Кръвта на различните хора има различни антигенни и имунни свойства, Описани са голям брой антигени в чорешките еритроцити, които могат да предизвикат реакции антиген-антитяло. Две главни групи антигени са от първостепенно значение за клиничната практика – системите АВО и Rh.
Система AB0
В плазмената мембрана на еритроцитите на човека се съдържат два антигена – А и В. Антигените А и В се наричат аглутиногени, тъй като могат да предизвикат аглутинация. Освен в еритроцитните мембрани тези антигени се намират и в други тъкани и в биологични течности.
Антителата срещу аглутиногените на еритроцитите се наричат аглутинини: аглутинин анти-А (α) и аглутинин анти-В (ß). След раждането количеството на аглутинините е минимално, те се образуват през първите години от живота. Когато в мембраната на еритроцитите не присъства даден антиген, в кръвната плазма се съдържат антитела срещу него.
В зависимост от наличието или липсата на аглутиногени хората се разделят в четири основни кръвни групи: А, В, АВ и 0.
Възможните комбинации на антиген - аглутиноген в мембраната на еритроцитите и антитяло - аглутинини в плазмата при кръвните групи от системата АВ0 са следните:
Кръвна група В еритроцитната мембрана В кръвната плазма
А аглутиноген А аглутинин анти-В (ß)
В аглутиноген В аглутинин анти-А (α)
АВ аглутиногени А и В няма аглутинини
0 няма аглутиногени А и В аглутинини анти-А и анти-В (α ß)
При преливане на кръв от една кръвна група на лице с различна кръвна група аглутинините се свързват със съответните аглутиногени на плазмената мембрана на еритроцитите. Тъй като един аглутиноген може да се свърже към повече от един еритроцит, еритроцитите се събират в групи – протича аглутинация. Тези групи от клетки могат да запушат малките кръвоносни съдове, след което се отстраняват от клетки-фагоцити, а освободеният хемоглобин попада в кръвната плазма – «хемолиза» на еритроцитите.
Желателно е във всички възможни случаи да се прелива кръв от същата кръвна група, каквато има реципиента. Понякога на реципиента може да се прелее и кръв от друга кръвна група, при условие че антигените в тази кръв не аглутинират с антителата в кръвната плазма на реципиента. Когато дарителят (донорът) на кръв и приемателя (реципиента) са от несъвместими кръвни групи, антителата активират имунната система и еритроцитите се разрушават.
При кръвопреливане важи правилото «Кръвта на приемателя не трябва да аглутинира еритроцитите на дарителя». Затова лица с кръвна група АВ са универсални приематели – те нямат аглутинини в плазмата. Лица с кръвна група 0 (а, ß) са универсални дарители, тъй като нямат антигени в мембраната на еритроцитите. Кръв от кръвна група 0 може да се прелее до 300 мл на лица от всички останали групи – в това количество аглутинините на дарителя се разреждат в плазмата на приемателя.
Система Rh
Резус-фактор (Rh-фактор, наречена на маймуната макакус резус, тъй като проучвания са провеждани с тези животни) е втората много важна система от антигени, които се съдържат само в еритроцитната мембрана. В нея се включват множество антигени, от които най-важно значение има антиген D.
Антиген D се среща в еритроцитите при 85% от хората от бялата раса. Човек, което има този антиген, се означава като Rh-положителен – Rh(+). Останалия процент хора спадат към групата, в която резус-факторът е отрицателен – Rh(-).
При Rh-системата не се срещат естествени антитела (аглутинини) в плазмата. В случай на преливане на Rh(+) кръв на Rh-отрицателно лице, в неговата кръв бавно се образуват антитела, като достигат максимална стойност след 2-4 месеца. Ако на такова лице повторно се прелее Rh(+) кръв, могат да се развият реакции на аглутинация.
При Rh несъвместимост на брачни партньори са възможни различни усложнения, които засягат плода. Ако плодът е на Rh(-) майка, но е унаследил Rh-положителни антигени от бащата, у майката може да се изработят антитела след контакт с еритроцити на плода. При първата бременност на Rh(-) майка с Rh(+) плод обикновено не се образуват достатъчно антитела, които да увредят плода. При следваща бременност образуваните анти-Rh антитела преминават през плацентата в кръвта на плода и ако плодът е резус-положителен, се свързват с еритроцитите му с последваща хемолиза.
Аглутинация на еритроцитите
Сподели с приятели: |