Култура на поведението-определение и функции

Моралът е предмет на етиката,обществен институт,който има за задача да регулира поведението на човека.Във всяко общество действията на огромното мнозинство от хора трябва да бъдат съгласувани в съвкупна масова дейност,при цялото си разнообразие те трябва да се подчиняват на определени общосоциални закони.Докато нравствените норми формулират съдържанието на постъпките,предпис-ват какво именно хората са дължни да правят,културата на поведението разкрива по какъв конкретен начин в поведението се осъществяват нравствените изисквания,какъв е външният облик на поведението на човека,до каква степен ограничено,естествено и непринудено тези норми са се слели с начина на неговия живот,станали са всекидневни жизнени правила.Например изискването за уважение към хората по отношение на всекидневното поведение се изразява в правила на вежливост и деликатност,в тактичност,услужливост,в умение да щадим чуждото време и др.От гледна точка на културата на поведението верността към поетите задължения означава акуратност в изпълнението на обещанията и във връщането на заетото от другите,своевременност и точност в осъществяването на уговореното. По формата на своето проявяване честността съвпада с прямотата и искреността,с умението недвусмислено и открито да изразяваме собствената си мисъл.В широк смисъл в понятието култура на поведението влизат области на външната култура на човека-етикецията(правилата на държание с хората и на поведение в обществени места),културата на бита(вкл.характера на личните потребности и интереси,взаимоотношенията на хората извън работата,организацията на личното време,хигиената,естетическият вкус при избор на предмети за потребление).Особено трябва да се подчертае културата на речта,умението да изразяваме мислите си грамотно,ясно и красиво,без да прибягваме до вулгарни изрази.

Етикетът е съвкупност от правила на поведение,които се отнасят до външното проявяване на отношението към хората(обноски с околните,форми на обръщение и поздрави,поведение на обществени места,маниери и облекло).Етикетът е съставна част на външната култура на обществото.Той обхваща онези изисквания,които придобиват характер на строго регламентиран церемониал и при спазването на които особено значение има определена форма на поведение.Етикетът съдържа правилата за поведение и нормите на нравствеността.Доброта и внимание,устойчивост и вежливост,такт и маниери,уважение и достойнство-това са основните области на поведенческия етикет.Но правилата на етикета не са догма,те непрекъснато се развиват-за по-добро.Те не пречат на нашата индивидуалност.

Тема № 2 ИСТОРИЧЕСКО ВЪЗНИКВАНЕ НА ЕТИКЕТА
Междучовешкото общуване-от времето на Адам и Ева винаги се е подчинявало на редица условности.Те оформят постепенно правилата за поведението,в чиято основа е взаимното уважение.Облечени в сравнително общоприета формула,каквато са маниерите,правилата за поведение в никакъв случай не пренебрегват индивидуалността и спецификата на човека,националността или народа,историческото развитие,традициите и обичаите.

Утвърдено е разбирането,че родината на етикета е Франция (понякога добавят и Англия).Исторически погледнато обаче,това е Италия,където още през ХІVв.започва облагородяването на нравите(през епохата на Възраждането).Италианците обръщат внимание на образованието,изкуствата,благоприличието.За пръв път след падането на древната цивилизация се изгражда общество образовано, разбогатяващо,съзидателно.Особено силно е влиянието на хуманистите.Появяват се книги за образцови кавалери и дами,за подредбата на пищните салони и тържества.И още тогава най-голямо внимание се обръща на жените с разбирането,че те “стават дами,когато усвоят добрите маниери”.

Французите не се задоволяват да копират сляпо дошлите при тях чужди правила,а ги видоизменят,като ги приспособяват към своите национални особености и духа на времето-вече е ХVІ в.Основното е подмяната на крещящото великолепие с изтънчения разкош.Най-високото развитие те придобиват при краля Слънце Луи ХІV.Монархът известен с изящните си маниери и вкус,се грижи за блясъка на своя двор без да пести средства.На дворцовите приеми гостите получавали картончена с изброените правила за поведение,които следвало да се спазват.От френското название на тези картички-etiquette,днес произлиза употребяваният термин етикет.Тези правила не остават незабелязани в другите страни и от ХVІІ в. Започва разпространението на френския език,мода и обичаи.Тенденцията не отминава и Русия. Реформаторът Петър І след едно от многобройните си посещения на Запад разбира,че преди да направи сериозните си държавни промени,е необходимо да преобразува нравите и обичаите на руския народ по западен образец(започва стригане на бради,скъсяват се дългите ръкави на мъжките облекла,дамите се задължават да носят деколтирани рокли, въвеждат се европейските танци,знанието на френски език се смятало за най-големия признак на добро възпитание).

По българските земи се срещат различни като обичаи правила, донесени от Велика България,въведени от Византия и наложени от Османската империя.Едва след Освобождението и установяването на новото държавно устройство в страната ни навлизат правилата, утвърдени в Западна Европа.По-късно става и връщането към някои традиции,които съчетани със съвременните тенденции, правят българския етикет и модерен,и специфичен.

Учтивостта е друго качество,което трябва да притежава един бизнесмен.Той трябва да бъде любезен,внимателен с другите и почтителен.Учтивостта се основава на уважение към другия.Това се постига,когато сме искрени,тактични и избягваме фрази,които дразнят или унижават.

Ръкостискането е особен вид жест,който показва единство в мислите,напредък в търговските преговори,успех в договарянето.

Един бизнесмен не бива да разглежда себе си като единствен компетентен или специалист по всички въпроси.Възможни са ситуации, когато в решаването на тясно специализирани проблеми е възможно други да могат повече.В това няма място за обиди,напротив,внимателното отношение към чуждото мнение осигурява добър делови контект. Далновидният и умен бизнесмен изслушва мнения,дори когато те са различни от неговото собствено мнение,и едва тогава взема решение.

В основата на езиковата култура като важен елемент на поведението се изгражда речевият етикет,на който може да се даде следната характеристика:микросистема от нацинално-специфични устойчиви формули за общуване,приети и предписани от обществото за усвояване на контакт между събеседниците за поддържане на общуване в избрана тоналност.

Подборът на средствата на речевия етикет е свръзан с възрастта,образованието,социалния произход и общественото положение на събеседниците,с характера на общуването(официално или неофициално),със средата на общуване-професионална,семейна,училищна,с мястото на общуването(улицата,стадиона,магазина,влака),а понякога е съобразен и с политически причини.

В българския език се развива процес на изоставяне на звателните форми.Може би най-яростният защитник на звателната форма е Стефан Младенов.В една своя статия той пише”Мнозина “образовани” българи,писатели и неписатели и не по-малко такива българки мислят,че било”грубо” и “просташко” употреблението на старите форми за звателен падеж и че най-много можела да се допусне формата Елено, когато имало да се обърнеме към слугиня с име Елена.Но към другарката си,която е кръстена Елена,”образованата” българка трябвало да се обърне не с обидното Елено,ами спо-приличното Елена. Изоставянето на звателните форми е най-силно изразено при женските лични имена завършващи на -а,-я.Напълно е изоставена звателната форма и при мъжките лични имена,завършващи на -и,-й.Друг е въпросът със звателните форми на останалите имена,които са в жива употреба и днес.Пренебрегването им показва проява на недостатъчна езикова култура,въпреки стремежа на говорещия да се покаже по този начин по- интелигентен.Тук става дума за женските лични имена с наставки -ка, -ица,-ичка, чиито звателни форми получават окончание -е.Същото се отнася и за мъжките имена,които завършват на съгласна.

Обръщението към членовете на семейството и близките роднини принадлежат към народния речев етикет.Всички ние имаме по-близки или по-далечни роднини.Блъгарският език разполага със специални думи за обръщението към тях-чичо,стринке,вуйчо,свако и др.Най-честите обръщения към майката са мамо и майко,а към бащата-татко и тате. Батко и како са обръщенията,с които назоваваме по-големите си братя и сестри.Единият от начините за обръщение към децата се състои в употребата на членувани форми от притежателни прилагателни в среден род-татковото,маминото,бабиното,дядовото,батковото и т.н.

Думата господин е производна на съществителното Господ и е означавала първоначално собственик на дом и имот,синоним на една друга дума-господар.Думите господин и госпожа са се употребявали най-напред като приложения към имената на духовни лица-игумени на манастири и монахини.По-късно вече тези думи,а заедно с тях и “госпожица” започват да се употребяват като елемент на речевия етикет към представителите на интелигенцията и оформящата се буржоазия.

Употребата на формите за учтивост е застъпена широко в устната и в писмената реч.Учтивите форми на речта могат да бъдат адресирани практически към всекиго.За да се използват обаче са необходими няколко условия:наличие на социална дистанция между събеседниците,непознатост,официалност на речевата проява,разлика във възрастта.Достатъчно е една от посочените форми да бъде налице,за да се използва “Вие”формата.По принцип на “Ти” разговаряме с приятели, колеги,съученици,близки,роднини,а на “Вие”-с непознати или слабо познати хора,с по-възрастни,както и с хора с по-високо обществено положение от нас.Понякога,при тържествени случаи се налага да се обръщаме на “Вие” и към хора от близко обкръжение, с които в ежедневието си говорим на “ти”.Изборът между “Вие”и “Ти” в голяма степен зависи от изброените по-горе условия,но до голяма степен е и индивидуален.

Поздравите са важен елемент на речевия етикет.Много често те са придружени от т.нар.паралингвистични елементи-кимане,сваляне на шапка,целуване на ръка,махване с ръка.Има поздрави,с които се изразява подчертано уважение-Добро утро;Добър ден;Добър вечер; има и поздрави,които са предназначени за приятели,съученици-Здравей;Здрасти. Трети вид поздрави са свързани със специални условия.Ако някой се завръща от път или пък се отива на гости,го поздравяват с Добре дошъл,а той би трябвало да отвърне с Добре заварил.Когато се срещнат на празник,българите вместо с Добър ден се поздравяват с Честит празник, или За много години.

За изразяване на извинение се използват различни думи и изрази в самостоятелна употреба или съчетани с местоимения и наречия: извинявай,извинете,простете ми,съжалявам,моля Ви да ми простите и т.н.Учтивият човек винаги се извинява.Той прави това,първо за да си признае вината,второ-за да поиска прошка и трето-за да изрази съчувствие за болката,която макар и неволно е причинил.Потърпевшия също трябва да покаже,че е възпитан като даде знак,че е приел извинението.Това може да стане с употребата на изрази като:няма нищо,няма защо,нищо,случва се и др.

Тема № 4:СУХОМЛИНСКИ-КУЛТУРА НА ПОВЕДЕНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕ НА ЧУВСТВАТА

Свободата на личността,както и свободата на чувствата е велико благо на нашето общество-казва Сухомлински.Възпитанието на морални,интелектуални,естетически чувства в тяхната тясна връзка има практическа целенасоченост-младият човек да се научи да управлява своите желания,съзнателно да ги ограничава,да бъде владетел на желанията,да възпитава в себе си благородни човешки потребности.

Във възрастта на подрастващия възпитанието на чувствата придобива особено значение.Качествено новото стъпало на мислене спомага младият човек да опознава,да обхваща с мисъл и чувства не само предмети,факти и явления,но и принципи и идеи.Колкото по-ярко е личното емоционално-естетическо отношение към социалната, обществената идея,толкова по-дълбоки са моралните чувства.През преходната възраст емоционално-естетическата оценка на идеите,на заобикалящия ни свят се преживява особено ярко от личността.Това се обяснява с факта,че човек сякаш открива,за пръв път вижда света през призмата на идеи и принципи.Качествено новото виждане на света, откриването на много нови неща пробужда лично отношение към идеите и принципите-доброто одухотворява,възхищава подрастващия, злото го възмущава.Това е важна страна на процеса на възпитание на чувствата.

Емоционалното и естетическото възпитание започва с развиване култура на усещанията и възприятията.Изтънчеността на чувствата,преживяванията,на емоционално-естетическото отношение към околния свят и към самият себе си зависи от културатана усещанията и възприятията.Колкото по-дълбоко се изразява личната емоционална оценка на фактите,предметите,явленията,събитията, толкова е по-широк емоционалния диапазон,който характеризира духовната култура на човека.

Възпитанието на чувствителност към словото е една от предпоставките за хармонично развитие на личността.Моралното, емоционалното възпитание на подрастващия е немислимо без у него да е развита способността да долавя нишките на мисълта и чувствата у хората.Тази чувствителност са изработва,когато човек разбира и чувства играта на словото,неговото вътрешно смислово богатство.

От култура на словото-към емоционална култура,от емоционална култура към култура на чувствата-такъв е пътят към хармонията между знания и нравственост.

Възпитанието на гражданско достойнство в личността е една от най-деликатните сфери за влияние върху духовния свят на подрастващия

Гражданските чувства възвеличават човека,утвърждават в него обществено съзнание,чест,гордост. Всичко, което става около него той разглежда през призмата на обществената значимост.Човек с дълбоко развито чувство за гражданско достойнство има собствено,лично виждане за света.

Религията е обоснована с религиозни средства система от нравст-вени представи,норми и заповеди,която е тясно свързана с вероучението и догматиката и се опира на идеята за Бога.По своето действително социално съдържание,всеки морал в т.ч. и религиозния изразява интересите на едно или друго общество,класа.Негова действителна основа са определени социално-исторически условия.Но обществените условия и класовите интереси получават в религиозния морал митологично тълкуване и обяснение-изискванията на нравствеността се обявяват за повели на Бога,който бил създал човека и предопределил моралното му предназначение.От тази гледна точка единствен източник на нравственото начало у човека е Бог,който е създал човека “по свой образ и подобие” и му е дал морални заповеди.В полза на религиозното обоснование на нравствеността могат да се изтъкнат следните доводи-първо,човек по своята природа се стреми към задоволяване на егоистичните си интереси и поради това не е способен сам да изработи моралните понятия; второ,тъй като в обществения живот добродетелта не винаги се възнаграждава,а порокът много често не се наказва,изпълнението на нравствените изисквания от хората може да се осигури само от вярата им в съществуването на задгробен живот,в ади рай,където те получават справедливо възмездие за добродетелите и пороците им и трето-твърдението,че всички най- известни нравствени изисквания са били формулирани за първи път в рамките на религиозното учение и затова,дори ако не се вярва в Бога, все пак трябва да се признае положителната роля,която религията е изиграла в развивието на нравственото съзнание на човечеството.

Така според юдейско-християнската легенда пророк Мойсей получил моралните заповеди на Синайската планина непосредствено от самия Бог.Оттук произтича и представата, че нравствените изисквания са вечни,установени веднъж завинаги,т.е. че имат извън исторически характер и по съдържанието си съвсем не зависят от обществените условия на живот на хората.Те се представят като “идеални принципи”,противостоящи на “земната” практика и материалните интереси на хората.Това противопоставяне се разпростира и върху самия човек-божественото начало в него е противоположно на “телесната” му,чувствена природа.Земното съществуване на човека е тленно,то представлява изкупително страдание изпратено му от Бога,и е само подготовка за бъдещия задгробен живот.Религиозният морал представя за истинска нравственост аскетизма,смирението и доброволното потискане в себе си на всичко истински човешко.Особено тълкуване в религиозния морал получават и моралните мотиви.Човек е длъжен да служи преди всичко на Бога,а не на хората и обществото.Религиозния морал изхожда от възгледа,че свободно могат да служат на Бога само малцина-“праведниците”,а останалите смъртни могат да изпълняват моралните изисквания от страх пред бъдещия “страшен съд”,небесно наказание или надявайки се на задгробно възмездие.По такъв начин религиозния морал не е в състояние да даде на човека истински нравствени мотиви,а ги подменя със стремеж към благополучие и със страх от”вечните мъки”. Провъзгласявайки Бога за висш съдия на човешките постъпки, религиозния морал дава възможност да се снеме от човека личната отговорност за определянето на неговата нравствена позиция и избора на линия на поведение.

Етичните религиозни норми на поведение свързани с понятията за добро и зло,дълг и справедливост,съвест и чест са вечни и не носят белега на историческата модификация на времето.В християнската религия те са подредени в 2 типологични групи.Едните,които поддържат нравствената регулация между християните и техния Бог-да нямат други богове, шест дни да работят,а на седмия да почиват като се отдават на молитви и служба на своя Бог.Втората група интегрира утвърдили се нравствени добродетели,които религията облича в свои одежди,това са: почитай майка си и баща си,не убивай,не кради,не лъжи,не лъжесвидетелствай против ближния си,не пожелавай жената на ближния си и т.н.

Възпитателната работа в условията на нашето общество,макар и да се извършва в колектива,е свързана с формирането на отделния индивид.Особено в учебните заведения се създава и формира организиран практически опит във връзка с възпитанието на младия човек,който се систематизира,типологизира и теоретически се обобщава от педагоги-ческата етика.Като клон на етиката,педагогическата етика може да се разглежда в два аспекта: теоретико-методологически и теоретико- практически.Докато първият аспект е свързан с изграждане на ефективна система от знания и методи на изследване,вторият има връзка с изграждането на ефективна система на нравствено възпитание.

Основната задача на теоретико-методологическия анализ се свежда до следното:

-обосноваване на приложимостта на методи на други науки,които имат непосредствено отношение към проблема за нравственото възпитание.

-фиксиране на предмета на изследване и изграждане на структурата на знанията на педагогическата етика.

Основните теоретико-практически задачи са:

-разкриване на структурните звена и механизмите за нравствено възпитание

-обосноваване на рационална,организационна и информационна система на възпитателния процес,за да може той оптимално да функционира

-изработване на ефективна нормативна и оценъчна система на педагогическата дейност

-определяне на нравствените изисквания към педагога.

Педагогическият морал е обективна необходимост да се коригира поведението на учителя в рамките на педагогическата дейност.Истинският учител е човек с широк емоционален диапазон.Той много рядко повишава тон.Тревога, тъга,учудване,болка,гняв (а учителят има право да бъде гневен,както и всеки възпитан човек)-всички тези и още множество аналогични чувства децата долавят в обикновените думи на своя учител.Учителят трябва да има способността да чувства вътрешния духовен свят на детето. То си има свои тревоги,радости,грижи,мъка.Разбирайки,че нещо с ученика не е наред,внимателният учител няма да започне веднага да го разпитва или успокоява.Той ще даде на детето възможност да разбере,че той се е досетил за неговата тревога,проблем.Убедил се,че детето има нужда от помощ,учителят говори с детето насаме.Умението да се подхожда към този разговор е важна черта на емоционалната култура на учителя. Учителят трябва да поддържа оптимален тонус;да уважава собствено-то достойнство на всеки ученик;да бъде справедлив в преценките си;да бъде отзивчив,загрижен за децата,да проявява търпимост към постъпките им,да щади самолюбието им,да бъде взискателен с доброжелателна топлота;да намира най-подходящи форми на поведение укрепващи моралния му авторитет.Авторитетът на отделния учител се базира на признаване на неговите лични достойнства.Това е своеобразна форма на дисциплина, с която авторитетния и уважаван учител регулира поведението на учащите се,влияе на убежденията им.

Тема № 10:ЕТИКЕТ НА СЛУЖЕБНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Трудно е да си представим живота без контакти с различни учреждения,институциии организации при реализацията на основните ни права и задължения.Точност,коректност,такт-това са само някои от изискванията за успешна работа.Смята се,че държавните институции по силата на правната норма,с която са създадени се унифицират в съответствие с нравствените изисквания,в т.ч. в областта на поведението.Неправителствените организации, обществените обедине-ния и частни субекти осъществяват своята дейност според свои вътрешни правилници.Спазването на изискванията на етичните норми може да има само положителен ефект върху същинската работа-известно е благотворното влияние на добрите колегиални връзки, взаимното уважение и отчитането на особеностите в поведението на участниците в процеса на работа.Всяка една дейност предварително се ръководи от определени правила-изменяеми,разбира се доколкото това диктува променената обстановка.Навлизането на нови изпълнители е въпрос както на условията в институцията,така и на възможностите на кандидата за определена работа.От това също се определят правилата на поведение още от момента на възникване на трудовото правоотношение до неговото прекъсване.

Първият работен ден е визитната картичка на новият сътрудник, той оставя трайни впечатления-идвайки навреме,(може и по-рано,но не в последната минута),усмихнат,прилично и чисто облечен,без претрупани украшения и тежък парфюм.

Общо биха могли да се формулират следните най-общи правила:

-първите думи са за поздрав

-ръкуването е общоприето(първи подава ръка приемащият),но ако се работи с много хора в едно помещение,достатъчно е само в началото на деня да се поздравят общо всички,без ръкуване.

-много важна е дискретността-както за своите,така и за споделените проблеми

-не пречи да попитаме ако не знаем нещо,да помогнем,когато се иска нашата помощ,но и да не допускаме да ни се прехвърля чуждата работа

-етикетът предвижда и такива правила като поздравление от последно влезлия.Прието е господинът да поздравява дамата,по-младят по-възрастният.Да,но зад вратите на служебната йерархия нещата стават по-различни.В предприятието при поздрава важи служебната йерархия,т.е.подчиненият поздравява пръв началника, независимо от възрастта и пола.

-създаването на климат на доверие,взаимно уважение и еднопосочност в действията сред групата служители е функция на отношенията както между тях,така с ръководството на колектива. Всяка среда изисква и определени правила на поведение независимо от спецификата на работата.Ръководителят трябва да бъде преди всичко компетентен в своята област.Компетентността е основа за неговия авторитет.Той трябва да отговаря на изискванията на служебния етикет-да владее науката за управление,да усъвършенства професионалната си подготовка,да разширява общата си култура.

Според служебния етикет ръководителят е на това място да организира работата така,че служебните задължения на изпълнителите да бъдат ясно определени,разграничени и реални.Указания дадени в спокойна и добронамерена форма,предизвикват повече старание от страна на изпълнителите.Вълшебното формулиране “Моля Ви...” вместо “Направете...” може да елиминира недоволството или съпротивата при работа.Уважението към сътрудниците и подчинените е особено важно. Личната неприязън или неодобрителното отношение са противопоказни- по-добре ръководителят да се освободи от такива хора.Окуражителни-те думи и похвали обикновено са добри стимули.Умнияти далновиден ръководител няма да си присвои чужди заслуги за добре свършена работа а по достойнство ще оцени всяко едно постижение на другите. Възможни са разбира се и неудачни действия и от страна на служителите.И това обаче изисква справедлива оценка и тактически реакции.Изборът на форма за евентуално наказание зависи както от степента на вредата на погрешната стъпка,така и от качествата на наказвания,от неговата досегашна работа,възраст,пол.Тактичният началник едва ли ще започне разговора с подчинения с упреци,преди да изслуша служителя и да оцени обясненията.Оценката може да бъде рязка по същество и категорична в мярката,но формата й трябва да бъде коректна,в рамките на приличието и да запазва достойнството на насрещната страна.