Корупцията в държавната и местната власт

Увод

1. 
   Определение за корупция – дефиниция и същност
   
2. 
   Причини и фактори за корупцията
   
3. 
   Измерване на корупцията и корупционен индекс
   

1. 
   Същност на местната власт и месното самоуправление
   
2. 
   Корупционни практики на ниво местна власт
   
3. 
   Негативни последствия за социума и икономиката от корупционната практика на местната власт в Република България
   
4. 
   Неправителствените организации /НПО/ и местната администрация - типове на взаимодействие.
   

1.Ниво на корупцията в България

2.Последици

Глава четвърта. Противодействие на корупцията чрез контрол от институциите и третия сектор. Държавата като фактор за намаление на корупцията

1. 
   Контролна компетентност на органите на Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата
   
2. 
   Методология на финансовия контрол и сътрудничество между отделните власти
   
3. 
   Стратегия за противодействие на корупцията и гражданско участие
   

Като комплексно явление, корупцията представлява отрицание на честната конкуренция в стопанската сфера, демотивира предприемачеството, стимулира сенчестата икономика и стопанската престъпност, влошава публичните услуги и утежнява социалното бреме за гражданите. По такъв начин корупцията допринася за увеличаването на пропастта между бедни и богати в рамките на прехода към пазарна икономика и се превръща в пряка заплаха за демократичните устои на обществото.

Само че, въпреки предприетите мерки, корупция у нас все още има при това в големи размери. Нещо повече, корупцията съществува както в местната, така и в централната власт, което определя актуалността на темата.

Целта на настоящата дипломна работа е да разгледа същността, мерките за противодействие, причините и факторите за корупцията на двете нива – местна и държавна власт.

Задачите, които се поставят са:

-анализ на същността на корупцията, причините, които я пораждат, както и последствията от нея;

-анализ на възможностите за намаляване на корупцията в местната и държавната власт.

Концепцията за конкурентоспособността на общините е присъща на съвременната икономика, защото от това доколко общината е икономически ефективна, екологично съвместима и социално отговорна, зависи благосъстоянието и начинът на живот на гражданите в нея. Именно тази зависимост и непосредствената връзка на конкурентоспособността с икономическото благосъстояние определят стратегическото значение на финансовата децентрализация. Според редица автори, въпросът за централизацията и децентрализацията, както и за съотношението между тях, се поставя винаги, когато възникват властови отношения.¹ Всъщност те самите са властови отношения. Особено остро стои този въпрос в отношенията между централната и местната власт. Защото става дума за разпределение и преразпределение на власт между органите на държавната власт и органите на местната власт. А това значи между органи на държавно управление и органи на местно самоуправление. От друга страна, отношенията между местната власт и гражданите също са фактор за развитие на общината. Когато се появяват корупционни практики на ниво местна власт, то те спъват развитието на общината. Следователно, предвид местното самоуправление и развитието на децентрализацията изключително важно е да се ограничи корупцията в местната власт.

Също така, прекомерната държавна намеса създава множество прегради, които представителят на частния сектор трябва да “заобиколи” с помощта на подкупа, ако иска да спести средства, време и сили при издаване на всякакъв вид разрешения /за строеж, износ, внос, производство и пр./, лицензи и т.н. Срещу подобен род аргументи се отвръща с това, че именно атаките срещу държавната намеса водят до обезценяване на държавата като ценност за сметка на крайната валоризация на пазара. Налагането на неговите /тези на пазара/ категории /печалба, ефективност, конкурентоспособност и пр./ в държавния сектор разрушава още повече границата между публично и частно, намалява моралната цена на корупцията и с това разширява нейния обхват.

Когато между обикновените граждани стане въпрос за корупция, те се разбират помежду си без никакви затруднения. Но колкото повече корупцията привлича изследователския интерес, толкова по-разнообразни стават подходите към нея и по-трудно се побират нейните превъплъщения в една цялостна научна концепция. Получава се така, че именно специалистите не могат да постигнат консенсус относно явление, което за обикновения гражданин е очевидно.Всъщност точното дефиниране на корупцията едва ли е от значение за обикновения гражданин. За изследователския процес, обаче, са необходими точни дефиниции /особено когато те обосновават определени политически решения/.

Произходът на думата корупция е от латинската дума – corruption – и в буквален превод означава разпаленост, изхабеност лошо състояние, а второто и значение лъжливост, разваляне, подкупване. Етимологически корупция означава преди всичко разваляне и лошо състояние и едва на последно място подкупване, но разглеждайки явлението то бихме казали подкупване, водещо до развала, до разяждане и лъжливост.

В последно време а и от векове насам “корупция” се употребява като синоним на подкупничество, но съдържа иманентно в себе си по-общ смисъл за разлика от типично строго юридическото значение на подкупа.

Терминът “корупция” е широко използван не само в специализираната юридическа литература и средствата за масова информация, но е и легален, законов термин. Проблем е обаче факта, че дефиниция (определение) на това понятие липсва не само в законодателните актове които го използват, но дори не можа да бъде открито и в доктрината у нас. Това предполага две неща:

Първо, законодателят предполага(предпоставя), че то е известно, ясно по съдържание поради, което не се налага изричното му определяне чрез законова разпоредба.

Второ, че определянето му е твърде затруднено, поради което на този етап опитите това да се направи са изоставени.
Съществуват редица определения, свързани с корупцията. Съветът на Европа определя в своя конвенция от 1999 г. корупцията така:

...”корупция” означава изискване, предлагане, даване или приемане, пряко или непряко на подкуп или каквото и да е друго неполагащо се предимство  или очакване за такова, което изкривява правилното изпълнение на което и да задължение или поведение изисквано от получателя на подкупа, получателя на неполагащото се предимство или очакването за него.” ²

В едно популярно определение за корупцията се казва:

- включени са две страни  и те действуват по споразумение;

- взето е съвместно решение, което нарушава закона или неписани обществени правила;

- двете страни придобиват незаконни печалби или привилегии;

Определена по-просто корупцията е злоупотреба с публична власт за получаване на частна печалба” 

Според отделните речници, корупцията е:

Обществена развала, поквара, подкупничество. (Български тълковен речник)

Антиобществено явление, характеризиращо се с морална поквара на личността или социална група и с противозаконно използване на служебно или друго положение за получаване на противозаконна облага . Най-ярка проява на корупцията е подкупът". (Юридически речник)

Тези определения съответстват на латинското значение на думата „corruptio" - буквално разваленост, изхабеност, лошо състояние, с второ значение - лъжливост, разваляне, подкупване. ⁴

Според Наказателния кодекс на Република България престъпления (със съответни наказания) са няколко корупционни деяния:

- престъпленията по служба - общо престъпление по служба – който извърши или не извърши нещо, което му се следва по служба тогава, когато има свой или чужд интерес;

а) това нещо, което е извършено може да е задължение на държавния служител и тогава то не винаги е престъпление;

б) когато това се извършва с цел престъпление - когато човекът е подкупен, за да извърши престъпление – това е квалифициран, тежък състав, съвсем различен.⁵

Измамата в някои правни системи се включва в понятието корупция, както и възпрепятстването на правосъдието, особено в британската система; длъжностните присвоявания; изборните измами.

Много често престъпления, които са свързани с наркотици, в определени системи се третират като корупционни престъпления, доколкото контрабандата твърде често включва и използване на канали, при които се подкупват длъжностни лица.

Корупцията включва в себе си твърде много действия и бездействия.

Могат да се разграничат четири основни категории корупционни действия.

-Първо, корупция за осигуряване на достъп до ограничени ресурси.

-Второ, корупция за получаване на ползи(или намаляване на разходите) които не са ограничени, но достъпът до тях се контролира от лица взимащи решения по лично усмотрение.

-Трето, корупция за извършване на услуга, свързана с получаването на определена полза (или избягването на разходи) например предоставяне на вътрешна информация или ускоряване на взимането на решение.

-Четвърто, корупцията за предоставяне на дадени ресурси или получаването на ползи от други заинтересовани страни(или налагането на допълнителни разходи спрямо тях. )
Понятието за корупция включва в себе си някои деяния, които са предвидени в Наказателния кодекс и други, които са предвидени в други нормативни актове.

В кодексите за поведение на държавните служители и правилниците на различни институции, за корупцията пише следното:

Неправилно използване на обществен ресурс, неправилно изпълнение на държавна служба за извличане на пряка или последваща полза.

Поведение, изразяващо се в нечестно използване на власт или позиция, което има като резултат поставянето на някого в по-добро положение от другиго.

Корупцията е дребна и голяма; административна и политическа. Корупцията е разпространена в съдебната и изпълнителната власт.

Корупцията създава негативен международен имидж на страната и отблъсква чуждите инвестиции, което има пряко отражение върху икономическото развитие и благосъстоянието на гражданите.

Според служебното положение на участващия в корупционната сделка държавен служител корупцията е политическа (голяма) или бюрократична (малка).

Друго определение, което се следва от австралийската комисия за борба с корупцията е, че корупцията е поведение, което включва нечестно използване на власт или позиция, което като резултат има поставяне на някого в по-добро положение от другиго.⁶

Корупцията е характерна преди всичко за публичния сектор. Институциите и структурите, чрез които се реализират основните функции на държавата, в най голяма степен са засегнати от корупция. Най сериозна предпоставка за извършването на корупционни действия в публичната сфера е преплитането на частния и публичния интерес на овластените служители. В границите на предоставената им власт и възможността да се разпореждат с нея, служителите могат да задвижат механизми, водещи до незаконно консумиране на правомощия и влияния с цел лично или групово облагодетелстване. В случаите когато легалните механизми в публичния сектор не действат ефективно, корупцията се явява като предпочитана, а понякога и единствена алтернатива пред гражданите. Всеки успешен акт на корупция усилва и насърчава увереността, че това е “нормалният” начин за постигане на личните цели.
Под корупция се разбира и поведението на лица, които не са държавни служители в най-общия смисъл на думата, но които корумпират държавни служители – които предлагат на държавния служител да извърши нещо или които директно му дават пари.

Най-често срещаните възможни форми на корупция могат да бъдат разделени в две основни групи: такива, които вече са квалифицирани като престъпления от наказателното право; и такива, които са свързани с професионална етика, нещо различно от морала.

От гледна точка на наказателното право, като корупционни са квалифицирани общите престъпления по служба. Тогава, когато държавен служител извърши или не извърши нещо, което е задължен да извърши в кръга на служебните си задължения, за извличане на облага за себе си или за другиго. Друг вид корупционни престъпления са длъжностните присвоявания. Много често тези длъжностни присвоявания биха могли да бъдат извършвани в съучастие с други работещи в структурата на съответната администрация – обикновено по-висшестоящи. ⁷

Друга възможна форма на корупцията е класическата форма на корупцията – подкупът - вземане и даване на пари или друга имотна облага, за да се извърши нещо, което държавният служител е задължен да направи.

Ако извършеното от служителя действие, за което е приел подкуп е освен това и само по себе си престъпление, тогава наказанието е още по-тежко. Особено важно е да се знае че корупция са и даването, и приемането на пари и други облаги. Нещо повече - корупция е и обещаването на пари – не е необходимо парите физически да бъдат предадени.

Професионалната етика е призвана да решава проблемите с някои гранични форми, които често се бъркат с корупцията. Конфликтът на интереси е изключително интересен въпрос във връзка с корупцията. Конфликтът на интереси не е корупция. Това трябва да се очертае много ясно.

Но конфликтът на интереси е ситуация, при която потенциално съществува възможност за корупция.

Конфликтите на интереси са един от проблемите, които са свързани с корупцията и без да са пряка корупция, те допринасят най-много за разрушаването на доверието на гражданите в администрацията и за тяхната мотивация да дават подкупи, защото си мислят, че това е нормалната ситуация. Ето защо конфликтите на интереси са един от проблемите, които се третират в етичните кодекси.

Други проблеми, много близки до корупционното поведение и не са забранени от закона, но се забраняват от някакви други правила са: вземане на пари. Извън нормалната забрана за служителите в държавната администрация да работят по трудово правоотношение някъде и да имат някакви други правоотношения с други работодатели, напълно мислимо е да си представим как служители в държавната администрация получават хонорари за това, че са извършили някаква дейност някъде.. Потенциално обаче това също е проблем, който е свързан с корупцията, защото по този начин е мислимо, т.е. хората съвсем спокойно биха могли да допуснат, че този, който е платил хонорар на държавния служител, впоследствие ще получи някакво по-различно отношение от тези, които очевидно не са имали такива връзки с него.

И тук не става въпрос за корупция. Ситуацията е много близка до ситуацията за конфликт на интереси. И за това тези случаи, тези прояви на поведение – корупционно или близко до корупционното, не са включени в Наказателния кодекс, но те са включени в етичния кодекс – Кодекса за поведение на служителите в администрацията, приет от Министерския съвет. И те са включени, някои от тях като изрично забранени, а други – като такива, които, ако се случват служителят е длъжен да уведоми своя висшестоящ.

Друга класификация е разделянето на корупцията на административна и политическа. В този случай признакът, по който тя се разделя е дали за осъществяването на корупцията е необходимо единствено и само да се наруши от някакъв държавен служител някакъв вътрешен или нормативен акт (заповед, закон), или е необходимо политическо влияние за реализиране на корупционната схема. Това е по-модерно виждане на разделянето на корупцията, според него не размерът на подкупа е важен, за да се ориентираме по-добре какви инструменти да използваме за борба с това явление.

Съществува и едно трето разделение на корупцията – това, което се използва най-често от Световната банка – на дребна корупция и това, което те наричат “превземане на държавата”. Под превземане на държавата се разбира овладяване на основни лостове на държавното управление в изпълнителната, законодателната и съдебната власт от икономически интереси и по нерегламентиран начин, т.е. не чрез избори, а чрез търговия на влияние, или незаконно финансиране на изборна кампания. Впоследствие, овладените по такъв начин структури на държавното управление, започват да работят не в полза на тяхното общество, а в полза на тези групи, които по някакъв начин са им помогнали да бъдат поставени там.

На основа на тази класификация Световната банка разделя държавите на страни с висока степен на превземане на държавата и ниска административна корупция и на страни с всички възможни варианти на тези две, т.е. разглежда се вариацията от тези два вида корупция, за да се види в коя категория попада страната. ⁸

В италианското законодателство подкуп означава покупко-продажба на обществено лице. Текстът е заложен още по времето на Мусолини през 30-те години. Той усетил, че раздутият държавен апарат и стесняването на гражданските свободи ще нароят гладна бюрокрация. В Германия подобен текст съществува повече от 180г.

“Корупцията е толкова проста, че веднага пада в капана. Оттам нататък трябва да се установи дали я върши държавно или частно лице. У нас съдим и за подстрекателство” обясняват италиански професори по право.

В повечето европеиски страни подкуп означава още злоупотреба на държавния служител с властта, когато той принуждава някого да му плати за да върши задълженията, за които е назначен. Думата подкуп идва от латински и има две значения:”разтърсвам силно” и “принуждавам”

Администрацията е слугиня на подкупа -Администрацията е слугиня на корупцията в държавния апарат и тя непрекъснато мимикрира. Това са заявили експерти на десетия конгрес на ООН срущу престъпността, проведен във Виена. Една от ключовите думи на форума е била корупция. Тя се е споменавала най-често след глобализацията. Двете са тясно свързани защото се пораждат от либерализирането на търговията и свободното движение на стоките и услугите. Отворената икономика означава възможности за получаване на подкупи, заради това всички държави в Европа трябва да имат отделен закон за рушвета.
2.Причини и фактори за корупцията
Причини за корупция:
Според проучване,осъществено по проект и от екипа на Черноморската правна общност, причините, пораждащи корупционни пракрики са следните:
-Нисък жизнен стандарт 73%

-Липса на наказание за нарушителите 68%

-Слаб контрол по спазване на законите 62%

-Непрозрачност в дейността на местните и държавни органи 47%

-Липса на координация между контролните органи 37%

-Неудачно законодателство 37%

-Информационната необезпеченост за законодателния процес 10%
Обект на изследване е един от утвърдените професионални елити от почти всички юридически професии.

През последните години корупцията, която според определението на Световната банка представлява използване на публичната власт за постигане на лична изгода, все по-често е предмет на обсъждане в икономическите издания. Причината за това е ясно очертаващата се връзка между корупцията в една страна и нейната степен на икономическото развитие. Така например според проучване на международната неправителствена организация Трансперънси интернешънъл най-слабо корумпираните страни в света имат едни от най-силно развитите икономики. В същото време развиващите се страни към които могат да бъдат причислени и повечето икономики в преход от Източна Европа, се характеризират с високи коефициенти на корупция.

- Личният характер на отношенията

Ето защо там, където предварително съществуват определени форми на лични отношения/клиентизъм, патримонтиализъм, непотизъм, семейственост и пр./, корупцията може да намери

благоприятна почва за развитие. В България /а това важи в една или друга степен и за останалите източноевропейски страни/ богато разнообразие от подобни мрежи от лични отношения се

получават в “наследства” от структурите на тоталитарното общество. Такива отношения свързват много от членовете на бившата комунистическа номенклатура, служителите от бившите отдели на силите за сигурност, партийните и комсомолските комитети и т.н.Личният характер на коруптивните сделки определя голямото значение, което играе доверието в тях. Неговата роля е двояка: ниската степен на доверие между гражданите /както е в Италия/ има за страничен продукт една дълбоко вкоренена традиция в корупцията, но същевременно по-голямото доверие между добре познати клиенти и патрони благоприятства увеличаването на обема на коруптивните сделки, тъй като намалява риска. В първия случай в корупцията се търси гаранцията за ответното действие, във втория случай доверието между двете страни е гаранцията за стабилността на коруптивната сделка.

- Отношението частно-публично

Както вече стана дума, независимо от начина на интерпретация, структуроопределяща предпоставка за възникването на коруптивен тип лични отношения е определен тип частично застъпване, “осмоза на частния и публичния интерес”. При подобни обстоятелства политикът в нарастваща степен се вижда като предприемач, който благодарение на своята публична позиция изтиква традиционния публичен агент. Отчасти в резултат от естествената смяна на поколенията на мястото на стария тип политици в редица страни идват бизнес-политиците. Те нямат професионалния тренинг и идеологическата подготовка на старите, необходими за обобщаването на типичните масови интереси. Но те са отговорни към административно-политическите

предложения, които крият потенциала за печалба, убедителни са при реализирането на тези възможности, успяват да създадат необходимата за целта организация с участието на политици, администратори и частни лица. Очертава се профилът на един нов тип политик: амбициозен,жадуващ бърз растеж, арогантен.Въпреки че едната страна в отношенията, от които израства корупцията, са представителите на частния сектор, именно участието на представителите на публичната власт налага върху тези отношения принципите на публичната сфера. Ако частният предприемач може да открие своя интерес в рамките на публичния - контактът е налице. Но организиращата роля играят принципите на публичната сфера. Корупцията е една от основните форми, в които публичния

интерес приема частна форма. Следователно степента на корумпираност на едно общество е в пряка зависимост от степента на публичност в работата на неговите политико-административни

органи, от общия дух на публичност в обществото изобщо. Преобладаването на една скрита от очите на публиката политическа мотивация, непубличният характер на провежданата политика намира в корупцията едно по-видимо продължение. В този смисъл корупцията е конкретизация и израз на непубличната политика на едно общество.

- Държавната намеса в икономиката

Най-фундаменталният аспект от взаимодействието между публичното и частното, който влияе върху корумпираността на едно общество, представлява степента, в която държавата се

намества в частния сектор. Корупцията се ражда в “динамичната драма”, която се разиграва между “организираните пари и организираните хора”. Едновременно с това има два важни подхода, които са във взаимно противоречие.

Според представителите на неолибералната школа, прекомерната държавна намеса в икономиката поражда черния пазар и корупцията. Корупцията се разглежда като коректив на

принудителната сила на властта, “масло в колелата” на икономиката. Предполага се, че прекомерната държавна намеса създава множество прегради, които представителят на частния

сектор трябва да “заобиколи” с помощта на подкупа, ако иска да спести средства, време и сили при издаване на всякакъв вид разрешения /за строеж, износ, внос, производство и пр./, лицензи и т.н. Срещу подобен род аргументи се отвръща с това, че именно атаките срещу държавната намеса водят до обезценяване на държавата като ценност за сметка на крайната валоризация на пазара. Налагането на неговите категории /печалба, ефективност, конкурентоспособност и пр./ в държавния сектор разрушава още повече границата между публично и частно, намалява моралната цена на корупцията и с това разширява нейния обхват. Всъщност този спор е до голяма степен спекулативен: един и същи ефект може да има както прекомерната, така и ограничената държавна намеса; с едни и същи аргументи тя може да бъде анатемосвана и възхвалявана. Същественият проблем не е “къде” /в силния или слабия край на скалата на държавната намеса/ ще се срещне публичния и частния сектор, а “как” ще стане това - дали ще се смесят или не ролите на публичния служител и частното лице.

-Политическите партии

“Американизацията” на предизборните кампании рязко увеличава необходимостта от средства за партиите. Приблизително по същото време се променя и характера на самите партии: членската им маса рязко намалява и те все повече се превръщат в партии на симпатизанти. Тези обстоятелства рязко изострят проблема за финансирането на партиите. Острата нужда от средства отваря пролука за мощно нахлуване на частните интереси в политиката. Всяка от развитите държави се опитва да контролира с помощта на различни ограничителни мерки този процес, но като че никоя от тях не се превръща в непреодолима преграда.

Макар и в значително модифициран вид, тези фактори действат в пълна сила и в България.

Хаотично провежданите журналистически разследвания или епизодичните“престрелки” между политическите опоненти не променят впечатлението, че съществуването на този проблем все още не е получило необходимото официално, да не говорим за неговото законодателно признание. Привидно проблемът не съществува или поне не се счита за особено важен. В същото време разходите на основните политически партии са в крещящо противоречие с официално установимите приходи. Това у нас продължава да се третира като проява на гражданската отговорност на частния капитал към политическата демократизация на страната.

Корупцията в икономиките в преход се дължи основно на структурни фактори, свързани с развитието на държавата и нейните институции. Вито Танзани(1998г.) икономист в Международния валутен фонд, разделя тези фактори на:-преки и косвени.

На първо място, след директните фактори са разрешителните и лицензионните режими за извършване на редица дейност – от откриването на квартален магазин до стартирането на застрахователна компания или телевизионен канал. Чрез въвеждането на подобни режими държавата или общината предоставя на определени свои чиновници изключителни права върху издаването на разрешителни лицензи за определени видове дейности. Това превръща чиновниците в посредници между частния бизнес и държавата и неминуемо води до търсенето на облаги. Положението на бизнеса се усложнява от неясните закони и разпоредби, които в много случаи пропускат да посочат конкретни срокове за издаването на исканите разрешителни. Друга отрицателна последица от големия брои разрешителни и лицензионни режими (119 разрешителни и 49 лицензионни режима) е увеличаване на времето, което фирмите трябва да отделят за работа с държавната администрация. Поради тази причина фирмите предпочитат, вместо да попълват купища от формуляри, да платят подкуп на съответните държавни или общински служители и да използват спестеното време за извършване на дейности, носещи им печалба.

Данъчните закони и данъчната администрация са също важен източник на корупция. Резките социални и икономически промени в икономиките в преход доведоха до чести изменения в данъчното законодателство и до множество неясноти, които предоставиха на данъчната администрация възможност да тълкуват законите според собствените си виждания и редица случаи да оказват натиск върху фирмите. Допълнителен фактор в подкрепа на корупционните практики в данъчната администрация са ниските заплати на служителите и меките наказания прилагани към нарушителите.

Времето, което една фирма трябва да отделя за работа с представителите на данъчна администрация също е сериозна предпоставка за корупция.

Една българска фирма трябва да посвети два месеца от дейността на един свой служител само за работа с данъчната администрация.

Размерът на данъците е друг основен корупционен фактор. Когато той е висок, много от фирмите предпочитат да подкупят представителите на данъчната администрация, вместо да внесат необходимия данък. Някои фирми дори напускат сферата на легалната икономика и стават част от т. нар. сива икономика. За размерите на сивата икономика в страната може да се съди главно по косвени данъци. Смята се че в България сивата икономика, която не плаща данъци и социални осигуровки, представлява между 20 и 50% от цялата икономика (в. Капитал 7-13. VІІІ. 1999г. ). Едно по-ново проучване на университета в Австрийския град Линщ посочва България като страна с най-голям дял на сивата икономика в Източна Европа. Посочената цифра е 32. 7% (в. 24 часа 2. ІХ. 1999г. ). Показателно е, че докато през 1998г. частния сектор в България е произвел 60% от брутния вътрешен продукт, той е осигурил едва 5% от приходите на НОИ.

Държавните и общинските поръчки, както и мащабните инвестиционни проекти са друг основен корупционен фактор. Решенията за подобни значителни разходи най-често се вземат от служители на най-високо държавно ниво “голямата корупция”, при които личната преценка играе съществена роля. Поради тази причина в много случаи се получава “изкривяване” на началните цели и размери на проектите. Възможно е един инвестиционен проект да бъде одобрен единствено защото неговото осъществяване би донесло значителна комисионна на личностите или политическите партии, стоящи зад него. Резултатът от подобни проекти в повечето случаи е нерационално използване и дори разхищение на публични средства.

Предоставянето на стоки и услуги на цени под пазарните е още един източник на корупционни практики. Това е част срещано явление в страните в преход, където много от правителствата използват държавния контрол върху естествените монополи (производството и доставките на топлинна и електрическа енергия и др. ) за да поддържат социално приемливи цени и да се предпазят от народното недоволство. Подобна ценова политика обаче води до неефективна работа на монополите и често до производството на по-малко стоки и услуги, отколкото са нужни на обществото. Създава се дефицит, който е предпоставка за развитието на корупционни практики.

Значителен източник на корупция може да бъде продажбата или даването под наем от общинските власти на излишни търговски площи на цени под пазарните, както и т. нар. безплатно медицинско обслужване. И в двата случая определени категории служители (държавни или общински) се възползват от слабостите на държавното регулиране за извличане на лична изгода.

В редица страни правителствата предоставят данъчни и други привилегии на определени социални групи (напр. инвалидите) или на частни институции, занимаващи се с благотворителна дейност. Макар и създадени с обществено полезна цел, подобни привилегии често се превръщат в източник на корупция.

Изключително важен фактор в икономиките в преход е процесът на приватизация. По съществото си приватизацията е смяната на собствеността върху изключително големи по размер активи, което предоставя на държавните чиновници, упражняващи контрол върху процеса, уникална възможност за обогатяване. Въпреки някои отрицателни последици от процеса на приватизация обаче повечето икономисти са на мнение, че в дългосрочен аспект ползата от приватизацията е по-голяма за икономиката, отколкото вредите, нанесени чрез нея. Затова основната препоръка на водещите икономисти към страните в преход е ускоряване процеса на приватизация.

Редом с процеса на приватизация друг значим корупционен фактор е предоставянето на концесионни права за експлоатацията на определени природни ресурси. В повечето случаи това са мащабни проекти, изискващи ангажирането на значителни човешки ресурси. При тези обстоятелства малцина чужди инвеститори остават развитието на нещата на случайността. В сила влизат лични контакти с високопоставени държавни служители, както и предлагането на подкупи. Устремът на чуждите инвеститори рядко среща преграда от страна на зле платените немотивирани държавни чиновници.

Близко по характер до представянето на концесионни права е и предоставянето на импортни и експортни права на квотен принцип. Подобни права се предоставят най-вече за някои чувствителни селскостопански стоки, като живи животни, зърно и др. Изключителното значение, което получаването на квотни права има за износителите и вносителите, ги кара да предлагат подкупи на държавните служители, натоварени със съблюдаването на процедурата.

Нуждата на политическите партии от средства, с които да финансират своята дейност и най-вече предизборните си кампании е друг съществен корупционен фактор. В някои западни демокрации този проблем до голяма степен е решен чрез финансиране на политическите партии от държавния бюджет. Малцина от страните в преход обаче могат да си позволят да използват средствата на данъкоплатците за финансиране на големия брой политически формирования, създадени в периода на демократизация. Така, че в тези страни политиците разчитат на дарения най-вече от страна на прохождащия частен бизнес, които в повечето случаи са свързани с насрещни обещания за услуги и превилигировано третиране.

Косвени фактори за корупция.

-Равнището и качествата на бюрократичната машина.

Проучването на западни социолози показват, че корупцията е по-широко разпространена сред бюрокрацията на онези страни, в които подборът и промоцирането на кадрите не се опират на обективни критерии.

-Равнището на заплатите в публичния сектор.

Според повечето изследователи високите заплати на държавните служители са предпоставка за ограничаване на корупцията. Ниското ниво на корупцията в Швеция през последните сто години се дължи до голяма степен на факта, че висшият ешалон държавни служители получава от 12 до 15 пъти по-високи заплати от тези, получавани от средния индустриален работник.

-Броят и видът на наказанията за корупция.

Според редица автори по-големите наказания могат да бъдат сериозна спирачка пред корупционното поведение. В повечето държави обаче броят на осъдените за корупция е сравнително нисък. Например през 1998г. в България за корупция са били осъдени само 27 души. Броят на осъдените за корупция през 1997г. е още по-малък общо 13 души. Само за първите три месеца но 2000г. в прокурорските и следствените органи са подадени материали за 12 случая на подкупи и 473 престъпления по служба.

По данни на вътрешния министър през 1997г. са предадени 1872 престъпления по служба и 150 подкупи. За 1998г. те са били съответно 2154 и 82. Миналата година са пратени 2270 случая на престъпления по служба и 119 за подкуп. Поради липсата на обратна информация от прокуратурата министъра не може да каже по колко от тях има образувано производство. (в. 24 часа 17. 05. 00г. )

-Вероятността участниците в актове на корупция, да бъдат разкрити.

Смята се, че най-ефективен е контролът който се упражнява вътре в самите държавни институции. Наличието на частните ефективни супервайзъри, добри одитори и ясни правила за етично поведение би трябвало да води до откриването и обезсърчаването на служителите, склонни към корупционни практики.

Измерването на корупцията е сложна задача. Изключително трудно е да се измери пряко нивото на корупцията в страната.

Съществува организация - “Прозрачност без граници”, където корупцията се измерва на базата на разбирането на гражданите до колко тяхната страна е корумпирана. Асоциация „Прозрачност без граници“ (Трансперънси интернешънъл - България) е учредена през юни 1998 г. като българското национално представителство на Трансперънси интернешънъл. Асоциацията работи по проекти в две основни програмни направления: национално и регионално. Националната програма e ориентирана главно към:

-апробиране на ефективни модели за независимо експертно наблюдение и граждански контрол върху законодателството и процесите на приватизация от гледна точка на принципите на отчетност и прозрачност;

-повишаване на обществената чувствителност към проблемите на почтеността, прозрачността и отчетността в работата на държавните институции;

-иницииране на застъпнически кампании за пострадали от корупционни актове лица;

-провеждане на изследователски проекти.

Регионалната програма е насочена към:

-събиране и разпространение на специализирана информация за развитие на антикорупционни инициативи в региона;

-обмяната на опит между сродни неправителствени организации в Югоизточна Европа;

-създаването на регионални мрежи при осъществяването на антикорупционни инициативи.

Другата възможна методология, която се използва за изследване на корупцията в момента в България, е тази на “Коалиция 2000”. Те правят редовно изследвания, които публикуват на всеки 6 месеца, в които измерват нивото на корупцията в страната. Опитват се да измерят пряко корупцията, а не обществените възприятия за нея, отново чрез социологически средства.

Най-често съдебното преследване на корупционни действия става възможно благодарение на инициативата на т.нар. "трета страна" (организация с контролни функции, конкурентна политическа сила и пр.). Оценката за размерите на корупцията се прави най-вече на основата на представителни извадкови изследвания. Те се използват широко в световната практика (напр. от водещи международни организации като Световната банка, Международния валутен фонд, Организацията на обединените нации, Трансперънси Интернешъньл и др.) и осигуряват достатъчна надеждност, точност и възможности да се проследят настъпващите промени. Според съществуващите в изследователската практика стандарти повечето изследвания от този тип дават достатъчно точна информация за равнището и специфичните измерения на корупцията.

Може да се обобщи: съществуват две принципни възможности за измерване на степента на разпространение на корупцията. Първата се свежда до измерване на чeстотатa на участието в корупционни действия на различни социални слоеве. Тук основният принцип на измерване се базира на използването на анонимни самопризнания за участие в корупционни действия на представители на различни социални групи. В основни линии този тип показатели дават представа за реалния интензитет на корупционното поведение. Втората основна възможност е да се измерват представите на хората за степента на разпространение на корупцията в дадена област (сред определени социо-професионални групи, институции, личности, сфери на обществения живот и пр.). Този тип информация има оценъчен характер и не говори за реалния интензитет на корупционното поведение, а за представата на хората за степента на заразяване на обществото с корупция. ⁹

В този смисъл това е по-скоро морална оценка за съществуващата ситуация и би следвало да се разглежда като допълнение към измерванията на честотата на корупционните действия. Представите на хората за корупцията са не по-малко значими от корупционните действия, защото стоят в основата на стратегията за действие на всеки индивид и защото представляват качествена (морална) оценка за реалния интензитет на корупционните действия. Ниската морална оценка води до това, че корупционното поведение се засилва, защото хората стават по склонни да прибягват до корупционни действия, изхождайки от презумпцията, че действат в среда, която е "корумпирана" и "предполага" корупция.

В съществуващата практика на измерване съществува и деление, основано на субекта на оценките. В това отношение в момента доминират два типа оценки:

Подкупи се плащат по две основни причини: да се получат определени изгоди или да се избегнат определени разходи/санкции. В този контекст могат да се разграничат четири основни категории корупционни действия:

Първо, корупция за осигуряване на достъп до ограничени ресурси и/или ползи (или ограничаване на разходите за тяхното получаване).

Второ, корупция за получаване на ползи (или намаляване на разходите), които не са ограничени, но достъпът до тях се контролира от лица, вземащи решения по лично усмотрение.

Трето, корупция за извършване на услуга, свързана с получаването на определена полза (или избягването на разходи), например предоставяне на вътрешна информация или ускоряване на вземането на решение.

Четвърто, корупция за предотвратяване ползването на дадени ресурси или получаването на ползи от други заинтересовани страни (или налагането на допълнителни разходи спрямо тях).

Държавните служители често имат монополен достъп до ценна информация, налагат санкции, осъществяват контролни функции. Всички тези дейности създават предпоставки за корупция.

Едни от най-често срещаните форми на административна корупция могат да се обобщят:

Корупционният индекс представлява комплексен индикатор, базиран на информация, получена от изследвания на авторитетни международни институции. Индексът на Transparency International измерва нивото на политическа и административна корупция в дадена страна, както го възприемат представителите на бизнеса, анализатори от целия свят, включително и експерти от изследваните държави. Стойността му варира от 10 – показател за ниско ниво на корупция, до 0 – показател за високо ниво на корупция.

Държави като Сомалия и Ирак отбелязват най-високи нива на възприятие на корупцията. Но дори някои от държавите с по-добри показатели също се оказват сред изоставащите в Индекса за 2008 година – например Норвегия и Великобритания. Това показва, че механизмите за контрол могат да бъдат в риск и при най-богатите държави. Transparency International предупреждава, че трайно високите нива на корупция и бедност, които поразяват много от обществата по света, водят след себе си нестихващи хуманитарни кризи. Същевременно данните показват, че повишаването на стойността на индекса с 1 пункт увеличава притока на капитали с 0,5% от брутния вътрешен продукт на страната, а средните доходи – с до 4%.

България е включена за първи път в Корупционния индекс на Transparency International през 1998 година със стойност 2.9 пункта. За периода от 1998 до 2002 година изследванията показват бавно, но стабилно повишение на неговите стойности. За периода от 2002 до 2007 година показателят на страната няма съществени промени и се движи около 4 пункта. Резултатите от CPI ясно показват порочната връзка между бедността, провала на институциите и корупцията, въпреки че индексът на България през 2008 година отбелязва сериозен спад и е със стойност 3.6 пункта. С този показател страната се нарежда на 72 място в класацията.

При определяне на Индекса за България през 2008 година са използвани 8 източника, предоставени от 7 независими една от друга институции:

Индекс за трансформация на фондация “Бертелсман” за 2008 година; Изследване на потенциалните рискове и прогнози за страните на Икономист интелиджънс юнит за 2008 година; Изследване на Freedom House “Държави в преход” за 2008 година; Доклади за световната конкурентноспособност за 2007 и 2008 година на Института за управленско развитие; Доклад за динамиката на сивия сектор за 2007 година на Международната група за търговия; Световен доклад за оценка на конкурентноспособността за 2007 година на Световния икономически форум; Класация за оценка на риска за 2008 година на Global Insight (бивш Център за изследване на световните пазари).

Фигура 1: Индекс за възприятие на корупцията

Фигура 2: Индекс за възприятие на корупцията -