Курсова работа по Управленски решения Изготвил: Нериде Ибрахимова

Фак.№ 07809921

Управленското решение представлява избор на алтернатива пред Ръководителя. Необходимостта от решения се поражда от наличието на проблеми, които от своя страна представляват неразрешени въпроси.

Когато съществува проблемна ситуация е нужна потребност от промяна.

Управленските решения са разновидни и имат редица последици върху икономически, социални, политически и други, т.е взетото решение засяга интересите не само на този, който го е взел, но и на всички, които зависят от него. Затова отговорността е голяма.Управлението е изкуство, където нещата трябва да се довеждат до успешен край. Изработването на управленски решения е най-съществения момент в процеса на управление. Да се управлява означава непрекъснато да се вземат управленски решения за отстраняване на проблеми. За успешна управленска политика са необходими значителен набор от качества и умения, чрез които ръководителят осъществява идеите си. Управленското решение е свързващо звено между управляващата и управляваната подсистема и затова решенията на управителя засягат отношенията с хората.

Най-същественото, което отличава управленските решения от всички други решения е, че те са изградени на базата на властта. Следствие на това взетото от управляващите решение е задължително за подчинените.Добрият управител има власт и като лидер и като управляващ.Той трябва да е вплътил в себе си, както формалното лидерство, основаващо се на служебното положение, така и неформалното, което зависи единствено от неговите собствени личностни качества.

Най голямо влияние и сила на базите на властта носят хуманитарните мениджърски умения и решения на ръководителя, а източник за тях е самата личност на управителя и неговите характеристики и амбиции.Управленските решения зависят от способностите , познанията на индивида, но истински афектиращите способности са хуманитарните – езикът , културата, творчеството, човечността, философията.

Не е толкова от значение колко бази на власта притежава управителя, нито точно кои, а е важно колко е добър в използването им, във внушението, което е способен да даде на подчинените си служители.

Много управители вярват, че работата им се състои в това да се справят с проблемите , които им се изпречват. Това е така , но то е по малката част от работата. Това което е по важно е , че работата на ръководителя е да предотвратява проблеми. Това е разликата между така нареченото реактивно управление , което разрешава проблемите , когато се появят.

И предиктивното управление, което се опитва да предотврати появяването на колкото се може повече проблеми.

За реактивното управление са необходими качества като решителност и способност за бързо реагиране , способност за откриване на корена на появилите се проблеми, иновативност, спокойствие, хладнокървност в критични моменти. Стилът на предиктивния управител е по добър и по продуктивен. При него управителят има качества като разсъдливост и аналитичност, трябва да е способен да се абстрахира от текущата паника, да може да анализира и определя дадени модели на провал- да се фокусира на въпроса / защо нещата се объркаха и се появи проблем ? /, отколкото на въпроса / какво може да се стори , за да се поправи проблема ? /.

И най вече трябва да може да мисли и разглежда нещата глобално , докато работи върху малките детайли. Всички тези умения и качества произлизат от личните потенциал и амбиция на индивида , от неговата същност като човек в съвкупност с желанието му за прогрес и напредък. Най важната черта във взимането на решения и успехи в управлението са организаторските способности, включващи умението да се насочва работата на другите, да се организират действията им.

Потребността и амбицията за професионален напредък.Интелигентноста на управителя,въображението,компетентността, личното обаяние и влиянието му върху работещия персонал.

Резултатите са различни и интересни, но общоприетото мнение е ,че ефективното ръководство зависи не толкова от дадените права , колкото от наборът качества и умения на управителя: какви са действията му , стилът му на управление, инициативността и иновативността му, дали е добър мотиватор, гъвкавостта на стила му на управление. Способността му да се адаптира – възможностите, които той сам е култивирал и изградил в себе си, благодарение на опита и характера си. От всичко това зависи успешното търсене и намиране на правилното решение. Разбира се не са малко грешките , които се допускат от ръководителите. Но винаги един добър управител ще се стреми да търси верният път към намиране на най удачното и оптимално решение.А оптималното решение е винаги едно и то представлява избор на най добрата според възприетия критерий от всички възможни алтернативи.И така решаването на даден проблем в хода на управлението на стопанската единица изисква търсенето на на възможности за разработването на всички възможни алтернативи.

Съществуват методи , които осигуряват вземането на оптимални решения, дори и в условията на риск и неопределеност.Защото всяко решение съдържа в себе си определен риск и затова всеки управител трябва да се стреми да ги реши по най благополучен начин.

За да се пристъпи към изработване на управленско решение са необходими следните условия:

--Да съществува вариантност в изходите от ситуацията.

--Да съществува лице, което да има право да взема управленско решение.

--Да има изградена система от критетерии, въз основа на които да се избере оптималният вариант.

--Да се създадат необходимите условия за реализиране на управленските решения.

За да отговарят на действителността и за да изпълняват предназначението си, управленските решения трябва да отговарят на определени изисквания. Някои от тях са:

обоснованост; целенасоченост; своевременност; краткост; икономичност; мобилност; правомерност; коректност; комплексност; измеримост; ресурсообвързаност; научност и др.
Управленските решения съществуват в голямо разнообразие и могат да се класифицират въз основа на различни критерии:

а/ Според проблемите, за които се отнасят могат да са програмирани и непрограмирани решения.

б/ В зависимост от начина на тяхното вземане: индивидуални и групови решения.

в/ Според степента на информационната осигуреност решенията биват: сигурни; рискови; несигурни.

г/ Според степента на занимост: стратегически; тактически; оперативни.

д/ В зависимост от методиката за изработване на решенията те са: научнообосновани; интуитивни.

е/ Според сферата на действие решенията са икономически, технически и социални.

ж/ Според степента на повторяемост решенията са рутинни и творчески.

з/ В зависимост от равнището , на което се вземат те са висщи, средни и нисши решения.

и/ Според посоката на въздействие те са вътрешни и външни.

й/ В зависимост от степента на конкретизация решенията са общи и конкретни.

к/ Според мащабността си решенията са комплексни и частични.