Курсова работа по Управление на риска Инвестиции и инвестиционни проект

1.Инвестиции – същност и определения

Инвестициите заемат основна част при развитието на икономиката на дадена страна. Те влияят на брутния вътрешен продукт, на безработицата, оттам и на макроикономическото равновесие. Чрез инвестициите и влагането на материали и средства в дадена дейност се цели постигане на бъдеща печалба.

В икономиката се срещат различни определения за инвестициите, като всеки автор разкрива една или друга същностна характеристика.

Например Франк К. Рейли определя инвестицията като “текущо влагане на средства за период, който ще компенсира инвеститора за: първо, времето, през което са ангажирани средствата: второ, очакваното равнище на инфлация, и трето, несигурността на бъдещите плащания”.

Близко до това определение е и определението на Дж.Тери Пейдж, който свързва инвестициите с покупката на ценни книжа и други вложения, от които се очаква възвръщаемост под формата на редовни дивиденти и/или по- голямо заплащане на по-късна дата. Друго определение на инвестициите е, че те са съвкупни разходи, реализирани под формата на дългосрочни вложения в дълготрайни активи, които са ниско ликвидни. Тези активи осигуряват получаване на доход, прираст на капитал и други положителни резултати за инвеститора, които са за дълъг период от време.

Характерна черта на инвестирането е възвръщането му в увеличен размер, като възвръщаемостта на първоначално вложените средства трябва да е съобразена с величината на поеманият риск.

В икономическата литература и в практиката понякога не се прави разлика между капитални вложения и инвестиции. Капиталните вложения са паричните средства, които се изразходват за възпроизводството, разширяването и модернизирането на дълготрайните активи. Под инвестиции трябва да се разбира не само капиталните вложения, но и всички средства, необходими за създаването на нови дълготрайни активи. Характерно за инвестициите е това, че посочената цел не се постига директно и наведнъж. Успехът на една инвестиция зависи от множество фактори: икономическа конюнктура, ефективно действащи пазари, достъп до капитал, знания и умения за инвестиране и др. При равни други условия решаващо значение имат знанията и уменията за търсене на инвестиционни идеи, за тяхното разработване, за оценяване и сравнение на инвестиционните алтернативи.

Инвестициите са парични средства за реализация на генерални инвестиционни идеи ,а стремежът на всеки икономически субект е да влага парите си, очаквайки повече пари, т.е.да увеличава личното си богатство, а от там и националното богатство. Всяка инвестиция представлява отложено потребление днес.Инвеститорът обаче разчита на реално нарастване на капитала в бъдеще, нарастване което да отговаря на неговите очаквания,следователно инвестициите не са алтернатива за съществуване, а механизъм за използване на паричните доходи за удовлетворяване на бъдещи потребности.

Инвестициите са всеки актив, в който може да се овеществи капитал с очакване, че този капитал ще се запази по стойност и ще донесе допълнителни доходи. Чистите налични пари не са инвестици, защото тяхната стойност под влияние на инфлацията непрекъснато намалява. Пари депонирани в банката условно могат да се приемат за инвестиции, защото чрез лихвата те осигуряват допълнителен абсолютен доход, но в зависимост от съотношението „лихва-инфлация”, те могат да осигурят не реален допълнителен доход.

Инвестициите са значителни еднократни разходи, които се осъществяват в началото на инвестиционния процес, като една част започват да носят доходи веднага, а по-голяма част осигуряват доходи след технологично необходим период от време.

Инвестициите са свързани с някаква степен на сигурност и са един от основните фактори за икономически растеж. Чрез тях се създават условия за разширяване и усъвършенстване на производството. По своето предназначение те са средства, които се влагат за нарастване и поддържане наличността от капитал, като чрез тях се създава материална и финансова основа за стопанската дейност на фирмата. Източник на инвестициите са спестяванията на фирмите, домакинствата и в цялост на националната икономика. Инвестициите и инвоациите са две взаимно свързани понятия. Тяхното рационалното използване гарантира по-голям принос за икономическото развитие, за увеличаването на националното богатство и задоволяването на обществените потребности. Обновяването на технологиите и произвежданите продукти, разрушаването на старите такива и усъвършенстването на квалификацията и управлението е продължителен и динамичен процес, който се постигат чрез инвестиции и иновации.


2.Видове инвестиции

Има различни критерии според които инвестициите могат да се класифицират. Според сектора на инвестиране те могат да се разделят на:

това са парични средсва, влагани в дълготрайни материални активи като сгради, машини, съоръжения, земя и запаси от суровини. При тях инвестиционните обекти са с ниска степен на ликвидност. Те могат да бъдат продадени, но със значителни загуби на капитал или време. .Инвестиционното решение се взима на базата на разчети за очаквания финансов ефект,който ще се получава от експлоатацията на инвестиционните обекти. Определя се срок на експлоатация ,който се оценява дали е възвръщаем. Оценките се правят на базата на прогнози и допускания,като важна е оценката на риска.Предварително се изследва произхода на инвестиционния риск и основните рискови фактори. Оценява се тяхното влияние и тази оценка фигурира в анализа на финансовата ефективност.Характерно при инвестициите в реални активи е, че всяка една от тях се оценява самостоятелно от останалите, като целта е да се постигнат предварително зададени критерии и да се получи оптимален ефект.Реалните инвестиции са: - ново строителство ( изграждане на нови обекти, създаване на нови производствени площадки )

- разширяване на фирма (нови цехове)

- модернизация(частично усъвършенстване на определени елементи )

-реконструкция (коренно преустройство на основните елементи и конструкция на съществуващите машини)

- технологично превъоръжаване (смяна на технология)

Една от общоприетите класификации на инвестициите ги разделя на :

• 
  Инвестиции за замяна
  
• 
  Инвестиции за модернизация с цел повишаване на производителността
  
• 
  Инвестиции за иновации
  
• 
  Стратегически инвестиции
  
• 
  Социални инвестиции
  
• 
  Инвестиции за НИРД
  

• 
  Концепция за потребителските инвестиции;
  
• 
  Концепции за бизнес инвестиции;
  
• 
  Концепция за финансовите инвестиции.
  

Концепцията за бизнес инвестиции е свързана с овеществяване на капитала в реални активи – ДМА и ДНА. Основният мотив на инвеститора е, че капиталът, който е включен в реалната икономика може да му осигури допълнителен доход, който удовлетворява и компенсира риска. Предимствата на инвестициите в бизнес активи имат множество предимства :

• 
  Икономическите субекти организират стопанска дейност и осигуряват производството на стоки и услуги.Променя съотношението между търсене и предлагане и се създават условия за реално или относително спадане на цените на тези стоки и услуги;
  
• 
  Инвеститорите създават нови работни места, което означава и допълнителни лични доходи;
  
• 
  Увеличава се покупателната сила на населението и произведените стоки и услуги стават продаваеми, т.е. създават се условия за нормално обръщение на капитала;
  
• 
  Инвестирането в бизнес активи при висока обръщаемост на капитала ще осигури нарастване на богатството, дори при не много висока възвръщаемост;
  
• 
  Чрез овеществяване на капитала в реални активи може да се избегне инфлацията;
  
• 
  Бизнес инвестициите може да се насочат към нови производства, от които очакванията за възвръщаемост са много високи.
  

„Чуждестранна инвестиция” е всяко вложение или увеличение на вложението на чуждестранно лице или негов клон във: акции или дялове в търговски дружества; право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти; право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи; право на собственост върху обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по смисъла на Закона за приватизация и следприватизационен контрол; ценни книжа, в т.ч. облигации и съкровищни бонове, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата, общините или други български юридически лица с остатъчен срок до падежа, не по-кратък от 6 месеца; кредити, включително под формата на финансов лизинг, за срок не по-кратък от 12 месеца; интелектуална собственост – обекти на авторското право и сродните му права, патентоспособни изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлен дизайн; права по концесионни договори и по договори за възлагане на управление.

Чуждестранните инвестиции са предмет на интензивна разработка и специално внимание в съответни законови и под законови нормативни актове и документи. По-съществените от тях са Търговският закон с неговите последни изменения и допълнения, Законът за чуждестранните инвестиции , Законът за банките, Законът за насърчаване на инвестициите , приетият и публикуван в „Държавен вестник” Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, Правилник за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите .

Инвестициите отдавна са преминали границите на държавата и са се превърнали в международни и чуждестранни . Както приемащите страни, така и страните, които са източник на инвенстиции имат своите интереси и цели, които се стремят да реализират чрез инвестициите.

Страните, които са източник на инвенстиции, които са като правило икономически развити, са в сравнително по-благоприятна позиция, тъй като те са тези, които имат финасовите ресурси и те могат да избират къде да ги вложат. По принцип те имат по-либерални режими за инвестиране в други страни. Провеждат и стимулиращи действия, като облекчаване режима за износ на капитали, предоставяне правителствена информация на фирмите за международните пазари и инвестиционните възможности на тях, създаване на специализирани банки и приемане на програми за осигуряване на инвестициите в други страни.

Страните, които приемат чуждестранни инвестиции, разглеждани според икономическото им развитие, могат условно да се отнесат към страни с развита икономика и страни със слабо развита икономика. Развитите страни са най-често едновременно и в ролята на източник на инвестиции и в ролята на приемащи. За тях капиталовите инвестиционни постъпления са средство за преструктуриране на икономиките и по-ефективно участие на международния пазар.

Развиващите се страни, за които е характерно, че поради недостиг на капитали не могат със собствени средства да постигнат ефективно развитие, са нуждаещи се от чуждестранни инвестиции.За тях чуждестранните инвестиции са средство за създаване на нови производства и усъвършенстване на съществуващите, за използване на налични природни, трудови и други ресурси, за излизане на международния пазар. Инвестициите са им нужни за решаване на проблеми, които не могат да решат само със собствени средства. В условията на световна глобализация и интеграция тези страни, които по мащаби и население са с голям дял, имат значително влияние върху икономическите и социалните процеси в света.

Постъплението на чуждестранни инвестиции се осъществява чрез преките и портфейлните инвестиции, които извършват фирми и финасови институции, от страните, които са източник на инвестиции. Те определят конкретните условия като вложители, в рамките на междудържавните договорености. Тяхната основна цел при правенето на инвестиции е печалбата, която е и един от основните критерии, според които се взима решение дали инвестицията да бъде осъществена. Други, много важни, критерии са условията и предимствата, които страната, в която могат да бъдат направени инвестициите предлага. Като предимства се разглеждат евтините ресурси, благоприятните пазарни условия и други условия, осигуряващи висока възвращаемост. Но съществен фактор за привлекалността на дадена страна е добрата нормативна уредба, която предоставя необходимата сигурност както и икономическа , и организационна свобода, тъй като чуждестранните компании се нуждаят от сигурност и благоприятна среда в продължителен период от време.

Тъй като предлагането на капитали е ограничено, инвеститорите имат възможност да избират, като се насочват към страни с по-благоприятни условия. Страните нуждаещи се от инвестиции, изпадат в ролята на зависими. За да получат необходимите им инвестиции, нуждаещите се страни са принудени да предлагат по-благоприятни условия, конкурирайки се с други като тях.

Проблемите на развиващите се страни, във връзка с инвестициите се третират в много документи на международни организации и техни форуми. В тях основен е въпросът какво тези страни трябва да правят за да получат необходимите им инвестиции. На първо място се поставя изискването за либерализиране на икономиката, осъществявано чрез икономическата политика. Наред с либерализирането, в пряка връзка с него, се определят конкурентни условия, които цялост са насочени към създаване на благоприятна среда за чуждестранните инвеститори. Подпомагането на преките чуждестранни иинвестиции от страна на държавата чрез различни по вид стимули е фактор допринасящ за тяхното привличане.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се характеризират като международни инвестиции, движение на капитали, при които инвеститорът придобива собственост и дълготраен интерес в предприятие или фирма от българската икономика. Те включват както първоначалното влагане на финансовите средства, така и всички следващи вложения на капитали. Тук следва да се отчитат още два съществени момента: първият – преките чуждестранни инвестиции включват само реално постъпилите в обекта инвестиции по тяхната пазарна цена, и вторият – наличието на дълготраен интерес и значителна степен на влияние от страна на прекия инвеститор върху управлението на предприятието, където е инвестиран чуждестранният капитал.

В България съществуват дадени явления и тенденции в социално икономическата ни политика, благодарение на които се стимулират преките чуждестранни инвестиции.Част от тях са :

по показателя съотношение на ПЧИ към БВП (за 2007 г. 17,7 % от БВП);

4.Фази на инвестиционния процес и участници в него

Инвестиционен процес е набор от действия, насочени към придобиването на активи, които могат да носят доход, прираст на капитал и други положителни резултати за собственика в продължение на дълъг период от време. В практиката той се характеризира като процес на материализация на инвестициите, превръщането им от финансов ресурс в натурално-веществен елемент на дълготрайните активи на инвеститора.

Инвестиционният процес има три фази: фаза на планиране, фаза на програмиране и фаза на реализиране. Всяка една от тези фази завършва с конкретен резултат, напр. класиране на проекта за включване в инвестиционния план (което означава, че е взето решение за неговото реализиране), изготвяне на необходимите документи (което означава, че подготовката на проекта е приключила и той е готов за реализиране), въвеждане в експлоатация на нов обект (което означава, че процесът на реализиране е успешен).

Фаза на планиране. Процесът включва събиране на информация за нуждите от инвестиции (формуляри за кандидатстване), проверка на събраните данни, оценка на проектите по установени критерии, изготвяне на приоритетен списък на проектите, предложения за включване на проекти в инвестиционния план и окончателно приемане на плана.Фазата на планиране има за резултат съставяне на списък от проекти, предложени за включване в инвестиционния план.

Фаза на програмиране. Дейностите на общината имат за цел да подготвят необходимите данни и документи за включването на проекта в инвестиционния план и за стартиране на неговата реализация. Те включват задачи, анализи и подготовка на базата за окончателните решения, напр.:предварителни технически и икономически обосновки; предварителнип проучвания и анализи; предварително проектиране; окончателна техническа и икономическа обосновка, основен план и финансов план на проекта; комплект необходими договорености и разрешения (напр.от предприятия/фирми ангажирани в експлоатацията и управлението на средствата и инфраструктурата). Окончателният резултат от тази фаза е готов проект за реализиране (разрешение за строителни работи).

Фаза на реализиране. Тази фаза включва следните дейности: организиране на търг за избор на изпълнител; избор на изпълнител и подписване на договор; организиране на контрол върху изпълнението на проекта; подробен реален и финансов график за реализирането на проекта; изпълнение на обекта; получаване на разрешение за експлоатация и стартиране на експлоатацията на обекта.
Участници в инвестиционния процес.
1. Институционални инвеститори (финансови посредници). Организации, чиято първостепенна цел и задачи са печалбата, получавана преди всичко от търговията с ценни книжа. Необходимите средства се набират от постъпленията от продажба на ценни книжа, от влогове и други източници. Такъв вид инвеститори са търговски банки, застрахователни дружества, инвестиционни фондове, пенсионни фондове и др. Специфични за българските условия институционални инвеститори са приватизационните фондове с предмет на дейност придобиване на акции от държавни и общински предприятия срещу инвестиционни бонове, управление и продажба на тези акции и инвестиране в ценни книжа на други елементи.

2.Държавата (правителството, респ. общините). Те са основният инвеститор в обществения сектор за изграждане на училища, болници, инфраструктурни обекти и др. Обемът на тези инвестиции зависи от размера на националния доход. Особеност е зависимостта им и от политически, освен от икономически фактори.

3.Фирми. От гл. т. на инвестирането в реални активи, субектите които взимат участие в различните фази в рамките на инвестиционния процес са: проектант, изпълнител и доставчик на машини и съоръжения.

5.Инвестиционни проекти

Инвестиционните проекти са документи разработващи се , за да се реши конкретен инвестиционен проблем. Съществуват две ситуации, при които се налага разработването на цялостни проекти и планове за развитие: при започване на нови или разширяващи се дейности, при което е необходимо да се изясни и докаже всичко, което обуславя неговото успешно развитие – цели, пазари, ресурси, капитали, възвръщаемост. Проектът трябва да убеди инвеститорите, че е системно разработен, ресурсно, пазарно и технологически обезпечен; за привличане на заемен капитал.

Инвестиционниият проект включва следните раздели:

1.Анотация – обща характеристика на инвестицията .Посочват се целите, очакваните финанси, ефектите, съответствиета на инвестицията с предварително посочените стратегически цели на инвеститора

2.Кокретни резчети за предстоящата инвестиция

1-ва част- информация за инвестиционните разходи,които трябва да се направят.Те се дават по различни раздели. Посочват се и основните рискови фактори , влияещи върху инвестиционните разходи и разположението им във времето.

2-ра част – информация за обема на продукцията,която ще се произвежда. Дават се данни за възможностите на инвестирания обект и степента на усвояване по години , представят се програми за обема на производството ,данни за степен на технологичен риск .

3-та част – включва данни за местоположението на инвестицията ,за климатичните особености , наличие на необходимата структура. Тази част не винаги фактурира.

4-та част – ресурсно осигуряване. Посочват се основните ресурси , пазарите, цените , прогнозите и основните рискове ,свързани с ресурсното осигуряване .

5-та част – пласментно осигуряване.Посочват се пазарите на продукцията , купувачите, цените и прогнозите, както и вероятностите за промени.

6-та част - финансиране. Дава се информация за основните и алтернативните финансови източници.

7-ма част – информация за финансов резултат, тоест очакваната печалба и рисковите фактори , влияещи върху нея.

3.Оценка на ефективността на информацията – тя се прави по различни критерии, в зависимост от от целите и характера на предстоящата инвестиция.

Задължително се прави оценка на финансовата ефективност. Избират се методи за оценка, които могат да представят очакваният проект в различен аспект – например в стойностно отношение.

Прави се оценка на риска на инвестиционния проект. Риска се анализира и оценява по отношение на получавания общ резултат на инвестицията . Тази оценка се свързва с оценката за основната ефективност и на тази база се аргументира инвестиционния избор.

6.Видове инвестиционни проекти

Инвестиционните проекти се разделят най-общо според вида на строителството и са както следва:

• 
  Инвестиционни проекти в жилищното строителство;
  
• 
  Инвестиционни проекти във ваканционното, вилното и курортното сторителство;
  
• 
  Инвестиционни проекти в промишленото строителство;
  
• 
  Инвестиционни проекти в търговското, офисното строителство и логистиката.
  

7.Финансиране на инвестиционни проекти и класификация на източниците на финансиране

Финансирането на инвестиционните проекти в България се извършва по два начина: децентрализирано и централизирано. По настоящем субект на децентрализираното финансиране са единствено общините. Областните администрации имат ограничени финансови правомощия, лимитирани единствено върху управлението на финансовите ресурси, необходими за тяхното собствено изграждане и функциониране. Управленските структури на областното и регионалното равнище са сравнително нови и с по-малък управленски опит. Общините в повечето случаи имат по-добре развит административен апарат, с по-голям опит в управлението и реализацията на програми и проекти за развитие. Колективното управление в общината, реализирано в значителна степен чрез волята и решенията на общинските съвети обаче често пъти затруднява целенасоченото изпълнение на широкообхватни програми за развитие на общината, за реализацията на проекти от междуобщински и регионален интерес.

Централизираното финансиране на инвестиционни програми и проекти се осъществява чрез органите на централната изпълнителна власт – министерствата, ведомствата и другите структури с компетенции на национално равнище. Финансират се преди всичко проекти със социално-икономическа значимост, надхвърляща местните интереси – проекти, бенефициенти на които са няколко общини или области. Значителна част от регионалните проекти се финансират от: Министерството на регионалното развитие и благоустройството – в областта на пътната инфраструктура, питейното водоснабдяване, трансграничното сътрудничество и др.; Министерството на околната среда и водите – в сферата на пречистването на отпадните води и отстраняването на твърдите битови отпадъци; Министерството на труда и социалната политика – в областта на социалните грижи.

Има различни начини на финансиране на един инвестиционен проект. Фирмата може да използва вътрешни и външни източници, като:неразпределена печалба от текущата и от минали години , средствата от амортизации, акционерният капитал, заемен капитал, лизинг и др.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА РЕГИОНАЛНИ И МЕСТНИ ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ

В зависимост от териториалния произход на средствата те биват вътрешни (от източници в страната) и външни (от източници извън страната). В зависимост от организационните структури, които се разпореждат със средствата са:централизирани и децентрализирани. В зависимост от равнището на набиране и разходване на средствата - национални и локални (местни). В зависимост от произхода на средствата - публични и частни. В зависимост от начина (условията) за предоставяне на средствата – безвъзмездни и заемни. В зависимост от собствеността върху ползваните средства - собствени и привлечени. В много случаи инвестиционните проекти се финансират на смесен принцип – от различни вътрешни или външни източници

ВЪТРЕШНИ ИЗТОЧНИЦИ И ФОРМИ НА ТЯХНОТО ПРЕДОСТАВЯНЕ

Държавният бюджет: Средствата от него се насочват за изпълнението на програми и проекти чрез централните органи на изпълнителната власт и чрез общините. Държавният бюджет финансира проекти и програми чрез общините посредством субсидии за капиталови разходи, определяни ежегодно в Закона за държавния бюджет. Тези субсидии се предоставят при определени условия, предписвани в Закона за държавния бюджет. Това са преди всичко изискванията за преимуществено осигуряване на обектите от определени отрасли (напр. питейното водоснабдяване, здравеопазването и социалните грижи, образованието и опазването на околната среда), както и обектите с най-висока степен на строителна завършеност (с най-близък срок за въвеждане в експлоатация). Освен целевите субсидии, българското законодателство регламентира също възможността за предоставянето на бюджетни субвенции, които представляват определена разновидност на субсидиите и се отпускат при изпълнението на определени условия , напр. срещу осигуряването на определено съфинансиране със собствени средства, изпълнението на определени натурални показатели (за мощност на обекта и др.). Засега тази форма на бюджетно подпомагане не се прилага в практиката, въпреки, че тя е особено подходяща за оказването на целенасочено въздействие от страна на държавата за изпълнението на определени програми. Специфичен начин на програмно финансиране от бюджета представлява отпускането на средства за изграждане, реконструкция и основен ремонт на обекти от четвъртокласната пътна мрежа. Това финансиране се добавя към средствата, предоставяни за тази цел от фонд “Републиканска пътна мрежа” към Главно управление на пътищата.

Собствените средства на общините: Тези средства биват два вида: собствени бюджетни и собствени извънбюджетни средства. Собствените средства на общините се насочват за изпълнението на програми и проекти по решение на органите на местното самоуправление – общинските съвети. Те хармонизират в по-висока степен с изискванията за местно самоуправление. Собствените приходни възможности на общините са твърде диференцирани. Това се отнася както за собствените им бюджетни приходи, така и за финансовите им ресурси с извънбюджетен произход. Различните собствени приходи обуславят и различните възможности за инвестиране на значителни ресурси за регионално/общинско развитие.

Собствените приходи на всяка община зависят преди всичко от: наличието на работещи и печеливши стопанско-икономически структури на нейната територия; висока трудова заетост на населението ; обекти на частната общинска собственост, които биха могли да се приватизират или да получат друга икономическа реализация (напр. отдаване под наем) в полза на общинските приходи.

Основен собствен извънбюджетен източник на инвестиционни ресурси за общините представляват постъпленията от приватизацията на общински обекти. С течение на времето този източник ще губи своето значение, тъй като все повече ще се стеснява базата на тези приходи. При това положение ще нараства значението на собствените бюджетни средства за реализирането на общинската инвестиционна политика.

Възможностите за финансиране на инвестиционни проекти със собствени средства от общинските бюджети не зависят само от усилията на местните власти, а също така от политиката на държавата относно укрепването на местното самоуправление чрез предоставянето на повече на брой, стабилни във времето, приходни форми по общинските бюджети, осигуряващи значителни по размери, редовни постъпления. Тук спадат и преотстъпените приходи (понастоящем данъка върху доходите на физическите лица), които държавата предоставя под формата на относителен дял от постъпленията, възникващи на дадена територия от определен приход.

Централизирани публични извънбюджетни фондове.

Обикновено предоставянето на средства от тях се извършва на индивидуална основа, на конкурсен принцип, след защитаването на определени изисквания, критерии и показатели.

Частни финансови ресурси. Участието им следва да се търси в области с икономическа възвръщаемост (напр. в развитието на туризма, търговските дейности, развлекателната индустрия, рекреационните и спортни дейности, разширяване на здравните и образователни услуги срещу заплащане, и др..). В развитите страни се обръща особено внимание на смесеното финансиране с частни и публични финансови средства за изпълнението на определени проекти за развитие. Смесеното финансиране съчетава преимуществата, които всеки един от двата сектора, частен и публичен, притежава поотделно (в областта на финансовия мениджмънт, ориентацията към икономическа изгода и др.), като в същото време преодолява недостатъците на всеки един от тези сектори.

Привлечени средства. Ползването на банкови заеми от търговските банки, на привлечените средства чрез емисия на общински облигации и др.

8.Оценяване на инвестиционни проекти – методи за оценка на ефективносттта

Оценяването на индивидуалните инвестиционни проекти е от основно значение при съставянето на инвестиционният план. Поради това е необходимо разработването на система за оценяване на инвестиционните проекти на фирмата, която да включва следните елементи:

• 
  Критерии на оценката
  
• 
  Методи за оценяване на проектите
  
• 
  Начини за подобряване на предложенията за инвестиции
  
• 
  Информационна база за оценяване на проектите
  

Системата за оценяване не трябва да се разбира и прилага като съвкупност от задължителни при всички условия критерии, методи, подходи и процедури. Именно предимството на системата е нейната гъвкавост и приспособимост към различните състояния на заобикалящата среда и предприятието .

Оценяването на инвестиционните проекти позволява да се установи дали проекта отговаря на положените цели, екологичните изисквания, технологичните критерии и стратегията на фирмата.

Оценяването на инвестиционен проект е процес на съпоставяне на качествата на бъдещия обект с множество поставени пред проекта цели с помощта на система от критерии. Оценката на проекта трябва да отговаря на изискванията за компетентност, динамичност и отразяване на риска.

Изборът на критерии и методи за оценяване се извършва след анализ на редица фактори:

• 
  Тип на проекта
  
• 
  Инвестиционнен период
  
• 
  Икономически живот на проекта
  
• 
  Едннократни разходи
  
• 
  Процент на дисконтиране
  
• 
  Фрмени ценности, състояние на фирмата и средата
  
• 
  Парични потоци
  

Инвестиционните проекти се оценяват от гледна точка на определен период, през който се проявява ефектът от направените инвестиции.

Структурата и продължителността на срока на икономически живот имат важно значение за паричните потоци, според които се оценяват проектите. Продължителността на икономическият живот на проекта се определя след анализа на много фактори: срок на физическа годност на основните машини и съоръжения; живот на продукта на пазара; физически срок на възвръщаемост на инвестициите; хоризонт на прогнозиране и др.

Еднократните разходи са основен компонент при оценка на инвестиционните проекти и решенията които се вземат относно тях. Те обхващат както новите инвестиции, така и миналите инвестиции и загуби, предизвикани от взетите решения.

Проекта може да се оценява и от гледна точка на техническата и технологична система на фирмата, от стратегическа гледна точка и от екологична гледна точка.

Решаващо значение има икономическата оценка, която се прави на база на основните показатели за паричните потоци на проекта:

• 
  Нетна настояща стойност
  
• 
  Вътрешна норма на възвръщаемост
  
• 
  Срок на възвръщане
  
• 
  Коефициент на доходност
  

Нетна настояща стойност (Net Present Value - NPV)

Този метод се смята за най-съвършен от посочените по-горе.

Нетната настояща стойност (NPV) свързва потока на първоначалните инвестиции с потока на доходите породени от тях. Инвестициите се разглеждат като парични оттоци от проекта на фирмата (cash outflows), а доходите – като парични притоци (cash inflows). Установяването на сравними стойности между първоначалните вложения и очакваните бъдещи постъпления е трудно, поради непрекъснато променящите се фактори на околната среда. За целта се използва дисконтов фактор, чрез който става възможна тяхната съпоставка. Нетната настояща стойност изразява разликата между осъвременената стойност на доходите и осъвременената сума на инвестициите. При него се установява дали сумата на от дисконтираните нетни парични потоци (inflows) за целият срок на икономическият живот на проекта е по-голяма, равна или по-малка от сумата на дисконтираните инвестиционни разходи през същият период (outflows).

Където,

NPV – нетна настояща стойност

C₀ – първоначалните инвестиции в края на година “0”

C_t- очакваният доход в края на година t

n – броя на годините

r – дисконтираща норма
Критерият за оценяване и подреждане на проектите според полученият резултат, в следствие изчисляване на NPV е максималната положителна стойност.

Ако,

NPV > 0 проектът се приема

NPV < 0 проектът се отхвърля

NPV = 0 проектът е на границата, поради което е необходимо да се направят допълнителни проучвания и анализи.

Основни предимства при използването на този метод са:

• 
  Положителната нетна настояща стойност води до повишаване на благосъстоянието на акционерите
  
• 
  Отразява съвременните стойности на паричните потоци
  
• 
  Обхваща паричните потоци през целият икономически живот на проекта
  
• 
  Възможно е оценяването на пакет от проекти
  

Вътрешна норма на възвръщаемост (Internal Rate of Return- IRR)

Вътрешната норма на възвръщаемост е процнтът на дисконтиране, при който стойността на нетната настояща стойност е нула. Или това е норма на доходност, при която паричните доходи намаляват стойността на инвестициите до нула в края на живота на проекта.

Тази норма не се влияе от нормата на доходност на капиталовият пазар, тя зависи от паричните потоци на проектаза целият период на икономическият живот, поради това се нарича вътрешна норма на възвръщаемост.

Където,

C₀ – първоначалните инвестиции в края на година “0”

C_t- очакваният доход в края на година t

IRR – вътрешна норма на възвръщаемост
Вътрешната норма на възвръщаемост е мярка на рентабилността на проекта и зависи само от продължителността на икономическият живот и паричните потоци по години от този икономически живот. Изчисляването на IRR става по метода на пробите и грешките.

Критерии за оценяване и класиране на проекти при IRR е максималната положителна разлика между нормата на вътрешна възвръщаемост и процента на дисконтиране(k), използван за изчисляване на нетната настояща стойност.

Ако,

IRR > k проектът се приема

IRR < k проектът се отхвърля

IRR = k проектът е на границата, поради което е необходимо да се направят допълнителни проучвания и анализи.

Предимства на този метод са:

• 
  Оценката е съобразена с фактора време
  
• 
  Обхваща паричните потоци през целият икономически живот на проекта
  

Срок на възвръщане на инвестициите (Т)

Един от най-популярните показатели за оценка на инвестиционните проекти е периодът на възвръщане на инвестициите, срокът на тяхното откупуване. Чрез него се определя продължителността от време, за което вложените средства ще бъдат възвърнати.

Ако паричните постъпления са една и съща сума през различните години, то срока на възвръщаемост на инвестициите се определя по следната формула:

К
ъдето:

Т₀ – е срокът на възвръщане на инвестициите

I₀ – инвестиционните разходи

CF – годишният нетен паричен доход, включващ и амортизациите

Годината, в която сумата на получените парични постъпления се изравни с направените инвестиции е годината на възвръщане.

Критерият за оценяване и класиране на проектите е минималният срок на възвръщаемост на инвестициите.

Ако:

Т₀< минималният, нормативен срок на възвръщане - проектът се приема

Т_0> минималният, нормативен срок на възвръщане - проектът се отхвърля

Други методи и подходи за оценка на ефективността са : модела CAPM, модел за арбитражно ценообразуване на пазара, WACC модел, Метод на надграждането, Модифицираната вътрешна норма на възвращаемост MIRR, Анюитетния метод, Метод на нетната бъдеща стойност на инвестицията, Метод на срока на сконтирано откупване, Коефициента „приходи - разходи”, Индекса на рентабилността .

Използвана литература:

• 
  И. Георгиев, Основи на инвестирането, Университетско издателство “Стопанство”, С. 2005
  
• 
  И. Стойков, С. Момчев, Международна инвестиционна политика, Стопанска Академия “Д. А. Ценов”- Свищов 2003
  
• 
  И. Георгиев, Ц. Цветков, Мениджмънт на фирмените иновации и инвестиции, Университетско издателство “Стопанство”, С. 1997
  
• 
  К. Александров, Й. Желязкова, Управление на реалните инвестиции, Тракия М, С. 2002
  
• 
  С.Петров,Управление на риска,ПАРАДИГМА ,София 2008
  
• 
  Закон за чуждестранните инвестиции
  
• 
  Попов, Г., Макавеева, Д., Икономика на предприятието- част първа, Мартилен, С. 2005
  

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 262.4 Kb.

Сподели с приятели: