Конвенция за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване

Като имат предвид целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации относно поддържането на мир и международна сигурност и развитието на приятелски връзки и сътрудничество между държавите;

Като признават по-специално, че всеки има право на живот, свобода и лична сигурност, както е посочено във Всеобщата декларация за правата на човека и в Международния пакт за граждански и политически права;

Дълбоко загрижени от нарастването в целия свят на актовете на тероризъм във всичките му форми, които заплашват или отнемат невинен човешки живот, нарушават основните свободи и сериозно накърняват достойнството на личността;

Като съзнават, че незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, застрашават сигурността на хора и имущество, пречат сериозно на работата на морските служби и подкопават доверието на народите в сигурността на морското корабоплаване;

Като смятат, че международната общност като цяло е дълбоко загрижена от съществуването на тези действия;

Убедени в необходимостта от развитие на сътрудничеството между държавите за ускорено изработване и приемане на ефикасни и приложими мерки за предотвратяване на незаконни действия срещу сигурността на морското корабоплаване и за преследване и наказване на извършителите им;

Като припомнят Резолюция 40/61 на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 9 декември 1985 г., която между другото "изисква от всички държави самостоятелно и в сътрудничество с други държави, както и от компетентните органи на Организацията на обединените нации да съдействат за постоянното отстраняване на причините, пораждащи международния тероризъм, и да обърнат специално внимание на всички обстоятелства - включително колониализъм, расизъм, масови и явни нарушения на човешките права и на основните свободи, както и чужда окупация, които могат да предизвикат актове на международен тероризъм и да застрашат международния мир и сигурност";

Като припомнят също така, че Резолюция 40/61 "осъжда недвусмислено като престъпни всички действия, методи и форми на тероризма независимо от мястото на извършването им или от личността на извършителите, включително и действията, засягащи приятелските отношения между държавите и тяхната безопасност";

Като припомнят също, че с Резолюция 40/61 Международната морска организация бе призована "да проучи въпроса за тероризма, извършван на борда на кораби или срещу тях, за да изработи препоръки относно необходимите мерки";

Като има предвид Резолюция А. 584/14/ от 20 ноември 1985 г. на Асамблеята на Международната морска организация, приканваща към разработването на мерки за предотвратяване на незаконните действия, които застрашават сигурността на корабите и сигурността на техните пътници и екипажи;

Като отбелязват, че действията на екипажа, които са в рамките на нормалната дисциплина на борда, не са предмет на конвенцията;

Като утвърждават, че е желателно да се продължи проучването на нормите за контрол и предотвратяване на незаконните действия срещу кораби и лица на борда им, с цел да ги осъвременяват при необходимост и в този смисъл, отбелязвайки с удовлетворение мерките за предотвратяване на незаконните действия срещу сигурността на пътниците и екипажите на корабите, препоръчани от Комитета за сигурност на море при Международната морска организация;

Като утвърждават освен това, че въпросите, които не се уреждат с тази конвенция, ще продължават да бъдат уреждани от нормите и принципите на общото международното право;

Като признават необходимостта от строго спазване на правилата и принципите на международното право от всички държави в борбата с незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване,

се споразумяха за следното:

1. По смисъла на конвенцията:

(а) "Кораб" означава плавателен съд независимо от вида му, който не е постоянно прикрепен към морското дъно, включително задвижван с двигател, потопяем съд или всеки друг вид плавателно средство.

(b) "Транспорт" означава да се постави началото на, да се договаря или упражнява ефективен контрол върху, включително правото да бъде взето решение относно, движението на лице или вещ.

(с) "Тежко нараняване или увреждане" означава:

(i) тежка телесна повреда;

(ii) значително по мащаби разрушение на обществено място, държавен или правителствен обект, инфраструктурен обект или система за обществен транспорт, което причинява значителна стопанска загуба, или

(iii) тежко увреждане на околната среда, включително въздуха, почвата, водата, фауната или флората.

(d) "БХЯ оръжие" означава:

(i) "биологични оръжия", които са:

(1) микробни или други биологични агенти или токсини независимо от техния произход и метод за производство, чиито видове и количества не могат да бъдат оправдани за профилактични, защитни или други мирни цели; и

(2) оръжия, оборудване или средства за осигуряване на попадение, предназначени за използването на такива агенти или токсини за вражески цели и във въоръжен конфликт;

(ii) "химически оръжия", които заедно или поотделно са:

(1) токсични химически вещества и техните прекурсори, освен когато са предназначени за:

(A) производствени, земеделски, изследователски, медицински, фармацевтични или други мирни цели; или

(B) защитни цели, а именно непосредствено свързани със защитата срещу токсични химически вещества и срещу химически оръжия; или

(C) военни цели, несвързани с употребата на химически оръжия и непоставени в зависимост от употребата на токсичните свойства на химическите вещества като метод за водене на война; или

(D) осигуряване спазването на закона, включително с цел контрола на вътрешни размирици; при положение, че съответните видове и количества отговарят на така очертаните цели;

(2) боеприпаси и съоръжения, специално предназначени да причиняват смърт или друго увреждане посредством токсичните свойства на посочените в подточка (ii)(1) токсични химически вещества, които ще бъдат освободени в резултат от използването на такива боеприпаси и съоръжения;

(3) всякакъв вид оборудване, специално предназначено за пряка употреба във връзка с използването на боеприпаси и съоръжения, посочени в подточка (ii)(2);

(iii) ядрени оръжия и други ядрени взривни съоръжения.

(е) "Токсично химическо вещество" означава всяко химическо вещество, което посредством своето химично действие върху жизнените процеси е в състояние да причини смърт, временно разстройство на здравето или трайно увреждане у хората или животните. Тук се включват всякакви химически вещества независимо от техния произход или метод на производство и независимо дали са получени в обекти за производство чрез боеприпаси или на друго място.

(f) "Прекурсор" означава всеки химически реагент, който взема участие на който и да е етап от производството и по какъвто и да е метод на производство на токсично химическо вещество. Тук се включва всеки ключов компонент на бинарни или многокомпонентни химични системи.

(g) "Организация" означава Международната морска организация (ММО).

(h) "Генерален секретар" означава Генералния секретар на Организацията.

2. По смисъла на конвенцията:

(а) Термините "място за обществено ползване", "държавен или правителствен обект", "инфраструктурен обект" или "система за обществен транспорт" носят значението, дадено им съгласно Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм, подписана в Ню Йорк на 15 декември 1997; и

(b) Термините "изходен материал" и "специален ядрен материал" носят значението, дадено им съгласно Статута на Международната агенция за атомна енергия, подписан в Ню Йорк на 26 октомври 1956.

1. Конвенцията не се прилага:

а) за военните кораби; или

b) за кораби, принадлежащи на дадена държава или използвани от нея като спомагателни военни кораби или за митнически или полицейски цели; или

c) за кораби, спрени окончателно или временно от експлоатация.

2. Нито една от разпоредбите на конвенцията не засяга имунитетите на военните кораби и другите държавни кораби, използвани с нетърговска цел.

1. Никоя от разпоредбите на конвенцията не засяга други права, задължения и отговорности на държавите и физическите лица съгласно международното право и по-специално целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и международното право за правата на човека, бежанското и хуманитарното право.

2. Тази конвенция не намира приложение спрямо действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт съгласно установеното в международното хуманитарно право значение на посочените термини, когато такива действия са уредени от разпоредбите на този правен отрасъл, както и спрямо действията, предприети от военните сили на някоя държава при упражняване на поверените им по служба задължения, доколкото същите се уреждат от други норми на международното право.

3. Никоя от разпоредбите на конвенцията не засяга правата, задълженията и отговорностите по Договора за неразпространение на ядрените оръжия, подписан във Вашингтон, Лондон и Москва на 1 юли 1968 г., Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологични (биологични) и токсични оръжия и за тяхното унищожаване, подписана във Вашингтон, Лондон и Москва на 10 април 1972 г., и Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и използването на химическо оръжие и за неговото унищожаване, подписана в Париж на 13 януари 1993 г., на държавите - страни по посочените договори.

1. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Всяко лице извършва престъпление по смисъла на конвенцията, когато незаконно и умишлено:

а) завладее или упражни контрол върху кораб чрез сила или чрез заплаха със сила или чрез всяка друга форма на заплаха; или

b) извърши насилствен акт срещу лице, намиращо се на борда на кораб, ако това действие може да застраши безопасното плаване на този кораб; или

c) разруши кораб или причини повреда на кораб или на неговия товар, която би могла да застраши безопасното плаване на този кораб; или

d) постави или причини поставянето независимо от начина на устройство или вещество на кораб, което би могло да разруши или да причини повреда на този кораб или товара му, с което би могло да застраши безопасното плаване на този кораб; или

е) разруши или повреди сериозно морски навигационни съоръжения или сериозно наруши тяхната работа, ако някое от тези действия би могло да застраши безопасното плаване на кораб; или

f) (изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) предаде информация, за която лицето знае, че е невярна и по този начин застраши безопасното плаване на кораб.

g) (зал. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

2. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Всяко лице също извършва престъпление, когато то заплаши с условие или без такова, както е предвидено в националното законодателство, дадено физическо или юридическо лице да извърши или да се въздържи от извършване на действие, целящо извършването на някое от престъпленията, посочени в алинея 1, букви "b", "с" и "е", ако тази заплаха може да застраши безопасното плаване на кораба, за който става дума.

1. Всяко лице извършва престъпление по смисъла на конвенцията, когато то незаконно и умишлено,

(а) ако целта на деянието според естеството или съпътстващите обстоятелства е да отправи заплаха срещу населението или пък да принуди правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на определено действие,

(i) използва срещу или на кораб или освободи от кораб всякакво взривно вещество, радиоактивен материал или БХЯ оръжие по начин, който причинява или е в състояние да причини смърт или тежко нараняване или увреждане; или

(ii) освободи от кораб петрол, втечнен природен газ или друго опасно или вредно вещество, което не попада в обхвата на подточка (а)(i), в количество или концентрация, което причинява или е в състояние да причини смърт или тежко нараняване или увреждане; или

(iii) използва кораб по начин, който причинява или е в състояние да причини смърт или тежко нараняване или увреждане; или

(iv) заплаши с условие или без такова, както е предвидено в националното законодателство, да извърши престъпление съгласно съставите по подточки (а)(i), (ii) или (iii); или

(b) превозва на борда на кораб:

(i) всякакъв взривоопасен или радиоактивен материал, като знае, че същият е предназначен за използване, за да бъде причинена или отправена заплаха от причиняване, с условие или без такова, както е предвидено в националното законодателство, на смърт или тежко нараняване или увреждане с цел да се отправи заплаха срещу населението или да се принуди правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на определено действие; или

(ii) всякакво БХЯ оръжие, за което знае, че представлява такова БХЯ оръжие съгласно определението по член 1; или

(iii) всякакъв изходен материал, специален ядрен материал, оборудване или материал, специално разработени или изготвени за обработването, използването или производството на специален ядрен материал, като знае, че същите са предназначени за използване в рамките на ядрена взривна дейност или друг вид ядрена дейност, която не е предмет на гаранции съгласно споразумение за гаранции с Международната агенция по атомна енергия; или

(iv) всякакво оборудване, материали, компютърна програма или друг вид технологично решение, които в значителна степен способстват за проектирането, производството или осигуряване попадението на БХЯ оръжие, с намерението то да бъде използвано с такава цел.

2. Не е престъпление по смисъла на конвенцията превозването на вещ или материал, попадащи в обхвата на алинея 1, буква (b), подточка (iii), или алинея 1, буква (b), подточка (iv), доколкото същите се отнасят за ядрено оръжие или ядрено взривно съоръжение, ако такава вещ или материал се превозват до или от територията, или на друго основание се превозват под контрола на държава - страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия, при положение че:

(а) последващото прехвърляне или получаване (включително в рамките на държавата) на вещта или материала не влиза в противоречие със задълженията на такава държава - страна съгласно Договора за неразпространение на ядрени оръжия, и

(b) ако вещта или материалът са предназначени за системата за осигуряване на попадение на ядрено оръжие или друго ядрено взривно съоръжение на държава - страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия, притежанието на такова оръжие или съоръжение не противоречи на задълженията на тази държава - страна по посочения договор.

Член 3ter (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

Лице извършва престъпление по смисъла на конвенцията, ако то незаконно и умишлено превозва друго лице на борда на кораб, като знае, че лицето е извършило деяние, съставляващо престъпление по членове 3, 3bis, 3quater, или престъпление съгласно някой от договорите, упоменати в приложението, като има намерението да подпомогне лицето да избяга от наказателно преследване.

Всяко лице също извършва престъпление по смисъла на конвенцията, когато то:

a) незаконно и умишлено нанесе телесна повреда или убие друго лице във връзка с извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, алинея 1, член 3bis или член 3ter; или

b) направи опит за извършване на престъп­ление, посочено в член 3, алинея 1, член 3bis, алинея 1, буква (а), подточки (i), (ii) или (iii), или буква а) от този член; или

c) стане съучастник в престъпление, посочено в член 3, член 3bis, член 3ter или буква а) или b) от този член; или

d) организира или ръководи други да извършат престъпление, посочено в член 3, член 3bis, член 3ter или буква а) или b) от този член; или

e) способства за извършването на едно или повече престъпления, посочени в член 3, член 3bis, член 3ter или буква а) или b) от този член, от група лица, които действат с обща цел, умишлено и било:

(i) с цел утвърждаване на престъпната дейност или престъпното предназначение на групата, когато тази дейност или предназначение включват извършването на престъпление, посочено в член 3, член 3bis или член 3ter; или

(ii) съзнавайки предназначението на групата да извърши престъпление, посочено в член 3, член 3bis или член 3ter.

Член 4

1. Конвенцията се прилага, ако корабът плава или ако според курса му е предвидено да плава във, през или от води, разположени отвъд външните граници на териториалното море на дадена държава или страничните граници на териториалното море с прилежащи държави.

2. В случаите, когато конвенцията не се прилага съгласно ал. 1, нейните разпоредби независимо от това се прилагат, ако извършителят или предполагаемият извършител на престъплението е открит на територията на държава страна, различна от държавата, посочена в ал. 1.

Член 5 (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

Всяка държава-страна въвежда за престъпленията, посочени в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater, подходящи наказания, които отчитат високата степен на тяхната обществена опасност.

1. Всяка държава-страна в съответствие с националните си правни принципи взема необходимите мерки за осигуряване възможността юридическо лице, намиращо се на нейна територия, чиято организация се урежда съобразно нейния правен ред, да носи отговорност, когато лице, натоварено с управлението или контрола на посоченото юридическо лице, извърши в това си качество престъпление, посочено в конвенцията. Отговорността му може да бъде наказателна, гражданска или административна.

2. Тази отговорност се носи независимо от наказателната отговорност на физическите лица, извършили престъпленията.

3. Всяка държава-страна по-специално осигурява, че на юридическите лица, които носят отговорност в съответствие с алинея 1 по-горе, ще бъдат налагани ефективни, съразмерни и възпиращи наказателни, граждански или административни санкции. Възможно е санкциите да бъдат и финансови.

1. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Всяка държава-страна взема необходимите мерки за установяване на своята юрисдикция по отношение на престъпленията, посочени в член 3, 3bis, 3ter и 3quater, когато престъплението е извършено:

а) срещу кораб или на борда на кораб, плаващ под знамето на тази държава в момента на извършването на престъплението; или

b) на територията на тази държава, включваща териториалното й море; или

c) от гражданин на тази държава.

2. Дадена държава страна може също да установи своята юрисдикция по отношение на всяко от следните престъпления, когато:

а) то е извършено от лице без гражданство, с постоянно местожителство в тази държава; или

b) гражданин на тази държава е задържан, заплашен, ранен или убит при извършването на престъплението; или

c) то е извършено с цел да принуди тази държава да извърши или да се въздържи от извършване на дадено действие.

3. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Всяка държава-страна, установила своята юрисдикция за посочените в алинея 2 случаи, уведомява за това Генералния секретар. Ако впоследствие споменатата държава-страна отмени тази юрисдикция, тя уведомява за това Генералния секретар.

4. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Всяка държава-страна взема необходимите мерки за установяване на своята юрисдикция по отношение на престъпленията, посочени в член 3, 3bis, 3ter и 3quater, в случаите, когато предполагаемият извършител се намира на нейна територия и когато тя не го екстрадира в някоя от държавите-страни, установили своята юрисдикция съгласно алинеи 1 и 2 на този член.

5. Конвенцията не изключва наказателната юрисдикция, упражнявана в съответствие с националното законодателство.

1. Ако прецени, че това се налага от обстоятелствата, всяка държава страна, на чиято територия се намира извършителят или предполагаемият извършител на престъплението, съгласно своето законодателство осигурява задържането на това лице или взема други мерки за осигуряване на неговото присъствие за времето, необходимо за възбуждане на наказателно преследване или за започване на процедура за екстрадиция.

2. Посочената държава пристъпва незабавно към предварително разследване на фактите съгласно своето законодателство.

3. Всяко лице, спрямо което са предприети посочените в ал. 1 на този член мерки, има право:

а) да се свърже незабавно с най-близкия подходящ представител на държавата, чийто гражданин е, или която има правомощията да установи такава връзка, или, ако е лице без гражданство, с представител на държавата, в която е постоянното му местожителство;

b) да бъде посетен от представител на тази държава.

4. Посочените в ал. 3 права се упражняват съгласно законите и правилата на държавата, на чиято територия се намира извършителят или предполагаемият извършител на престъплението, при условие че тези закони и правила позволяват пълно осъществяване на целите, за които са предоставени тези права по силата на ал. 3.

5. Когато дадена държава страна е задържала лице съгласно разпоредбите на този член, тя уведомява незабавно за задържането и за наложилите го обстоятелства държавите, установили своята юрисдикция съгласно ал. 1 на чл. 6, и ако тя сметне за необходимо, всички други заинтересовани държави. Държавата, която провежда предварителното разследване, посочено в ал. 2 на този член, своевременно съобщава резултатите от него на въпросните държави, като посочва дали има намерение да упражни своята юрисдикция.

1. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Капитанът на кораб на държава-страна ("държавата на знамето") може да предаде на властите на всяка друга държава-страна ("приемащата държава") всяко лице, за което има сериозни основания да смята, че е извършител на посочените в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater престъпления.

2. Държавата на знамето гарантира, че капитанът на всеки от корабите й ще бъде задължен, ако това е практически осъществимо и по възможност преди навлизането на кораба в териториалното море на приемащата държава, да уведоми властите на тази държава за намерението си и основанията да им предаде такова лице, намиращо се на борда на кораба съгласно ал. 1.

3. Приемащата държава одобрява предаването на посоченото лице, освен ако има причини да смята, че конвенцията не се прилага за фактите, които са основание за предаването, и действа съгласно разпоредбите на чл. 7. Всеки отказ да се приеме дадено лице трябва да бъде съпроводен с изявление за причините за отказа.

4. Държавата на знамето гарантира задължението на капитана на всеки от корабите й да предостави на компетентните органи на приемащата държава доказателствата, с които разполага относно предполагаемото престъпление.

5. Приемащата държава, одобрила предаването на лице съгласно разпоредбите на ал. 3, може да поиска на свой ред от държавата на знамето да одобри предаването на това лице. Държавата на знамето проучва това искане и ако го одобри, действа съобразно разпоредбите на чл. 7. Ако държавата на знамето отхвърли искането, тя представя на приемащата държава изявление относно причините за това.