Критиците на е. Уаит

Има нещо чудесно да общувам с ближни, които не мислят теологично като мен. Това винаги е предизвикателство, държи ума буден и помага да преоценя и развия идеите си или да намеря нови хоризонти за мисълта. Но има и нещо много горчиво в теологичните спорове. Тъй като те са свързани с фундаментални ценности на вярата и живота ни, нормално е да влагаме в тях повече енергия и емоции. Но едно е сигурно: никой не е победител в теологични дебати. Причината за това е природата на теологичното мислене. Ако сте имали възможност да присъствате на конференция на математици, то не може да не се изненадате от тишината в залата. Някой пише на дъската символи и формули и най-неочаквано за вас, хората започват да ръкоплякат в даден момент. Математиката е най- „честната” наука, Тя знае, какво знае (изводи и заключения) и какво вярва (аксиоми и постулати). Правилата за извод са добре формулирани и ако приемеш дадена аксиоматична система и следваш тези правила, то единомислието е гарантирано. Споровете са възможни само за избор на аксиоматичната система, но математиците отдавна (поне от времето на Лобачевски и Риман) знаят, че за аксиоми не се спори.

Не е така при теологичното мислене. То не е свързано толкова с правилата за извод т.е. със законите на логиката, колкото с боравене и демонстриране на теологични идеи-аксиоми. Теологичните спорове могат да бъдат най-тъжното нещо на света. Както и в политическите дебати, опонентите „изкрещяват” аргументите си и после очакват чудо ( просветлението на противника), но то никога не става.

Ако са искрени, би трябвало поне да са очудени.

Повод за тези редове е една покана на Дирк Андерсон до С. Бакиоки за дебат по въпроса за пророческия дар на Е.Уайт. Комичното и тъжното едновременно, не е в това, че един лаик като мен, предизвиква на диспут един реномиран професионалист, нито пренебрежителното и надменно отношение на последния към „мераците” на кандидата за слава, а наивността на инициатора.( Бих искал да вярвам, че такава идея за диспут е резултат на наивност, а не на пресметната стратегия за търсене на популярност). Но искреният християнин би трябвало да знае, че религиозните убеждения и духовните ценности се изграждат не в „политическите” битки, нито дори, чрез „математически” точни доказателства, а в тишината на онова общение, което ни е обещано: Йоан 16:13 А когато дойде онзи, Духът на истината......Той ще ви научи на всяка истина..”

Така, че каква би била целта на такъв диспут? И кой е Дирк Андерсон?

Това е един адвентист, ревностно мисиониращ от врата на врата в миналото си, който сега се е посветил не по-малко ревностно, да доказва, че Е.Уаит е „фалшив” пророк. Той няма специална теологична подготовка, но има помощта на други бивши служители на църквата, между които най-известен е Dale Ratzlaff. Могат да се изредят имена и на други бивши адвентисти, които са се посветили на същата задача: Walter Rea, Sydney Cleveland, Robert K. Sanders.

С навлизането на интернет в бита, стана възможна една масирана атака „анти – Е.Уайт”. Достатъчно е да зададем нейното име на която и да е търсачка в интернет и ще се убедим за размерите на явлението. Ставащото в Америка не може да бъде игнорирано с надеждата, че за българската адвентна църква, това не е проблем.

Въпросът за Е.Уайт, винаги е бил на масата и особено сега, когато английският език не е пречка за младите да „сърфират” и да черпят информация от всякакви източници. Това е причината и да „захвана” тази тема, желаейки да информирам тези, които нямат време да изследват по-дълбоко проблема. За тези, които могат да си го позволят, бих препоръчал сайтовете: www.ellengwhite.info, www. ellen-white.com, www.dedication.www.3.50megs.com, а и книгата на Jerry Moon и Denis Fortin “Ellen G. White Encyclopedia”, които дават обективна и много обогатяваща информация. През ноември, 2005 г. се проведе една конференция посветена на Е.Уайт, на която представиха изследванията си учени от два университета: George R. Knight, Craig Newborn, Jud Lake, Jon Paulien. Сайта на който могат да се проследят техните изложения е: www.ellenwhitesummit.foxyresearch.com.

Ето конспекта, по който д-р Jud Lake разви темата си, посветена на проблема с атаките срещу Е.Уайт, почти без коментар (с изключение на т.1 ):

1. Почти всички автори на печатни, видео и интернет материали „анти- Е.Уайт” са бивши адвентисти.

И макар и да не можем да знаем какво става в душите им и да им бъдем съдии, няма да сбъркаме, ако обясним ревността им с психологическата необходимост да осмислят своя разрив с църквата. Те се връщат постоянно към темата, с непресъхващо желение да докажат на себе си и на възможните слушатели, че са били прави, когато са предприели тази крачка. В основата обаче, има реален проблем в отношението им към Е.Уайт, който не е получил адекватно решение.

Едно сравнение с позицията на опоненти на църквата, но които не са били нейни членове е твърде показателно. Например, Уолтър Мартин, който бе споменат в предишния коментар и който е основател и дългогодишен директор на  Християнски изследователски институт.  С цената на повторението, представям неговото мнение за Е.Уайт и за нейните критици - екс-адвентисти:

”Аз съм приятел на адвентния народ и обожател на истината... Мисля, че някои материали на Е.Вайт са пророчески. Аз чувствам някои от нейните прозрения изключително полезни за мен и гледам на нея, като на сестра в Господа....” И макар, че има неща, които не отговарят на неговото разбиране и очакване в творчеството и, той не може да се съгласи с бивши андвентисти, които оказват натиск върху него за да квалифицира Е.Вайт, като фалшив пророк: „...Те искат да кажа, че Е.Уайт е в библейски смисъл фалшив пророк..... Аз не мога да направя това”.

• 
  Споделяйки своята опитност, един от тях казва: ‘Като служител на църквата, аз вярно проповядвах писанията на Е.Уайт....” (White washed) Но това е неволно обяснение на проблема. Поставянето на чиито и да са писания за цел на проповядването, винаги води до криза.
  
• 
  Твърдо са решени да дискредитират и да разрушат делото на Е.Уайт.
  

• 
  Те цитират нейни мисли, най-често извън литературния и исторически контекст.
  
• 
  Грешно представят позицията на Е.Уайт, допускат и грешни логически обобщения.
  
• 
  Предубеждението, което имат, „оцветява” и предопределя заключенията им.
  
• 
  Няма „чуваемост” т.е. не допускат, че може би грешат и повтарят едни и същи грешки
  

• 
  Погрешна представа за вдъхновението
  
• 
  Игнорират литературния контекст и развитието на езика.( термини, които се използуват в 19 –ти век, сега имат друг нюанс)
  
• 
  Игнорират книгите от зрелия период на Е.Уайт и се съсредоточават върху ранните и писания (недопускат, че пророкът, като човешко същество развива своя литературен и теологичен потенциал).
  
• 
  вглеждат се в детайлите (които интерпретират погрешно) и пропускат общата, цялостна картина.
  

• 
  Да не се настройваме отрицателно към личностите и да не коментираме характера на критиците.
  
• 
  Да осъзнаем, че не в аргументите, които представят е причината за тяхната враждебност.
  
• 
  Да осъзнаем, че има реален проблем от неправилно ползуване на произведенията на Е.Уайт.
  
• 
  В реалния контакт с такива личности, сърцата им са затворени и това, което има стойност за обръщането им е демонстрацията, че Духа на пророчеството е произвело добри резултати в нашия живот.
  
• 
  Да увеличим нашата компетентност, чрез създаване на обективна представа за това, как действа пророческия дар.
  
• 
  Да осъзнаем опасността, която представляват тези критики.
  
• 
  Да търсим и да имаме обективни източници за информация по въпросите повдигнати от критиците. .
  
• 
  Никога да не се плашим да изследваме честно и открито писанията на Е.Уайт
  
• 
  Да четем и познаваме нейното творчество.