Кратка история на митническия контрол в България



Дата16.10.2018
Размер300.77 Kb.


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

  1. Увод………………………….…………............................................. 2



  1. Кратка история на митническия контрол в България .................... 2



  1. Същност и съдържание на митническия контрол............................ 4



  1. Митническа тарифа. Тарифно класиране на стоките. Митническа стойност. Произход на стоките.......................................................... 5



  1. Външнотърговският режим на Република България и митническия контрол................................................................................................. 8



  1. Поставяне на стоките под митнически режими…………………...12



  1. Видове митнически режими..............................................................12



  1. Митническа политика. Нетарифни мерки....................................... 14



  1. Заключение......................................................................................... 16



  1. Използвана литература……………………………………………...17



  1. Увод

Все по-активното участие на България в световната търговска система, задълбочаването на международните връзки и ускоряването на външнотърговския обмен, изискват провеждането на адекватна митническа политика, която да отчита тенденциите в световната икономика и същевременно да е съобразена с възможностите на страната. Развитието на международните връзки на сътрудничество на България с другите страни в областта на митническата политика е условие за осъществяване на ефективен митнически контрол. Според закона митнически контрол е "извършването от митническите органи на специфични действия: като проверка на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряването на митническо законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове.

От друга страна са международните митнически конвенции, представляващи междудържавни споразумения, които имат имуществено значение в сравнение с действащите национални законодателства, тъй като тяхното правно действие е от ранга на международен закон. Това налага хармонизирането на режима по вноса и износа с цел интегрирането в европейските структури и структурите на Световната търговска организация.



  1. Кратка история на митническия контрол в България.

Митата са една от най-старите форми на косвени данъци. През Средновековието и Ренесанса те са били едни от най-важните приходоизточници. Впоследствие тяхното фискално значение постепенно намалява. Митата могат да се определят като косвен данък, който се начислява и събира при преминаване на стоките през границата. Митата се събират от митническата администрация за преминаващите през границата вносни, износни и транзитни стоки съгласно Митническата тарифа.

В историческото развитие на България едни от първите сведения за митата като приход за хазната дава договорът между хан Тервел и византийския император Теодосий Трети в началото на VIII в. от н. е. В него се предвижда задължението за търговците от двете страни да се снабдяват със специални разрешителни писма, с оглед да не избегнат митническия контрол. През IX-Х в. с мита са били облагани стоките не само на търговците, търгуващи с Византия, но и на тези, които са осъществявали търговска размяна с по-далечни страни като Киевска Русия, Великоморавия, Франкската империя и т.н. В Националния исторически музей в София са изложени оригинални оловни печати, използвани също през IX-Хв. на митницата на българо-византийската граница при тогавашния град Дебелт. Автентични сведения за наличие на облагане с мита се срещат и в три грамоти на цар Иван Александър от средата на XIVв. Общ термин за митата по това време е византийското наименование кумерк, което се употребява в Дубровнишката и в Рилската грамоти, а във Виргинската грамота този термин е заменен със славянобългарската дума царина.

След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство, на 07.04.1879 г. администрацията на временното руско управление изготвя, а императорският комисар княз Дондуков-Корсаков утвърждава „Проект за митарствен устав на Българското княжество". Този устав на практика е използван за първия митнически закон у нас в първите години след възстановяването на българската държава. В Берлинския договор от 1878г. в резултат на Берлинския конгрес се е предвиждало в Княжество България да не могат да се налагат мита, по-високи от 8% за вносните стоки. По този начин внасяните чуждестранни стоки в сравнение с произвежданите по занаятчийски начин български стоки стават значително по-евтини. Това води до западане на българските занаяти и впоследствие до разоряване на повечето от българските занаятчии и оттам на редица градове и региони в Подбалканските котловини и Предбалкана. На практика Княжество България не е в състояние да провежда самостоятелна митническа политика в интерес на своята национална икономика, което се отразява негативно на състоянието на бюджета на княжеството. През 1879г. се приема и Временна инструкция за митническите учреждения в Българското княжество. По-късно през 1881г. се разработва Проект за обща митническа тарифа за вносните и износните стоки, основаваща се на специфичните мита, което по това време е сравнително по-благоприятно за фиска. Независимо от сравнително ниския размер на митата те са представлявали един от най-важните приходоизточници за бюджета и през първите дванадесет години след възстановяването на българската държава между 1879г. и 1890г. те са заемали между 12,3% и 19,7% от общите приходи за държавния бюджет. През 1885г. се приема Закон за митниците на Княжество България, а през 1900г. - Правилник за митниците. В него се детайлизират някои основни постановки, свързани с дейността на митническите служители, служебната им отговорност преминаването на стоките през границата, процедурите по обмитяването и т.н. Значително изменение на митническия режим у нас настъпва с приемането в началото на 1895г. на Закон за насърчение на местната индустрия. Съгласно неговите разпоредби се освобождават от вносно мито непроизвежданите в нашата страна суровини и материали, а също и машините, необходими за изграждането на български индустриални предприятия. По този начин по законодателен път чрез регламентация на регулирането на външнотърговските взаимоотношения се дава мощен тласък за развитието на родното производство и преимуществено на индустрията.

През 1906г. се приема Закон за митниците, а през 1938г. - Правилник за митническата стража. Тези два нормативни акта действат до 1948г. Относително високи са приходите от мита непосредствено след Първата световна война, когато те са около 30% от общите бюджетни приходи. През годините на Втората световна война приходите от мита чувствително намаляват поради военните действия на основните търговски партньори на България. През 1948г. е приет друг Закон за митниците, който отменя този отпреди войната, както и редица правилници и наредби за прилагането му. През 1960 г. е приет осъвременен Закон за митниците, който с редица изменения бе в сила до началото на 1999г.

Днес нормативната база на митническия контрол е регламентирана в Закона за митниците, Правилника за приложение на закона за митниците и Правилника за вътрешния ред на митническите учреждения.

Съвременната нормативна уредба на митническия контрол, регламентираща както процедурите и органите на митническия контрол, така и начините на прилагане на действащите понастоящем митнически режими у нас, е приета през 1998 г., когато е гласуван от парламента нов Закон за митниците, а Министерският съвет е приел Постановление №270, с което е одобрен Правилник за прилагане на Закона за митниците. Те са в сила от 1 януари 1999 г и са в съответствие с директивите на Европейската комисия за митническия контрол и митническото облагане. От съществено значение за новата митническа уредба е Наредба № 11 от 1998 г на Министерството на финансите за реда за писмено деклариране на стоки пред митнически учреждения, в която се регламентира попълването на Единния административен документ (ЕАД) или на митническата декларация от юридическите лица, за които са дадени примерни екземпляри.




  1. Същност и съдържание на митническия контрол.

Митническия контрол в съвременна България все още е недооценена дейност както от законодателната, изпълнителната и съдебна власти, така и от обикновените български граждани. Действителността в нашата страна в момента показва, че годишно в държавния бюджет не влизат няколко милиарда лева от неплатени мита, ДДС и други подоходни и имуществени данъци, акцизи, такси и други държавни вземания, а в НОИ – стотици милиона лева неплатени осигуровки, тъй като официалният размер на икономиката в сянка е 34 % (а според неофициалната статистика процента е 50 %). Ето защо ролята на митническия надзор и митническия контрол ще се увеличава в следващите години докато и у нас размерът на сивата икономика не се понижи до средното й равнище в страните от ЕС (10-12 %).

Митническия надзор се определя като съвкупност от действията на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и друго разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор.

Митническият контрол включва осъществяването от страна на митническите органи на специфични действия като: проверка на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически и юридически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряване спазването на митническото законодателство и други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор.

Основните цели на митническия контрол могат да бъдат формулирани по следния начин:


    • Предпазване на обществото ни от внос на забранени за пренасяне през границата стоки;

    • Фискална, свеждаща се до акумулиране в държавния бюджет на мита и на останалите два косвени данъка – ДДС и акцизи за вносни стоки;

    • Опростяване и улесняване на външнотърговските процедури;

    • Осъществяване на външнотърговска, транспортна и финансова статистика.

През последните години се наблюдава постепенно намаляване на значението на една от основните цели на митническия контрол, респективно една от основните функции на митата – фискалната функция. Ето защо на преден план излиза другата основна цел на митническия контрол – защита на интересите на българското производство от конкурентен за българските производители внос и особено ако се използват дъмпингови цени, както и стимулирането на ефективния износ на български стоки. От съществено значение за развитието на митническия контрол е неговата решаваща роля при предпазването на българското население и на останалите потребители от страните на ЕС от редица стоки, чието контрабандно преминаване е забранено по силата на международни конвенции и спогодби, като: наркотици; вредни химикали; оръжие; селскостопански произведения и продукти, вредни за здравето; защитени видове растения и животни; произведения на изкуството и културата, в т.ч. и тези с археологическа стойност; валута и ценни книжа, в размери над разрешението от закона; благородни метали, над установените норми и др.

Митническия контрол е част от граничния контрол и се осъществява съвместно със следните държавни органи: правоохранителните органи на границата от системата на МВР (гранична полиция и паспортна служба); за ветеринарно-санитарен контрол; за здравен контрол на преминаващите пътници; за контрол върху преминаващите транспортни средства от службите към агенция „Пътища” и т.н. Синхронизацията на контролните действия между изброените държавни органи в името на защитата и отстояването на държавните интереси е в основата на ефективния граничен контрол, респективно митнически. В тази връзка е необходимо да се вземе под внимание обстоятелството, че първото съприкосновение на чуждестранния турист или бизнесмен е с митническите органи на ГККП и впечатлението, с което той ще остане често е определящо за отношението му към нашата страна и нашия народ.

Един от основните въпроси при разглеждането на митническия надзор и митническия контрол е изясняването на въпроса за митническата територия на съответната страна и в частност на Република България. Елементите на митническата територия са:




    • Сухоземна митническа територия. Тя може да бъде определена като земята (сушата), принадлежаща на съответната държава в рамките на нейните митнически граници, а също и островите, принадлежащи в териториалното море, изкуствените острови, установки, съоръжения и конструкции, които тя е изградила в морската икономическа зона или които тя стопанисва и над които упражнява изключителна юрисдикция по отношение на митническото законодателство като платформи за добив на нефт и газ, летища на изкуствени острови и т. н.

    • Водна митническа територия е пространството на реките, езерата, водохранилищата и каналите, разположени в пределите на митническата територия, а също вътрешните морски води, териториалното море и прилежащата зона.

    • Въздушна митническа територия е пространството над сухоземната и водната митническа територия на съответната страна, определено чрез мислено прокарване на вертикална линия, чиято основа се явява границата на сухоземната и водната митническа територия.

Необходимо е да кажем, че за Република България митническата й територия съвпада с територията на страната.




  1. Митническа тарифа. Тарифно класиране на стоките. Митническа стойност. Произход на стоките.

Митническата администрация е оторизирана с прилагането на митническите режими и облагането с мита, а процедурите са регламентирани в Закона за митниците и правилника за прилагането му. Лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят и се превозват от тях, преминаващи държавна граница на определените гранично пропускателни пунктове, подлежат на митнически контрол.

Обмитяването е облагане с мита, а облагането е законосъобразна дейност по определяне и събиране на митата. При този процес се изпълняват и строго определените в Закона за митниците митнически формалности при преминаването на стоки на митническата граница на страната. В този основен нормативен акт за митническия контрол се предвижда размерът на митата у нас да се определя от Министерския съвет, който издава Митническа тарифа на Република България. В Закона за митниците е предвидено Митническата тарифа да включва:


    • Номенклатура на Митническата тарифа, която от своя страна включва номенклатура на стоките, основана на Конвенцията на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките и на Комбинираната номенклатура на ЕС, от една страна, и от друга – номенклатурата, базирана въз основа на разпоредби за прилагане на тарифни мерки, включваща номенклатурата по Хармонизираната система, като се добавят към нея някои подразделения.

    • Ставки на митата, предоставяни от Република България при третиране за „най-облагодетелствана нация”.

    • Преференциални ставки на митата, предоставяни в съответствие със споразумения, по които Република България е страна.

    • Преференциални ставки на митата, предоставяни от Република България в рамките на Общата система от преференции.

    • Автономни тарифни мерки.

    • Допълнителни мерни единици.

У нас преобладаващо се прилагат ставки на митата, определени на адвалорна основа, която се изчислява в процент от митническата стойност на стоките, ако не е предвидено друго.

Тарифното класиране на стоките е определянето на позициите и подпозициите в номенклатурите на Митническата тарифа, съгласно нейните правила, като се използват следните термини:


    • „позиция”, с която се определя четирицифреното число, посочено в колона „Тарифен номер” и съответстващо описание на стоките;

    • „подпозиция”, с която се определя шест или осемцифреното число, посочено в колона „Тарифен номер” и съответстващо описание на стоките;

    • „тарифен номер”, с който се определя деветцифреното число, посочено в колона „Тарифен номер” и съответстващо описание на стоките;

Митническата тарифа обхваща ставките на митата върху над 10 000 стоки. За 2002 г Комбинираната номенклатура на Република България съдържа 10 620 тарифни номера с отделни митнически ставки, в т.ч. 8 178 за промишлени стоки и 2 442 за селскостопански стоки. При селскостопанските стоки се използват тарифните квоти, тъй като те са по-чувствителни на ценови промени.

От съществено значение за изясняването на процеса на обмитяване има определянето на митническата стойност. Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в левове. Разпоредбите на Закона за митниците уреждат определянето на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа на Република България. Митническата стойност на внасяните стоки е договорената стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките, продадени за износ на Република България при условие, че:


    • Няма ограничение относно правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача, освен ограниченията, които са установени с нормативни актове на Република България;

    • Продажбата или цената не е подчинена на условия, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;

    • Каквато и да е част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или разпореждане със стоките от купувача не се връща пряко или косвено на продавача, освен ако се налага корекция.

Реално платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или следва да плати за внасяните стоки на продавачи или негова полза и включва всички плащания от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача, които са извършени или предстои да бъдат извършени като условие за продажбата. Плащането не е необходимо винаги да бъде под формата на превеждане на пари в брой чрез внасяне в касата на митническия пункт или като паричен превод, а може да бъде осъществено чрез акредитив и може да бъде извършено пряко или косвено.

В случаите когато митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена по посочените начини, тя следва да се определи чрез способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл VII от Общото споразумение по митата и търговията – по известно като ГАТТ. През 1995 г е създадена Световната търговска организация, а България е неин член от 1996 г. Митническата стойност, определена по този начин, не може да се основава на:


    • Продажна цена в Република България на стоки, произведени в България;

    • Система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата стойност от две възможни;

    • Производствени разходи, различни от изчислените стойности, които са били определени за идентични и сходни стоки;

    • Цени на стоки, продадени за износ, който обаче не е предвиден за Република България;

    • Субективно определени или фиктивни стойности.

При определяне на митническата стойност съгласно посочените способи към реално платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят:




    • Разходите за комисионни и възнаграждения за посредничество; разходи за контейнери; разходи за опаковка, включваща труд и материали;

    • Стойността на материали, съставки и части, включени във внасяните стоки; инструменти, клишета и матрици, използвани при производството на внасяните стоки; инженеринг, разработки, художествено оформление, дизайн, планове, чертежи, които не са изработени в Република България и са били необходими за производството на внасяните стоки;

    • Роялти (авторски права) и лицензни такси, които трябва да се заплатят, а не са включени в платената или предстоящата за плащане цена;

    • Разходи за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България, товаро-разтоварни и обработващи операции, както и застраховка.

Особено голямо значение при вноса на стоки има техният сертификат за произход, тъй като в зависимост от произхода на стоката, която се внася, вносителят може да ползва някакви преференции, като прилага за внесените от него стоки нулева или намалена ставка на митата. С този документ се доказва, че определена стока е произлязла от дадена страна. Произходът на стоките е:



    1. непреференциален, който служи за целите на:

  • прилагането на митническата тарифа, с изключение на преференциалните тарифни мерки;

  • прилагането на установени с акт на Министерския съвет мерки, различни от тарифните;

  • изготвянето и издаването на сертификати за произход.

При определянето на произхода на стоките е необходимо да се има предвид обстоятелството, че стоките, които произхождат от дадена страна, са само тези, които са изцяло произведени или добити в нея като: руди и други минерали; живи животни, които са родени и отгледани в страната и др. За стоките, в чието производство участва повече от една страна, се счита, че те произхождат от страната, в която са претърпели своята последна, най-съществена преработка или обработка, довела до произвеждането на нов артикул.

    1. преференциален - регламентира се с:

  • международни споразумения, по които Република България е страна относно въвеждането на преференциални тарифни мерки;

  • нормативни актове за едностранно приети от Република България преференциални тарифни мерки – Обща система за преференции.

Визираният преференциален произход на стоките, който е предмет на тарифни преференции по международни търговски споразумения, по които България е една от страните, се определя с правилата за произход. В тези случаи произходът на стоката се доказва със Сертификат за движение на стоките EUR 1. Тарифните преференции се използват за стоки с произход от развиващите се страни, наречени „страни - бенефициенти”, директно транспортирани до Република България. При внос на стоки у нас от страна – бенефициент тарифните преференции се ползват само ако се представи на митническите органи Сертификат за произход форма А, който впоследствие се прилага към митническата декларация. Той се използва при износ на стоки от Р България за Австралия, Канада, Нова Зеландия, САЩ, Япония, Руската Федерация. Представянето му е необходимо условие за ползване на преференции при вноса на български стоки в тези страни, т.е. това е преференциален сертификат. Страната-износителка трябва да докаже, че изнасяната стока е изцяло произведена в нея или е претърпяла достатъчна степен на преработка, съобразно приетите преференциални схеми. Удостоверяването и доказването на това обстоятелство се извършва със сертификат форма "А". Той се заверява от Българската търговско-промишлена палата в 1 оригинал и три копия, по искане на българска фирма-износител. Попълва се четливо на английски или френски езици. Бланките за този сертификат са специални, изработени в съответствие с изискванията на Общата система за преференции.


  1. Външнотърговският режим на Република България и митническия контрол

Една от основните цели на митническия контрол е да защитава обществото ни от внос на забранени предмети за контрабанда през границата като: наркотици и наркотични вещества; прекурсори; оръжие; радиоактивни материали; порнографски издания и други. На следващо място в развитите страни митническата политика, респективно митническия контрол съдействат за развитието на външната търговия. С оглед опазването на населението на страната ни от вредното влияние на тези стоки, както и с оглед уреждане мерките на търговската политика, обхванати от външнотърговския режим, които се прилагат при внасянето и изнасянето на стоки от юридически лица и еднолични търговци на и от територията на Република България Министерския съвет е издал Постановление № 233 за външнотърговския режим на Република България, а част от него като Приложение № 4 е Наредба за условията и реда на регистриране и разрешаване на външнотърговските сделки. Постановлението за външнотърговския режим на Република България е един от основните нормативни актове, които следва да познават и да прилагат, съгласно своята компетентност както от търговците и служителите, упражняващи импортно-експортна дейност и от митническите агенти, които обслужват част от тях, така и от митническата администрация.



На РАЗРЕШИТЕЛЕН РЕЖИМ подлежат сделките със следните стоки при:


  • Въвеждане, износ и реекспорт на ядрен материал, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, като се спазват изискванията на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели. Разрешението се предоставя от Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели;

  • Въвеждане, износ и реекспорт на взривни вещества и пиротехнически материали и изделия от тях с гражданско предназначение, при спазване на изискванията на Закона за контрол на външнотърговска дейност с оръжие и стоки с възможна двойна употреба. Разрешението се предоставя от Министерството на икономиката;

  • Въвеждане, износ и реекспорт на ловно и спортно оръжие, газови и сигнални пистолети и револвери и боеприпаси за тях, както и при въвеждане на оптични мерници, лазерни прицели, газов спрей, като се спазват изискванията на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и стоки с възможна двойна употреба. Разрешението се дава от Министерството на икономиката;

  • Въвеждане, износ и реекспорт на застрашени видове от дивата флора и фауна, включени във Вашингтонската конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна, като се спазват изискванията на конвенцията и Закона за защита на природата. Разрешението се дава от Министерството на околната среда и водите;

  • Въвеждане на полиграфическа продукция за публично предлагане по начин, подобен на използването на ценните книги. Разрешението се дава от Министерството на финансите;

  • Въвеждане на продукти за растителна защита, като се спазват изискванията на Закона за защита на растенията. Разрешение се дава от Министерството на земеделието и горите;

  • Внос на лекарства за хуманната медицина, като се спазват изискванията на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Разрешението се предоставя от Министерството на здравеопазването;

  • Внос на ветеринарномедицински препарати, като се спазват изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност;

  • Внос на азбест и азбестови продукти, като се спазват изискванията на Закона за Народното здраве и при спазване изискванията на Наредба № 12 от 1993г. за санитарните правила при внос;

  • Износ и реекспорт на произведения на изкуството и предмети с историческа, археологическа, нумизматична, етнографска, художествена и антикварна стойност, както и музейни и природни образци, като се спазват изискванията на Закона за паметниците на културата и музеите. Разрешението за тях се издава от Министерството на културата;

  • Износ и реекспорт на диви растения и части от тях, включително култивирани, лишеи и мъхове, като се спазват изискванията на Закона за опазване на околната среда, Закона за защита на природата, Закона за лечебните растения и Закона за горите. Разрешението за износ и реекспорт на тези растения се издава от Министерството на околната среда и водите;

  • Износ и внос на жив дивеч и генетичен материал от него, както и при износ на ловни трофеи, паднали дивечови рога и дивечови продукти, като се спазват изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча;

  • Износ и реекспорт на диворастящи гъби, като се спазват изискванията на Закона за горите. Разрешението за тях се издава от Министерството на земеделието и горите;

  • Износ и реекспорт на диви животни и части от тях, като се спазват изискванията на Закона за опазване на околната среда. Разрешението се издава от Министерството на околната среда и водите.


На РАЗРЕШИТЕЛЕН РЕЖИМ подлежат и сделките:


  • При въвеждане, директен транзит, износ и реекспорт на военна и специална продукция и за стоки и технологии с възможна двойна употреба, като се спазват изискванията на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба;

  • При въвеждане, износ и реекспорт на упойващи и психотропни вещества, като се спазват изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите; Наредбата за условията и реда за издаване на лицензи за дейности с наркотични вещества за медицински и ветеринарномедицински цели;

  • При въвеждане, износ и реекспорт на контролирани химични вещества, използвани за производство на упойващи и психотротни вещества, като се спазват изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Наредбата за контрол върху прекурсорите;

  • При въвеждане, износ и реекспорт на стоки в изпълнение на междуправителствени спогодби и протоколи, от които произтичат разплащания с бюджета. Разрешението се издава от Министерството на финансите.

Стоките, подлежащи на РЕГИСТРАЦИЯ от съответните министерства и централни ведомства при въвеждане на територията на Република България са:




  • Поликарбонати – от Министерството на икономиката;

  • Стампер – Министерство на икономиката. До неотдавна вноса на стампери бе на разрешителен режим, а Република България бе сред страните, които произвеждаха най – много компактдискове по нелегален начин.

  • Небутилирани високоалкохолни напитки, етилов алкохол с обемен алкохолометричен титър под 80% и сложни алкохолни препарати от видовете, използвани за производството на напитки – от Министерството на икономиката.


На РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ подлежи и износа на: необработен дървен материал, в т.ч.: иглолистна и широколистна дървесина с диаметър на тънкия край над 4 см от всички дървесни видове. Регистрацията се извършва в Министерството на земеделието и горите. С оглед на осъществяването на координация и за статистически цели ведомствата, които осъществяват регистриране и/или разрешаване на въвеждането, вноса, износа и реекспорта на посочените по – горе сделки със стоки в края на всяко тримесечие следва да изпратят в Министерството на икономиката обобщени справки за регистрираните и разрешените сделки. Тези справки се обобщават и данните от тях се засичат с постъпилите данни в агенция „Митници”, където също се водят на специален отчет сделките със стоки на разрешителен и регистрационен режим.

В постановлението се посочва, че Министерството на икономиката разпределя квотите за износ и реекспорт за САЩ и Канада за текстилни изделия и облекла с български произход при условия и ред, определени със специална наредба на министъра на икономиката. В допълнителните разпоредби на ПМС № 233 е посочено, че терминът „квота” е количествено ограничение при внасяне и изнасяне на стоки, което може да бъде изразено в стойност или във физически единици или по друг начин.

С постановлението се регламентира, че тарифната квота за износ на живи животни от рода на дребния рогат добитък и месо от тях се администрира също с наредба на министъра на икономиката. В допълнителните разпоредби на постановлението е визирано, че терминът „тарифна квота” е количество стока, изразено в стойност или във физически единици, за което се прилага намалена ставка на митото, като при превишаване на размера на това количество се възстановява облагането със ставката по митническата тарифа.

В наредбата за реда за регистриране и разрешаване на външнотърговските сделки, която е част от ПМС № 233 за външнотърговския режим, се уреждат условията и редът за регистриране и разрешаване на сделките за внасяне, изнасяне и на стоки и юридически лица и еднолични търговци или т.нар. заявители. В нея се визира, че заявителят или лице, което има право да го представлява подава два екземпляра на попълнен формуляр на удостоверение за внасяне (изнасяне) по образец във ведомствата, които бяха посочени по – горе. Удостоверенията, които са валидни три месеца се издават от ръководителите на съответните ведомства.


РЕГИСТРИРАНЕ НА СДЕЛКИТЕ със стоките, които бяха посочени, се извършват в еднодневен срок от подаване на удостоверението. От заявителя се изисква да представи удостоверения за съдебна и за данъчна регистрация, код по БУЛСТАТ, договор и/или фактура, и/или поръчка – при изнасяне и договор или проформа – фактура при внасяне. За стоките, за които в нормативен акт се предвижда лицензиране за търговия или производство, да се представи лиценза.
РАЗРЕШАВАНЕТО НА СДЕЛКИТЕ се извършва в петдневен срок от подаване на заявлението, към което следва да се приложат: удостоверение за данъчна и съдебна регистрация и код по БУЛСТАТ; документи, потвърждаващи верността на данните в удостоверението, като: договор, проформа – фактура, поръчка, сертификат за качество, ветеринарно разрешително, лиценз за търговия или производство, ако се изисква с нормативен акт такъв; други документи, определени с нормативен акт на компетентния орган на изпълнителната власт, потвърждаващи изпълнението на условията, при които се извършва сделката.

В Наредбата е предвидено, че отказът да се разреши изнасянето или внасянето се мотивира писмено, а документите се връщат на заявителя. Отказът е възможно да бъде обжалван в седемдневен срок пред ръководителя на ведомството, което го е издало. Той в четиринадесетдневен срок следва да се произнесе по него. При потвърждаване на отказа, който е индивидуален административен акт, заявителят е възможно да обжалва по съдебен ред в съответствие с разпоредбите на Закона за административното производство.





  1. Поставяне на стоките под митнически режими. Видове митнически режими.

Поставянето на стоки под митнически режими включва следните дейности: деклариране на стоките пред митническите органи и поставяне на стоките под митнически режими.

Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим внос, транзит, митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временен внос, пасивно усъвършенстване, износ или временен износ подлежи на деклариране.

Писменото деклариране по нормалната процедура се извършва с митническа декларация по образец и по процедура, определени от Министъра на финансите. Към митническата декларация се прилагат и всички документи за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани. Митническите декларации се приемат незабавно, ако стоките са представени пред тях. След приемане на митническата декларация, по искане на декларатора, митническите органи могат да му разрешат да извърши една или повече поправки, но не могат да се включват стоки различни от първоначално декларираните. По искане на декларатора митническите органи могат да анулират приета митническа декларация, ако той докаже, че стоката е декларирана погрешно.

Писмено деклариране на стоки пред митническите органи с по-опростена процедура. За облекчаване на митническите формалности при спазване на процедурите за деклариране митническите органи разрешават: представяне на опростена митническа декларация, несъдържаща някои от изискваните данни или към която не са приложени някои от изискваните документи; вместо митническа декларация може да бъде предоставен търговски или друг документ, придружен с молба за поставяне на стоките под съответния митнически режим; декларирането на стоките под съответния митнически режим да се осъществи, като се впишат стоките в счетоводните документи на декларатора. В ЗМ са предвидени и т.нар. други видове деклариране. В случаите, когато декларирането пред митническите органи е извършено по електронен път, устно или чрез друго действие.


  1. Видове митнически режими.

В ЗМ са регламентирани общо 9 митнически режима, които са:

1. внос,

2. транзит,

3. митническо складиране,

4. активно усъвършенстване:

- с отложено плащане

- с възстановяване,

5. обработка под митнически контрол,

6. временен внос,

7. пасивно усъвършенстване,

8. износ,

9. временен износ,

а в Наредба № 11 за реда на писмено деклариране на стоки пред митнически учреждения са описани общи 11 митнически режима. В нея влизат освен посочените 9 режима, регламентирани със ЗМ, и следните митнически режими: реекспортиране на стоки извън митническата територия на Република България и реимпорт.



Митнически режим ВНОС. Чрез този режим на чуждестранните стоки се придава митнически статут на местни стоки и обхваща прилагането на мерките на търговската политика, извършването на формалностите, предвидени за внос на стоки и облагането с дължимите митни сборове.

Митнически режим ТРАНЗИТ. Той е един от най-използваните митнически режими. Той разрешава пренасянето от едно място до друго на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика, както и на местни стоки, предназначени за изнасяне, за които са извършени съответните митнически формалности. Пренасянето на стоки се осъществява: а) съгласно разпоредбите за режим транзит в Република България; б) под прикритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР от 1975 г. Карнет ТИР се прилага, когато пренасянето е започнало или трябва да завърши в друга страна; в) под покритието на карнет АТА, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за временно допускане на стоки от 1961 г., както и на други конвенции, по които Република България е страна; г) чрез пощенски пратки, включително колети.



Митнически режим МИТНИЧЕСКО СКЛАДИРАНЕ. В ЗМ е предвидено чрез режима митническо складиране да се разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на: чуждестранни стоки, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика; местни стоки, за които съгласно действащите разпоредби при поставянето им в митнически склад е предвидено прилагането на мерки като при износ.

Митнически склад е всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия.



Митнически режим АКТИВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ. При него се разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстването на: а) чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти, без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика; б) внесени стоки, за които ще бъдат възстановени или опростени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Република България.

В ЗМ е предвидено, че терминът „операции по усъвършенстване” означава: обработка на стоки, включително тяхното монтиране и комплектоване с други стоки; преработка на стоки; поправка на стоки, включително пълното им възстановяване.



Митнически режим ОБРАБОТКА ПОД МИТИНЧЕСКИ КОНТРОЛ. Той разрешава допускането на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки за обработка с цел промяна на вида или състоянието им, без да се облагат с вносни митни сборове или да се подлагат на мерките на търговската политика. Получените в резултат на обработката продукти се оформят за износ в страната след заплащане на дължимите за тях вносни митни сборове.

Митнически режим ВРЕМЕНЕН ВНОС. Този режим разрешава ползването на митническата територия на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба. Режимът временен внос е много често обект на нарушения от недобросъвестни вносители на стоки и респективно е един от режимите, където митническият контрол трябва да бъде особено стриктен и да не допуска заобикалянето му. Максималният срок, през който стоките могат да останат под режим временен внос е 24 месеца. След изтичането му, стоките трябва да се реекспортират или да получат ново митническо направление.

Митнически режим ПАСИВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ. Той разрешава да се изнасят временно местни стоки извън митническата територия на Република България, за да се подложат на операции по тяхното усъвършенстване и получените в резултат на тези операции продукти да бъдат оформени под режим внос с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове.

Митнически режим ИЗНОС. Това е един от най-често използваните митнически режими и представлява изнасяне на местни стоки извън митническата територия на Република България и включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено – облагане с износни митни сборове. Местните стоки, предназначени да бъдат изнесени, се поставят под режим износ , но това не се отнася за стоките, поставени под режим пасивно усъвършенстване и временен износ. Декларацията за износ се представя в митническото учреждение, в района на което се подготвят експедицията и товаренето на стоките за износ. В ЗМ е предвидено, че износ се разрешава само ако стоките напускат митническата територия на Република България в същото състояние, в което са били при приемане на декларацията за износ.

Митнически режим ВРЕМЕНЕН ИЗНОС. Разрешава местни стоки да се изнесат временно извън митническата територия на Република България при условие да бъдат реимпортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба. Временното изнасяне на местни стоки като специфична форма на износ включва облагането им с износни митни сборове, прилагане на мерките на търговската политика, както и всякакви други мерки, предвидени за износ на местни стоки извън митническата територия на Република България.

  1. Митническа политика. Нетарифни мерки

Държавата посредством провежданата от нея митническа политика, може да въздейства върху икономическите отношения на страната. От една страна тя може "да затрудни всяко производство, както и обратното - да стимулира производството и търговията" . Като част от финансовата политика тя е средство, чрез което държавата регулира външноикономическата си стратегия. И в тази връзка митническата политика може да се разглежда като "съвкупност от действия, които държавата прилага, за регулиране на външнотърговската стратегия”. Митническата политика намира израз в митническата тарифа на страната. Тя представлява установена от държавата система за определяне, изчисляване, облагане и събиране на митата или за пропускане на някои стоки безмитно. Всички стоки, които са разрешени за внос, износ и транзит са поименно изброени, като се посочва начинът за определяне на митата, митническите процедури и формалности и размерът на митата. Стоките се класифицират в зависимост от техния произход, предназначение и степен на обработка. В международната практика намират приложение прости (едноколонни) и сложни (многоколонни) митнически тарифи.

Митническите ставки на вносните стоки са диференцирани в зависимост от характера и преработката на стоката. Те са най-високи за готовите изделия и луксозните стоки, а са минимални за горивата и суровините.

Митническата облагаема стойност се определя върху основата на договорената покупна цена плюс разходите до български вносен пункт. Митото се начислява върху левовата равностойност на митническата облагаема стойност в чужда валута по централния курс на БНБ към датата на извършване на митническата заверка. Правилата за определяне на митническата облагаема стойност са детайлно изложени в Закона за митниците ( в сила от 01/ 01/ 1999г.) и Правилника за приложението му.

Митническото оформяне на стоките става срещу представяне на митническа декларация (сега единен административен документ), с приложени към нея фактура, спецификация, транспортни документи, застрахователни документи, сертификат за произход, удостоверение за износ/внос, експорт лиценз (ако стоката е на такъв режим), сертификати за качеството (или ветеринарен, фитосанитарен и т.н. сертификати), документ за платена митническа такса и др.

От датата на присъединяването на страната ни към Европейския съюз митническите органи ще прилагат директно законодателството на Общността, чрез което са регламентирани общи процедури, тарифни и нетарифни мерки /забрани и ограничения/ при износ и внос на стоки за и от “трети” за ЕС страни и еднакви инструменти за митнически контрол.

Нетарифните мерки, прилагани в ЕС са регламентирани в законодателството на или на Общността, или на национално ниво за ограничен кръг мерки. Ролята на митническите органи в тези случаи е да подпомагат съответния компетентен национален орган по осъществяването на контрола, свързан със съответните забрани и ограничения на основата на споразумения за сътрудничество и взаимодействие.

Нетарифните мерки, приложими в ЕС биха могли да се групират, както следва:

-ветеринарен контрол – за живи животни и продукти от животински произход, риба и рибни продукти;

-фитосанитарен контрол – за растения, растителни и други продукти;

-контрол за съответствие на качеството на пресни плодове и зеленчуци;

-контрол на фуражи;

-контрол на лекарства;

-контрол на наркотици и прекурсори;

-контрол на радиоактивни материали и отпадъци;

-спазване на въведено ембарго спрямо страни в изпълнение на Общи позиции на Съвета на Европейския съюз и Резолюции на Съвета за сигурност на ООН;

-продукти от стомана и желязо лицензионни режими;

-ограничения на търговската политика – напр. спазване изискванията, регламентирани в Схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес при внос, износ и транзит на необработени диаманти;

-контрол на търговията със застрашените видове на дивата флора и фауна съгласно изискванията на Вашингтонската конвенция /CITES/;

-текстилни изделия;

-експортен контрол върху стоки с възможна двойна употреба;

-превоз на опасни отпадъци за съблюдаване спазването на изискванията на Базелската конвенция за контрол на трансгранично движение на опасни отпадъци и тяхното унищожаване;

-износ и временен износ на културни стоки;

-оръжия и взривни вещества;

-други ограничения и забрани.

Част от тези мерки са интегрирани в Интегрираната тарифа TARIC на ЕС, а друга част са въведени като национални.


  1. Заключение

Нормативната уредба в областта на митническия контрол и на другите разновидности на граничния контрол, както и на търговаската политика е твърде разнообразна и многостранна и освен Закона за митниците, правилника за прилагането му и няколкото постановления и наредби във връзка с декларирането, тарифирането и на външнотърговския режим, в българското законодателство са налице и много други нормативни актове в редица области, които имат отношение към митническата и външнотърговската ни политика в стопанското, образователното, здравното и банковото законодателство. Една от основните функции на митническия контрол е да защити интересите на страната ни относно внос на забранени предмети за контрабанда през границата като: наркотици и подобни тях вещества. С нормативните актови които определят външнотърговските режими се залага точно на този контрол. Поради голямата динамика на промени във външнотърговския режим респективно и на Митническата тарифа, породени то различни предимно външни обстоятелства е наложително митническите агенти, представителите на експортно-имортни фирми, както и на митническия контрол своевременно да се запознават с тях. Това е възможно да се осъществи чрез абонамент за някоя от компютърните програми /НОРМА, АПИС и др., които се актуализират своевременно, както и чрез ежедневни справки с „Държавен вестник”.




  1. Използвана литература




  1. Йосиф Аврамов - „Митнически и данъчен контрол”, „СИЕЛА” 2002




  1. Агенция „Митници” - http://www.customs.government.bg



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница