Курсова работа на тема социологически характеристики на маркетинговите изследвани

В миналото се е смятало, че в икономиката се осъществяват само икономически процеси и явления. Стопанските субекти са осъществявали само икономическа дейност.Затова е известно схващането, че единствената наука, която изучава икономиката е икономическата.Икономическият подход е в състояние да регулира всички видове дейности, които осъществяват заетите в тази сфера лица-когато се установява , че в икономиката има не само икономически дейности.Стопанските субекти осъществяват и не икономически дейности.Тогава икономиката е обект на изучаване на много науки.Една от тях е социологията.При изучаването на икономиката тя има няколко изисквания, които са:

1. 
   Всички явления и процеси, които съществуват в икономиката независимо от това дали са икономически или социални, да се разглеждат във взаимна връзка и зависимост. Тази необходимост произтича от това, че всяко икономическо действие предизвиква социални последици, всяко социално действие-икономически последици.Когато се разглеждат независимо една от друга, не може да се установи значението на последиците, влияещи върху развитието на обществото.При разглеждане на процесите и явленията във взаимна връзка и зависимост, може да се регулират последиците по начин, способстващ за успешно икономическо развитие.
   
2. 
   Икономиката да не се разглежда като обособена затворена система.Тя трябва да се разглежда в тясна връзка и зависимост с други обществени сфери.Това се дължи на факта, че реално между икономиката и другите обществени сфери има взаимодействие, което намира израз в обмен на ценности.Икономиката създава материални ценности, с които трябва да задоволява собствените си потребности.Без рационализация на взаимодействието между икономиката и другите сфери, общественото развитие не може да се осъществява успешно.
   
3. 
   Да се изучават тези специфични феномени от неикономически характер в икономиката като социални структури, социални ценности, социални статуси, роли, норми, социални групи и други.Изучаването им да се осъществява не от гледна точка на същността им , а от гледна точка на влиянието, което оказват върху икономическите действия и резултати.
   
4. 
   Икономическата социология изисква да се обогатят фазите на възпроизводствения процес.Според икономиката те са: производство, възпроизводство, обръщение и потребление.Това означава икономическият резултат от дейността на стопанските субекти да има социален измерител и да не се противопоставят икономическите на социалните резултат, защото икономическият резултат се дължи не само на икономически, но и на социални фактори.Освен това, социалният резултат може да оказва положително влияние върху икономическия резултат.
   
5. 
   Икономическото поведение на стопанските субекти да се разглежда от аспекта на влиянието, което търпи от мрежата на социални отношения.
   

Социологическата информация дава детайлна характеристика на всички процеси и явления.От нея се установява отношението на хората към дейността, която осъществяват.Получава се информация за отношенията между тях, противоречията и социалния резултат от тях.

Изискванията на икономическата социология не противоречат на тези на икономиката.Те ги допълват и позволяват получаването на комплексна характеристика за икономиката и способността да се разкрият социални фактори, които да оказват положително влияние върху икономическото развитие.

Възникването на икономическата социология е продължителен процес.Първоначално тя е съществувала като проблемна област в две науки – политическата икономия и общата социология.

Проблемните области на икономическата социология в икономиката водят началото си от класическите представители на политикономията: Адам Смит и Дейвид Рикардо.Смит изучава обществото като цяло, но когато установява, че това е невъзможно, той насочва вниманието си към изучаване на икономиката.В своята книга ”Богатството на народите” той усвоява икономическия проблем, изучава и социопроблемите в икономиката.Описва социалните последици при прехода от манифактурно към машинно производство.Последиците са в икономиката и в обществото.Смит изучава хората и тяхното поведение и доказва, че те се нуждаят от образци за поведение.Всеки човек изучава поведението на другите и на тази основа си създава собствена представа за обществено значимо поведение.Смята, че границите на човешкото поведение трябва да се свеждат до обществено значимото поведение и преминаването на границите на човешкото поведение трябва да се санкционира със социален контрол.

От социологическа гледна точка изучаването на размера на работната заплата доказва, че тя не трябва да се свежда до стойността на стоката работна сила.Размерът на работната заплата да се определя в зависимост от такива социални критерии като: условия на труд, постоянна ли е работата или временна, изисква ли работата доверие, квалификацията и други фактори.

Смит разглежда стоковата обмяна от социологически аспект.Според него тя е не само обмяна на материални ценности, но и на социологически.Това е така, защото знанията и уменията на хората са обществено достояние благодарение на размяната.

Дейвид Рикардо разработва по социологически начин взаимодействието между работната заплата и печалбата..Според него те не могат да се определят произволно не само о т икономически съображения, а и затова, че зад тях стои група хора, които осъществяват отношения помежду си и при определени обстоятелства могат да изпаднат в конфликт с неблагоприятни последици за икономиката и обществото.

След представителите на класическата школа в политикономията, в икономическата наука се формира социално направление.Представителите му разработват важни социални проблеми.Пръв икономист , който изучава икономиката от социологическа гледна точка е Йозеф Шумпетер.Той счита, че икономическата наука трябва да изучава икономиката от аспекта на икономическата необходимост и последици.За разлика от нея икономическата социология трябва да изучава икономиката на социалната необходимост, последиците и средата, в която се осъществява икономическата дейност и от аспекта на отношенията, осъществяващи икономическите институции.

Рикардо смята, че комплексното изучаване на икономиката изисква интегрирано знание на следните науки:

• 
  Икономическа теория
  
• 
  Икономическа история
  
• 
  Икономическа статистика
  
• 
  Икономическа социология
  

Той е имал интерес към социологическото изучаване на икономиката и е смятал, че икономическата наука е съставна част на социологическото знание.Освен това, когато се структурира социологическата динамика, се обособяват следните съставни части:

• 
  Социологическо изучаване на обществото
  
• 
  Социологическо изучаване на икономиката
  
• 
  Социологическо изучаване на морала
  
• 
  Социологическо изучаване на изящните изкуства
  
• 
  Социологическо изучаване на законодателството
  

Според Вебер, предметът на икономическата социология са културните аспекти на икономиката.Той се спира на идеите и ролята им в икономиката.В своята книга “Протестантска етика” Вебер изследва значението на религиозните идеи върху икономическото поведение на хората.Теоретичното възприемане на икономическата социология се създава в европейската икономическа и социологическа наука, но обособяването и става в САЩ през втората половина на миналия век.Това се обяснява с факта, че в средата на миналия век в САЩ се провежда крупно социологически емперично изследване(Иконо – общество).Това изследване става причина за възникването на икономическата социология и установяване на практическото значение в икономическите резултати на фирмите.

Друг подход, който намира широко приложение в икономиката, е социологическият.Неговото съществуване се дължи на обстоятелството, че някои икономически действия са социално детерминирани, че икономическите субекти не осъществяват само икономически, а и много други видове социални дейности, които не винаги имат рационално обяснение.

”В социалния свят-пише Г.Фотев-има социални неща , които са собствено социални. Т.е. социални не просто по смисъл и по форма, но и по съдържание.Такива социални неща са социалното действие, социалната природа на човека, социалните институции и т.н….” Към така изброените социални неща могат да се добавят още много.

Те осъществяват взаимодействие.Няма социално действие без взаимодействие.Благодарение на него се усъвършенства социалната природа на човека и се развиват социалните институции като регулатори на човешки дейности и отношения.Икономическите субекти не винаги съзнават ролята на собствено социалните неща.

Но ако някой направи опит да осъществи дейност, несъответстваща на тях, например на статуса, който има,то социалният контрол го принуждава да разбере, че дейността му се намира в пресечната точка на социални сили.

Проблемът не се свежда до самоцелното им изучаване, а до разкриване на възможността да бъдат използвани в качеството на неикономически фактори за икономически процес, са водене на ефективна стопанска дейност.Излишно е да се отбелязва, че икономическият подход не проявява интерес към тези социални феномени.

Изискванията на социологическия подход не противоречат на тези, които предявява икономическия, напротив – двата подхода се допълват.Икономиката е толкова сложен обект за изучаване, че само прилагането на взаимодопълващи се подходи и методи могат цялостно да я опишат и изучат.Следователно, когато се изтъкнат изискванията на социологическия подход, съвсем не означава, че се подценява икономическия, че се ограничава неговата роля и широк обхват на приложение.То само означава, че не е единствен, и че съществуват и други, чието значение не трябва да се подценява.Тяхното прилагане при изучаване на икономиката не само допълват икономическия, но и прави възможно различните типове социални явления и процеси да се свеждат към обща теоретична интерпретация.Освен това, пренебрегването на социологическия подход в управлението на икономиката води до технократизъм, до неизползването на социалните фактори, които играят важна роля за осъществяване на икономическите цели.В условията на пазарна икономика социологическият подход, носител на който е икономическата социология, е обективна необходимост.

Икономиката може да се разглежда от различни аспекти.Един от тях е йерархичният.Погледнато от този аспект, съществуват следните йерархични равнища:

• 
  Първичното производствено звено (предприятието) независимо от модификациите му.То е на най-ниското йерархично равнище.В своята съвкупност тези звена формират микроикономиката.
  
• 
  Народостопанските отрасли са следващото йерархично равнище.В своята съвкупност те формират мезоикономиката.
  
• 
  Националното стопанство е най-високото йерархично равнище в границите на дадена страна и се нарича макроикономика.
  
• 
  В условията на глобализацията все по-голямо значение продобиват международните икономически обединения.Те се наричат интерикономика.
  

Друг аспект, в който може да се разглежда икономиката, е съвкупност от отрасли и сфери на дейност.Тук на преден план изпъкват различните социални субекти и взаимоотношенията между тях.техният характер зависи от формата на собственост върху ресурсите.

Икономиката може да се разглежда и като начин на организация на стопанската дейност.Тогава са възможни допазарна, пазарна, планова, преходна, социална и други видове икономика.

В марксистката литература видовете икономики се свързват с обществено-икономическите формации.На тази основа съществуват пет типа икономики: първобитнообщинна, робовладелска, феодална, капиталистическа и комунистическа.Всяка една от тях се характеризира със специфична форма на собственост върху средствата за производство и организация на възпроизводствения процес.

В съвременната литература икономиката се разглежда от аспекта на стадийното и на цикличното развитие на обществото.При стадийното развитие се обособяват пет стадия със съответстващата им икономика:

• 
  Традиционна – с преобладаващо селско стопанство и примитивна техника
  
• 
  Преходна – с централизирано държавно участие
  
• 
  Икономика на промяната - има се предвид промишлената революция
  
• 
  Зряла икономика – в нея се прилагат научно-техническите постижения
  
• 
  Икономика на масовото потребление – поставя се акцента върху производството на предмети за потребление и услуги
  

Бидейки съставна част на обществото, икономиката не е затворена система, която се развива само в съответствие с изискванията на икономическите закони.Икономическата дейност на хората не е изолирана от дейността, която се осъществява в другите обществени сфери.Напротив, осъществява се непрекъснат обмен на резултати от икономическата и неикономическата дейност.Този обмен е обект на изучаване на икономическата социология.Тя установява как той се отразява на всяка една обществена сфера и на обществото като цяло.Известно е, че този обмен зависи от социалната структура, условията, при които хората се трудят и живеят, отношенията, които осъществяват.

Според изследователите, занимаващи се с история на икономиката, този процес завършва в следренесансовите общества.За това се съди по: първо, тогава започва отделянето на производствената дейност от общата домакинска дейност и на личното имущество от общественото;второ, икономическата дейност от единична и разпокъсана се превръща в съвместна и организирана;трето, икономическите отношения се освобождават от пряката зависимост на религиозните, нравствено-етичните обичаи и принципи; четвърто, произведените продукти превишават потребностите на отделните производители.Това прави обективно необходима размяната.Първоначално тя е пряка, натурална.По-късно една стока изпълнява ролята на всеобщ еквивалент.След това тази роля се изпълнява от металните и книжните пари, което оформя институцията на пазара.Пето, осъзнава се доминиращото значение на икономиката за функционирането и развитието на обществото; шесто, осъзнава се необходимостта от взаимодействие между икономиката и другите обществени сфери, което да се основава на размяната на полезни ефекти от дейността на хората, работещи в тях.Икономиката им предоставя полезни ефекти във вид на материални ресурси, а другите обществени сфери и предоставят полезни ефекти във вид на социални ресурси (квалификация, икономическа култура, трудови навици и т.н.).

Така икономиката аналитично се обособява в относително самостоятелна обществена сфера, която функционира и се развива през призмата на собствената си вътрешна динамика.Хората в нея действат рационално, за да максимизират ползите.
Социална пазарна икономическа система
Тя е висш стадий на пазарната икономика. Основана е на социално партньорство и социален прогрес. Доминира колективна собственост под формата на акционерна. Голяма част от производителите са съпритежатели на производствените фактори и участват в управлението им. Социалното производство се изразява в съгласувани действия между държавата , акционерите и работниците по условията на труда и социалното осигуряване. Присъщо е и на съвременният етап от развитието на пазарната икономика и се разглежда като трета възможност след класическата пазарна икономика и централизираната планова икономика.

Обстоятелството , че е пазарна икономика, показва , че двата основни принципа, присъщи на класическата , запазват своето значение. При нея държавата също не се намесва пряко в работата на предприятията , чиято основна цел е печалбата. Запазва се свободата и инициативата на всички стопански субекти. Същевременно се провежда политика на социално равновесие. Понякога “ равновесие” тук е взаимствано от естествени науки. То изразява определено отношение между двойка противоречиви явления. В икономиката съществуват много динамично протичащи противоречиви явления и процеси. Такива са : производство и потребление: търсене и предлагане: количеството но стоки , количеството пори в обръщението: доходи и потребност на различни професионални групи, доходи и данъци, работна заплата и печалба.

Равновесието не е абсолютно съответствие между тях. То е такова съответствие, което не позволява противоречието да прерасне в открит конфликт. В икономиката, поради големият динамизъм на протичащи процеси, абсолютно съответствие по принцип е невъзможно. В повечето случай то ще бъде икономически и социално неизгодно. Например пълна заетост на трудоспособните лица е абсолютно съответствие с потребностите на труда. Но ако е постигнато за сметка на раздутите щатове , ниска производителност на труда и висока себестойността на произведената продукция, то е нецелесъобразно. Това, разбира се, не означава, че пълната заетост е невъзможна. При наличие обаче на обществена нецелесъобразност от едно абсолютно съответствие се предпочита несъответствието да бъде запазено в социално непоносими граници. Известно е противоречието между данъци, стопанска инициатива и социално осигуряване Стопанската инициатива се стимулира от ниски данъци, а социалното осигуряване от високи данъци.Как да се реши това противоречие? Единственият начин за решение на социалната поносимост , т.е. такива данъци , които във възможно най-малка степен ще ограничат стопанската инициатива и на тази основа във възможно най-голяма степен ще гарантират социалното осигуряване.

В социалната поносимост е заложена идеята за социалната справедливост и сигурността за всички членове на обществото. Предназначението на социалната пазарна икономика е да реализира тази идея на практика, да създаде по хармонични отношения в обществото като предпоставка за по- висок икономичен растеж Практика в Германия и други развити страни показва целесъобразността от социална пазарна икономика.

При нея успешно се притъпяват противоречията между личните и обществените интереси, ограничават се икономическите конфликти и се постига трайна социална сигурност. Тя е средство за повишаване жизненото равнище на всички членове на обществото. Казано по друг начин , пазарните процеси се реализират, като се държи сметка за това, как се развиват онези дейности и производства , от които не може да се печели като култура, наука , образование, здравеопазване , а също така и за състоянието на икономическата диференциация на социалните общности.

В една по-голяма степен на конкретност социалната същност на пазарната икономика намира израз следното :

• 
  създава равни възможности за всички членове на обществото да придобиват частна собственост, която да използват в личен и обществен интерес. Главното случая е доходът на всеки стопански субект да бъде от общественополезна дейност и да не превишава нейният размер.
  
• 
  без да ограничава свободната конкуренция , държавата провежда специално политика в такива отрасли като енергетика, съобщения, селско стопанство и транспорт, която се изразява в подпомагане на отделни фирми чрез поръчки.
  
• 
  държавата оказва икономическа помощ на изостаналите в развитието си райони.
  
• 
  преразпределя част от доходите, за да осигури бедните слоеве и да гарантира известна социално справедливост и сигурност
  
• 
  държавните органи проявяват активност при създаване на нови работни места, оздравяване на трудовата среда и подобряване условията труд и живот.
  
• 
  осигурява се свобода на професионалното сдружаване и на професионалните съюзи като коректив на държавната политика.
  
• 
  системно се провеждат консултации между правителството , професионалните съюзи и работодателите и осъществява колективното трудово договаряне.. Така се регулират и контролират правата и задълженията на всички субекти.
  
• 
  държавата поема и спазва социалните ангажименти към работниците и служителите, към младото поколение и възрастните.Има се предвид здравеопазване, образование, социално осигуряване, наука, култура и други.
  

• 
  пълна заетост на трудоспособното население.
  
• 
  определяне на допустимите сфери на държавното вмешателство в икономиката.
  
• 
  определена степен на защита на индивида срещу капризите на пазара.
  
• 
  недопускане на монопол и съхранение на човешките и на създадените от човека богатства.
  

За бившите социалистически страни , в които държавата беше основен разпоредител в стопанската дейност и гарант за задоволяване потребностите на хората, социалната пазарна икономика е най-подходяща. Не е възможен качествен нов поврат в тяхното икономическо развитие , които няма аналог в световната икономическа история без активно участие на държавата. В тези страни пазарните механизми десетилетия са потискани. Тяхното пълноценно функциониране без държавна подкрепа е невъзможно В противен случай ще се потвърди прогнозата на 3б. Бжежински, че излизането от комунизма ще трае колкото самият комунизъм.

Социалната пазарна икономика показва, че пазарът и държавното вмешателство не са антагонистично противоречиви. Важно е да се разграничават съвместимите от несъвместимите форми на вмешателство Несъвместими са всички форми, които водят до грубо вмешателство в работата на фирмите. Съвместими са всички форми , които водят до нормално протичане на икономическите процеси и подпомагат фирмите в осъществяване на техните цели. Държавата, след като създаде правилата на икономическата игра , я ръководи в интерес и полза на всички.

Държавата на социалната пазарна икономика осигурява условията за творческа изява на всички членове на обществото. Тя ограничава едностранчивата концентрация на капитала и поощрява социалните ангажименти на фирмите към персонала. Същевременно поема грижата за нуждаещите се и преди всичко за неработещите. Нейна цел е премахването на бедността Следователно бившите социалистически страни не трябва да стават жертва на криворазбрана пазарна икономика. Просперира онази икономика , при която пазарът е социално обусловен и гарантира социален прогрес.

Обективни предпоставки за социална пазарна икономика са:

• 
  многообразие на формите на собственост и икономическа свобода при стопанисването им.
  
• 
  голямо техническо и технологично усъвършенстване на производството през втората половина на ХХ век.
  
• 
  повишено образование и квалификация на заетите в производството лица.
  
• 
  наличие на конкурентна среда и свободно ценообразуване.
  
• 
  държавно регулиране на икономиката.
  
• 
  разнообразие и високо качество на произвежданата продукция.
  
• 
  развита социална инфраструктура на производството и на останалите обществени сфери, които гарантират балансираното им функциониране.
  
• 
  развитие на финансовите , банковите и застрахователните услуги.
  
• 
  ограничаване и локализиране на конфликтите, присъщи на ХIХ и първата половина на ХХ век поради намаляване на промишленият пролетариат за сметка на заетите с високо образование и квалификация , а също така и поради ефективната система за социална защита на населението.
  

Възможно ли е бързо изграждане на социалната пазарна икономика в бившите социалистически страни? Отговорът на този въпрос не е еднозначен, тъй като социалното – икономическо състояние на всяка една от тях е различно. Въпреки това може да се каже , че трансформацията на централизираната пазарна икономика в социално пазарна е продължителен и труден процес. Проблемът не се свежда само до превръщането на държавната собственост в частна, а и до създаване на работеща частна собственост, адекватна нормативно- данъчна система, бюджетна политика, нови институции и т.н.

Също така трудно се създава свободен пазар за ефективни контролни механизми. В преходната икономика не се изгражда за кратко време онова, което в други страни , които трябва да преодоляват социалистическите навици и традиции, които се намират на относително ниска степен на развитие, което вследствие на трансформацията съществено се понижава.

В тях тепърва се формират адекватни на социалната пазарна икономика институции, които обхващат цялото население.Те трябва да натрупат опит в областта на социалното осигуряване на безработните , пенсионерите , болните , учащите се и др. в условията на несъответствие между социалните потребности и бюджетните възможности. Става ясно , че факторите, от които зависи социалната пазарна икономика , са много на брой и разнообразни по характер. Държавата на прехода трябва да осигури тяхното еднопосочно действие, за да постигне желаният резултат. Освен това самата същност на тази икономика я прави трудно осъществима , защото е синоним на справедлива икономика В нея равенството в бедността , присъщо за всички групи от населението. Идеите на социалната пазарна икономика са разработени от Лудвиг Ерхард /1897 – 1977/ като е използвал основните положения на неолиберализма. Практически за първи път те са приложени в Германия след Втората световна война. Същностна на тези идеи са разработени в книгата му “ Благосъстояние за всички”, публикувана през 1956г. Основните ценности , които се прокламират в тази книга са:

• 
  социална справедливост, разбиране като “ равенство в шансовете за живот”
  
• 
  солидарност, изразяваща се в помощ за социално слабите, но не по собствена вина, а по принудителна безработица, болните , инвалидите, пенсионерите , самотните майки и други.
  
• 
  свобода, социален контрол и държавата като най-важен фактор за автономност на икономическите субекти, за заетост на работната сила, създаване на механизъм, осигуряващ преразпределение на доходите
  

Новата икономическа социология се обявява против неговото научно натоварване по няколко причини.Първата, защото формира социологическа теория, характеризираща се абстрактност, което не позволява да се обслужват потребностите на икономическата практика.Втората причина, защото си взаимодействат две социални дадености, като от втората се изважда икономиката и въпреки това се представя за цялостна, което е погрешно.Остава се впечатлението, че щом икономиката взаимодейства с обществото, което не съществува без икономика, тя в крайна сметка взаимодейства със себе си.

Ако икономиката се разглежда като обособена обществена сфера, правилно е да си взаимодейства с другите обществени сфери, а не с обществото като цяло.

Третата причина се изразява в това, че взаимодействието “икономика – общество”не позволява да се установи, че действията на стопанските субекти в икономиката са потопени в мрежа от социални отношения, които им оказват непосредствено влияние.Представителите на класическата икономическа социология смятат, че такава потребност е била валидна за предпазарните общества.За разлика от тях представителите на новата икономическа социология доказват нейната валидност и в съвременни пазарни общества.Нещо повече – те смятат, че валидността и сега е по-голяма, отколкото в миналото.

В какво се изразява влиянието на социалните отношения върху икономическото поведение на стопанските субекти? Това влияние намира израз в няколко направления.Първо, всеки стопански субект се съобразява със социалните, културните, политическите и религиозните изисквания, които са се превърнали в трайни норми на поведение и са се институционализирали.Второ, не винаги икономическото поведение на стопанските субекти е рационално в смисъла на максимизиране на ползите.Те при определени социални, политически, културни и религиозни ситуации могат да действат и нерационално, да преследват цели, които не се съгласуват с икономическите изисквания.Трето, икономическите субекти имат и субективни предпочитания, които също влияят върху поведението за рационалност, макар че тези предпочитания не са пречка за автоматизирано пазарно регулиране и за равновесието между търсенето и предлагането.

Какво е схващането за икономиката от представителите на новата икономическа социология? Това схващане е обосновано от американския икономист - социолог Гари Бекер в неговата студия “Икономическият анализ и човешкото поведение”. В нея той разглежда три схващания за понятието икономика, като има предвид икономическата наука.По този повод пише следното: “ И днес са често срещани поне три конфликтуващи дефиниции на икономиката.Твърди се, че тя е изследване на:

• 
  разпределението на материалните блага за удовлетворяване на материални желания.
  
• 
  пазарния сектор
  
• 
  разпределението на оскъдните средства за удовлетворяване на конкуриращи се цели”
  

Отъждествявайки икономическата наука с икономическия подход, Гари Бекер всъщност дава нова постановка за самата икономика като обект на изучаване.В една по-голяма степен на конкретност тя се изразява в следното:

• 
  Първо, икономиката не трябва да се разглежда като затворена система, като една от съществуващите обществени сфери, а като система, която обхваща обществото в неговата цялост, като един от важните аспекти на неговото проявление.Следователно не може да съществува отношение ”икономика – други обществени сфери”, а още по-малко отношение “икономика – общество”.
  
• 
  Второ, щом като икономиката обхваща цялата обществена система и е интегрирана в живота на хората, обособяването и намира израз единствено в икономическия подход.Чрез неговото изучаване се разкрива сложността на икономическите явления, процеси и закономерности.
  
• 
  Трето, икономическият подход позволява да се изучава не само реалната икономическа действителност, но и икономическата дейност, която осъществяват хората в икономическите организации и институции, в семейството и т.н.Тези моменти намират обобщен израз в мотото на студията на Гари Бекер.То е следната мисъл на Джордж Бърнард Шоу: “ Икономиката е изкуството да се оползотворява максимално ”.
  

На пръв поглед това като, че ли не се нуждае от пояснение. Всъщност при изясняването на това взаимоотношение се срещат сериозни трудност.

Хората обикновено не осъзнават, че осъществяват своите действия в строго определена икономическа среда, че тя предявява изисквания, с които те трябва да се съобразяват. Това се осъзнава, когато се нарушат тези изисквания и се осъществи дейност, не съответстваща на икономическият подход.Тогава този подход показва , че преобладаващата част от човешките дейности се намират пресечена точка на икономически сили, които съществуват независимо от волята на желанието на хората и се налагат независимо от последиците. Той може да реагира, като се съобразява с механизмите, които регулират икономическият ред. Необходимостта да прави това вече ясно показва , че взаимодействието “човек - икономика” не е толкова просто и разбираемо. Налице са две противоположни страни и при определени обстоятелства взаимоотношението може да придобие характер на враждебност. Винаги и навсякъде икономическият ред се налага с икономическо насилие, а понякога и с друго насилие. Интегрирането в обществото е невъзможно за тези, които го нарушават.Следователно човек може да се съобразява или да не се съобразява с този ред като отчита съответните последици. Освен това зависимостта на човека от икономиката не означава, че тя е абсолютно независима от него. При такава реалност естествено е да са зададе въпросът съществува ли някаква причина самият човек за едно или за друго взаимодействие с икономиката? На този въпрос възможен отговор е, че в природата на човека съществуват противоположни нагласи, че в нето съществува противоречие между природното и общественото или както религиозните учения го представят – противоречие между тялото и духа. Такова обяснение е неубедително То би означавало, че природното в човека е против спазването на икономическия ред, а социалното – за неговото спазване. То още означава, че при нарушаването му водещото в човешкото поведение е природното, а не социалното.

Друг възможен отговор се свежда до следното. Човекът е единство от социално и индивидуално. Природата на социалното е принципно различна от тази на индивидуалното Когато между тях съществува хармония, човек спазва икономическият ред, прилага правилно изискванията на икономическия подход. Когато между тях съществува противоречие, този ред се нарушава и икономическият подход не се прилага. Взаимодействието между социалното е правилната посока за отговор но поставеният въпрос. В това взаимодействие социалното има приоритетно значение. То чрез различни механизми упражнява неотразимо въздействие върху индивидуалното.

Един от основните механизми на взаимодействие е социализацията. По своята същност та е “….процес на превръщане на биологичните индивиди в социални същества посредством овладяването на социалния опит, на знания и умения за дейности, необходими за осъществяването на индивида в конкретното общество” От посоченото определение следва , че социализацията е процес , при които хората в различна възраст се приспособяват към съществуващите икономически , политически и идеологически отношения, усвояват знания, умения , ценности , норми и роли, съответстващи на тези отношения и необходими за реализацията им. Социализацията в икономическият смисъл на това понятие или икономическата социализация означава усвояване от хора икономически знания, умения, ценности, норми, което да води до поведение, съответстващо на съществуващият икономически ред. За първи път термина “ икономически социализъм” е използван в немарксистката литература през 1978г. като усвояване и активно възпроизвеждане от индивида на социалния опит в икономическата сфера. По същество този социализация способства не само за формирането на икономическите знания, които до доведат до логични обяснение на икономическите явления и процеси, а и за формиране на икономическия подход. Благодарение на нея индивидуалността получава икономическо съдържание. Именно икономическата социализация обяснява как се постига съгласуваност в отношение “ Човек – икономика” , как се формира субективната представа за икономиката като единение на множество идеални съзнания с икономическо съдържание в едно общо съзнание.

Вече съществуват много социологически изследвания за етапите на икономическата социализация и за институтите, способстващи за нея. Счита се, че началото на тази социализация се постига в ранна детска възраст, когато се употребява понятието “мое” по отношение на дадени предмети , т. е. когато се осъзнава собствеността.След това се получават елементарни понятия за покупки, пари, стоки, за връзката им с работата на родителите и техните доходи.Така постепенно се формира представата, че едни хора могат да купуват повече, а други по-малко или за имуществената стратификация на хората и за собственото място в нея.В крайна сметка всеки човек се вплита в сложната мрежа от икономически отношения и в нея определя онова икономическо поведение, което счита за изгодно.Три са главните институции, които способстват за икономическата социализация – семейството, училището и организацията.В тях се натрупва житейски опит в това направление.

Съвременното развитие се характеризира със задълбочаващо се икономическо обособяване на хората.Заплаха ли е това за целостта на икономиката? Вярно е, че въпросното обособяване е трайна тенденция и поставя отпечатък на цялостното икономическо развитие.Понякога като причина за обособяването се изтъква биологическата същност на човека, а за единение – неговата социална същност.Но такова обяснение е повърхностно и неточно.Както обособяването, така и единението в икономическа цялостност се дължи на социалността.Икономиката не е нищо друго освен резултат от взаимосвързани действия на обособени индивиди и групи, които реализират своите икономически интереси.Обособеността е естествена причина за противоположност на интереси за борба, която приема различни форми.В хода на тази борба едни индивиди и групи са принудени да се съобразяват с интересите на други групи и индивиди.В противен случай могат да загубят икономическия си статус. Икономическите цели се преследват като се избират не само печеливши , а и губещи в даден момент форми и начини на поведение с оглед на перспективни цели.Именно във взаимното съобразяване се изразява съвместния икономически живот.Така, че икономическата съобразеност на индивидите не е заплаха за целостта на икономиката.Тя намира израз в икономическите статуси и роли, които хората изпълняват.По-конкретно - в професията, характера и съдържанието на труда ,сферата на приложението му, дохода и др.Трябва да се подкрепя стремежът на личността към икономическа индивидуализация и реализация, защото способства за личностно и обществено развитие.Пречките в това направление ограничават личната свобода.Същевременно не трябва да се подценява и степента на свързаност, която е индикатор за социална зрялост, стига тя да не накърнява свободата и индивидуализацията.
Същност на социологическата информация
Емпиричната социологическа информация е отражение на социалните фактори,Такива са поведенията на индивида или на цели човешки общности, резултати от тяхната трудова дейност или от вербалните им действия.Те биват единични, общественозначими събития или някаква съвкупност от такива събития, типични за дадена обществена сфера, обществен живот или социален процес.В една по- голяма степен на конкретност социалните факти са постъпки и особености на човешкото поведение, на различните обединения, резултати от човешка дейност, мнения, оценки, реакции на всички видове социални взаимодействия.

Едни и същи социални фактори могат да се изучават от различни науки.Например социалния факт – нарушение на трудовата дисциплина може да бъде обект за изучаване от статистиката.В резултат от това се набира статистическа информация за нарушенията в интервалната скала.Той може да се изучава от психологическата наука, която набира информация за психологическите фактори, които го пораждат.Икономическата наука също проявява интерес към нарушаването на трудовата дисциплина.Тя изучава икономическите причини и икономическите последици.Правната наука го изучава от аспекта на съществуващата нормативна система.Както се вижда, един социален факт става източник на различна по характер социална информация.

По какво се отличава социологическата информация от останалите видове социална информация?Главното, по което се различава, е принадлежността на социалния факт към дадена социална общност.Този факт съществува само дотолкова , доколкото съществуват човешки обединения.Казано по друг начин, социологическият факт е елемент на социалния живот, на взаимодействията, които хората и групите осъществяват помежду си.регистриран по съответен начин, той придобива характер на социологическа информация. Тя се отличава и по своята комплексност.Социологията набира информация за причините, които предизвикват нарушаването на трудовата дисциплина, за хората, които са извършили нарушението, за последиците от нарушението във всичките им възможни аспекти на проявление и на тази основа дава препоръки за тяхното преодоляване.Социологическата информация не е статична, а динамична.Тя отразява социалните факти в динамиката.Накрая социологията изучава признаците на социалните факти във взаимодействие.Емпирична информация , в която отсъства взаимодействие между признаци, не е социологическа.

Изводът, който се налага, е: социологическа е тази информация, която обхваща комплексно признаците на социалните факти и ги отразява в тяхната динамика и взаимодействие.

• 
  Обективна – тя представлява точно отражение на признаците на социалните факти и на тяхното взаимодействие.Например, 15 на сто от живеещите в дадено населено място нямат нормални жилища, 45 на сто живеят в едностайни апартаменти, 25 на сто - в двустайни, 10 на сто – в тристайни и 5 на сто – в четиристайни и по-големи.Но социалните отношения между хората са резултат не само от обективните условия на тяхното съществуване, а и от субективното възприемане на тези условия.Известно е, че обективните условия не са единствените, които пораждат удовлетвореност или неудовлетвореност в хората.Следователно обективната информация не е достатъчна, за да се получи цялостна представа за социалните отношения и взаимодействия, за поведението на отделната личност и на социалната общност.
  
• 
  Индивидуална – за да се получи цялостна представа за даден социален факт, освен обективна е необходима и субективна информация.Тя се състои от субективните характеристики на дадени социални факти, от оценъчни мнения, съждения, предложения.Тази информация се набира чрез емпирични изследвания от лицата, включени в тях. В своя първоначален вид, т.е.информацията, получена от всяко отделно лице, е негодна за социологически анализ.
  
• 
  Съвкупна – индивидуалната социологическа информация е предпоставка за превръщането и в съвкупна, която е обект на социологически анализ.Съвкупната социологическа информация отразява сводните свойства на индивидуалната информация.Тя се отличава качествено от последната, макар че е извлечена от нея,защото притежава общите свойства, присъщи на всички индивидуални информации.Обстоятелството, че някои от общите свойства не съществуват в отделни индивидуални информации или съществуват в други параметри, не променя нещата.Индивидуалната и съвкупна информация са две равнища на социологическа информация.Първата представлява низшето равнище, втората-висшето равнище.И двете равнища са абсолютно необходими за всяко емпирично социологическо изследване.Задължителен е преходът от низшето към висшето равнище, тъй като без него не може да се получи тази социологическа информация, която е годна за анализи.
  
• 
  Количествена социологическа информация – това е тази информация, която се изразява в строго определени количествени параметри – цели числа, поценти, относителни тегла.
  
• 
  Качествена социологическа информация – това е тази информация, която приема формата на категориални характеристики.Формира се върху основата на понятия, поради което се нарича още понятийна информация.Например такава информация е видът трудова дейност или качествата на човека, трудолюбив или нетрудолюбив и т.н.качествената социологическа информация е много важна, но непосредствено неизмерима.Поради това социологията разполага с методи за нейното измерване.Такъв метод е скалирането.Чрез него дадена качествена информация се представя в различни степени.Например качеството трудолюбив може да получи следните степени – много трудолюбив, средно трудолюбив, нетрудолюбив, мързелив.Друг метод е бюджетът на времето.С помощта на този метод всеки вид човешка дейност, разположена във времето, става измерима.Количеството време за извършването на различните видове човешки дейности ги прави съизмерими.Преобразуването на качествена информация в количествена е обективна закономерност на всяко емпирично социологическо изследване.
  
• 
  Първична и вторична информация – първична е тази социологическа информация, която е получена от непосредственото социологическо изследване.Вторична е информацията, която е заварена и се съдържа в други източници или в предишни изследвания.
  

Към социологическата информация се предявяват две основни изисквания:

-Първото, да бъде достоверна, т.е.адекватно да отразява социалния факт като една система, постигната от взаимодействията на различните съставляващи я части.Недостоверна е онази информация, която частично предоставя социалния факт или пък чрез предварително подбрани признаци.

Такава информация не трябва да се класифицира като социологическа.Изискването за достоверност изключва какъвто и да е компромис научните принципи на набиране и използване на информацията.

Двете изисквания са неразривно свързани.Представителната информация губи своето значение, ако е недостоверна.при недостоверна индивидуална информация нищо не е в състояние да направи достоверна съвкупната информация.Достоверността на индивидуалната информация е предпоставка за достоверност на съвкупната информация.Но това е едното изискване, следващото е да се спазват необходимите изисквания при обработването на индивидуалната информация.Казано по-ясно, от индивидуалната информация да се взема типичното, масовото, закономерното, т.е. да се прилага релативния подход.Достоверната информация е негодна, ако не е представителна.Научни знания за социалните факти могат да се получат само от достоверна и представителна социологическа информация.

Трябва да се прави разлика между социологическа информация и социологически информационен продукт.В информацията се включват всички данни, които са получени от изследването и с които разполагат неговите автори.Информационният продукт е извлеченото полезно съдържание от информацията, предоставено на потребителя.Взаимосвързаните информационни продукти образуват социологическите информационни ресурси.Характерно за тях е, че са възпроизводими, използват се многократно от различни потребители, а това повишава ефективността от емпиричната социологическа дейност.
Социологическа и статистическа информация
Статистическата информация притежава много предимства.Тя е достоверна, представителна, набира се през определени периоди от време, което позволява да се правят различни съпоставки, да се изчисляват индекси, да се осъществява социологическа интерпретация.Същевременно не винаги е пълна от гледна точка на изискванията на социологическия анализ.В нея отсъства субективната част на информацията.В този смисъл е ограничена по обхват, не е комплексна.Но статистическата и социологическата информация взаимно се допълват.Не трябва да се набира социологическа информация за онези социални факти, за които има статистическа информация.По принцип социологическата информация не трябва да дублира нито един източник на налична социална информация.Без да се използва статистическата информация и да се прилагат статистически методи, емпиричните социологически изследвания и особено обработката на данните са немислими и трудно могат да се признаят за научни.Тази зависимост прави социологическите и статистическите методи взаимосвързани и взаимообусловени.