Контрол на нематериалните блага

• 
  патенти, ноу-хау, компютърни програми, чертежи и модели (тези блага са резултат от рискови дейности на предприятията и предполагат високи разходи за изследователска и развойна дейност. Предприятието, което ги е създало, възстановява извършените за тази цел разходи чрез продажба на продуктите или сключване на договори за предоставяне на услуги или договори за лицензии);
  
• 
  авторски права върху произведения на литературата, науката и изкуството;
  
• 
  фабрични или търговски марки и търговски наименования, мрежи за дистрибуция, клиентски листи, уникални имена, символи или образи.
  

• 
  да се отчита, че трансферните цени засягат не само търговията с материални блага и услуги, а и сделките с нематериалните блага, които поставят сериозни проблеми пред данъчните администрации;
  
• 
  да се отчитат спецификите при ценообразуването на нематериални блага;
  
• 
  да се вземат предвид наличието на нематериални блага при анализа на политиката на трансферно ценообразуване.
  

1. очакваните от страна на приобретателя на нематериалното благо икономически изгоди под формата на допълнителна печалба или икономия на разходи в резултат от придобиването и/или използването му (основен фактор); и

2. възможността на прехвърлителя по сделката да възстанови разходите, свързани с придобиването или създаването на нематериалното благо, и да реализира обоснована норма на възвръщаемост (допълнителен фактор).
4.1 Подходи за оценяване на нематериалните блага
Съществуват четири възможни подхода за определяне на стойността на нематериалното благо:
4.1.1 Подход чрез пазара
За да бъдат съпоставими, нематериалните блага трябва да отговарят на следните условия:

• 
  Да принадлежат към една и съща категория (напр. търговски марки);
  
• 
  Да се отнасят за сходни продукти или методи в същия стопански сектор;
  
• 
  Да пораждат очаквания за съпоставима печалба. Така в някои случаи вместо да се прави сравнение със съпоставими сделки, по-лесно е да се сравни процентът на възвръщаемост на тези нематериални блага с процента на възвръщаемост за съпоставими нематериални блага при независимите лица. За да бъде допустим обаче този подход, е необходимо да са изпълнени следните три условия:
  

• 
  прогнозираните печалби да се дължат на един и същи фактор (уникален характер на актива, продължителност на законовата закрила, технологична новост);
  
• 
  експлоатационните условия да са сходни (географска зона, изключителност на използването, срок на използване)
  
• 
  експлоатационните разходи да са съпоставими (разходи за развойна дейност, разходи за търговска мрежа).
  

Пазарната стойност на нематериалното благо може да бъде определена чрез два подхода:

• 
  като се анализират цените, установени за съпоставими нематериални блага;
  
• 
  като се анализира лицензионната стойност на нематериално благо от същото естество.
  

4.1.3 Сравнителен подход

Предприятието начислява печалба предвид своите рутинни функции (т.е. тези, които не включват използване на някакво нематериално благо). Това става на базата на сравнение на коефициента на нетна печалба на свързаното предприятие с тези на съпоставими независими предприятия съгласно метода на транзакционната нетна печалба. След това сравнение, остатъкът от рентабилността се приема, че се дължи на нематериалното благо. На следващия етап тази възвръщаемост се разпределя между страните по контролираната сделка, като се използва метода на разпределената печалба. Този метод се прилага обичайно от англосаксонските държави (метод на разпределяне на остатъчната печалба).

4.1.4 Подход, основан върху възвръщаемостта

Този подход се изразява в оценяване на нематериалното благо на базата на резултатите, които са свързани с него. Методът на възвръщаемостта се основава върху равенството между оперативния резултат, след облагане, от продажби на продукти с търговска марката и рентабилността от инвестираните капитали за експлоатация на търговската марка. Оперативният резултат след облагане се използва за заплащане на различните активи, необходими за експлоатацията на благото: материални активи, нужди от оборотни средства и нематериални активи.

Резултат, който може да бъде отнесен към нематериалните активи = Оперативен резултат след облагане – Покриване на разходите, необходими за експлоатацията (дълготрайни нематериални активи + дълготрайни материални активи + нужди от оборотни средства)
Тази връзка позволява да бъдат оценени нематериалните активи на дадено дружество, тъй като:
Стойност на нематериалните активи = настояща стойност на прогнозните резултати, които могат да бъдат отнесени към тези нематериалните активи.
5. ДАНЪЧНИ ПРОБЛЕМИ
5.1 Прехвърляне и оценяване
Практика на мултинационалните групи е да осъществяват различни схеми за данъчна оптимизация. Някои от тези схеми включват прехвърлянето на нематериални блага към данъчни юрисдикции с ниски данъчни ставки срещу по-ниска от трансферна цена, което бива последвано от обратно предоставяне право на ползване на тези блага на първоначалния прехвърлител срещу заплащането на високи авторски и лицензионни възнаграждения.
Друг вид схема на данъчна оптимизация се състои в разполагане/локализиране на нематериалните блага в държава, която по силата на СИДДО не облага авторските и лицензионни възнаграждения с данък при източника (т. нар. схема на търгуване на спогодби или “ treaty shopping” - техника, която се изразява в разполагането на даден член от групата в определена държава с цел извличане на изгоди от облекченията по дадена данъчна спогодба).
5.2 Плащане на прекалено високо авторско и лицензионно възнаграждение
Пълният размер на авторско и лицензионното възнаграждение ще се признае за данъчни цели, само ако той отговаря на пазарния принцип. Неговата стойност следва да се прецени на базата на икономически анализ на ефекта от това благо върху двете страни по сделката. Ревизиращият орган трябва да оцени въздействието на равнището на авторското и лицензионно възнаграждение върху развитието на оборота и резултатите на ревизираното дружество. За тази цел може да се окаже полезно да се наблюдава практиката на конкурентните предприятия при съпоставими условия или обичайните практики в отрасъла. Така например дистрибутор, който притежава изключително право за дистрибуция на даден продукт, може да приеме да изплати по-високо от обичайното авторско и лицензионно възнаграждение за използването на дадена търговска марка, ако това му позволява да реализира печалби, по-високи от тези, които той би могъл да очаква от дистрибуцията на подобна стока без тази марка.
Анализът на авторското и лицензионно възнаграждение трябва да се прави успоредно с анализ на общата оперативна рентабилност (след изплащане на авторското и лицензионно възнаграждение).
5.3 Основа, върху която се изчислява авторското и лицензионно възнаграждение
Базата за изчисляване на възнаграждението следва да е определена по един и същи начин в ревизираното и съпоставимото независимо лице. В случай на изчисляване на база „приходи от продажби” трябва да се отчетат всички възможни отстъпки, отбиви, косвени данъци и др. фактори, които влияят върху размера на приходите.
5.4 Безвъзмездно предоставяне на нематериални блага
Често в практиката едно дружество, което е собственик на дадено нематериално благо, го предоставя безвъзмездно на свързаните с него предприятия. В случая е необходимо първо да се идентифицират благата, чийто собственик е ревизираното предприятие и второ да се докаже, че това лице чрез предоставеното от него благо на другите членове на групата е осигурило някакво предимство/изгода на тези членове, за което при пазарни условия би следвало да се дължи възнаграждение.
6. ОБЩО ПРЕПОРЪКИ КЪМ ОЦЕНЯВАНЕТО НА НЕМАТЕРИАЛНИТЕ БЛАГА

• 
  За постигането на по-голяма надеждност на резултатите, условията на сделките между свързаните предприятия не трябва да се отличават от тези, които биха били постигнати между независими предприятия.
  

• 
  Авторските и лицензионни възнаграждения обикновено се определят в зависимост от приходите от продажби или от обема на производството, и по изключение, според печалбите, реализирани от дружеството, което използва благото. Ако условията се променят, възнаграждението може да бъде изменено, например, ако собственикът на благото увеличи разходите си за защита на търговската марката.
  

• Идентифицирането на предприемача, т.е. лицето, което поема рисковете от създаване на благото. От това зависи методът или методите за определяне на пазарните цени и следователно, разпределението на облагаемата основа в рамките на групите. Идентифицирането на предприемача ще позволи да се определи към коя страна по контролираната сделка следва да се причисли цялата или по-голямата част от печалбата, свързана с нематериалните блага.

• 
  Да се имат предвид евентуалните данъчни ефекти от прилагането на данъка при източника. Понякога границата между авторското и лицензионно възнаграждение, (например за трансфер на ноу-хау) и възнаграждението за техническа услуга е доста неясна. Освен това, авторското и лицензионно възнаграждение може да бъде прикрито в цената на трансферирана стока или услуга.
  

Най-често прилаганият метод при контролирани сделки с нематериални блага е методът на съпоставимите неконтролирани цени. Когато този метод не може да се приложи надеждно, е допустимо прилагането на метода на разпределената печалба.

НАРЪЧНИК ПО ТРАНСФЕРНО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ, 2008

Каталог: files -> naruchnik-po-transferno-cenoobrazuvane
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
naruchnik-po-transferno-cenoobrazuvane -> Метод на транзакционната нетна печалба (мтнп)
naruchnik-po-transferno-cenoobrazuvane -> Процедурата по взаимно споразумение по международните договори, които регулират избягването на двойното данъчно облагане

Изтегляне 109.42 Kb.

Сподели с приятели: