Курсова работа на

История и Възникване на борсите

Човек започва да търгува още от дълбока древност. За да се стигне до днешната форма на борсова търговия е трябвало да изминат много и много години, през които търговията между хората непрекъснато се е усъвършенствала.

Първоначално хората са разменяли благата на своя труд на място. При този вид сделка заплащането се е извършвало веднага т.е. в “cash”. Продавачът получава парите си веднага, а копувачът има възможността да инспектира закупуваната от него стока на място и така да се увери в истинността и качеството и. Естественият ход на историята е довел до образуването на тържища, където да се срещат очи в очи продавачите и копувачите . Тази по-ефективна форма на търговия е давала повече изгоди на всички. Копувачите са могли да предлагат стоката си на повече хора, а копувачите да правят своя избор при по-голямо предлагане , което обикновено означава и по-голямо разнообразие от цени, характеристики, качество, количество изобщо условия по сделката. Тези пазари са били създавани на удобни водни и съхоземни пътища и са били притегателен център за търговци от цял свят. Постепенно наред с тържищата за целите на покупко-продажбата на място възникнали и аукционите. Те са се организирали, за да може продавачът да получи максимално висока цена за предлаганата стока.

Със засилване на търговията, обаче, все по-широко започнало да се практикува използването на един друг вид сделки, а именно предстоящата или изпреварваща сделка (на английски – forward). Този вид сделка се характеризира с това, че при продажба не се копува веднага цялата стока, а нейната доставка е разсрочена във времето или е определена за някой бъдещ период. Това може да се дължи на следните причини:

1. Стоката съществува, но е далеч от мястото на сключването на контракта. В такива случай сделката се извършва на базата на мостра и цената се фиксира предварително.

2. Стоката още не е произведена или се намира в някой от отстадийте си на производство. В тези случаи се уговарят условията по сделката без цената.

3. Стоката не може да бъде доставена в момента. Това е сделка с отложена доставка. За такива сделки в мииналото са се организирали мостерни панаири.

Третият тип сделка е фючърсната или бъдеща сделка (от futures). Тя представлява стандартизиран договор за покупко-продажба по определена цена в момента на сключването на контракта, но с бъдеща доставка. Според някои източници¹ първият фючърс контракт е сключен в Япония за предварително закупуване на орис. Тук изгодите и за двете страни са били големи. Копувачът си осигурява една сигурна бъдеща доставка на орис, независимо от бъдещото наличие на по-слаба кокуренция и възможно поскъпване на цената. Копувачът ще спечели неимоверно много ако сключи фючърсни контракти с всички производители на орис и по този начин стане монополист на пазара. Производителят от своя страна печели от осигурна продажба на своята продукция, независимо от това колко много може да нарастне конкуренцията и получава парите си веднага, с които той може да разшири бизнеса си и да се разрасне. Изводът е че фучърсната търговия дава сигурност и едновременно с това се оказва прогресивна и печеливша.

Една разновидност на фючърсната сделка придобива масова известност през 70-те години. Това е опционната сделка (options). Опционът е договор за сделка, в който предоставянето на правата да продадеш или закупиш стоков фючърс , финансов инструмент или валутен контракт в бъдеще не е обвързан с задължението непременно да го направиш. На пръв поглед не се забелязва каква ще е ползата на банката да сключи опцион при положение че ако цената е достатъчно ниска клиентът ще купи, а в противен случай не. Вярно е че при бъдещо спадане на цената копувачът печели за сметка на банката, но последната пък печели от това, че ще получи информация за търсената стока или валута и ще може да я подготви преди всички на пазара и така да диктува до известна степен цените.

Опционите както и фючърсните сделки се делят на три основни групи: стокови, валутни и финансови. Но често на стоковите борси се търгуват и такива икономически индекси като Dow Jones например, който е съвсем различен от която и да е стока. По същия начин се търгуват и повечето валути на стоковите борси.

Първата стокова борса е създадена в Лондон през 1773г. и това не е никак случайно. По това време Великобритания е била най-голямата сила в света и е осъществявала огромен стокообмен с неиндустриализирания колониален свят. Големи световни борси са антверпенската, чикагската, която е и най-гоямата зърнена борса в света в наши дни, малаизийската и др. В България първата борса е създадена 1910г. в гр. Варна, макар да е съществувала неформално още от 1902г. Следват тези в Бургас – 1912, София – 1925 , Русе – 1928 и др. Тепърва през 90-те години започва истинската роля на борсите в икономическия живот на България. Причина за това е раздържавяването на предприятията посредством приватизацията. Появяват се и първите фондови борси, където се търгуват акции на АД. За съжаление борсовата търговия в нашата страна няма силни традиции и тепърва трябва да се налага в икономическия живот.

Борсова търговия

Борсовата търговия е особен вид търговия на едро за ефективна покупко-продажба на строго типизирани стоки и услуги, валутни инструмени или акции, при която се правят редица улеснения, гаранции и ограничения.

Борсовата търговия се извършва единствено от упълномощени за това лица, които се казват брокери, и които са вещи професионали. Този факт и факта, че в борсовата търговия съществуват редица улеснения осигуряват сключването наневиждани по скорост на договарянето и по размер в стойностно изражение сделки.

Улеснения

Улесненията са главен характерен белег на всяка борса. Те спомагат за бързината при сключването на многочислени и крупнообемни сделки. Постигат се чрез стандартизация, типизация и унификация на обекта на сделката и нейните условия. Тук поотделно ще бъдат разгледани улесненията за всеки един от параметрите на сделката, които според Симеон Елазаров са:

1. 
   Вид на търгуваната стока
   
2. 
   Количество
   
3. 
   Качество
   
4. 
   Франкировка(място на доставката)
   
5. 
   Време на доставката
   
6. 
   Цена
   
7. 
   Механизъм на търгуване
   
8. 
   Начин и условия на плащане
   
9. 
   Гаранции
   

Първото улеснение е свързано с типизацията на вида на търгуваните стоки. Борсовите стоки са предварително регламентирани, партидозаменяеми, лесно поддаващи се на типизиране, прости, трайни, масови, свободно търгувани стоки и услуги.

GRAINS AND OILSEEDS2
						Lifetime		Open
	Open	High	Low	Settle3	Change	High	Low	Interest
CORN (CBT) 5,000bu.;cents per bu.
Dec	200	200¾	198	198¼	1. ¼	292	194	198.2
Mr00	210 ½	211¼	209	209¼	1	270	206	155.93
May	217 ½	217¾	216	216¾	1	261	213	34.65
July	223	224	222	222¼	¾	279	219	33.82
Sept	229¼	230	228½	228¾	½	257	225	7.68
Nov	236	236	234¾	234¾		245	234	21
Dec	238¼	238. ¼	237	237	0. ¼	280	233	17.01
Dc01				256¾	263	250	663

Второто улеснение е количествената стандартизация на търгуваните борсови стоки. При борсовата търговия съществуват определени типизирани и стандартизирани минимални количества за търгуване наречени контракти. Тези контракти са специфични за всяка стока и зависят от търговските традиции, начина на транспортиране, вида на опаковката, възприетите мерни единици в различните части на света. Така например в нашия случай от Фиг.1. зърното се продава в минимални количества от по 5000 бушела (приблизително 138 тона) – оградено в жълто. Този контракт се е наложил, защото до борсите на Чикаго зърното се е превозвало в баржи с товароносимост от 5000бушела. В Будапеща, пък, то се търгува в контракти от по 20т.-вместимостта на най-масовия жп товарен вагон.

Третото улеснение е стандартизираното качество на борсовите контракти. На борсата се търгуват стоки с предварително установени качествени характеристики. Те са единни и почти универсални по целия свят. На Фиг. 1. мярката за качеството на пшеницата е отразена в ограденото с червено поле. Тази типизация на качеството на стоките неимоверно много способства бързината на сключване на сделката. При несъответствие между стандарта за качество, по който се продава стоката и нейното реално качество се полага премия или рефракция(отбив в цената) в зависимост от това дали качеството е съответно по-високо или по-ниско.

Четвъртото улеснение е пряко свързано с контракцията на борсовите стоки и представлява унификация на мястото на доставка (франкировката).Всяка стока се търгува с уеднаквени пространствени характеристики с една точка на доставка, която обикновено се приема за местоположението на конкретната стокова борса, на която се сключва сделката.

С помоща на науката логистика се търси оптимизиране на търговските превози , така че да се изягват кръстосаните курсове и да се постига минимизиране на транспортните разходи. Това се прави с оглед на благополучното финансово състояние на клиента.

Петото улеснение е стандартизирането на времето за доставка на закупената чрез борсовата търговия стока. Борсовите стоки се търгуваат в хоризонт ит 18 месеца, а понякога и 24. Ето защо в борсите има предварително определени месеци за доставка на определени стоки. Например зърното се дотавя само в оградените със синъо месеци от Фиг.1., а именно: март, май, юли, септември, декмври.

Шестото улеснение е по отношение на дискутираните цени . То представлява предварително определяне на точно определена стъпка в движението на цената на борсата. Най-често тази стъпка се изразява в абсолютна сума. Златото се търъгува с 5цента на тройунция, докато в нашия пример стъпката е ¼ цент на бушел жито.

Седмото улеснение представлява т.н. лостов ефект. Неговата същност се изразява в това, да се гарантира бъдещата сделка. Това става чрез предплата, която варира в границите 3-15% от стойността на сделката за различните борсови стоки и операции. Така борсовата търговия позволява използването на ефекта на финансовия лост, чрез който с малко парични средства могат да бъдат контролирани големи по обем стокови и финансови потенциали.

Осмото улеснение са специфичния борсов механизъм и разработените процедури на работа.Тук на първо място ще посочим самите брокери, които благодарение на своя професионализъм познават отлично мееханизмите , правилата и процедурите на борсовата търговия и спомагат за работата на борсата като един добре смазан механизъм.

На второ място идва стандартизацията на борсовите поръчки, които брокерът приема от клиентите си и извършва за тяхна сметка. Претенциите на клиента, които могат да доведат до забавяне на борсовата търговияя са сведени до минимум налагайки стандартизация както по вид (фиксирана, лимитирана, стоп-поръчка), така и по време (седмична, спешна) и по предназначение (пазарна, една унищожава другите).

На трето място е стандартизацията на брокерските обяви на “пода” по време на открита дискусия в борсовата търговия предпазваща брокерите от недоразумения, противоречия и неточности при оферирането и преговарянето помежду им. Тъй като мястото, което брокерът заема на “пита”, показва каква стока и за кой месец на доставка търгува, той обявява само три неща: купува или продава, на каква цена и колко.

На четвърто място е опростяването на правния договор изготвян в борсата и признаването на неговата легитимност от страните. Договорите представляваат стандартизирани бланки, на които брокерът вписва собственоръчно само номера на контрагента, часът и минутата , и договорената цена и се подписва.Обединяването на двете листчета , предварително парафирани представлява променливата, нестандартизирана част от договора.

В борсовата търговия съществуват някои гаранции, които целят да допринесат за повишаване икономическата сигурност на борсовите операции, изпълнение задълженията на страните и глобализация на борсовия пазар.

На първо място това е маржин-сметката.Всеки брокер е задължен да открие такава сметка, която е предназначена да покрие евентуална претърпяна загуба от брокера и да гарантира неговите действия на “пода”. Тази сметка е в различни размери , обкновено 6-12% от средностатистическата сделка на борсата за един ден, но зависи от още много фактори.

На второ място е предплата, както я разгледахме като седмо улеснeние за борсовата търговия.

Друг вид гаранция представлява т.н. Пи-бонд(P-bond), което всъщност е гаранция за неотклоняемост. Тя клони към 5% от стойността на внесената оферта.

Не може да се пропусне и една от най-съществените гаранции, тази за правилата и процедурите, които осигурявт честната и открита борсова игра, даваща възможност за открита дискусия, разпределяйки риска между многото доброволни участници и правеща от борсовата търговия едно максимално осигурено бизнес начинание.

Така например всеки борсов пазар опoвестява предварително границите на движението на борсовите стоки през деня. На Фиг.1 с розово са означени най-високите цени за месеца, а с тъмно зелено – най-ниските, които в оригиналния текст са с обикновен черен цвят.

Другото ограничение се свързва с въвеждането на допустими граници за закупуването на фючърсни контракти за определен месец на бъдеща доставка от един и същи брокер. Тази граница обикновено варира между 5 и 10 % от общото количество на търгуваните фючърси за един месец, като ако бъде надхвърлена 5%ната граница брокерът се задължава да съобщи името на клиента си.

Борсови пазари
Съгласно определение на Елазаров в изданието му “Борси и борсови пазари”, борсовият пазар е общото название на местата, на които се осъществява борсова търговия. Той е организиран, концентриран, регулиран, бързоликвиден пазар, осигуряващ специфични гаранции и улеснения в търговията на едро. На него се сключват сделки и се извършват трансакции на стоки, услуги и ценности.

Така определен борсовият пазар трябва да се различава от псевдо-борсите – книжни борси, борси за запознанства и информационни борси.

В зависимост от териториалния обхват борсовите пазари се делят на световни, регионални и териториални (вътрешни за една държава).

В зависимост от предмета на дейност борсовите пазари са универсални и специализирани. Специализираните се делят на две големи групи: стокови и фондови (на фиг.2. е дадено извлечение от лондонската фондова борса за някои електрически компании).Съществуват още валутни, фрахтови, застрахователни, трудови и др. Трябва да се отбележи, че в днешния свят в повечето случаи борсите са комбинация от няколко вида. Например в стоковите борси много често се търгуват валути и валутни индекси, правят се застраховки на сключените сделки и се поемат фрахтовите задължения от специализираните за това лица.

От своя страна стоковите борси се подразделят на аукциони, тържища на контракти и същински стокови борси. С няколко думи по нещо за всеки от тях.

Аукционите са стокови пазари с национално значение и на тях се предлагат партиди или отделни бройки от следните типове стоки:

• 
  трудносъхраняеми и бързоразвалящи се стоки –плодове, цветя и др.
  
• 
  Стоки със специфични качества, изискващи прецизен оглед на място – скъпоценни камъни и др.
  
• 
  Стоки с особена ценност – държавни съкровищни бонове
  
• 
  Уникални по своя характер ценности - произведения на изкуството и др.
  

Тържището на контракти е борсов пазар за търговия на едро с еднозначно описвани и окачествявани първични , трайни хранителни и нехранителни стоки, които са или вече произведени и могат да се доставят в определен срок или се намират в последен стадий на производство. Тов са точноокачествими, немодни стоки за недълготрайна употреба. Количеството на търгуваните стоки се извършва на контракти, а механизмът се свежда до открита дискусия, където решаваща роля играе законът за търсенето и предлагането.Доставката на закупената стока се извършва както касово, така и с предстояща (forward) сделка.

Стоковата борса е срочен борсов пазар за търговия на едро с предварително определени, масови, партидазаменяеми, лесноподдаващи се на типизация, свободнотъргувани ценности(услуги).

Различава се от тържището на контракти по вида на пазара, на стоката. Условната точка на доставка е местонахождението на борсата, а не склад, транспортно средство, завод и т.н. Видът на сделките е не само срочен, но има и фючърсни и опционни и на борсата сделки в кеш въобще не се сключват. Доставката е по-разсрочена във времето, ако се стигне до доставка въобще. Това се обуславя от факта, че на борсите играят голям брой т.н. спекуланти, чиято основна цел е на поемат от натрупания риск с намерение да спечелят. Ето защо целите на борсовия пазар са спекулиране, избягване на риска и гарантиране на цената, докато при търгището на контракти единствената цел е постигане на равновесна цена.И на двата пазара механизмът на търгуване се заключава в открита дискусия и двупосочно движение на цената.

Значението на борсите в днешния икономически живот на коя да е пазарна икономика е огромно. Те влияят мощно върху стабилизирането на пазара, разпределяйки риска от тяхното погрешно окачествяване, транспортиране, евнтуални бедствия и др. върху много лица участници в борсовата търговия.

Неимоверно е и влиянието им върху глобализацията на пазарите и особено на световните борси. Този процес води до по-бързото катализирано съзряване на световната икономика като една обща и равноправна за всички участници в нея стройна система, гарантираща световния икономически мир, а с това до голяма степен и мира въобще.

Друга основна задача на борсата днес е гарантирането на глобалния финансов ред в бъдеще и избягване на големи световни икономически сътресения. Тя е един вид гарант за постоянния възход на човечеството.

Системи, структори и механизъм на действие на борсата

В течение на много години борсата се развивала и постоянно усъвършенствала и вероятно ще продължи да го прави и занапред. През това време тя е изградила определени свои системи, структори и механизми на действие, които да и позволяват да изпълнява задачите си като място, където се търгуват стоки, услуги и капитали. Първичното им разнообразие постепенно се притъпява, за да се достигне в наши дни до една значитена степен на унификация на борсите по целия сввят, която способства международната търговия и едновременно не вплътява в себе си многобройните специфики на различните националности учасвали в изграждането на глобалния борсов пазар.

За да може да бъдат разбрани основните системи на борсата първо трябва да бъдат разгледани двете основни стратегии, които предопределят поведението на почти всички участници в борсовата търговия. Все пак борсовите системи са предназначени да обслужват интересите на борсовите играчи, които пък се раководят от следните две стратегии или от някаква междинна , която е хибрид от тях, а именно стратегията на поемане на риска и тази на предпазване от него.

Стратегията на предпазване от риска се практикува по-често от наложили се фирми, които желаят да запазят това, което имат и да увеличават своето богатство бавно, но сигурно в името на бъдещата печалба. Рисковете на пазара са много и борсата позволява до голяма степен те да бъдат избегнати от тези, които желят това. Това са страховете на потребителя, че няма да го има днешния пазар за стоките му утре, или че той ще загуби от бъдещата инфлация, природни бедствия и т.н. От тук се ражда стратегията на ограждане (от английски - hedging). А онези, които я прилагат се наричат хеджъри.

Точно противиположна на нея е стратегията на поемане на риска. Тя е естествено обуслована от съществуващата потребност за освобождаване от риска. Щом някои се освобождава от риска някои друг трябва да го поеме в съзвучие с третия закон на Нютон. И ето ги и тях – спекулантите. Те са онези борсови субекти, които поемат риска от плещите на онези, които не го желаят. Така те завършват картината на борсовата търговия, поемайки противовеса на сигурността. Характерно за спекулантите е, че те действат изключително гъвкаво на пазара, използвайки множество методи на модерен анализ на информация, конкретни изследвания, задълбочени модели на прогнозиране и т.н.. Те са, така да се каже, живия пусиращ регулатор на борсата, те са хищните риби в сладководните води на иначе едно мучурищно блато. Без тях борсите не могат да бъдат това, което са в действителност.

Оказва се, че на борсите една единствена информация може да е достатъчна, за да обърне с главата надолу котировките на всяка национална валутна единица, да не говорим за отделни стоки или акции на транснационална компания. Така например опита за преврат през 1991г. в Москва се отрази рязко на 2 неща: цените на пшеницата и германската марка. За пшеницата това бе така, защото се очакваше влошение на отношенията с Русия, от което следваше намалени квоти за износ на пшеница от най-големия износител за Русия – САЩ и последващо свръхпредлагане на американския пазар, което неминуемо би довело до спад в цените. Но това не се случи и цените отново скочиха, което от своя страна ни води към дефинирането на първата основна ситема на всяка борса – информационната борсова система.

Колкото информационната борсова системе на една борса е по-съвършенна, толкова по-известна е тази борса. Различаваме следните главни типове на борсова информация.

• 
  средства за масово осведомяване – вестници, радио, телевизия
  
• 
  борсов бюлетин
  
• 
  специализирани борсови информационни системи
  
• 
  електронни информационни табла
  

Специализираните са посветени изцяло на борсовата информация независимо от това какви са те – телевизионни, радио програми или специализирани вестници. Широко известни по целият свят са “Financial Times” , “Wall Street Journal”, които публикуват информация за световните борси. У нас такива издания са – всекиднивникът “Пари” и седмичниците “Български бизнес”, “Стопанин”, “Делови свят” и др.

Борсовият бюлетин е официално издание на всяка борса. При цитирането на борсова информация от кой да е информационен емитор е длъжно позоваването на него. Той може да се публикува самостоятелно или да излиза като притурка в някои вестник. В борсовия бюлетин се публикува информация не само от борсата му, но и по-важната информация за борсовия пазар навсякъде по света.

Специализираните борсови информационни системи са така да се каже крайъгълния камък на всяка борса. Благодарение на постиженията в областта на телекомуникациите и ЕИМ, днес информацията буквално прелита света за броени секунди. Тази система осигурява постоянното подхранване с най-актуална информация на всеки желаещ да я притежава. В света едни от най-известните специализирани борсови системи са Ройтер монитор, Телерейт. В Япония се използва системета Минекс, в Франция Минител, в Велиикобритания – ICV , Quatron.

Електронното табло е също част от информационната борсова система. От неговата развитост може с право да се съди за развитостта на самата борса.

Втората борсова система е комуникационната система. Тя представлява потокът информация, нужен за функционирането на борсовата търговия и на самата борса осигурен от комуникационните апарати – телефони, телекси, факсови апарати, компютризирани елактронни мрежи.

Проблемите до пълното използване на комуникационните стредства не се свежда толкова до съвършенството на системите, колкото до традициите и специфични особености на всяка държава. Така например правна трудност при признаването на извършваните борсови сделки изниква при непризнаването от някои страни, в това число и нашата, на електронния печат, които вече има еднаква юридическа сила с традиционния подпис в някои страни на запад.

Третета борсова система е регистрационната борсова система Нейното съществуване е свързано с необходимостта на всяка борса да бъдат регистрирани не само сключените борсови сделки, но и всяка обява, оферта или друг анонс, които дава информация за протичането на борсовата търговия. Извлечената информация се съхранява определен период от време, през което е достъпна за всички и после се архивира.

Четвъртата борсова система е клиринговата система на разплащания. Тази система осигурява финансовата сигурност на борсовата търговия, използвайки отдавна познати средства за осъществяване на борсовите гаранции – банкови орперации, гаранции, предплати и др.

Клиринговата система се счита за сърцевината и мозъка на борсовия пазар. За да разберем, какво тя всъщност представлява е необходимо да посочим неините функции.

• 
  гарантира изпълнението на сключените сделки чрез маржин-сметката и авансовото плащане на сключената сделка от страните по нея
  
• 
  всекидневно уравнява маржин-сметките на своите членове, като така и ги предпазва отр евентуални грешки
  
• 
  наблюдава обема на сключените сделки. Така тя следи някои от членовете и да не стане монополист на пазара
  
• 
  информационно осигурява членовете си и обществеността за общото количество на откритите позиции, т.е. поемаме на ангажимент за копуване или продаване на стоки и услуги в бъдеще и контрола върху тях
  
• 
  контролира поведението на всеки участник в борсовата търговия
  

Основните звена на тази система са комуникационните бюра, използвани за приемане на оферти от външния свят. Те не просто приемат офертите, но и ги насочват към брокерите, които най-добре могат да се справят с тях. Особена роля играе тази система при приемане оферти за явните търгове и тържищата на контракти.

Шестата борсова система е експертнооценъчната и ако предишната е филтърът тази е бариерата пред стоката неотговаряща на стандартното качество. Тази система използва огромния потенциал на научна мисъл натрупана при стокознанието. Ако качествените характеристики на стоките преминават определените за тях граници стоката се определя като нестандартна. Отклонениеята в допустими граници се компенсират от маржин-сметката на брокерите.

Седмата борсова система е т.н. квалификационна система. Тя се предопределя от факта, че независимо от глобалното унифициране на борсовата търговия всяка борса има своята специфика и поради това се налага да обучава своите брокери. Истинските брокери израстват професонално не другаде, а в самата борса. В САЩ например за получаването на тази длъжност се изисква предварителен стаж от цели 7 години. Това предопределя борсовата професия като изключително повлияна от практиката.

Осмата борсова система е доброволният борсов арбитраж. Тази система следи за възникнали грешки в работата на борсата. Тези грешки не винаги са породени от зла умисъл, а в повечто случаи са резултат от чисто човешкото недоразумение, заблуда, объркване. Търговския арбитраж разглежда споровете по нарушаването на търговската етика, правилата и процедурите на всяка борса и т.н.

Останалите борсови системи са или част от кухнята и, например системата за административно управление и оперативно ръководство на борсовите сесии, или са свързани с отношенията й с външната среда, например връзки с обществеността.

Съвреманната борса възниква преди две столетия в САЩ като бизнес-начинание с частно-правен характер. За двувековната си история стоковата борса е преминала през много форми и преобразувания. Първоначално тя е била обикновено гражданско дружество , после прераства в закрито акционерно дружество, за да може да достигне до сегашния си вид, в които тя сама преследва печалба и постоянно се усъвършенства за постигане на по-голяма ефективност.

Явно се разграничават двете равнища в борсата като институция – равнището на борсовата корпорация и равнището на борсовата организация. На първо място са органите за стратегическо, а на второ за оперативно управление. Върховен орган на борсата като институция е Общото събрание или избрания от него Управителен съвет на членовете учредители.Той решава стратегическите въпроси на развитието на борсата, приема нови членове, назначава оперативното ръководство и утвърждава структорните промени в нейната работа. Контролен орган на борсовата институция е Контролният съвет, който се избира от общото събрание на членовете учредители.

Органите за оперативно управление на борсата са : директор, негови заместници, котировчик, който ръководи борсовите сесии, секретарат, ослужващ оперативната дейност на борсата, регистратори и наблюдатели.

В самата борса освен органите на управление се изграждат редица основни и обслужващи звена. Към основните звена наборсата са нейните борсови кръгове, специализирани по предмета ма търгуваните от тях стоки или по вида на борсовите сделки. Членуването в всички борсови кръгове осигурява статут на пълен член на борсата.

Основно звено на борсата е нейната клирингова къща. Тя може да бъде елемент на борсовата структура, но може и да бъде звено извън нея, обслужващо няколко борси. Клиринговата къща се изгражда от клирингова корпорация, членове на която са стабилни фирми със солиден капитал и безупречно поведение.

Друго такова звено на борсовия механизъм са клиринговите банки и не на последно място по значение, тези без които една борса не може – търговците или компаниите, които не са членове на борсата.

Механизмът на търгуване на стоковите борси е на пръв поглед сложно, но проверено и доказало своята ефективност действено средство за активна, бърза и гарантирана търговия на едро. Брокерът е основна оперираща единица на борсата и механизмите на борсовата търговия до голяма степен се свеждат до основните канали на неговите взаймоотношения в рамките на борсовата търговия.

Първият канал на взаймоотношения на брокера обединява връзките с неговия работодател – ръководителя на брокерска къща, който е и член на борсата. Тези взаймоотношения се определят във всички случаи с правен договор, където са възможни много нюанси: от твърда заплата до процентно възнаграждение за иначе напълно самостоятелен бизнесмен.

В първия случай брокерът е осигурен от страна на оборудване, административно-организационна техника и може да договори в повечето случаи отпускането на начален капитал така необходим за старта на неговата дейност.

В втория случай брокерът поема по-големи рискове, работейки сам, но затова пък по-големият процент комисионна от клиента остава у него.

Характерно за младите, новоизлюпени борси, е че те предпочитат втория вариант , докато старите борси с традиция клонят повече към първия. Най-добрия вариант и за борсите и за самите брокерите, обаче представлява едно средно положение от двата варианта.

Вторият канал на взаимоотношенията на брокера се отнася до неговите връзки с местоработата му – борсата. При акредитирането му на борсата брокетът представя свидеветелство за успешно завършена подготовка ( брокерски лиценз ) и писменно волеизявление на своя работодател. Наред с това той подпива клетвена декларация, с която добраволно се задължава да спазва вътрешните правила и процедури на борсата.

Брокерът разполага с богата информация за бързо-ликвидния пазар, получава големи възможности да немери своя контрагент на желаната от него цена и за тази услуга брокерът заплаща от 0.1% до 0.3% от сумата на общата сделка на борсата.

Третият канал са взаимоотношенията на брокера с неговите колеги – другите брокери. Брокерът не е сам на пода на борсата. Той не може да продава на себе си или да копува от себе си - това е недопустимо. Ето защо в един такъв затворен колектив, какъвто е борсовия е много важно доброто съжителстване с колегията. То се корени както в чисто човешки план, така и в професионален – спазването на установените правила и процедури на борсова търговия.

При потвърдено подозрение за един брокер, че той води двойна игра, т.е. че използва борсовата информация, за да сключва сделки извън борсата (inside trading), той изгубва уважението на своите колеги и бива изключен от брокерската гилдия. Съдбата на един такъв нещастен брокер на работното му място ще се заключва в това да седи по цял ден на един стол, безполезен, без да може да сключи и една сделка след като е изгубил доверието на своите колеги.

1. 
   първоначална връзка на клиента с брокера или клиринговата къща (обикновено се осъществява по телефон и не е достатъчно детайлизирана)
   
2. 
   определяне на среща между брокера и неговия клиент, на която се изясняват детайлите по сделката (покупка или продажба, месец на покупката, цената и границите, в които може да плава тя, броя на контрактите)
   
3. 
   постъпването на поръчката в сградата на борсата, а от там и във вид на фиш
   
4. 
   сключването на сделката
   
5. 
   връщане на фиша в комуникационното бюро на клиринговияи член
   
6. 
   изпращане на фиша в клиринговата къща
   
7. 
   събирането на двата фиша и парафирането им, което ги превръща в официален борсов документ.
   
8. 
   Откриването на две нови сметки на името на клиринговите членове, гарантиращи действията на брокера продавач и брокера копувач.
   

1. 
   Елазаров, Борси, Борсови пазари, 1995
   
2. 
   Тhe Wall Street Journal Europe, November 2, 1999, p.10
   
3. 
   Първанов , Борси и борсови операции
   
4. 
   Боззаи Рита. Империя на борсите, 1992
   
5. 
   Найденова, Радка. Борсите в България / География 1992 №2 с.1-6
   
6. 
   Попов, Деян. Акции и фондови борси, 1998
   
7. 
   Симеон Христов. Акции, облигации, АД