Коренът на проблема



Дата11.01.2018
Размер200.03 Kb.

Институт за пазарна икономика Януари 2004, брой 158




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime-bg.org/pr_bg
реглед на стопанската политика


В броя ще намерите:

Още веднъж за регистрацията на фирмите (България и другите страни на Балканите)

Централното планиране в енергетиката продължава

Classified - Crown Agents – мисия митници

Алан Грийнспан и българската комисия за “защита” на конкуренцията

Преглед на основните лисабонски критерии за конкурентоспособност на икономиката

Цитат на седмицата

Ние препоръчваме


Още веднъж за регистрацията на фирмите (България и другите страни на Балканите)
България е безбрежно изостанала от съвременния начин на регистриране на фирмите и юридическите лица изобщо.

Коренът на проблема


От една страна, на български правен език процедурата все още се нарича “охранително производство”. Иначе казано, предполага се, че съдът (неговото фирмено отделение) п р е д п а з в а, защитава някого от нещо – вероятно обществото от гражданите, които са решили да се захванат с бизнес и тях самите от собствените им намерения.

От друга страна конституцията провъзгласява, че икономиката се основа на свободната стопанска инициатива С други думи, тя казва, че всеки е свободен да осъществява своите стопански идеи, че това е негово (нейно) право. Ако това е така, всеки би трябвало да може да заяви, че се заема с бизнес и никой да не може да му възрази. Подобен е замисълът на конституцията и по повод свободата на сдружаване. Но както и при регистрацията на фирмите, регистрацията на юридическите лица (били те сдружения на отделни граждани по тяхна воля или нещо друго) статута на юридическа личност по закон се “дарява” от съда. Чрез съда държавата присъства и дори бабува на акта на раждане на юридическата личност. Според конституционният замисъл обаче свободата е присъща на отделния човек и той, тя или те сами избират своята правна персона, лице за пред другите. Стига да не нарушават правото на другите да правят същото и да изпълняват изискванията на закона, които на свой ред са съобразени с този принцип.

Този дух на конституцията не присъства в търговския закон (приет няколко седмици преди конституцията) и процедурата за регистрация на фирми и сдружения (въведена седем години след конституцията).

Това е същината на проблема. Защото държавата “дарява” статута на юридическа личност на (фирмата) след това се появяват и всички други, защото “държавата” се осъзнава в правото си да притеснява стопанската инициатива и свободата на сдружаване. Тук отношението на държавата към фирмата прилича на отношението на Бога и нещата в теологическата концепция на Тома Аквински – тя е “преди”, “във” и “след” фирмата. (А всъщност гражданите и фирмите поддържат държавата и финансово, и телеологически.)



“Континенталната правна традиция”


Аргументът срещу промяна на това положение обикновено се позовава на мита, че такава била “континенталната традиция” в правото. С този аргумент се следват най-лошите образци на фирмена регистрация – тези на Франция и Германия.

Всъщност съдебното одобрение (регистрация) е заместител на правото на феодала на първа брачна нощ. До към средата на 30-те години подобна формула на бизнес регистрация съществува в САЩ. Кралят на Велика Британия е “дарител” (на статута) на юридическата личност на всички компании, колонизирали Северна Америка. Едва от края на ХХ век Великобритания, Италия и някои други страни от ЕС въвеждат чисто административен процес на регистрация на фирмите, подобен на този на регистрацията на гражданите и т.нар. гражданско състояние.



Балкански работи


Българската традиция на фирмена регистрация прилича по съдържание повече на изостаналата периферия на ЕС.



Регистрацията на фирми в България, балканските страни1 и най-добрата практика в тази област




АL

BiH

BG

HR

MK

MD

MON

(SCG)

RO

SER


(SCG)

Най-добра практика

Стъпки за регистрация на ООД

11

12

10

13

7

11

4

9

16

1

Дни

62

74

30

50

48

41

4

46

71

3

Такси (Евро)

655

656

132

746

240

118

11

579

194

210

Минимум капитал (Евро)

770

5,100 или

2,5602



2,560

2,560

2,500

или


5,000

625

или


1,250

1

60

5,000

3,000

Източник: Световна банка, ЕС

Във повечето от тези страни регистрацията на фирми е дело на съда. Картината не е пълна, защото не включва предварителния контрол, през който преминават регистриращите се в повечето страни от бивша Югославия с изключение на Черна гора. Албания, България, Македония, Румъния и Хърватска нямат разписани черно на бяло реформи, но за тях се говори и рано или късно те ще се случат.

Като стъпки в регистрацията България е по-близо до най-тежките процедури. В Сърбия обаче вече е разработен и внесен в парламента проектозакон, в който стъпките в регистрацията са до две и извежда процедурата извън съдебната система. От формално гледище, новата Скупщина не е длъжна да приеме закона. Но декемврийската предизборна кампания показа, че всички политически партии подкрепят реформата. Босна и Херцеговина вероятно ще приеме закон, значително улесняващ процедурата. Това ще стане до края на май т.г. Тук новата система ще остави участието на съда под някаква форма, но ще приложи принципа на мълчаливото съгласие и ще сведе стъпките най-вероятно до три.

Като дни, прекарани в регистриране на фирма България изглежда по-добре от повечето си балкански съседи, но е далеч от стандарта на най-добрата практика и примера на Черна Гора. В Сърбия и Босна и Херцеговина дните ще бъдат от три до седем.

Като такси нещата в България изглеждат сравнително добре. Но световната банка не си е поставила за задача да го отчете.

Като изискване за минимален капитал – напълно безсмислено само по себе си – България е като всички останали. Но във всички страни от Балканите и у нас това е пречка, чиято функция е единствено да поддържа имуществен ценз за започване на бизнес, възпирайки малоимотните граждани от участие в по-сложни правни форми на бизнес начинания.



Защо промяната има смисъл?


Има една закономерност: колкото по-глупава и бедна дадена страна е, толкова по-сложно се регистрират фирми в нея.

Някои страни осъзнават това и променят системата. Такъв е случаят с Черна Гора. И това е единствената правилна стратегия. Франция и Германия – където мнозинството от гражданите и фирмите от света биха искали да работят или инвестират – могат до известна степен да си позволят поддържане на феодална традиция. За балканските страни и икономики такова отношение спрямо свободата на движение хора, стоки и капитали е пагубно. Промяната на това отношение сама по себе си обаче не гарантира, че примерно към Черна Гора ще потекат инвестиции. Тя означава просто, че “държавата” не пречи на такова развитие.

Ако промяната се случи, смисълът й е преди всичко вътрешен: осигурява се свободата на предприемачеството и се поддържа натиска на новонавлизащите в пазара към онези, които вече са започнали да работят. Така се поддържа конкуренцията, качеството на стоките и услугите, увеличава се еластичността на цените и се предотвратява злоупотребата с монополно положение.

На това отгоре се освобождава съда от не особено смислена работа.



В края на краищата, ако пречките са много и тежки, бизнесът винаги може да работи “на сянка”. Търговците и фирмите работят на светло не защото умират от желание да плащат данъци и да създават работни места. Тези неща се случват след регистрацията, ако предприемачеството е успешно. Същинската мотивация на търговеца да се регистрира е за да получи неща, които иначе са почти недостижими – достъп до кредит, до информационни мрежи и доверие, бързи и ниско разходни сделки, и – разбира се – по-големи пазари и печалби. Осъзнавайки тези прости истини дори богатите страни непрекъснато улесняват създаването на нови фирми. Донякъде те затова са и богати.






Централното планиране в енергетиката продължава
Министерството на енергетиката и енергийните ресурси изготви доклад, озаглавен “Подходи за насърчаване на инвестиционната активност в енергетиката”. Докладът не e достъпен на Интернет страницата на Министерството3. Съгласно документа през периода 2002-2007 година трябва да бъдат инвестирани 6.6 млрд. евро.

Коментар:

  1. Смисълът на заглавието не отговаря на съдържанието. Става въпрос за изброяване на проекти, финансирани от държавата или по програми на международни институции, но с държавно участие, така че вместо насърчаване на инвестиционната активност би било по-коректно да се каже централно планиране на инвестициите.

  2. Според доклада за периода 1999-2003 г. е налице тенденция за намаляване на енергийното потребление за единица БВП. Това само по себе си означава подобряване на енергийната ефективност. Според една от приложените графики подобряването на енергийната ефективност се дължи на частния сектор

  3. Прави впечатление, че никъде в документа не се споменава за бъдещото енергийно потребление. При това положение не е ясно на каква основа са направени изчисленията за необходимите бъдещи мощности. Вероятно авторите на доклада предвиждат енергийните излишъци да бъдат изнасяни за съседните страни, но тъй като не е представен анализ на потреблението и инвестициите в региона коректността на това предположение е под въпрос.

  4. Също така, за нито една от предвижданите инвестиции не е направен анализ на очакваните парични потоци, което касае изплащането на проектите. Инвестициите в енергетиката не се различават по нищо от останалите и следва да се разглеждат като всеки друг инвестиционен проект.

  5. В последно време много настоятелно се говори от страна на правителството за строеж на АЕЦ “Белене”. Във въпросния документ този проект отново се споменава, но без какъвто и да е анализ за икономическата му ефективност.

  6. Привличането на частни инвестиции в отрасъла (без държавна гаранция) ще зависи от степента на либерализиране на отрасъла. Колкото по-голяма е свободата на договаряне, толкова по-вероятно ще бъде участието на частни инвеститори в отрасъла, което ще допринесе за по-високата и ефективност





Classified

Crown Agents – мисия митници
През последните седмици “Агенция Митници” представи пред обществеността данни, които показват по-бързо нарастване на приходите в бюджета спрямо нарастването на вноса през 2003 г. Веднага след обявяването на тези резултати, различни представители на администрацията заявиха, че сериозен принос “в делото” се пада на Crown Agents. Споменаването на въпросната фирма ни дава за пореден път повод да се замислим затова, дали действително договорът с “Агентите на короната” спомага за подобряване работата на митниците.

Какво знаем


С цел преодоляване на корупцията в митниците българското правителство сключва договор с фирма, която да “въдвори ред и контрол”. Договорът е за повече от 8 млн. британски паунда. След това фирмата представя “Предварителен доклад за реформа на българските митници” (връзка) с твърде общ характер.
Четири месеца след подписването на договора в. “Труд” публикува стенограма от заседание на Министерския Съвет от 25.10.2002 г., която се оказа секретна. На въпросното заседание основната тема е била как да се засекрети вече постигната договореност за държавна поръчка.
Освен, че компанията е избрана на дискреционен принцип без обществена процедура, се оказва, че на обществеността няма да бъде предоставена почти никаква информация за същината на извършваните услуги (виж Аферата “Crown Agents”). В резултат на това, по линия на “Програма достъп до информация” са заведени съдебни дела (връзка) с искане за предоставяне на копие от договора и копие от първия тримесечен отчет (доклад). Поради секретността на материалите, а вероятно и поради потенциалните рискове за националната сигурност вместо копие от договора се предоставя кратка справка и се отказва достъп до тримесечния отчет.
Историята с тримесечните отчети всъщност е доста интересна, направо мистериозна. В гореспоменатия “Предварителен доклад” на стр. 4 се казва, че “ние ще изготвим редовни тримесечни доклади за Министъра на финансите по прогреса на програмата”. На страницата на Министерството на финансите са поместени два такива в съкратен вид (първи и втори). След това обаче, изведнъж спира публикуването на текущите отчети. Сравнявайки датите се оказва, че след като съдът отказва достъп до първия отчет, администрацията въобще спира да публикува каквато и да е информация в Интернет.

Какво не знаем


На първо място не знаем защо е необходима цялата секретност и тайнственост. Все пак става въпрос за харчене на пари на данъкоплатците и то в значителни размери, при това на дискреционен принцип.

За нас гражданите не е ясно с какви мероприятия са се занимавали хората от Crown Agents досега и следователно няма как де се прецени дали са довели до подобряване на работата на митниците. Със същия “успех” може да се твърди, че благодарение на въпросната фирма се поддържа стабилността на банковата система в България.

Случаят с изнесената стенограма означава, че при секретните решения важи принципът – ‘celui qui cherche trouve’ (който търси намира). Тоест лицата, които са пряко засегнати вероятно отдавна са получили изчерпателна информация затова какви действия са предприети от Crown Agents досега.
Доколкото ни е известно в момента се обсъжда идеята за продължаване на договора. Вероятно отново няма да има обществена поръчка и направо ще се подпише ново споразумение със същата фирма. Оскъдната отчетност не позволява на гражданството да прецени каква работа е свършена досега и какво има да се прави отсега нататък.
Целият този случай е особено показателен за нас гражданите и данъкоплатците, че трябва да настояваме за повече прозрачност и отчетност от страна на правителството.






Алан Грийнспан и българската комисия за “защита” на конкуренцията
Съвсем скоро Комисията за защита на конкуренцията (българската антимонополна комисия) реши, че конкуренцията е силно заплашена, защото една компания, произвеждаща бира, си позволила да раздаде над 20 000 награди на своите клиенти (включително лек автомобил и билет за футболен мач за финала на Шампионската лига). По тази причина тази компания беше глобена с 215 000 лева. Какво не е наред с това решение и всичките подобни на него решения?

1. Една компания може да продава бира, а друга компания може да продава билети за лотария, които носят големи награди. В момента, в който, обаче, някоя компания продава едновременно бира и възможност за награда, тя бива глобявана, защото “нарушава конкуренцията”. Оказва се, че продажбата на два продукта едновременно е голяма опасност за конкуренцията. По същата логика би трябвало да се глобяват и тези, които продават в комплект компютри и монитори.

2. Решението на комисията накърнява едно от фундаменталните права – правото на собственост, на което, както всички би трябвало да знаем, се основава цивилизацията. Правото на собственост гарантира, че човек може да контролира и владее своята собственост, което означава, че може и да сключва сделки с други лица по повод на своята собственост. С други думи, ако две страни сключат доброволно договор това, което държавата трябва да прави е да гарантира спазването на този договор чрез съдебната система, а не да го нарушава и да глобява една от страните по него.

3. Комисията за защита на конкуренцията смята, че защитава конкуренцията като се намесва на пазара. Логически погледнато, обаче, това е пълен абсурд. Конкуренцията е израз на свободата на индивидите да преследват своите цели. Намесата на държавна комисия е антипод на тази свобода. Няма как чрез средствата на несвободата да се защитава свободата.

4. Големите глоби, налагани от комисията, създават стимули за корупция, което само по себе си е много голям проблем за конкуренцията. Защото създава корумпиран имидж на българската администрация, а това прогонва много от нормалните инвеститори, които не искат да си цапат ръцете в подобна страна.

5. Комисията за защита на конкуренцията незнайно защо смята, че знае коя е правилната конкуренция и коя не е правилната конкуренция. Това много силно напомня на централното планиране при комунизма. Конкуренцията е процес на откриване, при който никой не знае предварително докъде ще се стигне. Намесата на комисията възпрепятства този процес.

6. Антимонополните комисии исторически са възникнали в резултат на това, че много законодатели в края на 19 век са приели за чиста монета твърденията на Карл Маркс, че свободният пазар води до монополизация и високи цени. Никой сериозен икономист не приема вече теориите на Маркс, следователно причините за съществуване на антимонополния закон вече ги няма.

Българската международна бизнес асоциация (БИБА) в своята бяла книга предложи частично решение на проблема – отмяна на съответния член от закона за защита на конкуренцията. Мотивите са “Рекламата и промоциите са част от ежедневието на бизнеса и на самите потребители. Тази забрана води отново до неяснота и несигурност в бизнеса на търговците.”

За размисъл на комисарите от Комисията за защита на конкуренцията прилагаме и следните мисли от 1962 година на Алан Грийнспан, председател на съвета на управителите на Федералната резервна система на САЩ:

Цялата структура на антимонополните закони [...] представлява една неразбория от икономическа ирационалност и невежество.

[...]


Светът на антимонопола напомня за Алиса в Страната на чудесата: привидно всичко е, но както изглежда то не е в същото време. [...] Това е свят, в който действията, насочени към ограничаване на конкуренцията, се определят за криминални, когато са предприети от бизнесмените, но са възхвалявани като “просветени” когато са предприети от държавата.

[...]


Никой не знае колко нови продукти, процеси, машини и намаляващи разходите сливания не са се случили, убити от антимонополния закон преди да се родят.

Алан Грийнспан










Преглед на основните лисабонски критерии за конкурентоспособност на икономиката
На конференцията в Лисабон през 2000 г. лидерите на европейските страни декларираха амбицията си да направят Европейския съюз “най-конкурентоспособната и динамична, основана на знанието икономика в света до 2010 г., даваща възможност за устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-голяма социална съгласуваност”.

Понятието конкурентноспособност на равнище нация е трудно да се дефинира, защото страните не могат да се конкурират по същия начин като компаниите. Все пак бихме могли да кажем, че конкурентноспособността на една икономика представлява устойчиво нарастване на производителността на труда, която води до по-високи доходи и жизнен стандарт. В този смисъл тя зависи от качеството на икономическите и политическите институции в страната и от степента, в която те насърчават заетостта, растежа на производителността, иновациите и способността да се приспособява към промените в икономическата среда.



На срещата на високо равнище в Лисабон бяха поставени седем цели, насочени към засилване на конкурентноспособността на страните от ЕС:

  • Създаване на информационно общество, достъпно за всеки;

  • Създаване на Европейска зона за изследвания и иновации;

  • Цялостен общ пазар в областта на услугите и мрежовите индустрии;

  • Ефективни и интегрирани финансови пазари;

  • Засилване на предприемачеството чрез ограничаване на регулаторната тежест за бизнеса и подобрени условия за започване на нов бизнес;

  • Участие в обществените дейности чрез връщане на хората обратно на работа, подобряване на уменията и модернизиране на социалната защита;

  • Устойчиво развитие.

Ще разгледаме някои показатели за съвместимостта на българската икономика с тези цели.


Таблица 1: Критерии за оценка на българската икономика

Критерий

Коментар и допълнителна информация

Възможно развитие

БВП на човек (според паритета на покупателната способност) – 5 900 EUR.

Това равнище е много ниско спрямо ЕС – 24% от това на ЕС през 2002 г.

Растежът на БВП вероятно ще се запази на около 2 пъти по-високо равнище от средното за ЕС.

Производителност на труда - 6111 EUR на човек

Тя е около 1/3 от средната за ЕС; Все пак, през 2002г. производителността в отраслите извън земеделието е около 50% по-висока отколкото е била през 1997 г.

През 2002 и 2003г. – т.е. след като приватизацията и свързаните с нея структурни промени почти приключиха, растежът на производителността в отраслите извън земеделието е около 5% годишно и вероятно този темп ще се запази.

Коефициент на заетост (цел: 70%) – 43.9%

През 2003г. броят на безработните се понижи от 17.46% на 13.52% поради различни фактори; някои от тях са свързан с новите правила за отчитане, но ние считаме, че промяната до голяма степен се дължи на създадените нови работни места в частния сектор

Застаряването на населението няма да позволи постигането на тази цел дори и в дългосрочен период; прогнозата за населението през периода от 2003 до 2011г. е то намалее от 7.9 на 7.4 милиона души

Коефициент на заетост на по-възрастните (от 55 до 64 години) работници (цел – 50%) – 30.5%

По-възрастните работници са 1.13% от всички заети и заетостта им показва сезонни колебания от около 8-10% през последните 3 години – например през юни 2002 тя е 32.4%, а през юни 2003 - 34.7%. пенсионерите са 35.3% от населението над 15 години, докато заетите (на същата възраст) в частния сектор са 32.4% и 10.2% в публичния сектор

По-възрастните работници имат малки възможности за заетост, отчасти поради демографски фактори; възможни е някакво положително развитие, но целта не изглежда изпълнима в средносрочен период

Инвестиции на бизнеса (измерени като бруто образуване в основен капитал) – 18.2% от БВП

Процентът на инвестиции нараства трайно през последните шест години.

Вероятно този процент ще се запази на равнище от около 18-20% в средносрочен период

Публични разходи за образование – 4.2% от БВП

Има неотчетени публично-частни партньорства. Вероятно по-доброто отчитане ще доведе до по-високи стойности на този индикатор

В краткосрочен период е възможно равнище на тези разходи от 5%; 6% в средно- и дългосрочен период

Разходи за изследвания и развитие (цел: 3% от БВП) – 0.52% от БВП

Данъчните (относно амортизацията) и отчетните правила бяха променени през 2002г., а също така има планове за подобряване на наредбите относно стопанската дейност на университетите

В средно- до дългосрочен период 1.5% от БВП е една амбициозна, но все пак реалистична цел

Демография на бизнеса (отношението на новосъздадените и закритите компании през годината)

Процентът на създаване на нови фирми е както следва: през 1997 – 6%; ’98 – 7.9%; ’99 – 2.6%; 2000 – 5.2%; 2001 – 0.15%; за 2002 и 2003 няма данни. През 1999-2001 създаването на нови фирми се забави; общата по-ниска скорост е поради ликвидацията на губещите държавни предприятия; запазиха се административните бариери, но има планове за тяхното премахване или ограничаване

Допускаме, че коефициент от около 3.5-4% е реалистичен през средно- и дългосрочен период

Дългосрочна безработица – 11%

Тя е резултат както от демографски фактори, така и от реструктурирането, но все още няма достатъчно информация, за да определим отделните фактори

Възможно е понижение до едноцифрени равнища поради краткосрочната трудова миграция и подобряването на професионалното обучение както публично, така и частно

Регионална съгласуваност (мярка за коефициента на вариация на нормите на заетост по региони в страната) - 9.2%.

Процесите на вътрешна миграция и емиграцията все още не са приключили; миграцията през периода 1992-2001г. е от град към град - 46.3% и от село към град - 15.6%. Според официалната статистика 177000 души са емигрирали от страната през периода, оценени на 200000 до 2002г. Този процес е естествен и е трудно обратим


Коефициентът няма да се подобри

* Забележка: Данните са от Националния статистически институт, Агенцията по заетостта, Eurostat и собствени изчисления.




Цитат на седмицата
Време е да признаем, че държавното образование работи като една планова икономика, една бюрократична система, в която ролята на всеки е зададена предварително и има много малко стимули за иновации и производителност. Не е учудващо, че училищната система не се подобрява: тя повече прилича на комунистическа икономика, отколкото на нашата пазарна икономика.

Алберт Шанкер,

Дългогодишен президент на Американския синдикат на учителите





Ние препоръчваме:

Гледайте, слушайте или прочетете едно интервю на Милтън Фридман от март 2000 година, което е интересно и валидно и днес:



"Milton's Paradise Gained: Milton Friedman's Advice For The Next President"

Предлагаме на вашето внимание няколко интересни места в Интернет:




Германия


Criticon: www.criticon.de

Eigentuemlich frei: www.eifrei.de

Hayek Gesellschaft: www.hayek.de

Mises Homepage: www.mises.de

Walter Eucken Institut: www.eucken.de

 

Австрия


Hayek-Institut: www.hayek-institut.at

Liberalismus: www.liberalismus.at

 

Швейцария


Progress Foundation: http://www.progressfoundation.net

 

Италия


Istituto Bruno Leoni: www.brunoleoni.it

Белгия


Centre for the New Europe: http://www.cne.org


ПОДКРЕПЕТЕ ИНСТИТУТА!

Мисията на ИПИ е да развива и защитава пазарните подходи при разрешаване на проблеми, с които България се сблъсква. С това институтът се занимава вече повече от десет години.


За да продължи да работи ИПИ се нуждае от подкрепата на онези, които четат, разбират и ценят онова, което той допринася за развитието на страната.
За връзка с нас: 944 71 19, 943 36 48; svetlak@ime.bg




Институт за пазарна икономика (www.ime-bg.org):

Ангелов, Димитров, Костадинова, Станчев, Чобанов
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.


За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 39 75: svetlak@ime.bg



1 Съкращенията на имената на страните са според общоприетите обозначения за автомобилните превози.

2 Съответно във Федерацията на Босна и Херцеговина и Република Сръпска.

3 За повече информация е посочен електронен адрес: pressall@doe.bg

Преглед на стопанската политика Стр.





Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница