Корпоративното управление: от правна норма към управленска практика относно етапите в еволюцията

УНСС – катедра “Международни икономически отношения и бизнес"¹

Статията е посветена на слабо проучен от българските изследователи проблем - теорията и практиката на корпоративното управление. Обект на анализ и оценка са съвременните тенденции в управлението на публичните акционерни дружества. Безспорно авторовата идея е да се докажат, макар и не чрез количествени проучвания и обобщения, няколко основни тези. На първо място развитието на корпоративното управление от система от правни норми в система от интердисциплинарни принципи и методи на управление. Успоредно с това се доказва и тясното взаимодействие в етапността и еволюцията на корпоративното управление с промените в социално-икономическите системи. В съответствие с достъпната теоретична информация и богатата емпирика се представят и анализират съобразно дефинираните тези характеристиките на корпоративното управление. Теоретичната насоченост на статията не е самоцел. Авторовата теза е, че чрез коректното теоретично осветляване на основните черти на съвременното корпоративно управление може да се предадат и по-вярно важните за практиката информация и знание. Последното има определено значение за икономики като българската, която в условията на частна собственост, слабо развит капиталов пазар и отвореност е в все още в началото на ефективното приложение на корпоративното управление. Разработването на материала е осъществено на основата на дългогодишна изследователска дейност на автора . Основните постановки са базирани както на обзор на теоретични разработки, така и на емпирични изследвания сред българските публични компании през периода 2002-2004 г.

1. 
   Корпоративно управление – основни измерения и насоки
   

Корпоративното управление е иманентен белег на съвременната пазарна икономика. В своето продължително развитие се налага като система от правила за ефективно управление на акционерната собственост. Кое определя неговата поява и утвърждаване в стопанската практика на водещите в икономическо отношение държави:

• 
  Корпоративното управление получава тласък в своето развитие в началото от обединения на акционерния капитал в САЩ и Великобритания, а впоследствие и в редица други преди всичко западноевропейски страни. Потребността от капитал за финансиране на мащабни индустриални и инфраструктурни проекти в тези страни диктува формирането на нов организационен и правен субект в националната икономика - корпорацията. Корпоративното управление става необходимост при наличието на множество собственици, като постепенно се извършва обективно обусловено отделяне на собствеността от управлението. Съвременната теория назовава този нов субект и компания на дисперсирана акционерна собственост на А.Бърл и Ч.Минз³. Именно този вид собственост ограничава или по точно прави невъзможно участието на акционера (индивидуален или институционален инвеститор) във воденето на делата на отделното предприятие. Акционерите прехвърлят управлението на екип, излъчен. Категорично е мнението на теоретиците, потвърено от практиката, че дисперсираната собственост в условията на развит капиталов пазар е в основата на генезиса на корпоративното управление. В течение на времето и на фона на стопанските процеси в други икономически и социални системи (Западна Европа, Азия, Латинска Америка) корпоративното управление се практикува и при други схеми на разпределение на собствеността⁴. Тази констатация е валидна и за типа компании, приели корпоративното управление в страните от Централна, Източна Европа, Русия, Украйна и други бивши съветски републики.
  
• 
  Корпоративното управление е присъщо на компании, чиито ценни книжа са приети за търговия и се търгуват на организирани пазари. Капиталовият пазар и корпоративното управление са в непрекъснато взаимодействие: корпоративното управление чрез своите принципи и норми гарантира предлагането на качествен капитал за търгуване, а капиталовият пазар създава ефективни условия за търгуване на този капитал.
  
• 
  Публичността на компаниите - основни играчи на капиталовите пазари, има също определена роля в изследвания генезис на корпоративното управление. Традиционно корпоративното управление е управление на публичните компании, т.е. те са негов основен носител. Съвременните икономики свидетелстват за редица отклонения. Корпоративното управление се приема от редица затворени компании поради изключително важната роля на неговите принципи и норми за всяка една компания. Ефектите от разглежданото управление го правят привлекателно за големи и средни фирми, базирани на силна концентрация на собствеността, които не притежават статут на публични компании.
  
• 
  Макар и в по-ограничена степен коментирано от съвременните изследователи важно значение за утвърждаване на корпоративното управление има и неговата стабилизираща роля за устойчивото развитие на пазарните икономики. На практика това е производна на предшестващите отличителни черти. Съвремието и преди всичко кризите от деветдесетте години на XX век и началото на XXI век доказват категорично този важен момент за налагането на корпоративното управление. Подобни изводи се налагат и от приватизационните и следприватизационните процеси в бившите социалистически страни.
  

Приведените основни фактори, обясняващи генезиса на съвременното корпоративно управление, трябва да се отчитат при осмислянето на неговите първоначални проявления. В началото в модела доминират правно-нормативните характеристики. Продължително време корпоративното управление се развива преди всичко като надзор от страна на собствениците по отношение на назначеното от тях изпълнително ръководство. Това обяснение за развитието на практиката се съдържа и в част от теоретичните модели за корпоративно управление. Известно е например че корпоративното управление се характеризира с отношенията на принципала с агента - агентска теория за корпоративното управление. Собствениците на компанията са квалифицирани като принципал, а корпоративното производство действа в съответствие с принципите и логиката на агентския институт. Подобно на отношенията между принципала и агента се развиват и регулират отношенията между акционерите и наемните ръководители. Водещи норми за тези отношения са и фидуциарните задължения на изпълнителното ръководство. Практикуват се от компаниите от англосаксонската система, но навлизат и в други страни и правни системи. Чрез тези задължения ръководството на отделната компания приема и работи с грижата на добър търговец и лоялно по отношение на компанията като цяло и нейните акционери.

В този смисъл корпоративното управление в своите начални етапи на функциониране се ориентира преди всичко към контрол на спазването на тези основни изисквания от страна на ръководството. Акционерите упражняват надзорни функции спрямо действията на управителите и доколко те защитават интересите на собствениците. Нужно е ръководителите на компанията да поставят интересите на инвестиращите в нея над всичко и да не предизвикват ситуации водещи до конфликт на интересите. Лоялността и грижата на добър търговец предполагат спазване на изискването за разкриване на информация и прозрачност, както и забрана на търговията с вътрешна информация⁵. Чрез контрола и надзора се защитават и правата на акционерите - основно и определящо същността на корпоративното управление правило. Представителите на акционерите в ръководните органи, от една страна, и останалите акционери чрез утвърдените правни норми контролират, но не участват в оперативното и дългосрочно водене на делата на компанията. Разделянето на собствеността от управлението е това, което години наред отрежда единствено надзорна функция на инвеститорите на компанията и на техните представители. Безспорно редица фактори извън територията на корпорацията постепенно започват за внасят корекции в същината и механизмите на корпоративното управление. .

Години наред корпоративното управление функционира главно чрез спазването на правните норми и доминантата на правната теория и практика. Тази тенденция се наблюдава в повечето страни, в които се спазват неговите принципи и механизми. Правото дава най ефективни решения за овластяването на управителите с определени права за водене делата на компанията от страна на собствениците. Управленската теория и практика, занимаващи се с вътрешнофирмените процеси, не се интегрират чрез формализирани действия в корпоративното управление. През този период дори моделите на корпоративно управление се изясняват в съответствие с типа на правната система. Корпоративното управление се разкрива чрез спецификата на :

• 
  англосаксонския модел;
  
• 
  континенталния модел⁶.
  

Известен е със сливането на управлението и надзора от страна на акционерите в едно-единствено ръководно тяло - Съветът на директорите. Други съществени белези са: развитата система за защита правата на акционерите, гласуването чрез пълномощно и дисциплиниращата роля на капиталовите пазари както за стопанската дейност, така и за управлението на публичната акционерна компания.

С течение на времето доминиращата правна насоченост на действията на ръководните органи и видимото ограничаване на тяхното участие в управлението създава сериозни затруднения в отношенията принципал - агент. В основата на тези затруднения стои липсата на информираност на ръководните органи за делата на компанията. Информационната асиметрия между принципала и агента се засилва. Ръководните органи не познават управленските процеси. Като сериозен аргумент за споменатите проблеми внимание заслужава констатацията на проф. Мейс, направена въз основа на проучване на практиката на корпоративно управление в САЩ през 70-те години, че съветите на директорите при големите и средните по размер корпорации са престанали да функционират като смислен контролен орган по отношение на изпълнителния директор на корпорацията. Според него ”...членовете на Съвета на директорите не установяваха целите и стратегиите нито пък политиките в повечето големи и средни компании”⁸.

Приведените констатации са резултат от ежедневно възникващи проблеми по отношение реда и начина на огласяване на информация, скандали относно корупционно поведение на корпоративни ръководства в разрез с интересите на инвеститорите и капиталовите пазари.

С течение на времето различни организации на заинтересовани лица налагат изисквания за по-добро разкриване на информация от страна на наемния ръководен персонал и представяне на ясни и разбираеми отчети за вземане на информирани решения от страна на инвеститорите. Без да се абсолютизира, би могло да се заяви, че в условията на усложняваща се национална и международна среда и не на последно място на интернационализацията на капиталовите пазари се оказва проблематично едностранното развитие и практикуване на корпоративното управление единствено чрез спазване на правните норми от страна на корпоративните ръководства. Постепенно разглежданото управление еволюира и приема и други насоки на развитие.

2. 
   Финансовите кризи и принципите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за корпоративното управление: за новия етап в развитието на корпоративното управление
   

Сериозни промени в световен мащаб настъпват в теорията и практиката на корпоративното управление през 80-те и началото на 90-те години. То постепенно се развива като една интердисциплинарна система от управленски и правни инструменти за ефективно партньорство между инвеститори и изпълнително ръководство на компании. Макар и без претенции за изчерпателно представяне могат да се изведат следните по съществени фактори, наложили промяна и нов етап в жизнения цикъл на корпоративното управление. Става дума преди всичко за:

• 
  сериозни затруднения във функционирането на ръководните органи на компаниите и зачестилите конфликти в отношенията принципал-агент;
  
• 
  некоректно разкриване на информация, вкл. скандалите с пенсионните фондове във Великобритания в края на 80-те и началото на 90-те години, практически залагащо нарушаване правата на акционерите;
  
• 
  мащабни процеси на сливания и поглъщания през 80-те години;
  
• 
  криза в доверието към капиталовите пазари в резултат на сделки с вътрешна информация през средата на 80-те години и;
  
• 
  финансови кризи в Азия и Латинска Америка⁹.
  

Определено трябва да се посочи, че стартира един нов етап на унифициране на основните възгледи и практики на страните с традиции и добри постижения в областта на корпоративното управление¹⁰. В голяма степен изработеният и приет през 1999 година набор от Принципи за корпоративно управление на страните – членки на ОИСР, символизира новия етап от жизнения цикъл на корпоративното управление, от една страна, и високата степен на унификация на норми и принципи, от друга, независимо от различията, продължаващи да съществуват и да бъдат отстоявани в отделните региони и страни. Кои са най важните моменти за този етап:

• 
  В международен план е установен консенсус за същината на корпоративното управление и неговите основни принципи. Налице е един общоприет формат на добрата практика при съществуващи и в дългосрочен план различия. „Корпоративното управление включва отношенията между управляващите компанията, корпоративното ръководство, акционерите и заинтересованите лица. Корпоративното управление създава структурата, чрез която се залагат целите на компанията, определят се средствата за постигане на тези цели и се следи ходът на изпълнението. Доброто корпоративно управление трябва да осигурява подходящи стимули за преследване на цели, които са в интерес на компанията и акционерите, и да улеснява ефективния контрол, с което да насърчава фирмите към ефикасно изразходване на ресурсите”¹¹. Внимателното анализиране на приведената дефиниция показва, че корпоративното управление се разбира и се препоръчва да се развива и чрез инструменти, използвани обичайно в управленската практика.
  
• 
  Корпоративното управление чрез система от принципи и норми се утвърждава като надзор и участие в управлението на корпорацията от страна на представители на акционерите. Корпоративните ръководства, съставени от представители на акционерите и изпълнителни директори, участват в определянето на насоките на компанията, запазвайки контролираща интересите на инвеститорите позиция. В съответствие с принципите на ОИСР и утвърждаващата се добра практика корпоративното управление се развива именно като модерна интердисциплинарна система от норми и техники на управлението и икономиката.
  
• 
  Определящи за съвременното корпоративно управление са принципите, заложени в Кодекса на ОИСР: защита правата на акционерите, справедливо третиране на миноритарните акционери, съобразяване със заинтересованите лица, разкриване на информация и прозрачност, отговорности на корпоративните ръководства. Всеки един от тях е ефективен при тясно взаимодействие с останалите. Защитата на правата на акционерите е възможна при коректно разкриване на информацията или чрез осъществяване на определени действия и функции от страна на корпоративното ръководство. В този смисъл принципите и съпътстващите ги действия от години и при корпоративното управление, както при обществените процеси в съвременната държава, се отъждествяват с бариери и балансьори (checks and balances)¹².
  
• 
  Разпространяване на принципите на корпоративно управление на ОИСР в страни с появяващи се пазарни икономики и страни в преход. До голяма степен разглежданият етап от еволюцията на корпоративно управление се определя и от разрасналата се територия на неговото приложение - обстоятелство, което не внася фундаментални промени, но при всички случаи влияе върху феномена корпоративно управление.
  

Осмислянето на развитието на корпоративното управление в края на 80-те и 90-те години изисква по-внимателно да се изследват споменатите принципи. Всеки един от тях отразява практика и положителен опит и стремеж или възможност те да бъдат предоставени на различни по националност участници в стопанските процеси. Като цяло всяко едно от тези водещи правила въплъщава добри резултати и сериозни усилия за отстраняване на пропуски и нарушения. Водещо е правилото за защита правата на акционерите. На практика това означава, че чрез корпоративното управление се полагат грижи преди всичко за собствеността. Може би и най-елементарната дефиниция за корпоративно управление е грижа за собствеността. В контекста на съвременните трансформации на икономическите и социални системи в редица страни и континенти е важно да се отчете, че чрез корпоративното управление се създават условия за защита на фундаментални за пазарната икономика права - правата на собствеността. Формулирано по друг начин чрез корпоративното управление се дава възможност за ефективно функциониране на икономическите системи на основата на частната собственост. В теорията са известни различни школи, изследващи това направление на корпоративното управление. Несъмнено трябва да се очертае ролята на неоинституционалната икономическа теория, проследяваща базисните права на акционерна собственост. Внимание заслужават възгледите на една по либерална икономическа школа, обединяваща хора с възгледи около тези на Ернандо де Сото¹³. Докато неоиституционалната икономика се занимава с изследване на правата, както и с разходите по сделката, известният перуански икономист в по прагматичен план защитава тезата, че пазарната икономика е възможна само там, където има зачитане на правата на собственост. Теза, защитавана от него въз основа на проучвания, проведени както в страни от Латинска Америка, така и в бивши социалистически страни.

Спазването на принципа за защита правата на акционерите има и своето правно регламентиране в нормативните системи на отделните страни. Корпоративното управление както чрез споменатите принципи на ОИСР, така и чрез спазване на съответните правни норми предоставя и определена управленска практика, към която трябва да се придържат съответните корпоративни ръководства. Като пример могат да се посочат различни инициативи за обучение на акционерите и разясняване на техните права от страна на специализирани звена за връзки с инвеститорите в публичните компании, асоциациите за защита на инвеститорите или националните регулатори на капиталовите пазари. Правната норма де факто се спазва чрез разнообразни управленски и стопански дейности. Безспорно приведените аргументи са само част от фактическите управленски действия. Съвременната практика обогатява правните норми с разнообразни управленски и дори маркетингови инициативи, особено що се отнася до ползване и на Интернет за информиране на акционерите.
Сериозно внимание заслужава и все по-разширяващото се приложение на принципа за съобразяване с позициите на заинтересованите лица - един от принципите, чрез който се доказва тезата за еволюцията на корпоративното управление. Едната линия на доказателство трябва да се търси в ангажирането на корпоративното управление със социалната отговорност на отделната компания (corporate social responsibility; corporate citizenship). Самото въвеждане на темата за заинтересованите лица в съвременното управление е израз на линията за ангажиране на стопанските субекти в решаването на социални проблеми или на теорията и практиката за социалната отговорност на тези субекти. Корпоративното управление приема една по-широка концепция за заинтересованите лица: представители на неправителствени организации за защита на акционери, за опазване на околната среда, както и клиенти, доставчици и кредитори. В хода на разпространение на тези принципи ОИСР съвместно с други международни организации насърчава и участието на профсъюзите в корпоративното управление¹⁴. В този смисъл съобразяването със заинтересованите лица надхвърля съвременната постановка за корпорацията като социално отговорна и като корпоративен гражданин.

Важно е да се отбележи зачитането на заинтересованите лица при вземане на решения от корпоративните ръководства. В съвременната теория подобни възгледи се споделят от известния икономист Й. Стиглиц. Според него отношенията в корпоративното управление се развиват по начин, различен от агентския институт. Известна е неговата теза за множеството агенти и акционери (multiple principal-agent theory), позната и като теория за заинтересованите лица (stakeholders theory). Известно е, че проблемът за корпоративната социална отговорност бе поставен от теорията и практиката още през седемдесетте години. Принципите на корпоративното управление, и по-специално новият му прочит от страна на съвременните теоретици, предлагат една по-широка визия. Корпоративното управление се ангажира със социални проблеми. Компаниите, подписали глобалния компакт по инициатива на генералния секретар на ООН - Кофи Анан са и компании с определено добри постижения в областта на корпоративното управление^{15 16}.

Другата линия на доказателство е определено по-ограничена от гледна точка на факти и аргументи. Ангажираността на корпоративното управление е по отношение включването на представители на служителите в корпоративните ръководства. Като правило това е практика на социалното пазарно стопанство, която датира от средата на 70-те години като норма на управление: надзорните съвети при двустепенната континентална система включват представители на служители. В съвременните условия тази практика продължава въпреки атаките и критиките за нейната ефективност. Интересно е да се отбележи противоречивото отношение на бившите социалистически страни към интегрирането на служители в ръководството¹⁷. Част от тях държат на работническо участие в управлението, други не. В качеството на собственици на акции или на ваучери служителите участват в общите събрания, но не ефективно.

Вниманието към заинтересованите лица, т.е. политиката на съобразяване със заинтересованите лица, е и едно от доказателствата за еволюцията в корпоративното управление. Тази еволюция е плод и на разбирането за множеството участници във формирането на стойността на компанията и изгодата на акционера, от една страна, и нейното устойчиво развитие от друга.

Линията на управленската трансформация на корпоративното управление се определя от промяната в поведението на корпоративните ръководства чрез промяна на обхвата на техните функции и действия. Принципите на ОИСР за корпоративно управление са само част от индикаторите на тази промяна. Внимателното запознаване с действията на отделни компании потвърждават това. Същевременно преходът от чисто правни норми и задължения към управленски действия включва и субективни промени по отношение на новия тип ръководен персонал, както и изисквания към неговата управленска и професионална компетентност.

В заключение може да се отбележи, че както генералните тенденции, така и тези, валидни за отделни социално-икономически и правни обкръжения през 80-те и 90-те години, доказват тезата за еволюцията на корпоративното управление от правни норми към съчетание от управленски принципи, механизми и правни норми. Това е и следващият етап от жизнения цикъл на корпоративното управление.

Краят на 90-те години и началото на ХХІ век се свързва с нови моменти в развитието на корпоративното управление . Безспорно може да се говори за нов етап, макар и протичащ доста различно: от една страна, това е нормативното, принудително въвеждане на корпоративното управление в страните в преход, а от друга - кризата в доверието към корпоративното управление и принудителните мерки на държавата за възвръщане на добрия му имидж.

• 
  Инициативите на ОИСР за насърчаване разпространението на съвременния формат на корпоративно управление - Кодексът за корпоративно управление. Става дума за системното провеждане на кръгли маси в Югоизточна Европа, Русия ,Украйна, бившите съветски републики, Азия, Латинска Америка, както и разработването на Бяла книга за корпоративно управление за съответния регион²⁸.
  
• 
  Трансферът на знания и опит, канализиран чрез консултантски и обучителни проекти,финансирани и подкрепяни от страни донори.
  
• 
  Чуждестранни партньорски препоръки и практики.
  
• 
  Националните и фирмени кодекси за корпоративно управление, които насърчават прилагането на модерния формат на корпоративно управление.
  

Все повече и повече корпоративното управление и в значителна част от бившите социалистически страни се утвърждава като система от управленски и правни норми и добра управленска практика. В отделни държави регулаторите на капиталовите пазари чрез промени или нови закони въвеждат и нови управленски принципи на корпоративно управление. Трудно е да се търси пълно тъждество с установените добри практики в страните с пазарна демокрация, но прогресът е налице.

В съвременния етап на корпоративно управление в контекста на изследваната и доказана еволюция не може да не се открои и доста противоречивият му процес на развитие в страните с развита пазарна икономика и капиталови пазари. В продължение на няколко години имената на водещи публични компании в САЩ, Италия ,Великобритания, Холандия и др. се отъждествяват с провали в корпоративното управление. Дефинициите “криза” или “срив” и “недоверие “ са само част от използваните, очертаващи проблемното развитие на корпоративното управление: нарушаване на принципи за огласяване и прозрачност, неспазване на елементарни етични правила, безпристрастност, контрол, отчетност и не на последно място на задаване на въпроси.

Какво всъщност се случва на практика отдавна е дискутирано в националния и международния печат ²⁹. Филмовата индустрия не закъсня подобни на филмите за миналите кризи, да предложи нови забавления за корпоративното управление. Професионалните кръгове разкриха няколко важни причини за кризата:

• 
  нарушаване на основни принципи на корпоративно управление;
  
• 
  нарушаване на определени законодателни регулации;
  
• 
  формално спазване за сметка на неформално неспазване на нормите и изискванията на корпоративното управление;
  
• 
  липса на етика и морал от страна на членове на корпоративните ръководства.
  

• 
  повишени нормативни изисквания към корпоративното управление и преди всичко към разкриването на информация (Законът Сарбейнс Оксли, промененият Кодекс за корпоративно управление във Великобритания);
  
• 
  въвеждане на държавни органи за контрол върху дейността на счетоводните и одиторските организации (САЩ, Великобритания);
  
• 
  усъвършенстване принципите и нормите на корпоративно управление на равнище „организирани пазари“ и на равнище „корпорации“.
  

В резултат именно на кризисните процеси, както и на последвалите действия на регулиращите и саморегулиращите се организации в страните с развита пазарна и появяваща се пазарна икономика, се откроиха и нови дейности и насоки в практикуването на корпоративното управление. Кои са по съществените моменти? На първо място е необходимо да се изтъкне промяната в правното обкръжение. Приетият в САЩ закон Сарбейнс Оксли (Sarbanes –Oxley Act 2002) ³⁰,³¹ заложи повишени изисквания към разкриването на информация в съответствие с фирмените етични кодекси. Етичният кодекс според цитирания член на закона трябва да насърчава: “...честно и почтено поведение;... пълно, справедливо, точно, навременно и разбираемо ³² разкриване на информация, спазване на законовите норми”³³. Новите в моменти включват пояснения относно извънбалансовите сметки. Макар не експлицитно се залага на професионализма, почтеността и независимостта на членовете на корпоративните ръководства: законът поставя повишени изсквания към одиткомитетите и техните членове, за да се гарантира коректното разкриване на информация.

Правните промени, обхванали и страните от англосаксонската система и континентална Европа дават тласък на нови тенденции в практикуването на корпоративното управление. Би могло да се твърди,че съвременното развитие на корпоративното управление следва линията на утвърждаването му като управленска практика. Важно е да се отбележат:

• 
  Нарастване на вниманието, отделяно на субективния фактор за доброто корпоративно управление на фона на установените и познати правни норми. Именно провалите, дължащи се на субективния фактор, се преодоляват с мерки в тази насока.
  

• 
  Нарастване ролята на морално-етичните норми – още едно потвърждение за повишаващото се внимание към качествената характеристика на членовете на корпоративните ръководства и към непрекъснатото обучение. Корпоративното управление интегрира важни за съвременната стопанска и управленска практика етични правила.
  
• 
  Интересът към обучението и към знанието дава основание на отделни автори все по-тясно да свързват и практиката на корпоративното управление (особено като става дума за работата на екипите вкл. и в бордовете на директорите) с базисните правила на икономиката и управлението на знанията³⁴.
  

Приведените аргументи могат да бъдат допълнени с някои конкретни примери от правилата за поведение на компаниите, както и националните кодекси за корпоративно управление. Не са без значение виждания и постановки на представители на теорията и практиката за съвременните измерения на корпоративното управление и преди всичко за нарасналата роля на членовете на корпоративните ръководства. В този смисъл и като ключов акцент върху доказателствата за промяна в корпоративното управление заслужава внимание казаното от Бил Джорд:” Ние се нуждаем от автентични лидери, хора с най-висок морал и почтеност, отдадени на изграждането на продължително функциониращи организации. Ние се нуждаем от лидери, които имат силно и ясно чувство за своята мисия и техните основни ценности са верни и истински. Ние се нуждаем от лидери, които имат куража да изграждат своите компании да посрещат потребностите на всички заинтересовани лица и които признават важността на службата на обществото”³⁵.

Несъмнено съвременното корпоративно управление по примера на кодексите, приети на национално равнище, от една страна, правилата за поведение на равнище „саморегулиращи се организации“- фондови борси и пазари за електронна търговия на ценни книжа, и правилата на равнище „корпорации“, от друга, се определя като модерно управленско направление.


4. Заключение

Корпоративното управление е един от стълбовете на съвременното пазарно стопанство и капиталовите пазари. Заема специфично място в системата от управленски теории и практики и има продължително развитие. Съвременното корпоративно управление минава дълъг и сложен път, еволюирайки от правна норма към система от интердисицплинарни управленски и правни инструменти, норми и практики. Тази важна теоретична максима, потвърждавана от деловия живот, има определено значение за неговото успешно практикуване както в страните с развита пазарна практика, така и в страните с появяваща се пазарна икономика. Посланието е важно и за инвеститори, и за ръководители, и за заинтересовани лица, и за законодатели и регулатори.