Културен мениджмънт/или Културен мениджмънт и културно предприемачество Анализ на ситуацията



страница1/2
Дата03.01.2022
Размер31.23 Kb.
#112714
ТипАнализ
  1   2
Анализ и представяне на МПКМ


Културен мениджмънт/или Културен мениджмънт и културно предприемачество
Анализ на ситуацията

През последните двадесетина години европейските държави се ориентират към осъществяване на културни политики, използвани като инструмент за децентрализация на държавната власт, демократизиране на местното самоуправление и постигане на устойчиво икономическо развитие. Тази насока, предложена и от Съвета на Европа, се формира на базата на концепцията за културата, изграждаща се върху четири фундаментални принципа: идентичност, многообразие, съзидателност и участие на гражданите. Заедно с това участието на културата в творческите индустрии способства за повдигане на качеството на живот, но също има и икономически принос в общественото развитие.

Културната политика на България е насочена към приобщаване на страната в общоевропейските културни процеси, като се осигури достойно място в тях на българската култура, чрез съхранената национална идентичност и ценности. Изследванията на културната сфера в България1 показват, че през последните петнадесет години в културния сектор се извършиха реформи, чиято цел е да се постигне децентрализация на управлението и финансирането на културата, свобода на действие и формиране на пазарно ориентирано поведение на културните институции и творците. В същото време, обаче, все още са рядкост подготвените професионалисти, които участват в управлението на културата на държавно и местно равнище.

Проучването на „Икономиката на културата в Европа“2 разширява разбирането за културен сектор, като включва в него както културните индустрии, представяни от книгоиздаване, филмова и звукозаписна индустрия и пр., така и неиндустриалните сектори, които не са масов възпроизводствен процес, а създават стоки и услуги за потребление на място и събитие, към които се числят концерти, спектакли, изложби, пленери, изложения и др., и се представят от сценичните и визуални изкуства и културното наследство. Важно място заема и творческият сектор, който се приема като източник на иновации. При него културният продукт е основен източник за създаване на стоки и услуги, надхвърлящи типичната представа за културни блага. Проучването отбелязва, че икономическият принос на културния и творческия сектори надхвърля преките измерими показатели и допринася за развитието и на други стопански сектори. Работата в тези сектори дава възможност за увеличаване на заетостта и то от хора с висока квалификация. Особеност на професиите в сферата на културата и творчеството е, че е нужно изграждането не само на научни знания и артистични способности, но и на управленски, организационни и технически умения.

В Югоизточна Европа вече има напредък в обучението по културен мениджмънт. Още от 2001 г. Факултетът по изкуства на Белградския университет създава по програма Erasmus Mundus международна магистърска програма „Културни политики и мениджмънт“. В Румъния съществуват сходни програми в два университета: „Култура и език на европейските организации“ (университет в Букурещ)3 и „Приложна философия и културен мениджмънт“ (университет в Яш)4. Университетът Коч в Турция е подготвил програма „Музейни изследвания и мениджмънт на културното наследство“5, а в Истанбулския университет Билги съществува „Изследователски център за културна политика и мениджмънт“6. Университетът Кент в Атина в рамките на направлението Класически и археологически изследвания предлага магистърска програма „Мениджмънт на наследството“7. Обучението в предлаганите магистърски програми се осъществява във факултети по изкуства, история или философия. Очевидно е, че те се опитват да запълнят празнина и необходимост от опазване и употреби на културното наследство, културата и изкуството в съвременността. Те представляват и ресурс за обмен на образователни практики в областта на културните политики и културния мениджмънт.

Подобно е положението в българското висше образование, в което програми в областта на управление на културата или близки до нея се предлагат в няколко университета. В бакалавърската и магистърската степен на програма Културология на Софийски университет студентите се обучават в познания в областта на културните политики и културния мениджмънт8, подготвена е и магистърска програма „Мениджмънт и социализация на културното наследство“9. Нов Български университет в специалност Културология предлага магистърска програма „Съвременни културни политики“10, а в специалност Филология – „Литература, книгоиздаване, медии“11. Също в специалност Културология в образователната квалификационна степен „магистър“ Югозападният университет предлага акредитираната до 2015 г. програма „Културен мениджмънт и визуална комуникация“12. От 2006 г. в професионално направление Социология, антропология и науки за културата Пловдивският университет развива магистърска програма „Културен туризъм и културно проектиране“13, а от 20012 г. - и магистърска програма „Управление на културното наследство“14. Посочените магистърски програми само частично отговарят на нуждите на сектора. Всички те не са пряко насочени към придобиване на компетенции в областта на културния мениджмънт и културното предприемачество. Можем да установим, че задълбочената професионализация все още е предмет на усъвършенстване на програмите, за което говори фактът, че само в някои от учебните планове на предлаганите специалности съществуват стажове, но те не са достатъчно дългосрочни, за да могат студентите да придобият опит в реална работна среда.





Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница