Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща



страница1/119
Дата28.02.2022
Размер356.32 Kb.
#113590
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   119
Scruton Beauty

Предговор

Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща. Възможно е да ни въздейства по безброй много начини, но на нея никога не се гледа с безразличие. Красотата изисква да я забелязваме, тя говори открито с гласа на близък приятел. Ако някой проявява безразличие към красотата, то вероятно не е в състояние да я възприеме.


И все пак съжденията за красотата засягат въпроси на вкуса, а е възможно вкусът да е лишен от рационална основа. Ако това е така, как да обясним високото място, което красотата заема в живота ни и защо се жалваме от факта - ако наистина това е така, - че красотата е на път да изчезне от нашия свят? И дали е основателно твърдението на мнозината писатели и художници от Бодлер и Ницше до днес, че красотата и добротата се разминават, така че нещо да е красивo, тъкмо спрямо своята неморалност?
В допълнение, тъй като по природа вкусовете се различават, как е възможно норма, създадена според нечий вкус, да се използва, за да се построи съждение на вкуса на другиго? Как например да твърдим, че един музикален стил превъзхожда или е по-нисък от друг, след като сравнителните съждения просто отразяват вкуса на този, който ги прави?
Този познат ни релативизмът кара някои хора да отхвърлят съжденията за красотата като чисто „субективни”. Вкусовете не бива да се критикуват, твърдят те, понеже критикува ли се един вкус, се дава предимство на друг. Следователно, едва ли нещо, което се изучaва или преподава заслужава името „критика“. Подобна нагласа поставя под съмнение традиционните хуманитарни дисциплини. Изглежда, че ако се лишат от знанията за естетическото съждение изкуството, музиката, литературата и архитектурата, се разклащат устоите им в традицията и похватите, благодарение на които предшествениците ни са ги възприемали за стожери на академизма. Оттук произтича и днешната криза в хуманитарните науки: има ли смисъл да изучаваме нашето художествено и културно наследство, след като съждението за присъщата му красота е лишено от рационални основи? Или ако го изучаваме, не е ли уместно да е в духа на скептицизма, като поставяме под въпрос претенциите му за обективна достоверност и като деконструираме неговата положеност в трансцентното?
И когато всяка година наградата „Търнър“1, основана в памет на най-великия английски художник2, се присъжда на куп непочтително насмешливи еднодневки, не е ли това доказателство, че норми не съществуват, че модата еднолично диктува кой да бъде удостоен с награда и че е безсмислено да се търсят обективни принципи на вкуса или обществено споделен възглед за красотата? Много хора отговарят утвърдително на тези въпроси и в резултат се отказват да критикуват вкуса или мотивите на съдиите, присъждащи наградата „Търнър“.
В тази книга твърдя, че подобни скептични мисли за красотата са неоправдани. За мен красотата е истинска и универсална ценност, вкоренена в рационалната ни природа, а усетът за красота изпълнява незаменима роля за оформянето на човешкия свят. Подходът ми към темата не е исторически, не изяснявам усета за красота в психологически, още по-малко в еволюционен план. Подхождам философски и основните източници за доводите ми са философските произведения. Предназначението на тази книга е да разгърне полемика с цел да въведе един философски въпрос и да насърчи читателя да му даде отговор.
Някои части от книгата са започнати в друго време и на друго място. Благодарен съм на редакторите на „British Journal of Aesthetics“, на литературния подлистник на вестник „Times“, на списание „Philosophy“ и „City Journal“ за полученото от тях разрешение да преработя материали, вече отпечатани в техните издания. Благодарен съм и на Кристиан Бръгър, Малкълм Бъд, Боб Грант, Джон Хайман, Антъни О'Хиър и Дейвид Уигинс за полезните им коментари върху предишни версии. Те ме предпазиха от множество грешки, а за онези, изцяло по моя вина, дължа извинение.

Р.С.
Сперивил, Вирджиния,


май 2008 г.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   119




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница