Култура на медийното потребление при децата и учащите се

Курсова работа по

Теория на възпитанието

на тема:

В научната литература, както и в практическия живот, макар в различна степен на утвърденост са навлезли три вида словосъчетания за изразяване понятийната същност на един и същи културен феномен – средство за масова информация, средство за масова колмуникация и мас-медиа.

Средство за масова информация означава средство за съобщение, което дава сведения за някакво положение или за нечия дейност на множество, на маса хора без ясна и точна форма.

Средство за масова комуникация означава средство за систематическо разпространение на съобщения (чрез печата, радиото, телевизията, киното, звукозаписите, видеозаписите) сред многочислени разпръснати аудитории, с цел утвърждаване на различни ценности и окзване на идеологическо, политическо, икономическо или организационно въздействие на оценките, мненията и поведението на хората. Много съществено е в случая, че комуникацията (от лат. Communico) означава освен „съобщение” още „връзка” и „съветвам се с някого”, а така също включва и видеото и звукозаписите.

Мас-медиа включва всяко средство за разпространение на информация: радио, телевизия, пресата, книгата, рекламата.

Доминиращо е становището, че и трите посочени по-горе терминологични форми отразяват един и същ културен феномен, т.е., че са идентични. Възприемайки по принцип това становище, логично е обаче с предимство да се утвърждава в теорията на възпитанието терминологичната форма средство за масова комуникация. При него освен „съобщението”, което е налице и при другите две терминологични форми, присъства още смисълът „връзка” и „съветвам се с някого”. В условията на демократично общество това е много важно, тъй като се отразява една ярко проявяваща се тенденция: все повече този културен феномен, наред с разширяването и обогатяването на информацията – засилва и своята „обратна връзка”, общуването и съветването с аудиторията.

Средствата за масова комуникация са една от емблемите на съвременната цивилизация. Някои социолози не без ирония отбелязват, че в съвременното общество господстват трите „М”: масовото потребление, масовата култура и мас-медиите. Особеното положение на масовите комуникации се определя от факта, че в много случаи те преобразуват, допълват или заместват другите комуникационни средства и завоюват доминиращи позиции в обществения живот.

Достигането в модерното „комуникационно общество”, от гледна точка на „науката за комуникацията” на Роланд Буркард – до съвременния културен феномен средство за масова комуникация следва да се има предвид неговото историческо развитие. Канадскията социолог М. Маклуан обосновава в своя наложила се концепция три основни етапа (три епохи) в развитието на комуникативните средства. Първо, дописмена епоха, която се отличава с характерното устно общуване между хората. Второ, епохата на появата и развитието на писменото общуване между хората. Трето, започнал период в историята на културата, който се свързва с появата на аудиовизуалните средства за комуникация. Тях Маклуан определя като втора след книгопечатането комуникативна революция.

Пряко или косвено всяка комуникация е насочена към някакво човешко множество. Затова се твърди, че комуникацията е заредена с масовост по определение. При средствата за масова комуникация обаче, тази масовост, предопределена по дефиниция се свързва с някои ценностни акценти. Духовните творения, които те създават или привнасят отвън и оповестяват в качеството си на посредници, са предназначени за големи групи от хора, за най-широката възможна публика. По това те се отличават от другите видове комуникационни посредници, които по принцип са насочени към отделни заинтересовани лица, към отделни социални групи и сравнително по-ограничени човешки общности. В този смисъл, може да се каже, че масовите комуникации преследват специфични цели, които като правило не са свързани само и единствено с техните специфични професионални и икономически интереси.

Така или иначе, средствата за масова комуникация безспорно са особено явление в съвкупния комуникационен процес и тяхната характеристика заслужава по-специално внимание.

Комуникационните връзки, които те осъществяват в качеството си на начинатели или посредници не са адресирани поименно, а са отправени анонимно към една повече или по-малко аморфна съвкупност от потенциални възприемащи – зрители, слушатели или читатели. Това ги отличава от класическия тип комуникация, при която начинателят и възприемащият са лице в лице или са свързани чрез пасивен към същността на комуникационния акт посредник (пощальон) или чрез техническо средство (телефон, телеграф и др.). При масовите комуникации ролята на възприемащия е до голяма степен пасивна, защото той в общия случай е лишен от възможността да участва в комуникационния процес, който е като правило еднопосочен – от източника през посредника към възприемащия и до тук. При масовите комуникации източникът е заинтересован да разширява непрекъснато обхвата на възприемащите и за тази цел използва различни възможности за опростяване на комуникационните връзки, за да могат те да станат достъпни за повече хора. Или, масовостта твърде често се заплаща с принизяване на част от поднасяните на широката публика духовни ценности.

Средствата за масова комуникация, от структурна гледна точка, се разгръщат като ветрило от един източник към множество възприемащи. Всеки един от множеството възприемащи общува насаме с източника, но в същото време той осъзнава, че още много други хора, също като него самотно общуват със същия този източник, посредством същото това средство за масова комуникация. Това създава една специфична, не винаги осъзната нагласа на колективност и съпричастност към някаква огромна безлика общност. Макар и неконсолидирана, тази общност има някакви общи нагласи, вкусове, предпочитания и интереси, които я отличават от „сляпата” тълпа. Тази общност, наричана аудитория, е обект на засилен интерес от страна на тези, които определят целите в работата на средствата за масова комуникация. Защото, няма съмнение, че нагласите и предпочитанията на тази анонимна публика определят по същество влиянието на комуникационното средство върху живота на обществото.

От съдържателна и ценностна гледна точка, особеност на масовите комуникации е тяхното тематично многообразие. В средствата за масова камуникация си дават среща различни духовни творения и ценности, поднасяни на широката аудитория чрез различни комуникационни похвати. Днес в предаванията на радиото и телевизията, страниците на вестниците и списанията, в интернет пулсира духовният живот на цялото общество в пълното му многообразие. Средствата за масова комуникация дават живот на нови творения, на нови стилове и нови области на духовно творчество. Така те се превръщат в своеобразни динамични културни центрове, които въздействат многостранно и многопосочно върху цялостния живот на обществото.

Масовите комуникации отразяват текущата социална динамика и в това си качество се превръщат в лице на социума във всеки момент от неговото съществуване. Актуалността, навременността на разпространяваната от тях информация не е само основен признак в работата им, тя е императив на тяхното съществуване. За електронните медии е характерно, че в една значителна част от тяхната работа събитието и неговото оповестяване съвпадат по време, което дава възможност на аудиторията да съпреживява в реално време някои от най-важните събития от обществения живот.

Съвременните средства за масова комуникация са мястото, където се съсредоточава не само злободневната обществена информация. Те се превръщат в средище за общуване на основата на създадени нови духовни ценности в областта на науката, изкуството и културата. В този смисъл, масовите комуникации активно съдействат за разрушаването на остарелите стереотипи в общественото съзнание и за утвърждаването на новите духовни и морални ценности. Те влияят върху формирането на общественото мнение, въпреки, че не са единственият и най-важен фактор за въздействие по отношение на неговото състояние, развитие и проявление. В този смисъл, някои автори не приемат тезата, че средствата за масова комуникация са „лаборатория”, в която се създава общественото мнение. Те в най-добрия случай приемат, че средствата за масова комуникация улесняват възникването и утвърждаването на един или друг тематични акценти в общественото мнение.

Използвайки своите уникални възможности за поддържане на пряк и непосредствен контакт с аудиторията, средствата за масова информация могат, най-бързо, лесно и точно да уловят атитюдите на хората – респективно на общественото мнение – към едно или друго събитие или явление в обществения живот, към една или друга обществена институция или публична личност. Известно е, че отношението, нагласата, позицията на хората към реалностите от заобикалящата ги действителност мотивират тяхното обществено поведение. От тази гледна точка, колкото по-добре се познава мотивацията за обществено поведение на хората, толкова по-предсказуеми и поддаващи са на регулиране в определени граници са обществените събития и явления. Или ако добре се познава отношението на хората към нещо или към някого, може да се смята, че са налице обективните условия и предпоставки за ефективно и безконфликтно управление и регулиране на обществените отношения.

Изучаването на атитюдите на аудиторията на средствата за масова комуникация представлява интерес в две основни направления. На първо място това е професионалният интерес на самите медии. Те са заинтересовани да познават нагласите, настроенията и предпочитанията на аудиторията си (реална и потенциална), за да могат да отговорят адекватно на нейните очаквания и изисквания. Изучавайки текущо атитюдите, медиите могат успешно да влияят на своята аудитория като подбират подходящи за всеки конкретен случай изразни и образни форми и средства за комуникация. Или, с други думи те получават възможност да формират обществено мнение, като се съобразяват с реакциите на своята аудитория.

На второ място атитюдите на медийната аудитория са важен източник на информация за структурите на гражданското общество. В съвременните условия, цялото общество е практически една медийна аудитория.

Изучаването на нагласите и предпочитанията на читателската, слушателската и зрителната аудитория е възможно благодарение на богатия инструментариум от методи и техники, с които разполага приложната социология. Тези методи позволяват да се набират и анализират разнообразни емпирични данни, свързани с:

• 
  Социално-икономическите и демогравските профили на аудиторията като: възраст, образование, пол, социален и професионален статус, етническа принадлежност и др.
  
• 
  Физиологически характеристики и начин на живот на зрителите, читателите и слушателите като: личностни особености, идейни и ценностни ориентации, дейности, интереси и т.н.
  
• 
  Информационни интереси и потребности – по теми, жанрове, начин на възприемане, изисквания и др.
  
• 
  Мотивации и поведенчески модели на аудиторията, предизвикани от микро и макро-средата, от външни източници, свързани с комуникационната обстановка и т.н.
  

Посочените особености на масово-комуникационните процеси станаха повод да се заговори за властта на средствата за масова комуникация в качеството им на „четвърта власт” в обществения живот. Разбира се, като средство за социално сцепление, комуникацията е и един от властовите механизми. Тя е и не може да не бъде неразривна съставна част от всеки управленски процес, който се разгръща като волево функциониране на информационни връзки между управляващата и управляваната системи.

От гледна точка на теорията на възпитанието съвременният културен феномен – комунукационни средства – е най-значим в аспекта на констатацията, която прави А. Толфър, че „много от тях стават поле на взаимодействие – като позволяват на всеки отделен потребител да приема и изпраща образи, както и просто да ги получава отвън”. Според него кабелната телевизия, видеокасетите, копирните апарати и магнетофоните в най-голяма степен поставят средствата за масова комуникация в ръцете на отделния индивид. А други американски учени като Мелвин Фльор и Сандра Бол акцентуват на въздействащия ефект на масовите комуникации и тяхното предназначение да развиват нови духовни потребности у хората, да събуждат психическите процеси и нагласи на личността. Във връзка с това те стигат до интегрален модел на въздействието на средствата за масова комуникация както върху културата на обществото, така и върху общественото съзнание и индивидуалната култура на човека. Всичко това са много верни и важни констатации и оценки за средствата за масова комуникация и в аспект на теорията на възпитанието. От гледна точка на нея те могат да бъдат разглеждани още като интегрален посредник за опознаване на света, за протичане на широка информационна и богата комуникативна основа на социализиращите и енкултуриращи процеси и тяхното направление чрез системно провежданата и глобално осъществявана от държавата и обществото възпитателна и образователна стратегия.

В един по-диференциран план на разглеждане средствата за масова комуникация като съвременен културен феномен могат да бъдат представени по следния начин:

• 
  В културно-исторически план – те представляват своеобразен обективиран израз на прогреса на човешката цивилизация.
  
• 
  В аксиологически план – те представляват ценностно-интегрален израз на културната динамика на времето.
  
• 
  В социално-психологически план – те представляват мащабна рационално-емоционално наситена комуникативна среда за общуване, в това число с неповторими хедонистични моменти и ситуации.
  
• 
  В социално-педагогически план – те представляват огромна образователно-възпитателна аудитория и мощна институция като възпитателен фактор.
  
• 
  В политико-управленски план – те все повече се утвърждават като „четвърта власт” – след законодателната, висшата изпълнителна и съдебната власт. Защото като независими в цивилизованото демократично общество средства и институция, те все повече се превръщат в основен фактор за формиране на общественото мнение, влияят при избори, искат оставки, респектират с критичните си оценки и изказваните чрез тях позиции.
  

Информационната функция на масовите комуникации, както и комуникативната, са най-специфичните за тези културни феномени. Информационната функция се проявява в своевременното, бързо и точно разпространяване сред многобройни аудитории на актуално значими сведения за нещата и явленията, за процесите и дейностите, свързани с развитието на обществото, човека и природата, както и за взаимодействието между тях. По своя характер информацията бива научна, политическа, техническа, икономическа, художествена, спортна, управленска, правна, религиозна и т.н. Тя се отнася както за вътрешни събития и факти, така и за външни новини, за текущи изяви и за проявено отношение към минали и предвиждани явления и факти. Информационната функция на масовите комуникации, в качеството им на четвъта власт, в много голяма степен е израз на демократичността на обществото. И обратно – „информационното затъмнение” в дадена страна, т.е. нарушаването на тази функция на комуникациите е признак за ограничен демократизъм в обществото, за страх от него и от самите граждани да им се каже истината за нещата.

Комуникативната функция, която е другата специфична функция на мас-медиа, се проявява освен в информационно отношение като първата и като своеобразно общуване с потребителите на информация. Това е белег на още по-голям демократизъм на функционирането на масовите комуникации. Обратната връзка в случая се реализира чрез по-непосредствено включване на зрителите и слушателите в комуникативния процес – чрез интервюта, диалози, отзвуци по актуални и важни събития, използване на предварителни репортажи и обобщени данни от представителни изследвания и др. Всичко това става особено характерно за съвременната модерна, демократично функционираща медиа.

Социализиращата функция на масовите комуникации се постига чрез насищането на повседневната битова и обществена жизнена среда на индивида с типичната за комуникативните средства „социалност”. Определено може да се каже, че чрез механизма на обогатяването и усъвършенстването на жизнената среда – още чрез съчетанието в ранните години на „играта и масовите комуникации при социологизацията на детето”, изследеани от Б. Ангелов, заемат нарастващ относителен дял в усвояването на социалния опит и изграждане на нагласи у индивида към обществото, на неговата цялостна личност. В този смисъл социализиращата функция на мас-медиа може да се разглежда и като обобщен функционален израз на цялостното социално въздействие и взаимодействие на индивина с масовите комуникации.

Енкултуриращата функция на масовите комуникации, която някои наричат културна функция, се изразява в по-специфичното им проявление като културен феномен. Чрез нейната реализация се усвоява богатството и многообразието на културните ценности и традиции, създават се нови и се постига в много по-голяма степен съпричастността на личността към съвременната цивилизация. Това своеобразно „медиално енкултуриране” спомага да се формират нагласи и към културата на предишните цивилизации, на фона на която се съотнася и съпреживява по-пълно и многоаспектно и съвременната култура. В този смисъл енкултуриращата функция на масовите комуникации през различните епохи – на устни, писмени и съвременни електронни средства – осигурява и приемственост между културите на различните цивилизации.

Чрез осъществяването на развиващата функция на масовите комуникации се постига развитието и усъвършенстването на зрителните, слуховите усещания и възприятия, устойчивостта на вниманието, нагледно-действеното мислене и въображение, емоционалната и рационалната сфера на личността, на нейния цялостен психически статус. Това до голяма степен може да се разглежда като резултат от реализирането на всички останали функции и условие, предпоставка за тяхното осъществяване на по-високо равнище.

Възпитаващата функция на масовите комуникации се реализира чрез всички целенасочени влияния, въздействия и взаимодействия на личността с комуникатичните средства. Тази целенасоченост при въздействието и взаимодействието се постига от една страна чрез провежданата държавна възпитателна стратегия в мас-медиа, а от друга страна, в резултат на активно-избирателната ценностна ориентация на личността спрямо масовите комуникации, което в една или друга степен е израз, проява на самовъзпитанието на индивида. Възпитателната функция има водеща роля спрямо всички останали функции, осъществявани от комуникативните средства с оглед формирането и усъвършенстването на човешката личност. За нарастващата роля и значение на тази функция свидетелства и фактът, че вече определено се говори, не само в живота, но и в доста престижна научна литература за „медийно възпитание” и се обособи „педагогика на медиите”.

Образователната функция на масовите комуникации е относително самостоятелна функционална проява на педагогиката на медиите. Чрез нея има възможност да се разширява познавателният кръгозор на всички поколения във всички области на науката, изкуството и живота, формират се понятия и се дават разнообразни знания за природата, обществото и човека. Специфично значение за осъществяването на тази функция имат образователните програми на електронните медии за учащите се, предназначени за тях рубрики в печата и поредиците книгоиздания. Големи възможности предлага реализирането на тази функция и за самообразованието на възрастните, на различните социално-професионални групи от всички отрасли и региони.

Обучаващата функция на масовите комуникации е другта относително самостоятелна функционална проява в мащабите и спецификата на педагогиката на медиа. Както посочват някои автори като М. Андреев в последните десетилетия „все по-ясно се очертава обучаващата функция особено на телевизията”. Разработвайки и внедрявайки цяла система на учебните телевизионни предавания за повишаване на ефективността в урока, В. П. Муштаев стига до извода, че „училището плюс учебната телевизия – това са повече от две неща”, че съюзът между тях повишава многократно ефективността на обучението. Като много сполучлива форма на обучение чрез телевизията са също и предаванията, свързани с изучаването на чужди езици, както и за усвояването на редица други умения от битов и социално-професионален характер. Аналогични възможности има и се реализират чрез някои радиопредавания, публикации в печата, чрез „книгите-самоучители” и т.н.

Развлекателната функция на масовите комуникации, известна още като „забавляваща”, заема значителен относителен дял в тяхната обща функционална изява. Нейното предназначение е да спомага за отвличане на човека от „сивото” ежедневие, за неговото пренасяне в света на хумора, на забавната музика и спорта, на фантастичното и необикновеното. Това са жизненонеобходими състояния на човека за неговата приятна почивка и рационална отмора, особено след напрегнат труд. Ето защо тази функция, в единство с останалите не бива да се подценява и омаловажава.

Хедонистичната функция на масовите комуникации е близка до развлекателната, но има и своя специфика. Хедонизмът води началото си от етическо учение от древни времена, според което най-висша цел и добродетел в човешкия живот е удоволствието и насладата. Духовната наслада, която се получава от масовите комуникации следва да се различава от удоволствията и насладата на чисто физиологическа основа – от пикантната храна, сексуалните преживявания, приятно топлото време и т.н. Същевременно духовната наслада, например от изкуството. Която получаваме чрез мас-медиите, следва да се разграничава от развлекателното преживяване. Развлекателността е присъща на отделните жанрове и произведения на изкуството. Способността да доставя естетическа наслада е неотменим белег на всяко истинско изкуство и на всяко художествено произведение. Насладата от истинските духовни ценности, която ни предлагат мас-медиите, не е просто развлекателност. Тя е едно по-висше състояние на духа, на своеобразно привеждане в субординация и хармония с емоционално-рационалния статус на личността.

Средствата за масова комуникация имат енкултурационно-възпитателно въздействие, което се изразява по различен начин в отделните мас-медии.

Телевизия: терминологично произхожда и означава „предаване и приемане на подвижни и неподвижни изображенияна разстояние посредством електрически сигнал”. Като културен феномен представлява едно от най-значимите завоевания на човешката цивилизация. Някои я наричат „чудо”, за други тя е „магия”, за трети „вълшебство”. Истината е, че с нейната поява се извършва революция в културното общуване между хората.

Някои автори като Ел. Николов, изследвайки телвизионното битие на културата стигата до констатацията, че „за телевизията предмет е всичко, което телевизионната камера е в състояние да улови като признак или свойство на действителността”. Оттук и нейната многоаспектна енкултурираща-образователна и възпитателна роля и функция като съвременен културен феномен в структурата на комуникационния процес. Чрез нея има възможност и да се усвояват, и да се обогатяват културните ценности и опит, да се „насища” жизнената среда с „духовност” и да се усъвършенства тя посредством механизма на културно-битовата трядиция.

Специфични особености на телевизията като мас-медиа са: първо, тя е аудиовизуално средство, т.е. едновременно дава зрителна и слухова информация. Второ, едновременно въздейства на огромна аудитория от хора – у нас тя достига 5-6 милиона души, а в планетарен мащаб тя е милиардна. Трето, тя е удобна и икономична като „културно потребление” – възприема се непринудено, в битова обстановка и безплатно за деня, с минимално или в границите на възмойностите на огромното мнозинство таксуване (освен средствата необходими за апарата, неговото поддържане и израсходваната енергия). Въпреки всичко, в сравнение с това, което се получава от телевизията, тя наистина си остава едно – и икономически най приемливо и ефективно комуникативно средство. А това с оглед осигуряването на системно и качествено протичащ енкултурационен процес, особено в кризисни периоди, никак не е маловажно.

Усъвършенстването на телевизията води до цветния образ, който е по-изразителен и емоционално обагрен. А кабелната телевизия увеличава многократно избирателността в тематично и жанрово отношение. Всичко това разкрива изключително благоприятни възможности за усъвършенстване на енкултурационно-образователния и възпитателния процес чрез интегрирането на този културен феномен с училището и другите образователно-възпитателни институции.

Същевременно трябва да се има предвид, че всички посочени по-горе специфични особеност и предимства на телвизията съвсем не се използват в хуманно издържан културно-възпитателен план, а и за емоционално пренасищане в твърде негативна насока.

Радио: наименованието означава „изобретение за безжично предаване чрез електромагнитни вълни на звукове, говор, музика далеч по света”. То представлява аудио-вербална медиа и означава още „устен, словесен” начин и средство за енкултурационно-възпитателно въздействие.

Въпреки, че е само аудио-вербална медиа, радиото има и някои специфични предимства, в сравнвние с другите медии. Първо, то е най-бързо информиращото средство и в този смисъл е най-сктуално въздействащото. Ако телевизията излъчва нова информация в определени, на по-голям или по-малък интервал емисии, то радиото прави това веднага. Второ, радиото може да се възприема като се върши и накой друг вид дейност, което дава възможност за по-рационално използване на времето. Трето, специално внимание заслужава енкултурационно-възпитателната роля на радиото в областта на музикалното изкуство и културата на речта, на финеса и заострената чувствителност към говора и неговото усъвършенстване. Много полезни в това отношение, както и при телевизията, са образователните програми и излъчвания, предназначени за децата и учащите се.

Печат: в едно от значенията си в Българския тълкован речник този термин означава „печатно производство”, включващо в т.ч. и книгата, а не само периодическите издания – вестниците и списанията.

Като визуално-вербално средство, имащо за изказ печатното слово, чернобелите и цветните илюстрации, в т.ч. рекламните материали и др., печатът е мас-медиа с голямо, ежедневно енкултуриращо значение и възпитателна роля. В това отношение, в сравнение с другите средства за масова комуникация, той има някои приоритети, които според С. Станчев се свеждат до следните по-конкретни положения: първо, извършването на прочита и ползването на вестниците и списанията става съобразно възможностите и желанието на читателя; второ, той има възможност да използва многократно текста, което спомага за по-задълбочено възприемане на информацията; трето, при печата има възможност за избор да се чете само онова, което е свързано с потребностите и интересите на читателя. Тези възможности за избирателност, за многократно и когато се пожелае ползване на печатната информация са особено благоприятни за своевременното осъществяване и точно в комуникативно отношение протичане на енкултурационно - образователния и възпитателен процес.

Кино: терминологично буквално означава „апаратура за снимане на движения и за възпроизвеждането им чрез прожекция”. Общокултурното и специфично значение на киното като синтетично изкуство и масово въздействащо чрез зрителноподвижни и синхронни звукови образи средство е добре познато.

В средата на XX и началото на XXI век киното е едно от най-масово социализираните изкуства и медиално-въздействащ феномен. Ето защо, въпреки наличието на телевизията неговото значение и роля в образователен и възпитателен план не намалява, в т.ч. по отношение на някои негативно проявяващи се тенденции. В контекста на формирането на общественото мнение К. Попър обръща специално внимание, че един от важните проблеми, свързан с преодоляването на наличния „ монопол върху публичността” при съвременната пропаганда, е проблемът за жестокостта в киното, вестниците и особено в комиксите. Оттук и все повече осъзнаваната необходимост от съответната хуманизация в тях.

Видео и DVD: синхронно записаният звук и образ може да се възпроизвежда колкото, когато и където е необходимо. В този смисъл, те са едни от комуникативните средства, с които отделният индивид е в състояние да задоволява неограничено своите потребности от художествена, научна, спортна и др. информация, напълно самостоятелно и независимо от други фактори. С оглед нуждите на енкултурационно-образователния и възпитателния процес и дейност видеото и по-скоро, в нешно време, DVD-то с тези си предимства и възможности е много полезно и с нищо незаменимо комуникативно средство.

Същевременно трябва да се има предвид, че домашното видео и DVD дава неограничени възможности за контакт и с псевдокултура, за извратени еротични забавления и др. Както посочват някои автори като Ю. Вучков „рисковете на постоянните домашни контакти с видеото са заложени в отсъствието на широко обществено мнение” като контрол и регулатор на ценностите, които се разпространяват. Те остават изцяло извън кръга на критиката, извън оценката на институтите и творците, които имат отношение към тези ценности. Ето защо, особено неформалните ученически и младежки групи, при които видеото и по-скоро DVD-то е постоянен спътник, се нуждаят макар и индиректно от по-специално внимание и грижи, намиране на възможните контакти за непринудено влияние на енкултурационния процес при избора и реализацията на „репертоарната видео-политика” в тях.

Интернет: Интернет е една съвременна медийна среда, която се развива изключително бурно. Той е нов вид средство за общуване между хората, което води до нова информационна революция, сравнима с откриването на книгопечатането, радиото или телевизията. Но докато при традиционните масмедии връзката между издателя на информацията и потребителя й е едностранна, то при Интернет всеки участник в информационния обмен е равноправен - няма техническа разлика между издател и читател.

Като удобно средство за обмен, Интернет много бързо излиза от първоначалното си тясно-ориентирано приложение и днес се използва в развитите държави от всички, които имат нужда от информация. Изброяването на потребителите може да започне от издателите на вестници и да продължи с преподаватели, учители, ученици, инженери, банкери, бизнесмени и няма да бъде пълно, ако не завърши с домакините и с тези, за които ровенето (surfing) из Интернет е чисто хоби. Това е така, защото всеки може на персоналния си компютър да получи новото издание на вестник или списание, да ползва виртуална библиотека 24 часа в денонощието, да види актуална метеорологична сателитна снимка или пък да намери готварска рецепта от китайската кухня и т.н.

Потребителите на Интернет образуват едно виртуално общество, което няма граници по отношение на общуването. Това общество е пример за демокрация. Всеки може явно да разпространява информация или да остане анонимен. Когато обаче се ползва информацията, трябва, както никога досега, да може да се преценява дали тя е достоверна или тенденциозна. Според една разпространена сентенция, по Интернет не може да се познае дали сте човек или куче. Възниква нов вид морал на общуването: netiquette - "нетикет''.

Един от все повече налагащите се изводи за въздействието на масовите комуникации, който е валиден по отношение на всички тях в условията на свободна възможност за избор, според американския изследовател Елизабет Ноел-Нойман гласи: „въздействието на масовите средства се обуславя повече от качествата на публиката, отколкото от съдържанието на средствата”. Констатира се, че една и съща комуникация има различно въздействие в зависимост както от възраста и пола, от социалната ситуация и политическата нагласа, от психическата стабилност и моментното настроение, така и от интелигентността на реципиента, от неговите знаия и представи, интереси и очаквания, от неговите ценностни системи. Или, може да се каже, че въздействието на мас-медиите зависи в много голяма степен от достигнатата до дадения момент комуникационна култура на личността.

Комуникационната култура в медиален аспект е интегрална характеристика на взаимодействието на личността със средствата за масова комуникация, начин на контакт с тези средства и разпространяваните от тях ценности. Тя може да бъде разглеждана като резултат от цялостния енкултурационен процес, при който индивидът влиза в повече или по-малко активни взаимоотношения с мас-медиите и благоприятно отношение и фактор за неговото протичане на по-високо интелектуално равнище. А разлика от културата на общуване при директния междуличностен контакт на живо, комуникационната култура в медиален аспект се проявява като опосредствано чрез съответната медиа взаимодействие на личността с дадените ценности. Ето защо при втория вид култура би следвало да бъде „усвоена” спецификата на използвания „канал”, чрез който стигат до реципиента тези ценности.

Един от новите проблеми, пред които сме поставени е свърван както с „вплитането” на образованието в цялостния „културен живот”, в т.ч. и на мас-медиите, така и с „вплитането” на самите медии в образованието, което чрез тях има възможност да постига една много по-широка и богата култура на младото поколение, в т.ч. и комуникативна. На средствата за масова комуникация в образованието следва да се гледа като на една нова, имаща възможност все повече да рзширява и утвърждава интегрална връзка и взаимодействие, като на две взаимноподпомагащи се сфери на духовната култура. Мас-медиите са много полезни за образованието на младите хора, от една страна, като създатели на оригинални културни ценности и, от друга, като разпространители на такива ценности сред многобройната аудитория на учащите се. Образованието от своя страна има благоприятстваща роля и функция по отношение на мас-медиите също в два плана. Единият е свързан с осигуряването на солидна познавателна основа при комуникационната култура на масовия потребител. Другият се отнася до ролята на образованието като сфера на духовната култура, в която се подготвят професионални кадри, обслужващи мас-медиите като функциониращи културни институции.

Медийни изследвания започват да се правят в европейските страни още от средата на 20 век и през последните години движението за медийна грамотност там се засилва. Има два основни фактора, които провокират развитието на медийните изследвания в Европа и те са, първо, технологочното развитие на медиите и техните възможности за влияние, и второ, нарасналото влияние на американските медии в света, което носи безпокойство и неодобрение. Англоезичните страни се чувстват особено заплашени по отношение идентичността на своята национална култура, поради липсата на езикова бариера с американската култура. Мерките срещу проникването на американското медийно влияние в тях взимат облика на задължителна медийна грамотност. От средата на 90-те в Австралия е въведено медийно обучение за детските градини и то продължава до 12 клас. В Англия от 1996 г и в Канада се държат задължителни изпити по медийни изследвания, в рамките на средното образование.

Медийно обучение е въведено и в много неанглоезични страни – от Южна Африка, Южна Америка, в Русия, Китай, Япония, Тайван, Корея, Скандинавските страни и почти в цяла Западна Европа. През 1999 г. и 2002 г. под егидата на ЮНЕСКО са проведени срещи и консултации, които завършват с посочване на медийното образование като основно право на всеки гражданин от всяка страна на света и се отправя препоръката медийното образование да бъде въведено навсякъде в рамките на националната образователна програма, във висшето образование, неформалното обучение и програмите за учене през целия живот, формулира се също широк кръг от препоръки и приоритети за регионални действия.

Според проучване, децата в България прекарват по три часа дневно пред телевизора и десетки пъти по-малко – в общуване с родители и учители. Специализираните предавания, предназначени за деца, са с относително малък дял в рамките на цялостното програмиране в електронните медии. Телевизионните предавания са само 3%, а радиопредаванията – едва 2%, според данните от проучвания на неправителствени организации. В същото време операторите заявяват, че децата са предана телевизионна аудитория.

Много често българските деца, както и връстниците им по света, попадат в един виртуален свят, в който изобилстват агресия и насилие. Многобройни проучвания показват, че до осемнадесетата си година децата и юношите гледат над 200 000 сцени на насилие на телевизионния екран. При ограничаването на показа на насилие в медиите и разпространението на вулгарен език в радиоефира, обаче трябва да се търси баланса на права – от една страна спазване на принципа за върховенство на интересите на децата, и от друга правото на свобода на медиите. Превенцията на насилието е постоянен приоритет в работата на Държавната агенция за зкрила на детето. Изследванията показват, че медиите могат да бъдат катализатор за прояви на агресивност на децата, когато семейството и училището не изпълняват своята социализираща функция. Но не бихме могли да абсолютизираме влиянието на медиите. Медиите не могат да бъдат единствена причина за нарастващата агресивност сред децата, но е факт, че трябва да държим сметка за променящата се медийна среда и за някои нейни негативни влияния.

Мединото образование е изключително важно защото: първо, то дава задължителна за нашето време грамотност, различна от елементарната грамотност да четеш и пишеш. Така както, за да общува в условията на устна комуникация, човек трябва да знае език, така както в условията на писмена комуникация е необходимо да отдели време за да се подготви да използва техниката на писмеността, така и в условията на медийна комуникация, той се нуждае от медийна грамотност, която да му позволи да общува с другите хора посредством медиите и да знае как да конструира и предаде своите послания. И второ, медийното образование е важно, защото в условията на културна глобализация под знака на американизма то представлява начин да се подкрепи традиционната, националната ценностна система и да се показва на младите хора, че онези ценности, които прокламират продуктите на американската култура, не са и не трябва да бъдат задължително техни собствени.

Факт е, че у нас се смята за изтъркано да се говори, че медиите манипулират и зомбират съзнанието, но изглежда никой не работи по този въпрос с подрастващите, нито с техните родители. Недоволството от медиите, от американизираната медийна продукция, ропотът срещу рекламите или провокиращото съдържание на билбордовете остават напълно стихийни. Те нямат въздействието на целенасочените и организирани мерки за продължително обучение в ранна възраст и докато такива мерки не бъдат взети, у нас ще се възпитава уязвимо, медийно неграмотно поколение, което интуитивно ще опитва да се справя с ежедневните бомбандировки от страна на медиите в най-добрия случай като ги пренебрегва.

Игнорирането на медиите е било реален подход в справянето с тяхното нежелано въздействие. Но той е бил особено популярен между 1930 и 1960 година.

За съжаление отношението на игнориране може да възпитава само чувство на страх и неприязън към медиите, което в условията на развиващи се медийни технологии и демонстрирани възможности за бързина и удобство при разпространение на информацията изглежда все по-неадекватно. Основният недостатък на игнорирането, е че медиите са източник на информация, а информацията е източник на пари, власт, удобство, работа, забавление и пр., без повечето от които съвременният човек не може. Така същността на медийното обучение се свежда не до радикално противодействие срещу медиите, а до обучение за работа с тях и подготовка на подрастващите за алтернативни “погледи” или “прочити” на медийното съдържание.

Придобивайки медийна грамотност, човек се учи не само как да си служи с медиите, но и как те си служат с него, как да декодира техните словесно-музикално-визуални послания, като същевременно преценява и тяхната добросъвестност в предаването на “истината” и идентифицира техните източници и политически, икономически, културни интереси.

С този подход на медийно обучение е свързана идеята, че не е нужно да лишаваме себе си или някой друг от удоволствията, които предлагат масмедиите, стига да можем да контролираме посланията, които те излъчват към нас. Оттук в медийното образование се залага по-скоро на необходимостта да се развива способност за по-сложна, по-премислена, по-нееднозначна оценка на медийното съдържание и така създадените аналитични умения да оформят критично отношение към средствата за масова комуникация. Но затова, разбира се, се изисква системна работа и известна продължителност на обучението за развитие на способността у подрастващите сами да анализират медийната информация. Според принципите, които посочват от американския институт Аспън, за да е медийно грамотен човекът, той трябва да е способен на няколко основни неща. Те са изброени с четирите ключови думи: достъп, анализ, оценка, производство.

За да бъде медийно грамотен, човек първо трябва да познава медиите, тоест да има достъп до тях.

Оттам нататък той трябва да бъде способен да разбира и анализира езика, на който говорят медиите и да може да деконструира посланията, които често се предават в мощни, концентрирани образи и звуци.

Трето, дори еднократното участие в произвеждането на медия изгражда опит за конструирания характер на медийното съдържание. Човек трябва да е наясно, че медийната информация е конструирана и тази конструкция принадлежи на ограничена група от хора, които от първоначалния материал са подбрали малка част и са я свързали по начин, който отразява тяхното отношение или цел.

Четвърто, медийната грамотност означава човек да може да прави оценка на медийното съдържание. Той трябва да умее да преценява значимостта на идеите в един филм, програма, списание или вестник както за себе си, така и за обществото; да открива ценностите, гледните точки и типовете поведение, които медията показва или внушава.

Значението на медийното образование и развитието на подобни умения за човека на бъдещето, се обяснява с времето, което човек прекарва и ще прекарва пред телевизора или в четенето на вестници, списания, слушането на новини и сърфиране в интернет. Според някои изследвания, човек, който живее 75 години и спи по 8 часа на нощ, ще има общо 50 години, прекарани в будно състояние, от които 9 ще са прекарани в гледането на телевизия. От гледна точка на времето от живота си – една пета, което най-вероятно подрастващите ще са в компанията на медиите, значимостта за бъдещето, която има подготовката в общуването с медиите изглежда огромна.

Целта на медийното обучение е изграждането на критическа автономия, тоест, способност за самостоятелно осмисляне на разпространяваните от медиите идеи, ценности и норми на морално поведение. Критическата автономия позволява на подрастващите да изградят умение рационално да решават в какво да вярват и какви да са техните убеждения, вместо само да копират онова, което виждат на екрана на телевизора или по страниците на списанията.

У нас за възпитание на характера в училищна среда може да се говори само индиректно и във връзка с добрата воля на учителите, но тъкмо часовете по медийна грамотност биха позволили провеждането на дискусии върху актуални теми от медиите като насилието, агресивното поведение, лъжата, благородството, доброто и лошото в поведението на хората. Тъкмо медиите, които са неразделна част от ежедневието на младите поколения, стимулират желанието да се обсъждат нравствени ценности. Не от гледна точка на една безжизнена история и чужд по време и пространство светоглед, както за съжаление често става в часовете по етика, а от гледна точка на онова, което се случва тук-и-сега, пред очите на всички. Медиите са източник на безброй много нравствени теми, в които доверието, уважението, отговорността, честността, грижата за другия, гражданското съзнание са не просто празни книжни понятия, а социално значими

примери, онагледени от конкретни хора и ситуации. В този смисъл важни за моралното възпитание на подрастващите стават филмите с мощни морални дилеми в тях. Стига обаче тези филми да бъдат осмислени, а за да бъдат правилно осмислени, е необходимо познаване на правилата за тяхното създаване.

Почти в духа на “знанието е добродетел”, съвременното морално възпитание не може да мине без медийното обучение, което целенасочено да развие вниманието и усетът да се преценява какви нравствени ценности заплитат сюжетите на новините и филмите, как са показани тези нравствени дилеми, с какви ефекти е постигнато въздействието, кой е създал и изпраща даденото послание, защо го прави, коя е целевата аудитория, как други хора биха разбрали по-различно това послание, какви са средствата с които се постига убедителност на заявената позиция, какви алтернативни позиции са възможни.

Медийното образование развива моралните разсъждения ситуационно. Обсъждат се конкретни неща, конкретни решения и техни алтернативи, което означава, че в много голяма степен ако подрастващите изпаднат в ситуация, подобна на обсъжданата, те ще имат пред себе си варианти за действие в такава или сходна ситуация. Обсъждането на медийните стереотипи, сравняването на начините, по които различни медии биха представили едно и също отношение в любовта, взаимоотношенията във и извън семейството, етническите и расовите отношения е винаги свързано с конкретна реална ситуация, затова и възпитателният ефект е несравнимо по-голям, отколкото например в часовете по етика, история или философия. В условията на култура, в която медиите имат огромно влияние върху моралното поведение на младите хора и са безпрецедентен източник на подражание, възможността морал и знание за медиите да вървят ръка за ръка е изход от социалната дезориентация и противоречията, които в последна сметка имат за резултат липсата на устойчиви морални принципи.

Ние живеем в среда, която изобилства от образи. В условията на имидж-културата най-разпространените средства за информация имат визуален характер и най-мощните източници на модели на поведение, убеждения, естетически идеали и морални ценности са визуалните – плакати, клипове, филми, записи от репортажи и спортни събития и пр. Трудностите в моралното възпитание идват от сблъсъка, който се получава между два вида ценности – етическите и естетическите. Думата култура в нашия език винаги се е свързвала по смисъл с морал и възпитание. Синонимите “некултурен човек” и “простак” означават човек, лишен от възпитание и морални задръжки. Образът от своя страна, имиджът, има естетическа стойност. Той се цени не заради някакво вътрешно съдържание, а заради външната видимост, която създава ефект и която няма нищо общо с моралните норми. Имидж-културата е словосъчетание, което само по себе си показва скритото напрежение между естетическото и етическото в културата на съвременното общество. Тя обозначава развитието на ценностна система, която за съжаление акцентира повече върху имиджа, отколкото върху морала. Значима е външната видимост на нещата, а видимостта възпитава не според морални, а според естетически норми. Сигурно почти няма тинейджърка, която да попитате дали иска да се научи да бъде добра, или да отслабне, и тя да ви отговори, че иска да се научи да бъде добра. Имидж културата е пазарна култура, която не учи хората кое е добро и кое лошо. Тя разполага други антиномии, а именно красиво - некрасиво, модерно – немодерно, популярно – непопулярно. Татуировки, жени по бельо и мъже с костюми, дънки, телефони, сандвичи – това е съдържанието на плакатите, които срещаме по улиците. Бумът в разпространението на образи и огромното културно пространство, което те буквално и метафорично заемат има за основен резултат заместването на моралните поучения с естетическите послания на картините. Основното при тези послания, е че силата на естетическия ефект се очаква да съответства на силата на желанието за ползване на показвания продукт и в някои случаи този вид манипулация успява. Без нужното обяснение, подготовка за възприемането, съзнание за икономическите интереси, които са я поставили там, където е, единствено печатното качеството на картината и успешният дизайн стават мерило за ефекта.

Затова като основна задача на нашето общество в условията на развиваща се имидж-култура е намирането на рационални начини да се примирява етическото с естетическото, тръпката от видимостта и уважението към невидимото, на ниво семейство, училище, медии и научни изследвания. Образът и моралът са две различни неща, поставени от съвременното технологично развитие на средствата за масова комуникация

във взаимно конкурираща се позиция и медийната грамотност е необходима, за да се контролира влиянието на визуалните послания върху поведението.

Медийната грамотност трябва да стане част от възпитанието на децата и младежите, за да се избегне западането на морала за сметка на зле разбраните естетически ценности, както и за да се утвърди превъзходството на моралните норми, защото както се разбира от последните новинарски емисии, в стремежа да градят имиджи, много хора напълно загърбват морала.

Втората специфика на моралното възпитание в условията на съвременната култура произтича от нейния комерсиален характер. Колкото и страшно да звучи, съвременната култура е въпрос на бизнес. В момента в България културата, която не е въпрос на бизнес и не може да се включи в пазарните отношения, загива. Същото се отнася и за медиите. Те не са и вероятно не трябва да бъдат абсолютни стожери на морала, истината и справедливостта. Те са бизнес, който има свои интереси и оцелява в пазарната среда на търсенето и предлагането. Истината е че не можем да разчитаме на медиите да правят хората по-морални, ако самите хора не търсят в тях моралните ценности и в реалния живот не се стремят да подкрепят необходимото единодействие между законодатели, аудиовизуална промишленост и възпитатели. Без такова единодействие, в съдържанието на медиите ще преобладава преклонението пред външната показност и ефектите, а не интегрирането на обществото около морални принципи.

В заключение ще подчертая положителните аспекти на медийното потребление. Те, както и негативите бяха споментати по-горе, така че няма да навлизам в подробности. Когато има добра култура на потребление, ползите от средствата за масова комуникация могат да се извличат пълноценно. За постигането на такава добра култура на потребление сред децата и учащите се е необходимо цялото общество и най-вече семейството и училището да започнат да работят заедно, вместо непрекъснато да прехвърлят вината за проблемите едни на други.

Ако всички заедно се погрижат за пълноценното развитие на децата, тогава медиите не биха имали силата да оказват пагубно влияние върху тях. Средствата за масова комуникация са фактор, без който животът на съвременния човек не би могъл да протича нормално. Те, и в частност Интернет, са изключително полезни за учащите се. Стига да умеят добре да си служат с тях и да отсяват информацията, учащите се биха могли да получат много полезни материали за своето обучение и развитие.

1. 
   Димитров Л. и колектив. Теория на възпитанието. С. 2005г.
   
2. 
   Софка Матеева. Властта на медиите в обществото. Статия
   
3. 
   Христина Амбарева. Медийната грамотност: за моралното възпитание в условията на имидж културата. Статия
   
4. 
   Ширин Местан. Медиите и децата – в търсене на баланса на интереси и права. Статия