Курсова работа по европейска интеграция



Дата17.08.2018
Размер96 Kb.
#80158


Бургаски свободен университет

КУРСОВА РАБОТА

ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
ЕНЕРГИЙНОТО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И РУСИЯ.

ЕНЕРГИЕН ДИАЛОГ.



Бургас, 2010г.

Разработил : Мария Иванова

Специалност: счетоводство

Факултетен номер: Проверил:

Група:

Енергийно сътрудничество между Европейският съюз и Русия.

Енергиен диалог.
Началото на енергийният диалог е посравен през Октомври 2000 година в Париж между Русия и Европейският съоз (ЕС).

Русия е инстински патрньор на ЕС в енергийният сектор. Тя е надежден доставчик на енергия за ЕС от много години, дори когато е изпадала във вътрешни затруднения. Така европейският съюз продължава да бъде доминиращ пазар за руският енергиен износ. Силният взаимен интерес и взаимназависимост показват, че този сектор и идеален за такова сътрудничество и може да се постигне изключителен напредък в отношенията между ЕС и Русия. Успехът в този сектор може да се изолзва на по късен етап и за модел в други области на общ интерес.

Руският енергиен сектор предоставя добра възможност за чуждестранни инвестиции, като нуждата от тях се оценява между €560 и €650 билиона за педиода до 2010г.

Освен това Русия и ЕС имат интерес да увеличат енергийната сигурност на континента.

Енергийният диалог бързо стана един от ключовите инструменти в двустанните отношения между Русия и ЕС и благодарение на откритите и ясни дискусии той е реалност .

В рамките на диалога се обсъждат различни теми като: реформи на монополите и отваряне на вътрешния пазар за повече конкуренция, отваряне на пазарът на нови оператори, подобрение на средата за развирие на бизнесът от правна гледна точка, подобраване на инвестиционният климат, ядрена безопасност и опазване на оклоната среда.

Взаимният интерес и взаимозависмостта на Русия и ЕС има както добри страни, така и не чак толкова добри страни. Ето тези не толкова добри страни проличаха в последно време. Двустранна ли е тази зависимост или едностранна? Ако е едностранна кой от кого зависи, Русия от ЕС или ЕС от Русия? Кой дърпа конците на куклената сцена и кой определя сценария на представлението? Кой от кого се нуждае повече? Има ли начин да се преодолее зависимостта? Коя ли е ябълката на раздора? (“Газпром”?).


Руската окупация на Европа


Когато руският монополист "Газпром" отряза доставките за Украйна и Грузия през януари 2006 г., ходът на компанията беше анализиран като предупреждение за готовността на Кремъл да използва енергийните си ресурси за оказване на политически натиск върху Европа. Дванадесет месеца по-късно Русия даде допълнителни аргументи в полза на това твърдение, като затвори кранчето на нефта за Беларус за три дни, причинявайки с това прекъсвания на доставките за Западна Европа.

Въпреки тези странични ефекти почти няма видими знаци, че Европейският съюз има обща политика, с която да намали зависимостта си от руската енергия. Предложенията на Eвропейската комисия, публикувани през януари, са стъпка в правилната посока. Но те ще имат твърде малък ефект върху енергийните отношения на Русия с ЕС, защото не задължават Москва да приеме повече конкурентни и прозрачни политики за транспорта и инвестициите в енергетиката.

Напротив, европейските страни продължават да сключват двустранни договори с Русия, без изобщо да зачитат общите интереси на съюза. Западноевропейските държави, от друга страна, показват твърде малка загриженост, когато Русия упражнява натиск върху новите членове от Централна и Източна Европа, като по този начин ни кара да се замислим върху европейската солидарност в енергийните проблеми. Откакто Кремъл прекъсна енергийните доставки за балтийските страни през 1990 г. в напразен опит да осуети плановете им за независимост, тръбопроводите продължиха да се използват срещу страни като Полша, Латвия и Литва - все членове на ЕС. За тях и за новите демокрации като Украйна, Грузия и Молдова руското енергийно господство и неговите политически последици си остават сериозна заплаха.

Досега Русия само печели от европейския хаос, циментирайки дългосрочната зависимост на континента от енергията й, и най-вече от газа, като използва техниката "разделяй и владей" спрямо европейските правителства. От януари 2006 г. Русия сключва отделни договори с енергийни компании от Германия, Франция, Италия, Унгария, Сърбия, Словакия и Дания, които лесно биха могли да подкопаят европейските усилия за прокарване на допълнителни тръбопроводи от Централна Азия, с които да се заобиколи руският монопол.

Първоначално изглеждаше, че новият германски канцлер Ангела Меркел ще е много по-чувствителна към енергийната сигурност на Централна и Източна Европа. Тя обаче одобри скъпо струващия Северноевропейски газопровод под Балтийско море, договорен между нейния предшественик Герхард Шрьодер и руския президент Владимир Путин. Проектът среща силната съпротива на Полша, тъй като тръбата я заобикаля. Той освен това ще струва осем пъти повече, отколкото алтернативния проект "Ямал 2", който би минал през Полша.

Въпреки добрите намерения на Европейската комисия най-големите членове на съюза продължават да се противопоставят на обща енергийна политика. В средата на ноември м.г. външните министри в ЕС не успяха да се обединят около общ подход към руската енергия, а това стана точно по времето, когато се заговори, че Москва обмисля да създаде газов картел подобен на ОПЕК.

Именно затова политическата воля на Европейския съюз да се противопостави в близко бъдеще на нарастващата зависимост от Русия е поставена под съмнение. Всъщност само след пет или десет години Русия ще може да изпълнява своите газови договори само чрез монополизиране на износа на газ към Европа от Казахстан, Туркменистан и Узбекистан. Засега обаче ЕС предпочита да игнорира факта, че монополът на "Газпром" е чиста проба нарушение на конкуренцията и анти-монополните правила от Римския договор и задълженията на Световната търговска организация.

Русия е наясно, че ограниченията на световния енергиен пазар и високите цени й дават достатъчно преимущества и тежест срещу Запада, за да запази досегашния си подход. Москва упорито отказва да позволи на западните компании същия достъп до руските ресурси, на каквито руските държавни компании се радват в момента в ЕС и в САЩ. И това ще остане така дотогава, докато Западът не съумее да изработи енергийна стратегия, която да принуди Кремъл да промени курса.

Путин отрича Русия да използва енергийните си ресурси, за да подчинява европейските правителства, спорейки, че намаляването на газовите доставки за Западна Европа през януари 2006 г., когато беше отрязано горивото за Украйна, е било резултат от украинска "кражба". По време на спора си с Беларус този януари Русия повдигна подобни обвинения за кражба от нефтопроводите, които пресичат страната. Руският президент твърди също, че субсидира цените на енергията в страните от ОНД, докато истината е, че централноазиатските републики субсидират Русия в далеч по-голяма степен.

Въпреки че Европейската комисия изглежда решена да създаде по-отворен, конкурентен енергиен пазар всяка акция срещу Русия изглежда оставена на заден план пред битките за "национален шампион" между страните членки. Русия трябва да бъде убедена, че нейните енергийни ресурси ще бъдат далеч по-ценни, ако се отворят за международни инвестиции, управляват се прозрачно и оперират в съответствие с правните и търговски правила на международната търговска система. Но това едва ли е възможно без силна и обединена европейска стратегия.


Стратегията за енергийна независимост

Използването на възобновяеми източници ще намалява вноса на газ и петрол


Европейската комисия прие в сряда (10 януари 2007) амбициозна енергийна стратегия, чиито цели са да намали зависимостта на съюза от вноса на петрол и газ и да ограничи ефекта от глобалното затопляне, като се намалят отделяните вредни газове. Брюксел залага на три основни мерки: увеличаване с 20% до 2020 г. на дела на възобновяемите енергийни източници, ограничаване със същия процент на газовете, предизвикващи парников ефект, и засилване на ефективното регулиране на енергийния пазар на ЕС.

Решението на Еврокомисията съвпадна с поредната криза в енергийните доставки от Русия, след като Москва спря износа на петрол през Беларус по тръбопровода "Дружба" за Централна Европа и балтийските страни. Председателят на комисията Жозе Мануел Барозу нарече решението на Москва неприемливо и допълни, че подобен акт, извършен без предварителна консултация с европейските страни, поставя сериозен проблем пред доверието между Русия и ЕС. В безпрецедентно остро изказване Барозу беше категоричен, че Европа трябва да вземе мерки, за да гарантира, че подобна ситуация няма да се повтори .

Именно страхът за сигурността на енергийните доставки на съюза и нарастващата зависимост от външни вносители като Русия бяха сред основните мотиви за изготвянето на новата стратегия на ЕС. В сряда комисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс очерта още негативни за икономиката фактори като повишаването на цените на петрола в световен мащаб и климатичните промени в резултат на глобалното затопляне. Според изчисления на Брюксел, ако сегашната ситуация се запази непроменена, след малко повече от 20 години половината от енергийното потребление на общността ще зависи изцяло от внос, което ще направи икономиките на ЕС изключително уязвими. За същия период - до 2030 г., вносът на газ ще се увеличи от 57 на 84%, а на петрол - от 82 на 93 процента.

За да се осъществи целта за увеличаване с 20% на дела на възобновяемите енергийни източници, комисията реши инвестициите в тях да нараснат двойно. Успоредно ЕС трябва да се превърне в най-енергийно икономичната икономика в света и да ограничи енергопотреблението си с една пета през следващите години, е записано в стратегията. Прието беше и изискването след 13 години всички новостроящи се тецове да работят по технология, която не отделя въглероден двуокис в атмосферата и така не замърсява околната среда. Целта е страните членки да увеличат използването на местните суровинни ресурси от въглища.

Изискването към тецовете е част от глобалната цел на ЕС за преминаване към нисковъглеродна енергетика. България в момента е далеч от заложените стандарти в новата стратегия. Делът на възобновяемата енергия от общото потребление на ток в страната е малко над 9%, още не е започнало производството на биогорива. В процес на подготовка е построяването на завод за биодизел във Видин с годишен капацитет от 150 хил. тона гориво. То ще се произвежда от семе на рапица.

Освен увеличаването на енергията от възобновяеми източници Еврокомисията призова и за нарастване на ролята на ядрената енергетика. Това обаче влиза в противоречие с политиката на част от страните членки, в това число и Германия. "Ако бъде поставено ударение върху АЕЦ, то тогава ние ще имаме дебат с комисията", предупреди германският министър на околната среда Зигмар Габриел.

Еврокомисарите на 27-те страни членки потвърдиха в сряда политиката на съюза за либерализиране на енергийния пазар. Целта е да се предостави възможност на потребителите за по-голям избор и респективно по-ниски цени на електро- и топлоенергията. Според сега действащите директиви до 1 юли тази година всеки европейски гражданин трябва да може да избира между няколко доставчици на газ и електричество. За да се осъществи либерализацията, Брюксел ще въведе по-строги регулации. Комисията обяви и че ще работи за по-отчетливото разделение между енергийното производство и доставките.

По предложение на Андрис Пиебалгс беше приета идеята за създаване на независим влиятелен орган, който да следи за изпълнението на енергийната политика на съюза и за нейното превръщане в приоритет за страните членки. За момента отделните държави поставят акцент върху националните си интереси, което понякога води до сериозни спорове между тях и Еврокомисията.

Председателят на ЕК Барозу определи стратегията като единен отговор на Европа срещу климатичните промени и като акт на постиндустриална революция. "Нуждаем се от нова политика, с която да отговорим на новите реалности и чрез която да запазим конкурентоспособността на Европа, да защитим околната среда и да направим нашите енергийни доставки по-сигурни", обобщи Барозу целите на документа. За да влезе в сила обаче, стратегията трябва да бъде одобрена от страните членки. Очаква се това да стане на срещата на съвета в средата на март.

На еврокомисарите в сряда беше представен и окончателният доклад за конкуренцията в енергийния отрасъл. Документът, изготвен от екипа на еврокомисаря по конкуренцията Нели Крус, констатира сериозни проблеми в сектора. Потребителите и предприятията губят поради неефективния и скъп пазар на газ и електричество, липсата на равни условия за достъп, както и недостатъчните инвестиции в инфраструктура, отбеляза Крус. В документа се акцентира и върху сериозните загуби, които търпят потребителите поради тайните споразумения за разпределяне на пазарите между утвърдените оператори. "Този доклад ще бъде неприятно четиво за много фирми от енергийния отрасъл", предупреди Крус и заплаши, че Еврокомисията ще използва всички свои правомощия и няма да се поколебае да задейства антитръстовите разпоредби, както и разпоредбите за контрол на сливанията и за в бъдеще ще осъществява много по-сериозен контрол за предотвратяване на пазарната концентрация.  
Европа обяви мерки за енергийна независимост от Русия

Два месеца след януарската газова криза, предизвикана от най-важния енергиен доставчик за Европа - Русия, Еврокомисията излезе със стратегически документ за обща политика, чиято цел е да гарантира независимостта на страните членки. Т.нар. Зелена книга набляга на необходимостта да бъде постигнат нов, дългосрочен енергиен пакт с Русия, но преговорите вероятно вече ще се водят централизирано, а не от всяка страна поотделно. Енергетиката на България също е зависима от Русия и в близките месеци предстои страната ни да се определи - ще приеме ли общата европейска позиция, или ще се договаря самостоятелно.

"Енергийните предизвикателства на XXI век изискват общ отговор на ЕС. Общ подход, представен от единен глас, ще позволи на Европа да поведе търсенето на енергийни решения", каза в сярда председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу при представянето на стратегията. "Файненшъл таймс" разкрива, че Брюксел възнамерява да поиска от Москва да разреши на други държави да използват нейните газопроводи, като в замяна може да предложи дългосрочни договори за доставка на руски газ и възможност руски доставчици като "Газпром" да достигнат директно до европейските потребители. Барозу ще се срещне с руския президент Владимир Путин по енергийни въпроси още през следващата седмица. Според електронното издание EUobserver целта е споразумението с Русия да бъде подписано още догодина. В същата публикация се казва, че документът на Еврокомисията изрично призовава да се построят тръбопроводи през България, Украйна и Румъния за доставка на централноазиатски суровини до Европа.

Отново в сярда в София НЕК представи пред парламентарната енергийна комисия плана си за развитие на нашата система. В петък се очаква правителството да одобри българска позиция за бъдещето на пазара, която Румен Овчаров ще представи на срещата на енергийните министри от ЕС на 14 март. Неофициално се твърди, че тя ще е от типа "хем с ЕС, хем - за всеки случай". С други думи, правителството вероятно ще реши България да подкрепи общата европейска позиция, но и да си води самостоятелни преговори, каквито Москва поиска наскоро за постигане на дългосрочно газово споразумение. Страховете на управляващите са, че Русия може да заобиколи България с изграждане на нов газопровод към Стария континент и че в същото време алтернативният проект "Набуко" за доставки на газ от Иран през България (на който Европа разчита) да не се сбъдне.

ЕС обаче неведнъж показа, че за него "Набуко" е приоритет. В представения документ Брюксел обръща специално внимание на необходимостта от изграждането на нова инфраструктура за подсигуряването на енергийните доставки за ЕС като газо- и петролопроводи и терминали за втечнен газ. Според Еврокомисията това трябва да става на основата на ясни приоритети, а необходимите през следващите 20 години инвестиции ще са около 1 трилион евро. ЕUobserver вчера цитира ирански високопоставен служител, според когото първоначално споразумение с европейския консорциум "Набуко" за износ на 3 до 5 млрд.. куб. метра газ може да бъде подписано още тази година. Планира се газопроводът да бъде пуснат през 2011 г.

Т. нар. Зелена книга на Европейската комисия няма задължаващ характер, въпреки че беше очаквана с голям интерес, тъй като за първи път след кризата с недостига на руски газ в разгара на зимата представя вижданията на Брюксел за това как да се гарантира европейската енергийна сигурност. Идеите в нея ще послужат като основа за написването на европейски законови актове. Още от сега е ясно обаче, че повечето от тях няма да минат без разгорещени дебати в страните членки.

Един от спорните моменти в документа вероятно ще се окаже предложението 25-те да поддържат запаси от газ, които да бъдат освобождавани като жест на "солидарност" при извънредни ситуации. Британският вестник "Файненшъл таймс" посочва, като се позовава на източници от ЕС, че от всяка държава може да се изисква да съхранява толкова газ, колкото внася за два месеца. В момента поддържаните в различните страни газови запаси се различават значително - от еквивалента на доставките за 13 дни във Великобритания до количество за 90 дни във Франция.

"Трябва да отговорим по-добре на силните петролни и газови шокове", каза Барозу, цитиран от "Дау Джоунс", при представянето на стратегията в Брюксел. Той подчерта, че в този дебат няма място за табута и не трябва да се изключва нито една енергийна опция, включително използването на атомна енергия. В момента страните в ЕС са разединени по отношение на енергията от АЕЦ. Страни като Финландия и Франция залагат значително на нея, но други като Австрия са резервирани. В представената вчера енергийна стратегия Еврокомисията се въздържа от конкретно предложение по въпроса, а само призовава за "прозрачен и обективен дебат за бъдещата роля на атомната енергия".

В списъка с енергийни предложения на Еврокомисията попада и създаването на европейски енергиен регулатор, който да насърчава и да следи за развитието на по-добри трансгранични връзки между електрическите и газовите компании. "Файненшъл таймс" обаче коментира, че създаването на нова бюрократична структура би имало смисъл само ако Брюксел успее да спре опитите на отделни държави като Франция и Испания да пазят националните си енергийни "шампиони", ограничавайки по този начин трансграничните връзки и конкуренцията.
Политика за тръбопроводите
Един от ключовите въпроси е доколко всъщност са надеждни руските енергийни доставки. Въпреки че Русия има най-големите запаси от природен газ в света, страната днес започва да изпитва все по-остър недостиг на синьото гориво. Основният доставчик на газ за Русия "Газпром" (който се превръща и в дясна ръка на Кремъл, когато става въпрос за външна политика) не произвежда достатъчно синьо гориво, за да задоволи нуждите на руската икономика, растяща с над 6% годишно. (...) Проблемът обаче не е липсата на газ, тъй като Русия притежава 16% от общите световни резерви, а инвестиционната политика на "Газпром". През изминалите няколко години компанията усилено инвестираше във всичко друго освен за разработване на залежите си.

Единственият начин за предотвратяване на криза е да се прекрати монополът на "Газпром" за инфраструктурата на тръбопроводите и да се лицензират независими производители на газ. За да бъде успешна политиката за енергийна сигурност на Европа, тя трябва също така да се стреми да разхлаби хватката на "Газпром" върху тръбопроводите. Европейската политика за защита на конкуренцията, която се опълчи на такива големи компании като "Майкрософт", ще може, ако бъде използвана правилно, да спомогне и за превръщането на "Газпром" в нормален конкурент.

Западът трябва да подкрепи Русия в стремежа й да прокарва демокрация и свободни пазари, но в същото време да се противопостави на имперските й амбиции. Западните лидери не трябва да се колебаят да настояват за изпълняването на подписани вече договори, като например такива за незабавното изтегляне на руските войски, разположени в страни от бившия съветски блок. Един реалистичен диалог няма да предизвика непредвидима реакция от страна на властите в Кремъл. Те са достатъчно прозорливи да оценят политика, основана на взаимно уважение. Всъщност за тях подобен подход ще бъде разбираем в много по-голяма степен, отколкото призиви за добронамереност и приятелство.

Фаталната грешка на агресивната политика на Русия, основана на петролните и газовите й залежи, е фактът, че лидерите от Кремъл са изгубили чувството си за пропорции. Поради излишъците в бюджета те са започнали да надценяват размерите на руското икономическо възраждане и сякаш са забравили, че като оказват натиск върху съседите си, изпращат недвусмислени послания към целия Запад. На властите в Кремъл естествено няма да им бъде лесно да признаят, че централизираната система на управление, която отново изграждат, няма капацитета да подтикне към инициативност, както и че Русия въпреки огромните си природни ресурси си остава много изоставаща страна. Раболепието, което Кремъл изисква, задушава онази жизненост и съзидателност, от която ще се нуждае страната, ако иска да продължи да се развива и в бъдеще, както и да запази световните си позиции.


Намаляване на енергийната зависимост
За разлика от много други европейски политици президентът Бъсеску не се поколеба да дефинира на висок глас проблемите: "съществува рискът в бъдеще да станем свидетели на това как "Газпром" се превръща в инструмент за политически натиск над ЕС" или пък "напредъкът на реформите в целия регион на Черно море е затруднен от енергийния монопол на Русия". Много анализатори в Букурещ критикуват откровеността на президента като липса на дипломатичност, която "само усложнява политическия пейзаж, в който се намира Румъния". Други обаче виждат в тях
предпоставка за окончателно откъсване на страната с миналото и защо не заявка за важна роля в евентуална бъдеща обща енергийна политика на ЕС. Трети пък определят поведението на Бъсеску просто като опит за повишаване на собствения му рейтинг сред избирателите.

По думите на Бъсеску Румъния вече е взела политическото решение - продължаване на политиката за намаляване на енергийната зависимост до достигане на цифрата 0.

Първите мерки, които страната ще предприеме, са "ориентиране към алтернативни източници на енергия: въглища, ТЕЦ и АЕЦ", като "вторият реактор на централата "Черна вода" ще бъде пуснат през пролетта на 2007, а завършването на трети и четвърти ще бъде ускорено". "Всичко това ще ни направи независими от енергийна гледна точка", заключи Бъсеску и поясни, че "страните, които участват в доизграждането на 3-ти и 4-ти реактор ще се превърнат в стратегически за Румъния партньори".
Преструктуриранена енергийния диалог в три нови работни групи
Русия и ЕС направиха решителна крачка напред в регулирането на енергийните си взаимоотношения, решавайки да създадат специални групи за обсъждането на спорните двустранни въпроси. Това е първото преструктуриране на диалога от рухването на комунизма и разпадането на СССР. Пробивът беше постигнат при посещението в Москва на еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс. Неговата визита беше част от цялостната подготовка на предстоящата среща на върха Русия-ЕС, която ще се проведе на 18 май 2007г.

Андрис Пиебалгс и министърът на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко се споразумяха специализираните тематични групи да обхващат три големи области - енергийни стратегии, прогнози и сценарии; пазарни разработки и енергийна ефективност. Досега дискутираните теми засягаха инфраструктурата, цените и доставките. Очаква се новите групи да започнат работата си през юни тази година и да допринесат за задълбочаването на отношения между Русия и страните членки в областта на енергетиката, отбеляза Пиебалгс.

Другият сериозен проект, който беше подготвен от Пиебалгс и Христенко и ще бъде представен на срещата на върха Москва-Брюксел, е възможността за установяване на механизъм за ранно предупреждение в случай на енергийна криза с цел предотвратяване на нарушенията на енергийните доставки. Москва и Брюксел са постигнали принципно съгласие за задълбочаването на диалога в производството, транспортирането, потреблението и осъществяването на енергийна ефективност в основните сектори на икономиката.

Сред темите, които ще бъдат поставени на обсъждане на срещата на върха, са и разработването на инфраструктурни проекти, включително петролопровода "Дружба" и приоритета на сътрудничеството в областта на енергийната ефективност. Тя трябва да намали зависимостта на Стария континент от монополното положение на руския енергиен консорциум "Газпром". Единна позиция на ЕС спрямо експанзията на "Газпром" на Стария континент се опитва да постигне председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозо. Неговото желание обаче среща съпротивата на Германия и Италия. Берлин едностранно договори с Кремъл изграждането на енергиен байпас - Северноевропейски газопровод, а лявото правителство на Романо Проди в Рим предостави права на руския газов монополист да навлезе на местния пазар безпрепятствено. Въпреки своите монополни позиции газовият сектор на Русия изпитва огромна нужда от свежи капитали, които за периода до 2020 г. се оценяват на 560 - 650 млрд. евро.

Русия осигурява 25% от газовите доставки и 25 на сто от петролните за 25 страни - членки от ЕС. Междувременно износът на природни богатства за Стария континент осигурява 40% от бюджетните приходи на Кремъл. През октомври 2000 г. ЕС и Русия започнаха енергиен диалог за сигурността на доставките, енергийната ефективност, газопроводите, инвестициите и търговията на газ и петрол.

И както се казва Надежда винаги има. Надеждата е нещо ново, нови източници на енергия, възобновяеми източници на енергия. Но научните изследванията и разработки се нудаят от време и сериозни инвестиции както в човешки капитал, така и в технология. А докато някои някъде се труди и мисли химични формули и прави лабораторни тествания за да достигне до желан резултат ние ще правим анализ на взаимоотношенията Русия-ЕС.

И както казва Владимир Путин , президент на Русия: “Енергийният диалог е важен аспект на сътрудничество - досвавките на руските енргийни продукти до Центална и Западна Европа и същевременното привличане на европейски инвестиции за развитието на руския енергиен сектор.”

А може като допълнение кум това Бенита Фереро казва: “Увавнението е просто: Ние се нуждаем от руската енергия, а Русия се нуждае от огромния енергиен пазар, който Европа осигурява.”.






Източници на иформация:



http://evropa.dnevnik.bg/

http://ec.europa.eu/energy/russia/index_en.htm

http://ec.europa.eu/external_relations/russia/intro/index.htm



http://www.delrus.ec.europa.eu/en/p_217.htm

http://www.evropa.bg/




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница