Криминологически и социално-превантивни измерения на проституцията



Дата08.05.2018
Размер110.06 Kb.
#68991

ГОДИШНИК НА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, 2007 г.


КРИМИНОЛОГИЧЕСКИ И СОЦИАЛНО-ПРЕВАНТИВНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРОСТИТУЦИЯТА

Цветан Петров Маринов*

*Технически Университет – Варна, 9000 Варна, България, ул.”Студентска” № 1, E-mail: cvetan1@abv.bg

Резюме: Настоящата работа засяга значим проблем, който болезнено съпътства социактуалните социални промени в България, именно проблема за проституцията и нейните криминологически и най-вече превантивни измерения. Акцентира се върху методическото обезпечаване на превантивната дейност на заинтересованите органи и организации, както и върху криминологическите, социално-превантивните и психологически предпоставки обуславящи това явление.

Ключови думи : проституция, секс, трафик на хора.

Откакто се е зародил животинският вид на нашата планета, съществува и сексът. Последното е вродено у нас и ние не може да го отречем. Той е потребност и необходим почти както храната и водата за всяко живо същество. Сексът е и невероятно усещане за физическо и емоционално единство между индивидите от двата пола.

Сексът може да се раглежда, като табу наложено върху масите (Великата инквизиция - XIV - XVI век), а също така и като противопоставяне на наложените общоприети правила в социума (хипи движението и техният лозунг “Правете любов, а не война”).

Най-древната професия чрез различните епохи е била разбирана по различен начин. В Древността е била боготворена и оставена да процъфтява, а през Средновековието е била преследвана и заклеймявана, за да се достигне до наши дни, когато проституцията има отново своите противници, но също привърженици и защитници.

Безспорно проституцията е един от наболелите проблеми в съвременното общество, и един от най-премълчаваните. В повечето случаи, като че ли се избягва да се обсъжда този проблем и да се търсят предпоставки за наличието му в обществения живот.

Връзката на проституцията, като социално явление, с културата и цивилизацията впечатлява дори и най-повърхностният наблюдател. Същевремено с това същността й остава почти незасегната от общественото развитие и прогрес. Нейният примитивизъм противостои на културата като нещо напълно чуждо и враждебно. И тук остава въпросът дали биологичния корен на проституцията е единственото достатъчно условие, за да обясним нейното вековно съществуване и безплодието на борбата с нея.

Фактът, че проституцията е специфично човешко явление, нямащо аналог в животинския свят, ни насочва към изконно културният й произход. В частност вниманието се насочва към точно определен строй на обществения живот и съществуващата при него уредба на половите отношения. А проституцията стои именно в центъра на половия живот.

Йохан Блох дава следното определение за проституция:

Проституцията е такава разновидност на извънбрачните полови отношения, при която индивидът, стъпил на нейното поприще, се отдава постоянно, безспорно, публично и в по-голяма или в по-малка степен безразборно на неопределено голям брой лица; рядко без възнаграждение, а в повечето случаи като поминък, раздавайки си тялото за съвкупление или други полови деяния или изобщо провокирайки полова възбуда и доставяйки й удовлетворение; поради развратния си занаят, проституиращият субект придобива известен типичен облик.”

Към актуалността на проблемът проституция, съществен акцент трябва да се постави и върху разпространението на различни материали, склоняващи и предразполагащи проституиращо поведение. А в повечето случаи и разпространение на масмедийни материали пряко рекламиращи и афиширащи “леко поведение”. Разпространението на порнографски материали допълнително допринася за “просперитета” на проституцията у нас. В повечето развити страни порнографските списания, вестници, литература и видеокасети се продават в определени магазини и за закупуването им има определена възрастова граница (обикновено от 18 до 21-22 г., в зависимост от настъпването на пълнолетието за дадената страна).

В България обаче нещата стоят по съвсем друг начин, независимо от член 159 алинея първа на НК на Република България гласящ – “Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява произведения с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до 1 година и глоба от 1000 до 3000 лева” и алинея шеста по същия член “Предметът на престъплението се отнема в полза държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност”. В България обаче от всеки РЕП може да се закупи порнографско издание, без това да е проблем и без оглед на възрастта на купувача.

Като друг медиен разпространител на порнографски материали може да посочим, навлязлата вече във всички сфери на живота, глобална мрежа - Internet. За нея е характерна анонимността на потребителя и съответно възрастовата му граница, и съответно неограниченият достъп до всичко съществуващо в мрежата. А сайтове предлагащи или рекламиращи порнографията в тази система съществуват много и то явно и безнаказано.

Същевременно в почти всички ежедневници се предлагат и рекламират сексуални услуги под формата на еротични или “розови” телефони, обяви за компаньонки, масажистки. Всичко това навежда към извода, че в България е вече напълно нормално да се склонява към проституиращо поведение чрез обяви във вестници, списания и рекламиране в мултимедийни продукти. Значително застрашаващ е и фактът, че безпроблемно за “компаньонки” се набират и непълнолетни момичета.

На практика юридическата категория “проститутка” у нас не е въведена, въпреки че презумпцията в закона съществува.

Към настоящият момент, според законовата уредба у нас проституцията е недоказуема, а това фактически я превръща в ненаказуема. Както е отбелязано на наказателната отговорност подлежат сутеньорство и сводничество, и лицата подтикващи към принудителна проституция. В раздел VIII от НК на Република България, член 155, алинея 1,2,3,4, 5 е упоменато:

Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или към съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба....”; и в същия член, алинея 2 – “Който предоставя систематическо помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба....”.

За да бъдат доказани обаче подобни нарушения са необходими показанията, както на проститутката, така и на клиента. А това на практика е невъзможно и абсурдно.

Проблемът за проституцията в България започва да придобива съществено значение едва към края на осемдесетте години, и то предимно поради факта, че се увеличава нейният ръст сред малолетните. А пред това, явно обществото повече не може да си затваря очите. Не е тайна и фактът, че проституцията се оказва един от най-лесните и бързи начини за европейска интеграция.

Проституцията въобще, както и на малолетните, така и на пълнолетните, може да се установи и санкционира само в случите когато един такъв акт е свързан с противообществената проява или престъпление (съучастничество в кражби и грабежи).

Границите на проституцията, като социално явление, са доста широка (Barlow, 1981, стр.343). От едната страна на стълбицата се намират момичетата от тротоара, магистралата, или най-общо казано “уличниците”. Тези жени могат да се видят по улиците на градовете, в определени райони, около хотелите, баровете и големите транспортни терминали (Русе-Дунав мост, х-жа Приста, Гюешево, Кулата и мн. др.). Те работят при най-голям риск, почти нямат право на избор на клиенти, работят при всевъзможни условия.

Следващите в социалната йерархия на проституцията са жените, които работят в публични домове (наричани още бардаци, котешки домове, увеселителни домове, домове на червените фенери и др.). Тук условията на труд са малко по-добри, жените поне не работят на открито. По-отношение на безопасността, сигурността, която предлага дома е на по-високо ниво. Но и тук момичетата нямат право да подбират клиентите си или почти нямат такова. Що се отнася до заплащането, то отново не е много високо и се налага продължителна работа за покриване на разходите.

На по-високо стъпало в йерархията са т.нар “момичета на повикване”/call girls/. Тези преуспяващи “момичета на повикване” си осигуряват клиентите посредством индивидуалните си контакти или чрез сътрудничество на доверени приятели. Срещите се провеждат в собствените им апартаменти или в офиса, дома или хотелската стая на клиента. Най-издигнатите от тях произхождат от т.нар средна класа, учат в университети и в по-голямата си част са на възраст между 20-25 години..

Личностите с криминално поведение, могат да бъдат групирани на определени сходни черти, залегнати в моралната им сфера. Към тези личности, с девиантно или криминално изразено поведение, могат да бъдат съотнесени проститутките. Минко Хаджийски прави следната типологизация (Хаджийски, 1999, стр. 26): позитивно устойчив тип; ситуативно-негативен тип; негативно-устойчив тип; негативно-утвърден тип.

Основната тема на, на която ще спрем вниманието си тук е трафикът на млади бели робини от бившите социалистически страни за целите на насилствената проституция. В посттоталитарните общества това е феномен от голям мащаб. Така например, по оценка на “Център за възстановяване на жени, юноши и деца, пострадали от насилие”, около 10 000 жени са трафицирани извън България – една сравнително малка държава с население от около седем милиона.

Този феномен е резултат на сложни и многообразни причини: лична и семейна история, психологични характеристики, исторически, социални и културни особености.

Трафикът на хора, въвличащ жени и деца в робство и проституция, носи печалба, отстъпваща само на тази от търговията с наркотици и оръжие. В едно изказване на конференция през декември 2000 г., Пино Арлачи – изпълнителен директор на Служба за контрол на наркотиците и превенция на престъпността към ООН, определя че трафикът на хора е най-бързо развиващата се престъпна транс-национална дейност.

Наборът от психични защити, които хората използват не е особено голям и се изучава така, както се изучава и човешката анатомия. Съществува внимателно развита система за манипулиране на хората, известна от много време и изпробвана в тоталитарните общества, концентрационните лагери, религиозните секти. При трафикът на жени се използват същите механизми.

На първо място се прилага жестокото насилие – изнасилвания, жестоки мъчения, побои, глад и т.н.



Вторият механизъм, използван за постигане на абсолютно подчинение е – физическото изтощение. Системата на манипулация включва лишаването от каквато и да била възможност за почивка на жертвата – никаква възможност да остане сама със себе си и да може да помисли, да разсъди, да се възстанови, дори частично да започне действия за собствената си защита.

Трето: тотален контрол и изолация. Жертвата е изолирана от света навън, забранено и е да общува с други хора, освен с насилника и е стриктно наблюдавана. Жените, жертви на трафик, обикновено живеят и работят на едно място. Общувайки само с насилника жената започва да възприема изкривена информация за света и за себе си.

Няколко са основните детерминанти на уязвимостта на проституиращите жени:



Криминогенност: Тясната връзка с организираната престъпност и високата подвижност правят този бизнес почти недосегаем. Самостоятелна практика на проституиращи жени в България е изключително рядко срещано явление. Ако все пак съществува се санкционира изключително строго представителите на групировките, обвързани с този бизнес. Законът от своя страна допринася за тази криминализация, като не разглежда проституцията като легално противообществено и противоправно явление.

Насилие и сигурност: Основният модел на взаимоотношенията в бизнеса с платен секс е основан на насилие. Поддържат се механизми на зависимост на жените от хората, които се “грижат” за сигурността им, превръщайки ги в жертви. Ежедневните им страхове за физическото им оцеляване (свързани с тежки физически, психически и сексуални травми) и придържането към изискванията на сводниците, клиентите и полицията изместват този вид опасения като страх заболявания и биологични увреждания. Дори в случаите на “доброволно влизане в бизнеса” жените са обект на манипулации, наказания, санкции. Излизането им по собствена воля е изключено и почти напълно невъзможно.

Социален статус на групата: Повечето жени в този “бизнес” са млади, без необходимия житейски и социален опит, без образование или ниска степен на образование, с ограничени възможности за социална реализация. Тежкото икономическо положение на обществото ни въвлича в проституцията много жени и мъже от етническите малцинства, а това засилва безсилието им, поради съществуващите нагласи за социална маргинализация и расизъм.

Стигматизация: Проблемът за проституцията е посрещнат от изключително незряло обществено отношение. Тук се съчетават дискриминативни нагласи и агресивни реакции и двойствени морални стандарти. Обществото стигматизира образа на “проститутката” – жена, която сама си е виновна, за това с което се занимава и поради това трябва и заслужава да носи срама на последствията. Така моделът за обвиняване на жертвите затвърждава преживяванията на малоценност и потъването в анонимност, като форма на защита от отхвърлящото общество.

Рисково поведение: По-скоро съществува като правило сред групата разпространяването на рискови сексуални практики, а не като изключение. Високата уязвимост на групата се свързва с невъзможността за договаряне на безопасен секс, на високо рискови сексуални практики, употребата на лубриканти. Проституиращите от ромски произход, работещите на улицата на магистралата, се оказват най-уязвимата група – често принудени да предлагат платен секс за храна, подслон. Те се оказват високо мобилни, често злоупотребяващи с психоактивни вещества (дишащи лепило и инжектиращи хероин), със сравнително по-рискови сексуални практики и по-ниско осъзнаване на риска от СПИН и други неблагоприятни последствия за физическото и психическото здраве. При тях себедеструктивното поведение, често е единствена форма на “справяне” с действителността.

Социална мрежа и подкрепа: Липсата на референтана социална група и мрежа за подкрепа са фактори, затрудняващи тези жени да се справят с действителността и са източник за допълнителна маргинализация. Усещането за самота и изолираност е характерно за повечето от проституиращите. Така те трудно успяват да изградят собствена времева перспектива и бъдеща идентичност, различна от тази на проституиращата жена. За тях бъдещето е заредено с неизвестност и несигурност, извън контрола на жените.

Както стана ясно повечето момичета са тръгнали по пътя на “бизнеса с бяла плът” посредством брутално изнасилване, отвличане, продажба или под въздействието на заплаха.

Тук възниква и въпросът, виновно ли е момичето за това, че е било обречено да стане жертва? И неизбежно идва отговорът, че проституцията се явява като продукт на социалното развитие, а ситуацията на това развитие е доста конфликтна.

Целите на специализираната консултативно-корекционна работа са: постигане на максимална персонифицираност на превантивната дейност и допълване и задълбочаване на ефекта от въздействието на традиционните методи и форми. Разновидностите на специализирана консултативно-корекционна работа са:



  1. Индивидуално консултиране, индивидуална корекция;

  2. Групово консултиране, групова корекция;

  3. Метод на позитивната психотерапия.

Проституцията е съществен проблем за съвременното общество. В условията на икономическа криза и духовно обедняване значително по-рядко социума успява да обърне внимание на такива проблеми като “търговията с бяла плът”. Като допълнително усложнение при опитите за борба с проституцията изпъква и неизясненото законово положение на това доколко предлагането на платени секс – услуги е закононарушение, и ако е такова какъв вид е.

Наивно и недостатъчно е да се търси обяснение за наличието на проституцията от Древността до наши дни, единствено и само с биологичния й корен. Оказва се, че това съвсем не е така, че съществуват редица социални предпоставки провокиращи растежа на проституцията.

Явлението проституция се определя като проблем наследен още от миналите векове и продължаващ своето съществуване и развитие и в съвременните условия на живот.

Необходимо е вниманието да се насочи към проблемите на жените попаднали в този вид бизнес и към трудностите, които срещат. Обществото, в лицето на различните институции (училище, масмедии, правителствени и неправителствени организации и др.) е длъжно да поеме инициативата за оказване на помощ на проституиращите. За тяхното интегриране в социалната действителност по нов, приемлив за обществения морал модел.

Насочването на обществените усилия за борба с това явление и предлагането на модели за интервенция, биха допринесли за по-доброто социално функциониране на момичетата включени в бизнеса с платени секс – услуги.

ЛИТЕРАТУРА

[1] Айдаров, Й, Престъпността в прехода към демокрация,Св. Климент Охридски; 1995

[2] Берн, Е., Игры, в которые играют люди. Люди которые играют в игрыи, Лениздат, 1992

[3] Блох, И., История на проституцията, ЛИК, 1996

[4] Бостанджиев, Р., Сексуалност и здраве, Сиел, София, 1998

[5] Минев, Т., Юношеска криза и девиантно поведение, сп. Обществено възпитание, бр.5, 1999

[7] |Минев, Т., Симеонов, С., Юношите – девиации и престъпно поведение, Проект ФАР, София, 2000

[7] Гърбачева, А., Карагьозов, И., Парадокси на поведението, Фабер, В. Търново, 1997






Каталог: tu-varnascience -> images -> stories -> studentska sesiq tom2
studentska sesiq tom2 -> Постмодерният етап в развитието на представителната демокрация
studentska sesiq tom2 -> Договор за морски превоз на товари
studentska sesiq tom2 -> Съвременни правни проблеми относно морското пиратство
studentska sesiq tom2 -> Правни аспекти на националната сиурност в рамките на ес в контеста на казуса срещу българските медици в либия галина Иванова Любенова*, Красимира Ангелова Вълева нву „ВасилЛевски”
studentska sesiq tom2 -> Правен режим на морските търговски пристанища
studentska sesiq tom2 -> Договор за морско посредничество – правна характеристика
studentska sesiq tom2 -> Правова държава марин Христов Цаловски*, Гергана Стоянова Терзиева
studentska sesiq tom2 -> Условия и ред за използване и съхранение на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби
studentska sesiq tom2 -> Ключови думи: вина, имуществена отговорност, рабоник, работодател отговорност


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница