Кръгла маса империи и полуострови



Дата15.10.2018
Размер22.83 Kb.
#88495
КРЪГЛА МАСА
ИМПЕРИИ И ПОЛУОСТРОВИ
Югоизточна Европа между Сремски Карловци и Одринския мир, 1699 – 1829 г.

(общества, войни, преходи)
9-10 октомври 2009 г.
През 2009 г. се навършват 310 години от договарянето на мирните споразумения от Сремски Карловци (1699) и 180 години от подписването на Одринския мир (1829). Тези две събития маркират един важен трансформационен период от историята на континента и това важи за целия „европейски географски ареал“. За Централна и Западна Европа това е преходът от „Стария режим“ към постаграрното общество, от абсолютизма към модерната национална държава. За Югоизтока, за Балканите, осемнадесетото столетие и първата трета на ХІХ в. са десетилетията на една своеобразна „еманципация на манталитетите“, тогава се променят възможностите за мобилност на поданиците на Османската империя, появяват се националните идеи и се търсят пътища за утвърждаване на новите (стари) държави на Полуострова. Това е и времето, когато османският елит сериозно се замисля за реформи в собствената си империя, давайки си сметка, че без един такъв „преход“ държавата им ще загине.
Югоизточна Европа в периода от 1699 до 1829 г. е особено важна за голямата европейска дипломация. Тук воюват Хабсбургите с армиите на султана, в тези земи се заражда Източният въпрос, оттук се дава тласък на войната за Австрийското наследство. Към Балканите и Черноморския регион Русия има отколешни интереси и през този период тя воюва нееднократно с османците, като оформя един важен религиозно-идеологически постулат на външната си политика. С Югоизточна Европа до голяма степен е свързано руското политическо могъщество на Стария континент след Виенския конгрес (1815). А както е добре известно, малко преди това през Балканите са минали и част от конфликтните пътища на Наполеоновите войни. И не на последно място, в „междуимперското пространство“, в контактните и буферни зони между Хабсбургската, Османската и Руската империя новите „балкански елити“ трупат политически опит, докато търсят пътища чрез „външния фактор“ да постигнат някаква форма на суверенитет, а по-късно, като прилагат „европейски образци“ при реформирането на държавните институции.
През тези тринадесет десетилетия трансформационен тласък в своето развитие получават „малките“ национални общества в Югоизточна Европа – сред тях и това на българите. Промените, които настъпват в тях, имат своите европейски успоредици, но те притежават и немалка регионална специфика в областта на икономиката, духовността и политиката и дават добра възможност за изследване на актуални паралели.
Колкото и да е спорно понятието „обща европейска история“, едва ли може да има някакво съмнение, че миналото на Югоизточна Европа е неразделна част от историята на Стария континент. Най-малкото защото в този регион винаги се е усещало влиянието и властта на големите континентални империи на Античността, Средновековието и Новото време. Периодът 1699–1829 г. сякаш още веднъж потвърждава тази констатация. Обвързването на Югоизточна Европа с тенденциите на модерната европейска цивилизация става толкова отчетлива тенденция, че появата на новите държави на Полуострова през ХІХ век всъщност поставя не началото, а само утвърждава един вече започнал процес на модернизация.

Организатори:

Доц. д-р Иван Първев

Доц. д-р Пламен Митев

Ст. ас. Ваня Рачева



Ас. Мария Баръмова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница