Краткосрочните сделки (до 3 години) обикновено се наричат „рентинг

Наименованието „лизинг” идва от английската дума „to lease”, която означава прехвърляне на фактическото владение на определена вещ от едно лице на друго, при което прехвърлителят запазва определен интерес към тази вещ.

В практиката са познати различни лизингови операции с паричен характер, но сред тях основни са:

• 
  оперативният лизинг (operational), който представлява частично финансиране на определени инвестиции
  
• 
  финансовият лизинг (finance lease; leasing finance), който представлява цялостното финансиране на инвестицията
  

Краткосрочните сделки (до 3 години) обикновено се наричат „рентинг”.

Противоположно на това, лизингът е средносрочна или дългосрочна операция по наемане на промишлено технологично оборудване за по-дълъг срок (до 15 години).

Разликата между тях е, че при рентинга обектът на договора след това може да бъде обект на поредица от аналогични операции, докато при лизинга срокът на договора се определя от реалния срок на използването на оборудването, което се дава под наем.

Между лизинга и арендата има някои съществени раличия:

• 
  при лизинга инициативата за сделката е у арендатора, който избира обекта на сделката
  
• 
  срокът на лизинга обикновено е по-малък от срока на физическия живот на оборудването и се приближава към данъчната амортизация
  
• 
  след изтичане на срока арендните отношения могат да се продължат при нови условия или клиентът да придобие имуществото по остатъчна стойност
  
• 
  арендодател е обикновено фирма (лизингова компания)
  
• 
  арендните плащания се извършват периодично (ежемесечно, тримесечно или полугодишно), като тяхната сума е по-голяма от цената, по която обектът може да се закупи при обикновени търговски сделки
  

Субекти на лизинговите сделки са :

• 
  производителя на оборудването и машините
  
• 
  арендодателят (лизинговата компания), като специализиран субект на такива сделки
  
• 
  арендаторът - субектът, който получава и използва съответния обект за определен период и при договорени условия (финансови, платежни и пр.)
  

Прекият лизинг обаче има граници – по принцип лизинговите операции на банките и привлечените компании трябва да са „еквивалентни на отпуснат кредит” , като договорите за лизинг не могат да бъдат краткосрочни нито да ангажират наемодателя с поддръжка на имуществото . Максималния срок на наем е 40 г. Днес банките предлагат за наемане всички видове оборудване . Цените и сумите на сделките , а също и разходите по тях са огромни.

За банките прекият лизинг има предимства ,но и недостатъци. Като собственици на имущество банките могат да ползват фиксални облекчения .Чрез лизинга банката , предлагайки на своите клиенти метод за финансиране , различен от прекия кредит, разширява своите опреации, престиж и клиантела.

Съществуват обаче инеудобства – наемите не растат тека бързо както лихвените проценти. Освен това съществува риск от бързо спадане на остатачната среда на дадено под наем оборудване . Така в края на наемяния банките могат да се окажат собствяеници на големи клоичества използвано и трудно реализируемо имущество .

От гледна точка на банките в лизинговите операции обикновено се дефинират „пряк” и „непряк” лизинг . При повечето лизингови сдеки финансовите институти играят съществена роля . Те може да предлагат лизингови услуги или да участват като кредитири на лизинговите сделки. Поради това произтичати промени в техмиката на лизинговите сделки , както и тяхното клацифициране на преки и непреки

При прекия лизинг ролята на лизингодател се поема непосредствено от съответната финансова институция, която лизингува предварително придобитото имущество на заинтересованите клиенти , като диверсифицира предлаганте услуги и попълва определени пазарни сегменти.

Непрекия лизинг се осъществява също с намесата на банките,но в случая те се появяяват едва тогава,когато лизингодателят или негов посредник се нуждае от допълнителни ликвидни средства ,с които да придобие собствеността върху имущецтвото,предназначено за лизингуване.При тези сделки финансовите институти отпускат кредит на лизингова компания.

В България договорите за лизинг се базират на действащия Закон за задълженията и договорите , като не съществува специфично законодателство в разглежданата област .

Най-често условно се разграничават два основни типа или модела договори които служат за по-натъшното модифициране на контактите в зависимост в зависимост от конкретните условия и потребностите и интересите на страните в сделките .

Първият тип договори са т. нар. „договори за пълно амортизиране на обектите” . При тях в рамките на договорения срок лизинговите обекти се амортизират напълно , като се покриват в това число и разходите по производството и доставката , а също така разходите за финансиране включително риска и печалбата на лизингодателя . След изтичане на основния срок на лизингуване този тип договори предполага различни начини на използване на лизинговите обекти .

При втория тип договори т. нар. "договори за частично амортизиране на лизинговите обекти” . лизингодателят получава само част от своите разходи по придобиване , рефинансиране , за управление на риска и разходите за управление , както и допълнителни печалби. В тези случаи е необходимо лизингодателя да бъде осигурен от лизингополучателя за неамортизираната част на на лизинговите обекти , например лизингополучателят се договаря с лизингодателя да получи обектите на предварително договорена цена. Лизинговите вноски са сумите , изплащани от лизингополучателя . Основата за тяхното определяне е покупната цена на лизинговите обекти , други разходи на лизингодателя , както и неговият доход за инвестираните капитали .

Обикновено лизингоплучателя се обръща към съответнта специализирана лизингова компания или финансова институция като и възлага да закупи и му отдаде под лизинг предварително срецифирани стоки..

1. 
   Интерес към определен актив
   
2. 
   Изпращане на оферта
   
3. 
   Искане за ползване на лизинг
   
4. 
   Проучване на офертата
   
5. 
   Договор за лизинг
   
6. 
   Плащане на цената на актива
   
7. 
   Предаване на актива
   
8. 
   Предоставяне правото на ползване на актива
   
9. 
   Плащане на лизингови вноски
   
10. 
    Потвърждаване правото на собственост върху актива
    

Факторингът може да включва една или повече от следните услуги:

• 
  изкупуване на вземания по търговски документи с отложено плащане
  
• 
  събиране на вземания
  
• 
  превеждане на събраните вземания на Доставчика
  
• 
  авансово кредитиране на доставчика
  
• 
  други услуги, изрично договорени между страните
  

Участниците при факторинга са длъжник, първоначален кредитор – доставчик и фактор.

• 
  длъжникът е купувач по търговската сделка, който след сключване на договор за факторинг се съгласява вместо на доставчика, да плаща своите задължения на друго лице, в полза на което са отстъпени.
  
• 
  Първоначален кредитор е доставчик по търговската сделка, който е доставил стоката на купувача с отложено плащане, срещу издаване на документ, съдържащ права върху бъдещи вземания.
  

Договорът за факторинг включва страните по факторинговата сделка, техните права, задължения и отговорности, предмет на договора, цена на договора (лихви, такси, комисионни), документи, които са основание за извършване на факторинговите операции (договори, фактури и др.), срок, падеж, гратисен период, срок за предаване на документите, основание за факторинга, условията за изкупуване на вземанията и финансиране на доставчика, гаранции, предоставени от доставчика във връзка с цедираните вземания, разпределяне на риска, лихвата при регрес на риска, други клаузи.

Прехвърлянето на правата по вземанията става чрез цесия – прехвърлителна сделка, регулирана от законодателството, на основание на която Доставчика продава, а Фактора изкупува вземанията на Доставчика, съгласно договорът за факторинг.

Факторът представлява лицензирана от компетентен орган факторингова компания (банка или факторингово дружество), в полза на което се отстъпват правата по вземания. Чрез авансиране плащането по търговски сделки, той създава условия за набавяне на средства, необходими за финансиране продажбите на кредит.

Основните отговорности, които факторът поема при извършване на факторинг са:

• 
  изкупуване на вземания, свързани с търговската сделка
  
• 
  финансиране и гарантиране на доставката на стоките
  
• 
  поемане на кредитния риск
  
• 
  застраховане доставката на стоките и водене на статистика по пласмента
  
• 
  управление на експорта
  
• 
  поемане на счетоводното и информационно осигуряване по сделката
  
• 
  инкасиране на вземанията
  

1.В зависимост от поемане на делкладере-риска:

• 
  регресивен факторинг, с поемане на риска при възможност за прехвърляне към първоначалния кредитор
  
• 
  безрегресивен факторинг, с поемане на риска без възможност за прехвърляне към първоначалния кредитор
  

• 
  вътрешен факторинг, който се осъществява с страната
  
• 
  експортен факторинг, който се осъществява извън рамките на страната
  

• 
  прогресивен факторинг, с финансиране в момента на изкупуването
  
• 
  падежен факторинг, без финансиране в момента на изкупуването
  

• 
  открит факторинг, с поемане воденето на счетоводството на длъжника
  
• 
  ненотифициран факторинг, без поемане счетоводството на длъжника
  

• 
  традиционен факторинг, без обмен на данни по електронен път и он-лайн връзка
  
• 
  иновативен факторинг, с обмен на данни по електронен път и он-лайн връзка
  

1. 
   Търговски договор и доставка на стока
   
2. 
   Искане за ползване на факторинг
   
3. 
   Договор за факторинг
   
4. 
   Прехвъряне правото на вземанията
   
5. 
   Инкасиране на вземанията
   
6. 
   Заплащане на падежните задължения
   

Участници в форфетирането са форфетьорът длъжникът по търговската сделка и първоначалния кредитор.

Форфетингът е специализираната институция, която купува вземания и по този начин я осигурява финансово. Той:

• 
  винаги купува точни вземания
  
• 
  отказва се от регрес на риска към продавача
  
• 
  поема всички рискове по вземането
  
• 
  изкупува вземането изцяло и глобално
  
• 
  изплаща незабавно еквивалента на вземането
  
• 
  удържа лихвите до деня на падежа
  
• 
  изготвя при необходимост погасителен план за издължаване на кредита
  
• 
  длъжникът е купувач по търговската сделка или ползвател на услуга, при която плащането е отложено в бъдеще. Първоначален кредитор е продавач по търговската сделка, чиито вземания са обект на покупко-продажба.
  
• 
  форфетингът се създава условия за развитие на икономиката.Чрез него се спомага развитието на международните търговски отношения. Подобрява се също така контролът върху изпълнение на международните търговски сделки и възможността на търговските банки да обогатят асортимента на предлаганите услуги
  

1. 
   Търговски договор за изпълнение на доставката
   
2. 
   Издаване на авалирана менителница
   
3. 
   Искане за ползване на форфетинг
   
4. 
   Договор за форфетинг
   
5. 
   Сконтиране на вземанията
   
6. 
   Инкасиране на вземанията
   
7. 
   Заплащане на падежни задължения по менителницата