Курсова работа по Социална работа с деца с девиантно поведение



Дата03.01.2022
Размер314.5 Kb.
#112459
Асоциативно поведение при наркозависимте юноши



Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“

Стопански факултет - Педагогически колеж град Плевен

КУРСОВА РАБОТА

По

Социална работа с деца с девиантно поведение

На тема

Асоциативни поведение при наркозависими юноши”



Изготвил

Марио Рангелов Петров

Специалност: „Социални дейности“

ІІ-ри курс Магистър Проверил:

Факултетен №: 3049-Плевен Доц. Соня Будева

Гл. ас. д-р Демирева

През последните години се забелязва увеличаване на детската агресивност, престъпност, употреба на наркотици. Всички си задаваме въпроса: Каква е причината? Всеки от нас се пита дали причината не е в лошото възпитание на децата или пък получават лош модел от заобикалящата ги среда. Дали пък всичко не се дължи на промените в нашата страна през последните години и на срива в човешките взаимоотношения. Всъщност може да се каже, че детската деградация и асоциализация е комплекс от всички тези причини. Наркотиците са с нарастваща популярност в живота на младежите в наши дни. Този проблем е водещ за социалното общество, но въпреки това все още няма решение на много въпроси. В настоящия реферат ще се опитам да дам отговор на едни от най – съществените въпроси в социален аспект на наркозависимите. Асоциалното поведение на наркозависимите е вид девиантно поведение, то е вид бунт на младата личност, която търси спасение в един еуфоричен и същевременно пагубен свят.

Като начало на реферата ще се опитам да изясня основните характеристики на асоциалното поведение и асоциалната личност. В социалната психология за социално приемливо се счита стандартното поведение, т.е което е съобразено с установените социални норми, обичай, възгледи и нагласи на групата или общността към, която принадлежи личността. Нормата обаче ражда отклонението. Отклонението е обективна закономерност. Всички действия и постъпки на хората, които попадат извън нормата за социално позволено се характеризират като асоциално поведение. Асоциалното поведение е онова поведение, което не се вписва в общоприетите норми и обичай. Пример за асоциално поведение са убийството, агресията и всички зависимости, включително и наркоманията. Асоциалното поведение се приема като неправилно и недопустимо, но въпреки това то присъства в живота на човека. Асоциалното поведение е характерно за асоциалната личност. Асоциалната личност има определени особености, чрез които може да бъде разпозната. Една от тези особености е, че такова лице обикновено предпочита лошите новини, критичността, враждебността, подтискането. Характерна черта на асоциалната личност е че не се подава на лечение, превъзпитание и психотерапия. В собствените си мисли тя си изгражда образа, че нейното поведение е напълно нормално и няма нужда от помощ. Асоциалната личност не довежда нищо до край и за всеки неуспех виновника е друг. Асоциалната личност почти винаги не осъзнава, че има проблем, а е твърде убедена, че нейното поведение е абсолютно нормално. Такава личност поддържа групи, занимаващи се с разрушение и одобрява разрушителните действия. В наши дни едно от най – страшните асоциални поведения е зависимостта към наркотици. Наркозависимите напълно попадат в графата за асоциална личност. За да покажем наркоманията като вид асоциално поведение, първо ще трябва да разгледаме всички страни свързани с нея, а именно каква е причината за използването им, какво представляват наркотиците, начините на лечение и т. нат.

Наркотичните вещества са група фармакологични вещества, които действат предимно върху ЦНС и при внасяне в организма предизвикват ступор, който може да се чувства като успокоение или наркотичен сън. Термина наркотик се смята, че идва от гръцкия лекар Гален и се отнася към вещества, които притъпяват сетивата и усещанията и произвеждат състояние на вцепененост, скованост или лека парализа. В българския политически и юридически контекст, термина наркотик обхваща широк кръг от различни субстанции, които са или напълно криминализирани, или строго регулирани. Такива са редица растителни вещества и техни производни като тютюн, алкохол, канабис,кокаин, опиум и други. Най – общо наркотичните вещества се делят на: потискащи ЦНС (сънотворни вещества, аналгетици); стимулиращи ЦНС (кокаин, никотин, амфетамин); халюциногени (LSD, Ecstasy). Наркотиците от друга страна се делят на натурални (добавени от растения) и синтетични (синтезирани в химични лаборатории). Ефектите на наркотичните вещества зависят от дозата, начина, по който влизат в човешкото тяло. Отделно от тяхната клинична употреба те имат свойството да произвеждат състояния на блаженство и еуфория, а също и да редуцират агресия и тревожност. Последното води до широката им употреба като развлекателни дроги и свойство да произвежда зависимост у някои от ползващите ги. От своя страна зависимостта на ползващия е два вида – психическа и физическа. Психическата зависимост съществува когато веществото е заело централно място в мислите, емоциите и действията на човека до такава степен, че е извънредно трудно да се спре неговата употреба. Физическата зависимост възниква, когато организма на използващия привиква към даденото вещество до такава степен, че то става необходимо условие за нормалното му функциониране. Една от най – възможните причини за посягането към наркотиците е натиска от приятелите. През юношеството е естествено децата да желаят да се отдръпнат от родителите си. Приятелите им стават по-важни от семейството. Това е нормален и здрав процес. Приятелствата предлагат чувство на другарство,а използването на наркотици се е превърнало в чес­то срещано средство в пътуването през ритуалите за преминаването от един статус в друг. Ако някое хлапе се е свързало със злоупотребяващи с вещества връстници, то ще си формира правила за използването на дрога въз основа на онова, което прави групата на връстниците. Постигането на наркотична еуфория става част от приемането в групата. Затова с право можем да кажем, че: „Натискът от страна на връстниците играе важна роля в юношеската злоупотреба с вещества. Малчуганите са силно повлияни от онова, което правят приятелите им.”

Друга причина поради, която децата посягат към наркотиците са травмите нанесени на децата в ранното детство. Не вярвам, че някаква конкретна травма причинява химическата зависимост, но съществува корелация между определени житейски стресове и юношеската злоупотреба с вещества. Много видове загуба влияят емоционално върху юношата.Най-болезнените са смъртта на любим човек и разпадането на семейството. Когато загубата е претърпяна през детството, малчугана ще скърби и в крайна сметка ще се приспособи. В юношеството обаче, когато младият човек търси своята идентичност,болезнените чувства и въпроси често отново изскачат на повърхността.Употребата на вещества предлага на тези деца лесни решения.. Наркотиците стават не само начин за справяне с болезнените и объркващи чувства, но и незабавен механизъм за свързване с околните.

Физическото, сексуалното и емоционалното малтретиране е друго травмиращо житейско събитие, което е свързано с децата в рискова група. Повечето малтретирани деца се чувстват така, сякаш трябва да бъдат обвинявани. Затова: „Химикалът не само притъпява болезнените чувства, но и дава на децата чувството за сила и увереност в себе си. Създаваната от него еуфория е неподражаема .Тя разгромява задръжките и осигурява на тийнейджърите начин да вентилират чувствата си.”. Съществува тенденцията алкохолизмът и злоупотребата с вещества да се предават в семейството. Независимо какво е веществото, децата моделират употребата му по онова, което виждат вкъщи. Семейната злоупотреба с вещества влияе върху младите хора и заради дисфункцията, която създава в дома. Растящите в дисфункционален дом деца често вярват, че са виновни за поведението на алкохолика.

Ниската самооценка, която има юношата също може да бъде водеща за започването на употреба на наркотици. Химикалите предлагат чувство на комфорт и сила. Благодарение на това те усилват поне временно чувство на контрол,което може да е спасителен пояс за някой, чувстващ, че губи контрол.несигурността е част от човешката природа. В юношеството тези чувства на несигурност, ниска самооценка и загуба на контрол се засилват. В такива моменти на „загуба на почва под краката си” детето е лесно податливо на всякакво влияние. В такава ситуация децата много лесно избират лесния път на наркозависими.

Може би една от най – трудните задачи е да се разбере от родителите, че детето ползва наркотични вещества. В повечето случай всички родители си мислят, че това няма как да се случи на тяхното дете. Всъщност това може да се случи на всеки и никои не е застрахован от пагубното действие на наркотиците. Не осъзнавайки проблема на детето родителя само задълбочава зависимостта му, което пък води до много трудното измъкване на детето от порочния кръг на наркозависимите. Като всяка зависимост и наркотичната си има своите външни признаци. Едни от най – забележимите са: неестествено разширени или свити зеници, зачервени очи, състояние на опиянение без мирис на алкохол, нарушена координация на движението, следи от убождане или синини. Освен външните признаци наркозависимия има и промени в поведението. Налице са следните промени в поведението: нарастващо безразличие, чести отсъствия от дома, бягства от училище, влошаване на паметта, редуващи се безсъние и сънливост, зачестяващи искания за пари или появата на суми с неясен произход.

Наркозависимите използват различни механизми на защита, за да не си признаят пред себе си и околните , че са зависими и имат проблем. Най-вездесъщата защита е отричането. То е толкова често срещано, че е една от характеристиките, които се използват за описване на зависимите от химикали лица. Ако признае, че има проблем с веществата, тийнейджърът е принуден да взема решения за продължаването или отказването от употребата им. Ако взаимоотношението му с химикалите удовлетворява значими потребности, осъзнаването, че наркотиците са проблем, може бъде прозрение, което детето не винаги иска. Зависимостта към наркотичните вещества е болестно състояние с хронично – рецидивиращ ход на протичане. Лечението е възможно, но както при други хронични заболявания може да продължи дълго и с променлив успех ( с периоди на подобряване и влошаване). Много неща, свързани с лечението на зависимостите са обект на разгорещени спорове. Едно от тях е само отказването от употреба на наркотици ( спонтанна ремисия). Изключителната трудност да се определи процентът на само отказалите се наркомани проличава в доста противоречиви данни от различни изследователи. Решаващи фактори без съмнение са индивидуалните особености и видът на дрогата. При шизофрениците например този процент клони към нула, а при тийнейджърите, които си правят експерименти с дроги (особено канабис) може да бъде 95%.

Наркоманията е и психично заболяване. Абсолютно задължително е участието на психиатър при лечението. Може да се използва хипноза за преодоляване на психическата зависимост към наркотика, след като организмът се е справил с абстинентният синдром. Задължително е участието на токсиколог при лечението.

Известна популярност напоследък придоби и т.нар. свръх доза детоксикация. Детоксификацията при зависими към стимуланти (кокаин, амфетамини) се провежда с антидепресанти.

Етапът на детоксикация обикновено продължава 10-20 дни. Това е само началото на лечението, което може да бъде по-успешно, ако още в тази първа фаза се започне и с психо-социална подкрепа на индивида.

Въпреки взетите мерки на време, често ефектът от проведеното лечение е краткотраен, затова профилактиката е най-добрият начин за преодоляване на проблема наркомания.

Най-важното, което трябва да знаят родителите за употребата на забранени наркотични средства от тийнейджърите, е, че има три вида наркомани. Първата и засега най-многобройна група млади хора, представляваща шест от всеки десет младежи, са онези, които просто експериментират с наркотиците, като използват само и единствено канабис. Ще го направят три-четири пъти и ще спрат, за да се насочат към други интересни и неизследвани сфери на живота: секса, пътешествия, музиката, религията. Втората не по-малко популярна група, представляваща всеки трима от шестима младежи, са така наречените социално пристрастени, които се отнасят към наркотиците като към питието си в кръчмата - нещо, което правиш в компанията на приятелите си умерено редовно. Тази група съставлява като цяло трийсет процента от младежите, които опитват забранени наркотични вещества. И последната група е на онези, за които действително си струва да се разтревожим: „Приблизително един на всеки четирийсет деца, експериментирали с наркотиците, ще се превърнат в пристрастени или наркомани, които покрай това ще се сдобият и с много други проблеми.” Най – важното, което трябва да знаят родителите е, че трябва да започнат да обсъждат с децата си вредата от наркотиците и тяхното пагубно влияние още когато детето е на 9 години. Родителя трябва да се постарае да информира детето за пагубните последствия от употребата на наркотици и защо децата ги вземат. Родителят трябва да се опита да съхрани връзката между него и детето, като се опита да му бъде на първо място приятел.



Ще ми се да имах някаква магическа формула, която да ви дам, така че да можете да се борите с юношеските проб­леми с дрогата. Както обаче казах още в началото, такава формула не съществува. Семействата са способни да оздравяват. Този процес започва, когато решите, че искате по-добър живот не само за децата си, но и за себе си. Най-големият дар, който можете да дадете на децата си, е да бъдат щастливи със себе си. Ако вашите обстоятелства ви карат да се чувствате нещастни, има неща, които можете да направите, за да ги промените. Възможно е да не сте в състояние да промените детето си, но можете да промените очакванията си за неговото приемливо поведение. Да, трудно е да се осъществят тези промени, но промя­ната наистина работи. Да се чувстваш зле не означава задължително да се справяш зле. Понякога е необходимо лошото самочувствие да стане факт, за да знаете какво трябва да промените. Ако не сте сигурни как да направите тези промени, намерете други семейства, преживели вече подобна борба. Мъдростта, която ще спечелите, е безценна.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница