Кръвопреливане (Хемотрансфузия)

4. Противопоказания

5. Методи на извършване

* директен – от дарителя се въвежда непосредствено в кръвното русло на приемателя кръв чрез апарата на Цанк. Влива се пълноценна непроменена кръв. Съществува опасност от емболия или внасяне на инфекция от донора на пациента. Необходимо е кръвопреливането да се извърши бързо, за да не се съсире кръвта

* индиректен – когато кръвта се получава в сакове. Налице са по-малки усложнения. Може да се извърши по всяко време

* ексангвинотрансфузия – (обемно кръвопреливане). Прилага се при хемолитична болест в резултат на несъвместимост; при отравяния, при възрастни

* автохемотрансфузия – при големи кръвоизливи несъсирената още кръв се аспирира, обработва се и се въвежда отново на пациента.

6. Видове биопродукти

• 
  Пълноценна (хомоложна / sanguis) кръв – Една стандартна единица кръв е кръвта взета от един кръводарител 450 мл +/- 10 мл. Трансфузията на хомоложна кръв осигурява подобряването на кис-лородната доставка в организма. Хомоложна кръв се прелива при остра кръвозагуба, при опасност от хиповолемичен шок, при тежка анемия, при тежки хирургически интервенции, при което се предпо-лага, че очакваната кръвозагуба ще бъде около и над 1000-1500 мл. Пълноценната кръв съдържа плазма и затова се прилага за по-добро обемно заместване. Получаването от дарителя кръв се счита за прясна кръв до 48 ч, max до 72 ч след дарението. До 6 ч.след кръводаряването много бързо нама-лява жизнеспособността на тромбоцитите. Срока на годност е 35 дни. Единствения недостатък на пълноценната кръв е, че се въвежда и много други антитела и той сенсибилизира
  
• 
  Еритроцитен конентрат (Еr маса) – една единица еритроцитна маса е равна на количеството еритроцити, което се получава от една единица цяла кръв. При Еr маса са отстранени около 70 % от левкоцитите. Тя е много подходяща за пациенти, които имат нужда от еритроцити, но не и от обемно заместване, както е при пълноценнта кръв. Тя се съхранява при 2-6^о С. Срокът на годност е 35 дни.
  

!! Еr маса се подбира по кръвната група на реципиента съобразно А, В, О и Rh антигенните системи

• 
  Прясно замразена плазма – плазмата е кръв без формените елементи. Получава се от пълноцен-нта кръв при пълното утяване на еритроцитите. Използва се метода на центрофугиране на кръвта при високи обороти. След даряването на кръв плазмата се отделя до 18 ч. Замразява се в система до -30^о С в рамките на 1 ч. Трябва да се замрази до 6 часа от получаването. Плазмата може да се съхра-нява до 24 месеца при температура - 40 ^о; до 12 месеца при температура -30 ^о до -40 ^о ; до 6 месеца при t^о -25 ^о до -30 ^о, до 3 месеца -18 ^о до -25 ^о. Срока на годност зависи от температура на съхране-нието. Размразената плазма трябва да се прелее най-късно до 24 ч. и не се разрешава повторно зам-ръзяване. Плазмата се размразява бавно на водна баня, за да се избегне коагулирането и. Плазмата може да бъде суха, концентрирана, стабилизирана, замразена и смесена. Прелива се съобразно кръвногрупавата принадлежност поради наличие на естествени антитела
  
• 
  Нативна плазма – отделя се от клетъчните елементи на прясна кръв. Съхранява се при t^о + 4^о за 24ч. Съдържа главно фибриноген и албумин. Прилага се при шок, хипопротеинемия и изгаряния.
  
• 
  Тромбоцитен концентрат (тромбоцитна маса) – при пациенти с тромбоцитопения или тромбоцитна дисфункция. Най-често това се прилага при обилно кървене. Срокът на годност е 3-5 денонощия, ако е получен в пластмасов сак. Изписва се в единици, а не в милилитри, както е при всички останали.
  
• 
  Промити еритроцити – промит еритроциетен концетрат
  
• 
  Замразени еритроцити
  
• 
  Обезлевкоцитен еритроцитен концентрат
  
• 
  Човешки албумини
  

7. Видове кръвопреливане

• 
  Венозно
  
• 
  Артериално
  
• 
  Костно-мозъчно
  
• 
  Ексангвинотрансфузия
  
• 
  Автохемотрансфузия
  

8. Начини на кръвопреливане

• 
  Струйно
  
• 
  Капково
  

9. Странични явления

10. Усложнения

• 
  Септичен шок (когато се прелива замърсена кръв - главоболие, повръщане, загуба на съзнание, хипертермия – 40-41^о)
  
• 
  Въздушна емболия
  
• 
  Хематом
  
• 
  Инфекциозни усложнения – сифилис, хепатит B, C; ХИВ; СПИН
  
• 
  Имунни усложнения – хемолитична реакция и нехемолитични имунни реакции (в резултат на сенсибилизация към белите кръвни клетки на дарителя и се изразява във фебрилна реакция); уртикария (характеризира се с еритема, сърбеж, без втрисване), анафилактична реакция, имунна супресия (до задръжка на имунитета в резултат на съдържащите се левкоцити)
  
• 
  Усложения, които не са свързани с имунитета – коагулопатии (причина за кървене, тромбоци-топения), хипотермия
  
• 
  Метаболитни усложнения – хиперкалимия (когато кръвта е съхранявана повече от 15 дена), цитратна интоксикация (бронхоспазъм, сърдечна недостатъчност)
  
• 
  Късни реакции – след 7-10 дни – анемия, субиктер, втрисане, бъбречна недостатъчност
  
• 
  Нехемолитични реакции – диспнея, тахикардия, но без симптоми на хемолиза
  

11. Грешки при кръвопреливане

• 
  Основна и най-опасна грешка е погрешното определяне на кръвните групи – преливане на несъвместима кръв. Грешките може да произлизат при неспазване инструкцията за кръвопреливане. Тогава веднага се спира вливането, сменя се банката заедно със системата, включват се водно-солеви разтвори и се поставят кортизонови препарати
  
• 
  Използване на стара или инфектирана кръв
  

12. Необходими пособия

13. Начин на извършване

I. Задължение на мед.сестра при кръвопреливане

1. Определяне на кръвната група на пациента

- Лекарят снема анамнезата от предишни кръвопреливания и евентуални предишни усложнения

2. Взема се информирано съгласие от пациента

3. Мед.сестра попълва фиш за имунохематологично изследване и ако трябва да се извърши спешно се изпраща бележка до клиничната лаборатория за центрофугиране на кръвта.

4. Мед.сестра подготвя всичко за определянето на кръвните групи (взима кръв от болния в 2 бели моновети)

5. Лекарят определя кръвната група и се подписва на фиша

6. Едната моновета се изпраща в кръвната банка заедно с фиша, а другия в клиничната лаборатория за центрофугиране

7. След получаването на резултата от кръвната банка фиша се залепва в история на заболяването

8. Получения серум се запазва през целия период на пролежание в болницата.

II. Изписване на кръв и кръвни продукти

1. Лекарят назначава на мед.сестра вида на кръвния продукт и количеството; кога трябва да се прилее – дали по планово или по спешност

2. Мед.сестра попълва искане на кръв и кръвни съставки в 3 екземпляри

3. Табелата задължително се подписва от лекар

4. Мед.сестра е отговорна за изпращането на фиша в кръвната банка

III.Непосредствена подготовка преди кръвопреливане

1. След получаването на кръвните продукти, мед.сестра:

• 
  Проверява годността на кръвните продукти
  
• 
  Извършва макроскопси оглед на сака - не бива да има розов пръстен между еритроцитите и плазмата (това говори за хемолизирана кръв). Не бива също да има съсиреци и пресечки
  
• 
  Сравнява номера на сака и кръвната група с даденото
  

2. Мед.сестра затопля кръните продукти до телесната температура (най-добре до тялото на болния)

3. Мед.сестра подготвя необходимите пособия за извършване от лекаря за кръвна съвместимост

4. Лекарят извършва следните проби:

• 
  Индиректна проба – изследва се кръвните групи на всеки един от саковете и ги сравнява с кръвната група на болния
  
• 
  Директна проба – смесва се серума от болния с кръвта от сака в съотношение 1:10 в полза на серума и кръвопреливането може да започне само ако резултата е отрицателен
  
• 
  Плочката предварително е надписана и се пази през цялото време на хоспитализация
  
• 
  Отчетените проби се в ИЗ и вътре се пише номера на сака
  
• 
  Предава се по рапорт
  

5. Мед.сестра подготвя пациента

• 
  Осигурява психо-емоционален конфорт
  
• 
  Предупреждава го за продължителността на процедурата
  
• 
  Помага му да извърши физиологичните си нужди
  
• 
  Измерва температурата, пулс, кр.налягане
  
• 
  Придава на болния удобно положение в леглото
  

6. Мед.сестра подготвя необходимите пособия
IV. Преливане на кръв и кръни продукти

1. Мед.сестра и лекаря извършват биологична проба

! Пробата се прави преди включването на всеки сак.

• 
  Пробата се извършва по следния начин: струйно вливане на 40 мл. кръв, след това се преминава на много бавна капка. Изчакваме около 10 мин., ако болния не даде оплаквания се регулира кръвопреливането както е назначено от лекар
  

2. По време на кръвопреливането мед.сестра наблюдава болния и контролира пулса, RR, температура, диуреза. Ако настъпи усложнения или оплаквания от страна на пациента веднага системата се спира. Ако пациентът има темпаратура се изчаква до снижаването и.

3. При висока температура се уведомява лекаря и спираме системата

V. Задължение на мед.сестра след кръвопреливане

1. Мед.сестра запазва серума от болния

2. Наблюдава пациента за късни прояви

3. Описва в рапорта номера на сака, вида, количеството, годност, резултатите от всички проби, час на започване и завършване на хемотрансфузията, състоянието на пациента преди, по време и след кръвопреливането, евентуални усложнения, предприети мерки. Предава болния за активно наблюдение.

Каталог: sesgriji -> 2sem
2sem -> Малигнен мезотелиом на плеврата (ммп) – съвременни диагностични и терапевтични стандарти
2sem -> Правила и техника при венозно вливане
sesgriji -> Правила и техника при венозна инфузия
sesgriji -> Дозиране и приложение на сърдечни гликозиди
sesgriji -> 3 Обработка на асептична рана. Сваляне на конци
sesgriji -> 4 Обработка на септична рана. Дренажи
2sem -> Правила при прилагане на антибиотиците Спазване правилата за асептика и антисептика Да се сазва стриктно дозата назначена от лекаря Да се спазват часовете за назначение
2sem -> Мускулна инжекция Определение
2sem -> Грейка Осъществява се местно, повърхностно действие на суха топлина, която отпуска гладката мускулатура. Действа болкоуспокояващо. Показания
2sem -> Траен венозен източник (абокат) I