Красимира Данова, църква Враца



Дата11.03.2018
Размер34.44 Kb.
Кметът

Красимира Данова, църква Враца
Беше лятото на един съботен ден, когато дойде пастор Трифон Трифонов за богослужението в моето село Галатин, Врачанска област. Службата се провеждаше в моя дом или по точно домът на родителите ми. След богослужението пасторът предложи да прожектираме филм за Исус, на който да поканим селото. Аз се зарадвах и му казах „Добре брат, от понеделник почвам да отработвам 14 дни за получаване на социална помощ и ще бъда в кметството и така ще имам възможността да говоря с кмета на селото за разрешение да даде читалището за прожекцията на филма. Пасторът се съгласи.

В понеделник отидох в кметството, за да почна да отработвам дните си. След оперативката помолих кмета да ми отдаде 10 минути, защото искам нещо да го попитам. Той ме погледна и каза: ,,Важно ли е ?“ Аз отговорих ,, Да“.

Покани ме да се кача в кабинета му. Влезнах и започнах разговора с него. Попитах го директно без увъртания: „Кмете, ще разрешиш ли в читалището да се прожектира филм за Исус, защото църквата в която членувам, има необходимата техника и иска да покани хората от селото да гледат. Искам Вашето разрешение.“

Той ме погледна и ми отказа категорично, просто каза „НЕ!“. Започна да обижда моите духовни братя и църквата. Аз му казах: „Г-н кмете, това което казваш не е вярно!“

Той си погледна часовника и ми каза: „8 часа минава, бягай на работа.“

Както и да е, дълбоко в мен един глас ми шепнеше, който ми казваше, че филма ще се прожектира. На обяд се прибрах в къщи и от домашния телефон звъннах на пастора и му казах, че кмета не разрешава и не дава читалището. Пасторът каза, че на другия ден лично ще отиде да говори с него. Съгласих се и казах, че ще бъда на центъра на селото, понеже чистехме градините там.

На другия ден пасторът и неговата съпруга дойдоха на село, намериха ме на центъра. Пасторът слезна от колата си и дойде при мен, попита ме къде се намира читалището и първо разгледахме залата. После отидохме до кметството, а аз разбира се тръгнах с пастора. Посочих му кабинета на кмета и се върнах на работното си място.

След разговора с кмета, пасторът дойде при мен и ми каза, че кмета отново отказал. Тогава аз предложих на пастора да се прожектира филма в нашия двор. Той се засмя и каза: „Разбира се така и ще направим.“

В четвъртък, помня го като днес, дойде пасторът с няколко братя от църквата у нас, където се провежда всяка събота богослужението, за да се осъществи прожекцията на филма. Времето беше слънчево и топло, самата прожекция на филма се проведе навън, когато се стъмни, в двора на къщата ми. Аз подготвих пейки и столове и всичко необходимо. Филмът за Исус започна, аз седнах зад пастора и гостите от църквата и не обръщах внимание какво става зад мен. След прожекцията, когато се погледнах зад мен, бяха дошли толкова много хора, че нямаше място на пейките и те насядаха на земята. Дори стигнаха до градината и лозето ми, за да гледат филма. Пасторът повдигна очи и нищо не каза, а в края на филма поканихме всички на богослужение всяка събота.

На другия ден отидох на работа, защото имах още дни да отработвам. Влязох в кметството и там ме чакаше кмета за оперативка. Само като отвори вратата и погледна право в мен и каза: „Ще те глобя 200 лв.“ Попитах го: „Защо г-н кмете?“ Той отговори: „Защото си прожектирала филма, който аз ти забраних.“

Малко се ядосах и му казах пред всички работници с повишен глас, че в моя дом аз съм шефа и каквото си искам ще правя и излезнах. Но това, което каза кмета, не го е изпълни и не ме глоби.

Минаха се два дни и започна да вали дъжд, което продължи 4 дни непрекъснато, тоест вторник, сряда, четвъртък и петък. Моите 14 дена, които отработвах, още не бяха свършили. Почти цялото село се наводни, имаше къщи, близо до селската река, който се наводниха, също и улици. В петък дойде нареждане от Общината да се работи и в събота. Аз пак отидох при кмета и му казах, че в събота не работя, но сега има кризисно положение и ще помогна на хората. Той ме погледна и каза: „Бях решил, не дойдеш ли утре, ще ти отрежа дните и помощ няма да получиш този месец!“ Аз останах без думи...

В събота сутринта отидох в центъра на селото и влезнах в кметството, но закъснях малко. Влезнах след кмета, той се обърна към мен и погледна часовника си. Нищо не каза, просто се засмя. Трябваше да ходим по къщите, които бяха наводнени, за да изхвърляме водата, кой с какво може. Наистина беше нещо страшно. Тръгнах аз и колегите на посочения адрес и зад мен спря кола. Обърнах се и видях, че е колата на кмета, но не спрях. Продължих да вървя напред. Бях помолила колегите да ме освободят към 11:00 часа, защото трябва да се прибера. Пасторът беше обещал да дойде за богослужение. Колегите казаха, че няма проблем, само кмета да не дойде на проверка.

Кмета спря колата си и слезе от нея, защото улицата беше непроходима понеже беше пълна с вода. Кмета ме настигна и ми каза: „Ти ще работиш 2 часа и си тръгваш. И се помоли за мен!“.



В този момент нямах отговор и той продължи да говори: “Помоли се за мен, защото и моята къща се напълни с вода.“

Изминаха се точно две седмици и кмета ни почина внезапно от рак. Той не беше лош човек, винаги ми помагаше, когато баща ми беше болен с инсулт на легло. Аз съм разведена с две деца и кмета ми даваше дърва за огрев от кметството, също посещаваше баща ми често. Но за прожекцията на филма, не знам какво му стана, че ни забрани, но Бог направи така, че филма беше прожектиран. Бог знае кога и как да даде!

Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница