Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания

КОНВЕНЦИЯ за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания

Ратифицирана от Великото народно събрание с решение, прието на 25.01.1991 г. - ДВ, бр. 13 от 1991 г. В сила за Република България от 1.05.1991 г. Издадена от Министерството на околната среда, обн., ДВ, бр. 23 от 10.03.1995 г.

Преамбюл

Държавите - членки на Съвета на Европа, и другите страни, подписали тази конвенция,

вземайки под внимание, че целта на Съвета на Европа е постигане на по-голямо единство между неговите членове, вземайки под внимание желанието на Съвета на Европа да сътрудничи с други държави в областта на запазване на природата,

признавайки, че дивата флора и фауна представляват природно наследство с естетическа, културна, рекреационна, икономическа и своя собствена стойност, която трябва да се съхрани и предаде на следващите поколения,

признавайки съществената роля, която дивата флора и фауна играят за поддържане на биологическото равновесие,

отбелязвайки, че множество видове от дивата флора и фауна сериозно намаляват и че някои от тях са заплашени от изчезване,

съзнавайки, че запазването на природните местообитания е жизненоважен елемент на защитата и запазването на дивата флора и фауна,

признавайки, че запазването на дивата флора и фауна трябва да се вземе под внимание от правителствата при осъществяване на техните национални цели и програми и че трябва да се осъществи международно сътрудничество, особено при защитата на мигриращите видове,

вземайки предвид широкоразпространените призиви за единодействие, отправяни от правителствата или от международните организации, и по-специално призивите, изразени по време на Конференцията на ООН по човешката околна среда през 1972 г. и от Консултативното събрание на Съвета на Европа,

желаейки по-специално да следват в областта на запазването на дивата природа препоръките на Резолюция № 2 на Втората общоевропейска конференция по околната среда, се договориха, както следва:

Глава I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1. Целите на тази конвенция са запазването на дивата флора и фауна и техните местообитания и по-специално на тези видове и местообитания, чието запазване изисква сътрудничеството на няколко държави, както и подпомагането на това сътрудничество.

2. Специално внимание се отделя на застрашените и уязвими видове, включително застрашените и уязвими мигриращи видове.

 

Член 2

Договарящите страни вземат необходимите мерки за поддържане или адаптиране на популацията на дивата флора и фауна на такова ниво, което отговаря по-специално на екологическите, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите изисквания, условията за отдих, както и нуждите на подвидове, разновидности или форми, изложени на риск, в дадени райони.

 

Член 3

1. Всяка договаряща страна предприема необходимите стъпки за стимулирането на национална политика за запазване на дивата флора и фауна и природните местообитания, като се отделя специално внимание на застрашените от изчезване и уязвими видове и особено на ендемичните видове и на застрашените местообитания в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

2. Всяка договаряща страна се задължава в своята политика за планиране и развитие, както и в мерките за борба срещу замърсяването, да има предвид запазването на дивата флора и фауна.

3. Всяка договаряща страна стимулира образованието и разпространява обща информация относно необходимостта от запазване на видовете от дивата флора и фауна, както и техните местообитания.

Глава II

ЗАЩИТА НА ПРИРОДНИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ

1. Всяка договаряща страна взема съответните и необходимите законодателни и административни мерки за осигуряване запазването на природните местообитания на дивите видове от флората и фауната, особено на тези, които са изброени в приложения № I и II, както и да осигури запазването на застрашените от изчезване природни местообитания.

2. Договарящите страни отчитат в своята политика за планиране и развитие изискванията за запазване на защитените райони, споменати в предходната точка, така че да се избегне или сведе до минимум всякакво влошаване на ситуацията в такива райони.

3. Договарящите страни се задължават да обръщат специално внимание на защитата на области, които са важни за мигриращите видове, изброени в приложения № II и III, и които имат подходящо разположение спрямо миграционните маршрути, като райони на зимуване, събиране, хранене, размножаване и смяна на перушината.

4. Договарящите страни се задължават да координират в необходимата степен своите усилия за защита на природните местообитания, посочени в този член, когато те са разположени в погранични райони.