Курсова работа На тема: „Същностна характеристика на данъчната ревизия – цели, задачи, технология и проблеми”



Дата14.01.2019
Размер182 Kb.
#110042
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Курсова работа

На тема:

Същностна характеристика на данъчната ревизия – цели, задачи, технология и проблеми”


По дисциплина:

Данъчен и осигурителен контрол

СЪДАРЖАНИЕ:


  1. Кратко въведение – стр. 3




  1. Същностна характеристика на данъчната ревизия – стр. 3




  1. Характерни черти на данъчната ревизия – стр. 5




  1. Форма на данъчната ревизия - стр. 6




  1. Данъчна ревизия – видове – стр. 7




  1. Цели на данъчната ревизия – стр. 8




  1. Задачи на данъчни ревизии – стр. 9




  1. Организация на данъчна ревизия – стр. 10




  1. Подбор на данъчните субекти – стр. 14




  1. Други начини за възлагане на данъчни ревизии– стр. 15




  1. Заключителни думи – стр. 16



  1. КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ

Данъчният контрол заема важно място в цялостната данъчна дейност. По същество това е съпоставка на обективно осъществено с нормативно предписано поведение. Данъчният контрол съпътства осъществяването на данъчната дейност непрекъснато и има за предназначение да установи данъчният фактически състав, който е основание за данъчно облагане. На следващо място контролът има превантивно значение – самият факт, че данъчните субекти подлежат на данъчен контрол, ги “стимулира” да правят по-малко нарушения. И на трето място, данъчният контрол се осъществява с оглед констатиране на данъчни нарушения и налагане на административни наказания.

За разлика от другите видове контрол, данъчният е предимно последващ контрол на вече приключила данъчна дейност - на него не са възложени функции във връзка с предварителен или текущ контрол.

Формите, при които се извършва данъчен контрол, са данъчна ревизия и данъчна проверка. И двете форми се основават на счетоводната отчетност, тъй като стопанските субекти са задължени по Закона за счетоводството да отразяват стопанските операции в своето счетоводство. Данъчният контрол е преимуществено документален контрол, макар да няма пречка да бъде и фактически, макар последното да са редки хипотези…




  1. СЪЩНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДАНЪЧНАТА РЕВИЗИЯ

Понятието “ревизия” има специално съдържание – форма за осъществяване на данъчен контрол от специализирани данъчни органи. Като такива компетентните органи трябва да упражняват контрол за спазване на нормативните актове в сферата на ДП. Това е дейност на съпоставяне на фактически извършено с нормативно предписано…

С други думи казано - данъчната ревизия е съвкупност от процесуални действия, осъществявани от данъчни органи, за установяване и доказване на факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчни задължения. Легалното определение се съдържа в чл. 67 (1)ДПК, което гласи следното: “Данъчна ревизия е дейността на данъчните органи, насочена към установяване на данъчните задължения на данъчния субект и за установяване на законосъобразността на действията му на основата на специфичните или репрезентативните методи за контрол.”

Началото и края на данъчната ревизия са маркирани от съответно издаваните актове – заповед за извършване на данъчна ревизия и данъчни ревизионни актове /ДРА/ или протокол. На тези неща ще се спрем подробно малко по-късно…

Данъчната ревизия, както всяка ревизия като материално-правен термин, съответства на процесуалният термин “производство”. Данъчната ревизия, като производство, е система от процесуални действия. Тук няма две ясно очертани срещуположни страни. Налице е един основен орган, който има приоритет над останалите субекти в производството.

От тази гледна точка може да се каже, че данъчната ревизия е едно едностранно и затворено безспорно производство, при което липсва състезателност – двете страни не са равно-поставени. По време на данъчна ревизия се осъществяват различни дейности, основната част от които имат юридически характер, изразяващи се в проверка, контрол, установяване и доказване. Данъчната ревизия е способ за установяване на факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. /Т.е. тя е способ за установяване на данъчни задължения./

Данъчната ревизия се извършва във връзка с проверката на данъчните задължения в предприятията. Това е вид финансова ревизия, която по необходимост почти изцяло се покрива с класическата финансова ревизия. Най-често данъчната ревизия се осъществява, когато има съмнения за окрити доходи или за умишлено променена база за облагане. Обществена тайна е фактът, че много фирми гледат да си намалят данъчното бреме чрез фалшиви фактури или като представят “кухи” обороти. Някои се стремят да заобикалят закона, а други го нарушават поради незнание. Това прави данъчните проверки и ревизии много наложителни в днешно време. За неспазване и нарушаване на закона се налагат санкции, чрез които се събират приходи за бюджета. В днешната курсова работа ще стане ясно каква точно е целта, предмета и обхвата на данъчните ревизии, а също така и какви са техните разновидности… Те установяват спазени ли са законите, правилно ли е определено данъчното задължение, като сумите, събрани от проверки и ревизии и от наложените санкции се използват за издържане на данъчната администрация, но основната цел за извършване както на данъчни ревизии, така и на данъчни проверки /които също, макар и набързо, ще разгледаме/ не е само да се пълни бюджета, но и да се убедят хората да спазват законно-установените правила, да се страхуват и да знаят, че при извършено нарушение се налагат санкции, които никак не са малки…

Доколко това е ефективно – Вие кажете?!




  1. Характерни черти на данъчната ревизия

Отличителна черта на данъчната ревизия е използването на способа на разследването. С негова помощ се изясняват фактически състояния, когато действията на данъчния орган се затрудняват от извънредни обстоятелства, съпътстващи поведението или състоянието на данъчния субект. Въз основа на събраната информация се стига до определяне на конкретен размер на дължими данъци за проверявания период. Най-често предмет на разследване стават факти и обстоятелства, предоставящи информация за търговския статут на лицето, лицензирането на дейности, регистриране на търговски сделки, трансфер на парични средства по повод на извършени сделки.

Съществена черта на данъчната ревизия е проявлението на ревизионната дейност като източник на информация, предназначена за други държавни органи.

В непосредствена връзка с установителния процес е констативния характер на данъчната ревизия. Тази черта придава на данъчната ревизия формата на последващ контрол. Ревизирането се осъществява след като във времето на данъчния период е изтекъл и законно-установеният състав на една данъчно-правна форма се е проявил чрез определен данъчен фактически състав, с който е налице възникнало данъчно задължение. Следователно факторът данъчен период предопределя последващия констативен характер на данъчната ревизия. Тя има за изходни позиции данъчното задължение, опредено от данъчния субект по реда на декларативния или друг способ.

Независимо от ограничаването на контрола до спазването на принципа за законосъобразност, данъчната ревизия съдържа и реализира елементи на превантивност. Те се изразяват основно в предложения от методическо естество, относно правомерното организиране на счетоводната отчетност и законосъобразно данъчно третиране на съответния тактически състав, свързан с облагането…


  1. Форма на данъчната ревизия

Формата на данъчната ревизия се отличава с на документален и материален контрол.



Документалния контрол заема основно място при констатиране състоянието на счетоводната отчетност на данъчния субект по отчитане на приходи и разходи, активи и пасиви. Същевременно предмет на контрол се явяват още търговската, управленската и друга документация на данъчния субект, която се използва като средство за насрещни проверки при установяване на документалното основание на регистрираните счетоводни операции. По този начин се констатират отклоненията от правилното формиране на стопанските резултати, оказващи влияние върху определянето на данъчните задължения.

Материалният контрол, осъществяван по способите а инвентаризацията на материални и парични ценности, фактически оглед, технически експертизи и анализ, намира значително по-ограничено приложение при данъчните ревизии. Независимо от това той се явява важен източник както за набиране на доказателствени средства за неправомерно отчитане на приходи и разходи, така и за констатиране на нарушения с административен или друг вид състав. Чрез способите на материалния контрол се разширяват правомощията на данъчните органи по набиране на информация, имаща значение за определяне на задълженията и за тежестта на доказателствените средства. С набраната информация от документалния контрол се доказва правомерността на извършеното облагане.


  1. Видове данъчни ревизии

Видовете данъчни ревизии могат да се разграничават в зависимост от определени критерии:

Данъчните ревизии се квалифицират по различни критерии.

Според обхвата биват: пълни и частични


  • Пълните(комплексни) – те обхващат всички обекти на данъчното облагане за даден период на конкретен данъчен субект. При този вид ревизии се ревезира облагането с всички видове данъци. В обхвата й се включват и други неданъчни държавни вземания, за които данъчните органи са упълномощени да установяват и събират. Това се посочва в съотвенти нормативни актове.

  • Пълните данъчни регистрации заемат най – голям относителен дял от времето за данъчната ревизионна дейност. Средната им продължителност е 2 – 3 месеца и може да бъде удължена ако има основания за това или когато се реализират и подразделения на големи организации.

  • Частичните(тематични)имат тематичен характер, тоест обхващат само отделни видове данъчни задължения. Много често обект на този вид ревизия са и отделни страни по данъчни заеми. Например: ревизия за ДДС в частта за данъчния кредит или ревизия за отчитане на някои видове разходи, облагани по Закона за кооперативното подоходно облагане. Този тив ревизии имат инцидентен характер. Провеждат се по искане на самия данъчен субект, а нерядко и по искане на други органи. По времетраене са значително по – кратки.

Според критерия за регурярност биват: планови и извънпланови, както и регулярни и нерегулярни – според честотата…

  • Плановите – данъчни ревизии, коит осе планират и извършват поименно по данъчни субекти и по време на осъществяване. За тази цел се прави списък на данъчните субекти, които ще бъдат ревизирани. Обикновенно плановите ревизии имат характер на пълни.

  • Извънплановите ревизии се осъществяват по поръчка на органите на държавната власт. Извършват се спешно, текущо, без да се включват в годишния списък на данъчните субекти, подлежащи на ревизии.

Регулярен характер има при пълните данъчни ревизии. Отнася се за групата на големите данъкопладци с оборот над 10 000 000. Те са около 550. От тях 450 отговарят на критериите да имат приходи на 10 млн. годишно.

Тук се отнасят търговски банки, застрахователни дружества, БТК, Булгартабак и др.

Тази категория осигурява 70% от данъчните приходи…

6. Цели на данъчната ревизия
Тя предполага планово да се насочи вниманието към целите, които преследва:


  • установяване точния размер на приходите и първичните документи за тях;

  • да се установят необходимите присъщи разходи и първичните документи, с които те се доказват;

  • спазените норми за отнасяне на някои разходи за съответната дейност или производство;

  • и други.

В зависимост от това, какъв данък се ревизира, се определят и счетоводните документи, които трябва да се проверят. Всяка данъчна проверка започва с една предварителна подготовка, при която проверяващият контролен орган набира повече информация за проверявания обект. Тази информация има различни източници - досието на фирмата, счетоводството на данъчната служба. Изучават се всички данъчнооблагателни и констативни актове, решенията и възраженията, отчетно и други информационни материали, информация получена от стопанска полиция, банки, статистика и други. Проучват се и публикувани материали в печата. Ако са извършени проверки от органите за финансов контрол, полезно е предварително запознаване с техните констатации.

Както вече споменахме в по-горните редове - данъчната ревизия е съвкупност от процесуални действия на данъчни органи за установяване на данъчните задължения и на законосъобразността на поведението на данъчния субект. С други думи - предмет на контрол при тази установителна форма се явява разкриването на фактическия състав на данъчно задължение за определен минал данъчен период. Следователно с данъчната ревизия се цели осъществяване на правомощия за установяване по вид и размер на неиздължени данъчни задължения. Данъчната проверка предхожда данъчната ревизия. Тя се насочва към оценка на спазването на данъчното законодателство в стопански и търговски обекти, а също и на констатиране на факти и обстоятелства във връзка с данъчните задължения на проверяваните субекти. Въз основа на констатациите от проверките при необходимост се предлага извършване на данъчна ревизия…

Като обхватът на данъчната ревизия отразява в предметен аспект множество въпроси за ревизиране, които показват данъчните правоотношения, свързани с възникване на задължения към бюджета и с разчитането им. Кръгът от правоотношения възниква съобразно осъществяването на данъчни фактически състави, нормативно установени със закон те се осъществяват при определени условия, в резултат на което се обособяват обекти на облагане. Данъчният контрол чрез формите на данъчната ревизия и данъчната проверка обхваща тези обекти за да се установи правомерността на облагането, като ги подлага на контрол по въпроси, засягащи отделни страни на облаганите обекти…


  1. ЗАДАЧИ НА ДАНЪЧНАТА РЕВИЗИЯ


Данъчната ревизия се осъществява със изпълнение на две стратегически задачи.

Първата включва – следене за законосъобразно и достоверно счетоводно отразяване на приходи и разходи, сделки и имущества, свързани с осъществяваната дейност от данъчния субект.

Втората задача се отнася до констатиране на извършените нарушения на закона. Дейността на данъчните органи по съставянето на данъчните актове се изпълнява съобразно компетентността на данъчната администрация, която има правомощия за констатиране и съставяне на актове за нарушение на данъчното, валутното и счетоводното законодателство. Извън тези области за констатирани нарушения на закона за данъчната администрация сезира органите, от чиято компетентност е извършването на действия по съставяне на актове и налагане на санкции.

Реализирането на задачите на данъчната ревизионна дейност става чрез организирането и извършването на данъчна ревизия, която се планира, подготвя и изпълнява. Така с приключване на данъчното производство по установяването в резултат на извършена данъчна ревизия се създават правно-процесуалните предпоставки за преминаване към етапа на изпълнение (събиране) на данъчните задължения. Така стигаме до разглеждането на следващата важна точка, а именно – организацията на ревизията и нейните основни етапи…




  1. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДАНЪЧНАТА РЕВИЗИЯ

Организацията на ревизията е продължителен във времето процес, който се подразделя на отделни етапи. Осигурява се методичност, целенасоченост и висока резултативност на въздействието. С известна степен на условност, основните етапи могат да се обособяват на: планиране, подготовка, откриване, пряка ревизионна дейност и приключване.



Планиране – в този етап се структурира обхвата на въздействието, като ревизионната дейност се разпределя по месеци и тримесечия. Изготвя се поименен списъци на данъчните субекти, които ще бъдат обхванати.

Подготовка – органите по приходите внимателно проучват условията за работа в обектите. От картата за данъчна регистрация те се запознават индиректно с ръководството или представителството на ревизирания обект, основния предмет на дейност, спецификата на дейностите подлежащи на данъчно облягане, особеностите при начисляването на задължителните осигурителни вноски и други. Подготовката на ревизията завършва с изготвянето на работен план, който трябва да бъде обвързан с календарен график. В плана е залегнала основната ревизионна цел и произтичащите от нея главни и допълнителни задачи.

Откриване – етапът откриване е свързан със съответни проучвания на място в обектите. Така се рамкира обхватът на различните проверки, в цялостния ревизионен процес и се доуточняват конкретните въпроси по които ще се работи. Проучванията обхващат наличната данъчна, осигурителна и друга информация, която дава представа за общото състояние на данъчния субект.

Ревизионна дейност – провеждат се конкретни контролни процедури,т.е. извършват се отделни проверки в рамките на една ревизия. В процеса на нейното осъществяване, проверяващите се съобразяват със следните основни изисквания: пълно доказване на направените констатации; при съмнения или явни улики за фалшифициране на първични и вторични документи и регистри, се уведомява органът възложил ревизията; текуща информация на заинтересованите лица за хода на ревизията; изясняване на възникналите въпроси.

Приключване и систематизиране на резултатите – това е последният стадий, в който се оформят окончателните резултати и се изготвят изискването от законодателя „ приключващи“ документи. Органът по приходите има правно задължение в писмен вид да изложи, систематизира и обобщи всички факти и обстоятелства, имащи значение за данъчно – осигурителния процес. Направените констатации се обобщават по важност. В този етап ревизиращите органи запознават данъкоплатеца с направените от тях констатации, които съвместно могат да бъдат обсъдени.

На задължително документиране подлежат: възлагането, събрания доказателствен и фактически материал във връзка с данъчно облагане, начислените задължителни осигуровки и приключването на ревизията.

Ревизионното производство се образува с издаването на заповед за възлагане на ревизията. Това е писмен документ, в който са посочени данните за ревизираното лице, ревизиращите органи, срокът и периодът на ревизията, видовете ревизирани задължения и други обстоятелства, имащи значение за оказаното въздействие…

…Естествено освен данъчни ревизии доказателства за данъчно облагане се събират и с данъчни проверки. С данъчните проверки се установяват факти и обстоятелства, които имат значение при определянето на данъчните задължения. Особеното при данъчните проверки, е че чрез тях не се определя конкретен размер. Данъчните проверки имат спомагателна роля. Особеното при проверките, е че те се извършват от органите по приходите без да е необходимо изрично писмено възлагане. При проверките се съставя протокол...

…Същинската част за определяне на данъчно задължение се съдържа в данъчните ревизии. Те се възлагат от изпълнителният директор на НАП за всички данъчни субекти на територията на страната. С това право може да бъде упълномощен и заместник на изпълнителният директор на НАП. Данъчните ревизии се възлагат и от териториалните директори за обекти, които са адресно регистрирани към съответната териториална дирекция. Лицата извършващи ревизията се легитимират чрез служебните карти, представят и копие от заповедта, с която е възложена ревизията. С акта на възлагане се определя ревизионният субект, името му, кода по БУЛСТАД, адреса. Посочва се ревизиращия орган; срока за извършване на ревизията; периода, който обхваща ревизията; задълженията, които принадлежат на ревизия.

Упълномощените да извършват ревизия трябва да се легитимират , като представят копие от заповед за възлагане. Лицата , които подлежат на ревизия са задължени да осигурят подходящо място и условия за извършването й. Задължени са също да осигурят лица за контакт с ревизиращия . Има възможност ревизията да бъде извършена и извън мястото на ревизирания обект , това може да стане в териториалната дирекция , като в този случай се съставя протокол и опис на всички документи , които ревизирания субект предоставя на ревизиращите. След приключване на ревизията в 3-дневен срок тези документи се връщат обратно. Предвидена е възможност ревизиращият орган да събира информация и извън мястото , където е седалището на ревизираната организация. Доказателствата на базата , на които се извършват данъчни ревизии са официални и частни документи ( задължително да са подписани ) ; справки и декларации ; писмени обяснения на данъчните субекти ; експертизи ; свидетелски показания . Ползват се още протоколи за действия на данъчните органи от предходни периоди. Специфика при събирането на информация за целите на данъчната ревизия е , че никое лице няма право да отказва даване на писмени обяснения на данъчните органи . Това не се отнася обаче за роднини на данъчните субекти или за други близки лица на данъчните субекти , които биха навредили на себе си . Изключение са още свещенослужителите ; за лица , които са задължени служебно да пазят тайна ( нотариус , лекар ) .

Първият резултат от извършената данъчна ревизия е ревизионния доклад. Той служи за издаване на данъчно ревизионен акт . Ревизионният доклад се издава в писмена форма по образец , който се определя от министерството на финансите. Той съдържа :


  • имената и длъжностите на лицата , които го съставят;

  • данни за ревизираното лице;

  • обхвата и вида на ревизията;

  • извършените процесуални действия;

  • направените изводи;

  • предложения за обезпечаване на евентуалните задължения;

Този доклад се връчва на ревизираният субект в 3-дневен срок след съставянето му. Той от своя страна може да се оспори в 2-седмичен срок. Този срок може да бъде удължен , когато се прецени , че не е достатъчен. Това обаче не може да бъде за повече от 1 месец. След съставянето на ревизионния протокол лицата извършили ревизията уведомяват възложителя , който определя органа , който ще издаде ревизионния акт.

Срокът за издаване на ревизионния акт е 14 дни , когато в този срок не бъде издаден ревизионен акт , издаването му се прекратява. Самият ревизионен акт се издава в писмена форма по образец , който е утвърден от НАП . Той съдържа: -информация за органа и лицето свързани с ревизията;



  • посочва се обхвата на ревизията;

  • разпоредителна част , в която се определят задължения , отговорности , права;

  • срокове ,в които трябва да бъдат изпълнени тези задължения , отговорности , права според предписанията на ревизионния акт.

Ревизионният акт посочва пред кого може да бъде направено обжалването му. От особена важност за обезпечаване на съответните вземания , които се налагат чрез ревизионния акт са предварителните обезпечителни мерки.

Темата за ревизионния акт е доста обширна, достатъчно интересна и всеобхватна, че бихме разгледали отделно в друг курсов проект, но на този етап спираме дотук…



  1. ПОДБОР НА ДАНЪЧНИ СУБЕКТИ – води до ефективността на данъчния контрол

Подборът на данъчни субекти за подлагане на контрол с определена честота има решаващо значение за ефективността на данъчния контрол. Извършването на данъчни ревизии на всички данъчни субекти в средногодишен период се явява непосилна за изпълнение цел от данъчната администрация, предвид на ограничените времеви ресурси на контролните органи. Поради това нараства рискът от извършване на данъчни нарушения, укриване и неплащане на данъци, което води до намаляване на бюджетните приходи. За да се ограничат тези негативни резултати се налага да се използва техниката за подбор на данъчни субекти за ревизия. Чрез нея ежегодно се избират за ревизиране данъчни субекти, при които рискът от избягване на данъчното облагане е най-голям.

Подборът на данъчните субекти за ревизия се прави по дефинирани основни случаи, при чието наличие нараства рискът от извършване на данъчни нарушения, укриване и неплащане на данъци. Те са свързани с определени обстоятелства, които възникват във връзка с:



  • Данъчни задължения по ДДС;

  • Искане за прихващане и връщане на недължимо платени данъци и такси;

  • Прекратяване на данъчни субекти чрез различни производства;

  • Постъпила информация от данъчни органи за облагането на данъчния субект през последните две данъчни години;

  • Подадено искане за извършване на данъчна ревизия;

  • Данни от годишната данъчна декларация за облагане на доходите, съответно печалбите на данъчния субект.

Данъчните субекти, които не са подали справки-декларации и магнитен носител за два и повече последователни периода, се подбират също за ревизия. В подбора за ревизии се включват още данъчните субекти, допуснали нарушения по воденето на дневниците за продажбите и покупките. От съществено значение се явяват случаите на не отразени данъчни фактури в дневника за продажбите.

Предметът на данъчната ревизия подлежи на разширяване на основание констатирани в хода на ревизията данъчни нарушения и укрити данъци…

…Технологичната процедура по подбора се осъществява текущо през цялата година. Селекцията се прави от специално определени за целта данъчни органи от териториалните данъчни дирекции. Те получават информацията за всеки данъчен субект, по отношение на които е възникнал някои от основните случаи за извършване на данъчна ревизия.


  1. Други начини за възлагане на данъчни ревизии

Възлагането на данъчни ревизии освен чрез подбор по основни случаи се осъществява и по императивни разпоредби, при които данъчните субекти подлежат на задължителна ревизия. Други хипотези за задължително провеждане на данъчни ревизии се проявяват на специално основание. Те могат да засегнат широк кръг данъчни субекти. Основани от подобен характер възникват при:



  • Насрещни данъчни проверки по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане;

  • Деклариран от данъчен субект акциз за възстановяване;

  • Изискване от главния данъчен директор, с което разпорежда териториалния данъчен директор да възложи данъчна ревизия на съответен данъчен субект.




  1. Заключителни думи

Като обобщения на посочените същностни характеристики на данъчната ревизия може да се каже, че тя представлява съвкупност от контролни процедури, предприети от органа данъчната администрация с цел събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, имащи значение за определяне на конкретно данъчно задължение на данъчния субект.

Данъчната ревизия не е задължително да бъде едно пълно разследване, а целенасочена проверка по конкретен въпрос за конкретен период. Добре известно е, че едни и същи лица се специализират в определен вид нарушения, следователно ако по време на проверка се открие някакъв вид измама, то данъчният инспектор съвсем логично ще потърси някакво нарушение в друг период. Там където има признак за значителна измама, ревизорът трябва да се насочи към пълно изследване, което в идеалния случай трябва да бъде осъществено съвместно с една пълна проверка на данъка върху доходите..

Огромно превантивно значение при данъчния контрол има гласността, чиято първостепенна роля в никакъв случай не бива да се подценява. Популяризирането на разкритите данъчни нарушения и наложените санкции ще послужи за пример на останалите !!!




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница