Курсова работа национални счетоводни стандарти и международни счетоводни стандарти


Таблица № 1. Източници на информация за потенциална обезценка на активи



страница5/6
Дата08.02.2024
Размер60.9 Kb.
#120262
1   2   3   4   5   6
КУРСОВА РАБОТА – НСС
Свързани:
КУРСОВА РАБОТА – ЗАСТРАХОВАНЕ, kontroling-na-administrativnite-i-upravlenski-zvena (1), Kontroling
Таблица № 1. Източници на информация за потенциална обезценка на активи

Външни източници на информация

Вътрешни източници на информация

1) Има видими признаци, че
стойността на актива е намаляла
през периода значително повече,
отколкото би могло да се очаква
като резултат от изминалото време
или обичайната употреба.
2) През периода са настъпили или в
близко бъдеще ще настъпят
значителни промени с негативен
ефект върху предприятието,
свързани с технологичната,
пазарната, икономическата или
правната среда, в която
предприятието оперира, или с
пазара, за който е предназначен
активът.
3) Пазарните лихвени проценти или
други пазарни норми на
възвръщаемост на инвестициите са
нараснали през отчетния период и
е вероятно тези увеличения да
окажат влияние върху
дисконтовия процент, използван
при изчисляване на стойността в
употреба на актива и да намалят
значително възстановимата
стойност на актива.
4) Балансовата стойност на нетните
активи на отчитащото се
предприятие е по-висока от
неговата пазарна капитализация.

1) Има данни за морално изхабяване
или физическо увреждане на
актива.
2) През отчетния период са
настъпили или в близко бъдеще се
очаква да настъпят значителни
промени с обратен ефект върху
предприятието, в обема или
начина на настоящото или
бъдещото използване на актива.
Тези промени включват
неизползване на актива, планове
за преустановяване или
преструктуриране на дейността,
за която активът се използва, или
продажба на актива преди
предварително определения срок,
преоценка на полезния живот на
актива като краен вместо като
безкраен6.
3) Има данни от вътрешно фирмената отчетност, които
показват, че икономическата
изгода от ползването на актива е
или се очаква да бъде по-ниска от
очакваната.



Източник: МСС 36 Обезценка на активи, параграф 12
Посоченият списък с външни и вътрешни източници на информация, които могат да бъдат индикации за потенциална обезценка, не е изчерпателен. В МСС 36 Обезценка на активи не е въведено нормативно ограничение за използване на други източници на информация от страна на счетоводителите и съставителите на финансови отчети при тяхната професионална преценка. Без значение от вида и естеството на тези източници е препоръчително те да отговарят на някои критерии като: секторна и отраслова принадлежност на предприятието, вид и мащаби на неговата дейност, брой и структура на активите му и др. Аргументът е, че по този начин ще се гарантира обективността на теста за обезценка на активите. Практикуващите счетоводители и съставителите на финансовите отчети могат сами да изберат кога да проверят активите за обезценка, т.е. няма ограничение за конкретен срок в рамките на годишния отчетен период. Единствено трябва да се има предвид, че МСС 36 Обезценка на активите индиректно задължава предприятията да извършват проверката всяка година по едно и също време.
Целта на МСС 36 – Обезценка на активи е да се препоръчат процедури, които да не допускат активите да се представят на стойност по-висока от тази, която се очаква от тях да възстановят на предприятието, т.е. от възстановителната им стойност. Стандартът също така определя кога едно предприятие възстановява обратно загуби от обезценка и препоръчва определени оповестявания за обезценени активи.
Това са само дълготрайни активи като: положителна репутация, възникнала в резултат на бизнескомбинация; имоти, машини, съоръжения и оборудване и нематериални активи (независимо дали последващото им оценяване е по модела на цената на придобиване или на преоценената стойност); инвестиции в дъщерни, асоциирани и съвместни предприятия; инвестиционни имоти, отчитани по модела на цената на придобиване; биологични активи, отчитани по цена на придобиване (тъй като справедливата им стойност, намалена с приблизително оценените разходи за продажба, не може да бъде определена надеждно). Стандартът не се прилага за обезценката на финансовите активи, в т. ч. вземанията, материалните запаси, незавършеното строителство по договори за строителство, инвестиционните имоти, оценявани по модела на справедливата стойност, биологичните активи, оценявани по справедлива стойност, намалена с приблизително оценените разходи за продажба и други, посочени в § 2 на МСС 36.
Според МСС 36 Обезценка на активи един актив е обезценен, когато балансовата му сума надвишава възстановимата му стойност. Възстановимата стойност на актив или единица, генерираща парични потоци се определя като по-високата от: справедливата стойност, намалена с разходите по продажба на даден актив и неговата стойност в употреба. Справедливата стойност стандарта определя като сумата, която би могла да бъде получена при продажба на даден актив или единица, генерираща парични потоци, в пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката страни, след приспадане на разходите по продажба. Стойността в употреба е настоящата стойност на бъдещите парични потоци, които се очаква да бъдат получени от актива или единицата, генерираща парични потоци при употреба на актива, а също така при отписване в края на полезния му срок.
Към всяка отчетна дата предприятието следва да оцени дали съществуват индикации стойността на даден актив да е обезценена. В случаи, че такива индикации съществуват, предприятието изчислява възстановима стойност на актива. Освен това МСС 36 поставя и задължително изискване да се проверяват за обезценка най-малко веднъж годишно и да се определя възстановимата стойност, независимо дали съществуват индикации за обезценка на следните активи:
- нематериален актив с неограничен (неопределен) полезен живот;
- нематериален актив, който все още не е наличен за употреба;
- положителната репутация, придобита в бизнес комбинация.
За да се прецени дали съществуват индикации за обезценка на даден актив, предприятието взема в предвид външни и вътрешни признаци. Някои от факторите и източниците на информация, сочещи, че е налице обезценка са следните:
Външни:

  • съществено, неочаквано намаление на продажната цена на актива;

  • технологичната, пазарната, икономическата или правната промяна, която оказва неблагоприятен ефект върху предприятието;

  • пазарните лихвени процентни или другите показатели за възвръщаемост на инвестициите са се увеличили през отчетния период, което води до намаляване на стойността в употреба на актива;

  • балансовата стойност на нетните активи на предприятието е по-висока от пазарната стойност.

Вътрешни:

  • морално изхабяване или физическа повреда на актива;

  • настъпили или очаквани негативни в степента и начина на използване на актива;

  • вероятност за намаляване на икономическата изгода от актива от очакваната по данни на вътрешните отчети.

За оценка на всички тези фактори ръководството следва да получи информация от управленската отчетност относно паричните потоци за придобиване на актива, и паричните потоци при употребата му, както и действителните чисти парични потоци, произхождащи от актива. Не винаги е необходимо да се определя едновременно и нетната продажна цена на актива и стойността му в употреба. Ако една от тях е по-висока от балансовата му стойност, то активът не е обезценен.
Отбелязано е, че най-добро доказателство за справедлива стойност, намалена с разходите за продажбата на актив, е цената определена в споразумение за продажба в пряка пазарна сделка и коригирана с допълнителните разходи, свързани с продажбата. Ако такова споразумение няма, но активът се търгува на активен пазар, то пазарната цена на актива, намалена с разходите по продажба е справедливата стойност, намалена с разходите по продажби. Подходящата пазарна цена е обикновено текущата цена „купува”, а когато и такава липсва може да се ползва цената на последната сключена сделка, при положение, че няма значителна промяна в икономическите условия между датата на сделката и датата на оценката. Разходите за продажба, с изключение на тези, които вече са били признати като задължение, се приспадат при определяне на справедливата стойност, намалена с разходите по продажби. Такива са разходи за правни услуги, държавни и други такси по сделката, разходи по освобождаване от актива и преки допълнителни разходи по привеждане на актива в състояние на продажба.
При определяне на стойността в употреба на актив трябва да се вземат предвид следните елементи:

  1. приблизителна оценка на бъдещите входящи и изходящи парични потоци, които предприятието очаква да получи от актива;

  2. очаквания за възможните промени в размера или момента на тези бъдещи парични потоци;

  3. стойността на парите във времето, представена от текущия пазарен безрисков лихвен процент;

  4. цената за поемане на несигурността, вътрешно присъща на актива; и

  5. други фактори като неликвидност, които участниците на пазара биха взели предвид при определяне цената на бъдещите парични потоци, които предприятието очаква да получи от актива.

Елементите, посочени като точки 2, 4 и 5, могат да бъдат отразени или като корекции към бъдещите парични потоци, или като корекции на дисконтовия процент. Който и подход да приеме дадено предприятие, за да отрази очакванията за възможните промени в размера или момента на бъдещите парични потоци, като резултатът следва да отрази очакваната сегашна стойност на бъдещите парични потоци т.е. средно претегленият от всички възможни резултати.
Определянето на стойността в употреба включва следните стъпки:

  1. прогнозиране на входящи и изходящи парични потоци, които ще се получат от продължаващата употреба на актива и от освобождаването в крайна сметка от него; и

  2. прилагането на подходящ дисконтов процент към тези бъдещи парични потоци.

Не винаги е необходимо да се определят и справедливата стойност минус разходите за продажба, и стойността му в употреба. Ако някоя от тези стойности надвишава балансовата сума на актива, то стойността на актива не е обезценена.
Когато съществуват индикации, че един актив е обезценен, следва да се определи възстановимата стойност на отделния актив. Ако не е възможно да се изчисли възстановимата стойност на отделния актив, предприятието следва да определи възстановимата стойност на единицата, генерираща парични потоци, към която активът принадлежи.
Загуба от обезценка е налице ако сумата, с която балансовата сума на даден актив превишава неговата възстановима стойност. Признава се като:

  • текущ разход, освен в случай, когато активът се води по преоценена стойност;

  • намаление на преоценъчния резерв, в случай, че активът се води по преоценена стойност.

Към всяка дата на баланса следва да се прецени дали съществуват индикации, че загуба от обезценка на актив, различен от положителна репутация, призната в предходни години, може вече да не съществува или пък да е намаляла. При наличието на подобни признаци, предприятието следва да оцени възстановимата стойност на съответния актив. Загуба от обезценка, призната по отношение на положителната репутация, не следва да бъде възстановявана в последващ период. Допълнително разяснение по този въпрос е дадено в разяснение 10 Междинно финансово отчитане и обезценка. Оценките с цел междинно отчитане се правят на базата на периода от началото на годината до момента и предприятието не възстановява призната в предходен междинен период загуба от обезценка по отношение на положителната репутация, отчитана по себестойност
След извършване на теста за обезценка методиката на отчитане на обезценката на имоти, машини и съоръжения зависи от това, дали предприятието се придържа към модела на цена на придобиване или към модела на преоценка, определени с МСС 16 Имоти, машини и съоръжения. Възникналият разход от признаването на обезценка, се отразява или в печалбата, или в собственият капитал, в зависимост от това кой модел се прилага.
Ако се използва модела на цената на придобиване (амортизирана историческа цена), тогава обезценките могат да се признаят като разходи за текущия период и да са начислени срещу печалбата. Възможни са два варианта на отчитане: разходът от обезценка да се осъвмести с амортизационните разходи, тъй като обезценката представлява част от процеса на разпределяне на разходите към операциите през периода на използване на актива или разходът от обезценката да се представи в отделна статия, ако се предпочита обезценяването да се посочи отделно от това за амортизацията. Независимо кой вариант е избран, разходите по обезценката трябва да бъдат включени в приходите от основна дейност. Няма забрана в МСС 36 Обезценка на активи за директно намаляване на брутната балансова стойност на съответните активи. Стандартът не предоставя насоки и по отношение на това, дали обезценката трябва да се отнесе директно към сметката на актива или към сметката на натрупаната амортизация (контра актив за коректив). И в двата случая нетният резултат ще бъде един и същ.

Вариант при който разходът от обезценка се осъвместява с амортизационните разходи

Дт с/ка гр. 60 (Разходи)

Кт с/ка гр. 24 Натрупана амортизация

Вариант при който обезценката се представя в отделна статия

Дт с/ка гр. 60 (Разходи)

Кт с/ка Коректив от обезценка на имоти, машини и съоръжения

Ако предприятието прилага модела на преоценка на имоти, машини и съоръжения, корекцията за обезценката се отчита като частично възстановяване (обратно проявление) на предишна възходяща преоценка. Задължението следва да бъде записано срещу сметката за преоценка в собствения капитал и няма да бъде включено в отчета за приходи и разходи за текущия период. Ако сметката за цялостната преоценка обаче се елиминира в резултат от признаване на обезценка, всяко превишение на сумата на обезценката над формирания вече резерв трябва да се отнесе към разходите. Т.е. сметката „Резерв от последващи оценки на имоти, машини и съоръжения” не може да има нетно дебитно салдо, следователно да изразява отрицателно число в раздела на собствения капитал в счетоводния баланс.



Вариант при който разходът от обезценка се осъвместява с амортизационните разходи

Дт с/ка гр. 12 (Резерв от последващи оценки на ДА)

Кт с/ка гр. 24 Натрупана амортизация

Вариант при който обезценката се представя в отделна статия

Дт с/ка гр. 12 (Резерв от последващи оценки на ДА)

Кт с/ка Коректив от обезценка на имоти, машини и съоръжения

За активи, за които обезценката е извършена самостоятелно, намаляването на балансовата стойност се отразява директно. За активи, групирани в единици, генериращи парични потоци обаче, не може да се определи кои конкретни активи са понесли загуби от обезценка, и затова МСС 36 предлага подход, чрез използване на формули.


За нематериалните активи с неопределен полезен живот и тези, които все още не са в готовност за използване се изисква задължително, ежегодно или когато съществуват индикации, предвиждане на евентуална обезценка. Този тест може да се извършва по всяко време през годината, при условия, че всяка година се извършва по едно и също време. Различни нематериални активи могат да се проверяват за обезценка по различно време. Ако нематериален актив е бил признат първоначално през текущия годишен период, този нематериален актив трябва да бъде проверяван за обезценка към края на текущия годишен период. Тъй като нематериален актив с неограничен полезен живот не подлежи на амортизация, неговата обезценка се отчита директно в намаление на балансовата стойност на актива. Както и при имотите, машините и съоръженията е възможно брутните салда на активите да останат непроменени, чрез използване на корективна сметка.



Вариант при който разходът от обезценка се отчита директно в намаление на балансовата стойност на актива

Дт с/ка гр. 60 (Разходи)

Кт с/ка гр. 21 Нематериални активи с неограничен полезен живот

Вариант при който обезценката се представя в отделна статия

Дт с/ка гр. 60 (Разходи)

Кт с/ка Коректив от обезценка на нематериални активи

Предприятието, следва да прецени към всяка дата на изготвяне на баланс дали съществуват индикации, че загуба от обезценка, призната в предходни години, може вече да не съществува или пък да е намаляла. Ако подобни признаци съществуват, то трябва да се оцени възстановимата стойност на съответния актив. Обратното възстановяване на загуби от обезценка отразява повишаване на очаквания производствен капацитет на актива в резултат на неговото използване или продажба, настъпило след последното признаване на загуба от обезценка на този актив. Предприятието следва да посочи промяната в преценките, която води до повишаване на очаквания капацитет на актива. Примери за промени в предвижданията са: промяна в базата за определяне на възстановимата стойност, промяна в сумата или момента на бъдещите парични потоци или в дисконтовия процент, ако възстановимата стойност е определена на база на стойността в употреба или промяна в оценката на компонентите на справедливата стойност минус разходите по продажба, ако е била определена на база на справедливата стойност минус разходите по продажба.


Размерът на възстановяването на загуба от обезценка е до размер, при който няма да се увеличи балансовата стойност актива, която би била определена за него (с приспадната амортизация и провизии) в случай, че за актива не е била призната загуба през предходни години. Всяко превишение над тази балансова стойност се третира като преоценка, ако активът се отчита по модела на справедливата стойност съгласно МСС 16. Това означава, че възстановяване в пълната сума, по която активът е бил отчитан в момента на предишната обезценка, не може да се извърши, тъй като е минало време между тези две събития и междувременно е била призната по-нататъшна амортизация на актива. МСС 36 регламентира, че е недопустимо възстановяване на загуба от обезценка на репутацията. Начина на отчитане на обратното проявление на загуба от обезценка е: като приход в отчета за приходите и разходите или в увеличение на преоценъчния резерв, ако активът се отчита по преоценена стойност съгласно МСС 16. Възстановяването на загуба от обезценка на единица, генерираща парични потоци, следва да бъде отчетено в увеличение на балансовата сума на активите, спадащи към единицата, пропорционално на балансовите стойности на тези активи.
Ако в предприятието се използва модела на цената на придобиване, то възстановяването на загуба от обезценка следва да се отчете по следните начини:



Вариант при който разходът от обезценка е би осъвместен с амортизационните разходи

Дт с/ка гр. 24 Натрупана амортизация

Кт с/ка гр. 7 Приходи от възстановени загуби от обезценка

Вариант при който обезценката се представя в отделна статия

Дт с/ка Коректив от обезценка на имоти, машини и съоръжения

Кт с/ка гр. 7 Приходи от възстановени загуби от обезценка

Ако предприятието прилага модела на преоценка, като допустим алтернативен метод за последваща оценка на имоти, машини и съоръжения, то следва да коригира периодично активите, за да се отразят текущите справедливи стойности. При наличие на превишение, то се отразява директно в собствения капитал и не се включва към печалбата (освен в случаите на предходно по-ниско остойностяване на актива и признаване на разход от последващата оценка). В този случай възстановяването на обезценките по МСС 36 се разглежда като възходящи корекции на справедливата стойност и се отчитат като увеличение на предишни преоценки, а не като приход, освен ако цялата останала неамортизирана част от преоценката не се елиминира в резултат на обезценката. В този случай всички следващи обезценки се отчитат за сметка на печалбата.





Вариант при който разходът от обезценка е бил осъвместен с амортизационните разходи

Дт с/ка гр. 24 Натрупана амортизация

Кт с/ка гр. 12 (Резерв от последващи оценки на ДА)

Вариант при който обезценката се представя в отделна статия

Дт с/ка Коректив от обезценка на имоти, машини и съоръжения

Кт с/ка гр. 12 (Резерв от последващи оценки на ДА)

Предприятието следва да оповести следната информация за всяка група активи:



  1. Сумата на загубата от обезценка на активите за периода, чрез отделното й посочване в отчета за доходите.

  2. Сумата на обратно възстановените загуби от обезценка, включени в прихода на отчета за доходите през периода.

  3. Сумата на загубите от обезценка по преоценени активи през периода, отнесени директно в капитала.

  4. Сумата на възстановените загуби от обезценка по преоценени активи през периода, отнесени директни в капитала.

  5. Ако загубата от обезценка или обратното й проявление е сума, която предприятието класифицира като значителна, то то следва да оповести и събитията, довели до обезценката, както и размера й по отделните активи. Освен това трябва да се оповести и дали възстановимата стойност на актива (единицата, генерираща парични потоци) е равна на стойността в употреба или на справедливата му стойност, намалена с разходите по продажба.

  6. Предприятие, което отчита информация по сегменти съгласно МСФО 8 оповестява информация за сумата от загубите от обезценка и сумата на обратно възстановените загуби от обезценка отделно за всеки сегмент.

  7. Насърчава се оповестяването на информация относно предположенията, използвани за определяне на възстановимата стойност на активите.

МСС 36 дава свобода посочената по-горе информация да бъде оповестена заедно с друга информация за съответния вид актив. Например може да се включи при равнението на балансовата стойност на имотите, машините и съоръженията в началото и в края на периода, съгл. изискванията на МСС 16.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница