- Първа космическа скорост е най-малката начална скорост, която е необходима за тяло, за да стане изкуствен спътник на друго небесно тяло.
- За да я изчислим за Земята, приравняваме гравитационната сила с центростремителната сила:
- където m — маса на объекта, M — маса на планетата, G — гравитационная константа (6,67259·10−11 м³·кг−1·с−2), R — радиус на планетата. Ако масата на Земята е M = 5,97·1024 кг, R = 6 371 км), ще намерим, че първа космическа скорост е 7,9 km/s.
- Тя може да се намери и от ускорението на свободното падане — понеже g = GM/R², то
- .
Втора космическа скорост е минималната скорост, която трябва да има обект, за да преодолее гравитационното поле и да се отдалечи до безкрайност. - В случай, че бъде разглеждано само едно тяло, втора космическа скорост може да бъде изчислена чрез изравняване на кинетичната енергия и гравитационната потенциална енергия със знак минус.
- Където е втора космическа скорост, G е гравитационна константа, M е масата на централното тяло, m е масата на тялото, което бива ускорявано, 'r е разстоянието между центъра на централното тяло и началната позиция и μ е стандартен гравитационен параметър
Често за начална позиция се приема повърхността на дадена планета или естествен спътник. За повърхността на Земята втора космическа скорост е 11,2 km/s. На височина 9000 km над земната повърхност обаче, втора космическа скорост е само 7,1 km/s.
Трета космическа скорост - Трета космическа скорост е най-малката начална скорост, която е нужна на тяло, за да е в състояние да преодолее планетарната гравитация и да напусне пределите на звездната система. За пределите на слънчевата система, трета космическа скорост от повърхността на Земята е 16,67 км/с.
Благодаря Ви за вниманието! Ст. преп. Цеца Цолова Христова, ПГ по КТС гр. Правец
Сподели с приятели: |
