Красимира Данова, църква Враца

В понеделник отидох в кметството, за да почна да отработвам дните си. След оперативката помолих кмета да ми отдаде 10 минути, защото искам нещо да го попитам. Той ме погледна и каза: ,,Важно ли е ?“ Аз отговорих ,, Да“.

Покани ме да се кача в кабинета му. Влезнах и започнах разговора с него. Попитах го директно без увъртания: „Кмете, ще разрешиш ли в читалището да се прожектира филм за Исус, защото църквата в която членувам, има необходимата техника и иска да покани хората от селото да гледат. Искам Вашето разрешение.“

Той ме погледна и ми отказа категорично, просто каза „НЕ!“. Започна да обижда моите духовни братя и църквата. Аз му казах: „Г-н кмете, това което казваш не е вярно!“

Той си погледна часовника и ми каза: „8 часа минава, бягай на работа.“

Както и да е, дълбоко в мен един глас ми шепнеше, който ми казваше, че филма ще се прожектира. На обяд се прибрах в къщи и от домашния телефон звъннах на пастора и му казах, че кмета не разрешава и не дава читалището. Пасторът каза, че на другия ден лично ще отиде да говори с него. Съгласих се и казах, че ще бъда на центъра на селото, понеже чистехме градините там.

На другия ден пасторът и неговата съпруга дойдоха на село, намериха ме на центъра. Пасторът слезна от колата си и дойде при мен, попита ме къде се намира читалището и първо разгледахме залата. После отидохме до кметството, а аз разбира се тръгнах с пастора. Посочих му кабинета на кмета и се върнах на работното си място.

След разговора с кмета, пасторът дойде при мен и ми каза, че кмета отново отказал. Тогава аз предложих на пастора да се прожектира филма в нашия двор. Той се засмя и каза: „Разбира се така и ще направим.“

В четвъртък, помня го като днес, дойде пасторът с няколко братя от църквата у нас, където се провежда всяка събота богослужението, за да се осъществи прожекцията на филма. Времето беше слънчево и топло, самата прожекция на филма се проведе навън, когато се стъмни, в двора на къщата ми. Аз подготвих пейки и столове и всичко необходимо. Филмът за Исус започна, аз седнах зад пастора и гостите от църквата и не обръщах внимание какво става зад мен. След прожекцията, когато се погледнах зад мен, бяха дошли толкова много хора, че нямаше място на пейките и те насядаха на земята. Дори стигнаха до градината и лозето ми, за да гледат филма. Пасторът повдигна очи и нищо не каза, а в края на филма поканихме всички на богослужение всяка събота.

На другия ден отидох на работа, защото имах още дни да отработвам. Влязох в кметството и там ме чакаше кмета за оперативка. Само като отвори вратата и погледна право в мен и каза: „Ще те глобя 200 лв.“ Попитах го: „Защо г-н кмете?“ Той отговори: „Защото си прожектирала филма, който аз ти забраних.“

Малко се ядосах и му казах пред всички работници с повишен глас, че в моя дом аз съм шефа и каквото си искам ще правя и излезнах. Но това, което каза кмета, не го е изпълни и не ме глоби.

Минаха се два дни и започна да вали дъжд, което продължи 4 дни непрекъснато, тоест вторник, сряда, четвъртък и петък. Моите 14 дена, които отработвах, още не бяха свършили. Почти цялото село се наводни, имаше къщи, близо до селската река, който се наводниха, също и улици. В петък дойде нареждане от Общината да се работи и в събота. Аз пак отидох при кмета и му казах, че в събота не работя, но сега има кризисно положение и ще помогна на хората. Той ме погледна и каза: „Бях решил, не дойдеш ли утре, ще ти отрежа дните и помощ няма да получиш този месец!“ Аз останах без думи...

В събота сутринта отидох в центъра на селото и влезнах в кметството, но закъснях малко. Влезнах след кмета, той се обърна към мен и погледна часовника си. Нищо не каза, просто се засмя. Трябваше да ходим по къщите, които бяха наводнени, за да изхвърляме водата, кой с какво може. Наистина беше нещо страшно. Тръгнах аз и колегите на посочения адрес и зад мен спря кола. Обърнах се и видях, че е колата на кмета, но не спрях. Продължих да вървя напред. Бях помолила колегите да ме освободят към 11:00 часа, защото трябва да се прибера. Пасторът беше обещал да дойде за богослужение. Колегите казаха, че няма проблем, само кмета да не дойде на проверка.

Кмета спря колата си и слезе от нея, защото улицата беше непроходима понеже беше пълна с вода. Кмета ме настигна и ми каза: „Ти ще работиш 2 часа и си тръгваш. И се помоли за мен!“.