Кръгла маса по въпросите на бежанците

Кръглата маса се проведе в сградата на БАН на 11 ноември по правилата на “Chatham house” и без присъствие на журналисти. Това даде възможност за свободна и открита дискусия между присъстващите.

В срещата участваха представители на МВнР, МВР, дирекция „Миграция”, ГД „Гранична полиция”, ДАНС, Служба „Военна информация”, Администрация на Президента, сдружението на общините, Върховния комисариат по бежанците, БАН, ВУЗове, НПО и др.

Общото мнение на участниците бе, че подобни дискусии са изключително полезни, защото събират различни гледни точки и се подлагат на обсъждане различни варианти на решения и следва да се проведат и по други въпроси на националната сигурност.

Срещата бе открита от академик Стефан Воденичаров – председател на БАН. В експозето си той акцентира върху необходимостта от изграждане на широк обществено-политически консенсус по въпросите на националната сигурност. При търсенето на конкретни решени трябва да се използва целият експертен потенциал на нацията и в подобни кръгли маси следва да се привличат представители на правителството, на неправителствените организации и академичните среди. Българската академия на науките е естествена платформа за подобни дейности. Бе подчертано, че кризата с бежанците показа недостатъци на системата за национална сигурност, като липса на механизми за дългосрочен анализ на рискове и заплахи и липса на механизми за подготовка на превантивни мерки. Необходимо е да се приемат необходимите закони в областта на сигурността и да се създаде работещ Съвета по сигурността към Министерския съвет.

Отношение по проблема на бежанците взеха всички участници.

Според анализатори, към настоящия момент извън Сирия има 2,216 хиляди бежанци и ако темпът на напускане на страната се запази, техния брой може да достигне 5 млн. души до края на 2014 година. Голяма част от тях търсят уседналост в страни от ЕС.

Предвид бъдещи рискове беше отбелязано, че е необходимо да се изгради постоянно действащ аналитичен и координационен орган към министър-председателя, който да изследва основните въпроси на сигурността. Този орган следва да извършва както прогнози за рисковете и заплахите в краткосрочен и дългосрочен план, така и да предлага конкретни решения.

Беше отбелязано, че бежанците, желаещи да влязат в България с произход от Сирия са 50-60% от всички нелегално влизащи. Останалите са от Афганистан и Северна Африка. Често те са икономически имигранти, но се представят за бежанци от Сирия, търсещи закрила от конфликта. В бъдеще Афганистанското направление може да се засили и да постави много повече въпроси защото идват цели семейства.

Беше изказано мнение, че трябва да се мисли на само за справяне с настоящата ситуация, но в много по-дългосрочен аспект. Трябва да се направят валидни прогнози за възможни бежански вълни и различни сценарии. Трудно е практическото експулсиране на чужденци. Най-често има отказ от държави да ги приемат обратно, а също така самото извеждане е скъпо. Ситуация ще става все по-трудна и по-скъпа. Единственото сериозно решение е прекъсване на притока. Това трябва да стане с всички средства, независимо от възможните критики към стрната. Трябва да се изгради сериозно съоръжение по границата. Да се създават центрове от закрит тип на границата.

Бежанският проблем вече придобива и други измерения. Създава се проблеми сред гражданите, има наченки на създаване на гета, особено в София. Сериозен проблем е, че решаването на въпросите с бежанците е разпръснато по различни институции. Трябва да има само един център, какъвто би могъл да бъде МВР. Трябва единно управление на процеса.

Друг участник заяви, че са необходими системни мерки. Да се обединят вътрешните и външните фактори за справяне с проблема. Необходима е силна европейска политика по бежанците, а не само искания за отпускане на финансови средства.

Участник в дискусията отбеляза, че действията на държавните органи са координирани. Има действащ Национален координационен щаб и план за действие. Българското правителство работи много добре с Европейската комисия и с Frontex. Усилията са фокусирани не само към решаване на текущи задачи, но и имат перспективен характер.

В един от представените анализи се подчертава, че по отношение на България е рано да се говори за бежанска вълна. Притеснително е, че не се очертава скорошно прекратяване на сирийския конфликт, а хуманитарната обстановка се влошава. В същото време капацитетът на съседните на Сирия държави за приемане на бежанци на практика е изчерпан. Гърция много добре работи с Frontex за намаляване на броя на бежанците и има успех. Изградена е система за ограничаване на имигрантите по суша и море и има система за експулсиране. Турция води целенасочена политика за прехвърляне на бежанската тежест към Европа. Турските власти са пасивни към движението на бежанци на турска територия. Удачно решение е задържането на бежанци на турска територия. Трябва да се сепарират чужденците по образование, етнически състав и т.н. както прави Турция, например. Проблем е, че към България се насочват най-ниско образованите лица, които биха били в тежест на Турция. Пристигащите в България ще поискат впоследствие възстановяване със семействата. Ще се създадат проблеми с интеграцията, за което ще са необходими осигуряване на образование, работа, здравно и социално обслужване.

Беше изказано мнение, че има проблеми не само с интеграцията на бежанци, но и на роми. Има опасност от национализъм, не само у нас, но и в останалите европейски държави. Възможни са етнически и религиозни противоречия. Трябва да се види кои въпроси могат да бъдат решени с национални сили и на кои не можем да отговорим. По бежанския проблем трябва да се формира съгласие между хората.

Беше заострено вниманието върху необходимостта да се работи за формиране на нова интеграционна политика на ЕС. Трябва да се работи за сключване на споразумение за реадмисия с Турция. Необходимо е да се настоява за корекция на договореностите Дъблин-2 в частта относно първоприемащата държава. Много е интересен опита на Испания за справяне с бежанския проблем. На настоящия етап не се виждат обективни услови за намаляване на бежанския поток затова трябва да се обяви таван на възможностите за приемане на бежанци. Беше отбелязано, че неправилна е политиката за даване на бежански статут. България няма готовност за препятстване на бежански наплив по Черноморската граница, накъдето могат да се насочат бежанците при затваряне на сухопътната граница. Трябва да се анализират много задълбочено процесите, развиващи се в Близкия изток и Турция, специално кюрдския въпрос.

Бе изказано мнение, че ще е полезно институтите на БАН да направят анализ на традициите на България при предишни миграционни вълни.

Специалисти отбелязаха, че практически е невъзможно да се затвори границата. Възможно е от „зелената граница” лицата да се пренасочат към граничните пунктове, но това не може да реши кардинално проблема тъй като независимо откъде ще влязат, тези лица ще поискат статут на бежанец. Голям въпрос е как да се отделят сирийските граждани, бягащи от войната, от икономическите имигранти. Остава нерешен въпросът в дългосрочен план какво да се прави с бежанците. С бежанците се появяват много асоциирани рискове – тероризъм, проблеми със социални и медицински дейности, въпроси на интеграцията.

Беше отправен апел да се търсят мерки за интеграция – образование и квалификация на пристигащите. Бе отбелязана възможността на неправителствения сектор, а дейността на НПО следва да бъде включена в правителствените програми. Трябва да се изучава опитът на други държави. Да се работи срещу нетолерантността. Незабавно да се експулсират тези, които не отговарят на условията за получаване на бежански статут.

Един от изказалите се сподели, че в българското общество проблемът с бежанците се представя основно в негативна светлина. Трябва да се заложат повече дейности в националната програма за интеграция. Необходимо е засилване на информационната политика. Трябва да се правят профили на бежанците и да се види как могат да се интегрират. Задължително е да се оказва психологическа помощ на бежанците тъй като много от тях има психологически травми от военните действия и от видяното в Сирия.

Основната финансова тежест от проблема с бежанците ляга на общините. Държавата трябва да обособи специално перо в бюджета. Трябва да се работи с трайно оставащите на териториите на общините. Бе изказано съображение, че независимо от мерките и въпреки политиките, бежанците сами ще търсят уседналост най-вече в София. Трябва да се изработи и изпрати до кметовете на населените места единна методика за работа с бежанците. Като сериозен проблем за общините се очертава намирането на жилища. Други проблеми са свързани с изхранването, почистването на местата на обитаване, с детските градини, сигурността и обществения ред. Вече има постъпили искания за изграждане на религиозни храмове от страна на бежанци. Трябва да се разработи съвместно с БАН и други научни звена на информационна карта, която да се раздава на бежанците. Всеки трябва да знае какви права и задължения има.

Трябва да се усъвършенства системата на приемане, регистрация и разпределяне на влизащите в България. Това трябва да става още в центровете на дирекция „Миграция”. Трябва да се засили работата на НПО в местата от затворен тип.

Беше предложено да се направи преглед на законодателството и да се направят съответните корекции във връзка с приемането на бежанци, тяхното обучение, интеграция и т.н. Трябва да се обучават учители за работа с деца-бежанци. Трябва да се има повече информация и обществени послания по отношение на бежанците. Опасна е ксенофобията. Необходим е цялостен подход към бежанския проблем и трябва ясно да се види ролята на всеки обществен елемент, включително и НПО.

Участниците се съгласиха с предложението дебатите да продължат с цел намиране на решения на възникващите въпроси и проблеми.