Курсова работа на



Дата28.10.2018
Размер121.77 Kb.
#102778
ТипАнализ


Макроикономика”


Курсова работа


на тема:

Анализ на причините за финансово-икономическата криза от 2008 -2012 г. и последиците от нея през погледа на Дж. Стиглиц и книгата му „Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея“

Изготвил: Проверил:

София, 2014

Увод

Финансово-икономическата криза от 2008 г. даде ход на много анализи във връзка с причините и последствията от нея, както и възможните начини за нейното разрешаване. Закрепването на финансовия сектор е необходимо за възстановяването на икономиката, но не е достатъчно.

За да вникнем в същността на проблема първо ще се запознаем накратко с причините довели до него.

Първо, Съединените американски щати и светът паднаха жертва на собствения си успех. Бързото нарастване на производителността изпревари ръста на търсенето, което предизвика от своя страна намаляване на заетостта. За САЩ и Европа необходимостта работниците да бъдат пренасочени от производството към други сектори се оказва сложно не само защото общият брой на работните места в производството намаля в глобален мащаб, но и понеже малък дял от тези места ще са ясно локализирани.

Глобализацията е единственият фактор, допринесъл за втория основен проблем – нарастващото неравенство. Това означава прехвърлянето на доход от онези, които биха харчили, към онези, които не са свили потреблението си. По същия начин повишаващите се цени на енергията прехвърлят покупателна способност от САЩ и Европа към страните, износителки на петрол, които, осъзнавайки нестабилността на цените на енергийните ресурси, спестяват по-голямата част от тези доходи.

Последният проблем, допринесъл за намаляването на глобалното търсене, беше презапасяването с валутни резерви от страна на развиващите се пазари – отчасти мотивирано от страха от повторение на кризата в Източна Азия през 1997–1998 г. и липсата на адекватни действия от страна на Международния валутен фонд и американското Министерство на финансите.

Всичко посочено по-горе ще анализираме през погледа на Дж. Стиглиц и неговата книга „Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея“.

Първа част - Резюме

„Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея“ е целенасочен поглед към финансовата криза от 2008 - 2010 г., причините довели до нея, последиците, които ще настъпят и възможните начини за възстановяване. Книгата предлага исторически, политически и сравнителен контекст за оценка на действията на финансовите институции и Федералния резерв. Най-голямото й предимство идва от способността на Стиглиц да осигури достъпно и цялостно разбиране на финансовата система на САЩ .

Започвайки с политиката на дерегулация на Рейгън, Стиглиц твърди, че финансовият режим на САЩ отрича ролята на държавата в осигуряването на икономическа стабилност. Докато привържениците на свободния пазар твърдят, че кризата от 2008 г. е събитие, което няма връзка с предишен или бъдещ успех, той показва как финансовите институции винаги са разчитали на държавна помощ. Спасяването на финансовата система е кулминацията на натрупвана с десетилетия държавна подкрепа. Както казва Стиглиц, "заблуденият опит да се намали влиянието на държавата доведе до това, че ролята на правителството стана по-голяма, отколкото някой би очаквал.“ (с.185) Стиглиц цитира Фридрих Хайек: „„Вероятно нищо не е навредило толкова много“ на защитниците на пазарната икономика, колкото „‘упоритото‘ настояване...за определни правила и най-вече за свободната търговия при капитализма.““ (с.273). За да се върви напред финансовият сектор трябва да бъде основно преструктуриран.

Структурните проблеми, като например неадекватното корпоративно управление, липсата на прозрачност, както и слабата решителност при вземане на решения, се идентифицират като фактори, допринасящи за рецесията и бавното възстановяване. Самопровъзгласил се кейнсианец, Стиглиц осъжда хипотезата за ефективните пазари, насърчавана от Chicago School и Алън Грийнспан – бивш председател на Федералния резерв. Вместо това, той набляга на ролята на правителството в регулирането и поддържането на ефективна икономика, която помага на по-голямата част от съгражданите му.

Втората половина на „Свободно падане“ обръща внимание на предложенията за излизане от кризата. Някои от тях са пресилени, например нов социално-ориентиран метод за изчисляване на брутния вътрешен продукт. Все пак със сигурност част от причината Стиглиц да се опита толкова усърдно да намери оптимистични решения се крие в огромните щети причинени от администрациите на Буш и Обама: „заради изборите, които вече са направени не само, че спадът ще е по-дълбок и ще трае по-дълго от необходимото, но и ще излезем от кризата с много по-големи дългове, с финансова система, която е по-малко конкурентоспособна, по-малко ефективни и по-уязвима по отношение на нова криза“. Вместо това, Стиглиц казва: „правителството е трябвало да играе по правилата на капитализма и да приложи насила финансова реорганизация“.

Сред предложенията си за възстановяването на световната икономика, Стиглиц категорично заявява нуждата от нова световна резервна валута, която да замени американския долар. Това би означавало, че развиващите се страни вече не трябва да поддържат огромни валутни резерви в случай на криза и тези средства могат да бъдат отпуснати да се плати за спешни разходи свързани с услугите и инфраструктурата, като по този начин се увеличава търсенето в световен мащаб. „Бедните страни кредитират САЩ със стотици милиарди долари с нисък лихвен процент (през 2009 г., почти нулева)... Стойността на косвена чуждестранна помощ, която САЩ получава, че са в състояние да вземат кредити с по-нисък лихвен процент, отколкото иначе би бил той, надхвърля според някои изчисления, общата стойност на чуждестранната помощ, която самите те предоставят.” (с.232)

Стиглиц представя социален подход към икономиката, който се изразява в неговото виждане за нивото на безработицата и благосъстоянието на средната класа американци като икономически показатели. Чрез думите си „неуспехите на икономическата ни система отразяват още по-сериозни проблеми в нашето общество“. (с.295), Стиглиц подчертава необходимостта от нова икономическа визия, която ще измести фокуса от производството и потреблението на материални блага към иновативни дейности.

В книгата се обръща внимание на влиянието, което оказват САЩ върху развиващите се икономики, като се отбелязва несъответствието между мерките взети за Източноазиатската криза от 1997 г. и сегашната криза. Например, след кризата от 1997 г., Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка настояват правителствата да намалят дефицитите си и да повишават лихвените проценти. Въпреки това, през 2008 г. САЩ са оставени свободно да увеличат своите дефицити и да намалят лихвите. Стиглиц критикува МВФ като го нарича „клуб на старите момчета" включващ високоразвитите страни и тяхното следколониално наследство. МВФ и Световната банка „приложиха пазарен фундаментализъм (често наричан неолиберализъм), понятие, което американците идеализираха като „свободни и неограничен пазари.“ Те наложиха дерегулация на финансовия сектор, приватизация и либерализация на търговията" (с.220), докато напредналите индустриални страни улесниха „корупцията чрез осигуряване на безопасно убежище за корумпираните длъжностни лица и тайни банкови сметки за парите си.“ (с.217).

Като цяло езикът използван от Стиглиц е лесен за разбиране. Употребяването на разговорни фрази като „дете в магазин за бонбони“ и „белене на лук“ помагат за балансирането на академичния жаргон и карат читателя да се чувства по-удобно. Стиглиц предлага основополагащо обяснение как работи финансовата система. Например, той обяснява „двете основни функции на банковата система.“ (с.5) Банковите процеси са изложени разбираемо за читателите, които нямат специализирани знания по темата. Въпреки че на моменти някои термини (например „ипотечен продукт“) са оставени недефинирани, описанията на това как те функционират в дадена ситуация помагат на читателите да разберат значението им.

Втора част – Анализ

В следващите страници ще направим анализ (лично мнение) на казаното в първата част от курсовата работа.

За Стиглиц, като кейнсиански икономист, кризата е била напълно „предвидима“. „Нерегулираният пазар наводнен с ликвидност и ниски лихвени проценти, глобалният балон на недвижимите имоти и главоломно растящото рисково кредитиране“ в съчетание с „фискалния и търговския дефицит на САЩ“ направиха „ясно, че нещата са вървели в ужасно грешна посока“ (с.1). Първият проблем, който изпрати страната в посока към рецесия беше спукването на балона на недвижимата собственост, който бързо завлече надолу и останалата част от глобалната икономика.1 Стиглиц казва, че финансовата система се е провалила в своите основни роли на управлението на риска и разпределянето на капитала. (с.7, с.10). За Стиглиц липсата на „добри регулации и лошото управление на Федералния резерв са основните виновници за тази катастрофа (с.7-8). Доминиращата неокласическа парадигма със своята „вяра в способността на пазарите да се саморегулират“ беше използвана до последно, докато „създателите на балона“ стигнаха до „нови висоти на лостовия механизъм“ и направиха високорискови ипотеки в същото време без да обръщат внимание на „очевидните симптоми“ за бъдещите проблеми (с.19).

Според Стиглиц тази рецесия „разби илюзиите“, че „вярата в свободните пазари и глобализацията“, което е било доминиращото схващане за последния „четвърт век“, е в състояние да донесе „край на бизнес цикъла“ (xi). За Стиглиц „погрешните виждания за бъдещите перспективи доведоха до кризата".2 Те направиха невъзможно за „ключови фигури от частния сектор и политиците от публичния сектор да видят назряващите проблемите“ (xii). Стиглиц твърди, че кризата е открила „основни пропуски в ... своеобразната версия на капитализма“, който се е появил в САЩ (xxi). Този своеобразен капитализъм се основава на „пазарен фундаментализъм“, който разчита изцяло на схващането, че „свободните и неограничени пазари“ гарантират чрез „дерегулация, приватизация и либерализация на търговията“ най-ефективните и ефикасни резултати (xii, с.220). За Стиглиц неокласическата доктрина „е довела до най-голямата намеса в пазарните отношения от страна на правителството в цялата история“ (с.145) и именно неолибералната политика е виновна за кризата.

Като анализираме критичната гледна точка на Стиглиц можем да достигнем до много прозрения. Въпреки, че е „критичен“ в сравнение с колегите си, Стиглиц продължава да твърди, че ангажираността с кризата трябва да остане в определени граници. Той приема капитализма, но смята, че доброто регулиране повишава „ефективността“ на икономиката и „сигурността“ на гражданите (с.8). Въпреки, че в много области Стиглиц вижда смущаващи връзки между интересите на богатите и представителите на правителството, той не вижда проблем по отношение на класите, нещо, което е много очевидно в мнението му за неокласическата икономика и неолибералната политика. Той разглежда това като противоречащи си гледни точки в плуралистичен „пазар" на идеи.3

Чрез виждането си на въпроса по този начин Стиглиц автоматично изключва възможността неолиберализма да е бил и да е съгласувано усилие имащо за цел да преследва конкретни интереси на различните класи в обществото. Освен това, в описанието си на „своеобразен капитализъм“ Стиглиц просто се позовава на понятието за неолиберализма - термин, който той използва само веднъж в книгата и то в леко негативен смисъл (с.220). Това отрицание на термина очевидно е умишлен начин да се дистанцира от „по-радикални“ критики на този „своеобразен капитализъм“, които циркулират широко в рамките на изследванията на политическата икономия. Трябва също да отбележим, че Стиглиц пише от гледната точка на елитната политическа класа. Той говори за своите колеги в областта на икономиката, което изрично потвърждава ролята му в развитието на фундаменталната икономика. Той не признава резултатите на литературата, която е била водеща за последните три десетилетия. Стиглиц вижда тази криза като възможност да се направят промени.4

Стиглиц казва, че предизвикателството се крие във възстановяването на нашия баланс „между пазара и държавата, между индивидуализма и общността“ (с.296). Когато той говори за „нас" и „ние" се предполага, че се опитва да се обърне към колегите си от интелектуалния и политически елит, но кои от тях по-специално? Дори в най-славните дни на кейнсианството САЩ са били далеч зад другите западни страни по отношение на капиталистическите регулации и социалните права. Този „здрав“ индивидуализъм е неделима част от американската политика и често оформя популистки спорове.5 Единствената голяма промяна в народните движения в САЩ изглежда е така нареченето движение „Чаено парти“ (“Tea Party Movement”), което се стреми да разруши вече опустошена мрежа на социална сигурност. Масовите движения, които се появяват в САЩ, вървят в посока, обратна на тази, която Стиглиц посочва. Освен това, той не споменава за потенциална стачка на капитала.6 Ако приемем, че правителството на САЩ се опита да направи основно заздравяване на икономическата система в кейнсиански характер, Стиглиц смята, че то вероятно ще има драстични последици, дължащи се на мобилността на капитала в глобализираната икономика.

„Големият въпрос в глобалната икономика на 21-ви век“, пише той, „е това, каква трябва да бъде ролята на държавата. Преструктурирането ще изисква правителството да вземе силно участие... Ако искаме да възстановим устойчивото развитие ние се нуждаем от нов набор от социални договори, основани на доверие между всички елементи на обществото, между гражданите и правителството, между това поколение и бъдещото.“

Проблемът за Стиглиц е как това може да се постигне. Именно тук той отново показва, че не може да излезе извън границите на твърдението, че държавната собственост ще доведе до стагнация и никога няма да работи по-добре, отколкото пазарно-регулираната икономика. По този начин, въпреки че въпросът за ролята на държавата е категорично поставен, Стиглиц отговаря колебливо. Например, той предполага, че държавата „може да заема по-централно място“ в регулирането с цел постигане на макроикономическа стабилност - „нямаме друг избор, освен да позволим някои форми на колективни действия.“

Стиглиц се придържа към кейнсианската гледна точка, която е настроена враждебно към свободния пазарен фундаментализъм. Тази перспектива му позволява да предвиди финансовата криза, като придържането към неокласическата теория търпи критика в неговите предположения.7 Стиглиц твърди, че неолиберализмът е станал прекалено доминиращ на политическата сцена и е довел до дерегулация, която в крайна сметка е причинила глобалната рецесия.

В своето заключение Стиглиц не обединява правилно политическите реалности и целите си. Той остава пленник на една доктрина, която казва, че пазарът винаги ще бъде по-динамичен от икономика, регулирана от държавата. И все пак той интуитивно предвижда - „именно държавно-реулирана икономика е това, което сме на път да получим.“
Заключение
Като заключение на анализа на книгата можем да кажем, че Стиглиц не е убедителен в своя критичен оценка на капитализма като процес; вместо това той поставя вината на финансовата криза върху неолибералната политика. Този тип мислене е вероятно в резултат на позицията му в рамките на местния и световен политически елит. Освен това, кейнсианските доводи на Стиглиц са силно възпрепятствани от универсалния подход, който разглежда само следвоененния капитализъм. Стиглиц не признава, че кейнсианската политика е продукт на конкретна епоха и отклонението от историческия ход на капитализма; отклонение, което е възстановено с въвеждането на неолибералната политика около 1970 г.

Стиглиц не е в състояние да даде правдоподобен аргумент за това, кой ще изпълнява кейнсианската му политика и той не оценя възможността от капиталови стачки, които със сигурност ще последват, ако се случи такава политическа промяна . Авторът може би надценява потенциала за промяна, който тази криза е създал.



Що се отнася до излизането от кризата трябва да отбележим, че правителството играе централна роля във финансирането на услугите, от които хората се нуждаят, като образование и здравеопазване. А правителственото финансиране на образованието и квалификацията при всички положения ще бъде от особена важност за възстановяването на конкурентоспособността в Европа и САЩ. Но за съжаление и двете избраха фискалната дисциплина и орязването на разходите с идеята, че икономическата трансформация ще се забави. Диагнозата е следвана от предложенията за излекуване на глобалната икономика: увеличаване на правителствените разходи, целящи да подпомогнат възстановяването, да съдействат за енергийното спестяване, да намалят неравенството в доходите и да реформират световната финансова система, която да създаде алтернатива на трупането на резерви, породено от страх.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. Choonara, Joseph. “Decoding Capitalism”. International Socialism Journal. Issue: 129, Jan 2011., http://www.isj.org.uk/index.php4?id=703&issue=129

  2. Crouhy, M., R. Jarrow, S. Turnbull, The Subprime Credit Crisis of 2007, Journal of Derivaives, Fall 2008, Vol. 16(1), 4.

  3. Deutscher Prize. Deutscher Prize Site., http://www.deutscherprize.org.uk/

  4. Elliot, Larry. “Freefall: Free Markets and the Sinking of the Global Economy by Joseph Stiglitz”. The Guardian 30 Jan 2011. http://www.guardian.co.uk/books/2010/jan/30/freefall-global-economy-josephstiglitz

  5. Krupa, Joel (2010-06-07). "Guiding the Invisible Hand"., http://www.oxonianreview.org/wp/guiding-the-invisible-hand/

  6. Stiglitz, J., Freefall: Free Markets and the Sinking of the Global Economy, PENGUIN BOOKS, 2010

  7. Interview with PBS. PBS: Commanding Heights. http://www.pbs.org/wgbh/commandingheights/shared/minitextlo/int_josephstiglitz.htmltop

  8. Popular Information for the Public Nobelprize.org. http://nobelprize.org/nobel_prizes/economics/laureates/2001/public.html#



1 Crouhy, M., R. Jarrow, S., The Subprime Credit Crisis of 2007, Journal of Derivaives, Fall 2008, Vol. 16(1)

2 Popular Information for the Public Nobelprize.org., http://nobelprize.org/nobel_prizes/economics/laureates/2001/public.html#

3 Elliot, Larry. “Freefall: Free Markets and the Sinking of the Global Economy by Joseph Stiglitz”. The Guardian 30 Jan 2011. http://www.guardian.co.uk/books/2010/jan/30/freefall-global-economy-josephstiglitz

4 Deutscher Prize. Deutscher Prize Site., http://www.deutscherprize.org.uk/,

5 Interview with PBS. PBS: Commanding Heights. http://www.pbs.org/wgbh/commandingheights/shared/minitextlo/int_josephstiglitz.htmltop

6 Choonara, Joseph. “Decoding Capitalism”. International Socialism Journal. Issue: 129, http://www.isj.org.uk/index.php4?id=703&issue=129

7Krupa, Joel (2010-06-07). "Guiding the Invisible Hand". Retrieved 2010-12-28., http://www.oxonianreview.org/wp/guiding-the-invisible-hand/



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница