходимата работа по изследвания проблем.

Етапите на научното изследване (с дефиниране на присъщите им основни въпроси) са показани [3] в Таблица 1.


Таблица 1. Етапи на научноизследователския процес


ПРЕДВАРИТЕЛЕН ЕТАП (Какво е това?)

Тема

Цел

Обект

Предмет

Очакван продукт

Задачи на изследването

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЕТАП (Какво от това?)

Хипотеза

Доказване на хипотезата

Състояние на обекта и предмета на изследване в теорията.

Състояние на предмета в практиката

Обобщаване на хипотезата (хипотезите)

Теоретични доказателства

Експериментални доказателства

Описание на факти, процеси и събития

Опитна проверка

Изводи

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ЕТАП (Какво след това?)

Оценяване на резултатите, в т.ч. и окончателна верификация на хипотезата

Възможности за внедряване на резултатите в практиката

Насоки за нови изследвания

ПРЕДСТАВИТЕЛЕН (ФОРМАЛЕН) ЕТАП („Обвивката!”)

Оформяне

Подвързване

Рецензии

Автореферат (резюме, анотация) на изследването (отпечатване на труда)

Защита на разработката (презентация и продажба на научния продукт)


Изследователски системи
В трети разрез - всяко научно изследване се детерминира от 2 групи системи.

а) Глаголите (асбциса) на изследователския процес и произтичащите от това решения са показани на фигура 2.

Какво се

изследва?

(предмет)


Кой го е изследвал? Ретроспекция

(изследовател)

Минало


Кога е изследвано? Прогнозни решения

и се изследва? Защо? Настояще Състояние

(време/ /причина/ (дисбаланс) (хипотези/

Бъдеще


Къде?

/пространство/


Колко?

/обхват/


Как?

/начин/


Фигура 2. Абсциса на научноизследователския процес
б) Тематичната насоченост (ордината) на изследването, която се изгражда от търсене на решения относно следните изследователски реквизити: същност, съдържание, функции, механизми, роля, цена, ефект, въздействие, трансформация, структура, развитост, динамика, модификация и др.
Логическа схема на изследването
В четвърти разрез - логическата схема на всяко изследване съдържа 10 функционални стъпки: (1) избор на цел - (2) намиране на обект - (3) конкретизиране на предмета - (4) изследване на състоянието на въпроса в литературата и практиката - (5) изграждане на структура на изследването - (6) композиране на хипотеза (издигане:факти, догадки, идеи, избор, окончателно формулиране) - (7) прогнозиране на начина за генериране на доказателства (налюдения: извеждне на общи положения, изграждане на следствия и тяхното потвърждаване или отричане в някакава степен) - (8) комплектуване на теоретичното изследване (идея-теоретични постановки-моделиране на зависимости-изводи) - (9) тестване (експериментални изследвания) на изследователския продукт (идея, методика, програма, организация, анализ, изводи) - (10) извършване на технико-икономически анализ на резултата (научна значимост, практическа значимост, социален и икономически ефект, перспективи).

Със сигурност са възможни и други разрези, класификации и страни на научното изследване. В тях се отразяват вижданията на авторите за обхвата на дейностите по организацията на всяко проучване.


Изследователски детайли и механизми за тяхното прилагане

Осъществяването на изследователския процес се съпътства от редица диференцирани решения.



Логически и структурен аспект на изследването и изложението
Осмислянето и формулирането на логическите и логико-семантичните връзки по темата (фокусиране върху хиперпроблема) се осъществява в два аспекта - логически и структурен.

Логическият аспект е свързан с общата конструкция на изследването: увод, тематични глави, заключение, приложения, използвана литература.

Уводът има въвеждащ характер и за отделните научни жанрове се различава като обхват. Това, без което не може този реквизит на всяка научна разработка, са: актуалност на темата, обща дефиниция на обекта и предмета на изследване, определяне на целта и задачите на

изследването, посочване на използваните методи и очаквани резултати. В редица случаи в увода се правят научни уговорки (уточняват се ограниченията на анализа, особеностите на използваната метрична информация, литература, възприетия аспект и др.), представят се доказаните тези (обикновено при дисертации), изказват се благодарности на лицата, подпомагнали анализа и др.

Уводът не е в прекия смисъл на думата същинското изследователско поле на изследването. Той е по-скоро обобщено изложение на обслужващите всяко научно проучване реквизити. Някои от тях се променят в хода на авторовите търсения, поради което окончателният му вариант се разработва обикновено след извършване на проучването.

Първа глава има постановъчен характер. Неин предмет е обектът на изследването. В нея се решават въпросите за: уточняване на понятийния апарат; описание на известни решения по проблема като „инертен материал” при авторовото разработване на предмета на темата - състояние на проблема в литературата и практиката, идентифициране на нерешените задачи, вписване на темата в тези нерешени задачи и др.

Първата глава е фон, на който ще се проектира цялостният бъдещ анализ. Това налага да се положат сериозни усилия от страна на изследователя за намиране на най-добрите решения като основа на бъдещата сграда на извършваното собствено научно проучване. Авторът трябва да изрази по тези общи въпроси и собствено мнение, критично да осмисли съществуващите решения и да демонстрира възможностите си за нетрадиционни обобщения.

Наложително е в изводите по тази глава (освен другите обобщения) да се откроят основните концептуални авторови идеи и се дефинират работните хипотези на анализа. Последният момент логично трябва да присъства на това място, тъй като е свързан с предварителния анализ на обекта на изследване в контекста на конкретния предмет. Така дефинирана хипотезата ще присъства в бъдещия анализ като ограничител на изследователското поле и негов едновременно същностен и емоционален регулатор.

Втора глава се свързна с предмета на изследването и по конкретно с разгръщане на анализа за доказване на дефинираната(ните) хипотеза(и) или на част от нея(тях). Предметът на изследване се анализира като комплексен проблем в контекста на възприетата хипотеза(и). Обобщават се възникващите въпроси, които ще бъдат активният елемент на бъдещото изследване.

Анализът се разгръща на основата на логически и практически доказателства на авторовите идеи, подкрепени с факти, аргументи и експериментални проверки.

В изводите към главата освен общите обобщения, като отражение на основните авторови идеи (хипотези), трябва да доминират и нерешените въпроси.

В трета глава се анализират възможните решения на обобщените в предходното изложение проблеми, които са едновременно израз на доказаните (или все още недоказани) хипотези.

В основните изводи по тази глава се ообщават предлаганите решения по предмета на научното изследване.

В заключението се прави общ преглед на извършеното изследване, верифицират се финално хипотезите, формулират се препоръки към социалната практика, обобщават се породените от анализа насоки за бъдещи изследвания и др.

В приложенията се представят решения, които имат страничен или по-общ доказателствен характер за изследването. Те се показват отделно, за да не се претрупва допълнително текстът.

Анализираните етапи се отнасят до изследвания (респективно изложения), в които се използват известни методики и традиционни средства за анализ. Ако авторът разработва собствена методика за анализ, тогава съдържанието на разработката се изменя съществено.

В първа глава се анализират едновременно обектът и предметът на изследване, такива каквито те присъстват в наличната до момента литература и практика. Формулират се и работните хипотези.

Във втора глава се представя авторовата методика за изследване - теоретични основи и конретни измерителни процедури. Тя трябва да е средство за доказване на дефинираните вече авторови идеи - предположения.

В трета глава се изследва предметът на основа на авторовата методика и се верифицират елементи от хипотезите - доказване или отхвърляне. Извеждат се и индуцираните проблеми.

В четвърта глава се анализират решенията на автора за генерираните в предходното изложение проблеми, обобщават се препоръките към социалната практика, допълва се доказателственият портфейл на авторовите хипотези.

Следователно - цялостното изложение в изследователския продукт се подчинява на комплексната връзка „тема (обект и предмет) -нерешени проблеми и дефинирани хипотези - цел и задачи на изследването”.

В системен план избраната тема се идентифицира като хиперпроблем, отделните глави са подпроблеми, техните параграфи - субпроблеми, а вътрешните структурни единици (подразделения) - микротеми. Най-малкото подразделение (тематична единица) на анализа е съответният абзац, в който се решават въпроси, свързани с доказателства, утвърждения, апострофи и други елементи на микроанализа.

По вертикалата се осъществява рамкиране на анализа, а по хоризонталата - разширяване на неговата познавателна функция. Тези две координати трябва да бъдат съотносителни и между тях да съществува теоретична последователност (по вертикалата) и смислова непротиворечивост (по хоризонталата).

Това може да се представи в информационна решетка на изследването (таблица 2).


Таблица 2. Информационна решетка на научното изследване


Общо съдържание

Цел

Задачи

Хипотеза

Доказатества

Теза

Приноси

Хипертема

Основна

Основна

Основна




Основна

1.
2.
3.
4.
.
.
.
п

Първи подпроблем/глава/

Допълнителни

Първа микрозадача

Първа микротеза
Втора микротеза
Трета микротеза

Първа теза
Втора теза
Трета теза

Втори подпроблем

Втора микрозадача

Трети подпроблем

Трета микрозадача

От тази таблица следва, че целите, задачите, основната хипотеза (адекватната й теза) си кореспондират със заглавието на дисертацията, а главите - със задачите на изследването.



Всеки изследовател трябва да разработи своя информационна решетка, ако иска строго да контролира процесите на извършваното изследване. Това е особено неизбежно за докторантите, тъй като тази решетка ще им позволи да навлезат по-дълбоко в схемата на своя изследователски процес. В същото време тя ще им бъде компас в цялостната дейност по написването и защитата на докторантския труд.
Технологичен аспект
В инфраструтурен (обслужващ) план всяко изследване задължително съдържа следните реквизити:

  • уточняване на предмета и хипотезата;

  • поставяне на цели и задачи, съотносителни на предмета и хипотезата;

  • изграждане на структурата на изложението като модел на структурата на проведеното изследване;

  • избиране на изследователска технология и методология;

  • организационно-техническо и ресурсно осигуряване на изследването;

  • изпълнение на изследователските задачи;

  • рекапитулация на изследователския процес - оценки на: верификацията на хипотезата, постигането на целите, решаването на задачите и др.


Съдържателна система на изследването
Изследването на предмета на разработката непременно трябва да се фокусира избирателно върху следната съдържателна система:

  • Същност и съдържание - елементи, класификации, механизъм на функциониране, форми на организация и проявление, функции, измерителен апарат и др.

  • Вътрешни и външни взаимодействия - причинно-следствени връзки, възможности за функциониране и развитие, устойчивост на връзките, закономерности и тенденции, структурни и функционални връзки, вертикална и хоризонтална координация и др.

  • Очаквани ефекти при прилагането на създадения научен продукт: вътрешни - развитие на феномена, и външни - въздействие на горепосоченото развитие върху системите, с които той комуникира като донор и потребител.

В съдържанието на разработката се включва и възприетата от автора метрична система на изследване - налична и нова. В тази връзка с важно приложно значение са познаването и осмислянето на редица моменти:

  • наличната система от показатели (единични и агрегирани) за диагностика на състоянието и тенденциите на изследвания предмет;

  • подходите и методите за извършване на различни измерителни процедури (наблюдение, измервания, регистрация на данни, обработка на събраната информация, оценка на резултатите и т.н.);

  • методиката за контрол върху точността и достоверността на данните и на резултатите от проведеното изследване.

Необходимо е да се има предвид, че е възможна и промяна на наименованието на научното изследване в резултат на разминаването между предварително формулираните хипотези и генерираните от анализа доказателства. Това не бива да се драматизира излишно - важно е авторът да пътува към истината на свой кораб, с вярна посока и собствен компас. Всички тези моменти безспорно ще изменят и съдържателната страна на увода - обект, предмет, цел, задачи и др.
С поглед към приносните моменти
Всеки автор трябва да има предварителен логистичен план за необходимите му решения в изследването с оглед постигане на търсените резултати, в конкретност - генериране на приноси за теорията и практиката [4]. Това може да се осъществи чрез разработването на изследователска матрица (таблица 3).
Таблица 3. Изследователска матрица


Проблемна задача

Пътища за решаване

Необходими действия и преследван резултат

Очакван авторов принос/полезно увеличаване на званията и практическите подходи/




1. Изследване на литературните източници
2. Изучаване на добрите практики
3. Организиране на самостоятелни проучвания
4. Формулиране на хипотези
5. Доказване на хипотезите



Да се:
а) създаде нов или усъвършенства съществуващ метод;
б) докаже,че………;
в) измери връзката между………;
г) проектира решение на въпроса за ………..;
д) уточни категориалния апарат…..;
е) генерират препоръки;
.
.
.

а) създаване на нов метод;
б) обобщаване на нови факти в подкрепа на известна теза;
в) измерена сила и обхват на връзката……..;
г) доказана релация…..;
д) изведени коефициенти на…..;
е) обобщени насоки за усъвършенстване на….;
ж) уточнени елементи на теорията на……;
з) създадена нова теория за……;
и/разработен нов модел на….;

Проблемните задачи се отнасят до подпроблемите, а пътищата - до конкретните действия, които изследователят трябва да предприеме за тяхното решаване. Всяко от тези действия се осигурява с програма и се синхронизира с очаквания за автора принос. По този начин се активизира дейностно-резултативният елемент, който е структурно-образуващата система на всяко изследване.


Черти и равнища на творческо-познавателния процес

Всеки процес на търсене на истината за заобикалящия ни свят има рутинни и творчески елементи. В същото време извършването му се базира на редица действия, които са неизбежни.

Главното в неговите черти [5], според А. Майданов, може да се представи в няколко пункта.
Плуралистичен характер
Плуралистичният характер е свързан с многообразието на действителността: многозначност на процесите и поливалентност на резултатите; многообразни изследователски полета; множественост на изходните и крайните решения; възможност за използване на различни методи; много субекти на изследването на съответните проблеми и др.

В тази джунгла от множественост изследователят трябва да защити тезата за единственост, което е сърцевината на неговите творчески усилия.


Конвергенция и дивергенция в творческия труд
Конвергенцията е възможност за изследване едновременно и последователно на обекти в няколко направления, разрези, аспекти и др. Този момент е важен елемент от технологията на написването на всеки научен труд. Колкото по-широко е отворена страницата на анализа, толкова повече информация може да се ползва, респективно - колкото по всеобхватно е изследван процесът, толкова по-точна и надеждна е информацията за него.

Разрезите на анализа са разнообразни:

а) Организационно-типологичен аспект - анализ на вида и типа на явлението (общото и различното в него), на групата, на класа от аналогични явления и на формите на неговата организация. Например уменията като елемент от способностите на работната сила се типологизират като професионални, личностни, лидерски и контекстуални (да се действа успешно в различна среда). Формите на организация на акумулирането на съответните умения са разнообразни: учене, чиракуване, практикуване, повишаване на квалификацията, преквалификация и др.

б) Структурно-морфологичен аспект - анализ на формата на обекта и нейните съставни елементи. Например множествената интелигентност като биопсихологичен потенциал на работната сила приема лингвистична, логико-математическа, музикална, телесно-кинестетична, пространствена, интерперсонална и интраперсонална форма. Всяка една от тези форми се изгражда от съставни елементи, лингвистичната, например от: спобоност да се учи чужд език, да се използа езика, чувстителност към говоримия и писмения език и др.

в) Функционален аспект - анализ на поведението на обекта,неговите вътрешни и външни взаимодействия. Например равнището на безработицата е функция (външни взаимодействия) от демографското състояние на страната, нормата на икономическия растеж, фазата на икономическия цикъл, състоянието на образованието и преквалификацията, етническото разнообразие и др. В същото време то е израз (вътрешни взаимодействия) на развитостта на пазара на труда, прилаганите алтернативи за ликвидиране на безработицата, ефекта на квалификационното въздействие и др.

г) Есенциален аспект - анализ на същественото и феноменологично-запомнящото се от обекта (контретните му черти), единичното в групата и индивидуалното в явлението. Например горепосоченият аспект за пазара на услугите се характеризира с редица феноменални черти: липса на склад, неопределеност на резултата, висока степен на диференциация на услугата и др.; единичното - до здравно-възстановителния пазар - неизключване и несъперничество в общественото здравеопазване, а индивидуалното - неделимост на ефекта при услугата по почистване на улиците или осигуряване на отбраната на страната.

д) Генетичен аспект - анализ на онто- и филогенните страни: зараждане, развитие, трансформиране, адаптация и др. Например виртуалното предприятие се заражда в „организациите на кръстопът” след средата на миналия век и намира израз в използването от него на интернет-базираните технологии, за да представи себе си и своята продукция. Първата вълна на развитие на процеса („отказване от правилата”) е свързана с възникването на електронната търговия, втората („трасформиране на организацията”) – с извършването на електронно управление на бизнеса и третата (същинската виртуална организация) – с виртуалната работа чрез електронно управление 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата



Дивергенцията се отнася до аспекта на изучаване, който се свързва с формите на различие, с наличните отклонения, с извеждането на идиографичното в явлението и начина на неговото изследване - наличните несъвършенни решения, различните използвани подходи, различните работни хипотези, несходните една с друга супертеоретични основания и др. Дивергенцията се отнася по-скоро до вариацията в подходите за изследване и чертите на дадено явление.

Генериране, кумулация, елиминиране и неогенезис
Твореският процес като средство за търсене на истината е едновременно противопоставяне между истината и неистината, между по-малко вярното и по-вярното съждение. В него се извършват редица взаимно свързани процеси:

А) Създава се ново знание - генериране на нова информация.

б) Кумулира се създаденото знание - то се натрупва независимо дали е с положително (истинно), или с отрицателно (неистинно) значение.

в) Знанието се елиминира също независимо дали е с положително (истинно), или с отрицателно (неистинно) значение.

Неогенезисът на информацията обхваща всички горепосочени страни в цялост и гарантира опровергаване и елиминиране на знания, прекратяване на тяхната кумулация (ако въпросът е решен), елиминиране на решения без евристична стойност и др. По такъв начин възникват нови направления на идеи и решения.

Творческият процес, имайки конструктивна страна, в същото време е и деконструктивен - обществото се освобождава от невярното знание, което понякога е пропито с идеологически фрагменти, елиминират се решения без евристична стойност, кумулират се истинни знания, които са моторът на прогреса.

В този „научен дарвинизъм” възникват различни школи, направления на научната мисъл, идеи и решения. В дългосрочен план се създават алтернативни теории, допълват се съществуващите знания чрез обхващане на нови страни на изследваните процеси и др. Това е същинският кръгооборот на научното знание.
Епифеномени на творческия процес
Творческият процес е преди всичко комуникативен. Комуникацията при него може да бъде пасивна и активна.

Пасивна е комуникацията, която изследователят осъществява по изучаване на състоянието на проблема в наличната литература и практика. Авторът кореспондира със своя колега задочно, опосредствано от съответното изследване. Крайният резултат на тази комуникация е диалогът на знанието като форма и средство на научното творчество. Така изследователят Х създава К разновидност и обем знание, то се обогатява от изследователя У и се превръща в Р знание, което в същото време се използва от останалите изследователи, в т.ч. и от Х. Това е специфичен интегрален кръгооборот на знанието.

Функциите на тази комуникация са свързани с генерирането на ново знание и неговото по-нататъшно кумулиране и елиминиране, синтез на това знание и др.



Активна е комуникацията, свързана с дискусията като форма на познавателен процес. Във всяка дискусия присъстват най-малко три елемента: алтернативни линии на познавателния процес; взаимодействие и конфликти в този процес; последващо конвергентно развитие. Чрез дискусията изследователят обменя и едновременно подлага на обществено оценяване мнението си по даден въпрос.

В изследователския процес могат да се очертаят различни равнища.



Евристичното му равнище се изгражда от следните дейности:

  • избистряне целта на изследването;

  • коректно дефиниране на проблема, темата;

  • събиране на необходимото количество изходни данни за осмисляне на проблема;

  • избор на подходящи средства и методи за анализ;

  • сполучливо дефиниране на хипотезите (хипотезата) на анализа.

Това равнище е свързано с определяне на лабораторията за провеждането на изследването, на неговата методична и функционална ориентация. Евристичното равнище е изходната база на всеки творчески процес.

Производственото равнище е свързано със създаването на конкретното знание. Образно то може да се разглежда в три последователни етапа:

а) Етап на подготовка на изходния материал: изследване на теории (познавателна информация), обекти, проблемни ситуации, релевантни положения (класификации, хипотези, систематизации и др.). Този етап е свързан със създаване на оперативния материал на изследването - решението на големия въпрос за състоянието на проблема в теорията и практиката.

б) Етап на създаване на допълнителни инструменти за анализ - методики, методи, концепции и др.

в) Етап на създаване на продукта на анализа: начален - събиране на съществуващи или обобщаване на нови факти; промеждутъчен - формулиране на хипотези и създаване на средства за тяхното доказване и краен - доказване на хипотези - създаване на нови теории, нови методи, препоръки за усъвършенстване на процеси и др.

Чрез тези етапи (както въобще чрез научно-творческия процес) знанието се развива в следните форми:


  • откриване на нови, необяснени до момента съществуващи факти и кумулация на знание за тях в широчина и дълбочина;

  • систематизиране и обобщаване на фактите;

  • изграждане на теория за областта на разглежданите факти;

  • разпостранение на тази теория върху други факти, изводи и др. и нейната проверка;

  • провеждане на емпирични изследвания на създадената теория;

  • окончателно формулиране на природата и съдържанието на новата теория и др.

Изследователят трябва да използва разумно съществуващото богатство от конвергентни и дивергентни аспекти на изследователския процес при написването и евентуалната защитата на своя труд. То е апробирано в практиката и е доказало своята пригодност да плоди ново знание и технологии. В него се изменят само методите, които авторът използва, за да проникне по-дълбоко в скритата картина на заобикалящия ни свят.



Бележки

1. Тасев, Г., Основи на научните изследвания. Как се разработва докторска дисертация, С., Съюз на специалистите по качество в България, 2003, с. 20-43; Съйкова, И., Ж. Адамова, Евристиката и ние, С., Профиздат, 1989, с. 151-153.

2. Лулански, П., Работната хипотеза - концептуална сърцевина на научното изследване, Сп. „Икономически алтернативи”, 2005, №2, с.13-24.

3. Тази позиция не е общоприета. В литературата е налице интерпретация на етапите в различни конфигурации като основното се запазва. Разлика е налице във вторичното и несъщественото.

Майданов, А., Процесс научного творчества, М., Наука, 1983, с. 60-61 и 111-112, разглежда процесуалната структура на научно изследователския процес в по-общ и диференциран план.

В широк план той формулира четири етапа: а) предпоставки за постигане на очаквания изследователски резултат (какви данни са необходими, какви методи и средства ще се използват, как да се извърши анализът и др.); б) създаване на резултата (същинския изследвателски процес); в) оценяване на резултата; г) предпоставки и съдържание на следващата изследователска стъпка.

Тази част на процесите той онагледява със системата от връзки: операция-оперендум (предмет) - резултат.

Диференцираната система на изследователския процес е представена в 7 етапа.



Първият етап е озаглавен „Проблемна ситуация” и в него се съдържат следните моменти: формулиране на проблема и на общите задачи на анализа; анализ за установяване на правилността и коректността на формулировката.

Вторият етап е подготовителен. В него се решават следните задачи: Какъв е проблемът - емпиричен или теоретичен? Подбиране на средства за неговото решаване. Анализ на познавателната ситуация. Определяне на полето на търсенето. Определяне на частните задачи.

Третият етап е изследователският, който се разполага в три фази. Първата е на първичните знания - начални сведения и смътни догадки за хипотезата. Вторият е за фазите на екстензивните изследвания - системата, синтез, обяснение. Третата е фаза на интензификация - търсене на съществуващи решения на проблема: търсене на разширителни фактори, идея, принципи и хипотези, получаване на търсения резултат.

Четвъртият етап е на верификация на хипотезите - проверка, обосновка и оценка на резултата.

Петият етап е на логическата реконструкция и развитие на получените резултати - синтез в теоретичен модел, възможности за прилагане на резултата, обща характеристика на резултата.

Шестият етап е свързан с извършването на методологичен и евристичен анализ - къде се прилага резултатът, какви са доказаните ефекти, какви са бъдещите стъпки на анализа.

Французинът Д. Пойа (Как решать задачу, М., Наука, 1959, с. 262) твърди, че генетичните страни на всеки познавателен процес се изграждат от следните елементи:



  • разбиране на ситуацията и извеждане на целите на анализа;

  • организация на изпълнение на задачите по отношение на търсеното решение;

  • генериране на пътища и идеи за решаване на задачата;

  • съставяне на план за действие;

  • осъществяване на плана и реализиране на идеите;

  • проверка и оценка на решението;

  • евристичен анализ на решението.

С оглед известна унификация на комплексните дейности по написването и защитата на дисертации Научната комисия по икономически науки към ВАК обсъди и прие становище „За дисертациите и авторефератите”, разработено от проф. д.ик.н. Методи Кънев.

4. Лулански, П., Възможности за усъвършенстване комплексното оценяване на качеството на икономическите изследвания, Сп. „Икономическа мисъл”, 2005, №1, с.35-49.



5. Майданов, А., цит. книга, сс. 14-15; 20 -31; 58-59 и 99.



Каталог: alternativi -> br6
alternativi -> Корпоративното управление: от правна норма към управленска практика относно етапите в еволюцията
alternativi -> Кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост
br6 -> Основни информационни източници за социалната статистика доц д-р Никола Чолаков, унсс, катедра „Труд и социална защита”
alternativi -> Гл ас д-р Мая Ламбовска
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br6 -> Въздействие на социално-икономическите фактори върху промяната в здравния статус сред възрастното население на страни от Европа
br6 -> Алсадег Амхамед Милад унсс, докторант в катедра „Агробизнес”
br6 -> Държавната намеса в икономиката в търсене на Алтернативи проф д. ик н. Пеню Михайлов
br6 -> Пета международна конференция „Логистиката в променящия се свят теория, практика, обучение”


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница