Курсова работа – Агресия

Курсова работа – Агресия

СУ “Св. Климент Охридски”

Факултет:Стопански факултет

Специалност:Стопанско управление

КУРСОВА РАБОТА

на тема: “Агресия”

Подготвил: Невена Стойчева

Факултетен номер: 7468

Дата на предаване:08.11.2010г.

Ръководител:Албена Антонова

Съдържание:

I. Какво е агресията?

II. Определение.

III. Възприемане и тълкуване

IV. Видове и форми на агресия

1.Автоагресия

2.Хетероагресия

3.Физическата агресия

4.Индиректната агресия

5.Враждебната агресия

6.Вербалната агресия

7.Инструменталната агресия

V. Теории за агресията

1. Инстинктни теории

2. Фрустрацията и агресията

VI. Фактори и показатели за проява
на агресивно поведение

VII. Мотивация за агресивно поведение

VIII. Агресията сред децата и младежите

IX. Kак да предотвратим агресията в нас?

Увод:

Често отричаме, че проявяваме агресивно поведение, защото самите ние не го осъзнаваме. Смятаме, че в нас няма агресия, защото представата ни за нея са убийствата, сбиванията и войната – неща които ние обикновените хора не правим.

Независимо каква проява има агресията,тя наранява.

Какво представлява човешката агресивност? Вродена ли е тя? Какви са подбудите и проявите на агресията?Кои са видовете и формите на агресивното поведение?

I.Какво е агресия?

В литературата съществуват различни определения за понятието агресия. Това води до липса на конкретно и общоприето определение на агресията, защото границите на явлението са много широки и подходите за определянето му твърде различни.

Повечето автори смятат, че агресията е проява на специфично поведение свързано със заплаха или действие, което накърнява интересите или правата, с което вреди на другия. В този смисъл тя представлява активно действие, което със сила цели постигането на господство или владение. Такова поведение по съвкупност има и емоционално съдържание на враждебност и ненавист, проявени от един индивид спрямо друг или спрямо определена социална група.

II.Определение:

Поведение, което е насочено към съзнателно причиняване на вреда или болка с различни средства към околните хора. Тя се изразява в демонстрация на неприязън или използване на сила спрямо другите. Агресията е целенасочено, настъпателно, разрушително поведение в разрез с утвърдените норми и правила в обществото. Обикновено води до психическо напрежение, потиснатост, страх и болка.

Агресията е понятие в психологията и психопатологията, с което се означава регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си. Джеймс Долард дефинира агресията като "отговор имащ за цел увреждане на жив организъм". Карл Шейвър я определя като "преднамерено действие, насочено към увреждане на друго лице". Тези действия или отговори могат да бъдат несъзнателни или Съзнателни^[1]. Инстинктивният характер на агресивността се подкрепя от Зигмунд Фройд и Конрад Лоренц. Вторият обосновава схващанията си от етиологически позиции, тоест на базата на изследване на животни. Неговата "хидравлична теза" характеризира агресията като непрекъснато зараждаща се в организма и по този начин неизбежна.

III. Възприемане и тълкуване на агресивното поведение

Агресия се натрупва на подсъзнателно ниво още от детството ни. Травми-психологически и физически, желание да доминираме, да се докажем, да сме харесани, да ни обичат, да постигнем материални богатства, да не ни управляват, да не ни налагат, но да наложим…

Агресията се тълкува по определен начин в различните страни според различни култури, философски и психологични течения. В отделни исторически епохи , на някои политически режими са приспособявали угоднически представите за агресията, за да бъдат в хармония с дадена доктрина. В древния Рим завоевателната агресия спрямо други народи е била издигана в култ.

Днес според бихевиористите агресията е естествен рефлекс, присъщ на човека, като начин на реакция спрямо физически или психически дискомфорт.

В САЩ под агресивност се разбира енергичност или настойчивост, което в определена степен игнорира вредните последствия от дефиницията за агресия. Още по-широкото определение на агресията я характеризира като вътрешна сила на човека, благодарение на която той се противопоставя на външните сили.
Не може да се изключи и твърде разпространената представа за нея като конфликт на интереси или несъответствие между стремежите на отделни индивиди или отделни социални групи.
IV Видове и форми на агресия

Съществува многообразие от изследователски определения на видовете агресия. В зависимост от това как се изявява агресията, могат да се различат три основни форми:

1. Автоагресия-може да бъде истинска или бутафорна. Истинското себеувреждане, от своя страна се извършва основно по психотични мотиви, т.е.в рамките на психотично разстройство. Когато се касае за шизофренна психоза, самонараняването обикновено е предизвикано от налудности, наречени дисморфофобни, при които болните са безкритично убедени, че определени части от тялото им са деформирани. Също така, самонараняване е възможно и в случаи, когато болните имат интензивни "императивни" слухови халюцинации, които им "заповядват" да сложат край на живота си.
При афективни психози себеувреждащото поведение е свързано с т.нар. налудна депресия. При това състояние пациентите споделят преживявания за вина и обреченост (налудност на Ахасфер) или нихилистични налудности.

2. Хетероагресия- от психологична гледна точка, може да се разглежда като явление на индивидуалното развитие. В началото на своето развитие, човекът използва предимно физическа агресия, която е близка на архаичните модели в еволюцията.На следващия етап се научава да борави с вербалната агресия, за която цел си служи с "втората сигнална система" и накрая култивира социално агресията си под формата на т.нар. индиректна агресия.

3.Физическата агресия –действия ,обикновено агресивни или престъпни, чиято цел е причиняване на вреда и унищожение на хора, животни или (по-рядко) собственост. Може да се отнася и до всяка злоупотреба в зависимост от нейната сериозност. Вреди, нанесени на предмети, обикновено се считат за по-незначителни в сравнение с насилието над хора. Физическата агресия е поведение, което включва,преки физически атаки, като мушкане, спъване, ритане, удари с юмруци и всяка друга проява на насилствени действия. Тя се окачествява като враждебна реакция, която възпрепятства целите на друг индивид или група от хора и се съпровожда с възникването на фрустрация. В действителност главният проблем се състои в това, дали фрустрираният индивид има или не враждебни намерения.

4. Индиректната агресия е поведение, което цели да манипулира с цел да нарани трето лице, като разпространява лъжи, клевети, тайни и клюки за него.

С напредване на възрастта проявите на индиректна агресия се усъвършенстват и коренно се различават от бруталната и грубиянска „ мъжка“ агресия. Избягването на директната вербална атака е белег за социално съзряване, защото в това си качество до голяма степен се приближава до нормите на поведение, приети в обществото на възрастните.
Използването на индиректна агресия и опитите за разрешаване на конфликти по неагресивен път показва, че момичетата съзряват социално по – рано. От друга страна, това не значи, че индиректната агресия е по – малко жестока. Социалният живот на възрастните също се характеризира с жестокост и момичетата и момичетата много по – рано се оказват подготвени да се борят в живота, в сравнение с все още незрелите конфликтни стратегии на момчетата.
Главната и най – широко практикувана форма на индиректна агресия са лъжите, клюките и интригите. Този похват се простира от привидно невинни подмятания до брутални характеристики, инсинуации и злепоставяния.

5. Враждебната агресия – насочена e към определен обект с цел нанасяне на конкретна вреда.

За съжаление, тези концепции за агресията, развивани и възприемани в края на миналия век, днес се опровергават от житейската практика в нашето общество . Преди всичко се оказва, че при възникване на спонтанна агресия гневният или яростен изблик не се насочва само към околни предмети, но и към живи субекти, несвързани по някакъв начин със субекта с агресивно поведение.

Също така враждебната агресия, която е насочена към източника на фрустрация днес, може да бъде заменена със случаен обект, който няма никаква връзка с агресора.

6. Вербалната агресия е поведение, свързано с опити за унижаване,накърняване, оскърбяване, опозоряване на определена личност чрез викове, заплахи, псувни и други говорни и словесни прояви.

7. Инструменталната агресия – насочена е главно към постигането на цели с неутрален характер, като самата агресия играе ролята на средство, инструмент. Тя се използва обикновено при възпитанието като форма за наказание и начин на шантаж, стрелба покрай тялото или в коляното на заложника и цяла поредица от по – невинни до изключително жестоки инструментални действия.

7.1. Разделения за инструменталната агресия:

а) индивидуално мотивирана

б) социално мотивирана

7.2. Причини и подбуди за инструменталната агресия:

а) антисоциален елемент – разрушителна;
б) просоциални елементи – отстраняване на недъзи от обществото;

в) користна – откуп, отмъщение;

г) безкористна – елиминиране на лоши членове на оществото (престъпници, педофили и т.н.);

Импулсивната агресия е по – безопасна и се проявява като гневен изблик , но всъщност се дъжи на срам или вина, поради което се отнася към моралните емоции.

V Теории за агресията

1. Инстинктни теории –те разглеждат човека като агресивно същество по природа. Смятат, че съществува вроден биологичен механизъм, който поражда агресивното поведение.

Биологичният подход на З.Фройд:

Етологичният подход на К.Лоренц:

К. Лоренц обосновава схващанията сиза агресиятаот етологичен аспект. K. Лоренц също подкрепя идеята за инстинктивния характер на агресивността като непрекъснато пораждащ се в организма. Според него агресията произтича от нападателния инстинкт, които хората и останалите животински видове споделят. Свързаната с този инстинкт енергия се продуцира спонтанно в организмите. “Вероятността за агресия се увеличава като функция на количеството складирана енергия и наличието на силата на освобождаващите енергия стимули. Агресията е неизбежна и периодично се наблюдават спонтанни изригвания”( Попов, 1999, 80 стр.) 

Тези теории не са подкрепени от ясни доказателства за съществуването на вроден агресивен инстинкт у човека.

Определение за фрустация: състояние на човека, излъган в своите очаквания, лишен от възможността (поради външно или вътрешно препятствие ) да постигне силно желаната цел. Обикновено тя се поражда състояние на разочарование, неудоволствие, гняв и всичко това предизвиква агресивност.

Фрустрационно-агресивният подход на Dollard и Miller 
Според Dollard и Miller, наличието на фрустрация винаги води до агресия и възникването на агресия винаги предполага някаква форма на фрустрация. Агресията може да бъде проследена до една или повече фрустрации, което отхвърля възможността агресията да бъде инструмнетално научено поведение. 
Фрустрацията е само външно явление. Тя може да бъде дефинирана като препятствие, блокиращо постигането на някакво очаквано удовлетворение. 
Установено е, че колкото по-голямо е очакваното удовлетворение при постигане на целта, толкова по-агресивни ще станат хората ако им се попречи да постигнат тази цел. Положителното според Dollard е, че силата на породената подбуда към агресия може да бъде намалена чрез получаване дори на минимално частично удовлетворение. 

2.1 Източниците на фрустрация могат да бъдат:

а) вътрешни – те са свързани със загуба на доверие, страх от социалната обстановка или пречки за постигане на определена цел;

б) външните – могат да бъдат от привидно съвсем незначителни събития до ситуации, застрашаващи живота;

Фрустрацията като понятие се определя като емоционално състояние, което се наблюдава при трудности или невъзможност да се постигне определена цел. Колкото по – важна е целта, толкова по – изявена е фрустрацията. В отделни случаи може да се стигне и до крайна гневна реакция. Според Аристотел гневът е реакция на обида и за това е типична форма на морално оскверняване.
Ленард Бърковиц доказва, че когато човек е фрустриран, дори само присъствието на предмета, който е свързан с агресията, може да увеличи агресивността му. Той казва: „ Разгневеният човек може да дръпне спусъка на пистолета си, ако желае да извърши насилие, но спусъкът т.е присъствието на пистолета) също може да притегли него, ако той е склонен към насилие и няма силни задръжки срещу подобно поведение.”
Съвременните теории върху съотношението фрустрация – агресия приемат, че гневът е реакция на всяко вредно преживяване, което се съпътства от засягане на личните интереси, като сред тях се открояват свободата и авторитета на личността.

VI. Фактори и показатели за проява на агресивно поведение

1. Фактори ,които влияят за поява на агресивно поведение

1.1. Oсобено силно влияние върху агресивното поведение оказват медиите и по специално телевизията и електронните игри.

1.2.Когнитивни дефицити – агресивните хора разполагат с минимален брой (1-2, но обикновено само 1) алтернативи за справяне в стресова ситуация. Проявите на агресия им служат за прикриване на тези дефицити.

1.3.Ригидни убеждения – проявите на агресия са смятани от агресивните хора за нещо напълно нормално и много често заслужени от околните. Убежденията за околните, позволяващи агресия, са от рода на: "простаци", "провокатори", "неразбиращи от дума".

1.4. Атрибуциране – припознаване на враждебност в действията на други индивиди без реални основания за това. Най-обикновена реплика или поглед могат да се превърнат в повод и оправдание за собствената агресия.

Агресията се развива най – често в:

a) домът – в семейната среда детето израства и укрепва физически и се формира като личност. Именно семейството създава условия за изява на всички генетични заложби, които детето носи в себе си. Това е средата, която може да стимулира цялата гама човешки качества, от най – добрите до най – лошите. Дори и в добрите семейства, обаче, даже и при наглед правилни педагогически подходи, са допустими прояви, които могат да стимулират агресивно поведение у децата. Има привидно добри родители, които смятат, че децата им трябва да бъдат здрави, силни, борбени, за да станат тяхна опора и да успеят в живота. Тези родители умишлено настройват децата си агресивно, изхождайки от максимата, че със сила може да се постигне всичко.

б) училището – няма училище , в което да не се приемат агресивни деца. Също така няма и училище с толкова квалифицирани преподаватели, дисциплина и съвършена организация на учебния процес, които да не стимулират агресивни прояви. И все пак най – добра почва за разпространение и стимулиране на агресията са тези училища, в които учителите нямат авторитет, дисциплината е на ниско ниво и изискванията към учениците са занижени. Още по – нездрава е средата, когато учителите са незаинтересовани. Училищните побоища са свързани най – често с конфликти в игри, отнемане на предмети, територии, интимна връзка или отмъщение.

в) О.Нюман – смята , че изграждането на градската среда също може да окаже влияние върху агресивното поведение. Той прави проучване върху жилищните типологии, приложени при обществените строежи, показват, че в големите безлични блокове, където обитателите не могат да се различат от чуждите хора, вероятността от насилие нараства. Опасността от агресивно поведение е най – голяма в пространствата за общо ползване (коридори, входове, стълбища).

2.Показатели за проява на агресивно поведени:

2.1. Използване на власт, принуда или наказание.

2.2. Противоречие с обществените норми на поведение.

2.3. Засегнати интереси на агресора или на обекта на агресия – включващи злонамереност и егоизъм (дори и без да е причинена вреда).

2.4. Ограничаване на възможностите за свободно поведение или изход за обекта.

2.5. Противозаконност – за съответната страна.

2.7. Предизвикване на някаква загуба у жертвата.

VII. Мотивация за агресивно поведение

До днес съвременната наука не е успяла да характеризира точно мотивацията към агресия.

Налице са множество тълкования са налице съществени различия в законовите норми на отделни държави. Така например се признава, че всяко нарушение на цялостта на човешкото тяло от друго лице е резултат от агресивно поведение. Това агресивно поведение, обаче, не във всички случаи покрива основната същност на различните формулировки на агресията. Хирургическата намеса нарушава цялостта на тялото и никой не би оспорил, че по своята същност това е едно агресивно действие. От друга страна поведението на хирурга не цели предизвикването на болка или страдание на обекта, от което следва, че в конкретни случаи агресивното поведение има благородна мотивация.
Най – общо мотивите на агресията са свързани с нанасянето на такава вреда на околните или на интересите на другите, която ще доведе до благоприятна емоционална промяна и ще отстрани източника на агресия.

VIII. Агресията сред децата и младежите

Малките деца реагират по най – различен начин на събитията, случващи се около тях . Тези различия в поведението на децата се дължат на темперамнета , който характеризира психичните основи на личността и определя отношението на детето към заобикалящия го свят.
Поради незрялата и несъвършена регулация детският мозък е склонен към крайни реакции. Настойчивостта и нападателността са естествен отговор на децата , когато се учат как да контролират поведението си в околната среда. Родителите не винаги могат да оценят особеностите в поведението на собственото си дете.
Много важно е да се прави разлика между деца насилници и агресивни деца. Насилническите прояви са генетически заложени, докато агресивното поведение е свързано с определена мотивация. Тя може да бъде обща, неудовлетворена прищявка или неуспех в определено начинание.
За съжаление много малко са тези деца, които разкриват мотивите си за агресивно поведение, поради което постъпките им се възприемат като насилнически действия. Малко са родителите, които си дават сметка, колко време прекарва детето им в среда на любов и смях, послушание или разумни занимания и колко време децата стават свидетели на грубости и скандали, биват ругани и наказвани и постоянно се чувстват виновни за нещо. Умишлено или недоволно много родители не дават възможност на децата си да изразят собствено мнение, не ги изслушват и не споделят чувствата и желанията им.

Повишена агресия при деца се явява един от най-често срещани проблеми в детски колектив. Той вълнува не само преподователи, но и родители. Различни форми на агресията са характерни за повечето деца в предучилищна възраст. Практически всички деца се карат помежду си, бият се, псуват и т.н. Обикновеносъс усвояване на правила и норми на поведение тези непосредствени прояви на детска агресия отстъпват място на просоциални форми на поведение. Обаче, при определени категории деца агресията като устойчива форма на поведение не само се съхранява, но и се развива, трансформира в устойчиво качество на личността. Накрая се намалява продуктивния потенциал на детето, намаляват възможности за пълноценно общуване, деформира се негово личностно развитие. Агресивно дете носи куп проблеми не само на околните, но и на себе си.

Различни форми на агресивно поведение се наблюдават про повечето деца в предучилищна възраст. По това време някои деца проявяват значителна по-изразена склоност към агресия, което довежда до следното:

- Висока честота на агресивно поведение – в продължение на час те демонстрират не по-малко от 4 акта, насочени към причиняване на щета на връстници, при това , по същото време при другите деца се наблюдава на повече от един;

- Преобладаване на пряка физическа агресия – ако при повечето деца на тази възраст по-често се наблюдава вербална агресия, то при тези деца по-често срещано е пряко физическо насилие;

- Наличие на враждебни агресивни действия, насочени към достигане на каквито и да било цели.

IX. Kак да предотвратим агресията в нас?

При общуване и разрешаване на конфликти е необходимо да насочим съзнанието си върху четери основни деиности (компонентите на модела на не насилствената комуникация)

1. наблюдения – наблюдаваме какво се случва в определената ситуация

2. oпределяне на чувствата които изпитваме

Заключение:

Агресията в нашето ежедневие, се е породила с течение на времето. Проблемите, несправедливостта, и всички други негативни неща , които се случват на хората, ги подтикват към лоши деяния и агресивно поведение. Трябва да знаем, че идеaлен свят няма, идеaлни хора също. Това обаче не бива да ни служи за предлог и оправдание на разрастващата се омраза, ненавист и агресия между хората.
Всеки има правото да бъде този, който желае, но друг е въпроса, дали ще може да го постигне и дали ще му се предоставят необходимите условия за това. Именно заради това неравенство между хората, се образуват конфликти и агресия.
Желанието за надмощие над по слабия се е превърнало като в практикуваща съвсем редовно традиция.

Всеки се е озлобил, не обръща внимание на хубавите неща, които са около него,търси постоянно материалната стойност в нещата.И ето тази мрачна обстановка кара хората да се чувстват несигурни в живота.

Едни смятат, че живота е прекрасен и човек трябва да му се наслаждава. За други той е ежедневна борба, която носи само страдания. Да се осъзнаят и двете страни, като се открие във всеки проблем призив за усъвършенстване, ето това е шанс за преодоляване на агресията.

Етикети: курсова работа за агресията, реферат за агресията, реферат по музика, Реферат по педагогика, реферат по предучилищна педагогика,христоматия по социална психология , инициация, агресия и насилие сред децата и младежите.