Кзк санкционира "Фармнет" ад за нелоялна конкуренция

VINF 10:41:31 28-06-2017

NZ1040VI.014

КЗК - "Фармнет" АД - нелоялна конкуренция

София, 28 юни /Валерия Димитрова, БТА/

Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ наложи имуществена санкция на "Фармнет" АД в размер на 494 839 лв. за нелоялна конкуренция, съобщиха от пресцентъра на КЗК.

Преписката е образувана с решение на Комисията във връзка с постъпило от прокуратурата постановление, в което е посочено, че има данни за осъществена нелоялна конкуренция. В хода на проучването е установено, че "Фармнет" АД в противоречие с добросъвестната търговска практика чрез използване на принуда и натиск от страна на представителите на дружеството Веселин Марешки, Пламен Христов и Кръстина Таскова-Иванова, заставя търговци на дребно /аптеки/ да купуват от него лекарствени средства.

Недобросъвестните действия на представителите на "Фармнет" АД включват и отправяне на предупреждения към търговците на дребно за откриване в близост до техните обекти на аптеки, собственост на икономическата група на "Фармнет" АД и на други приближени лица, които заради по-ниските цени на лекарствените продукти ще привлекат тяхната клиентела и собствениците им ще бъдат принудени да ги закрият.

Всички установени в решението действия във връзка с търговската дейност на ответното дружество, разгледани в съвкупност, представляват един комплексен модел на поведение, извършван в разрез с добросъвестната търговска практика, изискваща привличането на клиенти да се осъществява чрез обичайните търговски способи - предоставяне на отстъпки и други по-добри условия. Вместо това ответното дружество чрез своите представители използва заплахи и принуда с цел да повлияе върху избора на доставчик на търговците на дребно /собственици на аптеки/, се посочва в съобщението.

От КЗК допълват, че по този начин се създава реална възможност за увреждане на конкурентите на "Фармнет" АД, което си осигурява по нелоялен начин конкурентно предимство спрямо другите търговци и засяга конкуренцията на пазара на разпространение на лекарствени продукти на едро.

/НЗ/

Конфликтът между здравната каса и Лекарския съюз продължава. След като вчера от касата информираха, че заради несъгласието на лекарите да се подпишат върху нови решения на институцията, тя не може да преведе парите на болниците, от Лекарския съюз определиха твърдението като спекулация.

Според решение, взето на последното заседание на надзорния съвет на касата, до края на годината болниците ще разполагат със 140 млн лв. месечно. От съсловната организация уточняват, че приветстват това решение.

Паралелно с него обаче се предвиждало ограничаване на парите за онкозаболявания, раждания и интензивни грижи, с което лекарите категорично не са съгласни. Според тях предвижданите лимити ще ощетят основно пациентите, както и възможността на медиците да изпълняват Хипократовата клетва.

От Лекарския съюз са убедени, че е необходимо да се намери друга методика за осъществяване на ефективен контрол върху разходите, който обаче да не е за сметка на пациентите.
www.econ.bg, 28.06.2017 г.

http://econ.bg/_l.a_i.744716_at.1.html
Пенсионерите, работещи на свободна практика, трябва да плащат здравни осигуровки
Решението е взето единодушно от конституционните съдии
по статията работи: Росен Бояджиев

Пенсионерите, упражняващи свободна професия, ще продължават да плащат здравни осигуровки. Това реши днес Конституционният съд като отказа да отмени текстовете от Закона за здравното осигуряване, които ги задължават да ги внася, информира "Правен свят".

Решението е взето единодушно от конституционните съдии.

Делото беше образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) за обявяване за противоконституционна на разпоредба от Закона за здравното осигуряване в частта ѝ за упражняващите свободна професия или занаятчийска дейност пенсионери. Повод за сезиране на конституционните съдии стана дело на адвокат пенсионер от Варна. Тя оспорва в съда ревизионен акт на Националната агенция за приходите, с който са ѝ начислени около 1 800 лв. за здравни вноски, които тя не е превеждала от 2009 г. до 2012 г.

Пред конституционните съдии магистратите от ВАС изтъкнаха, че пенсионерът, упражняващ свободна професия, вече е здравноосигурен и всъщност не получава нищо насреща срещу тези нови вноски, които прави.

Според тримата върховни съдии здравните вноски на пенсионерите, упражняващи свободна професия, всъщност са данък, защото срещу изпълнението им не стои никакво право. И посочиха в искането си до контитуционния съд, че пенсионерите вече са допринесли в значителна степен за набирането на фондовете, от които се заплащат здраво-осигурителните услуги. "Задължението за тези лица да продължават и след този момент да допринасят за набирането на здравно-осигурителните фондове, в зависимост от това дали продължават да работят изглежда непропорционално и дори несправедливо", аргументираха се те.

Конституционните съдии обаче не са видели противоречие с Конституцията и са отхвърлили искането им. Очаква се мотивите да станат известни по-късно, тъй като решението още не е публикувано.

www.dir.bg, 28.06.2017 г.

94-годишният микробиолог д-р Йордан Танев е най-възрастният практикуващ лекар в България.

Микробиолог по професия, по душа - винаги свързан с медицината. След 3 месеца д-р Танев ще стане на 95 години, но не спира да работи, да чете и да се интересува от новостите в професията.

"Умереност във всичко. Не пуша, не пия, а последното ми позволете да го скрия", сподели с усмивка пред Bulgaria ON AIR лекарят.

Някога родителите му настояли да се занимава със земеделие. На 10 години обаче паднал от кон и счупил тазобедрената си става. Пътят му към земеделието приключил с инцидента и се отворила вратата към медицината. И така до днес.

Почти на 95 години д-р Йордан Танев е на пълен работен ден в диагностична лаборатория. По думите му, работата на микробиолога е като тази на часовникаря - прецизна, но заседнала.

В конкурса по инициатива на в. "24 часа" - "Лекарите, на които вярваме", д-р Танев взе наградата за най-възрастният практикуващ лекар у нас. Тя му бе връчена в пленарната зала на Народното събрание от председателя на парламента Димитър Главчев, а всички присъстващи станаха на крака, за да аплодират доайена на микробиологията у нас.

Освен д-р Танев, над 400 лекари, спечелили доверието на своите пациенти, бяха номинирани в конкурса.

От месец Мария Танева се опитва да намери жизненоважното лекарство, но по думите и неуспешно. Досега жената е купувала медикамента с рецептурна книжка, като Здравната каса е поемала 50% от стойността му. Сега Танева се принудила с връзки да се снабди с лекарството и при това да го плати изцяло.

Мария Танева: "Сега го взехме за 100 лева. А с книжка до 30 лева. Всички болни от това заболяване в България с какво да се лекуват и как да бъдат здрави без това лечение. Това е единственото лекарство, което няма заместител.

Болестта на Крон е хронично заболяване на храносмилателния тракт, което изисква редовен прием на медикамента салофалк. От Асоциацията на пациентите, болни от болестта заявиха, че лекарството липсва у нас заради спекулативен износ в държави, където цената му е по-висока. Според пациентски организации фирмата- производител зареждала ограничено количество само в определени аптеки. Наша проверка показа, че и в тези аптеки лекарството вече липсва.

Зафир Кирезиев - аптекар: Допреди 2-3 седмици ги имаше налични, но нещо е свършила партидата, забавили са вноса и ги няма в момента.

Според аптекаря това се случва доста често: "Не знам, явно не изчисляват правилно количествата, които трябва да се заделят за българския пазар".

От Здравната каса заявиха, че заради технически проблеми на фирмата-производител има забавяне на доставките както у нас, така и за други европейски държави. Очаква се в най-скоро време препаратът да е наличен във всичките му форми. У нас лекарството се предлага в три разфасовки, две от които се поемат от касата. Здравното министерство също е направило проверка по случая. Оттам ни информират, че фирмата е заявила временна липса на производствен капацитет и е внесла искане до Изпълнителната агенция по лекарствата за извънреден внос.
www.btv.bg , 28.06.2017 г.

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/nzok-iska-da-zadalzhi-lekarite-da-izpisvat-po-evtini-lekarstva.html
НЗОК иска да задължи лекарите да изписват по-евтини лекарства
Пациенти и лекари са против предлаганата мярка
НЗОК планира да задължи лекарите да изписват по-евтини лекарства. Мярката ще се прилага, когато ефектът за болния е същият. Тя засяга около милион и половина хронично болни на домашно лечение.

Пациентите се съмняват, че евтиното лекарство ще е толкова ефективно, колкото е скъпото. Личните лекари също не приемат касата да определя лечението на пациентите им. Джипитата предлагат НЗОК да определи лекарствата, които ще плаща по новата методика и да им даде списък.

„За хипертония да се лекува с едно-единствено, за диабет с едно-единствено... а къде отива здравето на хората?!”, коментира председателят на Контролната комисия на НСОПЛБ д-р Николай Брънзалов.

Разходите на НЗОК за лекарства непрекъснато расте през последните години. За медикаменти за домашно лечение например през март 2017 г. НЗОК е похарчила 69,572,866.48 лв., а март миналата година – 55,507,396 лв.

Ако все пак пациентът държи да продължи досегашната терапия, ще трябва да се откаже от отстъпката по здравна каса. За пенсионерите и финансово затруднените това би било труден избор.

За да влезе в сила, предложението трябва да бъде одобрено и от депутатите с промяна в Закона за здравното осигуряване.

Финансирането на болниците от здравната каса се оказа най-горещата тема в последните месеци. Намери ли се най-накрая разрешение на проблема, ще се успокоят ли лечебните заведения, какво още искат медиците от властта, попитахме д-р Венцислав Грозев. Той е председател на Българския лекарски съюз (БЛС).

- Д-р Грозев завършиха ли най-накрая преговорите със здравната каса за финансирането на болниците?

- Още в преговорния процес за Нацоналния рамков договор за 2017 г. заявихме, че сумите, които бяха определени дори с тези 3% в рамките на 137 млн. лв. на месец, са долната граница на средствата, което болниците трябва да получат. След като се взеха парите на болниците през януари, февруари и март за база за следващото тримесечие стана така, че бюджетите им бяха намалени с по няколкостотин хиляди лева. Тук включвам и "Пирогов", „Св. Марина" във Варна, „Св. Георги" в Пловдив, където намалението достигна до 800 хил. лв., „Г. Странски" в Плевен, болници, които са гръбнакът на здравеопазването и имат огромен пациентопоток. Разбира се, имаше и частни болници с голям капацитет, които получиха суми с по 300 хил. по-малко в сравнение с миналата година. Това наложи веднага да се алармира здравната каса и след срещата в здравно министерство, за която изрично благодаря на здравния министър, постигнахме съгласие средствата да се увеличат от 1.61 на 1.67 млрд. лв. за годината.

На всички ни е яно, че системата е недофинансирана, но, в края на краищата, увеличението от 63 милиона за болнична помощ е факт и смея да твърдя, че то е заслуга на БЛС. Защото Надзорът на касата не гореше от желание да даде тези средства. Истината е, че това стана чрез наше настояване, но и с много доказателствени мотиви.

Друг е въпросът, че здравната система е недофинансирана според всяка съсловна организация във всяка страна, но ние се намираме в едни възможни рамки на бюджета. Тях бихме могли да променим по друг начин – чрез повишаване на процента на БВП или на здравната вноска, чието решение вече е на политиците.

- Смятате ли, че болниците сега ще се успокоят и няма да има напрежение до края на годината?

- От това, което сега е постигнато, немалка част от тях ще бъдат до известна степен удолетворени. Това трябва да доведе до по-голяма сигурност в системата. Вероятно ще има болници, които няма да бъдат чак толкова удолетворени, но ще се чувстват по-добре от април и май. Вчера касата преведе средствата за юнското плащане, което трябва да се направи през юли към районните каси, то е в размер на 140 млн . лв. Предполагам, че това ще успокои малко лечебните заведения.

- Защо тогава се получи напрежението между вас и здравната каса при съгласуването на договорите през последните дни?

- Защото така наречените допълнителни споразумения към договорите на болниците за съгласуване при нас постъпиха на 23 юни около 14 часа. Малко трудно би могъл човек да вземе решение за такъв сериозен документ в рамките на 2-3 часа. В тези договори има заложени клаузи, които кореспондират с лимитиране на дейността в Приложение 1, където влизат раждания, хемодиализа, интензивни грижи, химиотерапия, медицински изделия и лекарствата в онкологията. Досега тези дейности не са били вкарвани в лимити. Изведнъж се появяват текстове, които не са залегнали в НРД, нито в правилата за прилагането му и кореспондират с лимитиране. Въвеждането на така наречените „индикативни стойности", ако се отнасят към медицински изделия и лекарства в онкологията, са до голяма степен логични, защото те са основните причини, които водят до преразход в бюджета на касата. Там сигурно трябва да се подходи малко по-сериозно и критично. Но тези средства са извън парите за болници, затова нека касата ги следи, контролира, да санкционира, ако трябва, но защо с тях ще се връзва дейността на болниците. И защо, ако се стигне до преразходи при тях, ще се вземат средствата от тези за дейността на болниците, от труда на колегите ми.

- Но нали точно една от причните за недостига на парите за болници беше Приложение 1, където няма лимити на дейностите, не трябва ли да се сложат при определени дейности?

- Броят раждания, хемодиализи, физиотерапевтични процедури, химиотерапии особено не растат. Те нямат отношение към нарастването на разходите на касата. Но има преразходи заради лекарствата, които се използват за химиотерапия. Тоест, разликата в средствата идва от цената на лекарствата, които се използват за химиотерапия, а не от самата дейност.

- Но разходите за лекарствата не са включени в парите за болниците и съответно в тези за Приложение 1?

- Те не са включени, но чрез тях се формира дефицит за касата, който се заплаща със средства от Приложение 2, където са останалите дейности на болниците. Затова ние смятаме, че е правилно да се въведат тези индикативни стойности за лекарствата, които да се наблюдават и всеки шеф на отделение за химиотерапия да знае с какви средства разполага и с какви медикаменти да лекува, на каква цена, без да страда качеството.

- И до ден-днешен обаче няма разписани ръководства от научните дружества и бордовете на БЛС за употребата на медикаменти за химиотерапия, защо?

- Така е. Надявам се за следващия рамков договор, тоест в тази календарна година, това да се случи. Говорихме и за въвеждането на нови медикаменти, те трябва да се заявяват до определена дата за следващата година, за да може да се планува правилно бюджетът на касата. Ние нямаме против въвеждането на нови лекарства, но нека да се съобразяваме и с бюджета на касата.

- Каква е позицията на БЛС за въвеждането на смесители за онкомедикаменти в болниците?

- Според нас това няма да има особен ефект. На същото мнение са онколозите и директорите на болници. Полуавтоматизираните смесители, които се обсъжда да се въведат, са от порядъка на 200 хил. лв., но толкова ще е и поддръжката им на година. Не сме убедени, че това ще е по-ефективно от досегашните ламинарни блокове. Тепърва ще дискутираме този въпрос, ако има доказателства, че ще се намали загубата от 15%, която сега настъпва при употребата на ламинарните блокове, добре. Но засега никой не е убеден от ефективността на подобно технологично средство.

- БЛС ще участва ли със специалисти в проверките, които се извършват в болниците от касата?

- Към нас се обърнаха с такова предложение и мисля, че има логика и разум в това. Няма по-добър контрльор от експерта или, с други думи, от борда ни по онкология. Това са хората, които могат достатъчно мотивирано да оформят решение по тези въпроси. Очаквам колегите да подадат имената на специалистите, които ще участват в проверките на касата.

- На последното заседание на здравната комисия отново се констатираха огромните разлики в химиотерапията на един пациент у нас – около 10 пъти, според онкоспециалистите като проф. Георги Михайлов това не е нормално. Дискутирали ли сте този проблем?

- Не, все още не сме. Но мисля, че тук нещата опират до липсващите ръководства за химиотерапия, които могат да са разковничето за решаване на проблема. Десет пъти разлика не е нормално.

- Стана ясно, че според касата няма основание дори да се иска надлимитната дейност за 2015 и 2016 г., какво ще правите?

- Не мога да разбера как така няма основание да се иска, а се вкарва в сегашната база за определяне на бюджетите на болниците за следващите месеци. Да не говорим, че самият термин е отвратителен – надлимитна дейност, напомня ми за ликвидационните съвети от едно време в земеделието. И какво означава – аз като част от Надзорния съвет на касата определям лимита на заболяванияа в България, ако посмееете да се разболеете от четири вместо от три заболявания, боледувайте колкото искате, лекарите и сестрите ще ви лекуват, но ние няма да платим. Тогава на какво основание определихте методика за остойностяване на дейностите занапред, като включихте и надлимитната дейност досега! Значи има основание за това, но не и тя да бъде разплатена за миналия период. Това е абсурдно! Звучи ми парадоксално да признаеш, че приемеш отчета на болниците, но не и да го осчетоводиш. Това е наглост и ние ще преследваме интереса си докрай. Затова предложихме и актуализация на бюджета на касата за тази година. За съжаление, няма как да заведем иск пред съда за надлимитните средства. Но всяко лечебно заведение има право да заведе дело за своите, който акт БЛС ще подкрепи.

- Какво очаквате оттук-нататък от МЗ?

- Да продължим да работим в този дух на съвместно сътрудничество. Досега на всички наши повици за срещи и дискусии министърът на здравеопазването е отреагирал положително и нямаме повод да сме недоволни.

- Очертахте ли бъдещи теми за действие?

- Да, имаме съгласие да работим по законодателни промени в НРД – обемите и цените да се договарят от 1 януари, а не от 1 април, както е сега, за да влизат в бюджетната година. Ще се разгледат и законодателните ни предложения във връзка с бордовете и с продължаващото обучение, което трябва да стане задължително. По този начин ще изпълним бордовете със съдържание. Дали сме дори имената на експертите ни, които да се включат в работните групи по тези въпроси.

- Ще има ли промени в пакета на касата, ще се раздели ли пак на две?

- На този етап не сме коментирали тази тема.

- А за остойностяването на медицинския труд?

- Запознахме министъра с резултатите от кръглата маса, която прведохме тази година, както и с методиката, която изработихме. Обърнали сме се към всички министерства, които смятаме, че имат отношение по този въпрос още преди месец и половина, но досега няма резултат. Заявили сме желание и за свикване на Висшия медицински съвет към министъра на здравеопазването, тъй като той може с експертно становище да допринесе по въпросите за финансирането.

- Напоследък кадровият проблем с медицнските сестри става много голям, какво показват вашите наблюдения в тази посока и какви са решенията?

- Проблемът наистина е изключително голям. Причините, които водят до намаляването им, е съпоставим с тези при малдите лекари до 40 години. Това са заплащането, условията на труд, отношение, чувстовото на непълноценност, създаването на един психоклимат, който принизява тази професия. Това са факторите, които доведоха дотам, че съотношение лекар към сестра от 1:3, да стане 1:0.9. В следващите 3-4 години, без адекватни мерки, ще срещнем огромни проблеми. И трябва да спрем да ги прехвърляме на съсловните организации. Българската асоциация по здравни грижи може само да алармира, да посочи проблема, но няма инструменти, както и БЛС, така че да задържи кадрите тук. Защото решенията са за друго ниво.

- А какви са те – по-големи заплати?

- Да, и не само. Нужни са по-добри условия на труд, по-добро отношение към сестрите. Това, което е добре е, че продължаващото медицинско обучение при тях вече влезе в закона и стана задължително, а при нас все още не е така. И тук се обръщам към нашите политици – малко неудобно стана. Сестрите имат закон, което им прави чест, но не смятам, че БЛС е в дълг към колегите си в това отношение, защото нашето предложение седи в МЗ отпреди три години и половина. По-скоро имаше неглижране от страна на самите политици.

- Ако не се реши кадровият проблем с медицинските сестри в следващите 3-4 години, ще се стигне ли до затваряне на болници?

- Най-вероятно - да, защото няма да може да се изпълнят медицинските стандарти. Защо ги създаваме тогава? Освен това, не е полезно за обществото. Заради това се обърнахме и към президента да създаде Консултативен орган към Съвета по национална сигурност по въпросите за здравеопазване. Не казвам, че това е панацеята, но, когато най-високият авторитет в държавата има отношение и мнение по тази тема, ще бъде от полза за всички, защото здравеопазването е надпартийно.

Тези лимити ме притесняват от гледна точка на това, че когато един лекар постави диагноза, той вижда пациента срещу себе си и той може да прецени кое точно лекарствено средство ще въздейства адекватно върху неговото състояние. В този смисъл, да се предписва такъв лимит - вие ще предпишете най-евтиното лекарство от този вид, според нас, не е добро решение. За нас тези лимити представляват проблем дори в лечението на пациента. Аз си представям ситуация, в която лекарят казва на пациента: "Виж какво, за тебе е ей това лекарство, но не мога да ти го предпиша, защото Здравната каса ще ме глоби. Ще ти предпиша ей това, което не съм сигурен, че ще ти действа". За мен това е абсолютно неприемливо. За нас това е проблем.

Дамянов изтъкна, че много държави, в които е имало демонополизация на здравните каси, се връщат към нашия модел поради липса на ефективност.

За нас демонополизацията на Касата представлява проблем. В Германия има 15 каси, но те са над близо 70 милиона население и финансовата дисциплина в Германия е далеч по-сериозна, отколкото в България. Ние виждаме нещата по-скоро като запазване на монопола на Касата, но намиране на допълнителен източник на финансиране - дали ще го наречем втори стълб, дали това ще бъде чрез някакви доброволни, допълнителни здравни осигуровки или нещо през частни фондове.

В София се открива шести Национален конгрес на пациентските организации, на който представителят на Европейската комисия от дирекция "Здравеопазване" Филип Домански ще изнесе доклад с препоръките на Комисията към България в политиката на здравеопазването.

Наясно сме, че в здравеопазването имаме доста проблеми, някои от които са решими, други, според мен поне, много трудно решими. Един от основните ни проблеми е универсалният достъп до здравната ни система. Друг голям проблем е намаляването на лекарите и медицинския персонал. Често тук специалисти просто липсват, особено в по-малките населени места. Там проблемът е много сериозен и драстичен. Имаме също така един голям проблем с лекарствените средства. Не е тайна, че колективният лекарствен списък не обхваща дори и половината от болестите, за които са включени за лечение с тези лекарствени средства и въобще имаме тежък проблем с хроничния недобор в Здравната каса.

Дамянов изтъкна, че Пациентските организации намират начин да взаимодействат добре с управляващите в последните години:

В интерес на истината нямаме кой знае какво особено влияние, но в крайна сметка ние сме тези, които предизвикват дискусиите по конкретни теми, включително и сега с лимитите.