Курсова работа по Краезнание Изготвили: Магистър задочно Проверил



Дата29.10.2019
Размер117 Kb.
#111512
Силвестър
УНИВЕРСИТЕТ “ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ”

ФАКУЛТЕТ ПО ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ
КУРСОВА РАБОТА

По Краезнание

Изготвили:

Магистър - задочно Проверил:

Силвестър Х. Кунчев доц. Захари Дечев

2019
Съдържание:


  1. Местоположение

  2. Природа

  3. Води

  4. Флора и фауна

  5. История

  6. Забележителности

  7. Места за настаняване и средства за подслон


Местоположение
Градът е разположен в източната част на Бургаската низина, която се намира на изток от Горнотракийската низина. Разположен в най-западната точка на Черно море, Бургас дава името на едноименния залив, който е най-големият и най-вдаденият в континента на Българското Черноморие. Градът е заобиколен от езерата Бургаско, Атанасовско и Мандренско на запад, североизток и югозапад, и на изток от Черно море. Между Бургаското и Мандренското езеро на височина 209 m се издига връх Върли бряг. Той е и най-високата точка на Бургас.

В Бургас се намират две пясъчни коси: Кумлука, разположена между Бургаското езеро и Черно море, която е дълга около 3 km и широка около 1 km; и Атанасовска коса, разположена между Атанасовското езеро и Черно море и дълга около 1 km. В акваторията на Бургаския залив се намира черноморският остров Света Анастасия, който също е част от града. Той е отдалечен на 6,5 km от брега и е изграден от вулканични скали. В най-високата си точка е висок 12 метра, а площта му е 22 дка.

Бургас се състои от централната част, жилищни комплекси, квартали, вилно и рибарско селище. Една част от тях исторически се срастват с града, други са били преди това съставни селища на Община Бургас, трети стават част от града след административни реформи. Освен централната градска част (ЦГЧ), като централни се числят комплексите Братя Миладинови, Възраждане и Лазур. Другите части на града са жилищните комплекси Меден рудник, Петко Славейков, Зорница, Изгрев, както и кварталите Черно море, Рудник, Акациите, Банево, Ветрен, Горно Езерово, Долно Езерово, Лозово, Победа, Сарафово, Крайморие. Ексклави на Бургас е рибарското селище Ченгене скеле в парк Росенец, вилно селище Отманлии в местността Алатепе и остров Света Анастасия.

Природа

Води


Бургаското езеро

На територията на Бургас текат реките Айтоска, Русокастренска, Изворска и Чарлийска. Първите две се вливат в Бургаското езеро, Изворска в Мандренското езеро, а Чарлийска в Атанасовското езеро.[2] От трите езера, които ограждат града, Атанасовското е с най-високата соленост, последвано от Бургаското езеро. Мандренското езеро в по-голямата си част е сладководно, въпреки че е свързано с Черно море чрез канал.

Бургаско (остаряло Ваякойско) и Мандренското (остаряло Язеклийско) езеро са морски лимани. Те са образувани при покачване на морското равнище в следледниковия период, което води до наводняване на устията на реките и образуване на залив. Със спадането на морското равнище в края на късното Средновековие голяма част от най-западната част на Бургаския залив се заблатява от наносите на реките Русокастренска и Мандренска. Образуваните заблатени площи били известни под името Ваякойско и Язеклийско блато, които при най-малкото прииждане на водите на реките или при източен морски вятър са ставали непроходими. След Освобождението блатата пречат на развитието на Бургас в тази посока. Пресушаването на част от блатата и възпиране водите на реките, вливащи се в тях, започва през 1921 година.

Атанасовското езеро е естествена лагуна. Езерото е разделено на две (Северно и Южно Атанасовско езеро) в посока север-юг от изкуствена дига. На дигата е построен път, който свързва централната градска част с квартал Сарафово, Летище Бургас и Варна. Двете езера са свързани както помежду си, така и с Черно море, чрез множество канали. Въпреки че Северната част на езерото е обявена за поддържан резерват, носещ същото име, а Южната му част (бившата буферна зона към същия резерват) сега е защитена местност Бургаски солници, производството на сол от Черноморски солници не е забранено, а археологически находки доказват добив на сол от Античността.

Южно от Мандренското езеро се простира Странджа планина. Езерото днес е разделено на две, вследствие на укрепителните работи през 1940-те години, поради което сладководните води от по-голямата му западна част не се вливат чрез естествения отток в Черно море. Водите на езерото се използват предимно за напояване на селскостопански земи. След язовирната стена в посока изток, езерото следва естествения си отток, който образува в защитената местност Узунгерен лиман. Чрез естествения канал Пода в едноименната защитена местност, водите на езерото се вливат в черноморския залив Форос.

В непосредствена близост до кварталите Ветрен и Банево са разположени Бургаските минерални извори. Източниците на водоснабдяване на Бургас са язовирите Камчия в Стара планина и Ясна поляна в Странджа планина, както и по-малки местни подземни водоизточници.


Флора и фауна


Множеството защитени територии и природно уязвими зони, разположени в околностите на града, като защитената местност Пода, Мандренското, Бургаското и Атанасовското езеро, са обособени в така наречения проект Бургаски влажни зони. Бургаското и Атанасовското езеро и местността Пода са включени в Рамсарския списък за защита на влажни зони с международно значение и по-специално като местообитание на водолюбиви птици. В езерата край Бургас зимуват защитени видове птици като къдроглав пеликан, чапли (нощна, гривеста, малка бяла, голяма бяла и червена чапла) и корморани, голяма белочела гъска, червеногуша гъска, бял ангъч, саблеклюн и др.

Бургаският езерен комплекс е разположен на прелетния път Виа Понтика и е място с тесен фронт на миграция за прелетните реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. До 300 000 щъркела и до 60 000 грабливи птици прелитат ежегодно над езерата по време на есенната миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия и къдроглавия пеликан, на тръстиковия блатар и на второ място (след Босфора) по концентрация на малкия креслив орел. По време на прелет е установяван и изключително световно застрашеният тънкоклюн свирец.

В Бургаския залив и Бургаските езера са документирани около 140 различни вида риби, част от които могат да бъдат разгледани в природонаучния музей в града. В южния край на Бургас, в защитената местност Пода е изграден център за наблюдение на птиците. Там има документирани над 255 вида птици, което представлява 67% от птичия свят на България. В природния резерват на Атанасовското езеро са документирани 317 вида птици. От тях 83 са вписани в Червената книга на България, а над 170 вида са от европейско значение. Там се среща и най-малкият бозайник в света, етруската земеровка, а от 2010 година се наблюдават популации на розово фламинго.
История

Етимология на името


Има няколко версии за произхода на името Бургас. Повечето от тях се отнасят до латинската дума Burgus (Бургос) или гръцката Πύργος (Пюргос). И двете думи, имащи за основа общ индоевропейски корен, имат значение кула, стражева кула, крепост или закрепостено място. Според други версии думата произлиза от германското borg с значение планинско възвишение и масив. Според проф. Кирил Влахов „пюргос“ е дума от тракийски произход, който също е индоевропейски. Става дума за римски бургус, които според надпис от 154 – 155 г., намерен в село Панчево е изграден по времето на император Антонин Пий (138 – 161), т.е. по времето на управителя на Деултум Юлиус Комодус Орфитисмус и който по-късно става синоним на населеното място. Местоположението на този бургус не е известно. Сходен произход има името на испанския град Бургос.

Чак до края на 19 век градът е наричан както Бургас, така и Пиргос, а в стари руски карти е срещан и като Порос и Форос. През 19 век е наричан и Ахело Бургас, за да се разграничи от Люле Бургас и други населени места със сходни имена.

Днешният Бургас е наследник на няколко селища: Деултум, Скафида, Порос, Пиргос, Акве Калиде, а според някои учени и на Русокастрон.
Забележителности

От края на 19 век Бургас е един най-бързо развиващите в икономически и духовен план български градове. 264 сгради в различни европейски архитектурни стилове и български традиции са обявени за паметници на културата. По-голяма част от паметниците на културата са разположени в близост до пешеходната зона на града. Най-старите сгради в Бургас са баните, построени от Сюлейман I (1520 – 1566), и манастирът „Света Анастасия“, който се намира на едноименния остров на 6 км навътре в морето. Като паметник на културата от национално значение, той е единственият островен и най-добре запазеният морски манастир по Българското Черноморие.

Бургас днес е модерен град. Наред със съвременната архитектура могат да се намерят и запазени сгради от началото на XIX век насам. Бургас е дом на известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери, които несъмнено през лятото са прохладни и изключително приятни за разходки из града. Улиците са озеленени, а парковете са поддържани и красиви. Едни от популярните забележителности на града са Морската градина с казиното и „Бургаският мост“ (кей за разходки), построен през 80-те години на миналия век. За разлика от другите големи български градове, където през последните години ударното строителство на нови сгради е унищожило доста зелени площи, озеленените площи в Бургас за същия период от време са останали почти непокътнати.

В близост до Бургас се намират Несебър, единственият български град – част от Световно културно наследство (ЮНЕСКО); античният и средновековен град Аполония (днес Созопол) и древното тракийско светилище Бегликташ (близо до Приморско).


Морска градина и други паркове


В града има изградени множество паркове и зелени площи. Морската градина е белият дроб на града и паметник от национално значение. Тя е един от най-големите паркове в града и е създадена с първия план за развитие на Бургас от 1891 година. Морската градина се простира по продължението на градския плаж, дълга е около 5 км и заема площ от около 600 дка. Значителен принос за развитието на парка в центъра на Бургас има Георги Духтев, назначен през 1910 година за управител на Морската градина и бъдещ управител на Борисовата градина в София. Тя е засадена с декоративни дървета и храсти, като сред тях са разположени скулптури и бюстове на известни български и чуждестранни възрожденци, борци за свобода, писатели, актьори и личности, създадени главно по време на Летните пленери по скулптура в Бургас. От градината се открива широка гледка към Бургаския залив, както и към Поморие в северната част на залива и Созопол и северните поли на Странджа планина в южната част на залива.

В Морската градина са изградени Морското казино, 2000-местният Летен театър с подвижен покрив и лятната естрада „Охлюва“. Там през лятото се провеждат събития, като например Международният фолклорен фестивал, Джаз фестивал, оперни и театрални представления, концерти на поп и рок изпълнители. Ежегодно в края на април там се провежда Национална изложба за цветя с международно участие „Флора Бургас“. В близост до изложбените площи се намира монументът „Пантеон“ – паметник костница на загиналите във войните. Той е открит през 1981 година и негов автор е скулпторът Валентин Старчев, а проектант на градоустройството е архитект Владимир Милков. В парка е запазена и къщата на Георги Духтев, която е днес паметник на културата.


Борисовата градина в Бургас

В централната градска част се намира и Борисовата градина, наричана още Княз Борисова градина. Тя е разположена в днешния квартал „Възраждане“ и е заключена от улиците „Уилям Гладстон“, „Александър Стамболийски“, „Княз Борис I“ и „Цар Калоян“. Паркът носи името на княз Борис I и е с правоъгълна форма, а алеите са изградени във формата на котва. В северната част на парка се намира Младежкият дом, а в южната част – тенис корт и футболно игрище. Близо до парка е къщата-музей на поетесата Петя Дубарова.

Освен с Морската и Борисовата градина, Бургас разполага и с други големи паркове: парк Изгрев и парк Славейков в комплекс Славейков; парк Велека в комплекс Изгрев; парк Сарафово в едноименния квартал, който е естествено продължение на Морската градина; парк Капчето (87 хектара) на източния склон на рида Върли бряг; парк Крайморие (412.6 хектара) по брега на Черно море в едноименния квартал; парк Брястовец-Драганово-Изворище (818.3 дка) в южните склонове на Стара планина; Парка на здравето при Бургаските минерални бани; парк Езерото северно от Морската градина, който също е нейно естествено продължение, между Атанасовското езеро и жилищните комплекси Изгрев и Зорница. В парк Росенец (остаряло Отманлии), разположен южно от града в северните склонове на Странджа планина и на Черноморското крайбрежие, се намират туристическата хижа Странджа, рибарското селище Ченгене скеле и вилното селище Алатепе.

Морското казино, Бургаския мост и градски плаж


Морското казино е разположено в Морската градина, а Бургаският мост източно от нея. Първият кей, или по-известен сред бургазлии като мост, е със стоманена конструкция и е построен през 1936 година до новите обществени морски бани. От моста и крайбрежната алея било изградено каменно стълбище, по което и до днес се стига до алеите на Морската градина и Морското казино. Казиното е построено по плановете на архитект Виктория Ангелова и открито през 1938 година, като откриването му е едно от най-важните събития на годината в Царство България.

През 1980-те години старият железен мост е сменен със стоманобетонен, като в неговия край са изградени две платформи. Официална му височина е 22 м при гъбката, на 1-я етаж – 6,19 м, на 2-я етаж – 15,3 м на една от платформите. От другата платформа потеглят туристическите корабчета до острова Света Анастасия с едноименния манастир. През зимата на 2010/11 Морското казино изцяло е обновено и превърнато в културен център с изложбени и заседателни зали. Сградата на обновеното казино спечелва наградата на Камарата на българските архитекти „Сграда на годината“ за 2011 година.



През 2007 година в непосредствена близост до казиното е открит „Паметник на моряка“. Паметникът представлява моряшки възел, а стълбището, водещо от него до мостика, е оформено като котва. Проектът е на скулптора Михаил Николов и на архитект Йордан Иванов.

Градският плаж на Бургас е разделен на три ивици. Централният плаж се намира в централната градска част по протежението на Морската градина. Той се разделя на северен и южен. Северната част на бургаския плаж е характерна с тъмни черни пясъци, а южната с фин бял пясък. Други плажни ивици се намират в кварталите Сарафово, Победа и Крайморие.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница