Формиране на толерантност у учениците
от начален етап на основна образователна степен чрез занимания по СИП “Фолклор на етносите”
Красимира Алексиева СОУ “Трайко Симеонов”
Уважаеми колеги, в изпъстрения с етноси свят бъдещето ще се крепи на съвместното съжителство. Затова училището трябва да подготвя подрастващите да умеят да живеят заедно, макар и с различни култури и религии. Това е залегнало и в Стратегията на МОН от 2004 г. за интегриране на малцинствата.
Предвид значимостта на темата Ви предлагам иновативен технологичен модел за формиране толерантност у учениците от начален етап на основна образователна степен, чрез занимания по СИП “Фолклор на етносите”, в който се изучават традициите и обичаите на етносите в родния край, чрез урочни занимания, срещи, тържества, съвместни празнувания и със съдействието на родители, читалища и медии.
Предлагам графичен модел на иновацията:
Избраната допълнителна форма на обучение е предназначена да се прилага в културно-образователната област “Обществени науки и гражданско образование” към учебния предмет “Човекът и обществото” за ІІІ клас и е обвързана със стандартите на ДОИ.
В основата на обучението в толерантност стои взаимодействието между учители и ученици, родители, а също и външни за образованието институции като кварталното читалище “Стилиян Чилингиров” и турското читалище “Назъм Хикмет”, осигурили ни съответно български и турски национални костюми. От местна кабелна телевизия “Вариант 6”, предаването “Партия шах с Иван Капралов”, проявиха интерес към тържеството “Живеем и се веселим заедно” и интервюираха учениците за етнокултурните им познания.
Създадена бе обстановка в клас, която внушава на всички ученици, че са приемани и уважавани. Оформен бе постоянен битов кът, на фона, на който се възстановяваха традиционни обичаи на трите етноса. На табла се представяха най-важните български, турски и ромски празници, предания и легенди, именник на класа.
(Снимки – Обстановката в клас)
Часовете по СИП създават дух на изследователско търсене в събирането на информация. Стимулира детската находчивост и творческа активност. Това ми даде основания да включа съответните теми в Програмата по СИП “Фолклор на етносите”.
(Програмата по СИП “Фолклор на етносите”)
Нетрадиционното прилагане на някои основни организационни форми, методи, средства и техники доведе до нови насоки в етнопознанията на учениците, до засилване интереса им към изучаването на “различното”, “чуждото”.
За Международния ден на толерантността – 16.11. – проведохме урочно занимание “Учим се на толерантност”, на което децата се запознаха с думата толерантност. По групи на работни листи разсъждаваха върху стихотворението на Марко Ганчев “Бялото гълъбче”, откриваха пословици и поговорки за толерантността, рисуваха прояви на толерантност.
(Работни листи, рисунки с прояви на толерантност, снимки)
При урочното занимание “Ценността на празника”, чрез съставените от децата гатанки за етнопразниците се провериха знанията им за спецификата в ритуалите. В последствие се акцентира върху онова, което свързва отделните етноси и се споделя от всички. Работи се на постери по групи. Децата свързваха всеки празник с ценностното му послание със съответния ритуал и символика.
(гатанки, постери, снимки)
На урочното занимание “Споделено за празника” децата съставяха стихове, разказваха за св. Георги и мюсюлманските братя Хъдър и Иляз. За да разберат универсалната същност на празника, независимо от неговата етнокултурна идентичност, по групи работиха върху символично изобразените на класната дъска “Празнични въртележки”. Подреждайки рисунки с характерни за съответния етнос ритуали върху въртележките те сами откриваха общото в обичаите на трите етноса.
(стихотворения, рисунки, снимки)
Добра основа за изграждането на толерантни отношения дават взаимното опознаване и най-вече съпреживяване на празниците на различните етноси.
На Рамазан байрам поканихме г-жа Хюсеинова да ни разкаже за най-големите мюсюлмански празници – Рамазан байрам и Курбан байрам. Турчетата почерпиха съучениците си с баклави, сладки и бонбони.
(поканата на Арзу, снимки)
В навечерието на ромската нова година местна ТВ излъчи интервю с класа, на което децата разказваха легенди за ромите, за Банго Васили, за празника.
(интервю)
Включването на знанията във вид на тържества даде възможност за личностна изява на всяко дете и бе ясен знак за превръщането на знанията в трайни ценности, като гордост от етническата принадлежност и уважение към принадлежността на другия.
На тържество пред родители възстановихме обичаите – Рамазан Байрам, Бъдни вечер и Коледа, Банго Васили.
(снимки)
В Деня на етносите “Нашият общ празник – Гергьовден”, децата представиха начина, по който празнуват трите етноса обичая Гергьовден (Хедерлези, Хъдърлез).
(снимки)
В края на учебната година, за да проверя резултата от обучението в СИП “Фолклор на етносите” учениците отговориха на въпроси, поставящи ги в конкретна ситуация и избрания от тях отговор даваше възможност да се определи отношението им към другите етноси. За да има база за сравнение същите въпроси бяха зададени и на ученици от ІІІ”б” клас, които не посещават СИП “Фолклор на етносите”.
-
Отговори
|
Отрицатални - %
|
Неутрални - %
|
Положителни - %
|
ІІІ-в клас
|
8.4
|
18.5
|
73.1
|
ІІІ-б клас
|
23.4
|
37.6
|
39
|
Очевидна е ролята на традициите и обичаите на етносите за изграждането на толерантни отношения между учениците. Но не простото им опознаване, а разбирането и приемането доведе до взаимното уважение и зачитане. Смисълът на изучаването на празниците, традиционни за основните етноси – български, турски и ромски бе да се акцентира върху общите ценности, символи и ритуални моменти в тях и се привлече вниманието на учениците върху онова, което свързва етносите, което се споделя от всички. Това изведе етносите от тяхното самозатваряне и изолация и доведе до нуждата от съвместяване и взаимно интегриране на различни култури. Представянето на знанията под формата на тържества стимулираше познавателната активност на учениците, мотивираше ги за приобщаване към празниците на различните етноси и доведе до формиране на етнотолерантни взаимоотношения. Това е в унисон със съвременните предизвикателства, които налагат новите норми на поведение, а именно създаване възможност всеки, живеейки според собствените си разбирания, да се научи да живее и с останалите.
ЛИТЕРАТУРА:
-
Ромска култура и история, Методическо ръководство за учителя от начално училище, С., фондация “Стъпка по стъпка”, 2002.
-
Ризова, М., Ризов, И. Програма РаМО. Методическо ръководство, С., фондация “Междуетническа инициатива за човешки права”, 2000.
-
Василева, М. Български традиционен календар – илюстрована енциклопедия, Пловдив, ВИОН, ЦБ на БАН, 2002.
-
Огнянова, Е. Традиции и празници в България. Български, арменски, еврейски, мюсюлмански, цигански, С., Архимед-ПП, 2003.
-
Колев, Д., Крумова, Т., Йорданов, С. Приказки, предания и песни на ромите от Централна България, Фабер, 2002.
-
Колева, И. Педагогическа технология в междуетническа среда, фондация ТОМИЛО, движение Предтечи, 2001.
Сподели с приятели: |